НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1000
резултата в
328
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Преди години, в Казанската академия Христос се явява в будно състояние на едного
студента
, академик, и му казва: „Не харесвам твоите очи." Тогава
студентът
изгорил своето око на горяща свещ, без да му е казвал Христос, ни най-малко, да си гори очите.
2.
Фарисей и Митар
,
НБ
, София, 18.10.1914г.,
Преди години имаше в България известно течение у гимназистите и
студентите
, като проучват живота на великите писатели, например на Шекспир, да усвояват неговите недостатъци, понеже нямат неговите положителни страни: „Чакай дали ги имам и аз“, и като ги намерят в себе си, кажат: „И аз съм като Шекспир гениален“.
3.
Да я не пия ли?
,
НБ
, София, 22.10.1916г.,
Като минавали край дома й,
студентите
чували молитвата й, и един ден решили да се пошегуват с нея.
Студентът
или ученикът получава диплом за свършване на науките си, когато издържи изпитите си с успех.
Една вечер няколко
студенти
отиват в къщата й и похлопват на вратата.
(втори вариант)
" „Аз съм архангел Михаил - отговорил й един от
студентите
.
(втори вариант)
Тя живеела близо до един университет, отгдето
студентите
често слушали нейните молитви и решили един ден да я подиграят.
(втори вариант)
4.
Доброто съкровище
,
НБ
, София, 20.5.1917г.,
Един американски професор толкова обичал предмета си, че се забравял при преподаване и задържал
студентите
половин, а някога и един час след лекцията.
Професорът разбрал, кой направил тази шега, и повече не задържал
студентите
си след удряне на звънеца.
Трѣбва да бѫдемъ внимателни, не трѣбва да приличаме на онзи американски професоръ, който обичалъ да държи
студентитѣ
си въ аудиторията половинъ–единъ часъ слѣдъ звънеца.
(втори вариант)
5.
Дали може
,
НБ
, София, 10.6.1917г.,
Един ден, като правел своите упражнения, край него минал един
студент
и казал нещо по негов адрес.
Това обидило атлета и, за да си отмъсти, той ударил една плесница на
студента
и го търколил на земята.
Студентът
бързо скочил на краката си, недоволен и засрамен, и се върнал у дома си.
Всеки може, като
студента
, да работи 5 – 10 години усилено, да развие силата си, да стане герой.
Единъ день, като правѣлъ своитѣ упражнения, край него миналъ единъ
студентъ
и казалъ нѣщо по неговъ адресъ.
(втори вариант)
Това обидило атлета и, за да си отмъсти, той ударилъ една плесница на
студента
и го търколилъ на земята.
(втори вариант)
Студентътъ
бързо скочилъ на краката си, недоволенъ и засраменъ, и се върналъ у дома си.
(втори вариант)
Всѣки може, като
студента
, да работи 5 — 10 години усилено, да развие силата си, да стане герой.
(втори вариант)
6.
Заведеевата майка
,
НБ
, София, 23.7.1918г.,
Американските
студенти
имат обичай да се поздравяват с чекове от 30 – 40 000 лева, които, обаче, не могат да се осребрят – никоя банка не може да им ги изплати.
Американскитѣ
студенти
иматъ обичай да се поздравяватъ съ чекове отъ 30 — 40,000 лева, които, обаче, не могатъ да се осребрятъ — никоя банка не може да имъ ги изплати.
(втори вариант)
7.
Изгряващото слънце
,
НБ
, , 4.5.1919г.,
Срещнах един ден млад
студент
, който се е занимавал с известни окултни науки и ми казваше, че той вярвал, че има Господ.
8.
Отхвърленият камък
,
НБ
, , 1.6.1919г.,
Всички ученици,
студенти
, цял свят все от двойки плачат.
9.
Правият път
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1919г.,
Ако Господ каже, че не ви обича, вие ще приличате на онзи руски
студент
, който искал да види Христа – това е станало в Казан – и който, като се молил дълго време за това, един ден, когато в будно състояние му се явява Христос и му казва: „Не ти харесвам очите“,
студентът
, огорчен, запалва свещ, приближава я до едното си око и го изгаря, след това приближава свещта до другото си око и в момента, когато щял да изгори и него, дохождат другари и го спасяват.
Този
студент
видял Христа, но не Го разбрал.
В този случай очите на
студента
са били израз на човешката алчност.
Христос е искал да каже на
студента
: „Алчността, която виждам в твоя ум и в твоето сърце, Ми е неприятна.
Ти искаше да Ме видиш не защото Ме обичаше, не защото искаше да вървиш в Моя път, да се жертваш като Мен и да служиш на Бога, а съвсем за друго.“
Студентът
не разбрал дълбокия смисъл, вложен в Христовите думи, и затова посегнал да изгори очите си.
10.
Бог е говорил
,
НБ
, София, 9.11.1919г.,
Радвам се, че Господ им говорил, но Той може да им говорил, както професорът на слугата в университета, а може да е говорил, както говори на
студентите
си.
Радвам се, че Господ им говорил, но Той може да им говорил, както професорът на слугата в университета, а може да е говорил, както говори на
студентите
си.
(втори вариант)
11.
И отиде та се представи
,
НБ
, София, 30.11.1919г.,
Един американски
студент
решил да провери знанията на един от добрите си професори – естественици, голям специалист по насекомите.
Професорът разгледал внимателно новото насекомо и казал на
студента
: Момче, това е насекомо хъмбък, т.е.
12.
Работи на лозето ми
,
НБ
, София, 14.12.1919г.,
Дойдоха при мене две
студентки
да ме питат, какво е мнението ми за това предсказване.
Двете
студентки
, които дойдоха да ме питат за верността на предсказанието, дадено от американеца, също се бояха да не ги позная.
Идват две
студентки
при мене и ме питат какво мисля за този американец, който предсказва свършването на света.
(втори вариант)
13.
Излязоха и завтекоха се
,
НБ
, София, 8.1.1920г.,
Една богата американка се влюбила в един
студент
и му предложила всичкото си богатство.
Една богата американка се влюбила в един
студент
и му предложила всичкото си богатство.
(втори вариант)
14.
Земният и небесният
,
НБ
, София, 1.2.1920г.,
– Защото между това, което изучават децата от основните училища, учениците от прогимназиите и гимназиите, както и
студентите
от университета, има известно отношение.
За
студента
е нужна религия, която обхваща цялото човечество.
15.
Законът и пророците
,
НБ
, София, 28.3.1920г.,
Един американски
студент
бил недоволен от един от своите професори и като го намерил сам в дома му, ударил му две плесници.
16.
Вярата
,
НБ
, София, 6.3.1921г.,
Ако срещнете някой старец, паднал на пътя, а вие сте
студент
или учител, бързате за работа, не се спирате.
Ако срещнете някой старец паднал на пътя, а вие сте
студент
или учител, бързате за работа, не се спирате.
(втори вариант)
17.
Възкресение на Любовта / Възкръсение на Любовьта
,
НБ
, София, 1.5.1921г.,
Няколко американски
студенти
намислили да устроят една шега на един от своите добри професори.
Нѣколко
студенти
отъ единъ американски университетъ събрали части отъ различни буболечки, сглобили ги и образували отъ тѣхъ единъ новъ видъ буболечка.
(втори вариант)
18.
Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта
,
НБ
, София, 2.10.1921г.,
Американските
студенти
празнуват един път в годината „благодарствен ден“ – празник на благодарността.
Всеки
студент
има на разположение много бонове и само ги подписва и праща, дето иска.
А това мяза въ Америка, американскитѣ
студенти
иматъ единъ обичай на единъ празникъ, който се казва на английски „Thanksgiving day“, което значи – „благодарственъ день“, когато американцитѣ се събиратъ и както у насъ по коледнитѣ празници много пуйки страдатъ, тъй и тамъ навсѣкѫдѣ има печени пуйки и тогава
студентитѣ
сѫ много щедри и пишатъ поздравления, има едни такива бонове.
(втори вариант)
19.
В Египет
,
НБ
, София, 13.11.1921г.,
И тогава в университета
студентите
слушат лекции, в гимназиите учат, но от тези младежи не може да намериш нито един
студент
, който да разсъждава здрав, изпокъсали му тия нишки в мозъка, изкуфили ума му.
Аз бих желал някои от вас, ако има тук
студенти
филолози от университета, бъдете тъй добри да запитате вашите професори: коренът на думата „лъжа“ от какво е излязъл, и дали този корен е чисто български, славянски ли е, или е една дума, която произтича от някой по-стар език, и какъв е първоначалният ѝ корен – ще ми направите голяма услуга.
20.
Плачът
,
НБ
, София, 16.11.1921г.,
Студентът
, гимназистът или какъвто и да е ученик, всичките те знаят какво ще учат.
21.
Разговори с Учителя
,
ИБ
,
НБ
, София, 8.1.1922г.,
Няколко
студенти
взимат под наем една къща; образуват
студентски
клуб.
Те не взимат външна прислуга, но приемат бедни
студенти
, които работят в кухнята, чистят и мият салона и така се хранят и учат.
Между десет богати
студенти
могат да минат десет бедни със своя труд.
22.
Защо твоите ученици ядат и пият?
,
НБ
, , 15.1.1922г.,
Двама
студенти
си приказват.
23.
Ядоха и наситиха се
,
НБ
, София, 12.2.1922г.,
Живяла при един американски университет и
студентите
като минавали покрай вратата ѝ, все слушали, че тя все се молела: „Прибери ме, Господи, прибери ме“.
24.
Двата пътя
,
МОК
, София, 24.2.1922г.,
В Америка ще срещнете ученици,
студенти
, които работят по кухните, по различни кантори като слуги и по този начин свършват гимназия или университет.
Има
студенти
, които свършват, като работят, в кухнята.
(втори вариант)
25.
Прави правете Неговите пътеки!
,
НБ
, София, 2.4.1922г.,
Аз ще ви приведа онзи анекдот, дето са направили
студентите
в една колегия в Америка.
Всички
студенти
направят един бръмбар, взимат 10–20 части от разни буболечици и направят една особена буболечица.
26.
Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота
,
МОК
, Витоша, 24.5.1922г.,
Да допуснем, че той копае на лозето; вие сте ученик,
студент
, свършил висше образование, отивате при него, той копае и вие го запитвате, но не вземате мотиката да работите.
27.
Изгрев и залез / Изгрев и залез
,
ООК
, София, 2.6.1922г.,
Питам
студентите
по математика в университета: какви мъчни задачи има там, колко пъти се изправят, решават по един начин, по друг, големи мъчнотии има!
Вижте какво правят
студентите
в университета: те слушат професорите си, но като се върнат у дома си, с часове работят, решават задачи, правят изчисления.
(втори вариант)
28.
Мисъл, чувство и действие
,
МОК
, София, 7.6.1922г.,
Ти си
студент
, ще си раздадеш парите, ще идеш в гостилницата и ще кажеш: „Има ли да свърша някоя работа?
Да кажем
студент
си, нямаш работа.
Ако сте
студент
и се храните в гостилница, тогава, щом искате да направите опита, ето как можете да постъпите: колкото пари имате, ще ги раздадете; като дойде време за обяд, ще отидете в същата или в друга някоя гостилница и ще помолите съдържателя на гостилницата да ви остави да прислужвате на клиентите му, като срещу труда си искате само един обяд.
(втори вариант)
29.
Влиянието на музиката / Влияние на музиката
,
ООК
, София, 22.6.1922г.,
Бил сте ученик или
студент
и сте скъсани на изпита, а средства нямате да следвате идущата година.
Какво трябва да прави този
студент
?
Представете си, че сте ученик в гимназията или
студент
в университета, и пропадате на изпит.
(втори вариант)
30.
Гладуват и жадуват
,
НБ
, София, 25.6.1922г.,
И тогава ние ще замязаме на онези двама германци, двама приятели – аз съм привеждал този пример и друг път, станали богати, пък им се развили големи шкембета, около половин метър, дали си рандеву, бедни били,
студенти
, и сега в охолността си искали да изкажат как са прекарали своето
студентчество
, и като се срещнали, искали да се целунат, но не могли и казват: „Нещастие!
31.
Новият живот
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1922г.,
“ Преди години, когато правих френологическите си изследвания – измервах черепите на българите – дойде един
студент
, каза ми: „Господин Дънов, искам да зная на какво се основават тия ваши наблюдения и изследвания?
32.
Отличителни качества на волята
,
МОК
, София, 11.10.1922г.,
Питам: Като
студенти
какво влияние оказахте в университета?
Ще си представите, че сте
студент
, приготвили сте си 25 000 лева за издръжка, но по някаква случайност, някой влиза в стаята и открадва парите ви.
33.
Възлюби го
,
НБ
, София, 22.10.1922г.,
Тези дни дойде при мене една
студентка
и ме пита, какво нещо е морал, какво представя духовният живот?
34.
Отличителните черти на живота
,
МОК
, София, 25.10.1922г.,
Когато ученикът или
студентът
се интересува от предмета, който учителят или професорът преподава, последният е особено разположен към него.
35.
Станете да отидем!
,
НБ
, София, 29.10.1922г.,
Професорът развива пред
студентите
въпроса за съществуването на Бога.
36.
Не знаете що искате
,
НБ
, София, 12.11.1922г.,
Една
студентка
казваше, че един от професорите, като преподавал, често споменавал името на своя учител – професор.
37.
Единство на съзнанието
,
МОК
, София, 29.11.1922г.,
Така се съчетават условията, че той се намира пред отворената каса на един богат човек, поглежда към касата, поглежда към вратата на стаята, за да не влезе някой да го види, и като се увери, че е сам, бръква в касата, изважда две хиляди лева и казва: "Ще свърша с тези пари и като се назнача на някаква работа, ще помагам на бедни
студенти
и те да свършат университет." Какво става после?
38.
Дойде да послужи
,
НБ
, София, 3.12.1922г.,
Разговарям се с един
студент
по философия.
39.
Ще ви научи
,
НБ
, София, 10.12.1922г.,
Студентите
искат да знаят, защо при екватора слънцето изгрява от изток, а залязва на запад.
40.
Окултна медицина
,
ООК
, София, 24.12.1922г.,
Седи професорът, излиза
студентът
, качва се, ще държи своята беседа.
Че този
студент
, професорът като мачка, мачка този
студент
, той слиза като някоя окъпана патка.
Заговори
студентът
, той ще го спре: „Не се говори така, слез от това място!
Като го слушат
студентите
, казват: „Има право, не е такова нашето изкуство“.
41.
Добри навици / Образуване на добрите навици
,
МОК
, София, 7.2.1923г.,
Един ден той срещнал на улицата един млад
студент
, но толкова слаб и хилав, че с едно удряне само в носа го повалил на земята.
Студентът
станал, изтърсил дрехите си от праха и си помислил как да отмъсти на този силен човек.
Аз съм онзи слаб и хилав
студент
, когото преди десет години вие търкулихте на земята само с един удар.
Днес може да сте слаб, хилав
студент
, да казвате, че съдбата ви е тежка, че слаби сте създадени, но след десетгодишно съзнателно упражнение вие можете да станете силен като професора по боксиране.
В Америка един професор по боксиране, като минал един слаб и хилав
студент
, този го боксирал така в лицето, че
студентът
се превъртял няколко пъти.
(втори вариант)
Десет години се е упражнявал и след десет години той можел да вдигне един кон и конче, този хилавият
студент
.
(втори вариант)
Сега сте хилав
студент
, казвате: „Такава е съдбата, такъв Господ ме е направил, но след десет години и аз може да бъда като него." Ще кажат: „Трябваше да го мушнеш." Той не си отмъщава, вдига го нагоре във въздуха и онзи признава, че има по-голяма сила.
(втори вариант)
42.
Първата родена мисъл
,
МОК
, София, 21.2.1923г.,
Представете си, не сте беден
студент
и сте принуден да си изкарвате прехраната при някоя сърдита, лоша по характер богаташка или сте чиновник при много взискателен и педант началник.
43.
Влияние на планетите
,
ООК
, София, 12.3.1923г.,
Гледам сега някои
студенти
, ученици ми казват: „Учителю, да напуснем университета“. Не!
Там има образувани големи братства, в които влизат много
студенти
.
44.
Разпределяне на енергиите
,
МОК
, София, 18.4.1923г.,
Ето защо, когато
студентът
влиза в някой университет, той изпитва свещен трепет, подем в своите умствени сили.
Той може да се занимава и в дома си, но университетът е мястото, дето умствените сили и способности на
студента
се запалват и разгоряват.
45.
Първичната връзка
,
ИБ
, София, 22.6.1923г.,
Какво може да знае един
студент
, който не е посещавал нито един професор?
46.
Разумният живот
,
МОК
, София, 21.10.1923г.,
Сега, всички вие сте млади, някои са свършили гимназия, някои са
студенти
, трети са свършили вече университета.
Ако отидете в Америка, ще видите, че там има много бедни
студенти
и
студентки
, които свършват университета с успех само като ходят при някои богати хора и им помагат: палят им печки, работят в домовете им каквото намерят.
47.
Основа на знанието
,
МОК
, София, 4.11.1923г.,
Ще ви дам пример, да видите колко лесно се примиряват американските
студенти
с условията на живота.
Като свършат обеда, измиват чиниите, нахранват се и си излизат навън, дето се срещат с другари и заедно с тях играят на крокет, на футбол – няма никаква разлика между богатите и бедните
студенти
.
Тия
студенти
не се срамуват от работа, не роптаят против условията, разумно се примиряват с тях.
В Америка всеки
студент
иска да бъде донякъде свободен, те са схванали значението на независимостта, на свободата и казват: Аз мога да изкарам прехраната си с честен труд.
Тия
студенти
не прислужват само по гостилниците, но ходят и по богати хора, палят им печки, ходят на пазари т.н., но след 4–5 години са свободни от тия си задължения.
Сега и вие като ученици в гимназията, като
студенти
в университета, ако бихте изучавали естествените науки, па и всички други науки от това гледище, като неразривна стадия от вашия живот, вие бихте имали съвсем други разбирания за живота и за науката.
