[гр. Бургас, ] 5 ноемврий 1900 г.
(10 ч. и нещо пр. обяд)
Съобщение на Пеню и Тодор
„Аз, Гавраил, пратеник Божий.
Възкликнете и възвеличете Господа за Неговите велики милости. Ето, Духът Му ще се излее върху вас, и то скоро. Сега ще стоите препасани като войници Христови. Господ няма да ви остави в това униние. Ей, Господи, именно за тази любов ще Те хвалят твоите чеда.
Гледайте, рабчета, по с предпазвание да ходите. Аз ви нося вестта, и то радостна — не бойте се. Бог от великите Си милости не ще ви лиши. Не бойте се, защото вий ще победите света. Желанията ви ще изпълни Бог. Хвалете Господа на всяко време и място."
— Да изпратим ли пари за Тодоровата сестра, за да дойде?
„И туй е желанието Божие. Бдете и молете се и изпитвайте се стоите ли на обещанието си. Отивам си, мои любезни. Сбогом, аз съм всякога с вас. "
Бр. Дънов, чакаме за твоите братски съвети. Добре сме в Господа засега.
