НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Разговор с Учителя, записан от Димитър Звездински

9.09.1933г.


Разговор с Учителя, записан от Димитър Звездински

 

Разговорът е записан и изпратен като писмо от Димитър Звездински до Елена Хаджи Григорова.

 

Писмо на Димитър Звездински: Разговор с Учителя на 9.IX.1933 г. в големия салон при новото пиано


Писмо на Димитър Звездински

 

 

21. Разговор с Учителя на 9.IX.1933 г.


в големия салон при новото пиано



[Изпратен от Димитър Звездински на Елена Хаджи Григорова]


Човек, като остане сам, загазва. Вярвай в това, което е. Ти се караш с един човек, който има да ти дава. Изхвърли от ума си това, което има да ти дава. Ти искаш да те обичат. За да те обича той, ти трябва да изхвърлиш от ума си, че има да ти дава. Той едновременно не може да ти даде обич и това, което има да ти дава. Има един закон: искаш да ти се опече хлябът, но и дървата ти да не изгарят. Като се опече хлябът, ще ти изгорят и дървата. Не да гори пещта, без да се опече хлябът, но да се опече хлябът. Това е жертвата. Жертвата е на място, когато се пече хлябът. А каква полза, ако горят дървата, а хлябът не се пече? Аз ще горя, а ти ще печеш. Човек да не остава сам. Когато човек остане сам, той е един капнал лист, останал вън от цялото; листото пак трябва да се качи горе. Когато слънцето изгрява, ти не се обръщай на нивата, а хвани се първата работа - да се молиш, това е работа.


Изобилие трябва, изобилие. Човек, за да разбере Божиите пътища, той трябва да бъде в изобилие. Докато е вечерно време, за твоята свещ трепериш, но когато изгрее слънцето, защо ти е твоята свещ! Оставй я, нека си гори, и си замини. Ти ще кажеш: „Какво ще стане с моята свещ?" Оставй я и си върви по пътя. Не казвай: „Ами като дойде тъмнината?" Представи си, че ти можеш да вървиш бързо като слънцето - тогава ще има ли за тебе нощ? Сега има неща, които трябва да се постигнат. Много пъти говорим за Истината, за Свободата. Какво нещо е Свободата? - Свободен човек е онзи, който право може да мисли, да чувства и да постъпва. Ако ти не се научиш на това, ти не си свободен. Някой казва, че е беден. Беднотията е едно внушение. Може да те убеди някой, че си беден, и без да си беден. Всякога, когато човек пожелае да носи това, което не може, той се ограничава. Има една мярка. Ти в стомаха си колко килограма можеш да турнеш? -1/2 килограм или малко повече. Ползувай се от опитността на другите хора. Тези, които искали много, виж дали са щастливи. Ти желаеш да бъдеш богат, но има три положения за богатия: Богатият може да бъде каменар, градинар или може да бъде учен, като изследва светлината. Камъ­кът, дето го туриш, не се мърда, той за нищо не се грижи. Само ще ти направи една микроскопическа услуга. Който работи с камъни, все ще му се охлузят ръцете. Това е материалното разбиране на живота. Втората работа е на градина­ря. Ти ще посадиш едно малко семенце и няма да се занимаваш с него и след 5, 6 години дървото ще даде плод, а камъкът нищо не дава. Като дойдем до светлината, там работата съвсем се улеснява. Второто положение - на градина­ря, е ангелският свят. През светлината ти ще направиш само прозореца, ще го оставиш отворен и няма да каниш светлината, тя сама ще дойде. Няма да я викаш. И като дойде вкъщи, тя ще освети всичко. Тя всичко носи и ти само трябва да учиш. Тя всичко носи: и плодове, и знание, и хляб, всичко носи. Земята е една къща, небето е прозорец. Когато вътре в човека е светлината, всичко има. Когато вътре в човека не е светлината, нищо няма.


