Разговор с Учителя на 1 януари 1940 г.,

записан от Ана Шишкова

Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17":

Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, по­неже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя."

1. Спомен на Ана Шишкова: Прехраната

Спомен на Ана Шишкова

85. Прехраната

1.I.1940 г. на обеда. За варения булгур:

- Колко усилия трябва, да се прати в оня свят! Месото започнали да го ядат в ледената епоха. Като умре човек, няма тия условия, както на Земята. В Северния полюс няма никакви растения, ни плодове, само риба и месо.

1.II.1940 г.

- Ние света си мислим, че каквото имаме, е наше и ни е мъчно, като ни го вземат. Като не го дава, секвестират му го. Всичко, каквото му е потребно, му е дадено - въздух, светлина, вода. Спорът става сега за хляба. На един беден дай 1000 лева и като ги поискаш, не ги дава. Човек да е благодарен, да се радва и на силата, и на слабостта, и на богатството, и на сиромашията. Слабият не може да ти направи зло; а пък силният може да ти направи зло, но и добро може да ти направи.

Конят за 2 кг зоб, с който го подмамят да го хванат, цял ден ще работи, не подозирал, че това е примамка, за да го хванат. По-добро училище от Земята къде ще намерите? Волтер описва, че този свят е най-хубав при тези страда­ния. „А полюсите какви ще са? - казал един ученик.

Един сънувал, че му казали: „Ще те заровим жив!" - „Ами защо, че аз нищо не съм направил!" - „Заради тази бяла книга" - и започнали да го заравят жив. Той се изпотил от страх и се събудил.

Законът е: Страждующите стават силни, а които изнасилват, стават сла­би.

Авторът осмива майсторски бохемците. Докато дадат помощ, умря. фин­ландците добри хора бяха, но като поизбиха руси, сега вече не им върви. В света нищо не се губи. Ако се изгори романът на Виктор Юго, съдържанието му не се е изгубило. Които умират, стават мисионери, да проповядват против вой­ната. Човек, като опита страданието, тогава разбере. Като посадите една тик­ва, тя се разпростре 10-12 метра и мисли: целият свят е неин. Тщеславни са тиквите. „Като мене никой не може да работи" - казват те. Дините и тиквите са горделиви. Пъпешът е тщеславен с миризмата си. Стига умът на осата, изяда сладкото грозде. Дървениците се спущат от тавана. Мравките турят във водата сламки и минават. Знание имат те. Дървениците 6 месеца постят, нищо не ядат.

Изгревът - Том 17

85. Прехраната