Вие като ученици в гимназията, като
студенти
в университета имате голямо мнение за себе си; мислите, че знаете много.
48.
Излишък и недоимък в живота
,
ООК
, София, 14.11.1923г.,
И в Америка също много малко съзнателни
студенти
има по богословие.
49.
Пътят на ученика. Основната идея
,
МОК
, София, 2.12.1923г.,
Ако отидете в Америка, никъде няма да срещнете бедна
студентка
или беден
студент
, на които богатите американци да дават пари подарък.
Ако някой богат американец иска да помогне на един беден
студент
, ще му каже: „Господине, аз имам предвидена известна работа за тебе.
50.
Езикът на природата
,
МОК
, София, 16.12.1923г.,
Някои от вас сте тъй страхливи, че изпадате в положението на ония слабодушни
студенти
по медицина, които, като изучават през третата година на своето
студентчество
симптомите на разните болести, сами заболяват.
Ако един
студент
по медицина заболее, критическа година за него е третата година на
студентчеството
му, когато изучава признаците на болестите.
51.
Той ги изпита
,
НБ
, София, 16.12.1923г.,
Не само със
студентите
е това.
52.
Упътвания и образи
,
МОК
, София, 23.12.1923г.,
Вие сте
студент
някъде и баща ви е изпратил 10 000 лева, които туряте в сандъка си.
53.
Най-щастливият ден
,
ООК
, София, 6.2.1924г.,
Професор е, стегнали са го
студентите
– срам го е от тях, заставен е да пише.
54.
Трите състояния у човека
,
ООК
, София, 13.2.1924г.,
Нима онзи
студент
, който е постъпил в някой университет да следва математика, не вижда, че професорът му знае много?
55.
Що е това?
,
НБ
, София, 24.2.1924г.,
Но когато един
студент
постъпва в университета, с кого урежда работите си, с разсилните или с професора?
56.
Мощните сили на разумната воля
,
МОК
, София, 23.3.1924г.,
След като добиете знанието, вие ще останете недоволни и ще мязате на онзи
студент
, който, като свършил университета, взел дипломата си, зарадвал се, че свършил и казал на майка си: свърших вече.
57.
Добрите навици. Разумното сърце
,
МОК
, София, 30.3.1924г.,
Слуга сте някъде, или
студент
, или заемате друга някоя длъжност – във всеки даден случай постъпвайте според разумното си сърце.
58.
Добрата страна на страданията. Чистотата
,
МОК
, София, 6.4.1924г.,
Ако си ученик или
студент
и се занимаваш по-сериозно с окултната наука, другите
студенти
ще почнат да говорят за теб и да казват: оставете този човек, той е голям философ!
В случай на пожар всеки
студент
знае как да употреби тулумбите, за да помогне.
59.
Предаване на мислите. Музикалност
,
МОК
, София, 20.4.1924г.,
Американските
студенти
, както и тия из Европа – това е общ закон в живота им – като не знаят какво да правят в свободното си време, изнамират някакви забавления.
Например
студентите
от първите два курса определят да се боксират помежду си, да видят кой курс ще придобие правото да носят бастуни.
60.
Ще го изцеля
,
НБ
, София, 27.4.1924г.,
Една
студентка
ми разправяше един интересен случай из живота, на който тя била свидетелка.
61.
Правилно разбиране на природните действия / Разумното тълкувание на природните действия
,
МС
, София, 6.7.1924г.,
То е както като изучават
студентите
в университета симптомите на разните болести, че слабите и като излезнат вън, не могат да се освободят от тези симптоми, не могат да издържат.
(втори вариант)
62.
Възпитателната сила на страданието / Възпитателната сила на страданията
,
МОК
, София, 2.11.1924г.,
Сега правя сравнение, старият морал и новият морал, това са
студента
в тялото на професора и професорът в тялото на
студента
.
Старият професор да влезе в тялото на младия
студент
иди-дойди, но младият
студент
да влезе в старото тяло на професора, то е тежко.
Сега правя сравнение със стария и новия морал: това са
студентът
в тялото на професора и професорът в тялото на
студента
.
(втори вариант)
Старият професор да влезе в тялото на младия
студент
, иди-дойди; но младият
студент
да влезе в старото тяло на професора, това е тежко.
(втори вариант)
63.
Пелените на живота. Радости и скърби
,
ООК
, София, 26.11.1924г.,
Често
студенти
, които следват в университета, като видят някой учен професор, искат да бъдат учени като него, без да вземат под внимание колко страдания е претърпял този учен, докато стане такъв – мислят, че тази работа е много лесна.
64.
Законът на внушението. Закон за равновесието / Закон за внушение и закон за равновесие
,
МОК
, София, 28.12.1924г.,
И те са готови да ви услужат, като някой виден професор в някоя лаборатория как помага на
студентите
си.
И те са готови да ви услужат тъй, както някой виден професор помага на своите
студенти
в лабораторията си.
(втори вариант)
65.
Които гладуват
,
НБ
, София, 28.12.1924г.,
А послѣ, сѫщата тази жена ще я видите на операционната маса, прѣдъ лѣкари и
студенти
, разглеждатъ я, проучватъ я.
А после, същата тази жена ще я видите на операционната маса, пред лекари и
студенти
, разглеждат я, проучват я.
(втори вариант)
66.
Моята заповѣдъ / Моята заповед
,
НБ
, София, 4.1.1925г.,
Единъ хилавъ неврастеникъ, американски
студентъ
, билъ на едно прѣдставление, въ което единъ отъ американскитѣ ужилисти, който билъ много силенъ му ударилъ една плѣсница, и той се търкулилъ три пѫти на земята.
Започналъ този
студентъ
да изучава живота на ужилиста, да разбере, какъ е придобилъ тази сила, и като разбралъ, заелъ се всѣки день да прави редъ упражнения.
Ако този хилавъ
студентъ
може въ продължение на 10 години да развие въ себе си такава сила, че да може съ двѣтѣ си рѫцѣ да дигне единъ конь и двѣ малки кончета, значи всѣки отъ васъ може да развие въ себе си тази сила на Любовьта.
Един хилав неврастеник, американски
студент
, бил на едно представление, в което един от американските ужилисти, който бил много силен му ударил една плесница, и той се търколил три пъти на земята.
(втори вариант)
Започнал този
студент
да изучава живота на ужилиста, да разбере, как е придобил тази сила, и като разбрал, заел се всеки ден да прави ред упражнения.
(втори вариант)
Ако този хилав
студент
може в продължение на 10 години да развие в себе си такава сила, че да може с двете си ръце да дигне един кон и две малки кончета, значи всеки от вас може да развие в себе си тази сила на Любовта.
(втори вариант)
67.
Проекции
,
ООК
, София, 7.1.1925г.,
Не мислете, че когато някой професор разправя на
студентите
за проекции, за плоскости, те всичко разбират!
Студентът
гледа, мисли: не разбира тази работа.
“ Дълго време се минава, докато
студентът
започне да разбира това, което професорът му е преподал преди 3-4 години.
Студентът
трябва да развива висшите си способности и чувства, с които да разбира тази материя.
68.
Сега скърбь имате / Сега скръб имате
,
НБ
, София, 1.3.1925г.,
Онзи ученикъ, който се учи въ гимназията; или онзи
студентъ
, който се учи въ университета; или онзи докторъ, който се готви за своята теза, за своя докторатъ; или онзи музикантъ когото не приематъ въ академията, все си иматъ скърби.
Скърбьта на доктора такава ли е, каквато е скърбьта на
студента
?
Скърбьта на
студента
такава ли е, каквато е скърбьта на ученика въ гимназията?
Двама американски
студенти
, които скоро щѣли да свършатъ университетъ, единиятъ медикъ, другиятъ богословъ, спорятъ, дали има Господь, или нѣма.
Експресътъ минава надъ единъ мостъ, но се събаря въ рѣката, и двамата американски
студенти
се намиратъ на дъното на рѣката.
Онзи ученик, който се учи в гимназията; или онзи
студент
, който се учи в университета; или онзи доктор, който се готви за своята теза, за своя докторат; или онзи музикант когото не приемат в академията, все си имат скърби.
(втори вариант)
Скръбта на доктора такава ли е, каквато е скръбта на
студента
?
(втори вариант)
Скръбта на
студента
такава ли е, каквато е скръбта на ученика в гимназията?
(втори вариант)
Двама американски
студенти
, които скоро щели да свършат университет, единият медик, другият богослов, спорят, дали има Господ, или няма.
(втори вариант)
Експресът минава над един мост, но се събаря в реката, и двамата американски
студенти
се намират на дъното на реката.
(втори вариант)
69.
Честността
,
МОК
, София, 1.3.1925г.,
Вие казвате: „Моята чест, моето достойнство се уронва по пози начин.“ Или допуснете друг случай: вие сте
студент
в университета.
70.
Вдлъбната и изпъкнала леща
,
МОК
, София, 15.3.1925г.,
У американците има една добра черта – там всички
студенти
сами се поддържат.
Бедните
студенти
прислужват на своите богати другари във време на обяд, а после и те се нахранват.
Като се срещнат бедните и богатите
студенти
вън, те се разговарят заедно, разхождат се, равни са помежду си, няма никаква разлика между тях.
Бедните
студенти
работят и други работи – изобщо те изкарват прехраната си с труд.
Някои от бедните
студенти
, ако са в пансион, разнасят писмата на своите другари, бият звънеца, слагат масите и т.н.
71.
Въ който градъ влѣзвате / В който град влизате
,
НБ
, София, 29.3.1925г.,
Послѣ, между тия ученици и
студенти
има и рисувачи, музиканти и др.
После, между тези ученици и
студенти
има и рисувачи, музиканти и др.
(втори вариант)
72.
Влияние на вътрешната светлина
,
МОК
, София, 12.4.1925г.,
Вземете например някой професор, който преподава на
студентите
си.
Не, той се разговаря със
студентите
си по особен начин, като им преподава.
Професорът се разговаря със
студентите
си външно, а те с него – вътрешно.
Ако
студентът
е способен, досетлив, той се разговаря с професора си и след като професорът слезе от своята катедра; ако
студентът
е неспособен и не разбира професора си, остава сам за дълго време.
Докато детето е малко, вие му давате бонбончета, милвате го по главата, по лицето, но като порасне, като стане ученик в гимназията или
студент
в университета, отношенията ви към него се изменят като към възрастен човек.
73.
Учтивият човек
,
МОК
, София, 19.7.1925г.,
Какво прави
студентът
, като се яви на някакъв изпит в университета и пропадне на този изпит?
– Много от сегашните
студенти
изгубват присъствието на духа си.
Красиво е, когато Природата се интересува от
студента
и ученика и му помага при всички изпити.
Питам: оправдателно ли е положението
студент
да държи прасе в кочината си?
За какво може професорът да обича своя
студент
?
Когато обаче някой
студент
е невнимателен към предмета на някого от своите професори, той не го учи и професорът се отнася към този
студент
с пренебрежение и го къса на изпитите.
Някои казват: „Нали професорът, учителят трябва да се занимава и със слабите
студенти
и ученици?
“ – Със слабите, с неспособните
студенти
и ученици трябва да се занимават добродетелните хора, а не и умните.
Често някои
студенти
и ученици имат известни дефекти в умствено отношение, затова, колкото и да учат, те учени хора няма да станат – ще станат обикновени хора.
Такъв човек не може да бъде
студент
на някой гениален професор.
74.
Свободни движения
,
МОК
, София, 26.7.1925г.,
Един
студент
имал добър приятел, но много беден момък.
Един
студент
среща приятеля си много обезсърчен, дори отчаян, готов на крайни постъпки.
75.
Време и сила
,
МОК
, София, 15.11.1925г.,
Да кажем, че този човек е беден
студент
, идеалист, но пожелава в продължение на една седмица да получи десет милиона лева, които ще употреби за някаква велика идея, възникнала в главата му.
Да кажем, че този човек е беден
студент
, идеалист, но пожелава в продължение на една седмица да получи десет милиона лева, които ще употреби за някаква велика идея, възникнала в главата му.
(втори вариант)
76.
Козативни сили
,
ООК
, София, 18.11.1925г.,
Когато един
студент
учи в университета, той има възможност и професор да стане - от него зависи.
77.
Тридесет и осем години
,
НБ
, София, 22.11.1925г.,
Знаеш ли че синът ти, който е
студент
някъде в странство, паднал от третия етаж и си строшил главата!
78.
Приложение на символите / Живите символи като методи за работа
,
МОК
, София, 20.12.1925г.,
В това време група
студенти
решили да му устроят една шега: разглобили кабриолета на части и една по една ги качили на покрива на университета.
Потърсил хора,
студенти
наоколо си, за да запита не са ли видели кабриолета му, но никого не намерил.
Посмял се на тази чудна шега и влязъл в университета, за да помоли няколко
студенти
да му услужат, да свалят по някакъв начин кабриолета му от покрива на зданието.
Студентите
веднага излезли вън да видят какво има на покрива.
В един от видните университети преди двайсет – двайсет и пет години в щата Масачузетс отива бащата на един
студент
да види как се учи син му.
(втори вариант)
Обаче в туй време
студентите
излизат, отвързват колелетата и целия файтон качват на покрива на зданието заедно с коня и нагласяват колата.
(втори вариант)
После взема, почва да се моли на
студентите
, най-после плаща им да снемат колата отгоре.
(втори вариант)
Обаче
студентите
не се спират, един ден те изнасят кравата на този председател на третия етаж на зданието горе.
(втори вариант)
Най-после
студентите
си предлагат услугите, та му снемат кравата долу.
(втори вариант)
79.
Показа им ръцете си
,
НБ
, София, 27.12.1925г.,
Вие трябва да се върнете тъй, както се връща онзи
студент
, който свършил в странство своите науки и донася пред баща си диплома си.
80.
Гласни и съгласни букви / Гласните и съгласните букви
,
МОК
, София, 24.1.1926г.,
Представете си, че сте
студент
, който е пропаднал на изпита.
Какво е положението на
студента
, който е пропаднал на доктората си?
Допуснете, имате някаква несполука,
студент
сте, скъсали са ви.
(втори вариант)
Представете си сега този
студент
, който се явява на изпит или със своята дисертация за докторат и е пропаднал.
(втори вариант)
81.
Външни влияния
,
ООК
, София, 27.1.1926г.,
А сега някой казва: „Трябват ми 700-800 лева за ядене, и то при най-скромна храна." Гледаш някой беден
студент
ходи тук-там, чука камъни, дано изкара 50 лева на ден да се прехрани.
Казвам: Нека този
студент
купи с тия 50 лева няколко килограма житни зрънца и ги посади в почвата.
82.
Математически задачи. Простите задачи в математиката / Простите задачи в математиката
,
МОК
, София, 31.1.1926г.,
Ако обикновеният ученик или
студент
учи по три часа на ден, той не може да успее.
83.
Свидетелството Негово
,
НБ
, София, 31.1.1926г.,
Често съм се спирал пред някой ученик, петокласник, шестокласник или пред някой
студент
, гледам го, пише, пише, съчинява нещо.
Онзи
студент
от университета тъжи. Защо?
Ти като
студент
излъга една мома.
84.
Живите закони на добродетелите
,
ООК
, София, 10.3.1926г.,
През 26-та година ще станат много чудеса: много хора ще се родят; много хора ще се оженят; много хора ще възкръснат; много
студенти
ще свършат университет; много уволнени чиновници отново ще бъдат назначени на служба; много мъже ще се примирят с жените си.
85.
Добро и свобода
,
МОК
, София, 28.3.1926г.,
Той е преподавал на
студенти
, разправял им е своите опити и постижения, но в края на краищата нищо не е получил.
Като остарее, той извиква няколко от добрите си
студенти
да го пазят отвън.
Голямо търпение и самообладание се изисква от тия
студенти
, които знаят, че професорът им се е подложил на някакви опити, да не любопитстват да видят какво става с него в ретортата.
Когато излезе от ретортата подмладен и пречистен, професорът ще разправи на
студентите
си всичко онова, което е преживял.
Първата година дойдат
студенти
, разправите им за кръвообращението на жабите, на бръмбарите, втората година също, а третата?
(втори вариант)
86.
Здраво мислене
,
МОК
, София, 16.5.1926г.,
Представете си, че на един богат американец му дойде идеята да завещае пет милиона долара на някой беден
студент
.
Ако се окаже, че този беден
студент
е някой от вас, за какво ще употребите тези пари?
Някой
студент
иска да завърши университет, но няма средства.
Един благодетелен човек предлага една стипендия от три хиляди лева месечно за някой беден
студент
.
Академичният съвет решава да даде тази помощ на тебе.“
Студентът
се зарадва и казва: „Сега ще уча.“ Коя е добрата мисъл в този случай?
Добрата мисъл е тази, която се явява в главата на професора, в решението на академичния съвет и в главата на самия
студент
, защото и на трите места тя съдейства за превръщането на една невъзможност във възможност.
87.
Когато страданията произтичат / Произход на страданията
,
МОК
, София, 13.6.1926г.,
Някои
студенти
са ги късали 4 - 5 пъти, но в тези скъсани ученици се кали волята, той си каже – аз ще издържа, в моето естество има нещо по-благородно, аз ще го проявя.
Срещате ученик или
студент
, който е бил късан два-три пъти на изпит.
(втори вариант)
88.
Новите типове / Нови типове
,
МОК
, София, 27.6.1926г.,
Тази вечер срещам една госпожица,
студентка
, мисля да е от четвърти семестър, с червена шапка, ходи тъй, напето, с достойнство, на шапката – и козирка, тропа с краката, казва: "Аз живея за България.
Представете си, че вие сте един
студент
, който току - що е завършил, и ви среща вашият професор, когато носите коша на един просяк.
89.
Запалената свещ
,
НБ
, София, 4.7.1926г.,
Разправяха ми следния анекдот за един
студент
в университета, който заставил един от своите професори да му постави добра бележка.
