ПОСЛУШАНИЕ

Спомени на ученици

Бях потънал в дългове, които не можех да изплатя от занаята си - подковачество. Намирах се в голямо затруднение. Дълговете започнаха да ми тежат, ето защо реших да отида при Учителя, за да му кажа болката си. Той ме изслуша спокойно и ми каза: "Рекох, наемете 5-6 декара нива и я засейте с жито." - " Нямам чифт, Учителю." - "Ще намериш. Но за да имаш добър резултат, ето как ще постъпиш: през месец август семето ще го поставиш върху чисти черги на открито три дни да се грее на Слънцето, като отвреме навреме ще го обръщаш, ще го преравяш с една лопата, тъй че да се изпече от всички страни, като вечер го покриваш или прибираш вкъщи. Така семето е готово за посев.

Когато отидеш да го сееш, ще му пееш "Благославяй, душе моя, Господа", на четирите края и в средата ще четеш молитва. Когато почне да расте - също. Ще обикаляш нивата с песен и молитва и ще видиш резултата".

Когато се ожъне и овършее, да се отдели десятък. Само тогава се благославя и идва изобилието.

Направих всичко, каквото ми каза Учителят и ето какво стана: докато нивите на съседите бяха до колене и класовете им с по няколко зърна, то моята нива бе израснала повече от метър, а класовете - големи и пълни. Това не остана незабелязано и от съседните стопани, които казваха: "Уж Паню не е чифчия, а пък неговата нива е най-хубава".

Опитност на брат Паню от Ямбол

Това се случи през 1943 г. Нашата дъщеря Величка беше на две години и трябваше да я ваксинираме. Но аз не исках да я ваксинирам, тъй като Учителят не препоръчваше ваксинациите и инжекциите. Отидох с нея да питам Учителя какво да правя. Ако не я ваксинираме, глобата беше голяма. Учителят ми каза: "Рекох, не я ваксинирай, а за глобата ще се нареди". И тъй направих, както ми каза Учителят. Не ваксинирах дъщеря си Величка и след това не получихме и никаква глоба. Един ден мъжът ми Крум срещнал в града Георги, сестриния си син. Той работеше в общината и казал на Крум: "Ти знаеш ли какво направих, вуйчо? При мене имаше една заповед да те глобят с 400 лева, защото не си ваксинирал дъщеря си, но аз скъсах и унищожих заповедта". Тогава Крум разбрал думите на Учителя: "Не ваксинирайте детето, а за глобата ще се нареди".

Стефка Няголова

Учителят разправяше: "Една сестра от Търново ми каза: "Имам пари. Искам да направя къща, да я давам под наем, да се улеснявам." Казвам й: "Ако питаш Мен, сега не гради. Нека минат две-три години. Ако сега градиш, ще загубиш всичко." Тя казва: "Но сега е евтин материала. Ще построя, да вземам наем от новото здание. Но ще те послушам."

Стана търновското земетресение, събори се старата къща, но с парите, които имаше, тя я поправи. След това ми казва: "Много ти благодаря. Ако бях направила новата къща, щеше и тя да се събори и нямаше да имам с какво да я построя." Ето какво значи послушание на ученика към Учителя. Послушанието предхожда всичко. То е първата стъпка.

Борис Николов

На Изгрева живееше една сестра на име Ризова. Тя имаше дъщеря, която живееше в Париж. В едно писмо до майка си дъщерята споделила, че дружи с някакво момче и я моли да попита Учителя, дали да се оженят двамата. Майката споделила това нещо със сестра Недка, майката на Станка. Последната й казала: "Попитай Учителя, да видим какво ще ти каже". Сестра Ризова отишла, макар и да й било много неудобно, но попитала Учителя. Последният отговорил: "Тя нека си дружи с този момък, но да не се женят! Пиши й да дружи с момъка, но до един месец да не сключва брак". Минал един месец и дъщерята писала на майка си, че момъкът починал. Ето какви чудни работи знаеше Учителят и как оправяше човешките съдби.

