Разговор с Учителя през м. септември 1940 г.,
записан от Ана Шишкова
(няма точна дата)
Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17":
Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, понеже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя."
1. Спомен на Ана Шишкова: Мъчнотиите
Спомен на Ана Шишкова
78. Мъчнотиите
Друг разговор на Изгрева:
- Човек трябва да се възпитава. Вятърът пречиства въздуха. Мъчнотиите са низши същества, атакуват човека. Разни мисли атакуват човека. Гледай мисълта право в очите, да не те е страх. Лошите животни, като ги гледат, не нападат.
Щом търсите щастие на Земята, мислите се нахвърлят връз тебе. Ясновидецът ги вижда черни, зад гърба ти. Те разбират законите, дебнат като във военно време.
На обед, септември 1940 г.
В човешката мисъл има нещо криво. Като се изправи мисълта, и животът ще се изправи.
Които си шетат сами, са по-здрави. Сега навсякъде е сянка, затова хората нагоре да вървят. Страхливи са, които нямат вяра.
Изгревът - Том 17
