Разговор с Учителя през м. септември, 1934 г.,

записан от Ана Шишкова

Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17":

Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, по­неже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя."

Спомен на Ана Шишкова: Бащинска милост

Спомен на Ана Шишкова

3. Бащинска милост

През месец септември 1934 год. доста време прахме на реката боси. Про- студих се и ме заболя стомахът. Не ми минава от варена вода. Сама се мъчих да си го излекувам, не можах. Реших да се посъветвам с Учителя. Той беше пред приемната стая. Разправих Му. Той каза:

- Няма нищо, ще мине, но една седмица яж на всяко ядене по две картофчета и по малко хлебец. Другата седмица - по две ябълки или круши и по малко хлебец.

Направих това и ми мина. Един ден отивах към салона. Учителят беше на алеята при борчетата със сестра Савка и сестра Еленка и се разговаряха. По­мислих: да мина далече от тях, през градината (нямаше още тел), без да ги поздравя, за да не прекъсна разговора им. Учителят схвана положението - че се стеснявам, обърна се към мене и с благост ми каза:

- Оздравяхте ли?

- Благодаря, Учителю, оздравях - Му отговорих,

- Там, дето живеете, удобно ли Ви е? - (Живеех в малката къщичка на сестра Стефова.)

- Да, Учителю, удобно ми е, благодаря - отговорих тихичко и отминах. Никога никой досега не ме е попитвал с бащинска милост за състоянието ми. Останала съм сираче на 6 месеца, след Сръбската война, не знаях баща и бащинска милост. В момента почувствувах бащинска милост и се обогатих с представата баща и бащинска милост. Голяма радост изпитвах от почувствува­ното и преживяното и като са върнах вкъщи, с вдъхновение написах „Привет към Учителя".

Изгревът - Том 17