Мария Тодорова

Още от самото начало на Школата някои младежи правеха опити за издаване на списания. Излезнаха по един-два броя, но списанията останаха неизкупени и така те финансово се разориха. Тогава разбрахме, че да се издава списание, трябва да има общество, за което да бъде предназначено издаденото списание. По този въпрос ще намерите много неща, казани от Учителя.

Решават младежите да издават списание. Споделиха идеята с Учителя. Той одобри плана им, създаде се редакционна колегия. Редактор бе Георги Радев, а Георги Марков даде идеята как да се казва списанието: "Житно зърно". Започна издаването всеки месец. Не минава време и Учителят извика целия редакционен съвет на списанието. Това е 1922-23 г. Всички са събрани и Учителят казва: "Никой от вас да не пише нито една дума в списание "Житно зърно" срещу Русия и СССР. Това си го запишете в умовете." И оттогава те знаеха, че не трябва да се нарушава Волята на Учителя. Изминаха много години. Списанието излизаше всеки месец, а в Братството идваха хора от различни политически среди и искаха да пишат за едните и срещу другите. Имаше англофили, германофили, русофили и русофоби. Но беше спазено правилото да не се пише нищо против СССР. След като се смени властта през 1944 г. и комунистите дойдоха на власт, започнаха да издирват кой какво е писал срещу комунистите, срещу СССР и кой какви поразии е правил срещу тях. Всички тия лица бяха издирени, бяха открити и много от тях пострадаха, а някои платиха с живота си. А каквито бяха политикани приятелите от Младежкия Окултен Клас, непременно някой щеше да се увлече и да пишат срещу СССР и после щяха да пострадат като си платят за писанията, така както платиха другите. Ние бяхме свидетели как Учителят ни съхрани. За това Го послушахме. Но за друго не Го послушахме. Не питаха Учителя какво да се помества в това списание. Всеки предлагаше материали, преведени от чужди автори. Така моят приятел Георги Радев без да пита Учителя в списание "Житно зърно" помести статии на Бо-Ин-Ра. Никой не пита Учителя, а дойде време Учителят да ни заяви, че Той е служител на Черната Ложа. Има и други такива преводи на автори, които са чужди на Школата, които бяха преведени и поместени в списанието. Никой не питаше Учителя, а когато Го запитваха, то ставаше при свършен факт. Но това беше един етап, през който ние минахме.

Учителят ни предупреди за "Житно зърно" да бъде неутрално и ние проверихме колко струва Неговата дума. Тя имаше цената на не един човешки живот.

На зададен въпрос Учителят отговори така: "Идва такава власт и ще дойде такава власт, че този който й се противопостави, ще си положи костите." Този израз го запомнихме и след това проверихме, че това се изпълни.

Борис Николов

В младите си години моят баща Крум Няголов получил предложение от католическото общество в София да бъде изпратен на техни разноски да се обучава в Италия като свещеник от католическата църква. Баща ни отива при Учителя и търси Неговия съвет. Учителят казал: "Не ти трябва. Остани си тук". Баща ми разбрал, че Учителят не му разрешава и остава в България. След 9 септември 1944 г, когато комунистите дойдоха на власт, едни от първите съдебни процеси бяха срещу свещеници от католическата църква в България. Те бяха изпратени в концлагерите и затворите и мнозина измряха там. Чак тогава баща ми оцени съвета на Учителя, че ако бе отишъл в Италия, завършил и станал свещеник, то той трябваше да раздели участта си с онези в концлагерите и затворите. Така бе спасен живота му, благодарение на Учителя и на неговото послушание към съветите Му.

Величка Няголова

През есента на 1943 година група от пет-шест младежи си приготвят паспорти, за да заминат за Германия. Между тях е бил и Данчо Богданов от София. Радвали се всички, че отиват да следват, но все пак не били спокойни, без да знаят причината. В уречения ден всички били на гарата. Качили се във влака, само Данчо още бил на перона. "Хайде, Данчо, какво чакаш? Защо не се качваш?" - го питали другарите му. - "Аз няма да пътувам" - им казал той. - "Как тъй, защо?" - питали го те. - "Отлагам пътуването си." - "А билета?" - "Ще го жертвам" - казал той.

