НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Учителя спира разразила се буря, Търново

15.08.1921г.


Учителя спира разразила се буря,

Търново

 

 

СПОМЕНИ НА БРАТ ПЕТЪР КАМБУРОВ


През цялата пролет и лято на 1921г. работих с голяма енергия, преданост и любов. Съзнавах и чувствах, че Учителя през пространството следи и контролира моята работа и се стараех да бъда изправен във всяко отношение, за да не би някъде да допусна нещо, направено не както трябва. Най-първо вдигнах двете лозя – в двора на колибата, около 3дка; и другото – отвъд Беляковското шосе, т.нар. „Дойново лозе". После обработих нивата, след това почнах резитбата, която също така извърших правилно и навреме. През април окопах лозята сам и без никаква помощ. Чувствах изблик на голяма сила и енергия, и за умора и дума не можеше да става. Копаех и пеех, копаех и пеех през целия ден.

Така продължи през цялото лято, когато, в началото на август, пристигна Учителя с група млади братя и сестри от София и провинцията. Както отпосле разбрах, Учителя всяка година пристигал 10-15 дни преди събора, за да ръководи уреждането на някои предварителни работи. Тук аз ще опиша един необикновен случай, как Учителя спря буря с проливен дъжд, който можеше да наводни колибата, тъкмо в началото на събора.

Оказа се, че покривът тече и Учителя се обърна към всички ни: „Има ли между вас някой, който да разбира от покриване на покрив, за да се качи и поправи покрива на колибата?" Никой не се представи като специалист и аз се реших да се кача и поправя покрива. Беше 12ч. по обяд, на 15 август. Учителя с групата седнаха да обядват на приготвената маса под беседката. Времето беше тежко, горещо. Аз не отидох да обядвам, а веднага изправих голямата стълба до самия покрив. С мене се качи и един от младите братя – Елизер Коен. Започнахме работа. Най-напред разкрихме около 2-3 кв.м. Тъкмо почнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите, и от северозапад се зададе тъмен облак, придружен от силни гръмотевици и буря. Едри дъждовни капки заудряха по покрива – предвестници на пороен дъжд. В това време Учителя стана от трапезата, мина от източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мен с думите: "Имате ли още много да поправяте?" Отговорих, че тъкмо сме разкрили около 3 кв.м. и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерната, като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа на западната страна. Без да направи никакви движения, без да произнесе никакви думи, постоя така срещу бурята минута и чудото стана – бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си. След миг, укротени, почнаха бавно да се предвижват на изток, към Арбанаси. Тогава един от братята извика:

– Учителю, вие спряхте бурята!

– Да, но само за два часа. Пътят на бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсрочат само за два часа. – И като се обърна към мене, добави – Бързайте да завършите, защото след два часа бурята пак ще дойде.

Разбира се, ние заработихме с двойно по-голяма енергия и старание и след около два почти завършихме препокриването Останаха да се сложат около 7-8 капака на югоизточния ръб на покрива. В това време бурята и облаците пристигнаха с предишната си сила и докато поставим капаците, рукна такъв проливен дъжд, че нямахме време да слезем от покрива. Слязохме цели измокрени. Учителя ме потупа по лявото рамо и рече:

– Това се казва герой. Идете да се преоблечете и елате да пиете топъл чай.

На следния ден започнаха да прииждат братя и сестри от цялата страна и до 19 август се събраха не по-малко от 1000 души. Мнозина от тях бяха настанени по квартири, но повечето останаха на палатки в обширния двор на колибата...

Това се случи един предиобед след утринния наряд, беседата и гимнастическите упражнения – към 10 ч. насред двора, близо до южната малка колибка. Сестра Тереза Керемидчиева (майка на сестра Савка) падна и издъхна, изглежда, от слабо сърце. Веднага пристигна Учителя. Той каза на всички да се отстранят на 20-30 крачки, да не остава никой близо до нея. Мнозина, в това число и аз, наблюдавахме произшествието. В това време Учителя направи няколко обиколки около тялото, като гледаше към небето. След това повика сестра Е. Иларионова и я постави на пост, да пази тялото. Казал й, че сестра Тереза след един час ще се завърне, ще се съживи.* Това второ чудо (след спирането на бурята) Учителя извърши, защото бе недопустимо, при един олтар, дето се предават велики духовни истини, да се занимават и с погребение. Тереза живя още 50 години.

* И действително, разказва после Е. Иларионова, след един час започна да се появява руменина по бузите й и накрая отвори очи и стана. (Бел.състав.)

 

Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.)

Спомени на Петър Камбуров



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder
V1-ON