04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Епистоларни диалози - част І (1898–1900)

№29109 Нови пазар 1 януарий 1900 г. [До] Киров и Тодор Честитя ви Новата година. „The steps of a good man ate ordered by the Lord: and he delighteth in his way"110 Пс. XXXVII: 23. Дънов ....................... 109. Писмото се публикува за първи път. (У., № 29, 01.01.1900 г.) 110. „Стъпките на добрия човек се направляват от Господа и Той осветява неговия път." (У., № 29, 01.01.1900 г.) №30 Нови пазар, 20 яну[арий] 1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ви, заедно с подаръка, приех и се моля Господ да умножи плода на вярата ви. Аз вярвам, както се уча от писмото ви, че вие с нетърпение очаквате да ви пиша. Вие знаете от опит и както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите. Ръководени от Негова Дух, ние трябва да се съобразяваме с Неговите изисквания. Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да обмислим делото съобразно с волята на Христа. Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е внушил. Колкото къде да се срещнем, то е лесна работа. Ний можем да изберем мястото или в Н. Пазар, или пък във Варна — гдето е угодно Господу Нашему. Нека да пазим думите на Исуса: „Бъдете хитри като змии и незлобиви като гълъби". [Мат. 10:16] Христос е говорил много неща, на които трябва да разбираме Духа, а не буквата, защото Духът е, който дава живота. „Думите, които аз ви говоря, Дух са и живот са", казва Спасителят ни. (Йоан 6:63) „И когато дойде Утешителят, Дух Святий, Който Аз ще ви изпратя от Отца, Той ще ви научи всичко. Той ще свидетелства за Мен." (Йоан. 15:26) Щ,е ни научи всичко, което Бог ни открива. И пак повтаря Господ: „Ако държите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както съм аз държал заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов'. (Йоан 15:10) И като познава духа ни и нуждата ни, Господ казва: „Освети ги чрез Твоята истина, Твоето слово е истина". (Йоан. 17:17) Да освети кого? Всички онези, които вярват и Го любят от всичкото си сърце, душа, ум и сила. И после Христос, Господ наш, продължава да ни разправя и обяснява в що се състои силата Божия и как се придобива от всякой, който вярва. И забележи вътрешния смисъл на тия думи, които ще Ви приведа: „Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдват във вас, каквото щете ще просите и ще ви бъде". (Йоан. 15:7) Сега, где се крие слабостта на християнския живот на мнозина? Тя се крие в това, че те разбират буквата на думите Христови, т.е. те пребъдват в Него както лозената пръчка на лозата; ползват се от всичките благодатни средства и с това мислят, че се свършва всичко. Но какво казва Христос? „Ако думите Ми пребъдват във вас", т.е. жизненият сок на лозата трябва постоянно да се възприема от пръчката и да прониква по всичките и стави. По същия начин Словото Божие като пребъдва в нас, думите Христови постоянно ще се оживотворяват от Божия Дух. Една пръчка може за десет години да пребъде на една лоза, без да принесе плод. Мнозина не са готови да сторят всичко за Исуса. Ето застоя, ето причината на лишението от Божията благодат. Плътта в нас трябва да умре, духът да възкръсне. Трябва да се съблечем от ветхия человек и да се облечем в Господа Исуса. [Еф. 4:22-25] Себелюбието от ума трябва да се вземе, животинството и гордостта на сърцето да се отстрани, своеволието на волята да се изправи. [За] да отмахнем себелюбието от ума — трябва да имаме Христовия ум; [за] да отстраним животинството и гордостта от сърцето — трябва да имаме Христовия Дух, а [за] да поправим своеволието на волята — трябва да имаме пълната Божия благодат и любов. Защото и след нашето обръщение и покаяние111 към Господа трябва още много неща да се извършат вътре в душата ни. И след нашето новорождение много неща трябва да са насадени и оплодотворени от любовта Божия; защото не е само нужно да се покае или новороди едно чадо Божие, но трябва и да расте от сила в сила. Силата е в живота, а животът е в плода. Така да просветнат делата ви, щото като ги видят человеците, да прославят Отца вашего, Който е на Небеса. Който разбира Словото Божие, няма защо да се бои: „Не бой се, мало стадо, Отец ви е благоволил да ви даде царство". [Лук. 12:32] Моето желание [е] вие да растете всички в сила и благодат, като имате всичките плодове на Духа, които знаете от Писанието. Божиите благословения постепенно всички ще дойдат на своето време. Неговите обещания ще се изпълнят с време, само ако сме верни на своето [при]звание, което вярвам, че е. И тъй, старайте се всички да имате Христовия ум и да ходите в мир и любов. Мъчните въпроси постепенно ще ни се разяснят; знанието, което ще придобием, ще ни е светилник, свят на всяка радост, в който ще съзерцаваме хубостите на Божия Дух и сладостта на Неговата любов, гдето царуват всичките добродетели, гдето е свят на радост и веселие. Трябва да хвалим Господа всякога, да Му пеем и да се веселим пред Неговото лице. И тъй, пазете бодростта и веселието си на духа; гледайте на бъдещата слава, на бъдещите Божии добрини. Ваш верен в Христа: П. К. Дънов Предай моя поздрав на бр. Тодора. Писах ви на вази, за да имате мир и да сте весели и да пеете. .................. 111. Човешката душа има седем стъпки на развитие: Първата фаза - Обръщение, е от Бога. Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока. И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението. Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него. Тази фаза е дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало. Ето защо Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го призове Отец ми!". (Йоан. 6:65). Втората фаза е Покаяние. То иде от човека. Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка на досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка. У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото. Третата фаза е Спасението. То е от Бога. Човек, който е минал през фазите на Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи на Бога, да живее за Истината. Какво значи Спасение на мистичен език? Трябва да се знае, че в днешната епоха на човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия на живота, в една нова култура. Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия на живота. А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна. Четвъртата фаза е Възраждането. То е от човека. Божественото в него се проявява в по-голяма степен. При тази фаза съзнанието на човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи на Бога. Петата фаза е Новораждането. То е от Бога. Новораждането се предшества от голяма скръб, от голямо страдание. Това се нарича ускорена ликвидация на кармата, родилните мъки на новия човек. Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация на кармата, т.е. чрез страдания. Когато един ученик на Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане. У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството на живота и има любов към всичко. Той идва до по-дълбоко разбиране на Любовта. Дотогава в известен смисъл животът на душата е още мъртъв, в сън. Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа на Сина человечески, ще оживеят!". (Йоан. 5:25). Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание. Шестата фаза е Посвещението, онова, което се предшества от Новораждането. Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава. И след като ги издържи, той добива Посвещение, т.е. съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него. При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език на съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете на тези закони и той знае методите да работи с тях. Седмата фаза е Възкресението. По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението. Този изпит е по-голям от изпитите, които предшестват Новораждането и Посвещението. Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия свят, и като че ли всяка надежда е изгубена. И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен на идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот на освобождението. При Възкресението човек завършва своята еволюция на Земята, в него се събужда Божественото в пълнота. Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания. Вече завинаги са изтрити сълзите от лицето му. Както е казано в Откровението: „И ще изтрия завинаги сълзите от лицето ви". Тогава той и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва на своите братя пътя към Светлината, в която живее (П. Дънов говори за тези степени в едно по-късно писмо до П. Киров от 14 януари 1904 г.). (У., № 30, 20.01.1900 г.) №31 Нови пазар, 10 фев[руарий] 1900 г. Люб. бр. Киров, Нашата вяра в Господа и постоянната молитва към Него е, която ще победи всичко и ще ни придаде сила и ще ни отвори пътя, за да извършим онова, което Господ ни е определил да сторим в Неговото име (Мат. 21: 21, 22). На друго място Господ казва: „Жетвата е голяма, а работниците малко, молете се на Господаря на жетвата да изпроводи повече работници" [Мат. 9: 37, 38]. „Време е вече, малко остава. Хлопайте и ще ви се отвори, просете и ще ви се даде, търсете и ще намерите" [Мат. 7:7]. Тия са Божиите думи и в Бога няма разкаяние. Това, което е казал Той, и ще бъде. Господ вече предходи пред нас и нека се приготвим в Духа на истината като новородени деца да Го следваме. Словото Божие няма да се върне празно (Ис. 55:10-11). Господ е записал имената ни в книгата на живота (Ис. 49:15). Господ обитава на високо и свято място и още със съкрушените в сърце (Ис. 57:15). Моля ви, братя от Господня страна, почнете да четете всяка сутрин и вечер 118 Псалом и то ще бъде вашата молитва към Бога до свършека на този месец, а в идущия ще почнем с друг заедно. Няма връщание вече, напред брате, докато победим с Господа. Ако страдаме отсега нататъ[к], нека страдаме за Него и Той е верен да ни възнагради с живот вечен, гдето да гледаме Неговата слава и благост винаги. Господ ни е избрал да бъдем съграждани на небесното Свое царство, ний ще се потрудим да разпространим Неговото царство. Бъде[те] верни, Господ ще ни е крепост, сила и държава. Да оставим вече миналото и да се стремим към бъдещето. Господ ще ни приготви всичко, от което имаме нужда. Той ще ни даде живот и здраве и всяка друга благодат заради името Си. Аз ще ви моля да не ви е мъчно и да се не отегчавате. Ако Господ ни събере в Неговото име, ний ще бъдем благословени. Аз се готвя и Господ ми каза, че Той ще бъде благ и милостив. Той ми изяви, че пътят скоро ще бъде отворен от Него. Ето, казва Господ: „Аз съм с вази, дерзайте". Времето, което ви определих, нека го употребим за Господа в молитва, да ни избави от всичките делатели на беззаконието, от всичките наши тайни и явни врагове. 3ащото Словото Божие казва: „Непрестанно се молете, за всичко благодарете, защото това е волята Божия за вас в Христа Исуса. Духа не угасяйте, пророчествата не имайте за нищожни. Всичко изпитвайте, доброто дръжте ". (I Сол. 5:17-21) И на друго място Господ казва чрез устата на Павла: „Не бивайте несмислени, но разумявайте що е волята Господня. Разговаряйте се с псалми и пения и песни духовни, пейте и възпявайте (в душата си) Господу в сърцето си. Винаги благодарете за всичко [на] Бога и Отца в името на Господа нашего Исуса Христа". (Еф. 5:17, 19-20) Аз вярвам, вий се подвизавате добре в Господа и искате да струвате Неговата воля, затова ви и пиша — да Ви предам нещо, което да ви е в помощ в пътя на спасението. При това, братя мои, моля ви да четете 15 гл. от Йоана постоянно. А Господ на мира, Който е пълен с благодат и всяка добрина, да отвори пътя пред нас да се видим и споделим Неговата любов. Пак ви казвам, молете се усърдно за делото Божие. Една мисъл трябва да изпълня сърцето ни — прославлението на нашия Небесен Баща. Ваш верен бр.: П. К. Дънов С поздрав към всички. №28 гр. Бургас, 17 февруарий 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмата ти от 20 януарий и 10 того получих, благодаря [на] Бога за това. Изобщо да кажа за нас не сме добре [зачеркнато от П.К.]. Не ти отговорих досега, защото обдирвах себе си и мислех да ти отговоря през м. март, но второто ти писмо ме стресна. И задължен се видях да ти отговоря и да ти кажа, че аз съм готов да жертвам всичко мило и драго, личното си спокойствие и всички земни блага, защото всичките тези са суетни и не [носят] спокойствие, но строптеливост и лъжа без Бога. Аз вече вземам сбогом от тях, защото душата ми е прилепнала при Господа. Само милият Бог дано ми отвори път. Ще чакам отговор за това време. Душата ми е радостна, че малко време остава. Нашите желания са едни и същи, Бог отсега ни възнаграждава и ще ни възнагради. Дънов, ний ще бъдем двама и ако е волята Божия, ще обиколим България [зачеркнато от П.К.]; с риск и на самия ни живот ний трябва да прославим Бога. Има ли нещо добро, чул ли си нещо по- хубаво от това да бъде человек служител Божий! Николай замина за 3-4 месеца във Варна да живее. Д-р Миркович преди 15 дни време беше ми писал една отворена карта, в която казва, че „ний вместо да се съберем, ний се разделяме". Но аз казвам, че той аслъ и това желае, защото не знае на кого служи. Повече не ща да продължавам. Ей, казвам ти самата истина — че аз всяка минута съм готов. Ако имаш нещо да ми кажеш, пиши ми, за да се приготвя за път. Засега останал съм сам, сам с мислите и идеите си, а [и] заедно със силата Божия; приятелите ми слаби са за моите идеи, страх ги е от тях. С поздрав. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Нарочно поздрав и от бр. Тодор. №32 Нови пазар, 8 март 1900 г. Получено на 13.III. [бел. на П. К.] Люб. бр. Киров, Според Божията Милост и благост ще се видим в град Варна на 6-ий априлий. Аз желая да се срещнем всички тогава: ти, бр. Тодор и д-р Миркович, и да дойдем до едно пълно споразумение, което Господ иска. Ний тряб[в]а да махнем от помежду си всичките пречки и да се убедим кой ще слугува на Господа, кой не. Делото, в което сме призвани, е дело на Господа Бога Нашего Исуса Христа и докато не се облечем в силата на Светия Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка. Както учениците Христови трябваше да чакат в Ерусалим след възкресението, така и ний. Това е Словото Господне. Духът Господен е представил за размишление на моето сърце тия думи от Лука 14:26-28. Непреодолимите трудности в тоя живот само Господ може да отстрани. Единствената наша опора е вярата, нашата молитва към Господа и Неговата благост и милост. Сега аз желая и ти да си дадеш мнението според твоето вътрешно убеждение. Попитай и ти Господа и виж какъв отговор ще ти даде, и ми отговори. Аз желая всичко да стане не според моята воля, но според волята на Господа Бога нашего. В нищо не бързай, но с тихо упование искай от Господа отговор. Божиите думи трябва да се проверят от устата на двама и трима. След като ми отговориш, ще предадем всичко в Божиите ръце и нека Той да стори всичко, което Му е угодно. Дано Господ Бог Мой да превъзмогне в сърцата ни. Поздрави нарочно бр. Тодора. Господ да укрепи сърцето му и душата му, а тъй също и нашия закъснял бр. д-р Мирковича. Имайте и него в молитвите си. Кой знае какво Господ мисли. Може Бог наш, Господ Исус Христос, да изкара добро от всичко. 