София, 9/25. III. 1920 г.

Обични Е. и К.

  Получих вашите писма. Всичко в живота може да върви по две направления, или приближаване, или отдалечаване от Господа. Человек по някой път се самозабравя и вследствие на това се натъква на ред мъчнотии, които пък събуждат в него съзнанието да се учи. В беседите от Ш. серия, които ви изпращам, ще намерите ценни показания за много неща. Прилагайте Словото на опит. Всяко честолюбие, всяко тщеславие, всяка потаена гордост била тя каквато и да е, от какъвто род и да е, тя е спънка. Й духовните хора се спъват като мухите в тая паяжина на дявола. На земята засега ще имате тия спънки. Борба ще има, но Господ е силен. Госпожа М. X., която е пострадала, и то е за добро. Всеки трябва да се въоръжава с Любов към Отца на Светлината. Ако ви се удаде случай да я посетите, насърчете я да изтърпи докрай. Насила не се влиза в Царството Божие. С Любов се взема и с обич се крепи. Светлината сега иде от горе и тя ще дойде. В края живият Бог ще победи. Любовта ви към Христа да бъде постоянна.

  Аз, като се поуредят пътищата, ще ви посетя.

  Поздрав на всички приятели.

  Ваш верен (Свещеният подпис)

Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)