НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път

27.01.1918г.


<p style="text-align:center;"><span style="color:#000000;"><span style="font-size:24px;">Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров </span></span></p> <p style="text-align:center;"><span style="color:#000000;"><span style="font-size:24px;">завършва земния си път</span></span></p> <p style="text-align:center;"><span style="color:#000000;"><span style="font-size:24px;"><span style="color:#000000;"><span style="font-size:24px;">(<span style=""><span>13.07.1868 - 27.01.1918</span>)</span></span></span></span></span></p> <p style="text-align:center;"> </p> <p> </p> <p><span style="color:#000000;"><span style="">Пеню Киров е един от първите трима ученици на Учителя Петър Дънов. Роден е в гр. Карнобат, впоследствие живее в Бургас. На седемнадесет години се записва доброволец в Сръбско-българската война.</span></span></p> <p> </p> <p><span style="color:#000000;"><span style="">С Петър Дънов се запознава чрез кореспонденция, започнала през 1898 г. През 1900 г., заедно с Тодор Стоименов и д-р Георги Миркович, е призован на среща с Учителя във Варна, с което се слага началото на съборите на „Бялото братство”.</span></span></p> <p> </p> <p><span style="color:#000000;"><span style="">Пеню Киров работи като пътуващ книжар, посещава новооснованите братски кръжоци, където държи свои духовни беседи. За това той има указание от Учителя – какво да говори, как да направлява и насърчава новите братя и сестри. Говори им за идеите на Учителя, за предстоящото събуждане на цялото човечество, което ще премине към нови постижения в духовното развитие.</span></span></p> <p> </p> <p><span style="color:#000000;"><span style="">Пеню Киров е ръководител на братската група в Бургас, но изпълнява и заръките на Учителя относно групите в повечето малки градове из Южна България. Връзката му с братята и сестрите се поддържа от обиколките, които той прави един-два пъти годишно в тия градове. Всяка година за 2-3 месеца Пеню Киров напуска Бургас и поема пеша от село на село, от град на град да срещне хора, които се интересуват от духовния живот.</span></span></p> <p> </p> <p><span style="color:#000000;"><span style="">Съвременниците му го помнят с неговото трудолюбие и постоянство, кротък и благ характер.</span></span></p> <p> </p> <p><span style="color:#006400;"><span style="">(Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г)</span></span></p> <p> </p> <p><span style=""><span style="color:#006400;">Той е първият ученик с когото Учителят е започнал своята дейност в България. Може да се проследи неговата кореспонденция с Учителя - "<a target="_blank" href='http://petardanov.com/index.php/forum/95-%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B8-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-%D1%96-1898%E2%80%931900/' class='bbc_url' title='Външен линк' rel='nofollow external'>Епистоларни диалози, част 1</a>" и "</span><a target="_blank" href='http://petardanov.com/index.php/forum/452-%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B8-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-%D1%96%D1%96-1901%E2%80%931917/' class='bbc_url' title='Външен линк' rel='nofollow external'><span style="">Епистоларни диалози, част 2</span></a><span style="color:#006400;">". В Хронологията са публикувани писмата от Учителя до Пеню Киров. За него може да се прочете в:</span><br><br> 1. <a target="_blank" href='http://beinsaduno.bg/index.php?/topic/2214-1918-01-27-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%8C%D0%BE-%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%88/#entry3130' class='bbc_url' title=''>Пеню Киров - от книгата "Учителя във Варна"</a></span></p> <p> </p> <p><span style="">2.</span> <span style=""><a target="_blank" href='http://beinsaduno.bg/index.php?/topic/2214-1918-01-27-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%8C%D0%BE-%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%88/#entry3499' class='bbc_url' title=''>Пеню Киров (13.07.1868-27.01.1918)</a> - спомен от Борис Николов</span></p> <p> </p> <p><span style="">3. <a target="_blank" href='http://beinsaduno.bg/index.php?/topic/2214-1918-01-27-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%8C%D0%BE-%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%88/#entry3500' class='bbc_url' title=''>Пеню Киров</a> - записано от Светозар Няголов</span></p> <p> </p> <p><span style="">4. <a target="_blank" href='http://beinsaduno.bg/index.php?/topic/2214-1918-01-27-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%8C%D0%BE-%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%88/#entry3501' class='bbc_url' title=''>Статия за Пеню Киров в сп. "Сила и живот", бр.1-2, 1995 г.</a></span></p> <p> </p> <p><span style="">5. <a target="_blank" href='http://beinsaduno.bg/index.php?