Писмото ти от дата 8 того получих, благодаря Богу, че ни радва с определеното време за почвание святото Му дело.
Молих се на Бога да ми даде откровение по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размишлявах в себе си, [в] сърцето си. В това време ми минаха с дълбока разбраност следующите мисли: „Вяра, вяра, вяра", „Ще се съберете, за да ви разделя да Ми служите", „Времето, часът ви е определен", „Невъзможно е без помощта Ми да напредне делото, чакайте да се облечете в силата Ми". Аз станах и писах.
Докато аз се каех, защо да забравя една от казаните ми най-радостни мисли, понеже тя ми се взе, даде ми се друга, приблизително в този смисъл: „За истинността на казаните мисли, че не са твои, вземах едната, за потвърждение да ти служи". Повторно станах и писах. В побивание на тръпки ми се съобщиха тези мисли и при чувстване [на] една силна приятност. Не зная, нищо не мога да кажа, защото в Бога всичко е възможно. Със своя си ум обаче аз съм съгласен с твоето казано в писмото ти до мен. Но ще кажа и нещо повече — че аз искам да служа за Името и Славата Божия.
Аз разбрах, че имаш големи неприятности и търпиш за много неща, но светът това не може [да го] оцени.
Не зная писал ли си на бр. Доктора. Аз въодушевявам с помощта Божия бр. Тодор. Приготовлявам се за път. Има малко неприятности, но се моля Богу да ги уравни.
Целувам те братски. Твой верен в Христа Господа: П. Киров
П.П. Нарочен поздрав и от бр. Тодор. Н. Велчев си дойде.