Една от неговите лели била близка с Учителя. Тя се била срещнала и питала за пътуването. "Да не пътува" - предупредил Учителят.

Още на другия ден научили, че същият влак, като минавал през Югославия, бил хвърлен във въздуха от шумците, т.е. от сръбските партизани. Тогава разбрали защо Учителят бе казал да не пътува. Ето как бе спасен животът на Данчо Богданов.

Който пита, трябва да слуша. А който слуша, печели.Той спечелва живота си, а неговите другари не се върнаха живи.

Георги Събев

Сестра ми Цвета беше учителка. Понеже другата ми сестра също беше учителка в Скопие. Цвета искаше да замине там и да бъде учителка в същия град. Подаде молба и я назначиха за директор на пансион за сираци. Отиде при Учителя да Го пита дали да приеме директорското място. Учителят казал: "Няма да отидеш!" "Ама защо, Учителю, сестра ми е също там учителка?" - "Няма да отидеш!". Учителят е категоричен и показва с жест, че разговорът е приключил. Тя излиза отвън и Милка Периклиева я вижда. "Какво има бе, сестра?" - "Учителят не ми разрешава да отида в Скопие учителка." А Милка я придумва: "Върни се пак при Него. Аз така правя. Много пъти нахалствам при Него, връщам се и искам нещо от Него и накрая Учителят ми разрешава." Сестра ми послушва Милка и отново се връща при Учителя. "Учителю, защо сестра ми може да бъде учителка в Скопие, а аз да не мога?" - "Няма да отидеш! Ако отидеш, ще отидеш на своя отговорност." Учителят този път бил още по-строг. Дойде Цвета, разказа ми всичко. Ние скочихме на крака и викаме: "Ти луда ли си, та не слушаш какво ти говори Учителят?" И така тя не отиде. После я назначиха учителка в Прилеп. Тогава тя отиде при Учителя да Го пита какво да прави. А Той отговори само с две думи: "Може! Може!" След това започнаха бомбардировките в София и едновременно в Скопие. В Скопие пада бомба върху пансиона за сираци и там директорката, която е назначена на нейното място, бе убита. Получихме вест от другата ми сестра, която бе учителка в Скопие. Тя ни разказа най-подробно целия случай. Тогава сестра ми Цвета разбира защо Учителят не бе й позволил да заеме това място като директор на пансиона за сираци. Значи върху това директорско място бе определено от някого да падне бомба. Беше определено от някого и се яви друг някой, който изпълни заповедта, пусна там бомбата, разруши пансиона за деца и уби директорката. Ето това е опитност - живот или смърт.

Драга Михайлова

Работех като оксиженист на ж.п. гара София. След бомбардирането на София хората се пръснаха. Поисках си безсрочен отпуск с намерение да отида да работя в Карлово на летището, за да съм близо край децата, но си рекох да попитам Учителя.

"В Карлово на летището търсят оксиженисти. В София или Карлово?" - "Първото"- каза Учителят.

Послушах съвета на Учителя и останах в София. На третия ден от този разговор, летището в Карлово стана на пепел. Спомних си за срещата ми с Учителя и защо ми бе казал: "Първото", т.е. в София да остана. Ако не бях послушал, щях да платя с живота си.