/topic/2214-1918-01-27-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%8C%D0%BE-%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%88/#entry3502' class='bbc_url' title=''>Снимка на Пеню Киров</a></span></p> Прикачени миниатюри <a target="_blank" class='resized_img' rel='lightbox[3129]' id='ipb-attach-url-65-0-77621800-1496931763' href="http://beinsaduno.bg/uploads/monthly_01_2017/post-3-0-60753800-1483978992.jpg" title="Sila_i_Jivot_1995_4.jpg - Размер: 60,28K"><img itemprop="image" src="http://beinsaduno.bg/uploads/monthly_01_2017/post-3-0-60753800-1483978992.jpg" id='ipb-attach-img-65-0-77621800-1496931763' style='width:340;height:513' class='attach' width="340" height="513" alt="Sila_i_Jivot_1995_4.jpg" /></a> <p class="bbc_center"><span style=""><span style="color:#000000;">ПЕНЮ КИРОВ</span></span></p> <p class="bbc_center"><span style="">По списание „ Сила и Живот ", 1-2, 1995</span></p> <p class="bbc_center"> </p> <p class="bbc_center"> </p> <p>Пеньо Киров е един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден е на 13 юли 1868 г. в град Карнобат, семейството му е от Сливен. Завършил прогимназия в родния си град и едва петнадесет годишен станал учител. След две години учителства-не, воден от желанието си да служи на Отечеството си, той постъпил през 1885 г. като доброволец в Сръбско-българската война. Три години по-късно получил необичайно известие, описание за което е останало между записките на полковник Минчо Сотиров:<br><br> „През 1898 г. му било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна; там ще има среща. Запитал с кого и как ще узнае, но му било казано, че ще му се открие. Тръгнал. Параходът пристигнал на пристанището във Варна. Народ, много посрещачи. Той гледал и чакал. По едно време съзрял между навалицата един човек, на гърдите на когото прочел написано със златни букви, в три ленти една до друга: „Аз съм този, който бях преди 2000 години". Запътил се към него и тръгнали. Лентите на гърдите на човека се изгубили.<br><br> Това била първата среща между Учителя и Пеньо Киров."<br><br> След срещата си с Учителя Пеньо Киров заживял по-богат духовен живот. Често пътувал и проповядвал Словото Божие в близки и далечни краища, разпространявал духовна литература. Посещавал често места, за които знаел, че са били богомилски духовни центрове: Странджа планина, Велико Търново, Арбанаси, Куш-бунар, Коджа бук и др. Написал е малко съчинение за богомилството в едно от своите „тетрадчета".<br><br> През 1903-1904 г., на тридесет и пет годишна възраст, Пеньо Киров планирал и осъществил една обиколка на България. Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил крайдунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира „Животворний източник" при с. Коджа Бук (сега Голямо Буково).<br><br> През целия си живот Пеньо Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си винаги давал предимство на духовното, искрено следвал съветите на Учителя, целящи да поставят учениците му на Пътя на самоусъвършенстването. Затова в джоба си Пеньо Киров винаги носел тефтерче за мислите, които идвали в ума му.</p> <p>На 27 юли 1907 г. се основава братска група в Бургас и Пеньо Киров е избран за неин ръководител. По това време е имало вече достатъчно печатна литература - окултна и философска - и неговата коми-сионерска кантора се превърнала в книжарница. Той бил първият разпространител на беседите на Учителя в Бургас. Книжарницата му постепенно придобила значението на клуб, където се събирали за разговори съмишленици и приятели. Там всеки бил добре приет и според интереса му - осветлен по всякакви духовни въпроси.<br><br> По това време Пеньо Киров често пишел писма на Учителя и споделя с него важни моменти от духовната работа в Бургас. Учителя не закъснявал с отговорите си, винаги го съветвал и напътствал. От писмата му струи импулсът на Новото, което влиза постепенно в съзнанията. Кореспонденцията между Учителя и Пеньо Киров продължила дълго. В нея той получавал отговори за всички възникнали проблеми в живота му. От особената жива мъдрост в тези писма той се зареждал със сила и със стремеж да работи за Христа и да прилага добрия живот. Запазени са около 120 писма на Учителя до Пеньо Киров. Първото е от Варна и носи дата 14 септември (стар стил) 1898 г. Последното е от Велико Търново, с дата 2 януари (стар стил) 1914 г.</p> <p>Пеньо Киров завършва земния си път на 27 януари 1918 г. в Бургас.</p> <p> </p> <p><span rel='lightbox'><img class='bbc_img' src="http://petardanov.info/Knigi/Uchitelia_vav_Varna/10032.jpg" alt="10032.jpg"></span></p> <p> </p> <p><a target="_blank" href='http://petardanov.com/index.php/topic/16567-%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%8C%D0%BE-%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2/' class='bbc_url' title='Външен линк' rel='nofollow external'>Пеню Киров</a></p> <p>Учителя във Варна</p> <br /> <p class="bbc_center"><span style="font-size:24px;"><span style="color:rgb(0,0,128);">ПЕНЮ КИРОВ (13.07.1868-27.01.1918)</span></span></p> <p class="bbc_center"><span style="font-size:24px;"><span style="color:rgb(0,0,128);">(Спомен от Борис Николов)</span></span></p> <p><span style="">Той е първият ученик с когото Учителят е започнал своята дейност в България. За