НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Петър Дънов - №41

Епистоларни диалози - част І (1898–1900)
Алтернативен линк

<span style=''><p class='bbc_center'><span style='color: #000000'><span style=''>№41</span></span></p> Нови пазар, 10 юлий 1900 г.<br /> <br /> <br /> Любез. бр. Киров,<br /> <br /> Днес получих вашето писмо и бързам да ти отговоря.<br /> <br /> Тук сега виждам, че работи Божият пръст. Мене от 10-15 дена вече как ме чакат и викат мои сродници126 в Шумен да ида да ги посетя, да престоя с тях няколко време127, но един вътре­шен глас ме възпря да сторя това, като ми каза, че Бог е отворил за мене пътя за Варна и там трябва да ида след няколко време неотложно, да сторя волята на Господа.<br /> <br /> Когато ми се съобщи това, аз се поучудих, по­неже не виждах никаква възможна причина, и при това не бях осветлен още от Духа Божий. Аз се молих няколко пъти на Господа да ми яви да не би сам да се мамя или някой лош дух да ме лъже да оставя другото поканвание, но отговорът беше съ­щият — че Господ за там ме вика и че трябва да чакам, защото Господ ще ми обясни причината.<br /> <br /> След това Господ чрез Духа Си ми заповяда да пиша това, което имаше да ми каже. И след това в Седем Разговора128 ми изложи всичко, ко­ето засега трябва да знаем — как стои Неговата Воля спрямо всинца ни.<br /> <br /> В последния разговор129 има особни неща за всинца вази и трябва да знаете всичко. Господ по­чна да ми говори и да се разговаря от 25 юний и свърши последния Си Разговор на 8 юлий.<br /> <br /> Когато свърших разговорите Му, аз [в]зех по­следните три и щях да ви ги пратя да ги четете, но Духът Господен пак ми каза да ги не провождам и да чакам. И мен ми стана пак чудно, понеже Господ беше утаил нещо от мене. „Чакай" — ми повтори Господният Дух. Всичко трябва да стане според Неговата Воля. И до днес бях в недоуме­ние.<br /> <br /> Мир вам, брате, да няма никакви недоразу­мения помежду ви. Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял. Да ви не бла­зни нищо, нито да има противоречия помежду ви, да ви не сполети някое зло. Гледайте да не оскър­бите Господа, който има толкова голямо благо­воление към всинца ни, които сме дали обещание да му служим вярно, без да се повръщаме назад.<br /> <br /> Кажи на брат Тодора и го поздрави от мен братски — аз го умолявам, ако има нещо, да въз­държи духа си за Любовта Божия. И като се ви­дим и обменим чувствата и мислите на душата си, и Духът Господен пребъде с нас, всичко ще стане ясно.<br /> <br /> Аз съм готов да сляза до Варна и даже да дойда до Бургас, ако е Волята Господня. Ако Гос­под е определил Варна, елате. Аз ще съм там. И мисля, че Той е определил това място, понеже и във вашите сърца е положил същото желание. Поз­драви д-р Миркович нарочно и му съобщи благата вест, с която Господ ни е сподобил всинца ни.<br /> <br /> <br /> Оставам ваш верен: П. К. Дънов</span><br /> <br /> <br /> ....................<br /> 126. Тези сродници в Шумен вероятно са по линия на Пенко Стамов, съпруг на сестрата на П. Дънов - Мария. Тяхната най-малка дъщеря Ана (родена на 01.02.1890 г. във Варна) е учила в Шу­менското основно училище „Добри Войников" през учебната 1901/1902 г., а през следващата учебна година е продължила във Варненската девическа гимназия „Мария Луиза". (У., № 41, 10.07.1900 г.)<br /> <br /> 127. Това посещение все пак се осъществява в началото на 1901 г. Това се потвърждава от по-късно писмо на Учителя П. Дънов от Шу­мен от 22 януари 1901 г. (У., № 41, 10.07.1900 г.)<br /> <br /> 128. Ето част от разговорите:<br /> <br /> Разговор първи. „Упътвание. Аз зная самата истина, но и да я изкажа или да я туря във видима форма, ще ли те ползва теб, за когото се говори всичко? Тази истина е велика. Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да послушаш и да изпъл­ниш това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя дух. Силата е в търпението, но и то си има своите граници. [...]"<br /> <br /> Разговор втори. „Сърцето и Бог. Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководител- ството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на живота. И това е една истина. Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да раз­руши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. [... ] "<br /> <br /> Разговор трети. „Храната и Словото. В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии. Това е една истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй по­требна за вътрешния живот, както храната за този, привре­менния. [...]"<br /> <br /> Разговор четвърти. „Животът и Възраждането. Казано е на едно място в Писанието: „Ако се не родите изново, не мо­жете да влезете в Царството Божие. Роденото от Духа дух е; роденото от плътта плът е. Онзи, който е роден от плът и кръв, смъртен е; в неговото сърце обитават временните неща, придружени с всяка похот и лъст. Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го насле­дят. [...]"<br /> <br /> Разговор пети: „Въздигане. Душа и Дух. Откак съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават ду­шата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата, що вълну­ват твоята душа, са произвели един временен мрак в съжде­нието на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосре- щат в душата ти, са произвели болезнени чувства. [...]"<br /> <br /> Разговор шести. „Пътят и Истината. Положи всичко в сър­цето си, което съм ти казал досега, защото времето ще опра­вдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. [...]" (вж. „Изгревът" на Бялото Брат­ство пее и свири, учи и живее", Т. II, София, 1995, с. 47-72). (У., №41, 10.07.1900 г.)<br /> <br /> 129. Разговор седми - Заключение. „[...] Разумей, прочее, истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил, един от служебните твои духове и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом на Небес­ното царство, гдето всички просби и молитви от тоя свят по­стъпват пред Лицето Божие. Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и сму­щения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва. Тоя народ, за когото е думата, има да претърпи едно вътрешно изменение. Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро. Една известна сила има да мине през тази страна. Един человек от Бога ще излезе и провъзгласи Истината. В неговите думи ще има сила и мощ. Той ще е человек, на когото лицето ще свети като на Ангел. В очите му ще има запален Божествен огън ... Твоите приятели, които Бог е призвал с тебе, ще устоят верни докрай, защото това е Волята на Господа, който ги е помилвал. И за тяхното усъвършенствувание и приближение към Бога Ду­хът на Господа работи в сърцата им. Зарята на Духа святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението. Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие на възраждани- ето, за което сам Господ на теб ти е говорил [...]"<br /> (вж. „Изгревът" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", Т. II, София, 1995, с. 77-78). (У., № 41, 10.07.1900г.) <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