Писмо на Учителя до Пеню Киров

Плевен, 9 апр[ил] 1903 г.

Любез. брат Киров,

Може би вече от дълго време очаквате да Ви пиша.

Понеже мисля да се спра за по-дълго време в Плевен, реших да Ви пиша, като вярвам, че писмото Ви ще ме завари тук. Надявам се да прекарахте Възкресните празници добре. Вярвам да растете такожде и в благодат.

В следующия брой на „Виделина" ще има една доста интересна статия103. Четохте ли предишните две104? Трудете се да се съобразявате всички с техния дух. Те са под заглавието „Из съвременната българска духовност. Мисли и упътвания на Е[дин] Ч[ист] Д[ух] [и приятел на българския народ]".

Бях във Враца, Видин, Лом и прекарах двата деня на Великден в Свищов, а третия - бях на път по Дунава за към Сомовит и оттам за Плевен.

Някои неща ме карат да мисля, че в духовете ви няма единство и пълна Любов. Трябва да се молите за общия успех. Трудете се за доброто и просвещението на другите и сами ще се просветите.

По някой път вашите смутове и колебания зле се отразяват на моя дух. Гледайте с тиха увереност и вяра към Господа, Отца Нашего, Който е силен и могъщ във всичко.

Яжте по-малко месо и повече растителна храна и плодове105 и ще Ви кажа защо. Месото е вредна храна и носител на всички болести. Най-добрата храна са плодовете и зърнестите, лещата, грахът, спанакът, оризът, бобът, черният боб, после сиренето, чесновият лук, салатата, лукът зеления, а така също и рибата. Кога се видим вторий път, ще Ви говоря надлъж и шир за храната и лекуванието на болестите.

Тодор има поздравление от неговия приятел г-н Люцканов106. Той е сега в Лом финансов пристав.

Поздрав на Мелкона и Арнаудова, а така също и на Николая.

С искрен поздрав.

Ваш верен: П. К. Дънов Адресът ми е чрез пощата - Пост Рестант.

Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)

--------------------------------------------------
103 Указаният следващ брой на сп. „Виделина“, Г. І, е кн. ІV-V от 1903г. От 54 до 67 страница, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, е поместена статията „Тайните на Духа“, за която Петър Дънов говори в писмото си.Тази статия, като книжка на П. Дънов със заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил“, е отпечатана в Бургас в печатница „Велчев“ не по- късно от 1900 г., когато Николай Велчев вече се е преместил от Варна в Бургас (2 изд. – Ст. Загора, печ. „Напредък“, 1912). Подзаглавието на книжката е „Глас Божий“. Следват два реда с текст: „Така се клех.Верен ли си? С правда ще се утвърдиш.“ На самостоятелен ред е името на автор с духовен псевдоним „Еманоил“. Следва белият стих:

Любовта е извор. Тя живота ражда.
Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви,
нагоре към доброто да се стреми.
Това тя върши непрестанно,
като нежна майка в душата человеческа
тя постоянно посажда скромни малки семена
на благи чувства, с благи добрини.
Тази тайна който разбира,
той ще своята душа да остави вечно да се полива
от небесната утренна роса.
А пък слънцето на живота, то ще овреме
человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори
всички плодовити семенни истини и добрини.

Това е първообразът на песента „Любовта е извор“.

На първа страница на посоченото в писмото сп. „Виделина“, Г.І, кн. ІV-V (отговаряща на с. 53 от продължаващата пагинация), се появяват същите стихове. Възможно е редакторът на списанието Тодор Ив. Бъчваров да е дал поетичния облик на тези „бели“ мисли на П.Дънов, отпечатани тук, тъй като самият Т. Бъчваров списва стихове.Така стихотворението придобива следния вид:

Любовта е извор, тя живота ражда,
Света длъжност благодатно нему всажда;
Тя го тика към доброто да се стреми,
Във напредък стъпки трайни той да вземи.

Туй тя върши без умора непрестанно.
Във душата человешка постоянно,
Като нежна майка, сее добрината,
Благи чувства – скромни семки във душата.

Тая тайна кой напълно разумява,
Той ще да остави да се оросява
Своята душа от любовта всевечна:
Благодат е на света тя безконечна.

Слънцето пък на живота ще изгрее,
Тъмнината по света ще разпилее;
Ще озари на човека то душата
И разплоди на любовта семената.

По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора. През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на проповедника Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол. В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници.

104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн. ІІ, с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“; втората статия е в следващата кн. ІІІ, където на с. 38-39 в същата рубрика е публикувана статията „Благовремието“.

105 Това е първият документиран призив на П. Дънов към неговите съмишленици да възприемат вегетарианския начин на хранене.

106 Люцканов – не се намират сведения за него, освен че е финансов инспектор в Лом.