3ная, че грехът ни спъва в тоя свят, но Онзи, Който е в нашата душа, Нашият Небесен Баща, е по-силен от всички. Господ Бог наш на Господа Нашего Исуса Христа да благослови делото Си помежду ни. Амин. За четение през този месец аз чета 20-а глава от Йоана и 55-и Псал. Най-важният стих е 22-ият. Оставам ваш верен в Господа: П. К. Дънов №29 гр. Бургас, 16 март 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти от дата 8 того получих, благодаря Богу, че ни радва с определеното време за почвание святото Му дело. Молих се на Бога да ми даде откровение по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размишлявах в себе си, [в] сърцето си. В това време ми минаха с дълбока разбраност следующите мисли: „Вяра, вяра, вяра", „Ще се съберете, за да ви разделя да Ми служите", „Времето, часът ви е определен", „Невъзможно е без помощта Ми да напредне делото, чакайте да се облечете в силата Ми". Аз станах и писах. Докато аз се каех, защо да забравя една от казаните ми най-радостни мисли, понеже тя ми се взе, даде ми се друга, приблизително в този смисъл: „За истинността на казаните мисли, че не са твои, вземах едната, за потвърждение да ти служи". Повторно станах и писах. В побивание на тръпки ми се съобщиха тези мисли и при чувстване [на] една силна приятност. Не зная, нищо не мога да кажа, защото в Бога всичко е възможно. Със своя си ум обаче аз съм съгласен с твоето казано в писмото ти до мен. Но ще кажа и нещо повече — че аз искам да служа за Името и Славата Божия. Аз разбрах, че имаш големи неприятности и търпиш за много неща, но светът това не може [да го] оцени. Не зная писал ли си на бр. Доктора. Аз въодушевявам с помощта Божия бр. Тодор. Приготовлявам се за път. Има малко неприятности, но се моля Богу да ги уравни. Целувам те братски. Твой верен в Христа Господа: П. Киров П.П. Нарочен поздрав и от бр. Тодор. Н. Велчев си дойде. №33112 [Нови пазар, 17 март 1900 г. ]113 Получено на 21. III. [бел. на П. К.] Любез. бр. Киров, По някои и други причини намирам за по-добре да ви посетя аз в Бургас, защото по този начин ще избегнем излишните разноски. Д-р Миркович ми писа и ме моли, ако е възможно, да отложим нашата среща за по-нататък, към Гергьовден, докато се постопли времето, да може и той да присъства. Аз желая да зная готови ли сте да ви посетя. Миналата неделя бях във Варна по особна работа. Срещнах брат Николай и той ми загатна не ще ли бъде добре от моя страна да дойда да посетя Бургас. Мисълта дойде в ума ми. Аз съм готов да сторя всичко, което е Богу благоугодно. Не буквата, но духът на всички неща е важното. Аз зная, че Господ ще промисли. Колкото денят Господен наближава, толкова повече силите на тъмнината се съпротивят. „Но дерзайте, Аз победих света", казва Господ Бог наш. С поздрав, ваш верен: П. К Дънов ................. 112. В горния край на писмото П. Киров е написал: „Изпратено на 17/ III. 1900 г., получено на 21/ Ш.1900 г.". (У., №33, 17.03.1900 г.) 113. Учителя Петър Дънов трябва да е бил на 17 март в Нови пазар, защото на следващия ден, 18 март, пише писмо на д-р Миркович от Нови пазар. (вж. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович, 1898-1902", София, 1999, с. 48.). (У., №33, 17.03.1900 г.) №34 Нови пазар, 25 март 1900 г. Получено на 29. III. [бел. на П. К.] Любез. бр. Киров, Писмото ти от 16-и того получих. Думите ти добре разбирам. Казаните слова са верни. В живота няма по-голяма спънка от маловерието и постоянната неувереност. Да живеем в Бога значи да имаме детинска вяра, че Той е вседостатъчен да направи всичко: „Невъзможното за человека — казва Христос в едно от своите Слова — е възможно за Бога". [Лук. 18:27] С една дума, за Бога няма нищо невъзможно. Да бъде благословен Господ наш. Той ще извърши всичко. Аз се моля само вашата вяра да се не поколебае и да ви пази Господ от лукаваго. Аз ти съобщих и по-преди, че повидимо[му] има мъчнотии непреодолими. Но трябва да се молим Бог да ги премахне. Сега остава въпросът дали ще можем да се срещнем. Ако е волята Божия — щем. Ти ми казваш в писмото си, че се приготовляваш за път и че имаш някои мъчнотии, които чакаш Бог да отмахне. Аз ще ти кажа пак: ако не ти е това, ела във Варна да се видим или пред Великден, или след Великден. Аз мисля сега, ако е угодно Богу, да тръгна за Варна на 8-и априлий сутринта рано и ще пристигна с Божията помощ около 10.30 часа. За вас остават две числа, ако не се е изменила тарифата114 — или събота, или вторник, т.е. числата 8 и 11 [април]. Пък ако за Вас ще бъде по-добре аз да дойда, аз съм готов да изпълня волята Господня. Да бъде във всичко волята Господня. Види се, Господ ще трябва да ни изпитва още. Аз на д-р Миркович му писах и му казах, че той е свободен, нашата среща не е нещо насилствено. От моя страна сега аз ви препоръчвам на Бога. Сторете всичко, което благият Дух Господен ви научи и ви заповяда. Пазете, бр., бодростта на духа си, имайте мир и радост в Господа. Всичко е за добро. Макар враговете ни и да са много, обаче Господ е с нас. Така са страдали всички святи мъже, които са слугували Господу. С много скърби трябва да влезем в Царството Божие. Господ Бог мой да ви укрепи и благослови според своята милост и благост. Моето желание и вътрешна радост е вие да растете във всяка благодат и познание в Господа. Да познавате от опит що е Неговата блага и свята воля и да Му се доверявате с всичкото си сърце. Аз съм уверен за вази и зная, че ще устоите верен до край. Поздравлявам ви всички в Господа. Поздрави бр. Тодора и Николая. Дано Господ да възкръсне в сърцата на всички. Ваш верен: П. К. Дънов Ще чакам вашия отговор. ................... 114. Става дума за разписанието на корабите, пътуващи до Варна. (У., №34, 25.03.1900 г.) №30 (отворено писмо) гр. Бургас, 30 март 1900 г. Господину Петър К. Дънову, гр. Новий пазар Дънов, Днес с Божията воля тръгвам за Варна. Ще ме намериш в хотел „Орел", там ще те чакам. Твоето писмо от 25 март получих, всичко разбрах, всичко навреме и Свише се уреди. Твой: П. Киров Писмото от 17 март получих. №31 Телеграма [Варна, ] 1 април 1900 г. гр. Нови пазар, Петър К. Дънов Чакам [във] Варна. Ще дойдеш ли? П. Киров №35 Нови пазар, 1-вий апр[ил] 1900 г Люб. бр. Киров, Отвореното писмо и телеграмата ти приех. Аз ще дойда идущата седмица във Варна. Преди всичко моля да ми съобщите бързате ли да се връщате в Бургас, защото сте пристигнали по-рано, отколкото аз мислех. Зная от опит, че е мъчно да се чака. Аз имам някои малки спънки, които чакам Господ да отмахне. Може да се огорчавате духом, като ще трябва като Павла в Атина да чакате. [Деян. 17:15-16] Но Божиите пътища са особени във всичко. Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви е позволено от Господа, елате до Нови пазар, като си [в]земете билет до Каспичан. Стига да зная деня и с кой трен тръгвате. Но ако мислите да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота сутринта ще тръгна. Мир вам от Господа, с братско поздравление. Ваш верен: П. К. Дънов ...................... * Неделя, 9 април 1900 г., е Великден. №32 гр. Варна, 3-ий април 1900 г. [До гр.] Новий пазар Любез. ми бр. Дънов, Писмото Ви от дата 1 того получих едвам днес, когато бях ходил вече няколко пъти да посрещам трена. И последния път днес, след като се върнах и като се готвех с отговор телеграма да Ви пратя, докато се обяснявах с хотелиера по това, слугата му даде ми писмото Ви, като каза, че било още от вчера получено. Нейсе, зарадвах се и се успокои духът ми. Отпуска имам 13 дни, считано от 30 март, така щото трябва да бъда на работа на 14 того, т.е. първия ден след Великден. За ранното ми дохождане причините като се видим ще ти разправя, но ще кажа: такава беше Волята Божия. Мисълта за Павловото чакане е мисъл и моя. Казваш ми, че ако искам, да се върна за деня и пр., но за този ден, когато ний ще се съберем, ще е денят ни, защото от много време се чака и знаем, че мъчно се постигна. Още казваш ми, че имаш някои малки спънки. Господ ги промисли. Изпращам при това си [писмо] един бон от 10 лв., така щото като размислиш върху писаното ми, ако намираш за добре, ела по-рано. Обаче ако съзираш нещо друго и трябва [да] закъснееш с дохождането си, пиши ми как да постъпя. Приеми сърдечния ми поздрав. Твой верен в Христа Господа: П. Киров №33 (отворено писмо) гр. Бургас, 14 април 1900 г. До г-на Петър К. Дънов, гр. Нови пазар Любез. бр. Дънов, Пристигнахме благополучно. От страна [на] домашните всичко [е] тъй добре, както говорихме, даже и нещо като чест ми направиха. Сега искат и те да заминат за Цариград. Страх имали за моето отсъствие относително това, за което си говорихме115. Тодор малко е болнав (простуден). Работата си почнахме. Приеми братските ни поздравления. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Ако има нещо ново, яви ни, моля. ................... 115. Вероятно става дума за идеята П. Киров да обиколи България заедно с П. Дънов. (П.К., №33, 14.04.1900 г.) №36 (отворена карта)116 Нови пазар, 20 април 1900 г. Л. Б. Киров, Отворената ти карта получих. Съобщението ти ме радва. Не можеше да бъде и другояче - слабият трябваше да даде място на по-силния. Всичко ще си дойде на мястото на уреченото време. Само бодърствайте. Не давайте място на лукавия. Пазете се от злите работници. Ний преминаваме тежки времена. Изпитът ще пресее всички. Аз се завърнах в дома миналия понеделник. Вътрешно имам да премахна много мъчнотии. Приготовлявам се да ги посрещна. Поздравлявам нашия приятел Тодор. Простудата ще му мине. Такъв е този земен живот - пълен с трудности, скърби, разочарования. Той е живот на един пътник. В. верен: П. К. Дънов Което имам да ви съобщя, ще ви се съобщи. ...................... 116. Писмото се публикува за първи път. (У., № 36, 20.04.1900 г.) №34 гр. Бургас, 2 май 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, И аз приех отворената ви карта. Позабавих малко отговора си, но то беше за по-напълно да ви пиша. Който ден бях писал отворената ми карта до вас или следващия, Докторът дошъл в Бургас и чак след два дни случайно, като отивах на работа, се срещнахме. И като че му се искаше да не ме види — такава студенина прояви. Аз разбрах това и рекох да направя това, което съм длъжен да направя към него. След поздравление заведохме разговор, в който той яви, че се сърди, защото ний сме оставили спиритизма117 и сме почнали протестантизма. Обещахме да се срещнем напосле и се срещнахме. И в Тодорови имахме няколко пъти съобщения, от което той остана доста доволен и ни предупреди, че ако не работим по спиритизма, то ний съвсем ще се разделим. От духовете се яви най-напред Ферени, а в другите съобщения Ферени и Данаил. Те ни дадоха някои упътвания и съвети почти на всички ни. На мен се каза да не напущам работата си, понеже мислех да я напусна, и че моят водител бодърства върху ми, да слушам съветите му и да се не боя. При това желанието на душата ми е отсрочено за кратко време и че укреплението иде медлено. На Тодор се дадоха доста съвети, така отчасти и на Доктора. Постът, било що имахме два пъти в неделята или четиритях годишни поста, казаха ни да ги оставим по Божия Воля, защото истински не се считат, като има да ни знай някой. И ний ги напуснахме, но за туй пък ни напомниха да ставаме все рано, преди изгревание [на] Слънцето, и да благодарим и се молим. И за Васил ни се съобщи от Данаил или други, че бил в Египет, в гр. Кайро. Аз с помощта Божия се мъча да сгрупирам приятелите, които бях напуснал. Арменчето щеше да заминава някъде. Аз се молих за него, да се яви как да постъпи. Молбата ми беше чута и му се каза да си седи на мястото и че няма отворен път. Взе Бог да го укрепява и ще бъде добър, понеже е усърден. За бр. Тодор ме е страх, моли се, моля, за него и за изчезване на неговите слабости и маловерие, защото, както виждам, той и Докторът не могат да пазят дадените си обещания, нито да защитят вярата си. При една забележка за изобличение той ми отговори: „Д-рът и д-р Желязкова118 като са православни, защо са приети и те?". Добре, казвам му, но [на] нас чрез Обещание ни е даден Символ, за да излезем от едно вярване криво не със сила, като със синджири влачени, но съзнателно и с добра воля. Причината беше, че вчера, като ходеше да ръси попа, дойде и в нашата канцелария. Всички се ръсиха, но аз нито и станах. Тогаз попът казва: „А ти не щеш ли?". Казвам му: „Дядо попе, аз не съм православен, казал съм ти да ме оставиш на покой". Казва: „Но стани барем". Казвам: „Защо? И на кого?". „На Бога" — казва. „Где е Той?" — казвам. „На кръста ми" — казва той. „Моят Бог — му посочих с ръка — е там горе. А този е твоят Бог." И така, той почна да ме злослови и др.т. и си отиде. А наш Тодор, като работи при Секретаря, стеснил го светът и целувал [кръста]. Но съвестта го гризе и той и от болен е по-болен. Слабостта не може да изхвърли. Отговори ми на този въпрос — закон и повеление едно ли е и каква сила имат тук, защото по [...]* Ето, аз ти израпортувах всичко, не зная само дали още ще имаш да се съмняваш в мене. Чувствата отдалеч повече работят. С поздрав и от двама ни. Твой брат в Христа Господа: П. Киров ................... * Липсва част от текста. 117. Д-р Миркович, който е бил запален спиритист, явно е имал разговори по този въпрос и с Учителя Петър Дънов. В писмо от 18 март 1900 г. той му пише: „Имайте предвид и друго - че Земята не е месторождението на науката, нейното отечество е Небето. Тук да говорим за наука и просветителна мъдрост е нещо смешно. Та какво ли знаем? Я ми кажи, кой е онзи, който ни говори за науката, че може да гарантира своите думи, че няма да излязат погрешни след време? Нека Ви кажа, че даже и самият спиритизъм, който много обещава, всъщност малко дава. Какво ново той дава на света, което да са го не знаели старите мъдреци на Индия и Египет? Ний може да се занимаваме с хиляди години с поднебесните духове и при това да сме толкова далеч от Истинского Бога, колкото Земята от Небето. С това аз не искам да омаловажа спиритизма като наука, не. Но искам да Ви кажа, че не е този пътят, по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него. Спиритизмът може много да ни говори за духовния порядък, за вечната хармония, за прераждането на душата, за службата на духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни каже за онзи Бог, когото нашата душа търси". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, с.56-57). (П.