по-голяма яснота може да се проследи неговата кореспонденция с Учителя. А той бе оставил и творчество, спомени, дневници и много статии. Ние не го заварихме. Той си беше заминал през 1918 г. За него са ми разказвали първите братя. Пеню се оженил за гъркиня, била е много хубава жена, но защо тя, хубавата гъркиня се оженила за бедния Пеню, то ние не знаем. Само тя си знае защо. Била е заможна, а баща й бил богат за времето. Приели са Пеню като добряк, здрав и як българин от чието тесто могат да замесят какъвто си искат хляб. Тя се казвала Ерефели. Имаме я на фотография с Пеню - много хубава жена. А Пеню е бил също представителен по фигура и осанка. Но бракът им е бил подложен на много изпитания и то поради странностите на ПейЮ. Нито той могъл да ги разбере като хора, нито пък те проумявали в неговите постъпки. Но го търпяли понеже уважавал и обичал жена си. Но това не било достатъчно за онези години, когато човек е трябвало да си изкарва хляба с някакъв занаят. Пеню опитал много неща: бил е шивач, книжар, застрахователен агент, чиновник, но домашните му не били доволни от него. Не приличал на тях и не могъл да печели пари като тях. Особено след срещата си с Учителя той съвсем се променил и започнали големи разправии в домът му. Жена му, красавицата Ерифели не одобрявала, дори пречела в неговите начинания. Но той не отстъпвал. Накрая те го оставили да си прави своите опити. Не издържал тъста му и отсякъл: „Оставете го, нека прави каквото си иска, защото му трябва много време, за да му дойде акъла в главата". Това било едно разумно решение за онова време, което донесло мир в дома му.<br><br> Пеню Киров решил да прави комуна с Тодор Стоименов в Бургас. Купили две биволици, които двамата пасели на смени покрай ливадите в Бургас. Но комуната не е само идея, а тя трябва да стане живот. А биволиците са живи твари и тях трябва някой да ги пасе, да ги храни със сено и слама, да ги дои и да ги наглежда. Трябвало е човек роден за тази работа, да си отбира от работата, а те двамата са били чиновници. Минавали са през много комични положения с тях стигащи до разпри между Пеню и жена му. Накрая комуната се разтурила, като биволиците са били продадени. Причините са били ясни. Този опит с комуните бе повторен след двадесет години от нашето поколение. И той се провали. Причините ги знаете, защото Учителят ги бе казал: „Не се кому низира капитала, а се комунизира труда". След още толкова години комунистите, когато дойдоха на власт решиха да приложат идеята за комуната чрез сила и власт като комунизираха капитала. И техния опит се провали. Защото те комунизираха капитала, а не комунизираха труда. Те също си създадоха съсловие от началници и подчинени, привилегировано съсловие и създадоха онези, които трябваше да работят за тях. Вместо да станат „слуги на народа" станаха господари на народа. И техния опит се провали. А какъв е изводът? Той е даден в беседите на Учителя. Ще си го намерите там. Само човек с пробудено съзнание, с космическо съзнание може да води комунален живот, което означава единство на човешкото съзнание с всички човеци и от там съединение с Космическото Съзнание. Това е пътят. Но това не е за съвременното човечество, а за едно друго човечество, което идва. Но опита трябваше да бъде направен. И три пъти беше правен. Първо Пеню и Тодор с двете биволици, после ние с комуните по времето на Школата и накрая комунистите го правиха с власт и сила.<br><br> Тъстът на Пеню бил богат човек и се чудел как да вкара зет си в пътя на успяващ занаятчия или търговец, защото каквото хванел - нищо не излизало. Понеже акъла на Пеню бил друг, а не такъв, който да знае и да може да печели пари. Бабалъка на Пеню имал гладачница, в която се гладели изпраните мъжки ризи и се правели онези колосани мъжки бели яки, които са били на мода и които може да ги видите по старите фотографии от тези години. Наистина колко официално са изглеждали мъжете тогава. А да станат такива е било необходимо да има добри перачки, с умели женски ръце и след това всичко да бъде изгладено както тряЬва. Ето Пеню започнал да глади ризи и да колосва яки. Занаят е това, не е шега работа и се плащало добре, защото имало много мурафет в гладенето на тези неща. Но Пеню къде зел пари, къде не взел и все даром гладел. Гледал го бабалъка му, виждал, че Пеню работел, а не мър-зелува, но работи даром за другите, а той трябва да го храни. Такова нещо не се позволявало до тогава. Ядосал се бабалъка и затворил гладачницата.<br><br> Пеню след това отворил книжарница, продавал тетрадки, моливи, листове за учениците и гражданите. Но понеже видял, че това не е голяма търговия и че само си губел времето, затова оставил всичко в магазина и обозначил всичко кое какво струва, оставил касичка и я направил на самообслужване. Само че тогава се казвало „самокупуване". Кой как влезел, оглеждал цената, плащал си сам, вземал каквото му трябвало и си излизал. Това е било чудо за всички, чудо невиждано и несрещано. Домашните му знаели, че е чудат и го чакали да видят кога ще се провали и тук. За изненада на всички той не е бил в загуба, но нали от търговията трябвало да има печалба за прехрана на търговеца, а тук такава печалба нямало. Дошло време да се закрие и този опит на Пеню. Това е бил пръв опит не само в Бургас, но и в България за самообслужване.