НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Учителя на седемте рилски езера с учениците - 21 август

21.08.1929г.


Учителя на седемте рилски езера с учениците -

21 август 1929

 

Спомен на Олга Славчева

 

21 август [1929 г.]

Учителят говори за чистотата. Без нея не може да се постигне нито знание, нито сполука, нито любов в света. Без чистота Бог не може да се всели в човека. Чистотата води към живот, а нечистотата към смърт. Чистотата е първата стъпка на ученика в духовния живот, след нея иде светостта, а след нея служението. Чистота, Святост и Любов са аналогични на служене, почитание и обич. Да служиш на Бога - значи да имаш почитание към себе си и обич към ближния. Това е служение на Божествения Дух, който работи във всички. Почитание на душата, която носи всички съкровища. Доброто, красивото ще намериш в себе си и ще го почиташ, а след това като го намериш в другите ще го познаеш, понеже си го намерил в себе си. Обичта към другите е да виждаш себе си в тях.

После правим гимнастика боси по ливадата. Нареждаме се по един по цялото крайбрежие до езерото на Божествената песен Махабур. Засвири рог. Първом по три пъти мием лицето си, после по три пъти мием ръцете си и после - нозете си.

Езерото отразява нашите фигури в себе си. Като че ли от водата ни гледат други същества - чисти и красиви, които ни кимат отвъд този свят.

Стенографките на Учителя днес празнуват 8 годишен юбилей, затова раздават бонбони, локуми и малки късчета плодове.

Този ден и дъждът ни окъпа. Моята колибка е мокра, подобно всички самодивски жилища.

Разговаряме се за предстоящето пътуване. Болка свива сърцето ми. Нима ще напуснем това райско място.

Тичам нагоре да се сбогувам със скали и цветя. Целувам ги и оросявам със сълзите си.

- Скъпи ми, не ме забравяйте, изпращайте ми от вашата неувяхваща свежест, когато такава не ми достигне доле.

И те сякаш мълчаливо се съгласяват с мене. Сякаш ми дават своето съгласие.

- Не, няма да те забравим, наша мила приятелко, певице драга!

Из пътя ме настигна млад турист - Измирлиев, красив чист юноша - братовчед на поета Смирненски. Боже мой, каква чистота и красота излъчваше това лице! Разговорихме се, поседяхме при Царя и Царицата. Учителят ни завари - усмихна се. После Измирлиев си отиде нагоре, а пък аз разправих на Учителя за разговора ми с този обичен чист младеж.

Учителят каза, че утре всеки да иде където си иска, защото е вече последния ден преди тръгване и, че времето клони към разваляне. То се нахмури. Задуха студен вятър. Хубаво е да има едно платнище върху колибката ми, но тъй ще й се развали фасона и няма да прилича вече на самодивско жилище, а на циганска катуна. Не, тъй си е по-хубаво.

 
21 август [1929 г.]

Изгревът - Том 26, Глава:  2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]

 

 



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder
V1-ON