Този
студент
пропаднал на изпита при своя професор, затова влиза един ден в кабинета при него и му казва: “Аз учих, но пропаднах, затова искам от вас да ми поправите бележката.” - Не мога да я поправя.
Студентът
казва: “Още веднъж да не си играете с мене!
90.
Посока на растене / Посока и растене
,
МОК
, София, 26.9.1926г.,
Един млад
студент
се отчаял от своите неуспехи и намислил да се удави.
Ако един човек се учи като
студент
, учен човек, и най-големият обирач – смъртта, те обере, [а ти] не можеш да предвидиш, какъв учен си ти?
(втори вариант)
Сега, има някои смешни поговорки: Един млад
студент
се отчаял, неспособен, казвал: «Не ми остава нищо друго, освен да се удавя.» Тръгнал, но като дошел до реката: «Няма ли някой да ми каже да не се давя?
(втори вариант)
91.
Стремеж към съвършенство
,
ООК
, София, 29.9.1926г.,
Мине един млад
студент
, който следва в странство, и чете: „Синко, баща ти внезапно заболя и умря.
Не остава друго освен да напуснеш университета и да се върнеш при нас." Този
студент
затвори писмото си, тури го в плика, просълзи се малко и продължи пътя си.
Той казва: „Едно време, като млад, бях юнак, всичко работех, но сега остарях, краката ми вече не държат." Затова той казва на младия: „Синко, едно време аз работех, а сега ти ще работиш." Да се говори и мисли така, то е все едно да излезе някой виден, но стар професор пред
студентите
си и да им каже: „Господа
студенти
, едно време аз бях млад, учен, пълен със сили, но сега вече съм изветрял малко, ще ме извините!
" Какво ще кажат
студентите
на този професор?
92.
Облагородяване на сърдцето
,
МОК
, София, 3.10.1926г.,
Когато
студентът
обикаля университета, без да влиза вътре, това показва, че не обича да учи, не иска да слуша лекциите на професорите си.
93.
Внушение / Внушението
,
МОК
, София, 10.10.1926г.,
Някой път вий се чувствувате свеж, намерили сте някой приятел, който да ви слуша, дал е внимание – или някой професор пред
студенти
, които го слушат с интерес, но турете го при някои заспали слушатели – той няма да има туй разположение.
(втори вариант)
Един ученик, един
студент
съзнава, че другите са по-способни, туй почва да го нервира; съзнава, че има по-богати, по-силни.
(втори вариант)
94.
Свободно движение
,
ООК
, София, 13.10.1926г.,
Ако си
студент
и не ти върви в уроците, иди при няколко твои другари, по-слаби от тебе, и виж какви големи усилия правят те, за да помнят, да заучават уроците си.
Ти ще се насърчиш, ще си кажеш: „Не съм бил аз най-последният; имало и от мене по-слаби
студенти
." Ако мислиш, че си лош човек, намери десетина души по-лоши от тебе и ще се насърчиш.
95.
Ако говоря
,
НБ
, София, 24.10.1926г.,
Ако някой от съвременните професори би се осмелил да каже пред хората, че е ходил със
студентите
си на екскурзия до слънцето, как ще се произнесат за него?
Ще кажат, че този професор е кандидат за някое от отделенията на Александровската болница, че заблуждава
студентите
и т.н.
Идва при мене един млад
студент
, отчаян, обезсърдчен и ми казва: “Мрак е в съзнанието ми, навред е тъмнина, животът ми е безсмислен.” Започвам да му говоря, че това са външни влияния, на които не трябва да се поддава, че животът има смисъл, красиви и велики неща има в него и т.н.
96.
Ранните лъчи / Зората
,
МОК
, София, 24.10.1926г.,
Допуснете, че на вас искам да ви говоря, вий сте все
студенти
– тогава какво трябва да ви кажа за Слънцето, за тези планети?
(втори вариант)
97.
Не Го приеха
,
НБ
, София, 28.11.1926г.,
В един от американските университети
студентите
по естествените науки решили да направят една шега със своя професор по зоология и същевременно да го подложат на изпит, да видят, доколко той владее материала си.
98.
Глас в пустинята
,
НБ
, София, 12.12.1926г.,
Един български
студент
разправяше една своя опитност за помощта, която Бог му пратил.
99.
Неразрешеното
,
ООК
, София, 15.12.1926г.,
Професорът казва на
студента
си: Без мене нищо не можеш да направиш.
100.
Благоприятният час / Изпитите. Духовна връзка и помагане
,
МОК
, София, 19.12.1926г.,
Когато
студентът
е учил и пропадне на изпит, това показва, че невидимият свят изисква от него нещо повече.
За пример
студентите
в Америка имат един добър навик.
(втори вариант)
Преди почване занятия
студентите
от всички факултети се събират в една обща аудитория, излиза един от професорите, чете нещо из Библията, една молитва и всички
студенти
си отиват по аудиториите.
(втори вариант)
Аз говоря за съзнателния
студент
.
(втори вариант)
101.
Те свидетелстват
,
НБ
, София, 19.12.1926г.,
Ако не можеш сам да помогнеш, кажи: “Нека дойде някой човек в името на Господа да помогне на тези бедни хора.” Някой
студент
се оплаква, че някой от професорите му го скъсал по своя предмет.
102.
Проява на музиката в съзнанието
,
ООК
, София, 28.12.1926г.,
Някой казва: Аз съм преживял нещата,
студент
съм бил, минал съм младините си, богат съм с преживявания.
103.
Трите вида съзнания
,
ИБ
, София, 31.12.1926г.,
В Америка често
студентите
правят малки смешки с професорите си.
104.
Сам с ума си
,
НБ
, София, 9.1.1927г.,
Кое е по-хубаво: да следваш в някой от европейските университети или да се запишеш за
студент
в един от ангелските университети?
105.
Справяне с мъчнотиите
,
МОК
, София, 23.1.1927г.,
Вие като
студент
казвате: «Ама, аз трябва да имам разнообразие.» Туй състояние е изключително.
(втори вариант)
106.
Което оправя
,
ООК
, София, 26.1.1927г.,
Като говоря по разни въпроси, съзнанието на мнозина е разсеяно, те привидно слушат, а в това време са заети със свои лични работи: един мисли за къщата си, която строи, трябвали му 60 000 лева, за да я довърши; друг някой е
студент
, мисли за изпитите си.
107.
Дело свършено
,
НБ
, София, 30.1.1927г.,
Един
студент
, който живеел близо до дома й, чул един ден молитвата й, и понеже бил весел, духовит момък, решил да й устрои една шега.
108.
Неизвестни величини / Слънцето
,
МОК
, София, 30.1.1927г.,
Срещате, запример, един
студент
, който следва математика.
109.
Меки и твърди вещества
,
МОК
, София, 6.2.1927г.,
Срещате млад момък,
студент
, който се оплаква, че не могъл да издържи изпитите си.
110.
Свещеният олтар
,
ООК
, София, 9.2.1927г.,
Да се задава такъв въпрос, то е все едно
студентът
, който влиза в университета да се запитва: Ще науча ли нещо в университета?
Защото преди да стане
студент
, той е следвал при майка си седем години, в отделенията – четири години, в прогимназията – три години и в гимназията – пет години и навсякъде все е научил нещо.
111.
Великата задача на човека
,
ООК
, София, 16.2.1927г.,
Някой от вас е професор по химия и казва на
студентите
си: Вземете тези химически съединения, направете опит с тях, а след това аз ще ви покажа как трябва да се направи този опит.
Не, професорът първо трябва да направи опита, да видят
студентите
как се прави, а след него и те ще го повторят.
112.
Трите зрънца
,
МОК
, София, 20.2.1927г.,
Спомняте си за един от американските психолози, Браун, един ден, като дефинира пред
студентите
какво нещо е «аз», смесва се с учениците и не знае какво е той.
(втори вариант)
113.
Здрави връзки
,
МОК
, София, 27.2.1927г.,
(Англичаните.) Минава някой
студент
– някоя малка книжка, той ще я вземе, ще я тури.
(втори вариант)
И
студенти
, и
студентки
тъй постъпват.
(втори вариант)
114.
Двете страни
,
МОК
, София, 20.3.1927г.,
Един млад момък,
студент
в един от световните университети, се отчаял от живота, заради което решил да се самоубие.
Аз съм ви привеждал този пример: Един български
студент
тъкмо мислел да се самоубива в една от колегиите.
(втори вариант)
115.
Кротките
,
НБ
, София, 20.3.1927г.,
И в кратко време виждате тази книга покрита със
студенти
и с професори, като в някакъв съвременен университет.
116.
Отличителните черти на човека
,
ИБ
, София, 22.3.1927г.,
Един от видните американски философи, професор Браун, като преподавал веднъж на
студентите
си, объркал се и забравил, кой бил, дали е той, или не.
Като анализирал известна философска мисъл, изпаднал в забрава и взел да си мисли: дали съм аз професор Браун, който преподавам на тези
студенти
?
После влиза отново в аудиторията и запитва
студентите
: кога и преди колко часа влезе при вас професор Браун?
117.
Образи на реалността
,
МОК
, София, 10.4.1927г.,
Един от видните американски професори, идва при него една вечер един от
студентите
му, но той така свил лицето си, че
студентът
, като си отишъл, казал си: «Професорът е неразположен, почти ме изпъди от стаята си.» И какво се оказва – голям цирей се бил набрал на професора на врата.
(втори вариант)
Студентът
си мисли, че спрямо него е била тази строгост.
(втори вариант)
118.
Справяне
,
МОК
, София, 17.4.1927г.,
Допуснете, че вие сте един беден
студент
, и казват: «Утре имате среща с един господин.» Аз зная, този господин е богат, обича да помага, честолюбив е.
(втори вариант)
119.
Бележки от разговори с Учителя
,
ИБ
, София, 22.4.1927г.,
Оня
студент
, който е в университета, какво мисли?
В ред години само
студентът
ще научи разните предмети: антропология, геометрия и пр., и като свърши университета, ще стане учител.
Във всички общества, и в най-мистичните, има хора, които влизат и излизат - те не са готови, а се приготвят, те се наричат временни
студенти
, слушатели.
120.
Изостаналите укрухи
,
НБ
, София, 24.4.1927г.,
Не е достатъчно само човек да тръгне в правия път, както не е достатъчно само
студентът
да слуша лекции в университета, но изисква се един вътрешен процес на разбиране, към който всеки трябва да се стреми.
121.
Сто пеняза
,
НБ
, София, 8.5.1927г.,
Някой
студент
казва: искам да свърша университет, но нямам средства.
122.
Ще ви се даде
,
НБ
, София, 15.5.1927г.,
Запример, има
студенти
, които, професорите им постоянно ги късат, не могат да си издържат изпитите.
Ще ви приведа един пример, за страданията на един американски
студент
, да видите, какво всъщност представят страданията.
Той бил млад, красив момък, обичал една от своите
състудентки
в университета.
Не трябва ли да имате и вие такива отношения към Бога, каквито този
студент
имал към своята
състудентка
?
123.
Благо и леко
,
НБ
, София, 29.5.1927г.,
След известно време един от двамата
студенти
заминал за онзи свят, а на земята останал да живее Мориц, тъй се казвал другарят на заминалия.
124.
Съзвучно движение
,
ООК
, София, 1.6.1927г.,
Мъжът и жената са
студенти
, които следват висша наука в домашната лаборатория, т. е.
125.
Трениране
,
МОК
, София, 5.6.1927г.,
Минават
студенти
, туй беше в Търново, абитуриенти, всички почнаха да мучат като биволи, други почнаха да лаят.
(втори вариант)
126.
Три посоки
,
МОК
, София, 19.6.1927г.,
Вий, младите, все сте
студенти
, от какво произтича разсеяността?
(втори вариант)
127.
Класическата книга на Любовта
,
ООК
, София, 29.6.1927г.,
Който се наеме да отговори на този въпрос, той трябва да го обоснове с всички аргументи, научни и теоретически, както способният
студент
защищава своята докторска теза.
128.
Работа на природата
,
ООК
, София, 20.7.1927г.,
Ученикът сам отива на училище,
студентът
сам се записва в университета.
129.
Великото и красивото
,
ООК
, София, 25.8.1927г.,
Отиват двама
студенти
при директора на едно от американските училища и казват:" Господин директоре, двама от вашите ученици се скараха, сбиха се и си пукнаха главите." – Няма нищо, те прибързали да свършат работата, която аз трябваше да направя.
130.
Малките резултати
,
ООК
, София, 31.8.1927г.,
Много ученици,
студенти
,след като свършат училище, казват:"Защо ми е това знание?
131.
Линиите на ума и сърцето
,
МОК
, София, 25.9.1927г.,
Ако сте
студент
и знаете, че някой от професорите ще ви намрази и ще ви скъса 3 пъти на изпит, какво ще правите?
132.
Оскърбените
,
НБ
, София, 25.9.1927г.,
Дойде някой
студент
при мен и ме пита: Ще издържа ли изпита си?
133.
И рече Бог
,
НБ
, София, 6.11.1927г.,
Когато един
студент
свърши университет с отличие, по пристрастие ли неговите професори са му турили този венец на главата?
Не, този
студент
е работил усърдно, той е развил дарбите и способностите си, които Бог е вложил в него първоначално.
Ще кажете, че майката и бащата на този
студент
били способни.
134.
Ще оздравее момчето ми
,
НБ
, София, 27.11.1927г.,
Ако някой
студент
по цял ден ходи да събира материал, т.е.
Ако отидете в някой университет през учебната година, ще видите, че той е пълен със
студенти
.
Де са
студентите
през това време?
135.
Разумно ограничение
,
МОК
, София, 8.1.1928г.,
Запример, един разумен
студент
се нуждае от учебник и получава от баща си пари, колкото му трябват, за излишни работи няма.
Астрологически погледнато, този
студент
е работил върху себе си, справил се е със света на временните желания и различава същественото от несъщественото.
136.
Творец на съдбата си
,
МОК
, София, 15.1.1928г.,
Някой ученик или
студент
тръгва от дома си за училище и отива направо там; друг не отива направо, а се отбива на няколко места – в една, в друга лавка, да си хапне и пийне, докато изгуби времето за училище.
Ученик или
студент
, който не отива направо в училището, прилича на онзи турски бей, който се напил и започнал да пее, да играе и забравил каква работа трябвало да свърши.
137.
Възкресение
,
ООК
, София, 22.2.1928г.,
Близо до нея живели няколко
студенти
, които чували молитвата й, отправена до Бога.
Един от
студентите
намислил да се престори на Арахангел Михаил и да похлопа на вратата й.
Другите
студенти
пък щели да го придружат да видят какво ще им отговори.
Като приближили до дома на старата негърка,
студентът
, който се престорил на Арахангел Михаил, похлопал на вратата.– „Кой там?
138.
Дванадесетте племена
,
НБ
, София, 26.2.1928г.,
Един беден
студент
влиза в дома на един богат човек, взима палтото му, скъпо, хубаво палто, със самурена кожа на яката, и му остава следната бележка: Господине, аз съм беден
студент
, нямам възможност да завърша образованието си, а имам силно желание да свърша.
139.
Живата наука
,
ООК
, София, 14.3.1928г.,
Като се запише
студент
в университета, той трябва да следва две хиляди години, докато го допуснат на изпит по материала от първите два семестъра.
140.
По пътя на природата
,
МОК
, София, 25.3.1928г.,
Много
студенти
в странство са минали през тази опитност.
141.
Славата человеческа
,
НБ
, София, 1.4.1928г.,
Каква разлика има между майката, която залъгва детето си, и професорът, който преподава на
студентите
си?
142.
Разумни отношения
,
ООК
, София, 16.5.1928г.,
Знанието на абитурента не е знание на
студента
, който свършва университет.
143.
Плащане и прощаване
,
ООК
, София, 23.5.1928г.,
Ако
студентът
не обича професора си, той не може да стане учен.
Това се отнася до
студента
в университета, в музикалната или в художествената академия.
144.
Бог е Дух
,
НБ
, София, 27.5.1928г.,
В един от американските богословски университети, професорът по богословие разглеждал пред
студентите
си въпроса за създаването на света в буквален смисъл, като им казвал, че светът бил създаден в шест дни, каквито ние познаваме днес: шест денонощия по 24 часа.
145.
Придобиване на щастие
,
ООК
, София, 30.5.1928г.,
Ако се запише
студент
в университета, той ще се остави съзнателно да го скъсат, за да помогне на професора си, който не живее добре с жена си.
Невъзможно е щастливият
студент
да бъде скъсан, но това се допуска от невидимия свят, за да се създадат отношения между професора и
студента
.
146.
Кога ражда
,
НБ
, София, 10.6.1928г.,
Или, какво ще се ползвате, ако ги запишете
студенти
в университета?
147.
Задна стража
,
ООК
, София, 20.6.1928г.,
Един американски
студент
отишъл при един виден професор по философия и му казал: „Господин професоре, искам да ми препоръчате един кратък, няколкомесечен курс по философия“.
Когато професорът обяснява на
студентите
въпросите от висшата математика, те не влизат в противоречие със знанията, които са придобили в отделенията.
Това е толкова възможно, колкото е възможно за детето от първи клас да отиде между
студенти
и да изучава тяхната наука.
За да изучава университетската наука, това дете трябва да има диплом за завършен гимназиален курс, да има знанията на
студентите
.
148.
Акустика на съзнанието
,
ООК
, София, 26.9.1928г.,
Майката може да хване детето си за ръка и да отиде с него в университета, при голямия му брат, но това не значи още, че детето е
студент
.
Ако се развива правилно, един ден детето ще влезе в университета, ще стане
студент
, какъвто брат му някога е бил.
Той не може да знае и да разбира толкова, колкото знаят и разбират учениците в гимназията и
студентите
в университета.
149.
Обхода към себе си и към природата / Правилна обхода към себе си и към природата
,
МОК
, София, 28.9.1928г.,
Ако е
студент
и с такова настроение се яви на изпит, непременно ще пропадне.
