НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
192
резултата в
74
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
Гордостта
е една духовна болест.
2.
Приложение към протокола от 1910 г.
,
СБ
, В.Търново, 31.8.1910г.,
Гордостта
е болезнено състояние в Духовния свят, а смирението е естествено състояние в същия свят.
3.
Фарисей и Митар
,
НБ
, София, 18.10.1914г.,
Гордостта
и смирението са синоними на тия двама хора – фарисеят и митарят.
4.
Докато фарисеят не стане митар, не може да бъде християнин
,
ИБ
, Бургас, 18.1.1915г.,
Гордостта
води към падане.
5.
Закхей
,
НБ
, София, 26.11.1916г.,
Гордостта
се явява, когато човек започва да се индивидуализира.
6.
Ще бъдат научени
,
НБ
, София, 24.12.1916г.,
Горделив
си - мъжът е виноват, защото
гордостта
е порок на мъжа.
(втори вариант)
7.
Братът на най-малките
,
ИБ
НБ
, София, 1.1.1917г.,
Гордостта
е майка на временното, преходно знание.
Гордостьта
е майка на врѣмѣнното, прѣходно знание.
(втори вариант)
8.
Виделината
,
НБ
, София, 1.4.1917г.,
Гордостта
не е от Бога.
9.
Господ му рече
,
НБ
, София, 6.4.1919г.,
Горделивият
човек е роден от баща пуяк.
Горделивият
човек е роден от баща пуяк.
(втори вариант)
10.
Предназначението на музиката / Силите на мозъка
,
ООК
, София, 20.4.1922г.,
Горделивият
ще се покаже тъй, че донякъде е малко скромен, но в себе си има желанието да покаже, че като него няма друг, обаче иска другите да го хвалят.
Горделивият
човек е скромен в обходата си, но ще го познаете, като турите някого на неговото място, неговата
гордост
ще излезе.
Горделивият
човек е най-завистливият.
Гордостта
при всички подобни случаи заговорва.
Горделивият
не може да търпи пред него да хвалят другиго.
(втори вариант)
Гордостта
се проявява най-много между религиозните хора.
(втори вариант)
11.
Гордост и тщеславие
,
МОК
, София, 24.1.1923г.,
Гордостта
произтича от ума, а тщеславието – от сърцето.
Горделивият
човек е подобен на къртица, която тихо, без шум, от никого незабелязана, рови земята – хората виждат тук-там купчинки пръст, но кой ги е изкарал навън не знаят.
Гордостта
се дължи на чрезмерно развито самоуважение в човека.
Горделивият
е точно обратното на тщеславния – той не обича външно да се представя.
Гордостта
и тщеславието играят важна роля в науката.
Гордостта
е дала обратни резултати в науката, тя е създала консерватизма.
Гордият
не търпи хора, които знаят повече от него.
Гордостта
е опасна и в това отношение, че прави човека злопаметен.
Гордостта
пък кара човека да се държи нависоко, а същевременно и да лицемери.
12.
Свещено правило
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
Горделивият
казва: „Знаеш ли кой съм аз?
13.
Речи само реч
,
НБ
, София, 8.7.1923г.,
Гордостта
е човешко извержение.
14.
Който има уши
,
НБ
, София, 11.11.1923г.,
Гордостта
може да се покаже и през хубавите дрехи, може да се покаже и през съдраните гащи.
15.
Силовите линии в природата
,
ООК
, София, 21.11.1923г.,
Горд
човек е този, който пази своето достойнство.
Горделивият
мисли само за себе си, а тщеславният мисли за обкръжаващите.
16.
Значение на изслушването
,
ООК
, София, 21.1.1925г.,
Гордостта
дошла.
17.
Учтивият човек
,
МОК
, София, 19.7.1925г.,
Гордите
хора са песимисти.
18.
Приех от Отца Си
,
НБ
, София, 28.2.1926г.,
Гордостта
у човека, съзнанието му, че много знае, му пречи в живота.
19.
Свободно движение
,
ООК
, София, 13.10.1926г.,
Гордостта
е признак на излишък от мозъчна енергия.
Гордият
човек е отворил всички прозорци на умствения си живот, вложил е в ума си безброй непостижими идеи, които иска на всяка цена да постигне, да стане пръв човек в света.
