НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева

22.03.1922г.


Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева

 

1. Заселване на Изгрева

 

Извадка за това събитие от спомена на Светозар Няголов

 

На 22 март 1922 година за пръв път там се посреща първият ден на пролетта. На поляната се събират старото и новото поколение на Братството. Възрастните са били богати, заможни и с установени разбирания. А младите - зле облечени и гладни. След свършване на наряда и беседата Учителят се обръща към всички и казва: „Тук не трябва да има гладни хора." Възрастните със своите средства, а младите със своя труд построяват навес, закупуват казани и започват да варят гореща вода и да правят супа за обед. Едва в 1926 г. се построява приемната на Учителя на Изгрева и Той започва да живее в нея.

 


Заселване на Изгрева

 

                    През 1920 г. Учителят и Начо Петров отиват на разходка в Борисовата Градина, до така наречената Баучерова поляна, днешния Изгрев. Преди да стигнат края на гората, те често спират на една поляна, която Учителят нарича Червения салон. На нея правят молитва, почиват известно време и след 15 минути ходене излизат на открито на Баучеровата поляна. Тази поляна - Червеният салон, е същата, на която сега ние играем Паневритмията, близо до сградата на телевизията.
На 21 март 1921 година италианецът Алфиери Бертоли построява първата палатка на Баучеровата полянка, с която поставя началото на заселването на Изгрева. В палатката по-късно влиза да живее брат Методи Константинов. На тази поляна приятелите идват да посрещат изгрева на Слънцето и Учителя изнася беседи *
                    На 22 март 1922 година за пръв път там се посреща първият ден на пролетта. На поляната се събират старото и новото поколение на Братството. Възрастните са били богати, заможни и с установени разбирания. А младите - зле облечени и гладни. След свършване на наряда и беседата Учителят се обръща към всички и казва: „Тук не трябва да има гладни хора." Възрастните със своите средства, а младите със своя труд построяват навес, закупуват казани и започват да варят гореща вода и да правят супа за обед. Едва в 1926 г. се построява приемната на Учителя на Изгрева и Той започва да живее в нея.
                    По предложение на Учителя се закупува една нива от осем декара, след това и други, и се образувало един парцел от 40 декара, на който започва да се застроява Изгревът. Учителят иска учениците да живеят в дървени, чамови бараки, тъй като дървото е най-добрият проводник на природното електричество и магнетизма. Камъните са най-лошият проводник, след това идват тухлите и дървото, като най-добър проводник. Учителят лично присъства и участва при правенето на бараките на Изгрева, даже дава план за построяване на барака на сестра Стоянка Илиева като образец.
                    От 1926 г. съборите започват да се провеждат в София. Насроченият в 1926 г. събор на Изгрева, започва с военна блокада, организирана от враговете на Братството, но чрез намесата на Учителя и Методи Константинов, който отива при министър-председателя Ляпчев, тя се вдига и съборът протича нормално.** Построен е палатков лагер, който е побрал над хиляда братя и сестри от провинцията. Този голям и хубав събор, пробужда в умовете на братята и сестрите идеята да се направи братски салон на Изгрева. Възрастните приятели са били против тази идея, защото Изгревът се намира на голямо разстояние от София и мъчно се идва до него, затова, предпочитат салон, по-близо до тях, към центъра на София.
                    Учителят прекарва зимата през 1926/27 г. в построената от братята приемна. В 1927, един месец преди Петровден, от Айтоския край идват около 40 наши братя и сестри, облечени в бели ризи, червени пояси и черни потури. Те са от онази група приятели, ръководени от Георги Куртев, за която Учителят казва, че са „души в почивка". Какво значи това? Това са същества, на които в този живот небето не им дава възможност да се издигнат в обществения живот на високи длъжности, а изпълняват главно духовни задачи.