150.
Творческа линия / Творческата линия на битието
,
МОК
, София, 5.10.1928г.,
Ако си
студент
по математика, ще решаваш задачи; ако си художник, ще вземеш четката да рисуваш; ако си музикант, ще свириш; ако си дърводелец, ще строиш, ще дялаш с инструментите си и т. н.
" Ако си
студент
по математика, като станеш, започваш да учиш.
(втори вариант)
151.
Развиване на дарбите / Методи на природата за събуждане на дарбите
,
МОК
, София, 19.10.1928г.,
Един професор по химия дал на един от своите любознателни
студенти
да носи шише с амоняк, силно концентриран, като го предупредил да внимава да не го отваря.
Студентът
не послушал професора си: отворил шишето и го помирисал толкова дълбоко, че миризмата на амоняка проникнала в дробовете му.
Един ученик, един
студент
имал голяма любознателност.
(втори вариант)
Един ден професорът носил най-силен амоняк, дал да го носи
студентът
и му казал: „Внимавай, че като помиришеш, ще стане чудо.“
Студентът
го поднесъл под носа си и се намерил на гърба си.
(втори вариант)
Когато
студентът
видел втори път професора с шише в ръка амоняк, бягал назад.
(втори вариант)
152.
Единният / Единият. Основната идея на живота
,
МОК
, София, 26.10.1928г.,
Ако си
студент
, ще пропаднеш на изпита; ако си музикант, ще сбъркаш като свириш.
Че си професор и като професор, ти казваш на
студентите
, когато ги изпитваш: „Я, стани ти и кажи.
(втори вариант)
Ти стани и кажи, и ти.“ Представи си, че си свършил по философия и пак като професор изпитваш
студентите
: „Я, стани ти там.“ Или допусни, че си свършил по модерните езици, че си свършил два факултета.
(втори вариант)
153.
Накъде
,
ООК
, София, 31.10.1928г.,
Всеки ще каже, че е чиновник, или професор, или
студент
и не може да изпълни тази задача.
154.
Дейност и замисъл на природата / Деятелност и замисъл на природата
,
МОК
, София, 30.11.1928г.,
И
студентът
папагалски заучава всичко това и минава за учен човек пред професора си.
(втори вариант)
А некои други професори искат от
студента
свободно той да разкаже идеята, която професорът е вложил.
(втори вариант)
155.
Израз на живота
,
ООК
, София, 19.12.1928г.,
Студент
по химия прави опити, но един от опитите му излиза несполучлив.
Този
студент
не е учен човек.
156.
На Бога живаго
,
НБ
, София, 10.2.1929г.,
Те ще постъпят в университета като
студенти
, той ще им преподава цели четири години.
157.
Закон за действие и противодействие / Силите на противодействието и законът на съпротивлението
,
МОК
, София, 22.2.1929г.,
Ако един
студент
се явява на изпит по висш анализ, ще се намери в положението на гумената топка, която се удря в стената, или – в положението на онзи, който минава през гъста гора.
Предметът, по който
студентът
ще държи изпит е плоскостта, от която
студентът
отскача като гумена топка.
Защо, докато слуша професора си,
студентът
е тих и спокоен, а когато професорът му го слуша, трепери?
И
студентът
има две лица: едното лице, което слуша лекциите на професора си, а второто лице, което държи изпит.
Коя е причината, че при изпита професорът променя отношенията си към
студента
, и
студентът
променя отношенията си към професора?
Професорът иска да знае, достоен ли е
студентът
за знанията, които му е предал.
Той се страхува, да не би
студентът
да не е готов да възприеме знанието и да злоупотреби с него в обществото.
Студентът
пък се страхува, да не би професорът да бъде много строг и взискателен, да изисква повече от това, което е предал, и да го скъса.
Както
студентът
пропада на изпита, така всеки човек може да пропадне в едно или в друго отношение.
Така постъпва
студентът
, който знае предмета си.
В същото положение се намира и
студентът
, който не е учил добре.
На някои
студенти
пък, професорът зададе някой общ въпрос не отговаря, пише му две.
(втори вариант)
Да допуснем, че това същество В е един
студент
в университета и ще държи изпит по висшия анализис.
(втори вариант)
И вие същия
студент
ли сте или сте друг
студент
?
(втори вариант)
Сега ние се приближаваме да намерим основните причини, защо професорът е изменил своите отношения към онзи
студент
, когото ще изпитва и защо отношението на онзи
студент
, в известно отношение се изменя, става известно колебание, известна пертурбация в неговия ум.
(втори вариант)
Професорът иска да предаде известни познания и после иска да знае, дали този
студент
е достоен за знанията, които му е предал.
(втори вариант)
158.
Отношение между числа / Елементарни отношения на числата
,
ООК
, София, 27.2.1929г.,
Ако днес сте професор, държите лекции на
студентите
за създаването на света, за слънцето, утре могат да ви отнемат тази служба и да ви направят фурнаджия, да продавате хляб.
159.
Азбуката на природата
,
МОК
, София, 5.4.1929г.,
Ако някой беден
студент
има такава кесия или табакера, той може да я продаде скъпо и с парите й да свърши университет.
160.
Той е реченият
,
НБ
, София, 7.4.1929г.,
Двама американски
студенти
, които били нейни съседи, често слушали, как тя се моли, и решили да и устроят една шега.
– Аз съм архангел Михаил, дойдох да взема душата ти, казал единият от
студентите
.
Бог чу молитвата ти и ме изпрати да взема душата ти, казал вторият
студент
.
161.
Наклали огън
,
НБ
, София, 21.4.1929г.,
Когато някой
студент
отива на изпит, нека близките му съсредоточат към него своето добро желание да издържи изпита си.
Студентът
ще се почувства подкрепен и ще издържи изпита си.
162.
Външни и вътрешни методи
,
МОК
, София, 3.5.1929г.,
Например, благодетел поддържа един
студент
в университета.
Той не иска нищо от
студента
, благодарение на което му дава свобода, да се прояви, както желае.
Студентът
се радва на свободата си, доволен е от своя благодетел.
Ако
студентът
е способен и се възгордее, без да счупи крака си, пак ще провери закона.
След време, като съзнае погрешката си,
студентът
изправя своето поведение и професорът му помага да издържи изпита си.
Така
студентът
преживява две радости и една скръб.
163.
Добрата дума
,
МОК
, София, 10.5.1929г.,
Например, някой ученик или
студент
се готви за изпит и си въобразява, че ще го издържи за шесторка, но получава едва тройка.
Не е голямо нещастие, че ученикът или
студентът
е пропаднал на изпита си.
164.
Достоен
,
НБ
, София, 9.6.1929г.,
Ако ученикът влиза в гимназията или в университета, с цел, да се представи пред хората, че е ученик или
студент
, това не е никакво ученичество.
165.
Обикновено и Божествено съзнание
,
МОК
, София, 5.7.1929г.,
И тъй, за да има разположението на професора си,
студентът
трябва да се смири.
Щом прояви Божественото съзнание,
студентът
въздейства вече на своя професор, у когото също се проявява висшето съзнание.
Професорът се вслушва в отговорите на
студента
и му помага да издържи изпита си добре.
Обаче, рече ли
студентът
да доказва на професора знанията си, последният ще го скъса.
Какви знания има
студентът
?
Невъзможно е
студентът
да стои по-горе от своя професор.
Щом спре на едно място,
студентът
ще го настигне.
Но, докато професорът върви напред,
студентът
никога няма да го настигне.
166.
Що трябва да речете
,
НБ
, София, 28.7.1929г.,
Например, двама
студенти
, добри приятели, следвали едновременно в един университет.
Много от
студентите
, които се явили при него преди двамата приятели, пропаднали на изпита.
Професорът забелязал, че когато
студентът
, който седял на чина и слушал, как другарят му отговаря, се почесвал, последният давал добри отговори.
Защо става това, той не знаел, но забелязал известно съотношение между отговорите на изпитвания
студент
и почесването на другия по главата.
Двамата
студенти
си послужили с някои условни знаци, и по този начин взаимно си помогнали.
Това, което за някои хора представя съвпадение, за двамата
студенти
представяло условни знаци.
167.
Абсолютна и относителна реалност
,
МОК
, София, 9.8.1929г.,
Млад момък,
студент
, получава сто хиляди лева наследство от чичо си, и веднага изменя живота си.
Казвате, че парите направили смел този беден
студент
.
И пияницата стана по-смел с десетте лева, и
студентът
стана по-смел със стоте хиляди лева, но тази смелост е относителна, а не абсолютна.
Ако пияницата изгуби десетте лева и не може да пие, ако
студентът
изгуби стоте хиляди лева, и двамата ще изгубят смелостта си.
Кой даде възможност на бедния
студент
да се облича хубаво, да се разхожда с автомобил и да държи главата си нагоре?
– Реални ли са положенията, в които се намират пияницата,
студентът
и гъсеницата?
Ще дойде ден, когато пияницата ще изтрезнее;
студентът
ще придобие вътрешно богатство, на което всякога може да разчита; гъсеницата ще се превърне в пеперуда, и ще напусне дърветата.
Млад, но беден
студент
търси начин да си изкара хляба.
Така постъпва и
студентът
.
Между хлебаря и
студента
се завързват правилни отношения и те взаимно си услужват.
168.
Пробният камък
,
ООК
, София, 14.8.1929г.,
При един млад, но строг професор по философия се явяват
студентки
и
студенти
на изпит.
Първата
студентка
, която се явила на изпит при него, била скъсана.
Колкото
студенти
и
студентки
се явили след нея, всички били скъсани.
Дошъл ред на една красива, особено сериозна и разумна
студентка
.
Той се обърнал към
студентката
внимателно, задал й два-три лесни въпроса и я пуснал да си върви.
Някои ще кажат, че и
студентката
, и професорът не са постъпили добре.
Не,
студентката
е била смела.
С докосването си до ръката на професора, тя могла да събуди нещо възвишено и красиво, вследствие на което той се разширил, погледнал с разположение към своите
студенти
, след което не скъсал нито един
студент
.
Видите ли двама души да се разговарят добре, сърдечно, весело, знайте, че красивата
студентка
се е ръкувала с тях и е съдействала за пробуждане на Божественото им съзнание.
Постъпката на красивата
студентка
е чиста, защото Божественото работи в нея.
169.
Стотникът
,
НБ
, София, 8.9.1929г.,
Студент
отива да следва в странство.
Ако
студентът
разбира езика на петела, трябва да му благодари и като се върне от странство да го възнагради добре.
С кукуригането си петелът иска да каже на
студента
: Бъди умен, смел, като мене, кукуригай и от нищо не се страхувай!
Някой
студент
отива в странство да се учи - петелът пропява, казва: „Кукуригу!
(втори вариант)
170.
Правата и кривата линия
,
МОК
, София, 11.10.1929г.,
Представете си, че един
студент
върви от дома си до университета по права линия.
Ако пък на друга улица живее професор, към когото
студентът
има разположение, той ще изкриви пътя си, няма да се движи по права линия, за да среща професора си често.
Ще кажете: Не може ли
студентът
да продължава да се движи по права линия?
Например, казваме, че не е право
студентът
да изкривява пътя си, понеже не иска да срещне лице, което не обича.
Сега питам, няма ли едно положение за този
студент
, за да не си изкривява пътя?
(втори вариант)
Следователно професорът С е една положителна сила и
студентът
d, и той е една положителна сила.
(втори вариант)
Този
студент
, щом дойде до предела, не продължава пътя си, а кривва.
(втори вариант)
Значи този професор е заставил
студента
да изкриви пътя си.
(втори вариант)
Или разположението, което има
студентът
към професора, го е накарало да изкриви пътя си.
(втори вариант)
Студентът
тръгва, но като дойде до В, иска да кривне малко.
(втори вариант)
171.
Здраве, богатство и учение / Здраве и злато (Здраве, богатство и учение)
,
МОК
, София, 25.10.1929г.,
Да кажем, вие сте
студент
по математика, първи семестър.
(втори вариант)
Пак сте
студент
от първи семестър.
(втори вариант)
Ако имате като
студент
само 9 дена на разположение за постъпване в университета, по този закон може да се определи в кой ден вие ще постъпите в университета или няма да постъпите.
(втори вариант)
172.
Чуха, че иде Исус
,
НБ
, София, 3.11.1929г.,
Много американски ученици и
студенти
са свършили гимназия, университет и са станали професори чрез труд.
Друг един млад момък,
студент
в университета, поради крайна бедност, не могъл да свърши науките си на родителски средства и решил сам да си помогне.
Има ученици и
студенти
, които са свършили университета, станали са професори само чрез труд.
(втори вариант)
Другият пример е с един ваксаджия, който бил
студент
четвърти семестър.
(втори вариант)
" Но този
студент
показа смелост, той не се боеше и не се срамуваше от никаква работа.
(втори вариант)
173.
Външни и вътрешни условия / Силни и слаби външни условия (Външни и вътрешни условия)
,
МОК
, София, 15.11.1929г.,
Много
студенти
са носили книгите на видни учени под мишците си, без да са станали учени.
За да учат,
студентът
и ученикът трябва да се страхуват от професорите и учителите си.
Студентът
пак започва: “Моля, господин професоре, еди на коя страница 150-а, тъй е казал еди-кой си велик математик.” “Ама не е тъй.” “Друг математик е казал тъй на страница 200 и друг виден математик е казал това.” Пък този професор не е баба, той, като види този боздуган, каже: “Браво!
(втори вариант)
” Знае той, няма какво да се страхуваш, и
студентът
казва: “Ако туй не е вярно, което математиците са казали, тогава аз се отказвам от математиката.”
Студентът
иска да покаже, че знае.
(втори вариант)
И професорът вижда, че
студентът
е чел и разбира от предмета си, не може да се играе с него и не може да се каже, че не е вярно.
(втори вариант)
И като го пипне професорът да го опита, казва: “Способен станал този
студент
.” Та ще се калите.
(втори вариант)
Щом външните условия са по-силни, тогава човек или нервен ще бъде, или смахнат ще бъде, или баба ще бъде, или дядо, или уволнен чиновник, или скъсан
студент
всичко може да бъде.
(втори вариант)
Но щом той е по-силен от условията, той ще бъде директор на някоя банка или на гимназия, или пръв министър, или някой началник, здрав ще бъдеш, или ако е
студент
, ще си е издържал изпитите си добре, професор ще бъде.
(втори вариант)
А онзи
студент
, който добре разбира предмета си, и на него му кажат не е тъй, но той погледне професора си и започва да доказва така е, не може да бъде другояче.
(втори вариант)
И професорът вижда, че не може да го скъса, знае този
студент
, и почва да предлага ред доказателства, еди-кой си математик, привежда един автор, втори, трети, четвърти, всички тъй казват.
(втори вариант)
174.
Пасха Господня / Пасха Господня е
,
НБ
, София, 1.12.1929г.,
Учителят, професорът иска да улови ученика,
студента
си в незнание и да го скъса.
(втори вариант)
Малко учители и професори има, които да са добре разположени към своите ученици и
студенти
.
(втори вариант)
При един американски професор идват двама
студенти
, единият от които казва: „Господин професоре, еди-кой си наби този
студент
.
(втори вариант)
175.
Аз живея, и вие ще живеете / Понеже аз живея, и вие ще живеете
,
НБ
, София, 29.12.1929г.,
Има американски
студенти
, които харчат по две хиляди долара на месец.
(втори вариант)
Един наш български
студент
, на когото бащата изпраща по четири-пет хиляди лева месечно, с тези пари, които американските
студенти
харчат, той би могъл да изкара и четири години.
(втори вариант)
176.
Личност и душа
,
ООК
, София, 1.1.1930г.,
Ако посетите някой американски пансион, ще видите, че всичката работа се върши от бедни ученици и
студенти
.
Ако посетите някой американски пансион, ще видите, че всичката работа се върши от бедни ученици и
студенти
.
(втори вариант)
177.
Функции на човешкия организъм / Природните функции на човека
,
МОК
, София, 10.1.1930г.,
Ако двама
студенти
, единият даровит, а другият посредствен, отидат при един от професорите си, първият
студент
ще отвори широко сърцето на професора си, който е готов да му даде всичко, каквото пожелае.
Вторият
студент
, обаче, затваря сърцето на професора си, вследствие на което професорът нищо не му дава.
Защо трябва да се прави разлика между двамата
студенти
?
Неспособният и лишен от дарби
студент
не може да вземе правото на способния и талантлив
студент
.
И обратно: способният и даровит
студент
не може да бъде лишен от дарбите и способностите си.
Казвате: Защо професорът няма еднакви отношения към двамата
студенти
?
Може да са двама
студенти
.
(втори вариант)
178.
Да се радват наедно
,
НБ
, София, 12.1.1930г.,
Двама американски
студенти
спорили по различни въпроси: какъв е смисълът на живота, съществува ли задгробен свят, има ли Бог в света и т. н.
Когато
студентът
се явява на изпит и отговаря добре на всички въпроси, професорът ли е виновен за това?
Ако
студентът
пропадне на изпита, професорът ли е виновен?
Студентът
страда, че, като свършил университет, не му дават служба.
Желанието на
студента
да учи е причина да излезе той пред професора си, който е готов да го изпита.
Значи,
студентът
сам се поставя в положение да издържи изпита си или да пропадне.
Например, често слушате да казват, че професорът е причина за пропадане на
студента
, или Бог е причина за смъртта на човека и т. н.
Нито професорът е причина за пропадане на
студента
, нито Бог е причина за раждането и за умирането на човека.
Двама американски
студенти
спорят, разговарят се върху смисъла на живота, дали има задгробен живот, или няма, дали и как трябва да се поправи живота, има ли Бог, или няма, съществува ли Божия любов, или не съществува и т.н.
(втори вариант)
Питам, когато един ученик или един
студент
застане пред професора си и отговаря разумно на всички, зададени от него, въпроси и професорът остава доволен, той ли създава това положение?
(втори вариант)
Не, но
студентът
, който учи, създава това положение.