20.
Влизане
,
НБ
, София, 2.1.1927г.,
Гордостта
сваля човека надолу.
21.
Предназначение
,
ООК
, София, 12.1.1927г.,
Гордостта
е болезнено чувство.
Горделивият
мисли, че като него друг няма.
22.
Раб и син
,
НБ
, София, 17.4.1927г.,
Гордостта
, без смирението, е болезнено състояние на човешкия дух.
23.
Дойде на себе си
,
НБ
, София, 12.6.1927г.,
Гордостта
в човека трябва да отстъпи на смирението, и така да се яви пред Бога.
24.
Правата мисъл
,
МС
, София, 15.8.1927г.,
Гордостта
всякога има за цел високия връх.
25.
Твърдата храна
,
НБ
, София, 18.12.1927г.,
Гордостта
, самосъзнанието, амбицията и ред още отрицателни прояви в човека се дължат на излишни вещества в неговото умствено тяло.
26.
Смирението
,
МОК
, София, 27.4.1928г.,
Горделивият
прави усилия да постигне Божественото знание, но не успява.
Гордостта
представя сушата в живота.
Гордостта
е причина за пропадането на някои религиозни системи; тя е причина и за пропадането на религиозни и на светски хора.
27.
Добри и лоши условия
,
ООК
, София, 2.5.1928г.,
Гордият
човек върви изправен, с голямо достойнство и съзнание за себе си, че подобен на него няма.
28.
Началото на добродетелта
,
ООК
, София, 4.7.1928г.,
Гордостта
е качество не само на човека, но и на животните, и на растенията.
29.
Гордост и ревност / Гордость и ревность
,
МОК
, София, 31.8.1928г.,
Горделивият
постепенно губи своята вътрешна мекота, чрез която може правилно да се развива.
Гордостта
и ревността внасят сиромашията в живота.
Горделивият
човек намира, че всички хора трябва да вървят по неговия път.
Горделивият
си мисли, че притежава някакви особени качества, каквито другите хора нямат.
Гордостта
така се подкрадва в него, както в младия момък – мисълта за някоя красива мома, че само той има право да се разхожда, да се разговаря с нея и да й се радва.
Горделивият
момък и
горделивата
мома се разхождат заедно и от време на време поглеждат към хората, за да разберат, мислят ли и те, че са един за друг, че само те имат право да се разговарят и разхождат заедно, че само те са особени и необикновени хора.
Гордостта
произвежда запичане на съзнанието, а запичането създава суша в човешкия живот.
Гордият
и ревнив човек губи всичко ценно в живота си – своите велики мисли и чувства.
Горделивият
не може да работи върху своята почва.
Гордостта
се възпитава чрез смирението.
Горделивиятъ
човѣкъ не може да работи въ твърдата почва, въ твърдата земя. Защо?
(втори вариант)
Гордостьта
и ревностьта внасятъ сиромашия въ живота на човѣка, а човѣкътъ днесъ иска да бѫде богатъ.
(втори вариант)
Горделивиятъ
човѣкъ изгубва своята вѫтрѣшна мекота, чрѣзъ която може правилно да се развива.
(втори вариант)
Горделивиятъ
човѣкъ намира, че всички хора трѣбва да вървятъ по неговия пѫть, понеже той всичко знае, всичко разбира – той е мѣрка за живота на другитѣ.
(втори вариант)
Гордостьта
може да се нарече още запичане на съзнанието.
(втори вариант)
Горделивиятъ
човѣкъ, за да се избави отъ своето болезнено състояние, трѣбва да прѣвърне
гордостьта
въ самоуважение.
(втори вариант)
Горделивиятъ
човѣкъ мухлясва.
(втори вариант)
Горделивиятъ
човѣкъ мисли за себе си, че той притежава нѣкакви особени качества, каквито другитѣ хора не притежаватъ.
(втори вариант)
Горделивиятъ
човѣкъ, понеже има особено мнѣние за себе си, като не получи това, което иска, казва: „Какъ смѣятъ да не задоволятъ моитѣ искания?
(втори вариант)
Гордостьта
произвежда запичане на съзнанието, а запичането създава суша въ живота на човѣка.
