Писмо от Пеню Киров до Учителя
№32
гр. Варна, 3-ий април 1900 г.
[До гр.] Новий пазар
Любез. ми бр. Дънов,
Писмото Ви от дата 1 того получих едвам днес, когато бях ходил вече няколко пъти да посрещам трена. И последния път днес, след като се върнах и като се готвех с отговор телеграма да Ви пратя, докато се обяснявах с хотелиера по това, слугата му даде ми писмото Ви, като каза, че било още от вчера получено. Нейсе, зарадвах се и се успокои духът ми.
Отпуска имам 13 дни, считано от 30 март, така щото трябва да бъда на работа на 14 того, т.е. първия ден след Великден.
За ранното ми дохождане причините като се видим ще ти разправя, но ще кажа: такава беше Волята Божия.
Мисълта за Павловото чакане е мисъл и моя.
Казваш ми, че ако искам, да се върна за деня и пр., но за този ден, когато ний ще се съберем, ще е денят ни, защото от много време се чака и знаем, че мъчно се постигна.
Още казваш ми, че имаш някои малки спънки. Господ ги промисли. Изпращам при това си [писмо] един бон от 10 лв., така щото като размислиш върху писаното ми, ако намираш за добре, ела по-рано. Обаче ако съзираш нещо друго и трябва [да] закъснееш с дохождането си, пиши ми как да постъпя.
Приеми сърдечния ми поздрав.
Твой верен в Христа Господа: П. Киров