                    Инженер Слав и Николо в изработва план за построяване на салона на Изгрева. *** Когато групата строители идват на Изгрева, за да строят салона се оказва, че няма достатъчно събрани средства. Тогава двама от братята си свалят сламените шапки и обикалят всички присъстващи - кой колкото може да даде от сърце за строежа. Шапките се напълват с пари, събира се една сума и строежът започва. Един съобразителен брат закачва един широк нов чорап на едно дърво, в който всеки, който желае, може да слага пари за Салона. Чорапът се напълва с пари. Те купуват от близката Виларова фабрика тухли, греди, вар, дъски и работата върви като по часовник. Братята и сестрите работят с голяма любов и за събора на 19 август 1927 година, петък, салонът е готов. Макар, че дограмата не е сложена, Учителят изнася в новия, постлан с дюшеме салон, едни от най-важните си беседи, отпечатани в томчето „Пътят на ученика". Братята и сестрите от провинцията влизат боси в салона, Учителят сяда на стол пред приготвената му катедра, а приятелите от Изгрева слушат отвън наредени покрай прозорците.
                    Учителят предлага на строителите да направят и кухня до салона, в която да се готвят общи братски обеди. Тя е направена и изпълнява своята функция, като просъществува на Изгрева до 1970 г., когато заедно със салона е съборена.
Така Школата на Учителя започва да функционира в свой собствен салон, толкова дълго мечтан от братята и сестрите.
                    След всички следващи събори, които стават в София след 1927 г. при завършването им приятелите от провинцията си заминават, а салонът и района около него остава непочистени. Много пъти след събора Учителят, Иван Жеков и Ради Танчев правят почистване. Ради взима под наем една кола с помпа и маркуч. Доктор Жеков помпа, Учителят държи маркуча и мие, а Ради събира боклуците. Така тримата възстановяват реда и чистотата след съборите. Много жалко, че приятелите на Изгрева нямат будно съзнание и не всякога се сещат да помагат и чистят.
                    При един разговор на Учителя с Наталия Чакова и Галилей, последният запитва: „Защо трябваше да ходим на толкова много места, да сменяме салоните, а не дойдохме направо тук на Изгрева?"
                   „Можело, но не е могло" - казва Учителя. -Слънцето изведнъж ли изгрява? Първо се зазорява. Явява се зората, изгрява  Слънцето и минава дълъг път докато стигне до зенита. Салонът на Изгрева е зенитът на работата ни. Докато се стигне до Изгрева, аз зная колко трудности съм срещнал, за да преодолея семейните, обществените и други предубеждения на учениците."
                    Виждаме колко труден и велик е пътят на Учителя, отдаден за благото на човечеството.
                    Един ден след направата на салона на Изгрева, Учителят поканва ръководителите на братствата на разговор в приемната си. Денят е слънчев и горещ и затова отварят прозорците, за да се проветрява. Разговорът продължава почти до обяд. Случва се така, че братята и сестрите са заети и нямало кой да сготви общия обед. Като привършват разговора, Учителя се обръща към своите гости и им казва: „Аз ви поканих на тази срещ а но сега е обяд и трябва да ви гостя с нещо. Какво искате да ядем?" Един брат от присъстващите се обажда: „Баница." „Добре" - казва Учителя. Подир малко през отвореният прозорец в стаята долетяват три тави с баница и застават на масата. Всички учудени гледат това явление и мълчат. Учителят си слага една престилка, взема нож, нарязва баниците и раздава по едно парче на всеки. Казват обща молитва и обядът започва. Като се нахранват, завършват с обща молитва. Обядът преминава в пълно мълчание. Тогава Учителят казва: „Сега трябва да платим за баниците". Изважда три монети по 50 лева и слага във всяка една оттавите по една. Скоро след това тавите се вдигат и излитат през отворения прозорец. (Разказано от Стамат Михайлов от Търново.)****