<br><br> За своите занимания Пеню продължавал да работи като сменявал често професията си. Успявал да изкара прехраната си, но с годините той е станал активен в Учението на Учителя и решил сам да приложи това, което научил от Него. По онези години Учителят е правел обиколки в България, занимавал се с френология, правил е своите проучвания и създава началото на Духовната Верига по цялата страна. Пеню също решил да стане проповедник по земята българска. Но за свой късмет той запитал Учителя дали може да проповядва. Учителят му разрешил и той тръгнал да проповядва. Това е описано в неговия дневник и е свързано с много премеждия. На следващата година Учителят не му разрешил. Разбрал Пеню, че е трудно да бъдеш проповедник по българската земя. Той е бил спиритист и медиум от особена класа. Има много интересни неща, които могат да се прочетат от неговата кореспонденция с Учителя. Аз я приех от предишното поколение, съхраних я и я предадох на следващото поколение.<br><br> Пеню е присъствал редовно на съборите преди войните и е бил един от най-дейните и той ги е организирал. Оставил статии по много въпроси. Те трябва да се съберат и издадат в отделна книга със всичко, което той е оставил. В първите години, за първите ученици г-н Петър Дънов е един учен човек, един голям окултист и един голям проводник чрез когото се проявяват висши същества. Но много по-късно той, Пеню разбира кой е Петър Дънов и пред него е вече Учителят на Бялото Братство. През 1918 г. Пеню Киров си заминава.<br><br> Погребват го с венци. Било е голямо тържество. Има една запазена снимка, където той е положен в ковчег, а около него тържествено са застанали онези, които тъгуват за него и които скърбят. А в средата е жена му Ерифели. След неговото заминаване, хубавата гъркиня Ерифели разбира кой е бил Пеню Киров и съжалява много, че не е оценила неговото присъствие приживе. Тогава лично пред Тодор Стоименов, който е един от тримата първи ученици на Учителя казва: „Сега разбрах, че Бог бе изпратил при мен един от своите ангели".<br><br> Учителят му бе дал неговото духовно име: Четверовластник Перуил, дошел от най - възвишената планета „феташ". Бе му казал също кога е дошъл. Бе му казал и за какво е дошъл.<br><br> С него и около него има много интересни опитности с Учителя, някои от тези опитности аз съм ги разказал на друго място и по други поводи. Там ще ги намерите и тогава ще видите, че първите ученици на Учителя не бяха случайни личности и случайни духове. По времето на Школата на Учителя, както и онези, които дойдоха по-късно, също не бяха случайни. Онези, които има да идват и да се раждат на земята и да поемат Учението на Учителя също не са случайни. Техните имена са записани на Небето и те се изпращат един след друг в строго определено време според плана на Небето.</span></p> <p> </p> <p><span style="">Източник: <a target="_blank" href='http://petardanov.com/index.php/topic/5060-05-%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%8E-%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2-13071868-27011918/#gsc.tab=0' class='bbc_url' title='Външен линк' rel='nofollow external'>05. ПЕНЮ КИРОВ (13.07.1868-27.01.1918)<span style="margin-left:10px;">БОРИС НИКОЛОВ</span></a></span></p> <p><span style=""><span style="margin-left:10px;"><a target="_blank" href='http://petardanov.com/index.php/forum/65-%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8A%D1%82-%D1%82%D0%BE%D0%BC-3/' class='bbc_url' title='Външен линк' rel='nofollow external'><span>Изгревът - Том 3</span></a></span></span></p> <br /> <p style="text-align:center;"><span style="color:#0000cd;"><span style=""><span style="font-size:24px;">Пеню Киров</span></span></span></p> <p style="text-align:center;"> </p> <p style="text-align:center;"><span style="color:#0000cd;"><span style=""><span style="font-size:24px;">(Записано от Светозар Няголов)</span></span></span><br>  </p> <br><p><span style="color:#000000;"><span style="">Първият ученик на Учителя е Пеньо Киров. Учителят обяснява, че в духовния свят той е четверовластник Пероил от планетата Фетош. Роден е на 13 юли 1868 г. стар стил (26 юли - нов стил) в Карнобат. Слънцето му е в зодиакалния знак Лъв и има много близки неща до Учителя. По характер е крайно любвеобилен, готов и залъка си да даде на нуждаещия се. Неговата доброто и благост са забелязани от богато гръцко семейство, което го приема за зет. Но красивата Ерефели има обратен характер на неговия. Тя е крайно взискателна и скържава, затворена в себе си и много ревнива. Често му се кара и за най-малки погрешки. Пеньо практикува различни занаяти, винаги весел и разположен в работата си, вдъхновяван постоянно от своето силно вътрешно ръководство. Често прави спиритически сеанси, които са по-успешни дори от тези на доктор Миркович. В 1898 г. Архангел