Учителя на седемте рилски езера с учениците -
20 август 1929
Този ден е описан в:
Спомен на Олга Славчева за този ден
20 август [1929 г.]
Симеонов [Симеон Симеонов - виж “Изгревът”, т. 1.2.изд.2011, сн. 43, 45-46; т. VIII, с. 604-607; т. XVII, с. 709-712] ни буди със силния си глас. Не иска дълго време да се приготвим за път. Лягаме облечени, следователно, само да хванем тоягите и - толкоз. 4 часа. В езерото се оглеждат Венера и Юпитер. Също и Орион, Телец и лъчезарната Алдебаран.
Дордето се изкачим по скалите изток плувна в алени зари. Но слънцето сякаш бе пратило само своите предвестници, а то още се бави. В мълчаливо съзерцание го очакваме. Учителят ни даде мото за ума и сърцето: „Яснота и пълнота”.
Блесна изгревът. Като че искаше да изненада целия свят. Непостижима картина! Никой художник не може да я нарисува, никой!
Колко по-щастлив би бил човека, ако крачейки из своя път носи всеки ден в сърцето си по един изгрев... Колко много красота в света, а малцина са тия, които я ценят и умеят да й се радват.
Запяваме: „Изгрява Слънцето” - придружена с плавни движения. Тук накацали върху скалите, ние приличахме на някакви неземни същества, слезли за малко от висините върху земята. „Изгрява Слънцето” - ръцете се издигат нагоре като за молитва, „праща светлина” - разтварят се ръцете като лъчи, „носи радост за живота тя” - ръцете бавно и нежно се слагат върху гърдите. А думите „сила жива, изворна, течуща” се изразяват с бързи движения на бликаща струя.
Учителят е за леките и грациозни движения. Кой повече или по-малко сполучливо се опитваме върху поляната на „Махабур” в грациозни движения, всред одобрението или смеха на околните.
Хвърляме палта, шапки, кожухчета. Сега, като пъстроцветни пеперуди тичахме по пищната ливада.
После Учителят даде нова песен:
„Весел бъди, бодър стани;
грижите на живота са товар безполезен.
Теб животът мило те зове:
Весел ти бъди, бодър ти стани
и всичко живо ти с любов повдигни.
Весел бъди, бодър стани (2)
В живота радост носи”
и т.н.
Денят употребихме за къпане. Топлим вода до „Царят и Царицата” и скрити из скалите се къпем. Колко хубаво! Слънцето ни къпе и то с топлите си лъчи.
Изгревът - том 26, глава: 2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]