(втори вариант)
Гордиятъ
и ревнивиятъ човѣкъ изгубватъ всичко хубаво въ живота си: своитѣ велики мисли, своитѣ велики чувства.
(втори вариант)
30.
Разумните кротки / Блажени кротките
,
НБ
, София, 23.6.1929г.,
Гордостта
на човека се вижда и през скъсаните, и през здравите дрехи.
31.
Да ида да го събудя
,
НБ
, София, 8.12.1929г.,
Горделивият
пък ще каже, че е употребил много труд, правил е големи усилия, за да постигне това, което днес има.
32.
Права мисъл / Чиста мисъл
,
ООК
, София, 2.4.1930г.,
Горделивият
често ходи скъсан.
(втори вариант)
33.
Силата на доброто / Правата и кривата линия. Силата на думата добро
,
МОК
, София, 19.9.1930г.,
Гордостта
върви по прави линии, а тщеславието – по криви.
Горделивият
има отношение главно към себе си.
Горделивият
е котел, пълен с енергия.
Гордостта
и тщеславието са две прояви на човека, които трябва да се изучават.
Гордостта
е праволинейна, а щестлавието е криволинейно.
(втори вариант)
34.
Разумното слово / Гладът – доброто – разумното слово
,
МОК
, София, 23.1.1931г.,
Гордият
казва: „Ако сте умни, вие сами ще познаете колко и какви знания имам.
35.
Денят на доброто
,
РБ
, 7-те езера, 14.7.1931г.,
Гордостта
е най-големият враг в развитието на човека.
Горделивият
представлява висок скалист връх, който нищо не дава.
Горделивият
човек е скъперник, той мисли само за себе си, иска всички хора да говорят само за него.
36.
Двоен дял / Полюси на доброто и злото (Двоен дял)
,
ООК
, София, 11.11.1931г.,
Гордостта
, тщеславието счупват осите на ума и на сърцето.
37.
Физическият и Божествения живот
,
ООК
, София, 2.3.1932г.,
Гордостта
е обратен процес на смирението.
38.
Начало на Мъдростта / Две състояния
,
ООК
, София, 16.3.1932г.,
Горделивият
прилича на дете, което само се връзва и започва да се върти около един кол, докато не може повече да се мръдне.
Гордостта
е отрицателно качество, от което човек сам може да се освободи.
Горделивият
човек прилича на дете, което се върти около някой кол.
(втори вариант)
39.
Петте области в човека
,
МОК
, София, 16.9.1932г.,
Горделивият
е надут като цирея, който всеки момент може да се пукне.
Горделивият
човек всякога иска да му помагат.
(втори вариант)
Гордостта
е едно болезнено състояние.
(втори вариант)
40.
Божественото дърво / Всякога услужвай
,
ООК
, София, 9.11.1932г.,
Гордостта
и тщеславието имат различен произход.
Гордостта
произлиза от чувството на самоуважение, а тщеславие – от чувството на общителност.
Гордият
гледа на това с пренебрежение, като че ли не се отнася до него.
Горделивият
човек никога не обича да говори за себе си.
(втори вариант)
Горделивият
ще даде десет хиляди лева и няма да пише по вестниците.
(втори вариант)
Горделивият
седи с пренебрежение, като че това не го интересува.
(втори вариант)
Горделивият
човек казва: „Няма какво да се меся с хората, всеки да се занимава със себе си.“ Тщеславният се намесва в работата на хората дотолкова, доколкото това е за негова изгода.
(втори вариант)
41.
Сляп от рождение
,
НБ
, София, 13.11.1932г.,
Гордостта
е едно болезнено чувство.
Горделивият
винаги се изтъква, мисли, че като него друг такъв няма и само той има право.
(втори вариант)
42.
Силата на ума
,
МОК
, София, 25.11.1932г.,
Гордостта
не е нищо друго, освен че са въвели тези хора, които не са били готови, в тази стая, дето има тези признаци описани, и са станали
горделиви
.
(втори вариант)
43.
Законът на ограничението и законът на свободата
,
ООК
, София, 7.6.1933г.,
Горделивият
нищо не е дал на хората, а всичко изисква.
Гордостта
на човека е голяма студенина.
(втори вариант)
Горделивият
човек, дето мине, замразява хората.
(втори вариант)
Гордостта
е студ от 270 градуса.
