Нови пазар, 27 ноемврий 1900 г.163

ТАКА се МОЛЕТЕ:164

„Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, който си ми подарил живот и здраве, да ти се рад­вам, моля те, изпроводи ми Духа Си, да ме пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление.

Научи ме да правя Твоята воля, да осветя­вам Твоето име и да Те славословя винаги.

Осветявай духа ми, просвещавай сърцето ми и ума ми, да пазя Твоите заповеди и повеления.

Вдъхвай в мен с присъствието си чистите си мисли и ме упътвай да ти служа с радост.

Животът си, който посвещавам на теб за до­брото на моите братя и ближни, Ти благосла­вяй.

Помагай ми и ми съдействай да раста във всяко познание и мъдрост, да се уча от Твоето Слово и да пребъдвам в Твоята Истина.

Ръководи ме във всичко, което мисля и върша за Твоето име, да е за успеха на царството Ти на Земята.

Храни душата ми с Небесният хляб, укрепя­вай ме със силата Си, да успявам в живота си.

Като ми даваш всичките твои благословения, приложи Любовта Си да ми е вечен закон.

Защото е Твое царството и силата и сла­вата завинаги. Амин."


Люб. бр., това е нашата Лозинка от Господа. Ний ще се отправяме всякой ден заедно в духа на тая молитва към Господа Бога Нашего. И Той ще ни слуша, когато Го призоваваме от сърце и душа.

Пази тая молитва като зеницата на окото си, защото е продиктувана от Духа Святаго. „Оп­итайте Ме — казва Господ — и ще Ме познаете, призовете Ме и ще ви отговоря, защо[то] съм благ и благоутробен. "

Приех писмото ви, подвизавайте се в добрия подвиг. Каквото и да мислят хората или братята за нас, то е маловажно; нашето призвание е Лю­бовта Божия и Неговото общение. Да се молим за всички, да ги просвети Той.

Трябва да знаем, че грехът, плътта и светът са три наши врагове. Но Господ е верен, в Него няма сянка на промяна. Ний ще се осланяме на Него и на Неговата сила и Той ще ни изведе по­бедоносно.

Помни, че си крепен от благодат. Няма пречка, която Той да не може да отмахне. Радвам се, че твоят Дух [в]се повече се приближава при Бога. Оставяй се напълно Той да те ръководи. Времен­ните промени в живота са преходни, те са както годишните времена. В живота ни се върши това, което се върши и в природата. Днес може да е бу­рно или облачно, или дъждовно, влажно или пък ясно, със Слънце и приятно.

Вярата, надеждата и любовта — те са ос­новата. Сега е мрачкаво, но иде ден и зорницата, която е на нашия хоризонт, го предсказва. Той е славен ден, блажен ден на живота. Ние сме при­шълци и странници в тоя свят. Нашето отечество е другаде. Като свършим своето поприще, ний ще се отправим към дома на нашия Небесен Баща.

Поздрави бр. Тодор и бр. Велчев.


Ваш верен: П. К. Дънов

Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)

....................
163.    Липсва датата в началото на писмото, тя е на последната стра­ница отстрани. (У., № 51, 27.11.1900 г.)

164.    Това е най-важната молитва от Учителя Петър Дънов, която за първи път в историята на Братството се дава в това писмо. В „Наряди и упътвания" от 1925 г. той пояснява: „Като прочетеш Добрата молитва, с нея можеш да влезеш навсякъде. Тя е един пропуск. Колкото изречения има в нея, през толкова врати ще минеш. Тази молитва е дадена от Бога, от Духа Божий, тя е све­щена и не остарява". Първият вариант на „Добрата молитва" е даден в единствено число. По-късно Учителя дава „Добрата молитва" в множествено число. По време на Втората световна война, по негово поръчение, Братството отпечатва листовка с „Добрата молитва" и „91 псалом", която всеки да носи със себе си. „Добрата молитва", наред с 91 псалом и „Отче наш", са най-употребяваните молитви до днес в нарядите на Братството. (У., №51, 27.11.1900 г.)