(втори вариант)
Значи желанието на
студента
да учи създава това благоволение на професора към него.
(втори вариант)
А когато
студентът
не отговаря, както трябва, това положение професорът ли го е създал?
(втори вариант)
Някой път учениците казват: „Скъса ме този професор." Не зная дали професорът може да скъса
студента
, или ученика.
(втори вариант)
Срещам един
студент
, който свършил вече своята наука и казва: „Побеля ми главата." Защо?
(втори вариант)
179.
Възпитание на волята / Вътрешното възпитание на волята
,
МОК
, София, 24.1.1930г.,
Двама другари, бедни
студенти
, живели заедно в една стая.
Вторият
студент
могъл да спечели една сума, с която купил два нови костюма, за себе си и за своя другар.
Тогава ще замязате на онези двама
студенти
.
(втори вариант)
180.
Побеждавайте злото
,
НБ
, София, 9.2.1930г.,
Няколко
студенти
от семинарията живели близо до нея и решили един ден да се пошегуват малко с бабата.
(втори вариант)
181.
Човек и природа / Единност и общност на природата и човека
,
МОК
, София, 14.2.1930г.,
Студентът
или ученикът е неразположен, когато пропадне на изпита си.
Когато сте били ученици или
студенти
и при изпит ви скъсат, това винаги има един съвпад с времето.
(втори вариант)
И когато се яви този
студент
, понеже неговите течения са както и на професора и двамата са положителни, тогава професорът счита
студента
за виновен и му дава най-мъчните задачи, за да го скъса.
(втори вариант)
Професорът ще намери изведнъж, че
студентът
не е посещавал редовно лекциите му, има нещо неинтелигентно в израза, въобще некултурен му се показва.
(втори вариант)
Някой път се случва даже и най-неспособният да е, но професорът отива разположен и като погледне
студента
, ще види нещо хубаво, помисли, помисли и каже: “Защо ще го късам?
(втори вариант)
182.
Призовете ги на сватба
,
НБ
, София, 9.3.1930г.,
Какво доказателство ще даде професорът за своето знание на
студента
?
183.
Идейната обич
,
ООК
, София, 12.3.1930г.,
Вие сте гимназист или
студент
, искат да ви запознаят с княжеската дъщеря, като мислят, че сте благороден човек, мислят, че няма да имате користолюбие.
(втори вариант)
Бащата казва: „Разболя се нашият
студент
." Викат лекар.
(втори вариант)
Казваме, когато човек се запознае с Бога (някой казва, идеята за Бога), ако при сегашното положение видите Бога, вашето положение ще замяза на този
студент
.
(втори вариант)
184.
Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото)
,
МОК
, София, 14.3.1930г.,
Ако някой способен
студент
направи усилие да свърши университета с отличие, да бъде пръв между другарите си, той може да успее, но това усилие ще се отрази пакостно в живота му.
Представете си, че имате един от най- способните
студенти
, но в него се заражда желание да свърши успешно.
(втори вариант)
185.
С благост и Истина
,
НБ
, София, 16.3.1930г.,
Когато вниманието му се спирало върху една от неговите
студентки
.
Щом
студентката
отсъствала от аудиторията, лекцията на професора вървела гладко, без никакво раздвояване на мисълта.
Когато
студентката
присъствала, орбитата, по която се движела мисълта на професора, се привличала от едно чуждо тяло, вследствие на което ставало никакво изместване в мисълта му.
186.
Възпитателни методи / Възпитание чрез ръцете
,
МОК
, София, 23.3.1930г.,
Същевременно казва на
студентите
си: Аз преподавам, но който не знае, как да отговаря на зададените въпроси, ще опита юмрука.
187.
И рече Исус
,
НБ
, София, 6.4.1930г.,
Понеже дъщерята на хазяйката нямала намерение да престане да свири,
студентът
не могъл да учи и рискувал да изгуби семестъра.
В същото време там се учили и други двама българи
студенти
.
Дъщерята свирела по цели дни и безпокояла
студента
, пречила му да учи.
188.
Светлина и знание / Знание и светлина
,
МОК
, София, 25.4.1930г.,
Ученикът е, казва той, под известна дисциплина, от първо отделение, може да е от второ, трето, четвърто отделение или е в прогимназията или гимназията, или най-после
студент
може да е той.
(втори вариант)
Защо наричат първите ученици, а последните
студенти
?
(втори вариант)
Какво значи ученикът и какво
студентът
?
(втори вариант)
Най-първо казват - той е ученик, а после - той е
студент
.
(втори вариант)
189.
На видело
,
НБ
, София, 4.5.1930г.,
Като срещне професора, и на него казва: Работи добре със
студентите
си, да ги повдигнеш в живота.
190.
Добрият ден
,
ООК
, София, 14.5.1930г.,
Днес всички хора се стремят към завладяване: майката и бащата искат да завладеят сърцето на децата си: момата иска да завладее сърцето на момъка; момъкът иска да завладее сърцето на момата; свещеникът иска да завладее сърцата на своите пасоми, професорът – на
студентите
си и т.н.
191.
Музика и работа / Музиката като метод за смяна на състоянията. Работата - отглас на любовта
,
МОК
, София, 23.5.1930г.,
Ако сте
студент
или ученик и пропаднете на изпита си, не сте доволни от живота.
Само пропадналият
студент
е недоволен от живота, а другите остават незасегнати от неговия неуспех.
Ако вие сте ученик или
студент
в университета, вие можете да извадите поука от това.
(втори вариант)
Ако сте
студент
или ученик и пропаднете на изпита си, не сте доволни от живота.
(втори вариант)
Само пропадналият
студент
е недоволен от живота, а другите остават незасегнати от неговия неуспех.
(втори вариант)
192.
С огън и сол
,
НБ
, София, 1.6.1930г.,
Когато някой ученик или
студент
се яви на изпит и не отговори, както трябва, той пропада.
Съвременните хора се намират в положението на абитуриенти и
студенти
, пропаднали на изпит, но с тази разлика, че едни знаят, къде отиват, познават майка си и баща си, а други не знаят, отде са дошли и къде отиват, не познават истинската си майка и баща.
193.
Точност
,
ООК
, София, 4.6.1930г.,
“ Ти си
студент
или ученик.
(втори вариант)
194.
Работа, музика и мисъл / Преводи в природата (Работа, музика, молитва)
,
МОК
, София, 20.6.1930г.,
Вие сега вървите тъй - едно време, като се освободи България,
студентите
мислеха, че за да бъде човек
студент
, трябва косата му да бъде разрошена.
(втори вариант)
195.
Условия за растене
,
НБ
, София, 31.8.1930г.,
Обаче,
студентите
, които следват университета, едва сега изучават неговата програма.
Студентът
от университета или от академията на изкуството се чуди на създателите на тези учебни заведения.
196.
Просете, търсете и хлопайте
,
НБ
, София, 14.9.1930г.,
По махането на ръцете познавам, по колко предмета е скъсан
студентът
.
197.
Милосърдие и користолюбие / Линиите на милосърдието и користолюбието. Отвесът на правата мисъл
,
МОК
, София, 26.9.1930г.,
Да допуснем вие отивате на работа, взели сте един чук, среща ви на пътя един
студент
, и ви казва, дай ми един лев на заем.
(втори вариант)
198.
Права мисъл
,
ООК
, София, 1.10.1930г.,
Някой виден професор отива в университета, излиза пред
студентите
си, преподава лекцията си, но усеща, че мисълта му не върви гладко.
199.
Вътрешни прояви
,
ООК
, София, 8.10.1930г.,
Ако си
студент
по химия или физика и влезеш в лабораторията на своя професор, когато прави опити, ти няма да го питаш защо постъпва така или иначе, но зорко ще следиш неговите движения, ще внимаваш в това, което прави, и ще гледаш къде можеш да му бъдеш полезен.
В дадения случай момъкът е професорът, а момата –
студентът
.
Студентът
занася книгата на професора си и се отдалечава.
Професорът взима книгата и през всичкото време мисли за образа на
студента
, т.е.
200.
Отец люби Сина
,
НБ
, София, 19.10.1930г.,
Няколко
студенти
, нейни съседи, чули молитвата й.
201.
Движение на силите / Посока на движението на световете. Развитие на линиите
,
МОК
, София, 24.10.1930г.,
Когато
студент
или ученик пропадне на изпитите си, той пада духом и се намира в положението на болен.
Следователно професорът всякога може да скъса
студента
или ученика.
В този смисъл професорът е среда, с която
студентът
трябва да се хармонизира.
В дадения случай професорът е камъкът, който слиза отвисоко, а
студентът
е пътникът, който се качва на планината.
Ако
студентът
или ученикът не прояви своята разумност, професорът ще го смачка.
–
Студентът
.
Когато професорът мине по своя път,
студентът
ще продължи движението си нагоре.
202.
Да се благовества
,
НБ
, София, 2.11.1930г.,
Със своите малки перца леко написват бележките на
студентите
си на гърба, на ръката, на челото им.
Така
студентът
всякога носи своите бележки със себе си.
Колко ученици и
студенти
, като се влюбят, напущат училището.
203.
Него видя Исус
,
НБ
, София, 9.11.1930г.,
Един млад
студент
, художник, се отправил към дома на един велик художник, да види неговите картини.
Като видял, как
студентът
се мъчи да рисува отвън, художникът му казал: Влез вътре, ще ти дам всички условия, да нарисуваш картината.
204.
Влизане и излизане / Влизане и излизане. Изборът на числата и природата
,
МОК
, София, 21.11.1930г.,
Представете си, че един беден
студент
следва в странство, но парите му се свършват и той се намира в безизходно положение.
Ако е
студент
и се намира при неблагоприятни материални условия, той ще напусне университета и ще се върне в бащиния си дом.
Вторият
студент
ще преодолее мъчнотиите и ще свърши университета.
Представете си, че вие сте
студент
в странство.
(втори вариант)
205.
Кръгово движение / Смяна на енергиите
,
МОК
, София, 28.11.1930г.,
Запример, някой
студент
се съмнява в професора си, гледа отрицателно на него.
Студентът
веднага изменя мнението си за професора и става положителен към него.
Значи става смяна на енергиите: от отрицателен
студентът
става положителен, а професорът – от положителен става отрицателен.
Защо се съмняваше
студентът
в професора си, и той не знае.
В този случай
студентът
има да решава задача с две неизвестни.
Допуснете, че вие сте
студент
в Сибир и имате за вашия професор най-лошото мнение, че той е един човек много студен, лош и т.н.
(втори вариант)
Например, когато онзи ученик или
студент
излиза на изпита и каже: Тя мойта работа се свърши, професорът ще го скъса.
(втори вариант)
206.
Езикът на природата
,
МОК
, София, 19.12.1930г.,
Трябва ли
студентът
да помни през целия си живот, че професорите са го късали на изпит?
В повечето случаи причината за пропадането на
студента
на изпит е външна.
Когато някой
студент
пропадне на изпитите си, състоянието му се понижава толкова много, че и близките му започват да го избягват.
Някой
студент
ако го скъсат, всички други го избягват. Защо?
(втори вариант)
Представете си, че вие сте един от най-способните
студенти
в университета, но вашите другари по времето, когато се държи изпит, вечерта ви дадат един банкет и ви опият, и на сутринта се разбърка вашият ум, вие отивате на изпит и професорът ви скъса.
(втори вариант)
207.
Единица време
,
ООК
, София, 24.12.1930г.,
Ако си болен и помислиш за това име болестта ти ще се махне; ако имаш изпити като ученик или
студент
, достатъчно е да помислиш за това име, за да можеш спокойно да се явиш на изпит.
208.
Разумността / Разумното
,
МОК
, София, 30.1.1931г.,
Да кажем, че сте
студент
.
(втори вариант)
209.
Справедливи
,
МОК
, София, 13.3.1931г.,
За пример, някой
студент
се явява на изпит и получава тройка по предмета, по който държи изпит.
Защо, преди да се произнесе за професора си,
студентът
не потърси причината в себе си?
Ако беше отворила сърцето на професора, да сложи по-висока бележка на
студента
, последният щеше да се отпусне и да не работи.
За да не се смущава,
студентът
трябва да събере бележката, която професорът му писал, както и тази, която той очаквал, и да ги раздели на две.
Студентът
ще си пише четворка, и с това въпросът ще се разреши.
Каква поука можете да извадите от примера за професора и
студента
?
Когато има две противоположни мисли в себе си, човек е едновременно и професор, и
студент
.
Защо
студентът
не отиде при професора си, да се разговори с него?
Ако
студентът
е прав, професорът ще съзнае грешката си и ще я изправи.
За пример, ако сте слуга някъде и си позволите да нагрубите господаря си, скоро ще се намерите вън от неговия дом; ако сте
студент
и си позволите да спорите с професора си по въпроси, които не познавате, да го наричате глупец, ще се намерите вън от университета; ако сте лекар и безразборно давате лекарства, ще платите скъпо за вашето лекомислие.
Един
студент
като издържи изпита си, той пише докторат.
(втори вариант)
Да допуснем, че вие сте
студент
в университета и искате да вземете една висока бележка, 5 или6, а професорът ви турил 3.
(втори вариант)
Щом има спор между професора и
студента
, за да бъдат и двамата справедливи, какво трябва да правим, за да бъдем справедливи?
(втори вариант)
Студентът
казва, 6 заслужавам, толкова време уча, а професорът е турил 3.
(втори вариант)
Допуснете, че сте
студент
в университета и ректорът или председателят в университета, вие си позволите повече, отколкото имате право и какво ще стане с вас?
(втори вариант)
Вие сте и
студент
, и професор.
(втори вариант)
Да кажем, тебе неуспехът ти седи в това, може би някой професор те е скъсал, но седи той, дошъл той до разположение и съзнание, казва, спрямо този
студент
не постъпих справедливо.
(втори вариант)
210.
Тригон
,
МОК
, София, 3.4.1931г.,
В такъв случай
студентът
трябва да се примири с положението си и да започне да учи още по-добре, да поправи бележката си.
Има случаи, когато
студентът
е крайно честолюбив и вместо да се заеме да учи, отива към реката да се дави.
Този
студент
решава задачата си така, както е постъпило магарето с вълната.
Ето защо, когато
студентът
се явява на изпит, трябва да бъде толкова силен в знанието си, че да е в състояние да изтръгне плода, който десетте професора са завързали с конец и здраво държат в ръцете си.
Може ли да изтръгне плода от ръцете на професорите си,
студентът
е издържал изпита си добре.
Учениците и
студентите
, които едва започват науките си, имат по-лесни задачи.
Да допуснем, вие сте краен песимист, мислите, че животът няма смисъл, или били сте
студент
, скъсали са ви, обезсърдчили сте се, иде ви или да напуснете университета, или да се хвърлите някъде да се удавите, защо искате да се удавите и вие не знаете, но той иска да се хвърли във водата, обикнал водата и казва: Само водата може да ме спаси.
(втори вариант)
211.
Човешките идеали / Постижимото, разумното и реалното! Идеалите на човека
,
МОК
, София, 10.4.1931г.,
Разправят за един момък,
студент
в някой от европейските университети, как станал един от видните борци.
Силно засрамен и обиден,
студентът
станал, изчистил праха от дрехите си и се скрил между публиката.
Студентът
измерил добре силите си и разбрал, че с такъв човек не се излиза на двубой.
В Америка минава един слаб
студент
, ходил той да гледа един от тези пиджулисти, от големите, че му ударили една плесница и
студентът
се повалил на земята.
(втори вариант)
Този господин, който му ударил една плесница, дигал един кон и едно конче на ръцете си, а пък този
студент
хванал и с едната си ръка, и дигнал и този, който дигал коня, и кончето, той дигнал и него заедно.
(втори вариант)
Аз съм, казва, онзи
студент
, на когото ти удари една плесница и се повалих на земята.
(втори вариант)
212.
Новата епоха
,
МОК
, София, 15.5.1931г.,
Секретарят. Там отбелязват, че вие сте, да кажем,
студент
по математика или по естествените науки, по химия.
(втори вариант)
213.
Скритите таланти / Физическа, духовна и умствена анализа. Окултният път и обикновените постижения.
,
МОК
, София, 22.5.1931г.,
Да каже той: Идвам да следвам във вашето училище, като
студент
може да идете там.
(втори вариант)
214.
Мистично разбиране
,
УС
, София, 21.6.1931г.,
– „Така не се живее.“ Казвате: „Днес Учителят говори точно, както ние мислим.“ Според вас учителят, професорът говорят, както учениците и
студентите
мислят.
215.
Учителю, да прогледам!
,
НБ
, София, 21.6.1931г.,
Някоя жена има добър мъж, благороден, професор в университета, преподава лекциите си на много
студенти
и
студентки
.
Питам: какво лошо има в това, че някой млад професор се разговаря с една красива
студентка
?
Не мислете, че професорите се занимават само с красивите
студентки
.
216.
Симон Петър
,
РБ
, 7-те езера, 12.7.1931г.,
Отиваш в университета – всички
студенти
, професори са на твое разположение.
тази, която сега държа, представлява отговора на професорите, че ученикът е приет за
студент
в университета.
След това положение какво трябва да прави
студентът
?
Казвам: вашето положение е подобно на това, в което се намира
студентът
, който е приет вече в университета.
217.
Чистене на съзнанието
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 31.7.1931г.,
Той отишъл при нея, поразговорил се и като излязъл от дома й, казал: „Тази бедна, болна вдовица от своето легло ми предаде такива лекции, каквито аз никога не можах да предам на
студентите
си.
218.
Да се облечете в новия човек
,
НБ
, София, 4.10.1931г.,
Преди няколко години имаше два хубави примера в София: с един гимназист и с един
студент
.
Студентът
пък имал да довърши още няколко семестъра в университета, но нямал от никъде нищо и затова се принудил да стане ваксаджия, та по този начин да си изкара малко средства да довърши науките си.
219.
