НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Пеню Киров - №45

Епистоларни диалози - част І (1898–1900)
Алтернативен линк

<span style=''><p class='bbc_center'><span style='color: #000000'><span style=''>№ 45</span></span></p> гр. Бургас, 23 ноемврий 1900 г.<br /> <br /> <br /> Любез. ми бр. Дънов,<br /> <br /> И двете ви писма получих. Благодаря Богу и радвам се, загдето ти не си считаш труда, за да ни пишеш.<br /> <br /> Първото ти писмо тъй ме завари, както пи­шеше, т.е. весел. Засега аз не прекарвам твърде добре. Человек, без да има кой да го разбира в този свят, е доста мъчно. И то, когато и тез, които ти споделят [възгледите], се явят равно­душни. Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно.<br /> <br /> Ний тук, не зная как да кажа, стоим [в]се колкото бяхме. Арменчето бе се отделило, но пак дойде. Бр. Стоянов стои така, както го знаеш. Приятелят Велчев напредва, но и него, както раз­бирам, светът го спъва.<br /> <br /> Аз чакам за Великата Божия милост. Бог на­последък, между другото, ми даде да разбера, че Неговата воля само в Небесата става, а не и тук. Защото тука няма кой да върши волята Бо­жия. Ако и да има, но те са малко. И че венецът на любовта ни в Бога са нашите добри дела в света, и те ще са, които ще оправдаят вярата ни.<br /> <br /> Бог не остава от [това] да ме ръководи. На­последък имах един сън, в него сън аз видях един път, ето такъв [зачеркнато от П.К.].<br /> [Следва рисунка на път.]<br /> <br /> Той по разни начини дохожда да ме учи. Аз сега разбирам, че страданията в живота са едно условие за душевното ни подобрение и че от всичко трябва да вземаме урок. Разбирам сега, че ако Бог отнеме милостта Си от нас, о, то ний загинваме! В нея минута адът е готов да ни погълне. Не може, не може без милостта Божия да се живее. Аз съм дохождал в треперене само като помисля, че ако Бог отнеме милостта Си от мен, какво ще стана. Ужас ме съвзема.<br /> <br /> От Васил наскоро имах писмо. Той е в Париж, поздравлява ви, също и баща ви. Казва, че не е бил твърде добър в Бога. Друго нищо не явява за себе си.<br /> <br /> Има да се интересуват няколко момчета тука, но не зная какво ги възпира още. Казал съм: каквото Бог даде, че това ще е. Много желая да се видим и [да] се поразтуша малко, но и това на Бога оставям. Ти много добре ме разбираш.<br /> <br /> Извинявай за писмото ми — аз не мога добре да излагам мислите си, но зная, че ти и тука ме разбираш. Светът засега се произнася за мене, че съм меланхолик и тайнствен. Мен ме скърбят тези и други подобни неща.<br /> <br /> Приеми братското ми целувание и поздрав от бр. Тодора и приятеля Велчева.<br /> <br /> <br /> Твой верен в Господа: Пеню<br /> <br /> Засега чрез бр. отд[елно] ми пращай пис­мата.<br /> Същий</span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