Михаил, с когото той работи редовно, му съобщава да излезе на пристанището в Бургас и да посрещне един човек, който ще пристигне с параход от Варна. Пеньо си казва мислено: „Как ще намеря този пътник, когато никога не съм го виждал през живота си, а и от парахода ще слязат към 600 души?" В посочения ден и час той отива на пристанището и застава в края на кея. Параходьт пристига и от него слизат много хора. Пеньо ги наблюдава и се стреми със своята интуиция да открие този, когото трябва да посрещне. Когато слизат всички пътници, забелязва един красив човек в бял костюм да се отправя към него. Като приближава, той вижда на гърдите му светъл надпис: „Аз съм онзи, когото ти свали преди 2000 години от кръста и го положи в гробницата си." Надписът е там, докато тръгнат заедно към дома на Пеньо.<br>                     </span></span><br><span style="color:#000000;"><span style="">Така става първата среща на Пеньо Киров с Учителя* От нея разбираме, че Пеньо Киров е прероденият Йосиф от Ариматея, който преди 2000 години погреба Христа, един ученик от вътрешната Христова школа, в която е и евангелист Йоан. Пеньо идва да работи в България за делото Божие. След първата среща Учителят често посещава Бургас и къщата на Пеньо Киров. Провеждат разговори, срещи и с други приятели и съмишленици, и с третия ученик на Учителя - Тодор Стоименов. </span></span><br><br><span style="color:#000000;"><span style="">При един разговор в дома на Пеньо Киров на външната врата се чука и Пеньо излиза да види кой ги безпокои. Пред входа стои висок, слаб човек с окъсани дрехи и боси крака. Пеньо го пита: „Къде отиваш така бос?" Странникът му отговаря: „Ходя там, където Бог ме изпраща." Пеньо казва: „Почакай ме малко." Влиза в коридора, но </span><span style="">жена му, знаейки неговия характер да раздава, е прибрала всичко. Там са само старите му цървули и скъсани чорапи, Той ги взима и ги дава на босия пътник. След това влиза при господин Дънов и му разправя за случая, а той го пита: „Знаеш ли кой е този беден човек? Това е Христос." Пеньо казва: „Христос! И аз да не го позная!" Веднага излиза навън да го потърси. Минава по една улица, по друга, но не го намира. Разпитва хората, но те изобщо не са виждали такъв човек. Връща се и съобщава на Дънов, че човекът - Христос, е изчезнал. (Не знам дали се е сетил да си зададе въпроса: Този, който почука и на когото дадох скъсаните си цървули, е Христос, а кой е този, който стои в стаята и ми каза за Христос?) Често той мисли по този въпрос, но не го поставя никога на Петър Дънов. </span></span><br><br><span style="color:#000000;"><span style="">Всеки четвъртък Пеньо има среща с Архангел Михаил. От него получава задачи, които изпълнява точно и на следващата среща дава отчет за извършената работа. При едно посещение на Петьр Дънов в дома му последният му казва: „Пеньо, като дойде в четвъртък Архангел Михаил на среща, му кажи, че аз ще се занимавам с тебе, а на него ще му дам друга работа." Пеньо се зачудва много на тези думи - откъде той може да знае за неговите срещи с Архангел Михаил. На следващата среща в четвъртък казва това, което му е поръчано. Архангел Михаил повече не се явява на срещи с него.</span></span><br><br><span style="color:#000000;"><span style="">Пеньо Киров е човек с голямо самочувствие. Като разбира, че Петьр Дънов обикаля България и проповядва, пожелава и той да стане проповедник. Дънов му позволява. Той цяла година ходи и се сблъсква с хиляди трудности и противоречия. Дънов го спира да не проповядва повече. В своя дневник Пеньо описва подробно своята апостолска дейност. Разбира, че никак не е лесно да се проповядва и поучава сред българите.<br>                 </span></span><br><span style="color:#000000;"><span style="">За една от срещите на веригата във Варна Пеньо Киров и Петър Дънов тръгват заедно пеш от Бургас и когато минават през река Камчия, Дънов го умива в реката и го кръщава с вода. Брат Пеньо вижда в лицето на Петър Дънов млад учен човек, с големи познания по всички въпроси голяма вътрешна дълбочина, но не може да го познае кой е. Участва активно във всички събори до 1915 г., пише статии по духовни</span></span><span style="color:#000000;"><span style=""> въпроси, провежда много разговори и поддържа редовно кореспонденция с Дънов. За всички членове на веригата Петър Дънов е един учен човек. Дълго време той работи върху умовете на първите си ученици, за да им отвори очите - да виждат и да отстрани от тяхното съзнание основния им дефект - съмнението. Бог оставя всеки ученик да се справи сам с този труден въпрос, стоящ пред душата му. </span></span><br><br><span style="color:#000000;"><span style="">Пеньо Киров познава вътрешно Учителя, отваря душата си за него и приема неговото благословение. Изпълнява точно всичко, което Учителя му нарежда. Среща много трудности и мъчнотии с братята и сестрите в Бургас, примирява всички възникнали противоречия и изтърпява всичко заради Господа. През 1918 г. се разболява. Вика от фронта Георги Куртев и Боян Боев да го посетят. В проведения разговор Пеньо подготвя Георги Куртев да подеме братската работа в Бургаския край. Като се връща в София, Георги сънува Пеньо, че носи хляб и му казва: „Георги, досега този хляб аз го раздавах, отсега нататък ти ще го раздаваш." Пеньо Киров си заминава на 21 януари 1918 г. и чак тогава неговата жена Ерефели, която цял живот го тормози, ревнува и пречи в братската работа, разбира, че при нея е живял един ангел, а тя не го е познала и горко съжалява и плаче за него. Споделя своята мъка с братята и сестрите от Бургас. В чест на брат Пеньо Киров Учителя дава песента „Благославяй, душе моя, Господа."