                    От 1922 г. - създаването на Школата, беседите на Младежкия клас се изнасяте сряда от 19 часа., на Общия клас - в четвъртък от 19 часа
                   От месец март 1924 г. Общия клас започва да се събира в сряда от 19 ч., а
Младежкият - в неделя от 19 ч
                   След 19 март 1927 г. на Изгрева класовете заемат своите места и Утринните слова са в неделя в 5 ч., Неделните - в 10 ч., Общият клас - в сряда в 5 ч. и Младежкият клас - в петък в 5 ч. сутринта.
                   Младежката група и лично Мари я Тодорова , която вечерно време свири в едно нямо кино, за да си изкарва прехраната, предлагат беседите да се изнасят сутрин ***** Учителят приема предложението им и беседите почват на Изгрева точно в 5 часа. Общият окултен клас започва в 5 ч. сутринта от 28 март 1928 г., а Младежкият клас от 27 април 1928 г. От 21 октомври 1930 г. започват Утринните слова в неделя, в 5 часа. Школата се разраства. Съборите и съборните беседи са посещавани от над 1200 души. Това са оглашените, които харесват учението и търсят светлината. В школата има честни, предани и вглъбени в Словото същества, за които всичко са Учителя, Словото и Школата.
                    Една такава сестра е Анка Шишкова - Миличката .****** Тя има отлична обхода с всички приятели. Тя е родена в Калофер през месец февруари 1886 г. Баща й е бил опълченец на Шипка и е от малцината останали живи. Шес т месеца след раждането на Анка той си заминава. Заминава си и брат им - тригодишен, и остават две сестри, които майка им изучава за учителки. Анка научава да свири на цигулка и пее добре, което много й помага в училището. Това било оценено от инспектора, който я премества от затънтеното село Мухово в гр. Панагюрище. Там се запознава с учител и много млада, 18 годишна, се омъжва. Имала 5 деца - едно момче и четири момичета, които тя отглежда с любов и им помага да бъдат отлични ученици. 1918 г. в града им идва брат Боев и изнася много сказки по окултизъм. Той е учител в гимназията. Анка става вегетарианка, отива на събора в Търново и се запознава с Учителя. Почива една от дъщерите й, а нея я уволняват като комунистка. Изкарва една малка пенсия от малкия си стаж и с нея живее. След 9.09.1944 г. й увеличават пенсията. 1934 г. почива и малката й дъщеря и тя идва на Изгрева и започва да живее скромно в една малка барака без прозорци. Нямаше и легло, а спеше върху сламеник, сложен на земята. Учителят й позволява да си направи нормална барака в двора на сестра Елена Каназирева, в която живя до края на живота си. Познала мъките и скърбите на живота, тя винаги влизаше в положението на страдащите братя и сестри, утешаваше ги и им помагаше с каквото можеше. Тя беше неотлъчна от Учителя. Посещаваше редовно беседите и си взимаше бележки, които е преработвала в дома си, и е написала три тетрадки с бисери от Словото на Учителя. Тя е поетеса и е написала стихотворения и преживяванията, които имала. Домът й е бил винаги с широко отворена врата за сестрите, които идваха от града на беседа и след това разговаряха с нея. Тя с живото Слово успя да обърне много отрудени, страдащи души към Бога, и да даде своят принос в делото на Учителя. В клас Анка сяда на определен стол по средата на салона и щом започва беседата цялата става на слух и не вижда околните. Някой я бодат с игла, за да проверят доколко тя слуша концентрирано Учителя. Тя дори не ги усещ а и продължава да слуша съсредоточено. Анка посещаваше и лагера на Седемте езера и там беше винаги близо до Учителя и си записваше всичко, което хващаше от Словото Му.******* Посещаваше Рила и след заминаването на Учителя, докато можеш е да ходи. Обичаше много и нас децата на Изгрева, и ни даваше съвети. Беше много нежна и никога не насилваше. Затова приятелите й сложиха прякорът „Миличката". Наистина тя беше мила към всички. Както живя скромно, така и скромно си замина от този свят на 25.08.1958 г. Нейният живот, изпълнен с доброто и любовта остави дълбока следа в моето съзнание и в съзнанието на много братя и сестри.
                    В неделните беседи и Общия клас има над 350 души, които са слушатели и ученици, а в Младежкия клас - 87 кандидати за ученици. Освен тези класове Учителят има и една най-вътрешна Школа, в която влизат девет от най-скромните и смирени ученици, които заедно с Учителя чрез духовните си тела, посещават планетите и Слънцето. Трима от тях са: Савка , Никол а Гръбле в и Неделч о Попов .
                   При разговор Никола Гръблев описа едно отиване на вътрешната Школа до Слънцето. Заедно с Учителя те се излъчват, минават през Луната, Венера, Меркурий и стигат на Слънцето. Виждат, че Слънчевите градове са изградени от злато и улиците постлани със злато. Жителите на Слънцето са наредени в шпалир в две редици, през средата на който минава Учителят с нашите приятели, и те го поздравяват. Там прекарват известно време и се връщат отново на Земята. Красивата връзка между братята и сестрите от вътрешната Школа може да ни обясни донякъде голямата любов и благост която Неделчо Попов проявява към Учителя и винаги го придружава при излизането му на концерт или други посещения в обществото.
                    Голямата храброст на Никола Гръблев,********с която преодолява трудните моменти в живота си, се дължи на това, че той винаги си представя живо образа на Учителя близо до себе си. Търпението, постоянството и умилението, с които Савка обгръща Учителя всекидневно, говори за нейната особена връзка с него.
                    Веднъж в Общия клас Учителят дава задача на учениците всеки да отиде до Слънцето за осем минути и половина и да се върне обратно на Земята. Всички се концентрират, вглъбяват се и след определеното време Учителят отбелязва, че никой от класа не е изпълнил задачата да отиде на Слънцето. След няколко дни на Изгрева идва една сестра от провинцията. Учителят я посреща и й казва, че я чака да дойде, за да изпълнят заедно задачата за отиването на Слънцето. Влизат в приемната на Учителя, сядат на два стола, концентрират се и тръгват. Учителят я пита: „Къде искаш да отидем най-напред? Хайде да отидем на Юпитер." Отиват на Юпитер, след това на Венера и стигат до Слънцето. След известно време се връщат в телата си и Учителят я моли да разкаже това, което е видяла. Тя му разказва подробно всичко. Тогава Учителят отбелязва: „Твоята нишка е здрава. На съвременната бяла раса нишката е скъсана и затова те не помнят къде ходят, не знаят, нямат знания."
                    Учителя т им а Специален клас на сестрите , наречен „Клас н а добродетелите", на който той изнася важни и интересни беседи. Понеже те не изпълняват закона на дискретността, не запазват тайните, които им се доверяват, а започват да разправят това, което им предава Учителя, последният прекратява дейността на този клас.*********
                     В беседата „Пътят на ученика" Учителят разделя хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици.
                    „Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши." (52, С. 15)
                     В неделя, в 5 ч. сутринта, Учителят изнася „Утринните слова" пред новозаветните и учениците. Той изгражда формите на новото небе в нашето съзнание.
                    В10 ч. Учителят държи „Неделните беседи", за старозаветните хора, които идват от света със своите житейск и проблеми и търсят начин да ги разрешат в светлината на Учителя. Тъй се създават в техните души формите и условията на