К., № 34, 02.05.1900 г.) 118. Анастасия д-р Желязкова (по баща Цветкова Узунова) (18451931) е родена в Одрин в семейството на преселници от Копривщица по време на кърджалийските размирици. Тя е сестра на бележития революционер и съратник на Васил Левски Атанас Узунов. Завършва гръцко и френско училище в Цариград. През 1869 г. е учителка в Калофер, а от 1871 г. е в Пловдив. От 1890 г. живее във Варна. Става съпруга на д-р Младен Желязков от пролетта на 1892 г. Преводач от френски на спиритическа и теософска литература. Заедно с д-р Миркович членува в спиритическото дружество „Милосърдие". Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество „Майка", към което основава през 1901 г. старопиталище „Милосърдие". (П.К., №34, 02.05.1900 г.) №37 Нови пазар, 10 май 1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ти от 2 того приех. Питате ме закон и повеление едно ли е и каква сила имат те. I. Закон и повеление не са едно и също нещо. Законът има по-дълбоко и широко значение, той е нещо отдавна обмислено и постановено да спазва установен порядък в света, както във веществения свят119, тъй и в духовния. Законът е външното изявление на Божията Воля. II. Повелението винаги следва, кога се наруши закона или пък кога се прилага, да се изпълни. Повелението има предвид изпълнението на закона. За обяснение ще ви приведа от Деян. 17:30, гдето Павел употребява думата повеление, като казва: „Сега повелява на всичките человеци...". Повелява какво — да се покаже да изпълнят закона на Божията благодат, която се беше открила в Христа. Там, гдето няма закон, няма и повеление. Повелението има сила само тогава там, гдето има закон. Другояче то е без съдържание. Добре [е] станало, че сте се срещнали с Д-ра. Человек трябва да има Божествено търпение, за да може да понася погрешките на другите. Д-рът не е още познал какво нещо е Божията благодат и Божията Любов. Спасението не се придобива с дела, то е дар Божий и затова Словото постоянно ни предпазва да не изгубим това, което сме приели. Приетото е Новият Дух, Духът на осино- влението. С този Свят Дух ние сме свързани. Относително до бр. Тодора — преждевременни са вашите страхове. Онзи, Който го е призвал, е силен и да го крепи. Уповайте повече на Господа, отколкото на себе си. Невъзможните неща у че- ловеците у Бога са възможни. [Лук. 18:27] Брат Тодор, ако има недъзи в плътта си, това не са още грехове. Помежду грях и слабост има голяма разлика. Най-после, ако насила са го накарали да целува кръста, това не значи нищо. Това да са нашите най-големи грехове! Ний живеем в един свят, който е покварен от грях и порок. Накъдето и да се обърнем, [в]се нещо ще ни оплеска. Но трябва постоянно да се мием в Божията благодат и Любов. Прах и кал хората винаги ще ни хвърлят в лицето, затова Господ да ги съди. Ний не сме отговорни за нищо. Ние не живеем във времето на Мойсеевия закон, че да се плашим за всякой малък грях, който законът на плътта ни е нанесъл. Ний живеем в Свободата сега на Божията благодат. Спасението, братко, не се намира нито в православието, нито в протестантството. Която и църква да посещаваме, [в]се напразно. Следователно никой да ни не съди за нищо. „Иде време и сега е — казва Господ, — когато истинните поклонници ще се покланят Богу в дух и истина." [Йоан. 4:23] Постъпвай мъдро според Волята Господня, полагай здрава основа на всичко, което вършиш. Имай Христа и Него разпет в душата си винаги. И когато вътрешният ти духовен страх изчезне, знай, че си свободен, защото гдето е духът, там е и свободата. Има някои и други неща, които има да ви съобщя, но това ще остане за по-после, когато рече Господ. Подвизавайте се [и] имайте радост, без която е мъчно да се живее. „Още една минута за живота, която иде и важна е тя в себе си." „Стойте будни, защото нещо важно има да се извърши наскоро." „Живейте, като че утре ще посрещнете Господа." „Стойте там, гдето ви е поставил Той." Бъдете увер[е]ни. Неговата милост иде и лети с лъчезарни крила, Духът Му слиза. Денят няма да зайде, докато Господ не покаже всичката своя слава и величие. Вие ще Го познаете духом. Той е при вази и бодърства за душите ви. Ослушвайте се вътрешно и ще чуете гласа Му. Изказвайте всичките си нужди Нему. Във всичките трудни работи призовавайте Го да ви помага. Не забравяйте да се молите, и то не само за вази, но и за всички. Надявам се, кога ви срещна пак, да имате по-голяма пълнота на Христовия Дух. И надея се страхът ви да изчезне. Поздравете брат Николай. На брат Тодора особено поздравление. Господ е добър за всички. Той ще уравни мъчните въпроси, ще изглади трудните работи, ще покаже как трябва да се изпълнява Неговата воля. Не бързайте в нищо. С братско поздравление. Ваш верен: П. К. Дънов Бъдете [с]низходителни и търпеливи в много неща за Христа. Четете Обещанието Господне и Неговите свидетелства .................. 119. Веществен свят - физически, материален свят. (У., №37, 10.05.1900 г.) №35 гр. Бургас, 30 май 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти от 10 май получих. Писаното Ви разбрах и силата на Духа, Който действа в тебе. Ний засега сме добре, едно променение става в нас, една крачка вземаме напред. Бог чрез благия Си Дух ни пречиства, което аз много добре чувствам. Ний влизаме в нов живот, затова че сега сме по-свободни, отколкото преди, нашето вервание има сега основа. Добро е, радост е да бъде някой с Господа. На 18 май, като бяхме на молебствието за княза120, видях един дрипав человек, бос, вместо обувки едни мушамяни парчета вързал на краката си, невчесан, неумит, гад го напълнила. Но в лицето не можах да го видя и реших в сърцето си да му взема едни цървули. Но преди да свърши службата, той се изгуби от помежду хората. Най-много неговата набожност ме караше да му услужа. Отидох си аз, четох или що правих, не зная, молих се Богу, дано намеря този человек. Излизам, дирих го в града, няма го. Отивам на булеварда, като се разхождам, гледам — той иде насреща ми и ме отмина. Отидох подире му и го извиках подире ми да върви. Заведох го [в] дома, седна отвън вратата и аз влязох и му изнесох едни ветхи обуща и чорапи. Гледам има около 35-40 години, ръст среден, здравеняк, очи сини, проницателно-пламенни, черна коса и брада небръсната отдавна. Питам го: „Отгде си?". „От севлиевските села" — каза той. „Ами що ходиш?" „Искам — каза — да ида на Света гора в някой манастир." „Ами тука няма ли — казвам — манастири?" „Има — казва — и аз почти всичките обиколих, но техните калугери и попове все са безнравственици, лоши хора. А аз дойдох до руския консул121, дано той ми съдейства, за да ме пуснат без паспорт през границата." Казвам му: „По-добре е да не ходиш, ти и тук можеш да слугуваш Богу". Питах го: „Ти женен ли си и каква работа вършиш?". „Аз — каза — се жених, но жена ми след малко водене ме напусна", защото се оплаквала, че той не можел да направи нужното към жените обхождение. „И аз — казва — занимавах [се с] градинарство и двете години Бог все ми убива бахчата. Отидох да се уча на железарство, за шест месеца калфа излязох — каза, — но когато ми дойде времето да ме прехваща една сила, мен ми се вдървиха ръцете и аз напуснах." „Каква сила е тя?" „Аз — каза, — Бог ми даде една икона от небето, златна. От едната страна Исус Христос, от другата — майката Исусова", (не зная как наричаше този дар, „Руджо" ли му паднало вече, такваз една дума), с която икона много места обиколил той из България и после му я взели, че не разбрах кой. И че една сила го обличала, та не му давала да върши работа и имота му го взели роднините му. Питам го: „От колко време тъй се появи в тебе желание да служиш Богу?". „Аз от малък съм все тъй, но от 2-3 години — каза — не ме оставя тази сила. И аз — каза — гоня сега злото от България." Със Сатана е имал много пъти борба и той не можел да дойде при него. „Аз имам да извърша големи работи" — каза. „Сега туй лято аз ще се облека в сила, важно нещо има да стане сега." Питам го: „Знаеш ли да четеш?". „Не зная" — каза. Той знае само да се кръсти — много голяма простота, но с жива вяра. Думи казва такива, които най-големите пророци са говорили. Питам го: „Вярваш ли, че ще извършиш всичко, що имаш да извършиш, ще ли можеш да живееш дотогаз?". „Аз — каза — вечно ще живея." Той имаше важни неща да ми съобщава, но домашните ми се върнаха от разходка и от отношенията им122 той си отиде, като казахме да се срещнем утре по вечер, за да разговорим още за много други неща. Каза ми още, че: „Аз, като ми дойде тази сила, познавам хората кой какъв е". На утрето дирих този приятел, няма го. На другия ден също не го намерих вече. Наскърбен останах. Питаме с бр. Стоянов, в едно съобщение каза ни се, че името му било Доне123 и че той бил любезен Богу и че Духът не го оставял да стои на едно място. Ще го видите, но не сега. Ами къде е отишъл яви ни се, че не може да ни се каже. Този человек има голяма смиреност и голяма кротост и като разговаряш с него, усещаш, че една пламенна небесна тиха радост те обхваща. Докторът тези дни пак е дошъл, срещнахме се и се разговаряхме. Той пак се сърди, че не се събираме, за да заседаваме, и че като няма това, то ний сме правили да се разделяме. Обаче от съобщението ни на 28 май, ето що ни се каза за него, и което и той изповяда. За Доктора: „Имайте радост, защото в него сила Божия действа". В това съобщение ни се каза и следващите неща: „Бдете и молете се, защото Духът Господен иде и наскоро ще стане Божествено изявление. Бъдете готови". Питахме нещо особено има ли заръчано за нас от Бога. Каза се, че има, но че него Дънов ще ви съобщи, и то наскоро. Понякога ми се случва вътрешно да ми се говори и аз пиша, и много духовни работи ми се явяват, по цели листове. А понякогаж при славение на Бога — във вид като псалми. Това ми се случва няколко пъти и аз като не се уверявам, скъсах ги, за което Стоянов и Докторът ми се сърдеха. Онзи поп, що не му целувах кръста, ми състави акт, за да ме даде в съда. По въпроса за закон и повеление. Така щото ний като живеем под благодат, Любовта за нас е изпълнение на закона, Римляном 13:8-10. А като живеем под благодат и в любов, то вече не е това по закон, защото законът не се изпълнява по добра воля, но [от] страх от наказание и груба сила. В Мойсеевия закон се казва, че ако някой каже да оставят Бога живаго и да служат на други богове, то ръката ти първа да бъде на него за живота му. Сега да видим защо ще каже человек тъй, т.е. да се отрича. Защото при всичко че по закон е сътворен светът, то пак със закона няма това, което е нужно да възкреси вътрешния человек, т.е. няма я вярата. А в нея, вярата, има любовта и закона, така щото този двигател (вярата) на нашите души прави ни не със сила да любим Бога и да пазим закона, който сега е не закон, а повеление, но от добра воля, изхождаща от разбирание. И още, не казва ли и Словото, че законът и пророците до Йоана [Кръстител] бяха, а оттогаз насетне Царството Небесно се благовества и че ний работим по новия дух, а не по ветхата буква, Римляни 7:6. Сега като е тъй, т.е. като знаем, че всяко нещо, извършено със сила на[д] человека, то е закон, [за]щото неговата воля е била ограничена, както е случаят с кръщението в православната и др. църкви. Оттук излиза, че законът се изпълнява само на лице, а не от добра воля и сърце. И затова кръщението, тази дреха, с която се обличаме в Христа, като не става от вяра, с добра воля и сърце, а само на лице, тя не може и да ни се вмени сега. Но да кажем, че ни е [сложена], но никой разум не може да се съгласи с това. Защото след като сме я облекли веднъж насилствено, ний защо да лъжем Христа Господа, че сме в дрехата Му, когато напротив — сме вършили делата на Сатана, така щото сме били и от самите дяволи по-лоши. Понеже ако сме открито лоши, поне всеки ще ни знае за такива. Но ний, скрити под Неговата дреха, сме лъгали мнението на хората за нас, тъй като те ни имат за християни. И това зло е по-голямо от първото. Друг е въпросът обаче за тез православни или други християни, които се пазят от всеки грях, но следват, както ги водят [пастирите]. Тях Бог ще придири защо [са] се заблудили. От пастирите ще ги подири, понеже мнозина падат безвъзвратно. Обаче таквиз не могат да вършат волята Божия, и то е равно на едно мъртво християнство. И затова Сатана, като се е вмъкнал тук, ний виждаме голотата на хората, при всичко че те се считат, че са облечени в Христа. Друго [е], ако някои, както ний, събудени от Духа Божий, трудим се да вършим Волята Му. А ако вършим волята Му от вяра, няма ли да видим къде още остава да не сме извършили благата Му Воля. И тъй, туй, което аз чувствам в дъното на душата и сърцето си, тази радост, която с думи не мога да разправя, ме задължава да изпълня и тази блага Воля на Спасителя ни — тя е кръщението. Размисли и яви ми. Ний тук сега прекарваме с Д-ра, затова приеми поздравления и от трима ни. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Докторът ще постои няколко дни. Поздрав нарочен и от Николая. ................... 120. Става дума за Фердинанд I Сакскобургготски, станал княз на България на 7 юли 1887 г. (П.К., № 35, 30.05.1900 г.) 121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите отношения между България и Русия се възстановяват, се назначава генерален руски консул в София и вицеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни. (П.К., №35, 30.05.1900 г.) 122. В протоколите на Веригата от 13.08.1914 г. П. Дънов казва: „На Пеню баба му [тъщата] била крива, за да не може да услужи на този човек". П. Киров отговаря: „Не можех да се противопоставя на волята на баба ми, защото тя има право да изпъди и мен, тъй като съм отишъл в нейната къща като зет". (вж. Дънов, Петър (Учителя). Веригата на Божествената любов. София, 2007, с. 359). (П.К., № 35, 30.05.1900 г.) 123. Пак там. П. Киров казва: „... аз не можах да сторя за него онова, което бях турил в ума си". (П.