<br>                     </span></span><br><span style="color:#000000;"><span style="">Пеньо Киров е голям стълб в Братството. Будният му ум схваща всички нюанси, които се проявяват в братския живот. Голямото му добро сърце е отзивчиво към всички. Той прилага на дело новото учение, като изтърпява безкрайните разправии и неуредици на братската група в Бургас без никакво роптание - заради Господа. Вярата, търпението, милосърдието му усилват още повече връзката му с духовния невидим свят и със съдействието на Учителя той често пребивава в него. Така Пеньо подготвя духовните условия за разгръщане делото на новия живот в Бургаския край, подето от Георги Куртев, който достойно продължава светлото му дело.</span></span></p> <p> </p> <p><span style="color:#000000;"><span style="">____________________</span></span></p> <p><span style="color:#000000;"><span style=""><span style="color:#000000;"><span style="">* Виж « Изгревът» том III стр. 8-13; том XV. стр. 30-31, 61-64.</span></span></span></span></p> <p> </p> <p> </p> <p><span style=""><span style="color:rgb(0,0,0);"><span style="color:rgb(0,0,0);">Източник:</span></span> <a target="_blank" href='http://petardanov.com/index.php/topic/18657-3-%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%8C%D0%BE-%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2/#entry23514&gsc.tab=0' class='bbc_url' title='Външен линк' rel='nofollow external'>3. Пеньо Киров<span style="margin-left:10px;">VI. Ученици, участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота</span></a></span></p> <p><span style=""><span style="margin-left:10px;"><a target="_blank" href='http://petardanov.com/index.php/forum/420-%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8A%D1%82-%D1%82%D0%BE%D0%BC-22/' class='bbc_url' title='Външен линк' rel='nofollow external'><span>Изгревът - Том 22</span></a></span></span></p> <br /> <p style="text-align:center;"><span style="color:#000000;"><span style="font-size:36px;">ПРОЛОГ</span></span></p> <br><br><p><span><span rel='lightbox'><img class='bbc_img' src="http://petardanov.com/Sila_i_jivot/Sila_i_Jivot_1992_2/Sila_i_Jivot_1992_2_files/Sila_i_Jivot_1992_2-5.jpg" alt="Sila_i_Jivot_1992_2-5.jpg"></span></span><br><span style="">Когато първите ученици са срещнали Учителя те все още не са знаели каква велика роля им е отредена в Мировата драма. Тогава той е бил все още неизвестен, докато някои от тях са били вече изявени фигури в обществото. Може би и затова в съзнанието им е останал повече като “Г-н Дънов”, отколкото като Учителя”. Но от срещите си с него. те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя. именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма.<br><br> Ролята на първите ученици е огромна. Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива.</span><br><span><span rel='lightbox'><img class='bbc_img' src="http://petardanov.com/Sila_i_jivot/Sila_i_Jivot_1992_2/Sila_i_Jivot_1992_2_files/Sila_i_Jivot_1992_2-5.jpg" alt="Sila_i_Jivot_1992_2-5.jpg"></span></span></p> <br><br><br><br><br><p style="text-align:center;"><span style="color:#000000;"><span style="font-size:24px;">ПЕНЮ КИРОВ<br><br> 1868-1918</span></span></p> <p style="text-align:center;"><span><span rel='lightbox'><img class='bbc_img' src="http://petardanov.com/Sila_i_jivot/Sila_i_Jivot_1995_1/Sila_i_Jivot_1995_4.jpg" alt="Sila_i_Jivot_1995_4.jpg"></span></span></p> <br><br><br><p><span style="">Първият ученик на Учителя. Роден е в Карнобат, но семейството му е от Сливен. Завършил прогимназия в родния си град и едва 15-годишен станал учител. След две години учителстване, воден от желанието си да служи на Отечеството си, той постъпил като доброволец в Сръбско-българската война. Три години по-късно, получил необичайно известие. Описание на този случай е останал между записките на полк. Минчо Сотиров:<br><br> “През 1898 година му е казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна. Там ще има среща. Запитал с кого, как ще узнае, но му е казано, че ще му се открие. Тръгва. Параходът е пред пристанището във Варна. Народ - посрещачи много. Той гледа и чака. По едно време съзира между навалицата един човек, на гърдите на когото вижда написано със златни букви на три ленти една до друга: “Аз съм този, който бях преди 2000 години '. Запътва се към него и тръгват. Лентите се изгубват. Това е първата среща между Учителя и Пеню Киров.”