Проводници на Любовта / Пътищата на живота. (Кой може да обича.) Проводници на Любовта – светлина, звук и въздух
,
ООК
, София, 14.10.1931г.,
Ученикът или
студентът
мисли върху въпроса, който ще му зададе учителят или професорът.
Казват, че един
студент
, като постъпил в университета 20-годишен, излязъл оттам на 75-годишна възраст, като минавал от един факултет в друг.
Един
студент
имало на седемдесет и четири години.
(втори вариант)
Толкова му се понравило
студентският
живот и казал: "Искам целия си живот да прекарам все в университета." В Германия било.
(втори вариант)
Онзи ученик, който иска да дава изпит, някой
студент
, казва: "Да мога да улуча онази тема, която ще ме пита професорът.
(втори вариант)
220.
Методи за усилване на паметта / Памет. Методи за усилване на паметта
,
МОК
, София, 23.10.1931г.,
Един
студент
се явява втори път на последния си изпит, но и тоя път пропаднал.
Студентът
мисли да убие професора си, но вижда, че тая работа е затворена.
Пропадналият
студент
веднага ще се хвърли да я спасява.
Все ще се случи някога професорската дъщеря да падне във водата и на помощ да й се яви пропадналият
студент
.
– Защо професорът къса тоя
студент
?
Ако никой не се ползваше от тоя пример, никога професорът не би късал
студентите
си.
За малкото дете една реалност е положението на един
студент
.
(втори вариант)
Реалността за един учен човек, това, което сега е настояще, за младия
студент
е едно бъдеще, а за ученият това е само едно настояще.
(втори вариант)
Запример, всички вие сте били
студенти
, ученици, знаете чувството на страх като влезне в ученика, учениците забравят всичко.
(втори вариант)
Един
студент
се готви за последния си изпит.
(втори вариант)
Студентът
казва: Няма да свърша и остава само един шанс.
(втори вариант)
И на
студента
му идва на ум да вземе револвера и да го утрепе.
(втори вариант)
И той казва на някои
студенти
, идете, че я бутнете вътре, пък аз ще се хвърля да я спасявам.
(втори вариант)
Може би преди хиляди години да е имало една такава дъщеря на професор, та някой
студент
да я извади от водата.
(втори вариант)
Той е именно този, този
студент
като е мислил, мислил, казва: С най-малкото престъпление.
(втори вариант)
221.
Силови центрове / Отношение на силовите центрове
,
МОК
, София, 30.10.1931г.,
Представи си, че аз съм професор, а ти –
студент
.
Вие сте
студент
, професорът не може да ви потупа по гърба.
Щом професорът е неразположен към
студента
, три причини има за това: първо, причината може да е в професора; второ – в
студента
и трето – в двамата.
Професорът е неразположен към
студента
, ако последният, без да съзнава, го дразни с нещо: или няма добра обхода към професора, или няма обхода, изобщо, към хората.
Как забеляза професорът, че
студентът
е с подковани обувки?
Значи, и професорът има някакъв инструмент, с който познава какви обувки има
студентът
.
Щом пораснат децата, станат
студенти
, законът не ги лови.
След като стане голям,
студент
, свършил училището и ако момчето и бута гърнето тогава, не е вече престъпление.
(втори вариант)
Този професор казва за тебе: Този
студент
не знае как да се носи, после има нещо в походката, не знае как да ходи, като върви, тропа като един кон.
(втори вариант)
Или той може да каже: Този
студент
си турил такива дебели налчета на краката, няколко пъти съм му казал да ги махне, ще развали дюшемето, той не ги маха.
(втори вариант)
Допуснете, вие сте
студент
, аз съм професор.
(втори вариант)
222.
Човешките косми
,
МОК
, София, 20.11.1931г.,
Вие сте
студенти
, имате право да гласувате.
Да кажем, че имате право като
студент
да гласувате.
(втори вариант)
223.
За кого ме мислите
,
НБ
, София, 22.11.1931г.,
Аз съм ви привеждал онзи пример с американския беден
студент
, който ходил да гледа тези боксьори пинджулисти, пехливани; един такъв пехливанин му ударил веднъж две плесници и го търкулнал на земята; казва му: „Ти далеч да седиш." В него се повдига честолюбието, започва той да наблюдава пехливанина как живее, как се упражнява.
– Аз съм онзи
студент
, на когото ти удари две плесници.
224.
Жал ми е за народа
,
НБ
, София, 6.12.1931г.,
Ние не сме си отживели." Младата мома казва на Христа: „Почакай малко, аз не съм срещнала още своя възлюбен." Майката, на която предстои да ражда, казва: „Не бързай толкова, аз още не съм родила."
Студентът
казва: „Почакай малко, докато свърша науките си." Астрономът казва: „Почакай малко и мен, искам да напиша своята научна теория." Казвам: тия хора не разбират защо Христос иде при тях.
225.
Щастливи числа
,
МОК
, София, 11.12.1931г.,
Ако писал някой виден критик, имаш право да се безпокоиш, но ако един обикновен
студент
писал, не се смущавай.
Обаче, в случая, някой
студент
едва свършил, иска да се прослави за критик.
(втори вариант)
226.
Пред всичкия народ
,
НБ
, София, 13.12.1931г.,
Ако сте
студент
и знаете, че професорът е страшен, обича да къса
студентите
, вие помилвайте носа си и кажете: не бой се, ти ще издържиш.
Всеки
студент
, както и всеки човек, сам си създава нещастията.
Възможно е, тъй както един търговец може да фалира, да изгуби 100 милиона; тъй както един
студент
могат да го скъсат; или както жената може да напусне мъжа си.
227.
Правилен живот
,
ООК
, София, 16.12.1931г.,
Някой млад
студент
не завършва университет, понеже гони щастието.
Друг млад
студент
не търси щастието пред себе си, но учи, не поглежда момите и завършва университета с успех - щастието го гони.
Някой млад
студент
не свършва университет, понеже гони щастието.
(втори вариант)
Друг млад
студент
не търси щастието пред себе си, но учи, не поглежда момите и свършва университета с успех - щастието го гони.
(втори вариант)
228.
Стимул и любов
,
МОК
, София, 18.12.1931г.,
Колко
студенти
има с пукнати глави!
Всеки
студент
да снеме своите престъпни идеи от себе си!
Има
студенти
, които се жертват за истината, макар и с пукнати глави вече.
Нали сега
студентите
разрешават един въпрос.
(втори вариант)
– Колко
студенти
има с пукнати глави?
(втори вариант)
– Аз ги похвалявам
студентите
в едно отношение, че те жертвуват живота си за едно глупаво положение.
(втори вариант)
Всичките
студенти
да снемат всичките престъпни идеи вътре в тях си.
(втори вариант)
Има
студенти
с пукнати глави, с вързани глави и пак отиват окървавени, насърдчават другите
студенти
.
(втори вариант)
229.
От смърт в живот
,
НБ
, София, 3.1.1932г.,
Това е толкоз вярно, колкото в една от американските колегии, един от знаменитите професори по зоология искали да го изпитат неговите
студенти
колко е учен.
Един германски професор се влюбва в своя
студентка
, но изгубва своята професорска катедра, завлича го
студентката
.
Друг германски професор се влюбва в една много бедна
студентка
, но тя го повдига.
230.
Бавни и бързи движения
,
МОК
, София, 8.1.1932г.,
Студент
си, вървиш и мислиш; ту забързаш, ту забавяш стъпките си – решаваш нещо.
Ти мислиш сега какво да направиш, имаш да плащаш на гостилничаря,
студент
си, вървиш, имаш сто, двеста лева, трябват ти за много други работи.
(втори вариант)
231.
Свободата / Свобода
,
МОК
, София, 15.1.1932г.,
Да допуснем, че ти си
студент
, искаш да свършиш университета с отличие.
Съдбата е професорът, който мачка
студентите
.
И дъщерята ще каже на баща си: Татко, получих писмо от един
студент
, много си го наплашил.
Бащата обича дъщеря си и заради нея поставя по-добра бележка на
студента
.
Да допуснем, че вие сте
студент
в университета, искате да свършите с отличие.
(втори вариант)
Наскоро получих едно писмо от един
студент
, много си го наплашил, ще му се пукне жлъчката.
(втори вариант)
232.
Свещеното място
,
МОК
, София, 5.2.1932г.,
Двамата, които сънуваха хубавите сънища, са
студентите
, които ядоха от дървото за познаване на доброто и злото.
Първите човеци –
студентът
и
студентката
, ги нарушиха, за което ги изпъдиха от рая.
На
студента
казаха: Ще работиш земята и с пот на челото ще изкарваш прехраната си.
На
студентката
казаха: С големи мъки ще раждаш.
Следователно, ако работиш много, малко придобиваш и живееш в беднотия, ти си
студентът
.
Ако страданията ти от ден на ден се увеличават, ти си
студентката
.
В какво се състои достойнството на ученика и на
студента
?
Това качество е нужно не само на ученика и на
студента
, но и на всяко общество.
Тя беше млада
студентка
, свършила университет, на 21 годишна възраст.
Аз не говоря за това, което е станало, но говоря за три неща: За това, което се случило с младата
студентка
в рая.
И вие, които ме слушате, младите
студентки
и
студенти
, нямате едно определено верую.
Когато започнеш да загазваш, нямаш пет пари в джоба си, дойде сиромашията, много работиш нищо не печелиш, ти си
студентът
.
(втори вариант)
– В какво седи достойнството на един ученик или един
студент
в училището?
(втори вариант)
И се държи с всичките ученици добре или със
студентите
.
(втори вариант)
Представете си дявола като адепт, маг, погледна той Ева, тя беше една
студентка
, свършила университета на 21 години.
(втори вариант)
Аз ви говоря сега за три неща: Това, което е станало с младата
студентка
в рая.
(втори вариант)
Вие младите
студенти
и
студентки
, всички сте многобожни, не сте дошли до еднобожие.
(втори вариант)
Всички стари
студенти
, които са се учили при този професор, какво са получили?
(втори вариант)
Онези двамата, които сънуваха великите сънища, единият отиде до центъра на земята, другият – на небето, те са двама
студенти
,
студенти
, които ядоха от дървото на познанието, доброто и злото.
(втори вариант)
И на
студентката
казаха: И на тебе ще се увеличат страданията ти.
(втори вариант)
На
студента
казаха: Много ще работиш и все ще фалираш.
(втори вариант)
Казвам: Когато в тебе се увеличава страданието, ти си
студентка
.
(втори вариант)
233.
Движения в природата / Съзнателни и механически движения
,
МОК
, София, 4.3.1932г.,
Студент
си, явяваш се на изпит, но професорът те къса два-три пъти.
Да допуснем вие сте
студент
в университета, скъсал ви е професорът два–три пъти, ще се явите пак.
(втори вариант)
Ще се оплачете в министерството, ще образувате една нова комисия или както този
студент
направил, той се приготвил много хубаво и на третия път отива с револвер, и пак го скъсали, той хваща професора си и казва: Или ще ми пишеш 5, или ще те изхвърля навънка от университета, защото не си на мястото си!
(втори вариант)
234.
Приложете Добродетел
,
НБ
, София, 13.3.1932г.,
Американски
студенти
направили много майсторски един бръмбар от 15-20 части на други бръмбари и го дават на своя професор да го определи към кой вид спада, към кое семейство.
235.
Петък и събота
,
МОК
, София, 18.3.1932г.,
Представи си, че си беден
студент
, следваш в университета, но нямаш достатъчно средства.
Представете си сега, че вие сте един беден
студент
в училището и ви недостигат средствата; вие искате назаем хиляда и петстотин лева от някой ваш приятел и той ви изпраща.
(втори вариант)
236.
Значение на числата
,
МОК
, София, 1.4.1932г.,
Студент
си, скъсат те на изпит.
Например,
студент
сте и са ви скъсали, изгубили сте пари, ще ви се смеят.
(втори вариант)
237.
Добрият поглед
,
МОК
, София, 8.4.1932г.,
От твоето разумно движение зависи щастието на някой
студент
.
238.
Живот, светлина и свобода
,
НБ
, София, 10.4.1932г.,
Ако всички професори са глупаци в университета, такива ще бъдат и
студентите
.
239.
Живите числа / Живи числа
,
МОК
, София, 15.4.1932г.,
Студентът
не може да се извинява с времето: че вън било студено, валяло сняг, духало вятър.
Казва един вътрешен закон, той е следният: Да допуснем, че сте
студент
: Вие сте вкъщи и не ви се ходи в училище, искате да знаете дали да идете или да не идете.
(втори вариант)
Допуснете, че един човек вижда как
студентите
влизат и излизат из университета или учениците влизат и излизат из училището.
(втори вариант)
Че сегашната младеж, сегашните
студенти
влизат с празни торби и излизат с празни торби.
(втори вариант)
Студентът
би могъл да каже: Когато трябва да отида в университета, вън е студено, сняг има, вятър има, може да ми увреди.
(втори вариант)
240.
Динамика на живота / Динамическият живот. (Динамиката на живота)
,
ООК
, София, 20.4.1932г.,
Няма да мине много време, и твоите
студенти
ще ти устроят някакъв капан.
Ако той се откаже да направи това малко добро, няма да мине и един месец, и неговите
студенти
ще го нарочат нещо - или ще стачкуват против него, и той ще изгуби много повече време, отколкото ако беше направил малкото добро.
(втори вариант)
241.
Живот, мисъл и воля
,
МОК
, София, 22.4.1932г.,
Но разбирането на двамата
студенти
е различно.
(втори вариант)
242.
Трите принципа / Трите типа
,
ООК
, София, 27.4.1932г.,
Ако си
студент
и не успяваш в уроците, свържи се с мисълта на професора си.
Ти се учиш,
студент
си.
(втори вариант)
243.
Пътят на възможностите
,
МОК
, София, 29.4.1932г.,
Студент
си в университета, но си беден, често изпадаш в затруднения.
– Какво искат да докажат на
студентите
в университета, с какво искат да ги запознаят?
(втори вариант)
Да ви приведа друг пример: Вие пишете писмо на един ваш приятел, защото имате нужда,
студент
сте, намирате се в трудно положение, пари ви трябват.
(втори вариант)
244.
Узрял плод
,
ИБ
,
БС
, София, 5.5.1932г.,
Християнинът трябва да бъде като онзи
студент
, който е прекарал четири-пет години в едно учебно заведение – такъв трябва да бъде за него религиозният живот.
245.
Слаби и силни положения
,
ООК
, София, 11.5.1932г.,
Един френски професор в Париж, като правел своите опити с електричеството, казал на
студентите
си: Както жицата е проводник на електричеството, така и аз съм проводник на енергиите и благата на природата.
Един френски професор в Париж като проповядвал на своите ученици,
студенти
, казал: "Пред вас аз съм един професор, но пред природата аз съм само един проводник.
(втори вариант)
246.
Разумност в природата
,
МОК
, София, 13.5.1932г.,
Ако не отговарят,
студентите
ще се сърдят, ще викат, докато ги уволнят.
Ако не се явят нови професори,
студентите
стачкуват, напущат университета и той се закрива.
Всички недоразумения, страдания не са нищо друго, освен кряскане на вашите
студенти
.
(втори вариант)
Когато човек е болен, кряскат
студентите
, не го искат, не знае да преподава професорът, по храносмилането, нищо не знае този професор, да се замени с друг.
(втори вариант)
Тогава
студентите
се разотиват.
(втори вариант)
Този университет се разваля, стачкуват
студентите
и университетът не функционира или с други думи организмът не функционира или слабо функционира.
(втори вариант)
247.
Знание и прилагане
,
ООК
, София, 8.6.1932г.,
Студент
се оплаква, че професорът му ще го скъса.
248.
Новото знание / Ново знание
,
МОК
, София, 10.6.1932г.,
При един голям, виден търговец отишли двама
студенти
да предложат някаква стока за купуване.
Търговецът прегледал стоката и отказал на
студентите
под предлог, че не му е нужна.
След тях отишла една
студентка
– млада, красива мома, със същото предложение да купи стоката й.
И двамата
студенти
останали изненадани от поведението на търговеца.
В Америка има
студенти
, които през лятото си изкарват около хиляда долара и през зимата минават с тях.
Наричат ги „нахалните
студенти
”.
Американски
студенти
има, които спечелват през лятото 1 000 долара с продаване на картички, на книги.
(втори вариант)
Наричат ги нахални
студенти
.
(втори вариант)
Да ви дам друг пример: При един американски търговец, богаташ, отиват
студенти
, искат да рекламират стока при богатия търговец, той казва, господа, не може да купя.
(втори вариант)
Срещат се двамата
студенти
и тази
студентка
в университета.
(втори вариант)
Питам, той защо от младата
студентка
купил стоката, а от този младия
студент
не е купил.
(втори вариант)
249.
Добрата воля Божия
,
УС
, София, 26.6.1932г.,
Той прави опити на
студентите
си, реже животните, изучава ги заедно с тях.
250.
Творители на Словото
,
НБ
, София, 3.7.1932г.,
Някоя млада мома се е обезсърчила, че не я обичат; младият момък се обезсърчил, че не го обичат;
студентът
се обезсърчил, че не е завършил; търговецът се обезсърчил, че няма пари; жената се обезсърчила, че няма деца.
251.
Най-малкото добро
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 20.7.1932г.,
Вие можете да облечете дрехата на професора, да отидете с нея между
студентите
, но какво ще им преподавате?
Какво ще бъде вашето положение, ако
студентите
знаят повече от вас?
Още при отваряне на устата, преди да изговорите първата дума,
студентите
ще ви изпъдят навън.
252.
Което остарява
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 10.8.1932г.,
При свършване на годината,
студентите
, които са завършили с успех, получават една стотинка като възнаграждение на труда им.
253.
Път на зазоряване
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 13.8.1932г.,
Представете си, че вие сте
студент
в университета и се явявате на изпит: отговаряте за шест, а професорът ви пише единица.
Професорът ви погледне, усмихне се и казва: „Този мой
студент
не може да разбере урока, който му преподавам с тази единица.