новата Земя и начините за нейното построяване в която любовта ще царува.
                    В сряда, четвъртия ден от сътворението на света, когато Бог е създал Слънцето и природата, Учителят говори пред Общият клас,********** съставен главно от праведни, за принципите и законите, по които са създадена природата и Слънцето и методите за използването на животворните им сили.
                    В петък,* ********** шестия ден, в който Бог създаде човека, Учителят определя качествата на новия човек, роден от Бога, който ще бъде нито мъж нито жена, а ученик на Бялото Братство през вековете. Понеже основата на новия човек ще бъде чистотата, затова Учителя даде поста за пречистване на тялото, от четвъртък на обяд, до петък на обяд, което е важно условие за правилно възприемане и разбиране на качествата и характера на новите хора и новия живот който ще дойде на Земята. (Постът е една необходима почивка на десетте милиона клетки на стомаха, за да може организмът да се обнови, пречисти и прояви своите скрити възможности. Като всяка машина спира продължителна работа, като мелницата, която всеки месец подновява камъните си, така и организмът трябва да си почива от прекомерното ядене.)
Словото на Учителя е неповторимо и е точен превод на Божествените закони, които той сваля на Земята.
                   „Словото подразбира Божествените мисли. Милиони години са били нужни, докато се създаде сегашното Слово!" (27, с. 86)
„Много са буквите на Божествената азбука! Те са повече от 35 милиона. Представете си, какъв ще бъде речникът на Божествения език, който има 35 милиона букви! Какво могат да постигнат съвременните хора, които от гледището на една азбука от 32 букви, като българската, или от 22 букви като еврейската, искат да приведат нещата към общ знаменател?" (19, с. 25)
                    „Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпадат ударенията и римите - не се отдава. Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всичките мъчнотии от душата ти." (5, с. 26 Учителят отлично се справя с тази мъчна задача - да преведе Божествените закони на подготвения, но ощ е недоразвит български език. Всяка дума в беседите му е поставена на своето място и така писана и прочетена, тя ни свързва с онзи велик Дух, който е дал Словото - с Бога.
                    „Не изопачавайте истината! Не изопачавайте и моите думи! Не лъжете в мое име, не позволявам това! Помнете: който лъже в мое име, нищо няма да остане от него. - Тъй казва Учителя. - Десет пъти проверете това, което съм казал, но не лъжете в мое име. Не лъжете в името Божие. В Школата не се позволява абсолютно никаква лъжа." (47, с. 6)
                    Той обяснява, че всяка грешка, която правим със Словото, трябва да се поправя с хиляди години, но и ние ще отговаряме за всяко нарушение. Словото е огън. То е подготвяно милиони години и е велико изявление на Бога.
                    Учителят отлично вижда и знае докъде е стигнало съзнанието на съвременните хора и какво може да се очаква от тях. Той предупреждава:
                    „Питам: Мислите ли, че хората са готови днес да приемат новото учение? Те могат да го купят, но, за да го унищожат, да се освободят от него. Те не искат да се откажат от стария ред на нещата. Това е страшното. Никой не е готов да се откаже от себе си, т. е. стария порядък." (46, с. 119)
                    Учителят разкрива пред учениците великото бъдеще, което ще очертае
Словото със своята могъща сила:
                    „Ако думите Ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77)
                    И Учителят изнася своето Слово на български език, подготвян повече от
5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им бе определил. Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви, Великите Истини на живота. Учителят обяснява:
                    „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с.252)
                   В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от Школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от Неделните, Общият клас, Младежкият клас, Съборните беседи и всички беседи изнесени през годината в едно. Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителят е вложил в изнесените беседи. Смятам, че това е един правилен метод за работа със Словото по отделните години.
                   Една сутрин Учителят, наметнат с своята гълъбова пелерина, се разговаря пред салона с Димитъ р Звездински , който по това време учи и говори добре есперанто.** ********** На ревера си има зелената значка на есперантистите. Пред приятелите Учителят разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа, преди две хиляди години бил нисък на ръст и понеже не могъл да види минаващия Христос по улицата се качил на една черница. Христос го повикал от черницата и отишъл в неговия дом на обед. И сега, в това си прераждане той е пак нисък на ръст. Учителят му обяснява:
                  „Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло - това е руснакът. Говори руски език! Ако искаш някой да ти свърши работа, без да го надзираваш, това е германецът, говори немски език! Ак о искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език! Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език! Ако искаш да носиш цялата Земя на гърба си, това са китайците, говори китайски език! Ако искаш някой да ти направи от нищо нещо, това са японците, говори японски език! Ако искаш да намериш професор по инат и твърдост, това са българите - говори български език! Има един език есперанто..."