К., № 35, 30.05.1900 г.) №38 (отворена карта) Нови пазар, 3 юний 1900 г. Л. Б. Киров, Надявам се да сте добре и да сте приели моето предишно писмо. При това да сте разбрали и духа на съдържанието. Винаги буквата на едно нещо убива, а духът съживява. Условията, под които съществуваме понастоящем в тоя живот, са такива, че изискват големи усилия и вътрешни страдания, докато Духът ни победи и вземе връх над всички мъчнотии. Павел на едно място в 7 гл. [Рим. 7:24] се оплаква от теглото на плътта и кой ще го избави от нейните вериги. Но пак се провиква в 8 гл. [Рим. 8:1-3] — благодарение Богу Нашему чрез Господа Исуса Христа има избавление. Трябва още да помним, че не всички звани ще влязат в Царството Божие, но всички само избрани [Мат. 20:16], които от самото начало Бог е избрал в своето вечно предначертание. И още друго — да ни не смущават тия думи на Писанието, понеже има дълбоко съдържание в тях. Понеже ако Бог ни е избрал да наследим Неговото Царство, за това има добри и справедливи причини, които ще проумеем само тогава, когато стигнем съвършенството. Желая да зная Вашето състояние. Пишете ми как се поминувате. Ний ще се разберем само тогава, когато идем в Небето. Тук е цяла бъркотия на мнения и мисли. Ваш верен: П. К. Дънов №36 (отворено писмо) гр. Бургас, 13 юний 1900 г. Любез. бр. Дънов, Отворената Ви карта приех, но аз не можах да разбера защо не сте получили изпратеното ми затворено писмо от 30 май, когато писмото Ви носи дата 3 юний*. Но както и да е, виждам, че си огорчен, загдето се позабавих малко с писмото си. С това си [писмо] ида само да Ви навидя и да Ви кажа, че ний тука прекарваме добре с Божията Воля. Важни неща ни са съобщени, [за] които мисля, че Д-рът ти писа. Малко още. Чакаме. Приеми сърдечний ми поздрав. Твой в Христа Господа: П. Киров ................... * Тогава писмата до Нови пазар и обратно се придвижват за повече от три дни. №39 Нови пазар, 16 юний 1900 г. Любез. бр. Киров, Писмото ви съм приел. Мен ме радва, като ми съобщавате, че у вази се извършва една промяна. Това е Божията благодат, която работи за вашето усъвършенствувание във вярата. Време е, когато трябва да се облечете в Господа Исуса. Христос е говорил на душата ти и ти трябва напълно да приемеш думите Му. Той трябва да приеме първото място в твоето сърце. Има да ти кажа, че в твоето сърце има някои неща, които още хвърлят сянка на Неговото лице. Христос иска да ти се изяви по-напълно, но чака за твоята готовност. Нека взема случката на 18 май и да ти дам едно духовно изяснение. Ти ми съобщаваш, че като си бил на молебена, видял си человек твърде беден. В твоето сърце се заражда мисъл да му помогнеш, но когато се свършва парадът, ти го изгубваш помежду другите хора. Връщаш се дома, четеш, молиш се и една мисъл имаш на ума си — да го намериш. Дотук се представлява твоят досегашен духовен живот. Ти само живееш да намериш Христа и когато Той се явява, както на учениците, които отиват в Емауса124, те не го познаха. [Лук. 24:13] Ти си неспокоен, излизаш из града да го търсиш, но не е там. Отиваш на булеварда, разхождаш се и ето че человекът иде насреща ти. Да, той е, си казваш, онзи същият бедняк. Той те минува и изминува и ти едва [в]земаш смелостта и тръгваш по дирите му и викаш: „Ела с мен, господине". Той се връща. Тръгвате към дома, идвате, но той се спира отвън вратата. Ти влизаш, изнасяш му едни ветхи чорапи и чепици и той ги приема. Това е сегашният ти живот. Христос седи при вратата на сърцето ти. Ти се разговаряш, запитваш го откъде е и защо така ходи. Той ти разправя, че е дошъл да изпълни волята на Този, Който Го е проводил. Жена му го оставила — тя е Църквата; бахчата му е убита — тя е светът, който е разрушил всичко със своя лицемерен живот. Той ти казва, че е дошъл да изгони злото от тая земя, но ти Го питаш: „Ще ли си жив". Отговаря ти: „Аз вечно ще живея". Иконата, то е емблемата, или знакът, на Словото, т.е. че Христос трябва да се проповядва. 3атова носи два образа — Христа и Св. Богородица. Спасението е чрез Христа, Който е роден от жена. Иконата вземат — значи Църквата запротила и пренебрегнала Словото. Духовенството кисне в разврат. Но Господ е буден. Твоите домашни идват и той си става и заминува и ти казва, че има нещо да ти каже, и ти отлагаш за другия ден заради домашните си. Искаш ли да видиш къде си? Ти трябваше и да нахраниш тоя человек, и да умиеш неговите нозе и тяло. Но ти си отложил по една слабост. То е домашните ти. Ето какъв е българският народ. На другия ден ти го търсиш, но ми казваш, че не си го намерил. Духовно ти говоря. Когато намериш твоя Спасител, стори Му всичките почести, отдай Му всичката Любов. Не отлагай. Христос никога няма [да] се задоволи в живота с едни ветхи чепици и чорапи. Какво казва Павел: „Ако раздам всичко, ако предам себе си на изгорение, а Любов нямам, нищо не съм". [I Кор. 13:3] Любов към Господа пълна. „Ако някой не се отрече от себе си и не [в]дигне своя си кръст и Ме последва, не е за Мен достоен. " [Мат. 10:38] „Който ме люби, ще опази Моето Слово и Отец Ми ще го възлюби и ще дойдем, и ще направим жилище у него. " [Йоан. 14:23] Искам да се проникнеш от пълния Дух Христов, да познаеш пълнотата на Неговата благост и милост към тебе, Който те е избавил и те е направил да бъдеш Негов приятел. Аз ще ви моля да имате търпение да носите и слабостите на бр. Тодора. Имайте предвид, че за него не е още време да излиза от Православната църква. Вие знаете, че когато се зач[е]не едно дете в утробата на майка си, колкото тя и да е нездравословна, детето трябва да стои там, докато се роди — това е закон. Той е заченат в Православната черква, нека стои още там, докато му дойде времето. Аз ти говоря като на духовен брат. Не буквата, но духът. За теб въпросът е другий. Ти трябва да се бориш, ти си свободен. Аз мога да ви поведа много други стихове от Словото, но оставям на Божия Дух Той да действа. При това, моля ви да почвате всичките си събрания с молитва и сеансите си. „Ядете ли, пиете ли, или каквото и да вършите, казва Павел, вършете за славата Божия." [I Кор. 10:31] „Гдето са събрани двама или трима, там съм и Аз." [Мат. 18:20] Вий имате всичките условия, при това гледайте да водите и д-р Мирковича в пътя Христов. Най-първият дух, с когото всякой трябва да се запознае, Той е Христос. Ето, моята радост е тази — да сте усърдни в молитва, духом пламенни, Господу служете. При това, бр[ат], помнете, че ний сме в настъпилите най-важни събития, които се развиват пред нашите очи. Господ няма да закъснее, Той ще се яви във времена усилни. Има да последват чудеса и знамения в тая земя. Господ няма да забрави. Най-късно до трите половини на идущата година125 времето ще се съкрати. Делателите на беззаконието ще се отсекат и този народ ще бъде повикан на подвиг. Сполучи или не, все едно. Три важни събития имат да последват: 1) Вождът ще се яви; кой е Той, Господ знае; 2) Началникът на силите ще бъде изпратен от Господа да накаже враговете Му; 3) И най-после Господ на силите ще се яви да тури съд и правда. Ний живеем вече във вечността. Ако и да сме тука засега, но то е за кратко време. Не забравяйте да сеете доброто семе. Каквото има да стане, то ще стане. При това помнете, че Времената и Годините са в Божиите ръце. От нас Господ иска да Му служим вярно, с преданост и усърдие, да призоваваме Името Му на всяко място. Да Му възнасяме хвалби и благодарения. Поздравете Николая, надявам се той да е весел и бодър духом. Аз ще пиша и на Д-ра, а също и на бр. Тодора. Крепете се взаимно, молете се един за друг. Аз и Господ Исус ще присъстваме духом на вашите събрания и ще ви ръководим в пътя на всяка Истина. Има още да Ви осветлявам върху някои и други неща, но за други път. Ваш верен: П. К Дънов С търпение придобивайте душите си. Има много неща, за които не трябва да бързате. „Чрез Духа ожидаме надеждата на оправданието от вярата. Защото в Христа Исуса нито обрезанието има сила, нито необрезанието, но вяра, която действа от любов. " (Гал. 5:5) ................... 124. Емаус е селище, за което в Библията се казва, че се намира на 60 стадии (11 км.) от Йерусалим. Клеопа и още един Христов ученик отиват натам, когато Исус им се явява. (У., № 39, 16.06.1900 г.) 125. Вероятно Учителя П. Дънов има предвид периода след идните три полугодия, т.е. говори за края на 1901 г. (У., № 39, 16.06.1900 г.) №37 (отворено писмо) гр. Бургас, 7 юлий 1900 г. [До] гр. Н. пазар Бр. Дънов, Ний с бр. Тодор имаме отпуск, аз — 15 дни, а той — 20. Ще почнем да се ползваме от 15 того. Докторът щеше да си ходи в Сливен, но и той остана. Иска ни се да дойдем до Варна, за да се видим всички, но малко пречки имаме ний с бр. Тодор, та не зная как бихме направили, за да се видим. Ако ти можеш да дойдеш до Варна, добре, яви ни. Ако ли има друга някоя леснина, яви ни да знаем как да направим. Докторът и той ще чака за отговора ти по този въпрос и ако се може, с първа поща отговори ни. Ако ли пък не може, благословена да е волята Божия. Твой: П. Киров №40 (отворена карта) Нови пазар, 10 юлий 1900 г. Л Б. К., Моля, съобщете ми срещахте ли человека, за когото бяхте ми писали в прежното си писмо, и ако сте го видели, говори ли Ви нещо относително работата. Надявам се да сте добре всички и да успявате добре. Как стоят последните съобщения? Имам нещо да ви съобщя, но ще чакам вашия отговор. Дано Бог да изправи всичко най-после. Няма защо да се съмняваме. Неговата Сила, Неговата Правда, Неговата Истина ще възтържествуват. Но изпитът [в]се ще трябва да се мине — без него човек на никаква работа не може да се хване. Има много неща, на които не съм ви отговорил, но те всички чакат своето време. Времето ще направи работите по-ясни. Един ден всичко, което вътрешността на душата ни желае, ще се изпълни. Бог забавя, но не забравя. Макар и да дълготърпи, [в]се ще отдаде правото на своите избраници. Днешната тъмнина ще се обърне на бъдеща виделина. Днешните и временни страдания ще изработят по-голяма слава. Всичко, което съм ви писал досега, надявам се, че разбирате духа на писаното. 3ащото не е буквата, както казва Христос, но Духът, Който дава живот. [II Кор. 3:6] Твоето желание, което имате, аз го разбирам и един ден и то ще се изпълни, малко търпение още. Поздрави всички. Ваш верен: П. К. Дънов №41 Нови пазар, 10 юлий 1900 г. Любез. бр. Киров, Днес получих вашето писмо и бързам да ти отговоря. Тук сега виждам, че работи Божият пръст. Мене от 10-15 дена вече как ме чакат и викат мои сродници126 в Шумен да ида да ги посетя, да престоя с тях няколко време127, но един вътрешен глас ме възпря да сторя това, като ми каза, че Бог е отворил за мене пътя за Варна и там трябва да ида след няколко време неотложно, да сторя волята на Господа. Когато ми се съобщи това, аз се поучудих, понеже не виждах никаква възможна причина, и при това не бях осветлен още от Духа Божий. Аз се молих няколко пъти на Господа да ми яви да не би сам да се мамя или някой лош дух да ме лъже да оставя другото поканвание, но отговорът беше същият — че Господ за там ме вика и че трябва да чакам, защото Господ ще ми обясни причината. След това Господ чрез Духа Си ми заповяда да пиша това, което имаше да ми каже. И след това в Седем Разговора128 ми изложи всичко, което засега трябва да знаем — как стои Неговата Воля спрямо всинца ни. В последния разговор129 има особни неща за всинца вази и трябва да знаете всичко. Господ почна да ми говори и да се разговаря от 25 юний и свърши последния Си Разговор на 8 юлий. Когато свърших разговорите Му, аз [в]зех последните три и щях да ви ги пратя да ги четете, но Духът Господен пак ми каза да ги не провождам и да чакам. И мен ми стана пак чудно, понеже Господ беше утаил нещо от мене. „Чакай" — ми повтори Господният Дух. Всичко трябва да стане според Неговата Воля. И до днес бях в недоумение. Мир вам, брате, да няма никакви недоразумения помежду ви. Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял. Да ви не блазни нищо, нито да има противоречия помежду ви, да ви не сполети някое зло. Гледайте да не оскърбите Господа, който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да му служим вярно, без да се повръщаме назад. Кажи на брат Тодора и го поздрави от мен братски — аз го умолявам, ако има нещо, да въздържи духа си за Любовта Божия. И като се видим и обменим чувствата и мислите на душата си, и Духът Господен пребъде с нас, всичко ще стане ясно. Аз съм готов да сляза до Варна и даже да дойда до Бургас, ако е Волята Господня. Ако Господ е определил Варна, елате. Аз ще съм там. И мисля, че Той е определил това място, понеже и във вашите сърца е положил същото желание. Поздрави д-р Миркович нарочно и му съобщи благата вест, с която Господ ни е сподобил всинца ни. Оставам ваш верен: П. К. Дънов .................... 126. Тези сродници в Шумен вероятно са по линия на Пенко Стамов, съпруг на сестрата на П. Дънов - Мария. Тяхната най-малка дъщеря Ана (родена на 01.02.1890 г. във Варна) е учила в Шуменското основно училище „Добри Войников" през учебната 1901/1902 г., а през следващата учебна година е продължила във Варненската девическа гимназия „Мария Луиза". (У., № 41, 10.07.1900 г.) 127. Това посещение все пак се осъществява в началото на 1901 г. Това се потвърждава от по-късно писмо на Учителя П. Дънов от Шумен от 22 януари 1901 г. (У., № 41, 10.07.1900 г.) 128. Ето част от разговорите: Разговор първи. „Упътвание. Аз зная самата истина, но и да я изкажа или да я туря във видима форма, ще ли те ползва теб, за когото се говори всичко? Тази истина е велика. Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя дух. Силата е в търпението, но и то си има своите граници. [...]" Разговор втори. „Сърцето и Бог. Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководител- ството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на живота. И това е една истина. Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. [... ] " Разговор трети. „Храната и Словото. В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии. Това е една истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този, привременния. [...]" Разговор четвърти. „Животът и Възраждането. Казано е на едно място в Писанието: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие. Роденото от Духа дух е; роденото от плътта плът е. Онзи, който е роден от плът и кръв, смъртен е; в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. [...]" Разговор пети: „Въздигане. Душа и Дух. Откак съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен мрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосре- щат в душата ти, са произвели болезнени чувства. [...]" Разговор шести. „Пътят и Истината. Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. [...]" (вж. „Изгревът" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", Т. II, София, 1995, с. 47-72). (У., №41, 10.07.1900 г.) 129. Разговор седми - Заключение. „[...] Разумей, прочее, истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил, един от служебните твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят постъпват пред Лицето Божие. Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва. Тоя народ, за когото е думата, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Една известна сила има да мине през тази страна. Един человек от Бога ще излезе и провъзгласи Истината. В неговите думи ще има сила и мощ. Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на Ангел. В очите му ще има запален Божествен огън ... Твоите приятели, които Бог е призвал с тебе, ще устоят верни докрай, защото това е Волята на Господа, който ги е помилвал. И за тяхното усъвършенствувание и приближение към Бога Духът на Господа работи в сърцата им. Зарята на Духа святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението. Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие на възраждани- ето, за което сам Господ на теб ти е говорил [...]" (вж. „Изгревът" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", Т. II, София, 1995, с. 77-78). (У., № 41, 10.07.1900г.) №38 (отворено писмо) гр. Варна, 18 юлий 1900 г., хотел „Орел " [До] гр. Н. пазар Бр. Дънов, Ний с бр. Тодор чакаме във Варна130. Утре, сряда, ще дойде и Д-рът. Ако се забавиш, яви ни за това. С поздрав: П. Киров От Д-ра изпратените п[ари] получи ли? .................... 130. П. Киров и Т. Стоименов тръгват за първия събор пеша на 15.07.1900 г., събота. Пътуват три дни, през които срещат различни препятствия - Тодор върви добре, но на Пеню му се подбиват краката и ходенето му е затруднено. Той се качва на една талига, която го откарва до Варна. (П.К., № 38, 18.07.1900 г.) №42 Телеграма № 48131 Подадена от Н. пазар,18 юлий 1900 г., 5.30 ч. в[ечерта] Приета в Бургас, 18 юлий 1900 г., 6. 20 ч. в[ечерта] Бургас [за] Пеню Киров Отговорете: Ще тръгнат ли тази седмица. Дънов ...................... 131. Тази телеграма се публикува за първи път. (У., № 42, 18.07.1900 г.) №39 (отворено писмо) гр. Бургас, 25 юлий 1900 г. За г-на Петър К. Дънов, хотел „Орел", гр. Варна Бр. Дънов, Пристигнах благополучно. Добре ме посрещнаха132, но днес съм малко неразположен, види се от морето. Друго нищо особено няма. Сега чакам да се уталожа малко и с Божията Воля да почна наново, нов живот133. От всичките съобщения Тодор нека вземе преписи за ръководство. От твоя страна ако има да ми съобщиш нещо, направи това по Тодор. С поздрав до всички ви: П. Киров ..................... 132. Вероятно става дума за жена му и родителите й. Явно те са били против заминаването на П. Киров за Варна и това е било повод за пореден конфликт. По думите на П. Киров в писмо от 11 януари 1901 г. Учителя П. Дънов е казал още през лятото на 1900 г., че „домашните му ще бъдат наказани". (П.К., № 39, 25.07.1900 г.) 133. Има предвид живота си след кръщението му на 23.07.1900 г. (вж. бел. 100). (П.К., № 39, 25.07.1900 г.) №43 Телеграма134 Нови пазар, 6 август 1900 г. Приета в Бургас 6 август 1900 г. [бел. на П. К.] Бургас [до] Д-р Миркович Свободен да напусне135. Поздрав. Дънов ................... 134. Телеграмата се публикува за първи път. (У., № 43, 06.08.1900 г.) 135. Тази телеграма е отговор на П. Дънов на телеграма от 5 август 1900 г. с въпрос, отнасящ се за П.Киров, изпратена от името на д-р Миркович по молба на Т. Стоименов (вж. П.К., №40, 15.08.1900 г.). (У., №43, 06.08.1900 г.) №44136 Нови пазар, 12 август 1900 г. Л. Б. К., Мисля, че съм ви длъжен едно отворено писмо. Вашето приех във Варна и оттогава насам, види се, много неща се извършиха. Питате ме как отива всичко засега. Аз има да ви съобщя някои и други неща, но това оставям за после. Поздрави Д-ра, а тъй също и бр. Тодор. Поздрави и г-н Велчев. Надявам се да растете във всяка благодат. Д-рът ме запита за една ваша работа137, но и досега не сте ми обяснили кои са причините за вашето настроение. Разправете ми за разходката на Тодор, как я свърши. Вас викаха ли ви за войник138 и готвите ли се? Няма съмнение, работите ще вземат най-после добър край. С поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов ................... 136. Писмото се публикува за първи път. (У., № 44, 12.08.1900 г.) 137. За проблемите на П. Киров в неговата служба изяснени в писмото му №40 от 15.08.1900 г. (У., №44, 12.08.1900 г.). 138. Започналото разширение, реформиране и модернизиране на българската армия в младата българска държава намира своя израз през 90-те години на Х!Х век. Това е регламентирано с един от най-значимите документи в историята на армията - „Закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество" от 1891 г., допълнен и изменен през 1895 и 1897 г. В мотивите към законопроекта се споменава: „...за създаване на една многочислена и добре устроена според съвременните изисквания на военното изкуство армия". В резултат на започналото разширяване и развитие на организацията на армията се предвижда за около 10 години численият й състав да достигне 360 - 380 хил. души. (У., № 44, 12.08.1900 г.) №40 гр. Бургас, 15 август 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Писмото ти получих, благодаря ви. Аз от една седмица време [в]се желаех да ви пиша, но рекох стеклите се обстоятелства в това време в живота ми да дойдат в една хармония помежду си, че тогава. И сега, като [кажи-]речи те се уравняват, и аз се виждам свободен да ви пиша подробно за всичко. Още като се завърнах, след няколко дни [на] мен ми се обърна вниманието от Духа Божий върху това да се остави сега началното учение Христово и да се водим към съвършеното, Евр. 6:1-3. Аз разбрах, че ми се казва, че не е само достатъчно дотука, но се иска от мене, след като съм извървял този път, да се не спирам, но да продължавам пътя си. Мисля, разбираш ме какво се изисква от мене. На 2 август ми се даде вътрешно това съобщение: „Духът, който те ръководи, то съм аз, Михаил. Аз постоянно ще те упътвам, стига ти да бъдеш послушен на всяко мое повеление". Аз питам, но дали туй повеление е съгласно с Волята Божия. „О, то е съгласно и аз в Името Божие ида при тебе. (Отделно казано: „Аз съм Иова [Иехова], Бог твой".) Бъди винаги готов да слушаш гласа ми. Чадо мое, тебе те очаква велика стрепет от света, но не бой се. Аз съм с тебе, нали и за това си призван и за това се молиш ти самият постоянно..." На 5 август по една чужда грешка по [в] службата ми стана въпрос и след като се разясни работата, не наказаха виновния, но мен и един друг — аз, който ни най-малко бях виновен по това. Мен [ми] стана мъчно, понеже има и свидетели, които знаят същински работата и моята невинност, но началникът, без да изследва всичко, ме глоби с 5 лв. Мен не ми беше мъчно за 5-тях лева, но защо аз, който не съм в Държавна служба досега нито помъмрян, да се видя глобен, и то без вина. И тъй, в това време ми се даде вътрешно това: „Ти недей се оскърбява, това е за твое добро. Ти ще напуснеш, за сетнините не мисли, има кой да промислява за тебе. Какво би се научил ти, ако останеш още тука, ще има ли някой полза от тебе и ти сам ще имаш ли полза от себе си? Мисли така можеш ли да служиш на Делото Божие за спасението на душата си и покривание [на] грехове, именно като стоиш още тука, в тази работа. Волята на Небесния ни Отец е да излезеш ти от тука. Пълно упование имай, няма да бъдеш оставен, макар и да претърпяваш оскъдност, пак ти ще бъдеш по-весел, отколкото сега. Тревите ако растат по полето, цъфтят и прецъфтяват, за себе си ли правят това? И ти не се ли сещаш, че не си свой си, ти имаш Господар и като слуга на Господаря на всичките господари имай радост, защото ти не си вече, който мислиш за себе си, но Господарят". 5 август 1900 г. След съобщаване горното на Тодор и Д-ра Тодор казваше, че аз се мамя и затова реши да ви пита чрез адреса на Д-ра, затова беше и тази139 телеграма . На 6 август, неделя, Д-рът, аз и Тодор имахме следното съобщение: „Зърното, посято във вас, вече дава плод. О, много е скърбен адът за вази. Няма вече отлагание, Делото Божие крачи гигантски. Христос е начело във всичко, само бдете и молете се, защото не знаете Духът кога ще се излее над вази; това ви казвам, за да не се намерите някак неприготвени и да оскърбите Духа. Очаквайте благословението като чада Божии. Бог е винаги с вази. Да нямате съмнение в молбите си. Успехът ви ще е винаги в Господа. Да, пак повтарям — да нямате съмнение в молбите си. Бъдете разумни в исканията си към Господа. Аз, Емануил140, сбогом, братя мои". 9 ч. сутринта. След даването [на] това имахме разговори и за други работи, между които беше и за моето напущане. Той141 ми казва, че аз все съм бил бърз във всичко и че Волята Божия не била аз да напускам работата си. Добре, казвам, но моите сърдечни помишления, които аз ги имам като казано от Духа, не са ли верни. Верни са, казва, но истински не можеш да ги разбереш. И при запитване от бр. Т[одор] ти как ще отговориш, каза, че тъй, както казва той. Казвам: защо ти казваше във Варна, че „Аз други път няма да се явя", ако и да те викаме, освен когато втори път се съберем и когато само бъдеш призован в Името Божие? На този въпрос ми замълча. А пък аз при упрекването ми сърцето ми не се поколеба нито за минута да склоня да остана на работа, но силно желание се прояви, за да напусна. И зададох му мислени въпроси, но той не можа да ми отговори, като каза, че е такава Волята Божия, за да не могат да ми се четат помислите. След като си отидох в дома в 10 5 часа сутринта същия ден, 6 август, без да знам що да мисля, молих се и получавам чрез вътрешно чувствание, или да кажа по-право, и аз не зная като как, понеже понякога ми дохождат куп мисли отведнъж и не съм в положение даже всички да запомня, следващото: „Бог е много милостив към теб, слушай гласа Му. Това, що е казал на тебе, то е истина, а другото — изпитвание. Тъй както съм утвърдил в сърцето ти, тъй следвай, а другото — то е, за да се опиташ доколко си ти верен към благия си Баща. Не видиш ли, че не се може да ти отговорят на мислените въпроси. Те истината говорят, но не съзираш ли, че е утаено от тях това, което се дава в твоето сърце? Ти си призван да прославиш Бога твоего, светът да се зачуди от силата Божия в тебе. Ти снемаш мирото (Духа) от небето, следвай, не бой се. Аз, който съм ти обещал, и на твоите братя, че ще ви давам всички свети мисли в сърцата ви и когато те ви се дават, ще се съмнявате ли? Чада, слушайте съветите, които Бог в тайното на сърцето ви говори, те са истинни. Амин, амин". Следобед с[ъщият] ден, като се събрахме, както бяхме решили, Д-рът извади и яви получения телеграфически отговор от Вас и аз им явих това, що ми се даде, и така аз хвалех и славех Бога. На 7 август напуснах и първият страх се яви в мен и взе да ме мъчи. Аз не искам уж да се плаша, но той ме гризеше и така поминах два дни. На 9 август, сряда, като се молех, ми се внуши, че ми трябвала надежда. А пък аз никак не съм искал този дар, може някогиш да съм поменувал за него, но и то без да съм чувствал неговата нужда. И в същото време ме облече една сила и в две точки на главата, именно над душевните способности142, по- отгоре, от двете страни, колкото по един нокът на палеца, почувствах сила и самите тях и страхът изчезна от мене. Дирих го после, но той не се намери и аз тъй освободен целия ден хвалих и славих Бога. И сега и да мисля не мога вече за такива страхове. Но знаеш, че вече още като се върнах от Варна, жена ми ми беше дала един подарък за 10 пари, една котва (игла) за [врато]връзка. Аз не помнех на какво е това емблема, но после, след време, като беше ми се дал вече дарът, намерих в Евреите 6:19, че е било надежда. И тъй и тя несъзнателно ми давала това, от що съм имал нужда. На 13 август ни се даде следващото съобщение: „Аз, Натанаил143. Мъдрувайте що е Волята Божия, да сте препасани като възлюблени чада Божии. Не се устрашавайте в нищо, имайте Любов Божествена помежду си, защото само тогава ще получите всичко, що ви е нужно. Вдайте се в ръцете Божии и ще почувствате неговото чудно подкрепление. Не се надявайте на человеци, защото в тях има повече оскърбление, а по-малко добродетели. Щ,е се обърнете в Господа всецяло, и то за скоро време, само бдете и молете се. Щ,е разнесете славата Божия по всите краища на земята. Бъдете готови за благовестители. Аз се радвам много за вас. Лицето Божие ще просветне във вас. Аз съм пратеник Божий, не ви лаская. Вярвайте в думите ми, съмнението ви ще изчезне. Мъдрост ще ви се даде, само не се колебайте, това е условието. Крепете се в Господа. Сбогом ". Вечерта в 5 ч. и нещо на същия ден имахме общи съобщения. Яви се Михаил и между другите въпроси, що питахме, каза за мен — Пеню, че Бог ще ми даде Божествено богатство, което ще радва всички ни. Аз представих условие и то се прие, като ми се каза, че и по-рано от условието ще ми се даде. На 1-3 август, ако се не лъжа, в махалата ни имаше едно 9-месечно болно дете, което нито умираше, нито оживяваше. Докторите не можаха да му помогнат. По казване на жена ми, види се, те искаха да му помогна аз. Аз отказвах. След няколко пъти настояване казвам на жена си да им каже, че ако вярват, че Бог може да направи това, добре, ще отида. Най-после те казали, че вярват. Питам жена си и тя вярва ли. Казва: „Вярвам, защото ти 2-3 птичета с молитва съживи и много пъти, като сме болни, ти ни помагаш с молитвата си". Отивам и виждам, че детето си извърта главата назад и коремчето му подуто. Помолих се на Бога тайно, магнетизирах го и след това казах да хвърлят турената лапа на коремчето му и помазах го в Името Божие с дървено масло и още в ръцете ми взе да плаче. Магнетисвах го след това още два пъти и сега е здраво. На 31 юлий т.г. получих писмо от Васил Козлов (той сега се намира в гр. Париж, Франция), в което те нарочно поздравява. Снощи заедно с твоето писмо получих една отворена карта, с която ми явява адреса си. Той е следующият: името и презимето, B[ou1evar]d Vo1tair[е] 83, Paris. Д-рът ще си ходи в края на идущата седмица в Сливен. И тъй, след като ти разправям всичко дотука, искам в името на истината да ми кажеш относително лично казаното ми знаеш ли нещо ти. Аз сега съм бодър, добър, всичко оставих да уреди Бог за мене и какво трябва да правя, Той да ме научи. По запитването ви викаха ли ме като войник и какво мисля аз по това144 ще кажа: аз размених мисли и мнения с Николай и др., но аз не можах съвършено да се съглася с тях и най-после, за да не реша сам това, исках съдействието на водителите145, но и те ми казаха, че не могат да ми отговорят. И днес ми се отговори от Михаил, че Бог ще ме научи как трябва в такъв случай да постъпя. Аз обаче бях на това мнение — че не трябва да отида, и намогванията ми са тези, че ний трябва да воюваме като Христови войници против Сатана, плътта и греха, за да се удостоим за Небесното Царство чрез заслугите на Спасителя. Обаче казвам, че този въпрос е много деликатен, не е лесно человек да го прекара без критика. Извинявай ме, любезний ми братко, ако виждаш, че зле мисля и върша някои неща, ела ми на помощ със съветите си. Аз ще чакам отговора ти и наставленията ти по всичко казано в писмото ми дотука. Нарочен поздрав от всички ни. С искрено поздравление от мен, твой брат в Христа Господа: П. Киров Тодор благополучно си дойде, при това и с по-малко път и труд. Като се върнах, в края на юли или в началото на август, аз имах дадена милост от Бога. Една вечер вън в къра се молих заедно с Арменчето, и за самото него се молих. Чух в сърцето ми много отчетливо, че ми се каза: „Чадо мое, чута е молбата ти!" и още две мисли: „Ох, колко сладко беше това, комуто е казано. Той знае". Аз начаса ги казах на Арменчето и то се разплака като дете, защото чувстваше силата на Духа. И един от духовете ни каза, че да се не боим от войната, защото Бог е с нази. Същий ................... 