Обаче, като не разбира значението на единицата,
студентът
казва: „Скъса ме професорът, пропаднах на изпита“.
Та, когато професорът поставя на
студента
си единица, а не шесторка, с това той му казва: „Докато не поникнеш, не мога да ти сложа шест.
Професорът погледне, види, че
студентът
е поникнал, и казва: „Хайде, на добър час, издържа изпита си!
254.
Иде час
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 24.8.1932г.,
Не, тази мома е професорка, плаща ѝ се по десет хиляди лева месечно да чете лекции на
студентите
в университета.
Стоте момци са
студентите
, на които тя чете лекции.
Тя едновременно чете на сто
студенти
.
Тя чете една и съща лекция, която
студентите
разработват по различен начин.
255.
Видяхме славата
,
СБ
, София, 28.8.1932г.,
Няма професор, който дава отчет на
студенти
, защо държал лекцията по този начин, а не по друг начин.
Не са
студентите
, които трябва да диктуват на професора си как да преподава.
Тия
студенти
ще свършат и един ден и те ще преподават.
Няма професор, който да дава отчет на своите
студенти
, защо държал лекцията по този начин, а не по друг начин.
(втори вариант)
Не са
студентите
, които трябва да диктуват на професора си как да преподава.
(втори вариант)
Тия
студенти
ще свършат и един ден и те ще преподават.
(втори вариант)
256.
Три пътя
,
СБ
, София, 29.8.1932г.,
Той се е упражнявал, понеже като
студент
се докоснал до един, който му ударил плесница и го повалил на земята.
Той се упражнявал, понеже като
студент
се докоснал до един, който му ударил плесница и го повалил на земята.
(втори вариант)
257.
Новата работа
,
СБ
, София, 30.8.1932г.,
Един професор след като говори на
студентите
четири години, след четири години казват: "Тази лекция съм слушал, друго нещо ново ни кажете." След четири години не иска
студентът
да слуша професора по същата лекция.
Казват: "Ние сме слушали това." Та казвам: Ти трябва да осиромашееш, значи професорът после ще слуша
студентите
какво са разбрали.
Един професор, след като говори на
студентите
четири години, след четири години те казват: „Тази лекция сме слушали, друго, нещо ново ни кажете." След четири години
студентите
не искат да слушат професора със същата лекция.
(втори вариант)
После професорът ще слуша
студентите
какво са разбрали.
(втори вариант)
258.
Тънки и дебели линии
,
МОК
, София, 2.9.1932г.,
Обаче редът в университета е такъв, че като преподава професорът,
студентът
трябва да учи и да знае.
Някой
студент
минава за идеалист, но иска да стане бас, да забогатее.
В сегашното възпитание на младото поколение, някой
студент
си въобразява.
(втори вариант)
259.
Изключителни условия
,
ООК
, София, 7.9.1932г.,
Ще се явиш пред Господа, както
студентът
пред своя професор.
Ако
студентът
знае урока си, професорът ще го слуша.
260.
Божествени и човешки процеси / Човешки и Божествен процес
,
МОК
, София, 9.9.1932г.,
Мислите ли, че професорът не държи отговорен
студента
, ако последният не е решил задачата си правилно?
Професорът изпраща
студента
да изследва известен въпрос, дава му средства, пособия и ако той не реши задачата си правилно, отговорността пада върху него.
261.
Истинната лоза
,
НБ
, София, 18.9.1932г.,
Влезе друго едно същество между професора и
студента
.
Професорът вече мисли другояче за
студента
.
Истината е нещо, което може да повдигне реномето на
студента
в ума на професора и да промени неговото мнение и отношение към
студента
.
Студентите
, които го слушат, те са клиенти.
Казваше ми един
студент
: "Един професор ме беше нарочил да ме скъса, каквото и да правех, беше ме нарочил този професор, намерих се в чудо.
И оттам насетне неговото отношение към
студента
се изменя.
262.
Свещен трепет,
,
ИБ
, София, 22.9.1932г.,
Той като усетил най-малката частица, казва на
студентите
: "Бягайте всички!
" И
студентите
, и професорът, всички избягват от аудиторията и след това става взривът, всичко отива. Бягай!
Един
студент
, който иска да изучава математика, той трябва да се стегне да учи четири години в университета, седем години в гимназията преди това.
263.
Превръщане на числата
,
НБ
, София, 25.9.1932г.,
Няма някой от вас, който да не е имал този свещен трепет, и на пет години като сте били, и на десет, и като
студент
.
Няма нито един от вас, който да не е имал този свещен трепет и на пет години като сте били, и на десет, и като
студенти
.
(втори вариант)
264.
Изворите на живота / Към изворите на живота
,
МОК
, София, 30.9.1932г.,
Има
студенти
, които разчитат на професора си, да им пише добра бележка, а те нищо не учат.
265.
Граници на възможности
,
МОК
, София, 14.10.1932г.,
Събират се около него няколко
студенти
и почват да го режат.
Студентите
поглеждат към трупа и си казват: Какъв си бил, какво те е вълнувало, това не ни интересува.
В медицината поставят един умрял човек, който е отгледан от майка си, поставят го на масата и
студентите
се разпределят наоколо и режат този труп.
(втори вариант)
Студентите
казват: „Дайте друг труп.“ И пак режат.
(втори вариант)
Но
студентите
благодарение, че те имат една добра страна, най-първо желаят този
студент
да го видят снажен и казват: „Какво си правил в света, ние не искаме да знаем.
(втори вариант)
Студентите
виждат де минават нервите и къде отиват, също и мускулите.
(втори вариант)
Ако ви погледне професорът малко горделиво, то първото нещо, което ще събуди в ума на този професор, е - той ще каже: „Чакай да опитам способностите на този
студент
.“ И той веднага ще ви даде една от най-трудните задачи да разрешите.
(втори вариант)
266.
Ето отрока
,
НБ
, София, 6.11.1932г.,
Един млад
студент
, който свършил два факултета – по математика и философия, но в живота не може да си намери място.
Какъв шанс има за един
студент
, който сега е свършил училище, да вземе тази служба, когато имало толкова хиляди души със способности, работили.
Един млад
студент
свършил два факултета математика и философия, но в живота не може да си намери място.
(втори вариант)
Какъв шанс има за един
студент
, който сега е свършил училище, да вземе тази служба, когато има толкова хиляди души със способности, работили?
(втори вариант)
267.
Сляп от рождение
,
НБ
, София, 13.11.1932г.,
Някой ученик съгреши – жито, някой
студент
сгреши – жито.
Някой,ученик сгреши жито, някой
студент
сгреши жито.
(втори вариант)
268.
Три типа хора / Трите типа хора - положителен, отрицателен и неутрален
,
ООК
, София, 23.11.1932г.,
Той бил много съсредоточен в работата си, но по едно време,
студентите
забелязали, че, както преподавал, изведнъж мисълта му се отклонявала; той се спирал, замислял се нещо и прекъсвал връзката на мисълта си.
Студентите
забелязали, че това ставало всякога, когато в аудиторията присъствала една млада, красива
студентка
.
Може и да е било съвпадение, но
студентите
проследили и се уверили, че когато
студентката
е в аудиторията, професорът се борил със себе си, разсейвал се, а когато тя отсъствала, той бил пак тъй съсредоточен, както и по- преди.
Казвате: Какво отношение може да има между
студентката
и този професор?
Казвам: Ако професорът започне да се занимава с любовта, веднага ще прекъсне лекцията си и отношенията му със
студентката
ще се изменят.
В първо време, той ходел небрежно облечен, с разрошени коси, но щом почвал да се вглежда в
студентката
, той се замислял, обличал се добре; той приглаждал косите си, внимавал да няма нито едно петно на дрехите си.
Студентът
, като не посещава лекциите, се оправдава с болния си крак.
Какво ще каже онзи
студент
, който не страда от ревматизъм и пак не посещава университета?
Например боли ви кракът, имате ревматизъм и по причина на тази болка вие не можете да отидете на лекциите си, ако сте
студент
, или на църква, ако сте религиозен човек.
(втори вариант)
Той бил много съсредоточен в работата си, но по едно време
студентите
му го забелязали, че както преподавал, изведнъж мисълта му се отклонявала, той се спирал, замислял се нещо и прекъсвал връзката на мисълта си.
(втори вариант)
Студентите
му забелязали, че това става всякога, когато в аудиторията присътствувала една млада, красива
студентка
.
(втори вариант)
Може и да е съвпадение, но
студентите
проследили и забелязали, че когато тази
студентка
е в клас, професорът се борил нещо в себе си, разсейвал се, а когато
студентката
отсътствувала от лекция, професорът бил пак тъй съсредоточен, както и по-напред.
(втори вариант)
Казвате: „Какво отношение може да има между
студентката
и този професор?
(втори вариант)
“
Студентката
възпитава професора си, тя го пита: „Ти можеш ли да ми кажеш нещо по любовта?
(втори вариант)
Сега има други теми, които трябва да се развият.“ Рекох, ако професорът почне да се занимава с любовта, веднага ще прекъсне лекцията си и веднага отношенията му към
студентите
ще се изменят.
(втори вариант)
В първо време професорът ходи малко небрежно облечен с разрошени косми, но щом почне да се замисля, да се вглежда в
студентката
, той започва да се облича добре, да приглажда космите си, гледа да няма нито едно леке на дрехите си, всякога да бъде чист и спретнат.
(втори вариант)
269.
Силата на ума
,
МОК
, София, 25.11.1932г.,
И
студентът
каквато болест види, ако иска да прави диагноза на болестта, той има всичките болести описани там.
(втори вариант)
И ако изучи всичките диагнози,
студентът
се изпоплаши и мисли, че има тези болести.
(втори вариант)
270.
Зависимост в природата / Зависимост на мислите и чувствата от постъпките (Зависимост в природата)
,
МОК
, София, 2.12.1932г.,
Когато професорът преподава, застава на известно разстояние от
студентите
, с лявата страна към дъската, а с дясната – към тях.
Той има вяра в себе си, разполага със знания и приковава вниманието на
студентите
си.
А понеже професорът ще иска и
студентите
да мълчат, той ще си тури дясната страна към тях.
(втори вариант)
Дясната страна ще накара
студентите
да мълчат.
(втори вариант)
Ако професорът си тури дясната страна към
студентите
, те ще мълчат, той ще привлече вниманието им.
(втори вариант)
271.
Новото съзнание
,
УС
, София, 4.12.1932г.,
Студентка
се оплаква, че няма подходяща среда.
272.
Яви им се
,
НБ
, София, 4.12.1932г.,
Но нас ни предстои много трудна работа в света, както на онзи
студент
му предстои грамаден труд.
Ако ти можеш да предадеш на човечеството живот, ако можеш да оставиш една свещена идея, един свещен подтик, ако ти можеш да освободиш човечеството от всичките тези болести, от глада... Като се яви един учител, в първо отделение преподава едно учение, като се съберат
студенти
, преподава друго учение.
На нас ни предстои много трудна работа, както на всеки
студент
му предстои грамаден труд.
(втори вариант)
Един учител в първо отделение преподава по един начин, а професорът преподава съвсем други знания на
студентите
.
(втори вариант)
273.
Думи на Правда
,
НБ
, София, 11.12.1932г.,
Някой праща
студент
в странство, а домашните му се противопоставят, казват че не трябва да давана никого.
(втори вариант)
274.
Една похвала
,
ООК
, София, 14.12.1932г.,
Професор си, искаш всички
студенти
да те обичат.
Не, само 25 % от
студентите
ще те обичат, 25 % няма да те обичат, а 50 % ще бъдат безразлични към тебе.
275.
Живият хляб
,
НБ
, София, 18.12.1932г.,
Има прислужници на някоя специалност, знаят повече от
студентите
.
Например по физика, по химия, по биология знаят някой път повече и
студентите
се допитват до разсилните.
Много пъти те улесняват
студентите
как да си вземат изпита.
Има прислужници, които по някоя специалност знаят повече от
студентите
и те се допитват до тях.
(втори вариант)
Много пъти те улесняват
студентите
да си вземат изпита.
(втори вариант)
276.
Времето на доброто
,
МОК
, София, 27.1.1933г.,
Студент
си.
Понеже
студентът
призна професора за учен, последният му показва своето благородство.
Професорът къса
студента
, докато последният го признае за по-горен от себе си.
И съдбата постъпва като професора – къса
студентите
.
Ти си
студент
, имаш един добър, но строг и справедлив професор.
Едно нещо има той, което
студентите
не харесват – не обича да се ръкува.
За
студента
щастието е в изпитите.
Професорът забелязва, че
студентът
се страхува от него и му се усмихва.
Ето, щастието се усмихва на
студента
.
Питам: Какво по-голямо щастие ще търси
студентът
?
277.
Защо възкръсна
,
НБ
, София, 29.1.1933г.,
„
Студент
съм.“ То е само работа.
Ако
студентът
разбираше, той щеше да стане учен човек, ще се радва.
Ако
студентът
мисли, че нищо няма да стане, той се смущава.
278.
Съразмерност в природата / Съотношение на ухото към ума, дробовете и стомаха
,
МОК
, София, 17.2.1933г.,
Ако е
студент
, казва: „И да ме скъсат на изпит, нищо от това.
Студент
ли искаш непременно да бъдеш?
В университета виждате, че един
студент
е способен, има и пари - не желайте неговото положение.
(втори вариант)
Тоя
студент
е един от даровитите
студенти
.
(втори вариант)
Тоя
студент
е от даровитите
студенти
, но съдбата му е определена.
(втори вариант)
279.
Пътя на енергията / Прав път на енергиите
,
МОК
, София, 24.2.1933г.,
Студент
си, готвиш се за изпит, но имаш едно предчувствие, че ще те скъсат.
Например били сте
студент
, минавате някой
студентски
изпит и казвате: „Имам чувството, че ще ме скъсат.“ Имате едно песимистично чувство и забравяте фактите.
(втори вариант)
280.
Човешкият нос / За човешкия нос
,
ООК
, София, 1.3.1933г.,
Има един случай с един от нашите стари братя, който сега е заминал за онзи свят, и там е вече приет за
студент
, учи в тамошния университет.
(втори вариант)
281.
Затвор и освобождение
,
МОК
, София, 10.3.1933г.,
Студент
си, готвиш се за изпит, но се намираш в трудно положение – не помниш, паметта ти е слаба.
Щом се запишеш, ти си вече
студент
, но учене се иска от тебе.
Оказва се, че мозъчните течения на професора и на
студента
са в дисхармония.
Ако
студентът
разбира този закон, ще се яви на изпит друг ден, когато енергиите между тях са хармонични.
Ето как трябва да постъпи този
студент
.
Такива са и енергиите на
студента
.
Преди да се яви на изпит, той трябва да помоли една от
студентките
, с мек, женствен характер, да влезе преди него, да смекчи атмосферата.
Един наш приятел,
студент
по медицина, се явил на изпит при един строг професор.
Едва влязъл в стаята, професорът му казал: „Първо да се яви
студентката
номер еди-кой си, а вие след нея“.
Студентката
влязла преди него, издържала изпита си добре.
След нея се явил нашият приятел, който без да съзнава, помага и на себе си, и на
студентката
.
Професор има, който скъсва
студента
.
(втори вариант)
Не че иска нарочно да го скъсва, но защото мозъкът на
студента
и мозъкът на професора е другояче нагласен.
(втори вариант)
В този ден
студентът
не трябва да отива при професора да го изпитва, ако той разбира закона.
(втори вариант)
Аз съм
студент
, ще намеря една красива
студентка
и ще й кажа да влезе преди мене да я изпита.
(втори вариант)
Между нея и професора има хармония и след това той е готов заради тази
студентка
да прекара и мене.
(втори вариант)
Вие имате един пример с един наш приятел - по медицина е
студент
и очаква да държи изпит.
(втори вариант)
Влиза нашият приятел, но професорът казва: „Да влезе
студентката
.“ Той не я скъсва, самата
студентка
се чуди как е станало това.
(втори вариант)
Има нещо в характера на нашия приятел (Кирил Паскалев), който допринесе за благото на тази
студентка
.
(втори вариант)
282.
Петте ечемичени хляба
,
НБ
, София, 30.4.1933г.,
Отива един
студент
, който свършил четири факултета – това било в Америка, при един американски милиардер.
Но тази мома има един здрав мозък, има здрави дробове, здрави еманации има, а на този
студент
му липсва нещо.
Когато почне да прогресира и се отличи от другите
студенти
, той се индивидуализира, почват да го хвалят.
283.
Трима господари
,
МОК
, София, 12.5.1933г.,
Ти си
студент
последна година.
Ти си
студент
последна година.
(втори вариант)
284.
Добрата постъпка
,
ООК
, София, 24.5.1933г.,
Даже един български чиновник, даже един български министър едва ли разполага с такава заплата на такъв
студент
, с която той може да живее цяла година.
(втори вариант)
285.
Пауза в живота
,
МОК
, София, 26.5.1933г.,
Един
студент
, американец, присъствал на сеанса на един борец, който правел изкусни упражнения и фокуси.
Като го гледал,
студентът
казал нещо по адрес на бореца.
От този момент у
студента
се зародило желание и той да му удари плесница, но разбрал, че ако борецът го удари втори път, той няма да стане от мястото си.
Тогава
студентът
го хванал ловко за краката и го дигнал във въздуха, като свещ.
След това му казал: „Аз съм онзи
студент
, на когото преди 10 години ти удари една плесница и ме търкули на земята“.
Един
студент
американец присъствал на сеанса на един борец, който правел изкусни упражнения и фокуси.
(втори вариант)
Като го гледал,
студентът
казал нещо по адрес на бореца.
(втори вариант)
От този момент у
студента
се зародило желание и той да му удари плесница, но разбрал, че ако борецът го удари втори път, той няма да стане от мястото си.
(втори вариант)
Тогава
студентът
го хванал ловко за краката и го дигнал във въздуха като свещ.