(втори вариант)
44.
Същественото в живота
,
МОК
, София, 8.12.1933г.,
Горделивият
човек е облечен скромно и хубаво.
Горделивият
има други, още по-лоши черти.
Гордостта
е обратното на тщеславието.
45.
Най-голямото изкуство
,
ООК
, София, 17.4.1935г.,
Гордостта
и тщеславието на човека - това са полюси.
46.
Божественият ръб
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 12.8.1935г.,
Гордостта
е обща черта на хората, на животните и на растенията.
47.
Господар и слуга
,
МОК
, София, 27.9.1935г.,
Горделивият
, ти – човекът на самосъзнанието – надигнал се, може да стане нещо от тебе.
48.
Буря голяма. Горделивият и тщеславният / Развълнуваното море
,
УС
, София, 29.9.1935г.,
Гордостта
е дърво на доброто, тщеславието е дърво на злото.
Гордостта
винаги върви с доброто.
Горделивият
погледне и каже в себе си: „Невежа!
Горделивият
-религиозен, и той си има начин.
Горделивият
, той седи, гледа някъде да докопа нещо.
Горделивият
взема, тщеславният дава.
Горделивият
е повече мълчалив.
(втори вариант)
Горделивият
е човек, който повече взема, по-малко дава.
(втори вариант)
Гордостта
е дърво на доброто, а тщеславието – дърво на злото.
(втори вариант)
Гордостта
е цирей, който трябва да изтече навън, да освободи човека от известна нечистота.
(втори вариант)
Гордостта
е подобна на онези елементи в киселините, които ги правят вредни.
(втори вариант)
49.
Опити
,
ООК
, София, 20.11.1935г.,
Горделивият
човек, като един петел, ще се качи на плета отгоре, нависоко, и ще изкукурига.
Горделивият
човек като се качи на планината, ще вика.
50.
Слуги на Доброто
,
УС
, София, 26.1.1936г.,
Гордостта
и тщеславието събарят човека, а не го повдигат.
(втори вариант)
51.
Естествената мярка
,
МОК
, София, 28.2.1936г.,
Горделивият
човек чака всички да говорят за него.
52.
Разумните същества
,
МОК
, София, 25.9.1936г.,
Горделивият
е на мястото си.
Гордеят
се.
(втори вариант)
53.
Противоречията в природата
,
ООК
, София, 30.9.1936г.,
Горделивият
човек има доста голяма прозорливост, че не можеш да го лъжеш.
Горделивият
човек всякога ще наложи волята си и всякога ще те изненада.
54.
Функции на черния дроб
,
МОК
, София, 2.10.1936г.,
Гордостта
е самоуважение.
Гордостта
му се проявява в желанието да се покаже, че е безстрашен, че не е като баба: „Като ще направиш нещо, направи го!
Гордостта
показва, че е родена при много лоши условия, но умствени, не физически.
(втори вариант)
Гордостта
е крайно самоуважение.
(втори вариант)
55.
Път, истина и живот
,
ООК
, София, 7.10.1936г.,
Гордостта
повдига човека.
Гордостта
е извършила най-хубавите работи в животинското царство.
Гордостта
е най-високият морал на животните.
Гордостта
на животните едва съставлява основа на човешката справедливост.
Горделивият
човек мисли.
Гордостта
не е толкова лошо чувство, за да произведе в човека онова състояние на достойнство.
56.
Упование на Божественото / Уповай на Божественото
,
УС
, София, 30.5.1937г.,
Гордостта
не ви позволява да признаете вашите погрешки.
(втори вариант)
57.
Разбиране и съзнание
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 1.8.1937г.,
Гордостта
, която завладява човека, не е ли една змия?
58.
Светилник на ръцете и на нозете / Мед да потече
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 6.8.1937г.,
Гордостта
е една от непотребните частици върху неговата монета.
59.
Трите основни неща
,
ООК
, София, 8.9.1937г.,
Горделивият
ходи важен, върви с патерица, поглежда
горделиво
.
60.
Аристократ и демократ
,
МОК
, София, 17.9.1937г.,
Горделивият
е достъпен за малцина, а тщеславният – за всички.
Горделивият
не обича приятели, иска да има само един приятел, голям аристократ и тертиплия* е той.