                   Брат Звездински скрива набързо значката си отзад на ревера на палтото си. Тогава Учителя замахва с ръката си и казва: „Аз ще говоря на езика на Любовта по цялата Земя." Пелерината му направя един голям полукръг и той се прибира в приемната си.
                    Почти всяка беседа на Учителя започва с една малка думичка - „рекох", която дума е парола, че започва да говори Духът на Истината в аудиторията. Нашите стенографки намират, че тази дума не трябва да се повтаря във всяка беседа и я изхвърлят. Аз смятам, че в бъдеще тази дума трябва да се постави в беседите, където е казана като знак за работата на Духа над нас. След една беседа Учителят*** ********** иска от Йорданка Жеков а да му донесе превода от стенограмата, за да прочете за какво е говорил. Сестрата казва: „Учителю, нали вие говорите беседите?" ТОЙ Й отговаря: „Духът чрез мен изнася Словото Божие." Йорданка отива при стенографките и му донася разшифрованата стенограма от последната беседа.
                    В края на зимата през 1930 г., в 10 ч. сутринта, Учителят държи беседа, от която приятелите не запомнят и не разбират нищо. Навън е ясно, топло време и капчуците капят. Над Резена на Витоша има едно малко бяло облаче. След свършването на беседата, като излизат от салона на двора, Учителя пита приятелите:
„Разбрахте ли беседата?" Братята и сестрите отговарят, че беседата е много хубава, но не са я разбрали. Учителят им пояснява, че те са били издигнати на много високо място, и в това време, в салона са присъствали същества от края на Велената, които отлично са разбрали беседата. Облачето, което се вижда над Резена им служи като аеродрум, откъдето те ще отлетят обратно към Вселената.
                    В дните, когато Учителят изнася беседа в салона, приятелите бързат да отидат сутринта рано, преди 4 ч, за да заемат място, което желаят. Една сестра от Изгрева се събужда и чува да се пеят братски песни в салона. Тя се облича набързо и тръгва като предполагала, че е закъсняла за беседа. Като пристига, тя вижда, че салонът е тъмен, а часът е 24 ч. Връща се пак в бараката и отива по-късно на беседа. По този повод Учителят казва, че учениците бързат рано сутрин да заемат местата, но те са отдавна заети. Още в 24 ч през нощта съществата идват и заемат местата, за да слушат Словото Божие. Тази сестра чува техните песни и затова отива в салона посред нощ.
                   Друг път същата сестра като отива на беседа към салона, вижда, че от към беседката на полянката за играене на Паневритмията към салона се движи човек със синя тога. Тя познава в него лицето на Христос. Той влиза в салона и сяда на края на сцената. През всичкото време на беседата сестрата го наблюдава седнал на сцената. Когато беседата свършва, се казва обща молитва, Христос изчезва. Учителят излиза, а тя се забързва и му казва: „Учителю, Учителю искам да ви кажа нещо много важно." Той я поглежда: „Кажете какво искате сестра?" „Учителю, видях как в салона дойде Христос и през цялото време слушаше беседата. Когато тя свърши, той се изгуби някъде." Учителят я пита: „Ами ти позна ли го, той ли беше?" „Да, беше Христос със синята тога." Учителя й отговаря: „Е да, е да!".
                    В Школата на Изгрева се събират хора с най-различни характери, величия от миналото, затова мъчно се хармонират. Само присъствието наУчителя с неговата Велика любов, стопява противоречията. В разговор Учителят обяснява, че всички ние сме представители на някоя държава или племе, населяващи Земята. Както всички тези държави и племена не се разбират помежду се, така и ние проявяваме известна дисхармония.
                    „Тук, на Изгрева, е най-хилавото и най-твърдото, и ако се оправи, всички останали ще се оправят. Тук са най-твърдите камъни и ако тях пробием, в света ще бъде по-лесно. България е най-трудната страна за приемане и приложение на новото учение. Ако българите го приемат, колко по-лесно ще го приемат другите страни. Казвам, откак съм ви събрал в класа, по-добри хора от вас не съм виждал. Защо? Всеки човек, в когото Бог може да се прояви, е добър. Като казвам, че по-добри хора от вас няма, подразбирам вашите чувства и мисли, които са Божествени." (68, с. 47)
                   „Учителят търпи и коригира постоянно недъзите на братята и сестрите със своята Божествена Любов. Неговото велико търпение създаваше условие за пробуждане на душите за един разумен съзнателен живот. Много от посетителите от града, дошли на Изгрева отиват при Учителя и му казват: „Господин Дънов, откъде сте събрали тези хора от кол и въже? Един от тях стои прав, запушва с пръст носа си и диша, друг ходи бос, трети - със скъсани панталони, четвърти брадясал, какво ще разберат те от вашето учение?" Тогава Учителят ги поканва да заемат местата на тези, които те не харесват. Те категорично се отказват от тази покана. Тогава Учителят казва:
„Аз работя с тези хора, които Бог ми е дал. Вие може да не сте най-добрите хора. но по добри от вас няма в България. Даже всеки един от вас струва повече отколкото целия български народ. Вие сте тъй ценни, както Авраама. Еврейският народ излезе от Авраама, но Авраам, който беше Божий избраник, слушаше Господа, макар че и той имаше слабости." (67, с. 54)
                   Да, ние сме квасът на новия живот, с който трябва да се заквасят всичките народи по света.
                   В Общия окултен клас Учителят задава въпрос: „Кой е най-високият връх на Земята?" Всички отговарят че Еверест в Хималаите е най-високият връх. Учителят уточнява: „Най-високият връх на Земята е онова място, където всички разумни същества отправят своята мисъл към Бога." Този връх е Изгрева, където при молитва се прави най-лесно връзка с Бога."