(втори вариант)
След това му казал: „Аз съм онзи
студент
, на когото преди 10 години ти удари една плесница и ме търкули на земята.“ „Много добре си се Възползвал от моята плесница - казал борецът.
(втори вариант)
286.
Не се мълви
,
НБ
, София, 28.5.1933г.,
Когато професорите работят в университета, ще работят и
студентите
; когато професорите престанат, да престанат и
студентите
.
Когато професорите работят в университета, ще работят и
студентите
.
(втори вариант)
Когато професорите престанат, ще престанат и
студентите
.
(втори вариант)
287.
Три вида процеси
,
МОК
, София, 23.6.1933г.,
Как познава
студентът
, че професорът му не е разположен?
Той започва да къса
студентите
, мрачен е, навъсен.
Той е намусен, а
студентът
му отговаря с усмивка.
Как познава
студентът
, че професорът му не е разположен?
(втори вариант)
Той започва да къса
студентите
, мрачен е, навъсен.
(втори вариант)
Той е намусен, а
студентът
му отговаря с усмивка.
(втори вариант)
288.
Свещената област на живота
,
ООК
, София, 28.6.1933г.,
На същото основание, по ръката на
студента
може да познаеш ще го скъсат ли на изпита или не.
Студент
съм, погледнеш ръката, да знаеш ще ме скъсат или не.
(втори вариант)
289.
Живот и идеал
,
МОК
, София, 30.6.1933г.,
Дошло време за изпити, но
студентът
не могъл да учи, пианото го смущавало.
И хитрина да е, важно е, че
студентът
издържал изпита си.
Така действа професорът на
студента
.
Има професори, които всяват страх и ужас в
студентите
.
Но има професори, които успокояват
студентите
си и изгонват страха от тях.
Влезе професорът в аудиторията и гледа, лицата на
студентите
изменени, уплашени.
Между професора и
студента
трябва да има хармония.
Достатъчно е професорът да бъде разположен към
студентите
си, за да могат лесно да държат изпитите си.
Достатъчно е професорът да бъде разположен към
студентите
си, за да могат лесно да държат изпитите си.
(втори вариант)
Дошло време за изпити, но
студентът
не могъл да учи, пианото го смущавало.
(втори вариант)
И хитрина да е, важно е, че
студентът
издържал изпита си.
(втори вариант)
Така действа професорът на
студента
.
(втори вариант)
Има професори, които всяват страх и ужас в
студентите
.
(втори вариант)
Но има професори, които успокояват
студентите
си и изгонват страха от тях.
(втори вариант)
Влезе професорът в аудиторията и гледа - лицата на
студентите
изменени, уплашени.
(втори вариант)
Между професора и
студента
трябва да има хармония.
(втори вариант)
290.
Праведният ходи в целостта си / Праведният ходи
,
НБ
, София, 2.7.1933г.,
Казва: „Аз вярвам в Бога.“ Значи вярвам в университета; вярвам, че всичките професори са учени; вярвам, че
студентите
учат, но аз не уча.
Един американски
студент
, слаб и хилав, много деликатен, ходил да гледа един американски юнак, който дигал един кон с площта нагоре.
Студентът
се приближава много наблизо, че му препятствал на работата.
Аз съм онзи
студент
, на когото ти оши две плесници.“ „Че как стана?
“ „Учих се – казва – от тебе.“ „Надминал си ме.“ Когато природата ти ошие две плесници като този
студент
, започни да я изучаваш.
Христос казва: „Достатъчно е на ученика да бъде като учителя си.“ Този
студент
не е ходил да се състезава, казва: „Благодарение на онова, което научих, ето моята сила.“ Не мислете, че и този в себе си не може да развие още по-грамадна сила.
Да вярваш в Бога, това значи да вярваш в университета, в професорите, в
студентите
, в себе cи, в науката, която се преподава.
(втори вариант)
Друг американски младеж,
студент
, слаб и хилав, много деликатен, ходил да гледа един американски юнак, който вдигал един кон.
(втори вариант)
Студентът
се приближил до него.
(втори вариант)
Студентът
така се обидил от това, че се амбицирал и започнал всеки ден да изучава ред упражнения, за да добие и той сила.
(втори вариант)
Когато природата ти удари две плесници като на този
студент
, започни да я изучаваш.
(втори вариант)
291.
Великата реалност
,
МОК
, София, 7.7.1933г.,
Преди години срещнах един
студент
, много даровит, но крайно самонадеян.
Преди години срещнах един
студент
много даровит, но крайно самонадеян.
(втори вариант)
292.
Красивите линии в природата
,
ООК
, София, 12.7.1933г.,
Един руски
студент
от музикалната академия видял Христа, който му казал: Не ти харесвам очите.
Вие се намирате в положението на онзи руски
студент
, който бил в една академия и видял Христа.
(втори вариант)
Идват
студенти
, спасяват го.
(втори вариант)
Когато един
студент
влезе в кое и да е училище или в университета, или в гимназията, или в основното училище, от кого зависи този прогрес?
(втори вариант)
293.
Доволството в живота
,
МОК
, София, 14.7.1933г.,
Студентът
отива на изпит и си мисли: „Ами ако професорът ме скъса?
препятствие в ума на
студента
.
Студентът
отива на изпит и си мисли: „Ами ако професорът ме скъса?
(втори вариант)
препятствие в ума на
студента
.
(втори вариант)
294.
Елате да обядваме / Елате и обядвайте
,
НБ
, София, 16.7.1933г.,
Ние разрешаваме въпросите като този
студент
.
295.
Сигурното място
,
МОК
, София, 21.7.1933г.,
Студент
си, нямаш никакви средства.
Студент
си, нямаш никакви средства.
(втори вариант)
296.
Работа и почивка. Любов и Мъдрост
,
НБ
, София, 12.11.1933г.,
Ако един професор си е починал, той ще може да помага на
студентите
си, като им чете своите лекции.
297.
Произход и значение на светилника
,
НБ
, София, 19.11.1933г.,
Ако хората наистина са убедени, че душа не съществува, че човек умира и нищо не остава от него, защо тогава
студентите
ходят всяка година на мястото, дето Ботев е паднал убит, и му споменават паметта?
298.
Търпелив и добър човек
,
ООК
, София, 22.11.1933г.,
Ако един ученик в гимназията или
студент
в университета не може да разреши една задача, нека си попее две три минути и ще види как лесно ще разреши задачата.
299.
Красна като Луната и чиста като Слънцето
,
НБ
, София, 26.11.1933г.,
Чули я някои от
студентите
и една вечер трима от тях решили да направят с нея една шега.
300.
Перпендекулярно отношение
,
МОК
, София, 1.12.1933г.,
Тогава представете си, че един
студент
, който е в училището, казва: „Нямам си парици!
Вие изпитвате другите
студенти
.
Ставате професор, всичките
студенти
са наредени.
Ще наредиш и скъсания
студент
.
Колко
студенти
искате да изпитате?
Вие сте професор, а искате да изпитате десет
студенти
- най-хубавото число.
След като ги изпиташ, всичките десет
студенти
на любовта ще кажат: „Този човек струва да бъде професор." Втори път като идете да държите изпит, по същия начин вие ще свършите.
301.
Стани и яж!
,
НБ
, София, 3.12.1933г.,
Христос дойде, бутне го по рамото и казва: „Колкото иска, дай му.“ Ти си
студент
в университета, Христос отиде, бутне професора и казва: „Тури му 6.“ Навсякъде, където Христос върви с тебе, когато се изявява, Той върви пред тебе и ти се чудиш – върви ти.
302.
Законът на молитвата
,
УС
, София, 10.12.1933г.,
Ако аз съм
студент
, така ще направя тогава преди изпитването: ще си извадя кърпата и ще изчистя пръстите си.
Един италиански лекар казва, че зад всеки пръст има по един орган и ти като очистиш пръстите си като
студент
, когато професорът ще те изпитва, ти ще възприемаш от професора неговата мисъл, която съответствува на този орган, и ще говориш.
303.
Освободеният роб
,
НБ
, София, 17.12.1933г.,
Един американски професор, който правил своите изследвания с взривните вещества в своята лаборатория в един клас със
студенти
с една много малка част от експлозива, но той бил толкова експлозивен и дошъл да прави опита с една малка част и като видял, че ще стане взрив, казал на всички
студенти
„Бягайте!
304.
Да живее душата ми
,
НБ
, София, 31.12.1933г.,
Мене ми разправяше един господин една своя опитност: „Идва един беден
студент
, исках да го изпъдя, но нещо ми казва: „Направи добро на този човек.
305.
Обичайте положителното
,
МОК
, София, 5.1.1934г.,
Добре. Да допуснем, че вие сте ученик,
студент
някъде, разправят нещо, забравяте го.
306.
Синовно отношение
,
УС
, София, 21.1.1934г.,
Аз сравнявам това с онзи руски
студент
: Той се молил и искал да види Христа.
Един ден Христос му се явява и му казва: „Не ти харесвам едното око – лявото ти око.“
Студентът
взема свещта, туря лявото [си] око на свещта и го изгаря.
Другите
студенти
казват, че е полудял.
307.
Огнената пещ
,
НБ
, София, 28.1.1934г.,
Един
студент
, нека той да бъде винаги радостен, че е срещнал един професор, който живее по Бога.
308.
Изпълнение волята
,
УС
, София, 4.2.1934г.,
Един млад брат го хващат, понеже
студентите
правили бунт и го набедили за един
студент
бунтар.
309.
Мене слушайте
,
НБ
, София, 11.2.1934г.,
Един американски
студент
си оставил брада, угледен момък бил.
Един ден идват
студенти
, като седели, понеже женски свят имало, накарали го да си обръсне брадата.
310.
Приготовленията на сърцето
,
НБ
, София, 4.3.1934г.,
“ Закъсал някой
студент
, скъсали го, кажи: „Втори път ще издържиш!
311.
Какво знамение показваш нам?
,
НБ
, София, 25.3.1934г.,
Сега, аз не искам да изнасям дефектите на хората, защото вие ще се изплашите и ще замязате на онези
студенти
от третата година по медицина – като изучават патологическите болести и се случи след това да заболеят от някаква болест, те мъчно се лекуват, защото, дето и да се пипнат, все изпитват същите симптоми на споменатите болести.
312.
Опорна точка в живота
,
МОК
, София, 20.4.1934г.,
Всичките
студенти
били доволни.
Това ставало, когато една
студентка
влизала в университета и тогава мислите ставали несвързани, а когато я нямало, професорът говорил много добре.
Студентите
казали: „Ще турим някой да я изпъди.
Тази
студентка
има някаква магическа сила." Питам: Има ли някакво съотношение между тази
студентка
и лекциите на професора?
И предметът за
студентката
е по-силен, отколкото предметът на лекцията.
Все таки във вашият клас ще влезе някоя
студентка
.
Да допуснем, че вие сте един
студент
и искате да следвате.
313.
Числото 153
,
НБ
, София, 13.5.1934г.,
“ Какъв опит може да направи един
студент
, който е свършил университета?
314.
Три фактора
,
НБ
, София, 17.6.1934г.,
Но и най-богатите
студенти
, които […]итават в училището, излизат такива, те изгубват своето бъдеще.
Аз съм привеждал примера за един американски
студент
, който отива да гледа някой американски борец.
“ – „Аз съм оня
студент
, на когото ти удари преди 10 години една плесница и го търкули на земята.“ – „Как, че кога?
Тези мъдрувания ще бъдат както онези
студенти
в Америка, от една колегия, които искали да изпитат своя професор колко е учен човек.
315.
Часът на Любовта
,
СБ
, София, 19.8.1934г.,
Ако бяхте приели просяка в дома си, вие щяхте да научите от него повече, отколкото от лекцията, която ще предадете на
студентите
си.
316.
Колко са прекрасни нозете
,
НБ
, София, 14.10.1934г.,
Или някой може да е
студент
, който иска да знае дали някой човек е богат, за да може да апелира към него, да му помогне да свири.
317.
Причини и условия
,
МОК
, София, 23.11.1934г.,
Да кажем, че ти си
студент
, имаш професор с продълговато лице и дълги пръсти.
318.
Помни го
,
МОК
, София, 7.12.1934г.,
Ще вземем един обикновен
студент
, комуто бащата праща по две хиляди лева.
Ще му турят това, онова, ще го нагостят и ще му кажат: „Този
студент
има да учи.
Може би
студентът
след един-два месеца ще се освободи от цирея.
Циреят е свободен, но
студентът
не е свободен.
Да кажем, че съм
студент
, и да кажем, че мисля да напусна следването, а не трябва да напущам.
Например един
студент
, който е сиромах, представя си, че е пръв министър в България, събужда се и вижда, че не е пръв министър.
319.
Философия на трептенията
,
МОК
, София, 14.12.1934г.,
Срещаш някого, кажи: „Поет си ти, напиши най-хубавата книга.“ На друг кажи: „Може да станеш голям банкер, да помагаш на бедните
студенти
.“ Вие сега се чудите какво да кажете.
320.
Проводници (Където и да отидем)
,
ООК
, София, 2.1.1935г.,
Студентите
се качили горе и свалили кабриолета по молбата на председателя на [щата] - той сега плаща на други
студенти
да му снемат отгоре кабриолета.
Студентите
в негово отсъствие вземат че измъкват предните колела и ги турят отзад на кабриолета, а задните турят отпред.
Среща го един
студент
и му казва: „Господин ректоре, има нещо станало с вашия кабриолет.
Задните колелета са отпред, а предните са отзад.” Слиза ректорът,
студентите
започват да поправят и турят колелата на местата им, и се урежда въпросът.
Някой път децата правят такива шеги, но тук в случая това не са глупави деца, а
студенти
от трета и четвърта година, но искат да направят шега да се посмеят.
Ректорът, за да изучи работата, веднъж се дегизирал, облякъл се като
студент
и отишъл с тях в бостана, и тъкмо слизали от кабриолета, той казал: „Воу!
”
Студентите
познали по гласа му, че това е ректорът, и оттам насетне шегите престанали.
Не че тези
студенти
имат нещо лошо, но
студентите
лекуват ректора.
321.
Погрешка и спънка
,
МОК
, София, 4.1.1935г.,
Държи той лекция на
студентите
, говори за човека, разграничава го, че се обърква най-после.
Той вече не може да разбере, каква е разликата между
студентите
и него.
Държи той лекция на
студентите
, говори за човека, разграничава го тъй, че най-после се обърква.
(втори вариант)
Той вече не може да разбере каква е разликата между
студентите
и него.
(втори вариант)
322.
И ще доведат всичките ви братя
,
НБ
, София, 6.1.1935г.,
Ето, когато младият
студент
се беше захласнал по пътя, та го блъсна автомобилът и излезе след това младата мома и го заведе в къщи си, това беше едно щастие за него, изпратено му от Провидението.
323.
Здравото учение
,
НБ
, София, 13.1.1935г.,
Малкото дете е често галено от майка си, но когато порасне, когато стане
студент
в университета, майка му не го гали вече, тя се радва, че той учи.
Един американски професор правил опити пред
студентите
си с едно ново изобретение, което било силно взривно, но като видял, че опитът излиза несполучлив, казал на
студентите
си: Бягайте!
И професорът, и
студентите
, всички избягали вън от лабораторията.
Погрешно е за един
студент
от университета да се занимава с буквари на първото отделение.
324.
Разумният домостроител
,
НБ
, София, 3.2.1935г.,
– Да ви кажа защо се е обезсърчил – Тя е
студентка
например, и няма средства да довърши образованието си.
– Да ви кажа защо се е обезсърчил – Тя е
студентка
например, и няма средства да довърши образованието си.
(втори вариант)
325.
Първото и последното място
,
МОК
, София, 15.2.1935г.,
Един млад
студент
закъсал съвсем.
Имаме толкова хора, колкото ни трябват, нямаме бюджет.“
Студентът
казал: „Аз не искам никаква заплата.
Ще го видим какъв е този
студент
.“
Студентът
, след като даде палтото на някой благородник, ще му каже някоя хубава дума.
Казвам сега: Вие поне толкова, колкото този
студент
, не може ли да направите?
Какво е казвал
студентът
не зная, но работата е, че всеки изваждал и давал.
Някой път вие се намирате в условията на този
студент
, че не можете да намерите работа, не ви върви в нищо.
Ти седиш и издишаш, но този
студент
, който бил в ресторанта, той като издишал, казал тези думи на американеца.
326.
Тогаз се обърнах аз и видях
,
НБ
, София, 24.2.1935г.,
Сега мога да ви дам един съвет, както един професор дал (на) в странство дал на двама свои
студенти
.
Професорът казал на един от
студентите
си, който следвал по естествените науки следното: Гледай да бъдеш добре с професорите си и да учиш добре предметите, които ти преподават.
Този
студент
се среща със своя приятел и му казва, че професорът му дал един добър съвет.
Отива и вторият
студент
при професора си, и иска от него един добър съвет.
Първият
студент
решил в себе си да изпълни това, което професорът го съветвал, а вторият още като слушал думите, които професорът казал, казал си: Какво ще слушам аз тези дърдорковци да ми преподават?
Събрали се двамата
студенти
и започнали да се разпитват какво им казал професорът.
Като свършил университетът, първият
студент
казал: Каквото предсказа професорът, стана.
327.
Голямото и малкото
,
МОК
, София, 1.3.1935г.,
Казвате: „Ние в задънени улици не влизаме.“ Вървят двама
студенти
, закъсали в университета, с два различни възгледа в живота.
Единият
студент
се навежда и взема кесията му.
Вчера например един професор излезе с крива теория и
студентите
го апострофираха.) Този „професор“ апострофираха богомилите; богомилите −
студентите
го хващат и го държат.
328.
Всеки, който слуша тези мои думи
,
НБ
, София, 3.3.1935г.,
Ще видите, че някои
студенти
, като се явяват на изпит, написват всички формули по ръцете си, по ръкавите си, а през цялата година нищо не са учили.
Ето, и най-бедният
студент
днес може да се запише в университета, след като е свършил гимназия и да следва каквото иска.
НАГОРЕ