61.
Окото на Любовта
,
УС
, София, 9.1.1938г.,
Гордостта
произтича от самоуважението.
Гордостта
и тщеславието не са лоши неща, но езикът, с който си служим, трябва да бъде точен.
62.
Пред новата епоха
,
НБ
,
РБ
, Мусала, 9.10.1938г.,
Горделивият
заема всякога първо място, а смиреният – последно.
Горделивият
иска всички да го ценят, а смиреният цени всички.
63.
Намиране изгубената дума
,
УС
, София, 12.11.1939г.,
Гордостта
е следното.
64.
Трите връзки
,
ООК
, София, 31.1.1940г.,
Гордостта
е планински връх.
Горделивият
човек е планински връх.
65.
Обичайте – ценете!
,
ООК
, София, 14.2.1940г.,
Горделивият
човек е този, който мисли високо за себе си.
66.
Съвършенство във възприемането и даването
,
УС
, София, 14.7.1940г.,
Гордостта
, то е едно чувство, което е дадено на човека като самоуважение и тогава е на място.
67.
Добрата покана
,
СБ
,
РБ
, София, 1.9.1940г.,
Горделиви
са юпитерианците.
68.
По образ и подобие
,
НБ
, София, 3.11.1940г.,
Гордостта
в света става причина за всичкото падение на хората.
69.
Три възгледа
,
НБ
, София, 6.7.1941г.,
Горделив
е.
Горделивият
, много като направи, той мълчи, иска другите да говорят.
70.
Гордост и смирение
,
МОК
, София, 13.2.1942г.,
Горделивият
ще капне черна капка.
Гордостта
като дойде, казва: „Много си прост, чакай да те нашаря, да замязаш на нещо.“ Сега какво разбирате под думите: „Унизиха ме.“ Вие сами слизате долу и мислите, че хората ви унижават.
Гордостта
е орда.
Горделивият
човек безразборно иска да мине, не търси обикновени пътища.
Гордостта
и смирението са две противоположни неща.
Гордостта
е едно неразбиране безразборно.
Гордостта
аз уподобявам на едно рало.
Горделивият
счита, че се движи нагоре, изпъчи се, качва се нагоре.
Горделивият
, като слиза, неговият хоризонт се ограничава.
Горделивият
слиза, неговият кръг на разбиране се ограничава, става по-тесен и по-тесен и най-после дойде до дъното.
Горделивият
не се качва, той мисли за други работи.
Горделивият
сега казва: „Отивам да видя какво има в земята.“ Центърът на земята го интересува.
Гордостта
е силно течение, което завлича човека.
Гордостта
свършва при доброто, по-надолу от доброто не може да иде.
Горделивите
може да станат смирени и смирените може да станат
горделиви
.
Гордостта
работи за себе си и смирението работи за себе си.
Гордостта
е движение надолу.
Гордостта
лесно може да се оправи.
Гордостта
е на страната на злото.
Гордостта
е доста голям шепотник.
Горделивият
човек подчинява в себе си всичко, мисли, че всичко в него трябва да се подчинява.
Горделивият
без червен и чер пипер не може.
Гордостта
съществува във всички същества.
Гордостта
е неразбраният, неорганизираният живот.
Горделивият
всякога предполага това, което не може да постигне.
Горделивите
хора много големи проекти имат.
Гордостта
е движение надолу към материята.
Горделивите
хора помада не си турят, облечени са хубаво.
Горделивият
слиза надолу, изпъчва се.
Горделивите
тунели правят.
71.
Божиите блага
,
УС
, София, 16.8.1942г.,
Гордостта
е старост.
72.
Опознаване
,
СБ
,
РБ
,
УС
, София, 30.8.1942г.,
Горделивият
човек не дава място на любовта в себе си.
73.
Ден на любовта
,
СБ
,
РБ
, София, 22.8.1943г.,
Горделивият
е подобен на фар, който осветява пътя на параходите.
74.
Хармония в живота
,
СБ
,
РБ
, София, 10.9.1943г.,
Гордостта
представя натегнато състояние на струните, а самоуважението и достойнството – нормално състояние на струните.
Гордостта
се проявява, когато нещата се изнасят, каквито не са в действителност.
НАГОРЕ