*Виж« Изгревът» том II, стр. 161-162; том IX стр. 177-178
**Виж« Изгревът» том ІІ, стр. 93-96. стр, 584; том IV стр. 417-418.

***Виж« Изгревът» том І, стр. 96-98,стр. 585-590; том II стр. 174-175.
****Виж« Изгревът» томХ, стр. 199«Невидимата сила».

*****Виж« Изгревът» том V, стр. 26-28, 31
******Виж« Изгревът» том V, стр. 346; том XVII стр. 325-424, 412-416.
*******Виж « Изгревът» том XVII стр. 326-411; снимки 66- 68.

******** Виж « Изгревът» том VI, стр. 137-157; том ХІІІ стр. 598-602; TOMXVII стр. 695-698.
*********Виж « Изгревът» том II, стр. 208; том XII стр. 241-760.
********** Виж « Изгревът~ том II, стр. 126; том ІІІ стр. 117.
* **********Виж « Изгревът» том II, стр. 121-122.

** **********Виж« Изгревът» том І стр. 30-31; том II! стр. 120-121; том. IV стр. 260-261,339-340..
*** ********** Виж « Изгревът» том VII, стр. 608.

 

 

Изгревът - Том 22

Заселване на Изгрева

(Спомен на Светозар Няголов)



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder
V1-ON