Лазар Опев

Беше започнала II-та Световна война. Хитлер начело на германската армия окупира цяла Европа. След това обяви война на Съветска Русия и войските му стигнаха до Москва. Хитлер и Германия бяха на върха на славата си. Имаше един брат Йордан Андреев, който беше от групата на Любомир Лулчев и изпълняваше задачата като личен адютант на Лулчев. Йордан Андреев решава да напише книга за Хитлер и да го възвеличае като гениален пълководец и водач на новото човечество. Отива при Учителя и най-възторжено Му разказва каква книга иска да напише. Учителят строго го погледнал и още по-строго му казал: "Хитлер е глупак, а ти си два пъти по-голям глупак от него, защото искаш да изкараш един глупак гений". Йордан си подвил опашката, прибрал се в бараката и изгорил онова, което бил започнал да пише за Хитлер. Хитлер падна и Германия загуби войната. Ако Йордан беше написал и издал тази книга, непременно щеше да бъде разстрелян така, както направиха с неговият вдъхновител Любомир Лулчев. А ето изминаха 30 години, той още си живее.

Борис Николов

Сестра Цветана Арнаудова, актриса, разказва: "Изгубих мъжа си, а след мъжа си изгубих детето - дванадесет годишно: мъдрец го наричаха. За какво още имаше да живея? Нишките на живота ми бяха изтънели. Когато се разболях в Мърчаево, Учителят ми каза:

-Рекох, ще трябва да си заминете.

Това не ме наскърби. Напротив. Драго ми стана. Какво имаше да ме държи в живота?

-Така ли, Учителю, няма да има за какво да живея? - запитах аз полугласно.

И заговорихме за театъра. Някои казват, че Учителят бил против театъра. Нищо подобно! Напротив! Само че Той не одобрява това, което театърът днес изнася: долни страсти, долна любов. Той иска театърът да представя нещо хубаво, възвишено. Той даде идеята на брат Константин Камбуров да напише драмата "Адам и Ева" - нещо прекрасно. Така ние дълго говорехме с Него за театъра, за изкуството. Какво само ми каза Той за театъра! Когато вече привършвахме разговора си, Той се замисли десетина минути и каза, като махна с ръка:

- Живейте, тогава! Ще работите в областта на режисурата.

И аз наистина оживях и оздравях. За трети път Учителят ми връщаше живота. Но ето Неговата мисъл: да живея заради театъра, заради режисурата."

Очите на сестра Арнаудова горяха. Важното е всеки да налучка това, което го радва, което дава смисъл на живота му, което го свързва с неговото мощно течение. У сестра Арнаудова това беше театърът, режисурата. Тя наистина оживяваше.

д-р Стефан Кадиев

Сестра Цветана Арнаудова, актриса, се е срещала много пъти с Учителя по различни поводи. Но при една от най-сетните срещи Той й казал: "Рекох, заемете се да учите настойчиво руски."

Тогава тя е била около 55-годишна. "Защо ми е руски? - се питала тя. - Но щом Учителят казва, ще почна да уча." Набавила си учебник и където и да ходела, учебникът бил все с нея, учела тя, колкото и трудно да й било.

Георги Димитров почина. Балсамираха го, след което усилено се заговори да се изготви филм за Георги Димитров. Артистът бил лесно намерен. Сега трябвало да се намери лицето, което ще изиграе ролята на баба Парашкева. Обявили конкурс, на който се явили няколко млади актриси. Явила се и сестра Арнаудова. Младите актриси били много самонадеяни, като поглеждали снизходително към вече стареещата Арнаудова. Журито отхвърлило другите и се спира на нея. Заснели филма и решили да го направят и с руско копие. Ето сега потрябвал руският език, за изучаването на който тя отдавна била сигнализирана. Филмът бе озаглавен: "Урок на историята."

Георги Събев

Във филма "Урок на историята", съветско-българска продукция за Лайпцигския процес от 1933 година срещу Георги Димитров, в ролята на Георги Димитров играе Стефан Савов, а в ролята на майка му - баба Парашкева, играе Цветана Арнаудова, която тогава е била на 72 години. На Х-я международен фестивал - Карлови Вари през 1957 година Цветана Арнаудова получава за "изключително артистично изпълнение на фигурата на майката на Димитров" диплом и първа награда за женска роля.

55]Записки от беседите на Учителя

За ученика най-важната добродетел е послушанието.

Божественият Дух изисква абсолютно послушание.

Покорява се онзи човек, който има воля.