<br><br> След срещата си с Учителя, Пеню Киров заживял по-богат духовен живот. Често пътувал и проповядвал Словото Божие в близки и далечни краища, като същевременно разпространявал духовна литература. Посещавал е често места, които знаел, че са били богомилски духовни центрове - Странджа планина, Велико Търново, Арбанаси, Кушбунар, Коджа бук, и др. Написал е едно малко съчинение за богомилството в едно от своите “тетрадчета”.<br><br> През 1903-1904 година, на 35-годишна възраст Пеню Киров планирал и осъществил една обиколка на България. Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил край дунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира “Животворний източник” при с. Коджа Бук /сега Голямо Буково/. За тази обиколка Никола Нанков пише:<br><br> “С това си пътуване, той (П.Киров - бел.ред.) прави един магически кръг на България, като сеятел на Божественото слово в душите на хората, и откъдето минава, ще бъдат привлечени определените души от Учителя за веригата, за Школата.”<br><br> В живота си Пеню Киров е имал ясно изразено водачество свише. Неговите духовни опитности датират още от седемгодишната му възраст. В своето “Първо тетрадче с духовни бележки” той е записал следното:<br><br> “През 1875 год, като бях на 7 годишна възраст, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха. Той хвърчеше от юг към север. През 1880 г., кога бях на 12 години, още ходех на училище, ангелите ми положиха венец по Божие поръчение. Това бе в Карнобат. На 17 февруари 1899 година, към 4 и половина часа сутринта, в дома ми в Бургас, ми се каза следното: “Ти имаш очи от горе, ти сне миро от горе”, и че не знам какъв съм щял да бъда във веки веков... На 13 февруари 1907 година в гр. Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един бял гълъб със заря около него, носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани. И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти.”<br><br> За характера на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише:<br><br> “Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото. С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.”<br><br> През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното. Той искрено е следвал съветите на Учителя, целящи да поставят неговите ученици на пътя на самоусъвършенстването. Затова в джоба си Пеню Киров всякога е носел тефтерче за мислите, които са минавали в ума му. От тези времена е останало едно негово решение, в което прозира желанието му да промени нещо съществено в досегашния си живот:<br><br> Препис из едно мое решение от 1907 г. месец май, взето между Сливен и Карнобат:<br><br> 1.  Какъв вид живот ще водя? Отговор: Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване.<br><br> 2.  Какво ще Бъде поведението спрямо жена ми?<br><br> Отговор: Ако тя продължава да живее целомъдрено с мен, то аз ще гледам да я утешавам в живота, като ще имам предвид искрената любов.<br><br> 3. Какво ще бъде поведението ми спрямо познатите ми? Отговор: Ще гледам да бъде по-коректно, учтиво, но ще пазя себе си от тяхните примки.<br><br> 4. Какво ще бъде поведението ми спрямо верующите? Отговор: Ще споделям мнение само с тези, които вярват като мен и ще вярват. Протестанти и православни далеч са от мен, лицемери, самохвалковци - също.<br><br> 5.  Каква работа ще работя? Отговор: Или комисионерство, или търговски книговодител, или службаш.<br><br> В своите тетрадчета, Пеню Киров често е записвал и свои разсъждения по философски въпроси, които са го вълнували. Те са доказателство за неговия търсещ ум, за желанието му да си изясни дълбоки житейски истини.</span></p> <br><br><br><p style="text-align:center;"><span style="color:#000000;"><span style="font-size:24px;">Из “КАКВО НЕЩО Е СВЕТЪТ”</span></span></p> <br><p><span style="">По душа се делят на человеци с человеческа душа, на человеци с животинска душа, на человеци с ангелски духове и человеци със сатанински духове. Человеците с человеческа душа се познават по своето благородство на душата. Человеците с животинска душа се различават по животинския си инстинкт, както и животните. Человеците с ангелски духове се различават по своята любов към Бога и ближния и по своята чистота и трезвост в съжденията. Человеците със сатанински духове се различават по своята гордост, омраза, ненавист, себелюбие и други такива. Затова и человеците са се разделили на племена и народи, понеже себелюбието, гордостта, омразата, ненавистта и пр. са станали причина, като са се вмъкнали в человечеството посредством сатанинските духове. Успели са да покварят душата, да поробят разума, да потъпчат правдата, да потушат съвестта, да се създаде робството във всичките му видове, да се произвеждат войните, да се изгонва истината, и да се заточава добродетелта.<br><br> Тези откъслечни мисли имах в самотата на живота ми една вечер в хотел “Зора”, в гр. Добрич, 24 Юлий 1905 г. П. Киров</span></p> <br><br><br><br><p style="text-align:center;"><span style=""><span><span rel='lightbox'><img class='bbc_img' src="http://petardanov.com/Sila_i_jivot/Sila_i_Jivot_1995_1/Sila_i_Jivot_1995_5.jpg" alt="Sila_i_Jivot_1995_5.jpg"></span></span></span></p> <p style="text-align:center;"><span style="">Факсимиле от писмо на Учителя до П. Киров</span></p> <br><br><p><span style="">През 1907 г. се основава братска група в Бургас и Пеню Киров е избран за неин ръководител. По това време е имало вече достатъчно печатна литература - окултна и философска, и неговата комисионерска кантора се превръща в книжарница. Той е първият разпространител на беседите на Учителя в Бургас. Книжарницата му постепенно придобива значението на клуб, където са се събирали съмишленици и приятели на разговор. Там всеки е бил добре приет и според интереса му осветлен по всякакви духовни въпроси. По това време Пеню Киров често пише на Учителя и споделя с него важни моменти от духовната работа в Бургас. Учителят не закъснява с отговорите си. Той всякога го съветва и напътва. От писмата му струи импулса на Новото, което влиза постепенно в съзнанията на докосналите се до него. Тези писма пристигат до П. Киров дълги години. В тях той получава отговорите на всички възникнали проблеми в живота му. От особената жива мъдрост в тези писма той се зарежда със сила и със стремежи да работи за Христа и да прилага добрия живот.<br><br> София 25. X. 1907 г.<br><br> Любезни бр. Киров,<br><br> Получих твоето писмо от 12 т.м. Колкото за моето идване в Бургас ще видя кога може да ми се отбори път. За това ще ви съобщя по-нататък. За сега вий се подвизавайте в добрия път. Работете всички с вяра, имайте Божията работа присърце и Отгоре ще ви дойдат на помощ. Господ ще изкара своето дело в съвършена пълнота. Неговите възнамерения са велики. Моя поздрав на Тодора, Милкона и Зурков, а тъй също и на другите познати. Изисква се постоянство, търпение разумно, чистосърдечие, яснота на ума, свежест на душата и бодрост на духа. Само при такива условия може да се разбият ония душевни сили, да се отворят вътрешните очи на ума да надзърне в Невидимия мир на светлите Духове: Тези, които искат вашето повдигане, Тези, които работят за спасението, Които постоянно оказват съдействието си на тези, които се стремят доброволно да вършат волята на Небесния Баща. Бог гледа на сърце. Когато думите на Истината, думите на Христа пребъдат в една душа тя принася плод много. Небето ще ви окаже всичкото свое съдействие, ще ви даде виделина, ще направи пътят ясен, стига вий да просите. На всички ония помежду ви, които търсят добрия живот, искрено търсят знанието, мъдростта, Истината, ще им умножа съдействието си.<br><br> Вий с Тодора /.../ трябва в петъците да споменавате Българския народ, Славянството, всички други народи и идването на Царството Божие. Хвалебната молитва ще четете след последния петък в събота сутринта от 4-7.<br><br> Приеми моя сърдечен поздрав.<br><br> Ваш верен П. К. Дънов<br><br> Пеню Киров си заминал на 27 януари 1918 г. В гр. Бургас. В наследство ни оставя:<br><br> “Да имаме добродетелта, тя е основа, тя носи. Правдата, тя е равновесие, тя ни ръководи, тя е наслада, тя ни утешава. Мъдростта - тя е веселие, тя ни възпитава. Истината, тя е Божество - тя просветява!”</span></p> <br><br><br><p style="text-align:center;"><span style=""><span><span rel='lightbox'><img class='bbc_img' src="http://petardanov.com/uploads/gallery/album_14/med_gallery_1_14_95644.jpg" alt="med_gallery_1_14_95644.jpg"></span></span><br><br>Новогодишна поздравителна картичка до Пеню Киров от Учителя</span></p> <p style="text-align:center;"> </p> <p><span style="">Източник: <a target="_blank" href='http://petardanov.com/index.php/topic/27098-%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%8E-%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2-1868-1918/#gsc.tab=0' class='bbc_url' title='Външен линк' rel='nofollow external'>Пеню Киров (1868-1918)<span style="margin-left:10px;">ПРОЛОГ</span></a></span></p> <p><span style=""><span style="margin-left:10px;"><a target="_blank" href='http://petardanov.com/index.php/forum/346-%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0-%D0%B8-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82-1992-1996%D0%B3/' class='bbc_url' title='Външен линк' rel='nofollow external'><span>Списание "Сила и Живот" 1992- 1996г.</span></a></span></span></p> <p><span style=""> <a target="_blank" href='http://petardanov.com/index.php/forum/492-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-1-2-1995%D0%B3/' class='bbc_url' title='Външен линк' rel='nofollow external'><span>Брой 1-2 -1995г.</span></a></span></p> <br /> <p style="text-align:center;"><span style="color:#000000;"><span style=""><span style="font-size:24px;">Снимка на Пеню Киров</span><br>  <br><span rel='lightbox'><img class='bbc_img' src="http://petardanov.com/jpg/izgrevi/22/220265.jpg" alt="220265.jpg"></span><br> Пеню Киров и Тодор Стоименов. На гърба на снимката е написано с почерка на Пеню Киров: „Подаряваме за спомен на любезния духовен брат и приятел Петко Ив. Гумнеров." София, 9 май 1915 год. Следват подписите на Пеню Киров и Тодор Стоименов</span></span><br>  </p> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