Писмо от Пеню Киров до Учителя
№87
гр. Бургас, 14 октомврий 1904 г., четвъртък
[до] гр. София
Любез. бр. Дънов,
Писмото Ви от 11-и того вчера получих. То ме завари с подновени сили засега.
Ний едвам миналата седмица имахме от толкова време първото ни събрание между Тодор, Мелкон и аз, и след това второ събрание – ний тримата, с Арнаудов.
Правя големи отстъпки, само и само делото да подтикнем да тръгне, но и аз сам имам нужда още да се лекувам.
Преди 2-3 дни наново сънувах, че убих една голяма змия. Така в сънищата става четири: сънувам и все аз съм победителят.
Поздрав нарочен от Тодор и Мелкон. Приеми и моя сърдечен поздрав.
Поздрави бр. Бъчваров, госпожата му, баба му и дечицата му, а така също и г-н Голова и Алексиева185.
Твой верен Господу: П. Киров
П.П. Не зная дали Бъчваров е там?
Същий
_________________________
Обяснителни бележки:
185 Вероятно става дума за К. Алексиев, който е бил отговорник на книжарницата на Българското евангелско дружество през 1897 г. и по- късно е работил в книжарницата на Д. Голов.
Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