Всички хора разсъждават по старому. Ти казваш, че някой те ограбил, че ти е взел 1000 лв. Никакво ограбване не е това. Ограбването седи в една много малка погрешка. Погрешката седи в това, че като дошел при тебе, не е взел повече. Ти разглеждаш нещата от едно становище, от което не се разследват. Представете си, че са турили на гърба ти 50 кг злато и те пущат във водата. Ако аз взема 1/2 тежест от гърба ти, 1/2 от тези пари, ти пак ще се удавиш. Аз съм виновен, че не съм взел всичките пари, че да не се удавиш. Ако взема всичко, ти се спасяваш, благодетел съм. Като те окраде някой, да дойде в тебе една нова идея и да кажеш: „Благодаря Ти, Боже, че той ме освободи от всичкия товар." Като се давиш, ще благодариш. Духовното не може да се краде, а само материалното. Представете си сега, че пред вас има 1000 свещи, една от друга по-силни. Някой дойде и изгаси първата, но следующите са по-силни. Дойде друг и изгаси втората и т. н. Последната свещ никой не може да изгаси. Остава последната, която никоя сила не е в състояние да изгаси. Законът на вярата е: да вярваш, че ти можеш да се изненадаш, обаче Бог, Който е в тебе, не може да се изненада и не може да осиромашее. Ти можеш да осиромашееш, но че Бог може да осиромашее, това е лъжа. Ти казваш: „Аз осиромашах." Че как си осиромашал? Животът е в тебе. Ум имаш, сърце имаш, воля имаш - как си осиромашал? Ти казваш такава лъжа, която е съвсем далеч от истината. Ние всеки ден оскърбяваме Бога, като казваме: „Много съм нещастен." В какво седи твоето нещастие? - Че ти са скъсани чепичките. На ситната сте плакали. Съществува в света само едно страдание - когато изгубиш любовта си, това е страдание. Има едно страдание, което е привидно. Например: Залезне слънцето, ти страдаш и казваш: „Изгуби се" - обаче на другия ден пак изгрява слънцето. Какво си изгубил? Това, за което малките деца плачат, възрастните се смеят, а старите мислят. Детето плаче за своите кукли, че се е счупил кракът на куклата. Възрастният се смее, а старият мисли за детето и за възрастния. Възрастният се смее, понеже детето не знае още как да пее, а пък старият мисли, понеже и възрастният не знае работата. Смехът произлиза от един контраст, в неразбра­ните работи всякога има смях. Защо трябва да плаче човек? - За да расте. Защо трябва да се смее? - За да му олекне. Тежко ти е - позасмей се малко. Някой път, като плачеш, погледни се в огледалото и си кажи: „Колко си хубав, какъв си хубавец, искам да те видя още веднъж, много те харесвам, колко ти прилича!" Че, този, който се гневи, не си ти. Онзи, който се съмнява, не си ти. Това си ти, който мислиш и разбираш състоянията. И който се смее, и който плаче, и който мисли - всички имат право. Например ти дигаш прах. Ако ти не дигаш прах, не ще може да има дъжд. Ако ви понапече с топлината си, ще почнете да се топите. Какво лошо има от това? Всички неща са добри, когато ги разбираш. Лошото е, когато някой плаче и не разбира и когато някой се смее и не разбира. Лошото е в неразбирането. Хората взаимно трябва да си помагат, да бъдат носители на Божественото. Само така ще дойде новото. В едно дърво всички части функционират, всички листа трябва да дишат. Само един лист да диша - с това нищо не се постига.


В религията всякога има едно положение: това, което държиш, ти не вяр­вай в него. Кое е силното: това, което ти държиш, или това, което държи? Ти не можеш да разчиташ на това, което държиш. То е отчасти вярно. Ако учите, ще станете добри ученици. А сега малко се потривате. Ти си на правия път, когато се потриваш при злото, а се учиш при доброто. Вие сега се потривате, когато не трябва, и се учите, когато не трябва. Трябва една вътрешна школа, за която трябва да се подготвите. Христос казва: „Ако не се отречете от майка си, от баща си, от братята си и пр., не можете да бъдете Мои ученици." Гневът е бащата; подозрението, съмнението е майката. Алчността е също. Ще се откажеш от тях и тогаз ще придобиеш. Ще се откажеш от едно и ще придобиеш друго. Нима с живота, който ти придобиеш, сиромах ще станеш? Парите, златото, са резултат на живота. Ако ти си болен и ако носиш злато, ще оздравееш. Златото е много добър проводник. Ти седиш в това положение като беден и казваш: „Какво може да стане от мене, почернял съм, никой не ме иска, който се допре до мене, почернява, подритват ме." Но ако този въглен го прекараш през 20 000 градуса температура и го стопим, ще го направим голям брилянт и нали той тогава става ценен? Ти си въглен, готов си за диамант, трябва да те нагреят на една голяма температура само и после ще ти трябва човек, който ще те тури за украшение. Страданието е работа. Всеки, който страда, значи работи. Моите ръце са нежни, хубави, но когато копая с мотиката, излизат ми пришки, значи има страдание. И казвам: „Де се намери тая мотика?" Но като пораснат дините и другите плодове, забравям пришките и се компенсира. А пък ние не искаме да излязат пришки. Без страдания не може. Има едни страдания, при които няма резултати. Аз говоря за едни страдания, дето има резултати. Когато дърва­та горят, а не се пече хлябът, страданията са безпредметни. А когато дървата горят и се опича хлябът, страданията са на място. Ако Христос не беше постра­дал, какво би станало със сегашната култура? Вие мислете върху страданията, обичайте ги и дълго време да не седят във вас. Като дойде страданието, намерете му работа. И като дойде радостта, намерете й работа. Всичката мъчнотия е в приложението.


Единственото нещо, при което човек се цени, засега е неговият ум, сърце и воля. Днес денят е хубав. Какво ще мисля за вчерашния ден? За утрешния ден няма какво да мисля. Само едно изкуство има - да не се смущаваме. Всякой, който се смущава, светлината не е проникнала в ума му. Щом любовта е в тебе, няма какво да се смущаваш. Ти казваш: „Господ ме остави." Чудна работа - ако грънчарят направи една форма и не му се хареса, то какво лошо има в това? Ще те посмачка пак, ще направи нещо по-хубаво. И втората форма ако не е хубава, какво от това? Той ще прави това дотогаз, докато станеш едно хубаво опечено гърне. Вие не сте опечени гърнета. Сега едвам се печете на слънцето. И после ще ви турят в пещта. Пещта, това са страданията в живота. И ще придобиете едно качество: като ви удрят, да звънтите.

 

 

Изгревът - Том 17

Глава: 21. Разговор с Учителя на 9.IX.1933 г. в големия салон при новото пиано



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder
V1-ON