139. Става дума за телеграмата от 5 август 1900 г. (вж. бел. 137 и 139). (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 140. Емануил (евр. „с нас е Бог") - името се среща два пъти в Стария завет (Ис. 7:14; 8:8) и веднъж в Новия завет (Мат. 1:22, 23), където по този начин е назован Исус Христос. П. Дънов за Емануил: „Емануил е едно от святите имена Божии ... И знайте, че втори път, за да призовем Господа в името му Емануил, ще бъдем една седмица в пост и молитва. Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат ... Емануил е Господ на нашето спасение. Той се вика още „Господ с нази". Имайте страх и почитание към това име ... Обръщайте се към Господ, наречен Емануил". (вж. писмо № 45 на Учителя Петър Дънов от 21.08.1900 г.). „На това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха тримата невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо - на славянството. Тия трима приятели носят и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, Който ни учи. Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят. Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха на Авраама при мамврийския дъб (Бит. 18:1-18) и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол на Трето събрание от Годишната среща на Веригата", Варна, 1906 г. - вж. Дънов, Петър(Учителя). Веригата на Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.). 141. „Той" - има предвид „Емануил". В отговора си на това писмо (№ 45 от 21 авг. 1900 г.) П. Дънов показва, че е много огорчен от тези „спорове" и от профанирането на Името Божие. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 142. Тук е използван термин от френологията. На френологичната карта на Р. Н. Фаулър душевните способности са обозначени с №17, а центърът на надеждата (за който говори Пеню Киров) - с №16, т.е. той се намира точно до тях. Френологията (от гр. „френо" - ум и „логос" - наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Възниква в началото на XIX век. Застъпва становището, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът - на храносмилането, сърцето - на кръвообръщението и т.н. За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 143. Натанаил е име с еврейска етимология. Буквално означава даден от Бога. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 144. Става въпрос за повиквателна за запас. На 17-годишна възраст П. Киров е бил доброволец в Сръбско-българската война (18851886 г.), а от 1887 до 1890 г. е бил редовен войник (вж. бел. №138). (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 145. Вероятно става дума за ръководителите на Протестантската църква в Бургас. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) №45 Нови пазар, 21 ав[густ] 1900 г. Люб. бр. Киров, Писмото ви от 15 того приех. Мен ме радва вашият успех и растенето ви в благодатта и познанието на Господа Исуса. Дано да даде Господ щото да има повече от ония, които да пророчестват и проповядват за Христа. Онова, което Духът Господен ви диктува в сърцето, е вярно и истинно. Само внимавайте да ви не прелъсти похотливостта на сърцето, от която врагът на нашето спасение се ползва. Да се прославим с Христа значи да страдаме с Христа и да се съразпънем с Него. Приближаването ни при Бога зависи от послушанието ни. Колкото повече сме готови да слушаме Негова глас и да изпълняваме Неговата воля, толкова сме Му по-благоприятни. Колкото нашата вяра е по-чистосърдечна, по-искрена и на лице приятна, толкова повече Божията любов в сърцата ни е пълна и съвършена.Христос ни е съобщил всичко, каквото е чул от Oтца Си. Нам е дадено да разбираме тайните на Царството Божие. Господ ни е възлюбил и е дал себе си жертва за нашето изкупление. В това няма никакво съмнение. (Деян. 22:15-16) Христос каза на Петра: „Ела, ще те направя ловец на человеци". [Мат. 4:19] Ето, длъжността на всякой ученик Христов е да лови и привожда человеци грешни при Христа. Разбира се, че тази работа е деликатна и при това трудна. Но Господ е казал: „Ако е някой оскуден от мъдрост, нека проси. Този, Който е богат с всичко, няма да ни лиши от нищо добро". Но, приятели, да ви кажа едно нещо, и то от Господа: у нази още вее духът на маловерието. Ний ставаме причина много пъти да се изкусява Господ посредством нашите слабости. Повикването на Емануила146 и вашата неготовност да вярвате в неговите думи огорчава Господа. Тази слабост аз я забелязах още във Варна. Що казва Писанието: „Да не [в]земаш името на Господа Бога твоего напразно". [Изх. 20:7] И не разбирате ли още, че Емануил е едно от святите имена Божии? Да ви кажа право, моят дух е бил за дълго време огорчен в мен. И аз знаех, че има някакъв спор помежду ви. Вий викате Господа в името Емануил и после Го питате не ли e казал, че идущата година или следущия път, кога се съберем, Той ще дойде. Това е от повече оскърбително за Господа. Аз от моя страна постих и се молих на 18 август — миналия петък, да ни прости Господ този неволен грях. Сторете и вие същото, моля, идущия [петък] — на 25 август, т.е. всички: ти, Тодор и Д-ра, за да ни се прости този грях, който сте сторили неумишлено. И знайте, че втори път, за да призовем Господа в Името му Емануил, ще постим една седмица в пост и молитва. Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат. Мен ми е много жалко. Но знайте, Господ, защото ни люби, затова ни и наказва. Емануил е Господ на нашето спасение. Той се вика още Господ с нази. Имайте страх и почитание към това име. Не трябва да огорчаваме Духа Христов, Духа, Който ни благослови и привлече при Господа Бога, Нашия Спасител. Ето защо се явява Михаил при вази. Той е носител на закона Негов или Иехова е свят. Не знаете ли колко наказание понесе Израил от Иехова за своето непослушание? Ето затова ви се е явил Михаил — да ви съобщи, че послушание [се иска] и нищо друго. Нека всяка лека постъпка да даде място на добри и святи дела от наша страна. Ний стоим пред лицето Божие и сме длъжни да ходим достойно в своето звание. Бог ни е обещал повече, отколкото ний сме достойни. Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души. Всякому ще му се даде това, което му е потребно. Ний трябва напълно да следваме диктованията на Христовия дух. Не казва ли Христос на всяко място, че вярата е необходима? Тя е вътрешният разум на Божественото управление. Тя е силата на Божията благодат. Когато Бог мисли и промишлява за нас, в какво има ний да се съмняваме? Нима ний трябва да мислим, че Господ иска да ни направи да правим глупости с нашата вяра? Да не бъде, както казва [апостол] Павел. Вярата е осъществление на ония неща, които се не постигат с нищо друго, освен с нея. Нека всякой да пази своите обещания. Да не мязаме на хора, които днес вършат едно, а други ден мислят друго. При това не се заблуждавайте с мисълта, че нашите мисли са утаени от небето. Не, там всичко се знае, ний сме отворена книга. Господ знае помишленията на сърцето ни и затова желае да ни изправи. Няма нищо скрито-покрито. Поздрави брат Тодор и бр. Доктора. Желая ви Божието благословение. Поздрав ви пращам от Господа. Четете думите Му в 14 глава на Йоана. Ваш искр[ен] брат Дънов Поздрави Николая. За службата не ще има нужда да я упражняваш. Божиите благословения са за бъдеще. На теб, на Тодора, на Д-ра, а най-после и на мен Господ [в]се е определил по нещо добро. ................. 146. Вж. бел. 140, 141. (У., №45, 21.08.1900 г.) №46 Нови пазар, 1 септемврий 1900 г.147 Л. бр. Киров, Съобщете ми нещо относително г-н Козлов. Пише ли ви той защо е отишъл в Париж? Казва ли ви за колко време ще се бави? Д-рът замина ли за Сливен? Извършихте ли това, за което бях ви писал? Надявам се да сте добре и да бодърствате за доброто. Нека у вази да царува умът Христов. Всичко изпитвайте и доброто дръжте. Как е Тодор? Има някои и други въпроси, на които ще ви дам един положителен отговор, но засега ще трябва да потърпите. Няма съмнение, че за бъдеще има да се появяват и други. На мен ми се даде едно съобщение от числата 63 и 66 и още не съм имал време да го разчленя. Изискват се математически изчисления. Пишете ми нещо важно ако има за Д-ра и бр. Тодора, а тъй също и за вази. Аз не съм писал още на Козлова, понеже не ми е останало време. Поздрави от мене Николая. Приемете моето искрено поздравление. Ваш верен: П. К. Дънов ................. 147. Липсва оригиналът. Поместеното писмо е взето от книгата: Дънов, Петър. „Писма до първите ученици", София, 1999 г., с. 59. (У., № 46, 01.09.1900 г.) №42 гр. Бургас, 10 септемврий 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, Получил съм както затвореното ти писмо, тъй и отвореното, само че това, последното, се получи на 7 того. Изпратеното ми отворено писмо от 31 август вярвам да сте получили. Аз ви се оплаквах нещо, за което ще поразправя сега накратичко. След моето поведение спрямо Господа, за което ни беше писал в затвореното си писмо, и нашето съзнателно каене за този ми неволен грях аз и за напосле не останах ненаказан. Мене най-първо ме натиснаха лоши помисли, няколко дни наред, после това дойдоха лоши изкушения и тази вечер, когато ти писах отвореното писмо, аз се бях зле раздразнил от страна на съпругата ми и баба ми и ще кажа, че слава Богу, че не даде на устата ми да произнесе лоша дума, при всичко че бях отвън себе си от отношенията им. Сатана не се спря дотука, той почна да действа чрез слабостта на тялото ми — чрез страстите, за да не ходя в святост, както духът на съвестта ми диктува. Но зле страдах до този ден. Днес пак припаднах при нозете Господни и Господ се смили за грешния свой Пеню, възвърна мира ми и ме утеши. Днес Той ни прати Иосифаил148, който ни донесе радостната вест, че Бог ни призовава „и ще чуете гласа Му и душите ви ще възиграят от радост", и че Призванието скоро щяло да бъде, и след като ни даде някое и друго наставление и насърчение, ни остави. Сега пак ме дразнят домашните ми, но дано Бог ме отърве. Няма що да кажа повече, кръст е това, трябва да се носи. Туй е нашето воювание сега в Господа. Ето на, такива сме ний сега накрай време. Васил ми писа и друго писмо, обаче не ми явява кога е отишъл в Париж, нито пък докога ще е там, при всичко че го питах за тези работи. Но виждам, че той има съобщения, защо[то] ми казва, че „въздаянието, което те очаква от Оногова, е голямо". Приеми сърдечните ни поздравления от мен и от бр. Тодор. Твой в Христа Господа: Пеню ................... 148. Името „Иосифаил" не се среща по-нататък. (П.К., № 42, 10.09.1900 г.) №47 (отворена карта) Нови пазар, 11 сеп[темврий] 1900 г. Л. Б. Киров, Отворената ви картичка получих. Относително въпроса по клетвата — ще трябва да го оставим за в бъдеще да узрее. Засега, види се, Господ не ще ви изложи на изпит да го решавате. Но според духа на Еван[гелието] и според ясните думи Христови ний никога и при никакви условия не трябва да даваме обещания никому, които са противни на Божия закон. Ний сме свободни пред Бога и не трябва да жертваме Божествената свобода за нищо под небето. 3а нас върховното добро е Волята на Бога. Онова, което Той изисква от нази, него и трябва и да вършим без никакви съображения от страна на света. „Не бойте се — казва Христос — от онези, които убиват тялото." [Мат. 10:28] Война149 засега няма да има. Надявам се да сте добре. Пазете сърцето си, или по-добре — уповайте на Господа. Защото лукави са дните. Лукавият обхожда земята, търси причини. Имай мир. Поздрави бр. Тодор и Николай. С поздрав, ваш верен: П. К. Дънов Чети 7 глав[а] от Притчи. ................... 149. Вероятно под „война" тук се има предвид предстоящото Илинденско-преображенско въстание в Македония и Одринско от 1903 година, връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи. Организатор на въстанието е Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). На 2 септември 1899 г. в Бургас 67 души учредяват Македоно-одринско дружество. Това е едно от първите такива в страната, тъй като официално одринските преселенски дружества „Странджа" се сливат с тези на Върховния македонски комитет през пролетта на 1900 г. Дружеството в Бургас организира голяма част от подготовката на Илинденско-преображенското въстание, като образува чети, набира оръжие, храна и дрехи за въстаниците и ги изпраща зад граница. То се занимава и с изключително тежкия въпрос за настаняването и изхранването на хилядите бежанци, залели областта след погрома на въстанието. (У., № 47, 11.09.1900 г.) №48 Нови пазар, 16 септ[емврий] 1900 г. Любез. бр. Киров, Плътта е немощна. Ето защо Господ казва: „Будни бъдете и молете се, да не би в изкушение да влезете". (Мат. 26:41) Това е за ваш изпит, понеже Бог така благоволява. „Възлюблени, не се чудете за огненото изкушение, което става на вас за изпитня." (I Пет. 4:12) И пак казва Словото Божие: „Братя мои, земете пример на злостраданието и на дълготърпението на пророците". (Як. 5:10). При това нека се помни: „В любовта страх няма, но съвършената Любов пропъжда вън страха". (I Йоан. 4:18) Укрепете се прочее във вярата си и ходете целомъдрено. А Господ е верен. Ето що казва Писанието: „Духът сам ходатайствува за нас с неизказани въздишания". (Рим. 8:26) Не си ли узнал още, че когато страдаме ний, че и Господ страда с нас заедно? Той понася винаги половината от скърбите ни. Има много неща, които бих ти казал, но не си още духом готов да ги проникнеш. Но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм на Божието присъствие, ще те осветли. Ти още не съзнаваш напълно своята слабост и от колко неща имаш нужда; Божията благодат трябва да преобрази твоето сърце. Що казва Павел на едно място: „Не сте се противили още до смърт" [Евр. 12:4]. Прочетете Павловата опитност във второто послание (II Кор. 11:24-31). Аз ти пиша тия неща в бр. дух: „Давай наставления на мъдър и ще бъде по-мъдър; учи праведен и ще нарасте в учението" (Пр. 9:9). Аз се моля за вас щото Господ да ви крепи, да уяквате постоянно в Неговата сила. Неговата сила обаче се показва в нашата немощ. „Когато съм слаб, тогава съм силен", казва Павел. И това е вярно. „Не бой се, мало стадо; защото Отец ви благоволи да ви даде Царството" (Лук. 12:32). „И ето, Аз съм с вас, дар за всичките дни до скончанието на века" [Мар. 28:20]. Ето това е нашето постоянно утешение — че Господ е с нас постоянно и ни ръководи, насърчава и утешава. Колко е радостно да се страда за Него, да имаме присъствието Му. Ако по някой път умът ни или сърцето ни ако се помрачава, то е от някоя слабост. Нека се трудим всякой ден да извършваме своята длъжност, доколкото я разбираме, а за другото Бог ще промисли. Славата, която ни очаква, тя не е за в този свят, ний ще бъдем облечени в нея само когато Го видим и станем подобни Нему. Колкото за през тоя живот, има да носим скърби, страдания, хули, поругания и всичко друго, което Бог, Нашият Небесен Баща, ще види за добро да допусне. И тъй, нека се не мамим повече от тоя свят, нито да очакваме нещо извънредно. Господ е вече с нас, в това няма съмнение. Духът Му е наш водител и просветител. В най-тъмните минути на живота си, когато страдаме най-много, когато се измъчваме в недоумение, Господ е най-близо до нас. Толкова близо, колкото че ти говоря аз сега. Имаш ли някое съмнение в моето писмо, че не съм го писал аз, твоят приятел, сега? Вярвам, че нямаш. И защо? Защото познаваш почерка ми, слога на писанието ми, духа, който винаги прониква моето писмо. Добре. Не си ли се научил още да познаваш кога присъства Господ при тебе? Ако не си научил белезите, нека ти кажа. То не е в някоя светла заран на живота ти, нито тий в благополучието ти, но в някоя тъмна нощ, когато усещаш болка и страдания и когато усещаш като че си забравен и отхвърлен от всички; тогава е Христос най-близо да теб, тогава Той идва сам да те утешава като приятел, като Спасител и добър Баща. Сега, люб. братко, разбираш ли какво е християнската опитност? Аз ти казвам това, което съм чул и научил от Господа. Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство150, научиха ме на едно нещо — на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила". Твой верен: П. К. Дънов Поздрави бр. Тодор и Николай. ................ 150. Като дете Учителя Петър Дънов често е боледувал, вероятно тук става дума за това. (У., № 48, 16.09.1900 г.) №43 гр. Бургас, 26 септемврий 1900 г. [До] гр. Н. пазар Любез. ми бр. Дънов, Писмото ви получих, благодаря за съветите ви. Не се свени от [това] да ме съветваш, аз желая това. В по-първото си писмо не можах да изявя някои въпроси тъй както се следва. Тъй напр. думите „за да не ходя в святост"151, аз исках да кажа, че понеже решавах в сърцето си да се предавам само Господу и не можах да направя това по причина само на жена ми. Колкото за да бъда целомъдрен, Бог отпреди шест и нещо години ме е запазил, т.е. преди да се задомя152, и този грях съвършено е изхвърлен от мен, и то веднъж за всякога. Павловите думи за противене до смърт (Евр. 12:4), аз в страданието ми точно, точно се цитираха в сърцето ми. Казваш ми, че има много неща, които има да ми кажеш, но че не съм бил готов духом за тяхното приемане. Аз желая да ми съобщаваш що-годе такивата, защото с течение на времето в катадневния ми живот трябва да има някои такива неща да ме интересуват и изучавам и прилагам в живота си. Аз каквото съм чул набързо от тебе, преработвам си го и с приемането му то става и мое. И вярвай, аз на твоята вяра частно не съм противен, но съм съгласен. Докторът тези дни е тука по работа относително уреждане въпроса за земите му. Той ме задължаваше да питаме за един въпрос духовете, но Михаил ми каза да се отнеса до тебе. И ето този въпрос. Имало една жена, която била преселница в Сливен; мъжът и умрял и и оставил пет деца. Насън и се явява Господ Исус много пъти и и казва да отиде да живее в текето на Св. Илия при с. Касъмово153, Сливенско, което теке и турците го себили и имали за свято. Така тя раздава децата си и отива да живее там и както и казал Господ да прави — т.е. да се моли и всяка неделя да светщ вода. А като нямала средства, просила оттук-оттам, за да прекара зимата. Сега Д- рът пита каква е таз жена и заслужава ли да и се помогне и светецът154 какъв е и от каква народност. Аз моля, след като се уведомите, явете му направо. Днес се молихме задружно Господу, за да ни прости миналия неволен грях и да ни благослови, при това искахме присъствието Божие в името Емануил. Ето що ни се каза: „Аз, Емануил, пратеник Божий. Бог е с вас, стойте при Господа и не бойте се, вдайте се в благодатта Му. Братя, радвайте се, че Любовта Божия е велика към вас. Аз ви нося радостната вест, че Бог ви прощава, защото сте възлюблени Господу. Господ бди върху вас. Георги, радвай се, че работите ти вземат добър край в Господа. Чака се вашето обединение в Господа и благословение ще се излее върху ви. Бог ще ви дари с благодатта си и тогава ще ви познаят. Аз си отивам и когато ви потрябвам, викайте ме с пълнотата на сърцето ви, а иначе е грях ваш. Мир вам, братя мои". [На] Тодор на 16 того, около 10 и нещо вечер[та], случило му се едно нещастие. Щял без малко да си извади дясното око със земперлика на вратата. Разцепила се веждата и горния клепач около 2-3 сантиметра и очната жлеза излязла. После намира един хирург, д[окто]р, измиват раната, зашиват я и го превързват. А засега е хвърлил вече превръзката. Така щото щеше да остане с едно око. Михаил каза, че е от дявола това, но Бог от голяма милост го избавя. Аз привременно работя във Финансовото управление с една нищожна [за]плата, но слава Богу и за това. Нашият ученик в Господа, арменчето Мелкон, домъчнява му оттука нещо си от домашните му и като недоволен от положението на вярата си в Господа, отива във Варна, в пастира Тодорова155. Този, последният, вместо да му помогне нещо, съвършено го объркал. Не зная какво са говорили, но той му казвал, че Исус Христос е Бог и че Вий, т.е. ти, сте имали голяма грешка, гдето сте се занимавали със спиритизъм, и че книжката „Вечните истини"156 е била невярна и богопротивна. Като за това му показвал в Стария завет, там, гдето се пише, че проклет всякой, който се домогва до гадания, бесовъпрошателство и мъртвовъпрошателство и др. [Втор. 18:11]. Но той, види се, малко понятие има от истината и не знае, че трябва всестранно да се гледа на Словото и всяко нещо на мястото му да се разбира. И не знай, види се, че Бог праща ангелите Си да услужват на тези, които ще наследят спасение (Евр. 1:13, 14). И така, вместо вежди да изпише, изважда очи. Мелкон е искал да се види с Вас и Ви писал чрез него. Сега като се завърна, няма напрежния мир и се кае, загдето се [е] срещнал с него. Казва сега: „Не зная кой е правият път, кого да слушам". Приеми сърдечните ни братски поздравления от мене, Тодор и Николай. Твой верен в Христа Господа: Пеню Д-рът си замина. .................. 151. В предишното си писмо № 42 от 10.09.1900 г. П. Киров пише: „Сатана не се спря дотука, той почна да действа чрез слабостта на тялото ми - чрез страстите, за да не ходя в святост, както духът на съвестта ми диктува. Но зле страдах до този ден". (П.К., №43, 26.09.1900 г.) 152. П. Киров се задомява на 27 години през 1895 г. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 153. Село Касъмово, Сливенско, е днешното с. Чинтулово. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 154. Около 1829-1830 г. сливналията дядо Киро, по прякор Савака, изградил край село Касъмово гробница с турски вид. Според преданието, пренесено през поколенията от тамошни християни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за някой си ага. Турците поискали от тях да приемат мюсюлманската вяра. И двамата братя не се отрекли от Христа и били убити. На гроба им е построена гробницата в село Касъмово. Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци. Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба. Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия". Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение. Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени. На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави. Други чудеса са свързани с аязмото, което се намира в манастира. Вярващите християни, преди да отидат на гроба и влязат в храма, си пълнят от аязмото вода, която поставят в храма, а после на гроба. Отнасят водата в домовете си и когато не се чувстват добре, получават изцеление от благодатното й действие. След смъртта на жените, които го поддържали, манастирът започва да се руши и до около 1965 г. той рухва напълно. През 1999 г. започват възстановителните работи по светата обител. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 155. Иван Тодоров (13.11.1855-10.11.1956), роден в с. Синовец, Свищовско. Първоначално живее и учи в с. Масларово, Свищовско. Завършва с първия випуск на методисткото Американско научно-богословско училище в Свищов (1881-1886). Там през периода 1885/1886 година учат едновременно с Петър Дънов. Те са на обща снимка от 26 юни 1886 г. (Ив. Димитров, П. Василев, Б. Тодоров и Ив. Тодоров - току-що дипломирани, заедно с Хр. Бъчваров и П. Дънов - още ученици в последния клас на училището). От есента на 1886 г. Ив. Тодоров е във Варна, назначен като помощник-проповедник към методистката църква. През 1887-1891 живее в Шумен. През 1892 г. е ръкоположен за пастир и приет за член на Конференцията на Евангелската мисия за Северна България. През същата година работи в Търново; 18931895 - в Свищов; 1896-1901 г. - във Варна; 1901-1904 г. - отново в Свищов; 1905-1907 г. - в Шумен; 1908-1916 г. - в Ловешка област. След това до 1924 г. работи отново в Търново, където организира строеж на нова църква и пастирски дом, които по-късно са разрушени. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 156. <a target="_blank" href='http://petardanov.com/index.php?/topic/11656-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%B4%D1%8A%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%E2%84%9620-%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0/' class='bbc_url' title=''>Вж. бел. 80</a>. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) № 44 [гр. Бургас, ] 5 ноемврий 1900 г. (10 ч. и нещо пр. обяд) Съобщение на Пеню и Тодор „Аз, Гавраил, пратеник Божий. Възкликнете и възвеличете Господа за Неговите велики милости. Ето, Духът Му ще се излее върху вас, и то скоро. Сега ще стоите препасани като войници Христови. Господ няма да ви остави в това униние. Ей, Господи, именно за тази любов ще Те хвалят твоите чеда. Гледайте, рабчета, по с предпазвание да ходите. Аз ви нося вестта, и то радостна — не бойте се. Бог от великите Си милости не ще ви лиши. Не бойте се, защото вий ще победите света. Желанията ви ще изпълни Бог. Хвалете Господа на всяко време и място." — Да изпратим ли пари за Тодоровата сестра, за да дойде? „И туй е желанието Божие. Бдете и молете се и изпитвайте се стоите ли на обещанието си. Отивам си, мои любезни. Сбогом, аз съм всякога с вас. " Бр. Дънов, чакаме за твоите братски съвети. Добре сме в Господа засега. С поздрав. Верни в Господа, твои: Пеню и Тодор №49 Нови пазар, 8 ноемврий 1900 г. Любез. бр. Киров, Надявам се писмото ми да ви завари радостен и весел в Господа. Това е най-голямото богатство за душата на един верующ — да има мира и благословението на Светия Дух Божий. Аз съм уверен, че вие растете в благодат и познание. Вашето последно писмо приех, прочетох го внимателно и разбрах всичко, което ми пишете. Бъдете спокоен, аз винаги добре Ви разбирам, зная стремлението на духа ви, зная, че Господ ви води. Мен ми е драго и приятно за вашия духовен успех. Изпитните в нашия живот, колкото и тежки да са, имат своето добро предназначение от Господа. Желанието на Нашия Небесен Баща е да се усъвършенстваме вътрешно във всяка добродетел и истина. Затова именно се изпитваме. Надявам се тъй също и брат Тодор да расте и уяква. Аз има[м] да ви съобщя една радостна вест — Господ ми е дал тук наскоро няколко души приятели. Двама от тях157 особено се интересуват в Господа. Единият е млад, другият е на средна възраст. Господ сега ги въвожда в тесния път в своето Царство. Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор. На младия приятел му дадох едно Евангелие. Той е твърде разумен младеж, свършил е четвърти клас158, но е беден и види се затова и Господ го вика. Той винаги търси бедните. Има още един, който ме е задължил да му доставя една Библия и едно Евангелие за в джоб. Ето, Господ ни е поменал; Той вижда нашата немощ; ний не разполагаме с пари, но Господ е нашето богатство. Молете се и вие за успеха на Божието дело. Нека Господ да Го извърши, както е Нему угодно. Аз писах на Д-ра и му обясних всичко, което беше потребно. Има да ви кажа, брате, да пазите простотата на вашата вяра. Търсете от Господа дара на Негова Свят Дух, за да ви осенява и просвещава винаги. Напуснете всякой страх, всяко двоумение и бъдете с един ум, както е бил и Господ наш. Обещанието е дадено нам: „Не бой се, мало стадо; Отец ви е благоволил да ви даде Царство". [Лук. 12:32] Надявам се да чуя добри неща от вази. Има да ви съобщя и други неща, но тях не желая писмено да ви ги предавам, тях ще ви ги съобщя, когато ви видя с Божието благоволение. Моля, съобщете ми как отива всичко в Бургас. Поздрави бр. Тодора и Николая нарочно от моя страна, а тъй също и г-н Пачеджиева159. Господ на Мира да ви съхранява във величието на Своята благодат. Оставам ваш верен: П. К. Дънов От Козлов имате ли някое писмо наскоро? Как е Арменчето? Поздравете го от мен и му кажете, че ако той търси усърдно Господа, Той ще му се открие. Нека да знае, че Господ Исус го люби и че може да го спаси, стига той да вярва в Неговите думи и да се старае да живее според тях. Нека да се не смущава, Господ на спасението е Един. „Аз съм пътят, Аз съм истината и животът", казва Господ. [Йоан. 14:6] Тайните неща на Царството Божие, които остават неоткрити, тях ще учим за в бъдеще. Сега едно е важното — да възприемем Господа в душата си, да се съвъплътим с Него и да възприемем Духа Му. Когато пораснем в сила и мощ, ще научим много други неща. Същий На бр. Тодора кажи да се пази от грях. Той има един таен грях, който трябва да напусне. Този му сърдечен грях е, който го спъва и държи и за който е пострадал. Господ го люби и затова го е избавил. Нека да знае, че любовта Господня е повече от всичко. .................... 157. По-нататък от „двамата" само веднъж се споменава „младият приятел" в писмото на П. Дънов от 7 февруари 1901 г. Става дума за Кърджиев. (У., № 49, 08.11.1900 г.) 158. В тогавашната образователна система това вероятно е отговаряло на завършен гимназиален курс. (У., № 49, 08.11.1900 г.) 159. Пастор Костадин Я. Пачеджиев - роден в с. Баня, Разложко на 18 януари 1865 г. Учи няколко години в Евангелското училище в Самоков. Заминава за Америка, където получава степен бакалавър на изкуствата в колежа „Алегени", Пенсилвания, през 1894 г. В семинарията „Дрю" е през учебната 1894/1895 г. Пристига в Бургас на 17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава в Карнобат, Н. Загора и Ст. Загора). В самото начало на века той, заедно с Николай Велчев, обикаля региона и държи проповеди. През 1903 г. Н. Велчев се жени за Люба - сестрата на съпругата на Пачеджиев - Йордана. В началото на ХХ в. заедно с пастор Марков от Бургас поддържат приятелски отношения с Петър Дънов. (У., № 49, 08.11.1900 г.) №50 Нови пазар, 12 ноемврий 1900 г.160 Любез. бр. Киров и Тодор, „Благодат и мир да се умножи на вас с познанието на Бога и на Исуса Господа нашего." [II Петр. 1:2] Желая, бр., да ви съобщя: както Бог от величието на Неговата милост и „Божествената Негова сила е „благоволил" да дари нам всичко, що е за живота потребно и за „благочестието", за да можем „чрез познанието на Тогози, Който е призвал нас", да участваме в Неговата „слава и добродетел; чрез благодатта на Когото се дариха нам всичките най-големи драгоценни обещания, за да бъдете поради тях причастници на Божественото естество и да отбегнете от похотите и тяхното разтление, което е на света". [II Петр. 1:3-4] И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите на вярата си добродетел [II Петр.161 1:5—8], за да може вярата ви чрез нейното небесно превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото име. Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея благоразумие и знание за Божията Истина и длъжността си. Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Бо- голюбиви, то Господ иска да приложим на нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности. Но тъй и като самото въздържание може да се преобърне на постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта на нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост. Обаче тъй като търпението може да се преобърне на равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги на Бога, като имаме съобщение с Него. Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне на фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие. Затова Господ иска да приложим към благочестието братолюбие, за да се поразширочат тесните ни сърца. Но тъй като и братолюбието може да [в] земе тесни граници — да обичаме само един тесен кръжок от приятели и братя с еднакви убеждения, то Господ иска да приложим на братолюбието Любов. Любов, която е завервание на всичките добродетели, която излиза вън от всичките тесни кръгове и обгръща цялото човечество и цялото небе. Да любим тъй, както Бог люби. „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него. " Защото тези добрини, като се намират у вас и като се умножават, ще ви направят да не сте празни, нито безплодни в познаванието на Господа Нашего Исуса Христа. Така, както се въдворявате в Истината, ще ви се „даде вход във вечното Царство на Господа Нашего и Исуса Христа". Нека прочее да се стремим към пълнотата на съвършенството, гдето царува умът и Духът на Господа. Нека прочее усърдно да се молим за осъществяванието на Господните мисли: „Да се освети Неговото Име, да дойде Неговото Царство, да бъде Неговата Воля". Аз благодаря на Господа, Който ме подкрепя със Своя благ Дух. Нека се радваме от нине. Господ няма да ни остави никога. Моята душа се пълни с вечно благодарение, мир и радост. Ний сме вече в обятията на Царството Божие и отиваме с помощта на вечната благодат към дома на нашия Небесен Баща. Ний ще видим Неговото благо лице и лицето на Нашия Господ и Спасител и ще бъдем в сдружението на всички светии, чада Божии и Ангели. Каква блажена мисъл: „Щ,е вложа закона Си в сърцата им и ще го напиша на умовете им". И: „Греховете им и беззаконията им няма да помена вече". Сега моля ви от моя страна, гледайте да привлечете някого при Христа, опитайте се и Господ ще ви помогне. Помнете, бр., Божиите пътища не са като человеческите, нито Неговите мисли. Господ ни е говорил и постоянно ни говори с помощта на Святия Си Дух. Нека бъдем чистосърдечни, за да приемаме Неговото ръководство. Нашият Господ е с нас. Неговият Дух ни просвещава. Да се не колебаем, нито да се двоумим. „Той е вашата вяра, която побеждава света." „Без вяра не може да се угоди на Бога. " „Едно чадо Божие трябва да е свободно от грижите на тоя свят." Ако животът ни е в ръцете Божии, не остава вече място за колебание и двоумение. Ето, аз ви пиша в името на Господа Исуса, за да се осветлите върху Неговите пътища. Аз искам вий да сте свободни и да сте за пример на другите — по пълнотата на вярата си и по пълнотата на живота си. Ето, това мое писмо е една малка проповед, отправена до вази; тя може да не е пълна в много неща, гледана от критическа точка зрение; но вярвайте ми, тя има най-важното в себе си — Божието благословение. Аз ви162 говоря като един, който е натоварен да ви говори. И мога ли да ви говоря друго освен Истината, която ми е връчена от Господа? Господ да ви благослови и умножи, да сте сила и слава Негова. Последното ви писмо приех; да бъде благословен Господ. Колко Той е грижлив, благ и благо- утробен, че се снизхождава да говори, да ни упътва чрез Святия Си Дух. Ний сме малки пришълци в този мир и ако Господ не ни крепеше, бурите на тоя свят биха ни отнесли и от нас не би останала следа. Малки цветове сме ний, които едва сега се готвим да пуснем своите пъпки, и колко е милостив Господ, не ни е забравил: Той изпро- вожда Своята светлина и топлина, за да ни освежи и ободри духом, да се не обезсърчим и да знаем, че пролетта е близо и кога настане за нас, ще разтворим своите чашки и първи ще пием от Небесните благословения. Ние първи ще бъдем, които ще целунем първите поздравителни лъчи на Неговата любов. Поздравете Николая. Ваш верен в Господа: П. К. Дънов ................... 160. В началото на оригиналното писмо няма дата. Тя вероятно е била отбелязана в края на писмото, но тъй като последният лист липсва, се взема датата от книгата на Петър Дънов „Писма до първите ученици", София, 1999 г., с. 64. (У., № 50, 12.11.1900 г.) 161. II Петрово послание, глава 1-ва, стихове 5-8: (5) „И за това, истото, турете всичкото си старание и приложете на вярата си добродетел, на добродетел благоразумие, (6)на благоразумие въздържание, на въздържание търпение, на търпение благочестие, (7) на благочестие братолюбие, и на братолюбие любов. (8) Защото тези добрини, ако се намерват у вас и се умножават, правят ви да не сте праздни нито безплодни в познаването на Господа нашего Исуса Христа". (У., № 50, 12.11.1900 г.) 162. Оттук нататък липсва последният лист от оригинала. Поместеният край на писмото е взет от книгата на Петър Дънов „Писма до първите ученици", С., 1999 г., с. 66. (У., № 50, 12.11.1900 г.) № 45 гр. Бургас, 23 ноемврий 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, И двете ви писма получих. Благодаря Богу и радвам се, загдето ти не си считаш труда, за да ни пишеш. Първото ти писмо тъй ме завари, както пишеше, т.е. весел. Засега аз не прекарвам твърде добре. Человек, без да има кой да го разбира в този свят, е доста мъчно. И то, когато и тез, които ти споделят [възгледите], се явят равнодушни. Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно. Ний тук, не зная как да кажа, стоим [в]се колкото бяхме. Арменчето бе се отделило, но пак дойде. Бр. Стоянов стои така, както го знаеш. Приятелят Велчев напредва, но и него, както разбирам, светът го спъва. Аз чакам за Великата Божия милост. Бог напоследък, между другото, ми даде да разбера, че Неговата воля само в Небесата става, а не и тук. Защото тука няма кой да върши волята Божия. Ако и да има, но те са малко. И че венецът на любовта ни в Бога са нашите добри дела в света, и те ще са, които ще оправдаят вярата ни. Бог не остава от [това] да ме ръководи. Напоследък имах един сън, в него сън аз видях един път, ето такъв [зачеркнато от П.К.]. [Следва рисунка на път.] Той по разни начини дохожда да ме учи. Аз сега разбирам, че страданията в живота са едно условие за душевното ни подобрение и че от всичко трябва да вземаме урок. Разбирам сега, че ако Бог отнеме милостта Си от нас, о, то ний загинваме! В нея минута адът е готов да ни погълне. Не може, не може без милостта Божия да се живее. Аз съм дохождал в треперене само като помисля, че ако Бог отнеме милостта Си от мен, какво ще стана. Ужас ме съвзема. От Васил наскоро имах писмо. Той е в Париж, поздравлява ви, също и баща ви. Казва, че не е бил твърде добър в Бога. Друго нищо не явява за себе си. Има да се интересуват няколко момчета тука, но не зная какво ги възпира още. Казал съм: каквото Бог даде, че това ще е. Много желая да се видим и [да] се поразтуша малко, но и това на Бога оставям. Ти много добре ме разбираш. Извинявай за писмото ми — аз не мога добре да излагам мислите си, но зная, че ти и тука ме разбираш. Светът засега се произнася за мене, че съм меланхолик и тайнствен. Мен ме скърбят тези и други подобни неща. Приеми братското ми целувание и поздрав от бр. Тодора и приятеля Велчева. Твой верен в Господа: Пеню Засега чрез бр. отд[елно] ми пращай писмата. Същий №51 Нови пазар, 27 ноемврий 1900 г.163 ТАКА се МОЛЕТЕ:164 „Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, който си ми подарил живот и здраве, да ти се радвам, моля те, изпроводи ми Духа Си, да ме пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Научи ме да правя Твоята воля, да осветявам Твоето име и да Те славословя винаги. Осветявай духа ми, просвещавай сърцето ми и ума ми, да пазя Твоите заповеди и повеления. Вдъхвай в мен с присъствието си чистите си мисли и ме упътвай да ти служа с радост. Животът си, който посвещавам на теб за доброто на моите братя и ближни, Ти благославяй. Помагай ми и ми съдействай да раста във всяко познание и мъдрост, да се уча от Твоето Слово и да пребъдвам в Твоята Истина. Ръководи ме във всичко, което мисля и върша за Твоето име, да е за успеха на царството Ти на Земята. Храни душата ми с Небесният хляб, укрепявай ме със силата Си, да успявам в живота си. Като ми даваш всичките твои благословения, приложи Любовта Си да ми е вечен закон. Защото е Твое царството и силата и славата завинаги. Амин." Люб. бр., това е нашата Лозинка от Господа. Ний ще се отправяме всякой ден заедно в духа на тая молитва към Господа Бога Нашего. И Той ще ни слуша, когато Го призоваваме от сърце и душа. Пази тая молитва като зеницата на окото си, защото е продиктувана от Духа Святаго. „Опитайте Ме — казва Господ — и ще Ме познаете, призовете Ме и ще ви отговоря, защо[то] съм благ и благоутробен. " Приех писмото ви, подвизавайте се в добрия подвиг. Каквото и да мислят хората или братята за нас, то е маловажно; нашето призвание е Любовта Божия и Неговото общение. Да се молим за всички, да ги просвети Той. Трябва да знаем, че грехът, плътта и светът са три наши врагове. Но Господ е верен, в Него няма сянка на промяна. Ний ще се осланяме на Него и на Неговата сила и Той ще ни изведе победоносно. Помни, че си крепен от благодат. Няма пречка, която Той да не може да отмахне. Радвам се, че твоят Дух [в]се повече се приближава при Бога. Оставяй се напълно Той да те ръководи. Временните промени в живота са преходни, те са както годишните времена. В живота ни се върши това, което се върши и в природата. Днес може да е бурно или облачно, или дъждовно, влажно или пък ясно, със Слънце и приятно. Вярата, надеждата и любовта — те са основата. Сега е мрачкаво, но иде ден и зорницата, която е на нашия хоризонт, го предсказва. Той е славен ден, блажен ден на живота. Ние сме пришълци и странници в тоя свят. Нашето отечество е другаде. Като свършим своето поприще, ний ще се отправим към дома на нашия Небесен Баща. Поздрави бр. Тодор и бр. Велчев. Ваш верен: П. К. Дънов .................... 163. Липсва датата в началото на писмото, тя е на последната страница отстрани. (У., № 51, 27.11.1900 г.) 164. Това е най-важната молитва от Учителя Петър Дънов, която за първи път в историята на Братството се дава в това писмо. В „Наряди и упътвания" от 1925 г. той пояснява: „Като прочетеш Добрата молитва, с нея можеш да влезеш навсякъде. Тя е един пропуск. Колкото изречения има в нея, през толкова врати ще минеш. Тази молитва е дадена от Бога, от Духа Божий, тя е свещена и не остарява". Първият вариант на „Добрата молитва" е даден в единствено число. По-късно Учителя дава „Добрата молитва" в множествено число. По време на Втората световна война, по негово поръчение, Братството отпечатва листовка с „Добрата молитва" и „91 псалом", която всеки да носи със себе си. „Добрата молитва", наред с 91 псалом и „Отче наш", са най-употребяваните молитви до днес в нарядите на Братството. (У., №51, 27.11.1900 г.) № 46 (отворено писмо) гр. Бургас, 21 декемврий 1900 г. [До] гр. Н. пазар Любез. ми бр. Дънов, Позабавих [се] с отговора си, но не вреди, понеже чаках нещо важно да дойде, че тогава щях да ви пиша. Сега като виждам, че това, важното, все се отлага, то явявам ви, че това, важното, беше давание клетва като чиновник, че ще служим честно и вярно на княза и правителството. Тази клетва се иска от всички служащи. Аз по никакъв начин формена клетва не мога да дам. При всичко че тукашните евангелисти по силата на изработен устав могат да полагат такава клетва. Затова аз си умивам ръцете завинаги от всяка държавна служба. Брат Тодор приема това, но „безсилен съм, [в]се казва, да изпълня истината от страх за хляба". Той е болен тез дни, имаше бодеж (пневмония) и след помазвание в Името Господне и турени вендузи премина тази болест, след която сега остана една кашлица твърде сериозна. Желае смъртта и проси да го постигне по-скоро, и то само затуй, защото разбира истината, а не може да си я прилага. Ний малко не сме добре с тукашните евангелисти. Те имаха една-две седмици съживление. Каниха ни често пъти и настоятелно да се запишем за членове на Църквата им, но аз сам за мене си отказах, като им казах откровено, че аз не мога да се съглася с тях по вярата в някои и др. точки, които са твърде важни за мене; и че ний си имаме Призвание и съгласно него ще чакаме Господ да ни привдигне. Те ме упрекваха и предизвикваха, но аз запазих себе си да не имат върху ми никаква власт. Защото Христос ни призова в свобода. И така, тази дълга разправия стана причина, че приятелят Н. Велчев оттегли от нас всяка духовна симпатия. Твоето писмо от 27 ноемврий получих. Следваме изискваното се от нас. Мисля да се запиша за чужд поданик165 [зачеркнато от П.К.]. Сега в това положение сме. С поздрав, твои верни в Христа Господа: Пеню и Тодор Честитя ви Рождество Господне — денят. ....................... 165. Вероятно зачеркнатото идва като отражение от размишленията на П. Киров за войната и военната служба. Като чужд поданик той не би подлежал на военна служба. (П.К., № 46, 21.12.1900 г.)

НБ - Неделни беседи (1914 г. до 1944 г.)	Хронологичен списък	Азбучен списък
СБ - Съборни беседи (1906-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ООК - Общ Окултен клас (1922-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
МОК - Младежки окултен клас (Специален клас) (1922-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ИБ - Извънредни беседи (1897-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
КД - Клас на Добродетелите (1920-1926)	Хронологичен списък	Азбучен списък
МС - Младежки събори (Съборни) (1923-1930)	Хронологичен списък	Азбучен списък
РБ - Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
УС - Утрини Слова (1930-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
БС - Беседи пред сестрите(Четвъртачни беседи) (1917-1932)	Хронологичен списък	Азбучен списък
БР - Беседи пред ръководителите (1921-1930)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ПС - Последното Слово (1943-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък