НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
3
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
3
:
1000
резултата в
295
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Знайният Бог
,
УС
, София, 5.1.1936г.,
У човека има всичките качества: и на
вълка
, и на лъва, и на тигъра, и на кобрата, и на змията, и на паяка.
Един
вълк
ни най-малко не обича овцете и козите, млекопитающите.
На един
вълк
подобава да изяде една овца, но на тебе, като човек, не подобава.“ Направиш една погрешка – казва: „На един паяк подобава да оплете една муха в паяжината си, но на тебе, като човек, не ти подобава.“
Не зная от колко хиляди години,
вълкът
изменил ли се е?
Но туй се обуславя, че едно време е имал повече овце да дави, а сега човекът ги е взел под своя защита и следователно
вълкът
по-малко овце дави от немай-къде.
Но и днес един
вълк
, ако намери стотина овце, ще ги издави всичките и ще ги остави.
Аз това го отдавам на една излишна енергия, която се събира у
вълка
.
Вълкът
се ражда лош.
Той възприел качествата на животните, затова понякога проявява инстинктите и желанията на мечката,
вълка
, тигъра, заека и др.
(втори вариант)
Божественото в него му казва: „На
вълка
е позволено да дави овцете, но на тебе, като човек, не е позволено.
(втори вариант)
От хиляди години
вълкът
е един и същ в проявите си.
(втори вариант)
Това се дължи на факта, че днес овцете се намират под защитата на човека, а не на съзнанието на
вълка
– да не дави овцете.
(втори вариант)
Предполага се, че това масово давене на овце се дължи на излишната енергия на
вълка
.
(втори вариант)
2.
Топлината на Любовта
,
УС
, София, 12.1.1936г.,
Нима мислите, ако дойде един
вълк
и се запознае с овцата и я попита: „Колко деца имаш?
Какво ще направи
вълкът
, като срещне овцата?
(втори вариант)
3.
Едно ви трябва
,
ООК
, София, 15.1.1936г.,
Например, като кажем "
вълк
", той си има външна форма; като кажем "мечка", има си външна форма.
4.
Основният тон
,
МОК
, София, 17.1.1936г.,
Кога ще нападне един
вълк
?
5.
Петте врати
,
ООК
, София, 22.1.1936г.,
Някой казва: "Човек може да прави, каквото иска." Казвам: Ето един
вълк
.
Някой казва: „Човек може да прави каквото иска.“ Казвам: „Ето един
вълк
.“ Казва някой: „Човек да си вземе да си прави каквото си иска.“ Казвам: „Ето една лисица.“
(втори вариант)
6.
Слуги на Доброто
,
УС
, София, 26.1.1936г.,
Някой път вие мислите дяволът да ви срещне като някой
вълк
.
7.
Ти кой си?
,
НБ
, София, 26.1.1936г.,
Млад
вълк
, а живее като стария, яде агънца.
8.
Три категории храни. Първото обещание
,
ООК
, София, 29.1.1936г.,
Има известни песни за вълците – като ги запееш,
вълкът
не те напада.
И у
вълка
има нещо музикално, но това е една вътрешна възможност, която човек може да предаде отвън чрез своята мисъл и чувства.
Какво ще ме интересува живота на един заек или живота на един
вълк
?
Например един
вълк
се интересува от овцете; той ще влезе в кошарата и щом вземе овцата, заминава си.
И
вълкът
има нещо музикално, но това е една вътрешна възможност, която човек може да предаде отвън чрез своята мисъл и чувства.
(втори вариант)
Например един
вълк
се интересува от овцете.
(втори вариант)
Какво ще ме интересува животът на един
вълк
?
(втори вариант)
Като им запееш,
вълкът
не те напада.
(втори вариант)
9.
Работете с доброто
,
ООК
, София, 5.2.1936г.,
Не.
Вълкът
може да каже, че онова агне се ражда заради него.
Вълкът
мисли така.
Един
вълк
, който прави зло, не е ли разумен?
Вълкът
по някой път минава за добър.
Вълкът
казва на агнето: „Няма какво да стоиш в тази кошара." И това агне седи и не блее.
10.
Тониране
,
ООК
, София, 12.2.1936г.,
Вашата философия често прилича на следното положение: отива един
вълк
да пие вода от коритото на една чешма.
Вълкът
се обръща и му казва: „Слушай, ти миналата година защо ме псуваше?
11.
Знайното и незнайното
,
НБ
, София, 16.2.1936г.,
Много пъти вие сте минавали през гората и през всичкото време сте се плашили, очаквали сте от някъде да излезе мечка или
вълк
и да ви нападне.
Никаква мечка, никакъв
вълк
няма в гората, няма да излезе насреща ви.
И мечка има в ума ти, и
вълк
има в ума ти, а в същност това са въображаеми неща.
12.
За да бъдете синове
,
НБ
, София, 23.2.1936г.,
В една кошара влязъл един
вълк
, но овчарят, който бил голям юнак, хванал
вълка
.
Този овчар погледнал
вълка
, но решил да не го убива.
Затова той взел един голям звънец и го вързал на врата на
вълка
, но така, че той да не може да го прегризе.
Не зная дали досега този
вълк
се разхожда свободно из Сърбия, но този овчар е бил човеколюбив, затова постъпил с
вълка
по този начин.
Дълго време този
вълк
не е могъл да отиде до някоя кошара, защото обръща внимание на всички с този звънец.
13.
Тялото на Любовта. Ограничаване и освобождаване
,
ООК
, София, 26.2.1936г.,
Казано е в Писанието, че ще дойде денят, когато и лъвът, и
вълкът
ще се хранят с трева, както са се хранили първоначално.
Онзи човек, който мисли като
вълка
, не може да не се храни с месо.
Вълкът
казва: „Понеже сега съм лош по естество, аз трябва да се храня с овце и с агнета, за да се поправя.
Вълкът
разбира само едната страна на въпроса.
14.
Естествената мярка
,
МОК
, София, 28.2.1936г.,
Събрали се един западнал човек, един западнал вол, един западнал кон, западнало куче, един западнал
вълк
, една западнала мечка.
Вълкът
се оплаквал, че не му върви.
Нещастието на вола,
вълка
, мечката седят на друго място.
Вълкът
е чрезмерно разрушителен.
Вълкът
е тип на краен егоизъм, магарето е представител на крайното тщеславие, а пък
вълкът
на крайно разрушителен егоизъм.
15.
Тази заповед приех от Отца си
,
НБ
, София, 1.3.1936г.,
Когато говоря на една мечка или на един
вълк
, аз се съобразявам с техните възгледи.
Запример, когато говоря на един
вълк
, ще говоря на неговия език.
Вълкът
и лъвът се различават кардинално.
Вълкът
мисли дълбоко.
Вълкът
е от съвсем друга епоха, той принадлежи към една сатурнова епоха.
Вълкът
е станал
вълк
, когато Сатурн е царувал.
Вълкът
е подозрителен, той критикува, той е като философите.
Казвате:
Вълк
е това.
Сега аз виждам, че можете да направите едно възражение, да кажете:
Вълкът
може ли да мисли?
Когато искат да нападнат някое стадо от здрави овци, на които кучетата са големи и здрави, те се събират по няколко заедно, с цел, когато кучетата погнат двата
вълка
, останалите два да влязат в кошарата, да грабнат две от най-хубавите овце и да бягат.
Ще кажете, че
вълкът
не мисли.
– Не е така, мисли
вълкът
.
Ако ти мислиш като
вълка
, как да заграбиш една овца, това не е мисъл.
16.
Служене и прислужване
,
ООК
, София, 4.3.1936г.,
И някой казва „
вълк
“, а друг казва „вук“.
Аз ви привеждам примера, за да видите, че и
вълкът
може да каже същото.
17.
Освобождаване на чувствата
,
МОК
, София, 13.3.1936г.,
– Овцете може да излезат или
вълкът
може да влезе.
18.
Радиации
,
ООК
, София, 18.3.1936г.,
Когато светлината дойде до
вълка
, у него се зароди желание да изяде агнето.
19.
Отец ме люби
,
НБ
,
ИБ
, София, 22.3.1936г.,
Нищо друго не може да излезе от малкото вълче, освен един обикновен, или най-много един талантлив
вълк
.
20.
Двете фази / Двете фази в пътя на ученика
,
УС
, София, 5.4.1936г.,
Той каза: „Има някои братя и сестри тук, които трябва да си вървят – спъват.“ Аз му говоря: „Ти гониш един
вълк
, той си иде, но той все обикаля около кошарата и като вземе едно агне, с него ще отиде в гората.“ Но докато не вземе агнето, той не отива в гората.
Вълкът
взел агнето.
Приятно е за
вълка
да души овцете; неприятно е за овцата да я напада
вълк
.
(втори вариант)
И тъй, каквито са отношенията между
вълка
и овцата, такива отношения съществуват понякога между хората.
(втори вариант)
Как ще отстраните
вълка
от кошарата?
(втори вариант)
21.
Заведоха Исуса
,
НБ
, София, 12.4.1936г.,
Ако
вълкът
може да възпитава децата си добре, че ти ли не можеш да ги възпиташ?
22.
Светило на тялото
,
НБ
, София, 19.4.1936г.,
Вие вървите и очаквате да ви срещне някоя мечка или
вълк
.
Тя не е като
вълка
, тя е концентрирана.
23.
Основната мярка
,
ООК
, София, 29.4.1936г.,
Ако
вълкът
изяде една овца навреме, тя е светица.
Ако
вълкът
изяде овцата не навреме и ако овцата опасе тревата не навреме, и двамата са грешници.
24.
Стара и нова българска песен
,
МОК
, Витоша, 1.5.1936г.,
Йеремия казва: „Господи, станах посмешище на хората и на ангелите.“ И турците казват: „За предпочитане куче, пред стар
вълк
.“
25.
Отношението на трите живота
,
МОК
, София, 3.7.1936г.,
Таман рече да пасе и току види някой
вълк
се яви.
За пример, как бихте примирили противоречието, което съществува между един
вълк
и една овца?
По някой път
вълкът
може да изяде овцата, но природата ни най-малко не създала овцата да я яде
вълкът
.
“ Ние намираме, че един
вълк
, който изял една овца е неправилно.
26.
Проявеният и непроявеният
,
СБ
, София, 29.8.1936г.,
Бог се грижи едновременно за змията и за гълъба, за
вълка
и за овцата.
„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм." Ще се тури любовта на гургулицата, гълъба,
вълка
, овцата.
(втори вариант)
Ти мислиш, че любовта на
вълка
, на гургулицата, на гълъба, на змията, на всички тия, тя е една и съща.
(втори вариант)
Нима като храниш някой
вълк
, една муха, нима заслужават.
(втори вариант)
Ако един
вълк
, и грубият
вълк
, когато обича, той седи по-горе от най-учения човек, който не обича.
(втори вариант)
27.
Пътища на Любовта / Любовта и свободата. Четиритях пътища в Любовта
,
СБ
, София, 30.8.1936г.,
Турете
вълка
между добри, благородни хора, той пак
вълк
ще си остане.
Ти тури
вълка
при най-доброто общество, той си остава
вълк
.
(втори вариант)
28.
Навреме
,
ООК
, София, 2.9.1936г.,
За пример твърди се, че във
вълка
не могат да стоят някои паразити, във вълчата кожа.
29.
Личното и безличното
,
ООК
, София, 16.9.1936г.,
И
вълкът
, колкото и да го възпитаваш, като го оставиш свободен, ще си върви по своему, винаги ще върши онова, което е заложено.
Казват за някого: "Я го виж колко е умен, колко е съобразителен."
Вълка
го хваля, го похвалявам за едно нещо – че е умен.
30.
Запалена свещ
,
ООК
, София, 23.9.1936г.,
Те вземат целувката на един
вълк
, който като хване една овца, целува я, но при всяка целувка той къса нещо, както и един орел. Не!
31.
Разумните същества
,
МОК
, София, 25.9.1936г.,
Ти ще видиш, че върху всички животни Същества са работили: във
вълка
, в тигъра, в змията, в мухата.
Без един
вълк
не може!
Много вълци са непотребни, но съвсем без
вълк
не може.
Например маймуните убиват ли някое животно, за да го изядат, както тигъра, лъва,
вълка
?
При какви условия
вълкът
се е научил да яде месо?
маймуните убиват ли едно животно за да го изядат, както тигърът, лъвът,
вълкът
, хване едно животно, разкъса го, изяде го?
(втори вариант)
При какви условия
вълкът
се е научил да яде месо?
(втори вариант)
Върху
вълка
, тигъра, змията, мухата са работили същества и по това ще ги различавате.
(втори вариант)
Без един
вълк
не може.
(втори вариант)
Много вълци са непотребни, но без
вълк
не може.
(втори вариант)
32.
Той създава / Аз го създадох!
,
УС
, София, 27.9.1936г.,
И тъй, ако си свързан с Бога и постоянно го държиш в съзнанието си, и
вълкът
, и мечката, и тигърът ще дойдат пред нозете ти, ще те погледнат, без да ти причинят някаква пакост.
Достатъчно е в съзнанието си да държиш Бога, така както е, и един
вълк
, или един тигър, една мечка, всичко туй ще дойде при краката ти, и нищо няма да ти направи.
(втори вариант)
33.
Противоречията в природата
,
ООК
, София, 30.9.1936г.,
В живота един
вълк
никога не яде една болна овца.
Вълкът
казва: „Тая мера, дядо ти, баба ти са я пасли и нищо не са платили.
Вас ако ви хване един
вълк
какво ще правите?
Вземете муцуната, лицето на
вълка
.
Ако разгледате главата на един
вълк
ще видите, че има голямо различие в строежа на ушите и пр.
Или казано по-ясно: Като дойде холерата, чумата, тя търси храна и като не намери нищо за ядене, тя ще те остави, както
вълкът
болната овца.
Ако кръвта ти е чиста вие ще бъдете както болната овца за
вълка
.
34.
Функции на черния дроб
,
МОК
, София, 2.10.1936г.,
Едно може да мяза на
вълк
, може да мяза на тигър, може да мяза на змия, може да мяза на паяк, може да мяза на какво ли не.
Едно ваше чувство може да прилича на
вълк
, може да прилича на тигър, може да прилича на паяк, на какво ли не може да прилича.
(втори вариант)
35.
Път, истина и живот
,
ООК
, София, 7.10.1936г.,
Ще извикат: „
Вълк
иде!
“ Няма никакъв
вълк
.
36.
Същественото за младите
,
МОК
, София, 16.10.1936г.,
От
вълк
овца не може да се роди, от крава кон не може да се роди.
Но интересно е, че месоядството не е първоначалното състояние на
вълка
, месото не е първата му храна.
Когато
вълкът
гладува и не може да си намери храна, той знае на кои дървета корените са сладки, отива, разравя ги и яде.
Тигърът, лъвът,
вълкът
, всички месоядни животни минаха през една епоха и тогава те не бяха животни, както са сега.
За да осъдиш
вълка
, прати го на неговото място – там, дето е станал
вълк
, нищо повече.
За да осъдиш
вълка
прати го при ония условия, при които е станал
вълк
.
(втори вариант)
От
вълк
овца не може да се роди.
(втори вариант)
Но интересното е, че месоядството не е първото състояние на
вълка
, месото не е първата му храна.
(втори вариант)
Когато
вълкът
гладува, че не може да намери месо, той знае на кои дървета корените са сладки и отива да разравя сладките корени и ги яде.
(втори вариант)
Някои форми на животните, тигърът, лъвът,
вълкът
, всички месоядни животни минаха през една епоха и тогава не бяха такива животни, различаваха се.
(втори вариант)
37.
И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите!
,
НБ
, София, 3.1.1937г.,
– Някой
вълк
.
Ще дойде някой
вълк
във форма на красив момък и ще вземе дъщерята на овцата.
38.
Гладни и сити. Единение и разединение / Гладни и сити – единение и разединение
,
МОК
, София, 15.1.1937г.,
Когато срещнете един вол и когато срещнете един
вълк
, по един и същ начин ли ще постъпите?
Когато срещнете един вол и когато срещнете един
вълк
, по един и същ начин ли ще постъпите?
(втори вариант)
39.
Грозота и красота
,
МОК
, София, 29.1.1937г.,
Ще се освободиш ти от независимостта на баща си, че никой няма да те види – ще тръгне някой
вълк
да се освобождава от философията на баща си!
Ще се опита някой
вълк
да се освободи от философията на баща си!
(втори вариант)
40.
На своето място и на своето време
,
ИБ
, София, 22.3.1937г.,
Отрицателните прояви в живота на човека, това е
вълкът
, вълчият характер.
Омразата е
вълкът
в човешкият живот.
с
вълка
, ако е дошло време да влезете в света на любовта?
Какво прави
вълкът
?
Значи,
вълкът
представя смъртта, а овцата – животът.
Когато нападне овцата,
вълкът
живее, а тя умира.
–
Вълкът
не трябва да напада и яде овцете.
Ако не яде овце,
вълкът
ще умре.
Ако яде овце,
вълкът
ще живее, а те ще умират.
Кое положение е за предпочитане:
вълкът
ли да живее, или овцата?
– Ние виждаме, че навсякъде овцата става жертва на
вълка
.
– Какво да правим, когато и
вълкът
трябва да живее?
Право е да се даде възможност и на овцата, и на
вълка
да живеят.
41.
Гласни и съгласни – радости и скърби
,
ООК
, София, 24.3.1937г.,
Запример, един
вълк
удавил няколко овци.
Вие виждате резултата, но
вълка
не сте срещали.
Срещни този
вълк
да го видиш.
Една овца
вълкът
удавил.
Много пъти овците умират и без да ги дави
вълка
.
Не може да кажете, че всяка овца умира от
вълк
.
42.
Малката топлина и малката светлина
,
ООК
, София, 31.3.1937г.,
Тогава може ли да вярваме в един
вълк
, който станал овца.
43.
Здравото учение
,
НБ
, София, 4.4.1937г.,
Каквото възпитание да дадете на една мечка, тя мечка си остава, каквото възпитание да дадете на един
вълк
, той
вълк
си остава, каквото възпитание да дадете на змията, тя все змия си остава.
44.
Мисълта – изходен път
,
МОК
, София, 9.4.1937г.,
И
вълкът
, когато огладнее хубаво, започва да си търси храна и казва: "В Драганово има кошара, в Петканово има друга кошара." При това положение
вълкът
вече мисли, помни и започва да си избира.
Накрая
вълкът
отива и ако е мислил добре, успява да задигне някоя овца, но ако не е мислил добре, кучетата го завардват.
Сега, да оставим въпроса дали
вълкът
мисли или не, защото можем да влезем в противоречие.
Аз не бих желал да мислите като
вълка
.
Вълкът
мисли като касапин и издавя наведнъж десет, петнадесет, двадесет овце.
Но
вълкът
чувства, че овцете ще му служат дълго време за храна, което е негово заблуждение.
Понякога и вие мислите като
вълка
и искате да се осигурите.
45.
Както Бог мисли и прави
,
УС
, София, 2.5.1937г.,
Казват, обаче:
Вълкът
обича овцата.
Питайте овцата, какви страдания преживява, докато
вълкът
я удуши!
Защо
вълкът
изяжда овцата, сами ще си отговорите.
И тъй, когато минава от доброто в злото, човек е подобен на
вълк
, който изяжда овцата.
Като яде овцата,
вълкът
се удоволствува.
Под „
вълк
" не разбирам оная статична форма, животното
вълк
, но състоянието на
вълка
.
Когато дави овцата,
вълкът
изпитва голяма приятност.
Когато
вълкът
хване една овца, той усеща една приятност - топлата кръв, топлото месце, приятно му е да яде тази овца; но тази овца, която той сдъвква, тя преживява един живот на много голямо страдание.
(втори вариант)
Питам: На
вълка
му е много приятно да яде овцата, а на овцата й е много неприятно да я яде
вълка
.
(втори вариант)
Защо
вълкът
яде овцата?
(втори вариант)
Та, вие когато сменяте едно състояние от добро в зло, в дадения случай вие сте един
вълк
, който изяждате вашата овца.
(втори вариант)
Сега ще разберете не в тази форма, защото вие взимате
вълка
в тази постоянна форма.
(втори вариант)
Но същественото на
вълка
може да се измени.
(втори вариант)
46.
Рабство и приятелство
,
НБ
, София, 16.5.1937г.,
Не да вярваш, че
вълкът
може да стане една овца.
Някой път и
вълкът
е момент на моето съзнание.
47.
На място и не на място
,
МОК
, София, 21.5.1937г.,
Когато един
вълк
изяде една овца, има ли престъпление и в какво се крие то?
След като
вълкът
изяде овцата, клетките, които са работили в нея, идват да работят в него.
Ние казваме, че овцата е умряла, но клетките й са живи и работят във
вълка
.
Тогава къде седи лошото във
вълка
, какво е неговото престъпление?
48.
Пътят на музиката
,
ООК
, София, 16.6.1937г.,
Ако една овца тръгне по пътя на един
вълк
, мислите че той ще я заведе в Царството Божие?
Или ако дойде един
вълк
да преподава по музика, той като пее, ще ѝ одере кожата.
49.
Всичко е създадено за добро
,
ООК
, София, 30.6.1937г.,
Тогава ще ви кажа онази басня, за
вълка
и лисицата.
Вълкът
се оплакал на лисицата, че му дотегнали тия хора, гдето мине все го хукат, лоши хора не разбират от човещина.
50.
Аз ще дойда
,
НБ
, София, 11.7.1937г.,
Ти,
вълкът
, колкото и да го възпитаваш, ще си остане
вълк
.
Само, тази овца ще мине в по-висока форма и
вълкът
ще мине в по-висока форма.
Писанието предвижда тези неща и казва, че
вълкът
и овцата ще живеят заедно на Земята, няма да си правят никакво зло, но всичко трябва да се измени.
51.
Червен и светъл
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 1.8.1937г.,
Когато
вълкът
се намери всред някое стадо, той започва да души овцете с носа си.
Този център е силно развит във
вълка
, вследствие на кое го той е много жесток, свиреп.
52.
Път и възможности / Пътят и възможностите
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 11.8.1937г.,
Ако попитате
вълка
защо се е родил, той ще ви каже, че се е родил, за да яде овце.
– Такава е философията и на
вълка
.
– Каквото е придобил
вълкът
.
След 25-годишен живот на земята, убиват
вълка
, взимат кожата му и направят от нея хубава яка, с която някой благородник се гордее.
Кожата на
вълка
има едно ценно качество, че паразити в нея не се въдят.
Понеже
вълкът
обича да се ползва от живота на другите, както паразитите, затова самите паразити не го обичат и бягат от него.
Ако не е музикален, човек може да има само постиженията на
вълка
, на овцата, на водата, на въздуха, но не и постиженията на човека.
Ако попитате
вълка
защо се е родил, ще каже: „Да ям овце.“ Нищо повече.
(втори вариант)
Ако попитате овцата защо се е родила, ще каже: „Да ям трева.“ Ако попитате водата защо е дошла на земята, тя ще каже: „Да се плъзгам по лицето на земята, да я поливам.“ Ако попитате вятъра защо е дошъл, ще каже: „За да духам, да издухам всичките работи.“ И ако попитате човека защо се е родил, ще каже „Дошъл съм да ям.“ Това е понятието на
вълка
.
(втори вариант)
Какво е придобил
вълкът
?
(втори вариант)
Та
вълкът
може да не яде.
(втори вариант)
Ти ще постигнеш нещо, но това ще бъде постижението на
вълка
, постижението на овцата, на водата, на въздуха, но няма да имаш едно човешко постижение.
(втори вариант)
53.
Любов и безлюбие
,
МОК
, София, 23.8.1937г.,
Вегетарианец и месоядец на едно място не могат да живеят – не можеш да ожениш една овца за един
вълк
.
–
Вълкът
ще я изяде, после ще изяде и втора, и трета, и четвърта.
54.
Вътрешна обхода
,
УС
, София, 29.8.1937г.,
Овцата предчувства приближаването на
вълка
.
Запример една овца като види
вълка
, кокошката като види орела.
(втори вариант)
55.
Но Аз ще погледна
,
НБ
, София, 29.8.1937г.,
Овцата може да се съмнява във
вълка
, че може да я изяде.
Когато
вълкът
стане овца, овцата не може да се съмнява във
вълка
.
56.
Доброта и справедливост
,
НБ
, София, 12.9.1937г.,
То е едно Божествено чувство, трябва да се развие благородно, защото, ако не се развие, човек може да стане както е станал
вълкът
.
Защо е станал
вълк
?
Отишъл едно време
вълкът
при овцете и казва: „Господарят е страшно страшен изедник.
Елате при нас, ние ще ви освободим от този изедник.“ Аз сега разсъждавам върху тази басня, че положението на овцете при човека не е цвете, право е донякъде, но ако овцата бъде при
вълка
, ще бъде ли в по-добро положение?
Следователно по-хубаво е да бъде при човека, отколкото при
вълка
.
В Божественият език има една дума – като кажеш „братко“ на
вълка
, веднага ще ти проговори
вълкът
.
57.
Свят на промени / Религиозни хора
,
УС
, София, 12.9.1937г.,
Светът е създаден и за
вълка
, и за овцата.
Та светът се създаде и за
вълка
, и за овцата, и за бубулечицата, и за всички същества е създаден този свят.
(втори вариант)
58.
Любов и приравняване / Приравняване и Любов
,
УС
, София, 19.9.1937г.,
Могат ли вълчетата да бъдат подобри от стария
вълк
?
59.
Оценяване и прилагане
,
УС
, София, 3.10.1937г.,
Мислите ли, че
вълкът
, като хване кравата за краката и я повлича, я обича?
60.
Подобно е на невод
,
НБ
, София, 10.10.1937г.,
Какво ще учите овцата да яде месо и
вълкът
да пасе трева?
61.
Съгласуване
,
МОК
, София, 12.11.1937г.,
Една овца никога не може да намери подходяща храна при
вълка
.
И един
вълк
никога не може да намери подходяща храна при овцата.
Ако овцата иде на гости у
вълка
с какво ще я угости?
Тогава питам: Трябва ли овцата да ходи на гости на
вълка
?
Не ти трябва да ходиш на гости на
вълка
.
Овцата, като дойде
вълкът
при нея казва: „Аз с това се храня, не може повече да ти дам“.
Вие не считайте, че като отивате на гости на
вълка
, че той трябва да има знание да ви приеме по вашему.
Погрешката на овцата седи в това, че тя иска да превърне
вълкът
в овца.
И във
вълка
има желание да превърне овцата във
вълк
.
Овцата се заканва на
вълка
: „Аз сега няма да те изям, но като влезеш в земята, каквато трева изникнеш ще те изям“.
Вълкът
, той не чака тя да стане на трева, той е по-практичен, като хване овцата казва: „Още сега ще те изям, преди да си станала на каквото и да е, такава каквато си много си ми угодна“.
Овцата е взискателна, трябва да влезе в земята, да го преработи природата, да го измeни, и когато го сготви така, тогава да яде от
вълка
.
Вълкът
казва: „Както те е направила природата, Господ както те е създал, добре те е направил“.
Сега аз констатирам факти такива, каквито са при сегашните условия, без да вземам под внимание, какви са далечните причини: Защо овцата станала овца и защо
вълкът
станал
вълк
, защо таралежът станал таралеж, от добро желание ли станал или от неволя станал таралеж, защо турил тия бодли да ги носи.
62.
Първата песен
,
УС
, София, 14.11.1937г.,
– Ако си
вълк
, ще ядеш месо.
Сега се задава въпросът: Когато овцата отиде при
вълка
, ще измени ли храната си?
Ако
вълкът
попадне при овцата, ще бъде ли доволен от нейната храна?
– Нито
вълкът
ще бъде доволен от храната на овцата, нито овцата ще бъде доволна от храната на
вълка
.
Храната на овцата не е храна за
вълка
, и храната на
вълка
не е храна за овцата.
Желанията на
вълка
са желания на черната ложа, а желанията на овцата са желания на бялата ложа.
63.
Естественият път
,
ООК
, София, 17.11.1937г.,
Понеже, всяко вълче, родено от
вълк
, какъвто е баща му, такова е и то.
64.
Аз ще оздравея
,
ООК
, София, 24.11.1937г.,
– Шишманов е бабачко, или Лисичков, или
Вълков
?
Че откъде накъде
Вълков
или Лисичков?
– Този
Вълков
, ако е от Вельо, разбирам, но ако е от
вълк
, тогава не разбирам.
Вълков
ли трябва да го казвате, или Велков, голяма разлика има.
65.
Великата работа на водата, въздуха, топлината и светлината
,
МОК
, София, 26.11.1937г.,
Гладът е, който прави един
вълк
да е свиреп.
Някой
вълк
защо се приближава до овцата, или някоя лисица защо се приближава при кокошката, или малкото дете защо се приближава при плодното дърво?
66.
Малките заповеди
,
НБ
, София, 28.11.1937г.,
Вълкът
е друга щастлива страница от живота на човека.
67.
Начини на мислене
,
МОК
, София, 3.12.1937г.,
Вземете например
вълка
.
Запример,
вълкът
ще влезе в една заградена кошара, не му е позволено да влиза; но и овцата ще влезне в нивата, ще пасе.
И тя като
вълка
влиза, и тя пасе, и тя прави като
вълка
погрешка.
На
вълка
погрешката е по-голяма в количествено отношение.
Вълкът
ще разруши организмът на овцата, който мъчно се поправя.
Вълкът
и той е дошъл, кога се е явил
вълкът
?
68.
Трите пътя
,
УС
, София, 12.12.1937г.,
– От животни – мечка,
вълк
, лисица; някога се страхува от невидими същества, а някога и от хора.
69.
Възпитание на чувствата
,
МОК
, София, 17.12.1937г.,
Освобождаваш един кон, но никога не освобождавай един
вълк
.
70.
С ключ и без ключ
,
УС
, София, 19.12.1937г.,
Ако срещнеш
вълк
, какво ще научиш от него?
Какво ще бъде положението на
вълка
, ако овцата започне да яде месо?
71.
Ползата от краката
,
ООК
, София, 22.12.1937г.,
Нима онзи
вълк
, който отхранва децата си, не е добър.
Ако искате да разрушите една идея, вие сте един
вълк
.
72.
Малките неща
,
УС
, София, 26.12.1937г.,
Ако нарисуваш
вълк
, който дави овца, или човек, който коли вол, ти вършиш престъпление.
Вълкът
върши престъпление, защото отваря устата си и изяжда овцата.
73.
Противоречията в живота
,
МОК
, София, 14.1.1938г.,
Тъгата ви може да произтича от някой
вълк
, може да произтича от някоя змия, може да произтича от някой паяк, може да произтича от някоя овца, най-после може да произтича от някой беден човек, някой път може да произтича от някой богат човек, от някой учен човек, от велик човек, от цар.
74.
Радостни и весели
,
УС
, София, 23.1.1938г.,
И любовта на
вълка
към малките вълчета го заставя да дави овцете.
75.
Разумен и неразумен страх
,
МОК
, София, 28.1.1938г.,
Като отишъл
вълкът
за пръв път при коня, той произвел първия ритник.
Вълкът
искал да се поразправи с коня.
Вълкът
не рита, но той хапе.
76.
Законът на хармонията в тялото
,
МОК
, София, 4.2.1938г.,
Един
вълк
вечерно време ходи да си търси храна.
77.
Страдание и учение
,
ООК
, София, 9.2.1938г.,
Попитали
вълкът
, защо му е дебел врата?
78.
Обич и любов
,
МОК
, София, 25.2.1938г.,
Когато
вълкът
иде на гости, за вас ли иде или за овцата?
Вълкът
като дойде и той задигнал.
79.
Възвиси ме Духът
,
НБ
, София, 27.2.1938г.,
Във Варненско влязъл един
вълк
, че хванал едно прасенце, опашката, крака, нищо не останало.
Хващат го, изтърбушват този
вълк
.
Нима като дойде
вълкът
при вас, няма да знаете, че е
вълк
?
80.
В името на Бога!
,
НБ
, София, 20.3.1938г.,
Дотогава, докато храниш
вълка
с месо, той ще си остане
вълк
.
81.
Даром давайте
,
УС
, София, 1.5.1938г.,
Мишката става жертва на котката, жабата – на змията, овцата – на
вълка
.
82.
Речи само реч
,
НБ
, София, 15.5.1938г.,
Вълкът
се движи с 48 километра в час, леопардът – със 110 километра, хвъркатата риба се движи с 56 километра в час.
83.
Блажени сте ако любите!
,
НБ
, София, 3.7.1938г.,
Нима мислите, че един
вълк
, който изяжда една овца, има омраза?
84.
Азбука на разбирането
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 24.7.1938г.,
Вълкът
, лисицата, имат особен род знания, но плащат с живота си.
По цели дни говорят за своите овце и кози: тук се изгубила една овца или коза, там
вълк
изял една овца и т. н.
85.
Резултати и последствия
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 24.7.1938г.,
Той е изпаднал в положението на
вълка
, възприел е неговите несгоди и започва да се оплаква от живота си.
И
вълкът
даже няма причини да се оплаква.
Той е изпаднал в положението на
вълка
, възприел е неговите несгоди и започва да се оплаква от живота си.
И
вълкът
даже няма причини да се оплаква.
86.
Здравословни и болезнени състояния
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 10.8.1938г.,
Виждате един
вълк
с верига, лишен от възможността да яде овце.
87.
Кибритени клечки
,
ООК
, София, 31.8.1938г.,
Питам: Една овца как привлича един
вълк
?
Когато
вълкът
влезе в стадото, най-хубавата овца ще намери.
Вълкът
никога не яде мършава овца.
Ако един
вълк
намира кошарата, защо един човек в тъмната нощ да (не) намери своята цел?
88.
Четирите елемента
,
ООК
, София, 14.9.1938г.,
Например, ако ви дадат темата: „Защо
вълкът
е станал месоядец“, какво ще пишете?
89.
Славата Божия, царството Божие и волята Божия
,
ООК
, София, 12.10.1938г.,
Има един анекдот: Веднъж
вълкът
отишъл да дава съвет на два коча, които се борили.
Вълкът
ще им каже кой за коя ще се жени.
90.
Анализи
,
МОК
, София, 21.10.1938г.,
Ако една овца я изяде един
вълк
, къде е причината, отвън или отвътре?
Ако човекът я изяде или
вълк
я изяде, причината е отвън.
Някой
вълк
хванал някоя овца, изял я.
Овцата постъпва по един начин,
вълкът
постъпва по друг начин, но по отношение характера,
вълкът
постъпва точно тъй, както овцата.
Вълкът
дойде по същия начин, хване овцата и не я пита, дали ѝ е приятно или не.
Но от двамата, от
вълка
и от овцата, кой е по-умен?
Овцата е по-умна в морално отношение, а пък в егоистично отношение
вълкът
е по-умен.
Вълкът
е по-умен за себе си, понеже той ще иде отнякъде да донесе някое агънце, ще донесе на децата си, донесе яденето и го сложи.
Овцата, след като пасе дълго време, образува млякото и казва на детето: „Иди отзад, сучи.“ Тя не го туря, даже не туря главата, но казва: „Иди сучи, вземи цицката.“ Какви бяха съображенията на
вълка
да туря жертвата на своите деца?
Вълкът
всичко дава и на ръка продава.
Вълкът
е битпазарджия, на дребно продава и на старо продава.
Казва: „Трябва да ми налее вода.“ То е характерът на
вълка
.
91.
На двама господари
,
НБ
, София, 23.10.1938г.,
Два
вълка
се борили за една овца, а тя седи и гледа, кой от двамата ще победи, кой от двамата е по-силен.
Два
вълка
, т.е.
Тигърът обича повече своите тигърчета,
вълкът
– своите вълчета, овцата – своите агнета и т.н.
Вълкът
казва: „Писано е в Божия закон, че трябва да обичаш децата си и аз ги обичам, прилагам закона.“ Сега и хората поставят един морал в света, който не съществува никъде, вследствие на което, за оправдание, казват, че великият морал е още непостижим.
92.
Силата на човека
,
УС
, София, 30.10.1938г.,
Ако една овца се страхува за своето агънце да не го срещне
вълк
да го изяде, не е ли намясто това?
93.
Да станем едно
,
ООК
, София, 9.11.1938г.,
“ Един
вълк
, който [краде] една овца, той се намира на неогрятата земя.
94.
Горе на планината
,
УС
, София, 13.11.1938г.,
Ако ти ожениш една овца за един
вълк
, мислиш ли, че тя ще прокопса от
вълка
?
Тя трябва да се разведе и да върви в гората, а при
вълка
нищо да не търси.
Тия животни представят разните начини, по които хората живеят – един човек може да живее живота на един
вълк
.
Каква е разликата между един
вълк
и вас тогава?
Вълкът
, като хване една овца, не я коли, а като е жива още, той я тегли и къса на парчета и яде.
Но кой
вълк
се е угоил, като е ял живи овце?
Къде е опасността, като се говори за един
вълк
тогава?
95.
Ще дойдем
,
НБ
, София, 13.11.1938г.,
Ако един
вълк
, който постоянно е нападал стадата, се разболее, за
вълка
е лошо това, но за овцете е добре.
Докато
вълкът
боледува, овцете са щастливи.
Щом
вълкът
оздравее, овцете стават нещастни.
Търпението, благородството на овцата се дължи на
вълка
.
Кой е по-силен: овцата или
вълкът
?
Бог създаде и
вълка
, и овцата.
Като говоря за
вълка
, който Бог е създал, аз нямам предвид сегашния
вълк
, с този изопачен характер.
Вие още не познавате благородството и кавалерството на
вълка
.
96.
Страдания и придобивки
,
МОК
, София, 18.11.1938г.,
Вълкът
, като изяде овцата, не е на място, считат го виновен.
Вълкът
, като седне да яде една овца, го считат за виновен.
Кои са мотивите, с които се обвинява
вълка
, че е виновен?
Вълкът
е виновен в това, че той изял храната на овцата.
Понеже тя като си събирала храната – овцете до известна (степен) спадат към преживните животни – след като си събрала храната, за да я обработи,
вълкът
взел, че я задигнал.
Този
вълк
образувал статическо положение.
97.
Обич и преценка
,
ООК
, София, 21.12.1938г.,
Това не показва любовта на
вълка
.
Вълкът
е много умен.
98.
Иди си с миром
,
НБ
, София, 25.12.1938г.,
Възможно ли е
вълкът
да стане овца?
Значи
вълкът
е турил на гърба си овча кожа да се покаже, че е овца.
За мен е възможно да се тури овча кожа на един
вълк
.
Колкото е възможно да се тури овча кожа на един
вълк
, толкова е възможно
вълкът
да придобие характера на една овца.
Кое е онова, което е направило
вълка
вълк
?
99.
Физически, духовни и умствени нужди
,
ООК
, София, 28.12.1938г.,
Някоя мечка ще се яви, някой
вълк
ще се яви, някоя змия ще се яви.
100.
Година на работа
,
УС
, София, 15.1.1939г.,
Но Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне и да заколи.“
Вълкът
, когато открадне някоя овца, ще я разкъса.
Ако един
вълк
изяде човек, лошото седи в това, че като влезе човек във
вълка
, той ще научи много лоши неща от
вълка
.
101.
Най-малкото и най-голямото
,
ООК
, София, 18.1.1939г.,
Да ви изясня моята идея каква е: Сега представете си, че дяволът представя един
вълк
, който взел агнето и го турил на врата си и казва: „Ела да ми послужиш.
Казвам: Аз нося кибритена клечка и мисля, като ида при този
вълк
, ще му драсна зад опашката една кибритена клечка и ще му запаля козината.
102.
Налягане и напрежение
,
МОК
, София, 20.1.1939г.,
Например, у
вълка
екваторът е доста издаден, в лъва, в тигъра, в котката също.
103.
Постъпвайте съвършено!
,
ООК
, София, 1.2.1939г.,
Защо Господ позволи
вълкът
да яде агнетата?
104.
Основен тон
,
МОК
, София, 3.2.1939г.,
Питам:
Вълкът
, който лишава овцата от нейния живот, от една възможност, къде е овцата?
Изяде я
вълкът
.
Мислите ли, че един
вълк
може да изяде една овца?
Казвате: „Ние знаем, че
вълкът
изяде овцата.“ Той само формата разрушил, лишил овцата от нейната форма, но не съумял да преобрази овчия живот, да го направи да мяза на вълчия живот.
Престъплението на
вълка
седи в това, не че той изял овцата, но че той разрушил една форма, която той не е създал.
105.
Пътят на светиите
,
УС
, София, 5.2.1939г.,
Пък ако ми дойде един
вълк
на гости, с какво ще го нагостя?
Ако попитат
вълка
„С какво те нахраниха?
“,
вълкът
ще каже: С агне.
106.
Да види царството Божие
,
НБ
, София, 5.3.1939г.,
В това време той видял двама българи, шопи, високи, едри хора, че водят един голям
вълк
и го бият.
Като видял
вълка
и нашият брат си казал: „Така му трябва.
Колко овце е изял този
вълк
.
Чакай да взема една цепенцца,че и аз да го ударя поне веднъж.“ Като се засилил,
вълкът
проговорил: „Слушай, не ме удряй, че знаеш ли какво мога да ти направя!
Пък ти искаш да се покажеш герой на вързан
вълк
.
Злото,
вълкът
е вързан вече.
107.
Силата на мисълта
,
ООК
, София, 8.3.1939г.,
Или страх ви е от някой
вълк
, намерете вълча кожа и прекарайте ръката да се свикнете да бъдете безстрашен.
108.
Самовъзпитание
,
ООК
, София, 15.3.1939г.,
Той ще ти каже: „Къщата ти ще се събори,
вълк
ще дойде, мечка ще дойде, ти ще осиромашееш, ще отслабнеш, охтичав ще станеш, ревматизъм ще имаш, живеница ще имаш, в мозъка ти се явил тумор някъде, някой бръмбар.“ Ти трябва да проверяваш тия неща и казваш: „Аз го чувствувам това.“ Няма никаква вероятност за тези неща, но той ги чувствува.
109.
Божественият параход и станцията „Благовещение“
,
УС
, София, 19.3.1939г.,
Вълкът
отишъл и направил така, но опашката му замръзнала.
Дошли жени и тичат с кобилиците към
вълка
и като го понабили хубаво, той едвам си изхлузил опашката от коша и от леда.
И казала тя на
вълка
: Тебе са те били тук-таме, а мене така ме набиха, че мозъкът ми протече.
Вълкът
се трогнал и казал: Я се качи на гърба ми.
И седнала лисицата на гърба на
вълка
и казала: Бит небита носи.
–
Вълкът
попитал: Какво говориш?
Среща
вълка
, който ѝ казва: Дай ми тази риба.
110.
Любов и вяра към Бога, вяра към себе си
,
НБ
, София, 19.3.1939г.,
Каквито и да сте днес, един ден ще станете като мене.“ Като дойдат
вълкът
, мечката, овцата, на всички казва: „Каквито да сте днес, един ден ще станете като мене.“ Овцата минава за кротка, за добра, но и тя има много още да се усъвършенства.
Като я нападне
вълкът
, той мисли, че тя се жертва за него.
111.
Благоприятни и неблагоприятни условия
,
МОК
, София, 24.3.1939г.,
Вълкът
е доста музикален.
112.
Елате да разсъждаваме
,
УС
, София, 26.3.1939г.,
Вълкът
взема една овца на гърба си и заминава.
Вие казвате: Един
вълк
откъсна едно парче от месото на овцата и го глътна.
113.
Качествата на ученика
,
ООК
, София, 29.3.1939г.,
Като го погне един
вълк
, то се разреве, бяга и реве.
Вълкът
отподире го гони и то реве.
Това магаре трябваше не да бяга, но да се обърне срещу
вълка
и да реве и
вълкът
ще се спре.
И казват, че един
вълк
, като изяде едно магаре, той девет месеца обикаля на същото място, за да намери друго магаре.
Много приятно, много вкусно е магарешкото месо за
вълка
.
114.
Двете благодарности
,
УС
, София, 16.4.1939г.,
Сега, ако ви кажа така: Възможно ли е една овца да изяде един
вълк
?
Възможно ли е един
вълк
да изяде една овца?
Но аз казвам: Възможно е една овца да изяде един
вълк
.
И възможно е един
вълк
да изяде една овца.
Една овца изяжда една баница, направена от
вълк
, а един
вълк
не изяжда една баница, направена от овца.
Да ви обясня сега: Един
вълк
яде овца, но не яде баница, направена от овца.
И една овца не яде
вълк
, но яде баница, направена от
вълк
.
Когато
вълкът
умре, че от него направят баница – израсне трева дето е умрял, то овцата, като отиде там, казва: Чакай да го изям този, който едно време ме е ял!
Но ако една овца умре и на мястото ѝ изникне трева,
вълкът
казва: Не ям!
Но баница, направена от
вълк
, ядете.
Истинската овца, като помирише баницата, направена от
вълк
, да каже: Тази баница не е за мене.
А ако отиде
вълкът
и помирише баницата, направена от овца – тревата, той казва: Аз се отказвам да ям овце.
Овцата не яде
вълк
, но яде вълча баница.
Вълкът
е на кривата страна, когато не яде баница от овца, а пък яде овце.
115.
Самовъзпитание
,
МОК
, София, 21.4.1939г.,
Например,
вълкът
от какво се интересува?
Ако дадеш на
вълка
трева,
вълкът
ще каже: „Това не ме интересува.“ Ако на овцата кажеш за месото, овцата ще каже: „Това не ме интересува.“ Но
вълкът
и овцата при яденето мляскат.
Как яде овцата и как яде
вълкът
?
116.
Естествената среда на човешката душа
,
УС
, София, 23.4.1939г.,
От гледището на вълците това, което е добро за един
вълк
, то е добро и за другите вълци.
Следователно това, което прави
вълкът
, е добро за неговия род, но не е добро за овците.
117.
Иде и иди
,
ООК
, София, 3.5.1939г.,
Но ако една свиня се самопожертвува, за да стане на
вълк
, това не е на местото си.
118.
Божието благословение
,
НБ
, София, 14.5.1939г.,
Вълкът
, след като изял овцата, ако изяде хиляди овце, един ден, той ще стане овца.
Едно време
вълкът
ходил да примирява два коча, които се борили.
“ Но те като се засилили и го ударили в ребрата, счупили му 5–6 ребра и оттам насетне
вълкът
казва: „Овни никога не примирявам.“ Ако такова примирение дойде, нали румънците дойдоха да примиряват българите, и като дойдоха след като ги примириха, взеха една голяма част от България.
119.
Музика на мислите, чувствата и постъпките
,
ООК
, София, 31.5.1939г.,
Вълкът
да яде месо, разбирам, но на овцата да даваш месо, не разбирам.
120.
Истинският човек
,
НБ
, София, 4.6.1939г.,
Нима животът между
вълка
и овцата е реален?
Какво ще направи
вълкът
, като изяде всички овце и не остави нито една жива?
121.
Нормалният човек
,
МОК
, София, 16.6.1939г.,
Допуснете, че един
вълк
, като изял хиляда овци, той станал овца.
Както вземете в един
вълк
, развит е гладът.
Във
вълка
има едно чувство, което е силно развито.
Казва: „Има характер на котка, има характер на тигър, има характер на мечка, на
вълк
.“
122.
Обезсърчение и насърчение
,
МОК
, София, 23.6.1939г.,
Произнесъл името „вол“, произнесъл името „лисица“, произнесъл името „
вълк
“ и ти си се обидил.
Че
вълкът
го няма, къде е
вълкът
?
Един царски син казва на учителя: „Това е един
вълк
“, когато вижда една лисица.
Царският син, когато не знае да направи различие между лисица и
вълк
, казва на лисицата
вълк
.
Учителят му казва: „Обикновено го казват
вълк
, но научно се казва лисица.“ Обикновено е скъсан, но всъщност не е.
Или по какво се отличава един
вълк
?
Разликата седи в храната, но същевременно и в устройството на храносмилателните им системи, по един начин са устроени зъбите на
вълка
, стомаха, червата, после неговите крака и по друг начин са устроени на едно тревопасно животно.
123.
С човешки и ангелски езици
,
НБ
, София, 25.6.1939г.,
Казвате: „Апетит има.“
Вълкът
, който изяде една овца, овцата, която изяде тревата, все апетит имат.
124.
Вам завещавам царството
,
НБ
, София, 2.7.1939г.,
Как
вълка
обича овцата?
На врата на
вълка
като седи, мисли, че ще влезе в университета, ще влезе, ще свърши, ще бъде щастливо.
125.
Дрехата на Любовта
,
ООК
, София, 5.7.1939г.,
Вълкът
си живее като
вълк
, прави си каквото иска.
Ние сега, по някой път мислим, че
вълкът
не е свободен, не е толкоз умен.
126.
Светлина, топлина и сила
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 6.8.1939г.,
И
вълкът
зимно време измръзва, но нито е светия, нито е хладнокръвен.
За свое оправдание,
вълкът
казва: Ако овцата имаше много висока, или много ниска температура, не бих я нападал.
Права ли е философията на
вълка
?
Вълкът
напада главно овцете.
Можете ли да възпитате
вълка
, да го заставите да се откаже от овцата?
Каквито опити да правите,
вълкът
не може да се възпита.
Докато е
вълк
, все ще яде овце.
Всички преследват
вълка
, убиват го заради лошия му и жесток характер.
Като се храни с овце, той ще придобие техния характер и някога, в далечното бъдеще
вълкът
ще стане овца.
Като слушате да се говори, че
вълкът
може да стане овца, това ви се вижда невъзможна, противоречиво.
И
вълкът
, като замръзне, светия става.
(втори вариант)
Но като го размразиш,
вълк
става.
(втори вариант)
Какво трябва да яде
вълкът
?
(втори вариант)
Ако тази овца имаше 500 градуса топлина, би ли я ял
вълкът
?
(втори вариант)
Понеже овцата има температура близо до човешката, 37 градуса,
вълкът
я яде.
(втори вариант)
Вълкът
казва: “Погрешката на овцата е, че има малка топлина.
(втори вариант)
Права ли е философията на
вълка
?
(втори вариант)
Питам сега: ако седне човек и почне да възпитава
вълка
и му казва: Ти няма да ядеш овцете”,
вълкът
какво ще каже?
(втори вариант)
Тогаз законът е този: Този
вълк
, който е изял хиляди овце, какво ще стане с него?
(втори вариант)
Вълкът
казва: “Ние ядем овци, за да станем овци, понеже сме много лоши.”
Вълкът
яде овци, за да стане овца.
(втори вариант)
Тогава ако един
вълк
яде овци, за да стане овца, какво лошо има в това?
(втори вариант)
И понеже съзнаваме своята погрешка, започнахме да ядем овце.” Ако не ядеш овце,
вълк
ще станеш.
(втори вариант)
Ако се откажеш от Любовта,
вълк
ще станеш.
(втори вариант)
127.
Плодът на Духа / Първият плод на Духа
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 9.8.1939г.,
вълкът
напада овцете, изяжда ги, без да мисли за страданията, които им причинява.
Вълкът
сам си е присвоил правото да яде овце.
На овцата и на
вълка
е било определено да се хранят с трева и с корени.
Вълкът
впоследствие се е отклонил от правилния начин на хранене.
Един
вълк
хване една овца, разкъса я и я яде.
(втори вариант)
Вие колкото и да разправяте на този
вълк
, че не трябва да яде овце, той ще каже: “Господ така създаде света, че аз трябва да ям овци, иначе ще умра гладен.”
Вълкът
мисли, че Господ създал света, за да яде той овци.
(втори вариант)
В никоя свещена книга не е казано, че на
вълкът
е дадено право да яде овци.
(втори вариант)
На
вълкът
и на овцата Господ е дал трева, корени да ядат.
(втори вариант)
Вълкът
се е научил от после на този занаят.
(втори вариант)
128.
Законът на сегашният човек
,
НБ
, София, 3.9.1939г.,
Нима това, което допада на ума и на сърцето на
вълка
, е всякога право?
129.
Силите и темпераментите в човека
,
НБ
, София, 10.9.1939г.,
Какво означава
вълкът
?
Вие трябва да изучите какъв е бил първоначално
вълкът
.
Има един анекдот, според който някога в древността
вълкът
е бил отлично куче.
И в последствие от изпъдените кучета се е създал
вълкът
.
Вълкът
е крайно жесток.
За да се освободи от тази енергия,
вълкът
трябвало да издави няколко овце.
130.
Бъдете служители
,
ООК
, София, 20.9.1939г.,
Казваш: „Не е писано в книгата.“ Една цигулка не е добре нагласена, не вземаш вярно тона или казваш: „Струната не е хубава.“ Вълча струна, от ципата на
вълка
, направили една струна.
Ако турите две струни, едната вълча и другата овча, на една и съща цигулка, винаги
вълкът
ще скъса струната на овцата.
И някой път, като се скъсат моите струни, казвам:
Вълкът
е влязъл, къса се.
131.
Първият момент на Любовта
,
УС
, София, 24.9.1939г.,
Очите му почват да привикват, привикват и той ги отваря, отваря, става вече като едно нощно животно, както
вълкът
, който си отваря нощно време очите.
132.
Единственото богатство
,
ООК
, София, 27.9.1939г.,
Как може да се отучи един
вълк
да яде овци?
Вълкът
като хване една овца, знаете ли какво прави той?
Вълкът
, като хване една овца, знаете ли какво прави?
(втори вариант)
Сега аз съм дошъл до едно откритие за възпитанието: как може да се отучи един
вълк
да яде овца.
(втори вариант)
Вълкът
ще я изяде, но след половин час ще я повърне.
(втори вариант)
133.
Двама господари
,
НБ
, София, 1.10.1939г.,
Онзи
вълк
мисли лошо, оттук задига едно агънце, оттам задига друго, казва: „Деца имам, грехота е да измрат гладни.“ Онзи орел, който задига една птичка, казва: „Грехота е да измрат децата ми, трябва да ги нахраня.“ Сега не искам да оправдавам, но не искам и да осъждам.
Вълкът
, който яде овцете, казва: „Знаеш ли защо ги ядем?
Престъплението на
вълка
не седи в това, че изял овцата, но в това, че не я пита дали тя иска да се жертвува заради него.
134.
Мощните сили в природата
,
НБ
, София, 8.10.1939г.,
“ Кротък е онзи, когото като ядат вълците,
вълкът
дохожда най-после до положение, че не може да го изяде, зъбите му падат.
135.
Слуги на Божествения ум и на Божественото сърце
,
УС
, София, 15.10.1939г.,
Това, което овцата прави,
вълкът
не го прави.
И това, което
вълкът
прави, овцата не го прави.
Питам, когато видиш, че
вълкът
изяжда овцата, ще го похвалиш ли?
Ти трябва да хванеш
вълка
, да отвориш устата му, да пусне овцата и да и кажеш: „Върви си по работата“.
И на този
вълк
ще му туриш един чукундур.
136.
Малките Божествени подтици
,
ООК
, София, 18.10.1939г.,
Най-после го докарах до едно положение и му казах: „Бил си и в гората един
вълк
.“ Той сега не знаеше как.
Ти като караш, ще дойдеш до
вълка
.
И от
вълка
по-надолу си бил – риба; после ще намериш, че си бил по-долу – дърво и някой камък в земята.
Вълкът
е една форма, в която човек не е разбирал живота.
Най-после го докарах до едно положение и му казах: "Бил си и в гората
вълк
!
(втори вариант)
Ти като питаш така, ще дойдеш до
вълка
, и от
вълка
по-надолу си бил - риба си бил, после ще намериш, че си бил по-долу - дърво и камък в земята.
(втори вариант)
Вълкът
е една форма, в която човек не е разбирал живота.
(втори вариант)
137.
Оценка на Божествената Любов / Оценяване на Божествената Любов
,
ООК
, София, 1.11.1939г.,
Ако знаеш да разбираш, по нейния глас ще знаеш дали ще дойде някой
вълк
или някоя мечка.
Когато един
вълк
изяжда една овца, той не постъпва добре за овцата, но постъпва много добре за своите деца.
Ако овцата разглежда въпроса от свой личен морал,
вълкът
е крив; и ако
вълкът
разглежда въпроса от свой личен морал, той е прав.
Но ако овцата разглежда въпроса от гледището на
вълка
, тя ще намери, че
вълкът
е прав; и ако
вълкът
разглежда въпроса от гледището на овцата, той ще намери, че тя е права.
Ще знаеш чрез нея кога ще дойде някой
вълк
или някоя мечка.
(втори вариант)
Когато
вълк
изяжда една овца, той не постъпва добре за овцата, но постъпва много добре за своите деца.
(втори вариант)
Ако овцата разглежда въпроса от свой личен морал,
вълкът
е крив, а ако
вълкът
разглежда въпроса от свой личен морал, той е прав.
(втори вариант)
Но ако овцата разглежда въпроса от гледището на
вълка
, тя ще намери, че
вълкът
е прав, и ако
вълкът
разглежда въпроса от гледището на овцата, той ще намери, че тя е права.
(втори вариант)
138.
Към свобода!
,
ООК
, София, 15.11.1939г.,
Питам: Защо
вълкът
яде месо, а овцата пасе трева?
От гледището на
вълка
, ако ядеш месо, е добро, ти си на правия път, а ако пасеш трева, ти си на крив път.
Даже, колкото и да е напреднал някой човек, като пипа овцата, казва: „Хубаво е да се яде месо.“ Даже може да приложите стиха: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“ Може да кажете: „Ако не ядеш овци, патици и прочее, не можеш да живееш.“ Прав е
вълкът
, че ако не яде овци, не може да живее.
Има два възгледа: ако си
вълк
– не е лошо, трябва да ядеш месо; ако си тютюнопушач – ще пушиш.
Има два метода: овцата, като пасе трева, създава своя характер; и
вълкът
, като яде месо, съгражда своя характер.
Вълкът
ще си остане
вълк
.
Казват, че
вълкът
ще пасе с овцете.
Има два възгледа: ако си
вълк
, не е лошо, трябва да ядеш месо.
(втори вариант)
Има два метода: овцата, като пасе трева, създава своя характер; и
вълкът
, като яде месо, съгражда своя характер.
(втори вариант)
Вълкът
ще си остане
вълк
.
(втори вариант)
Казват, че
вълкът
ще пасе с овцете.
(втори вариант)
Питам, защо
вълкът
яде месо, а овцата пасе трева?
(втори вариант)
От гледището на
вълка
, ако ядеш месо, е добро - ти си на правия път, ако пасеш трева, ти си на крив път.
(втори вариант)
Колкото и да е напреднал някой човек, като пипа овцете, казва: "Хубаво е да се яде месо." Даже може да приложите стиха: "Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си." Може да кажете: "Ако не ядеш овци, патици и пр., не можеш да живееш." Прав е
вълкът
, че ако не яде овци, не може да живее.
(втори вариант)
139.
Внушение
,
МОК
, София, 1.12.1939г.,
Дойде някой
вълк
, побутне я по корема – не е за ядене.
Болна овца не яде
вълкът
, и мършава овца не яде, но ако е здрава, яде я.
140.
Търсене на изгубената дума
,
ООК
, София, 6.12.1939г.,
Питам: Ако един
вълк
би дошъл до една овца и ако тя имаше 1000 градуса топлина, той би ли я ял?
Вълкът
е по-топъл от овцата.
Овцата има по-голям студ и по-малка топлина от
вълка
.
А
вълкът
няма такава рунтава козина.
Вълкът
е на топло, на лято е.
Аз намирам, че
вълкът
има по-голяма топлина и затова яде овцата.
Ако овцата е толкова топла, колкото
вълка
, той няма да я яде, няма да я бутне.
Като стане болна, в овцата се развива топлина и
вълкът
не я яде.
Вълкът
я бутне и казва: „Тя е като нас, с температура.“ И я остави.
141.
Права и вярна любов
,
НБ
, София, 10.12.1939г.,
Крив ли е
вълкът
, че изяжда овцата?
От наше гледище
вълкът
е крив.
“ Така се моли и благодари
вълкът
на Бога.
Разумната овца, като я хване
вълкът
, казва: „Господи, много ти благодаря, че мога да изпълня учението ти, да стана жертва, да се изпълни стихът: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, няма да влезете в Царството Божие.“ Ако
вълкът
не яде плътта ни и не пие кръвта ни, никога няма да влезе в Царството Божие.“
Когато овцата роптае и когато и
вълкът
роптае, и двамата са криви.
Но когато овцата благодари на Бога, че е станала жертва за
вълка
, че е станала причина
вълкът
да се нахрани, и когато
вълкът
благодари на Бога, че е промислил и за него, и двамата са правоверни.
142.
Дайте свобода!
,
ООК
, София, 20.12.1939г.,
Правото на
вълка
не е правото на овцата.
143.
Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека
,
НБ
, София, 31.12.1939г.,
Следователно, ако има закон във
вълка
,
вълкът
ще се ограничи, но той ще си остане
вълк
.
144.
Идеален и реален живот
,
МОК
, София, 5.1.1940г.,
Вълкът
, като хване една овца, я разкъсва.
Вълкът
казва: „Какво има, че съм изял овцата?
Ще ѝ създам ново тяло.“ Такава е философията на
вълка
.
145.
Божествената усмивка
,
ООК
, София, 10.1.1940г.,
Защото съм опитал, че е опасно.“ Колко пъти
вълкът
е хващал коня отпред за муцуната или го е нападал отзад.
Вълкът
го е научил да хапе.
Вълкът
много пъти го е хапал и сега конят се е научил и той да хапе.
И като дойде
вълкът
, конят със задните крака го рита и отхвърля надалеч.
И ти като се приближаваш, той мисли, че си опасен като
вълка
и те отхвърля надалеч.
146.
Млад и стар
,
МОК
, София, 12.1.1940г.,
Затова
вълкът
мисли само за овците.
Овцете мислят ли за
вълка
?
Във
вълка
има любов.
147.
Реална и идеална обстановка на нещата
,
НБ
, София, 14.1.1940г.,
На това основание, когато
вълкът
изяде една овца, вие казвате, че той е престъпник.
Значи, за човека е в реда на нещата да коли и яде овцете, а за
вълка
не е в реда на нещата.
148.
Две задачи
,
ООК
, София, 24.1.1940г.,
“ Вземете два
вълка
, те като хванат една овца, скарат се двата
вълка
кой да я изяде.
У единия
вълк
и у другия желанието да живее излиза от любовта.
149.
Нови насоки
,
МОК
, София, 26.1.1940г.,
Да кажем, един
вълк
изяда една овца.
Кое е онова, което заставя
вълка
да яде овцата?
Защо
вълкът
има тази склонност?
Защо овцата не яде
вълка
, а
вълкът
изяда овцата?
150.
Слава във вишних Богу
,
НБ
, София, 11.2.1940г.,
Как ще оправдаете вие съществуванието на един
вълк
и на една овца в природата?
Как щяхте да ги примирите заедно: овцата, която пасе трева, и
вълкът
, който яде овце?
Вълкът
възпитава овцата, да не тъпче тревата.
С това
вълкът
иска да я научи на чистота.
Вълкът
ѝ казва: „Ти можеш да ядеш трева колкото искаш.
Бог е дал достатъчно, но що се отнася до нечистотиите, ще отиваш далеч някъде, няма да цапаш тревата.“ Като влезе
вълкът
, овцата започва да го възпитава по своему.
Трябва да станеш по-мек.“
Вълкът
и овцата същевременно се намират и в човека вътре.
151.
Добрият път
,
УС
, София, 18.2.1940г.,
Щом любовта замине от тебе, веднага дяволът ще се нахвърли върху тебе, както
вълкът
върху някоя овца.
152.
Що е истинно
,
НБ
, София, 25.2.1940г.,
Един
вълк
, колкото и да го възпитаваш, той е
вълк
.
153.
Нови пътища
,
УС
, София, 3.3.1940г.,
Дифтеритът като те хване, като някой
вълк
за гърлото, а пък скарлатината е много тщеславна.
154.
Съвършенството
,
ООК
, София, 6.3.1940г.,
И една мечка, и един
вълк
, и една кобра, всички еднакво се ползуват от благата.
155.
Наука за живота
,
ООК
, София, 13.3.1940г.,
Като те срещне един
вълк
, каже ти: „Обичам те.
Ако
вълкът
те обикне, твоето нещастие е дошло.
На
вълка
да му туриш каквито искаш обуща, все си е
вълк
.
На
вълка
да туриш каквито искаш ръкавици,
вълк
си остава.
156.
Великото благо
,
УС
, София, 24.3.1940г.,
Като бягали около 20 минути, обърнал се назад и видял само един
вълк
, но и той едва хленци, но той бил вече до селото.
157.
И Петър се грееше
,
НБ
, София, 31.3.1940г.,
Когато
вълкът
изяде една овца, тя трябва да бъде умна, да отиде при Господа да се оплаче.
Той ѝ дава двойно по-голямо благословение, а на
вълка
отнема нещо от това, което му е дадено.
Вълкът
, който изяжда една овца, остава с едно благословение, а овцата има две благословения, тя получава още едно благословение от Бога.
Колкото повече овце изяде един
вълк
, толкова повече губи.
Ако
вълкът
постоянно яде овце, той престава да получава Божието благословение, но ако престане да яде овце, той получава Божието благословение.
Като яде овце,
вълкът
казва: „Така е писано.“ Не е писано така.
Не е писано овцата да яде трева, а
вълкът
да опапа наготово онова, което тя е обработила.
158.
Светлина, топлина, сила
,
УС
, София, 31.3.1940г.,
Хубавото за
вълка
, не е хубаво за овцата.
159.
При къпалнята
,
НБ
, София, 7.4.1940г.,
Вълкът
разбира живота по един начин.
Ако попитате овцата, и тя казва: „Трябва да се живее.“ Но диаметрално се различава разбирането на овцата от това на
вълка
, разликата е колкото от Земята до небето.
160.
Към съвършенство!
,
ООК
, София, 10.4.1940г.,
Ако
вълкът
каже на овцата, че много я обича, как ще се прояви неговата любов?
Каквито и обещания и да даде един
вълк
на една овца, мислите ли, че той ще изпълни обещанията си?
Чудното е, че когато
вълкът
хване една овца за врата, тя като кон бяга с него.
Като я хване
вълкът
, бяга с него, като че била и пребила, погажда се с него.
Често и вас, като ви хване
вълкът
– злото като ви хване за врата и вие бягате, то ви пошибва и вървите много естествено.
Щом те хване
вълкът
за врата, ти не мислиш вече.
161.
Методи за постижения
,
МОК
, София, 12.4.1940г.,
Знаете ли колко дела има заведени против този
вълк
?
Всеки
вълк
, който е взел някоя овца от някоя кошара, дело има заведено.
162.
Дървото на живота
,
НБ
, София, 14.4.1940г.,
Казват, че човек за човека е
вълк
.
163.
Майката на съвършенството
,
УС
, София, 14.4.1940г.,
Значи,
вълкът
в овчата дреха е позлатен.
Както може
вълкът
да се облече в овча дреха, да се покаже, че е овца, така и овцата може да се облече във вълча дреха.
Когато
вълкът
тури овчата дреха, той е позлатен.
Като му изтриеш позлатеното, той ще се покаже
вълк
.
Казва: „Много хубаво е овчото месо, дава живот, като изядеш една овца, оживяваш.“ В Евангелието на вълците е писано: „Който яде овци живее, който не яде месо, умира.“ Като говоря за
вълка
,
вълкът
отличава, че не е глупав.
Много умен е
вълкът
.
Вълкът
само подига малко опашката си.
Вземете един
вълк
.
Обвиняват
вълка
, че е жесток.
Като срещне болна овца,
вълкът
я побутне по корема и казва: „Много те жаля, паси тук.“ Оставя я.
164.
Каквото попросите
,
НБ
, София, 21.4.1940г.,
Кой как мине покрай човека, казва: „Ето един
вълк
.“ Значи всички хора са вълци за него, а единственият добър човек, това е той самият.
165.
Сгъстяване, разредяване и разширяване
,
ООК
, София, 24.4.1940г.,
Вълкът
е ял и
вълк
е станал.
166.
Математическо отношение и геометрическо положение
,
НБ
, София, 5.5.1940г.,
Ако светията не дойде, някой
вълк
, някоя лисица ще те изяде, а туй е нещастието.
Ако я изяде една лисица, едно нещастие е за кокошката, един
вълк
ако я изяде – едно нещастие, но един светия ако я изяде, е най-голямото щастие за кокошката, понеже тя е станала жертва, да я изяде.
167.
Разумни отношения
,
МОК
, София, 17.5.1940г.,
Тукашните къщи, гледани от духовния свят, са както къщите на щурците, както къщата на един
вълк
, на една мечка, на една лисица – такива са и най-хубавите къщи, които имаме, в сравнение с къщите в духовния свят.
168.
Светлина, топлина и сила
,
МОК
, София, 24.5.1940г.,
Ако вие осиновите един
вълк
и му дадете петстотин хиляди лева, за какво ще ги употреби?
169.
Станало раздор
,
НБ
, София, 26.5.1940г.,
Когато
вълкът
изяде една овца и той плаща с живота си, но и човек плаща с живота си.
Вълкът
е груб по единствената причина, че има деца.
170.
Двата принципа
,
ООК
, София, 29.5.1940г.,
Един
вълк
, който живее за себе си, той е дявол.
171.
Бог е истинен
,
НБ
, София, 2.6.1940г.,
Вълкът
е доста голям джентлемен.
Че, на
вълка
трябва да му дадем правото.
Вълкът
като намери една болна овца, не я яде.
172.
Двата закона
,
ООК
, София, 5.6.1940г.,
Вълкът
дошъл при една крава, която била бременна.
Понеже била на мъчение,
вълкът
я оставил.
Идната година пак може да ти дойда на гости.“ Питам: Какъв е моралът на
вълка
в дадения случай?
173.
Животът
,
НБ
, София, 9.6.1940г.,
Една овца не може да очаква един
вълк
да я приеме в своя апартамент и да ѝ окаже услуга, всички удобства, ухажване.
174.
Сила и безсилие
,
ООК
, София, 19.6.1940г.,
Запример добрата постъпка на
вълка
коя е?
Благородството на
вълка
е, че болна овца не яде.
Никой
вълк
няма да те закача, докато си болна, бъди сигурна.“ Щом оздравее овцата, изменя се тяхното отношение.
Ако постоянно мислиш за
вълка
, ако постоянно мислиш за мечката, за змията, за една лоша черта или ако постоянно мислиш за лошата черта на една ябълка… Аз не се спирам върху лоши черти.
175.
Физически, духовен и умствен свят
,
МОК
, София, 21.6.1940г.,
По някой път мислите, както
вълкът
мисли, както мечката мисли, както рибата мисли – вследствие на това забелязвате в себе си едно противоречие.
Знаете ли как
вълкът
мисли?
176.
Най-добрите условия
,
ООК
, София, 3.7.1940г.,
Вълкът
е много умен, само как да открадне някъде.
177.
Източникът на радостта
,
ООК
, София, 31.7.1940г.,
“ Ако си една здрава, тлъста овца, то като мине един
вълк
, ще я хване за врата, ще я заведе някъде и ще я опапа.
Като минава
вълк
, умният господар оставя винаги болните овце на вълците.
178.
Реалност на живота
,
СБ
,
РБ
,
УС
, София, 4.8.1940г.,
Какво ще излезе от
вълка
, ако го подложите на възпитание?
Все
вълк
ще си остане.
179.
Вяра и вярване
,
СБ
,
РБ
,
УС
, София, 11.8.1940г.,
Може ли сляп
вълк
да гони овцете!
Може ли глух
вълк
да чуе тропота на коня, който минава покрай него?
Вълкът
ще си остане
вълк
.
180.
Двете царства
,
СБ
,
РБ
, София, 25.8.1940г.,
Казват, че
вълкът
бил жесток.
Овцата мисли, че
вълкът
наистина я съжалява и каквото ѝ каже, е вярно.
Аз пък съветвам овцата да си остане болна, та като дойде
вълкът
повторно, да не я пипа.
Тя заема положението на болната овца, а той – на
вълка
.
181.
Неоцененото богатство
,
СБ
,
РБ
,
УС
, София, 25.8.1940г.,
Два
вълка
се борят за една овца.
182.
Десетте девици
,
СБ
,
РБ
,
УС
, София, 1.9.1940г.,
Трябва ли да оставите
вълка
да дави овцете?
Ако
вълкът
е приел моята любов, трябва да каже: „Досега ядох овце, отсега нататък ще паса трева“.
Следователно, ако и човек, като
вълка
, като мечката, се откаже от всичко старо в себе си и приеме Любовта, той е приел Христовото учение.
183.
Добрата покана
,
СБ
,
РБ
, София, 1.9.1940г.,
Българинът пък казва, че когато куче лае, това означава, че или
вълк
е влязъл в кошарата, или крадец в къщата.
184.
Човешката мисъл
,
МОК
, София, 6.9.1940г.,
Защо
вълкът
обикаля една кошара?
Даже овците разбират, когато дойде
вълкът
.
Ако овчарят е добър човек, овците ще знаят двайсет и четири часа по-рано кога ще дойде
вълкът
.
Констатира се, че когато овчарят живее един трезв живот, не е пияница, живее добър живот, с години нито един
вълк
няма да му вземе една овца.
185.
В Божественото училище
,
СБ
,
РБ
, София, 22.9.1940г.,
Каквито усилия и да прави овчарят,
вълкът
задига една от овците му и бяга, не иска да знае, че господарят ѝ го гони.
Обаче, ако овчарят пусне кучетата си след
вълка
, последният остава овцата и започва да се бори с тях.
Следователно, искате ли да освободите овцата си от устата на
вълка
, пуснете кучетата след него.
186.
Самоотричане
,
УС
, София, 13.10.1940г.,
За
вълка
е право да изяде овцата.
187.
Проводници
,
МОК
, София, 8.11.1940г.,
Вълкът
се ядосва, когато не може да хване една овца.
188.
Процепът на Любовта
,
УС
, София, 10.11.1940г.,
Ако ние имаме любовта на
вълка
, ние на Бога не можем да служим.
Вълкът
има любов към своите деца.
189.
Усилвайте връзката
,
ООК
, София, 20.11.1940г.,
Нали сте виждали на
вълка
какъ свѣтятъ очитѣ.
Не може да вѣрвамъ, че една овца може да изяде единъ
вълкъ
.
Не може да вѣрвамъ, че единъ
вълкъ
ще опасе една ливада.
Овцата, която не изѣда
вълка
, изѣда тревата.
Вълкътъ
има добрата страна – като яде овци, не пасе трева.
Не може да приложишъ наказанието на овцата на
вълка
, нито пъкъ престѫплението на
вълка
може да приложишъ на овцата.
Когато наказватъ
вълка
, за какво го наказватъ?
Хората, които намиратъ постѫпката на
вълка
, несъобразна съ законитѣ, обичатъ да носятъ неговата кожа.
Паразититѣ бѣгатъ отъ кожата на
вълка
.
Вълка
гонятъ, защото прави престѫпление.
Сега хората иматъ престѫпления отъ две категории: престѫпленията на
вълка
и престѫпленията на заека.
Не може да вярвам, че една овца може да изяде един
вълк
.
(втори вариант)
Не може да вярвам, че един
вълк
ще опасе една ливада.
(втори вариант)
Овцата, която не изяжда
вълка
, изяжда тревата.
(втори вариант)
Вълкът
има добрата страна – като яде овце, не пасе трева.
(втори вариант)
Не може да приложиш наказанието на овцата на
вълка
, нито пък престъплението на
вълка
може да приложиш на овцата.
(втори вариант)
Когато наказват
вълка
, за какво го наказват?
(втори вариант)
Хората, които намират постъпката на
вълка
несъобразна със законите, обичат да носят неговата кожа.
(втори вариант)
Паразитите бягат от кожата на
вълка
.
(втори вариант)
Вълка
гонят, защото прави престъпление.
(втори вариант)
Сега хората имат престъпления от две категории: престъпленията на
вълка
и престъпленията на заека.
(втори вариант)
Нали сте виждали на
вълка
как светят очите.
(втори вариант)
190.
Новият век
,
НБ
, София, 24.11.1940г.,
Онзи
вълк
, който ходи цялата нощ да търси храна и онази вълчица ходи да търси храна за своите вълчета.
191.
Чантата на Любовта
,
УС
, София, 1.12.1940г.,
Защо се върти
вълкът
около някоя кошара?
Вълкът
изял една овца.
Вълкът
, след като изяде една овца, забременее.
Срещнеш един
вълк
, да видиш скрития във
вълка
.
Да приближиш при
вълка
, да го погладиш и да кажеш: Познавам те.
192.
Две врати
,
УС
, София, 15.12.1940г.,
Защото,
вълкът
е щастлив, когато изяде една овца; човек е щастлив, като изяде една ябълка; търговецът е щастлив, като му паднат парици, като продаде стоката.
193.
И в Неговото Име народите ще се надеят
,
НБ
, София, 29.12.1940г.,
Като дойдат свещениците казват:
Вълк
облечен в овча кожа.
194.
Превъзмогване
,
МОК
, София, 3.1.1941г.,
Дойде един
вълк
, увеличи се.
195.
Дева зачна
,
НБ
, София, 5.1.1941г.,
На един
вълк
ще проповядаме учението да не прескача в кошарите да дави агънцата, за да го обичаме.
Ти и
вълка
като
вълк
не може да го обичаш.
196.
Новото в живота
,
НБ
, София, 19.1.1941г.,
Дойде един
вълк
, и за него няма никакъв етаж.
Аз да ви кажа:
Вълкът
не може да направи престъпление в един случай; в друг случай
вълкът
може да направи престъпление.
Вълкът
може да направи престъпление да изяде една овца; овцата не може да изяде един
вълк
.
Вълкът
никога не може да опасе нивата.
Ако
вълкът
изяде една овца, в кого е вината – във
вълка
или в овцата?
Какво търси овцата при
вълка
горе в планината?
Овцата, която стои на едно място,
вълкът
я изяда.
197.
Мощната сила
,
ООК
, София, 22.1.1941г.,
Единъ съвремененъ ученъ човѣкъ, единъ
вълкъ
идва въ кошарата му.
Вечерта като се хвърлилъ този
вълкъ
, като натисналъ овцата, та я натискалъ, мачкалъ и като я мачкалъ, оставилъ я и излѣзалъ
вълка
и казалъ: „Бамбашка овца“.
Трѣбва да имате изкуствена овца, която ще дадете на
вълка
, за да го турите въ едно голѣмо противоречие.
Или да допуснешъ (и) казвашъ, че
вълка
изѣлъ овцата.
Единъ
вълкъ
, като изѣде овцата, лошъ става.
Ако единъ
вълкъ
го изѣде – лошо е.
Ако е лошо
вълкътъ
да яде овцата, лошо е и господарьтъ да (я) яде.
Един съвременен учен човек един
вълк
идва в кошарата му.
(втори вариант)
Вечерта като се хвърлил този
вълк
, като натиснал овцата, та я натискал, мачкал и като я мачкал, оставил я и излязъл
вълкът
и казал: „Бамбашка* овца“.
(втори вариант)
Трябва да имате изкуствена овца, която ще дадете на
вълка
, за да го турите в едно голямо противоречие.
(втори вариант)
Казваш: „Това не мога, онова не мога.“ Или да допуснеш (и) казваш, че
вълкът
изял овцата.
(втори вариант)
Един
вълк
, като изяде овцата, лош става.
(втори вариант)
Ако един
вълк
го изяде – лошо е.
(втори вариант)
Ако е лошо
вълкът
да яде овцата, лошо е и господарят да (я) яде.
(втори вариант)
198.
Младият син
,
НБ
, София, 26.1.1941г.,
Какво ще казвам на един
вълк
, че той върши престъпление.
199.
Любов и безлюбие
,
НБ
, София, 2.2.1941г.,
Вълкът
обича овцата и я изяда.
200.
Голямата привилегия
,
МОК
, София, 7.2.1941г.,
Ако ви дадат да възпитавате един
вълк
, как ще го възпитате?
[…] значи да отхраниш
вълк
, значи да му дадеш храна и да знаеш каква храна да му дадеш.
201.
Живот, светлина и сила
,
МОК
, София, 14.2.1941г.,
И овцата е била поставена при същите условия, и
вълкът
е бил поставен при същите условия.
Кое е дало повод на
вълка
да яде овцете?
Каква работа ще извърши един вол, един
вълк
?
202.
Слушайте съвета
,
ООК
, София, 19.2.1941г.,
Вълкътъ
не се нуждае отъ нѣкакъвъ моралъ, да го учишъ какъ да яде или какъ да се превива, нито да му кажешъ какъ да образува домъ, семейство.
Той казва: „И безъ тебе мога да живѣя като
вълкъ
“.
“ Казва: „Мене не ми трѣбва човѣшка култура, азъ ще си живѣя като
вълкъ
“.
Вълкът
не се нуждае от никакъв морал, да го учиш как да яде или как да се превива, нито да му кажеш как да образува дом, семейство.
(втори вариант)
Той казва:"И без тебе мога да живея като
вълк
".
(втори вариант)
" Казва: "Мене не ми трябва човешка култура, аз ще си живея като
вълк
".
(втори вариант)
203.
Тритѣ връзки / Трите връзки
,
ООК
, София, 26.2.1941г.,
На, сега всички се се плашите отъ нѣкой
вълкъ
.
И вѣрващи, и невѣрващи се плашатъ отъ нѣкой
вълкъ
.
На, сега всички се плашите от някой
вълк
.
(втори вариант)
И вярващи, и невярващи се плашат от някой
вълк
.
(втори вариант)
204.
Силното число
,
МОК
, София, 14.3.1941г.,
Вълкът
и кучето винаги, като хванат някое по-слабо същество, го раздрусват.
205.
Което излиза от устата
,
НБ
, София, 16.3.1941г.,
Значи
вълкът
, щом като огладнее, ще намери една овца, ще я разкъса и както е още топла, на парчета я изяда.
Вълкът
така разсъждава.
Питам, право ли е учението на
вълка
.
Вълкът
казва: „От тебе се научих.“ Първо дойдоха тревопасните и после се явиха месоядните животни.
Вълкът
казва: „Аз това от тебе научих.
Важното е за нас, че
вълкът
е една написана книга, и овцата е друга написана книга; растенията са една написана книга за развитието на растенията; животните са една написана книга за развитието на животните; рибите са една написана книга за развитието на рибите; цялото човечество е една написана книга за цялото човечество.
206.
Обикновен, талантлив и гениален
,
МОК
, София, 21.3.1941г.,
Вълкът
, когато къса месото на овцата, той никога не влиза в положението ѝ как тя страда, но като къса топлото месо, приятно му е.
Сега да вземем един
вълк
.
207.
Свободен човек
,
МОК
, София, 18.4.1941г.,
Хубаво, отива един
вълк
да граби в някоя кошара, той отваря ли светлина?
208.
Да дойде при мене
,
УС
, София, 27.4.1941г.,
Един
вълк
има право да изяде хиляда овце.
Той като изяда хиляда овце по любов,
вълкът
става овца, а пък като изяде безброй без любов,
вълкът
си остава
вълк
.
Едно време беше
вълк
и ядеше овцете.
209.
Основенъ тонъ / Основен тон
,
ООК
, София, 30.4.1941г.,
Когато въшкитѣ почнатъ да бѣгатъ отъ васъ… Ако вземете кожата на единъ
вълкъ
, туй не съмъ го провѣрилъ, вие може да го провѣрите.
Ако се направи една струна за цигулката отъ тънкитѣ черва на
вълка
и ако се направи струна отъ тънкитѣ черва на овцата, струната, направена отъ вълчи черва, кѫса струната на овцата.
Трептенията, които сѫ образували червата на
вълка
, иматъ друга динамика.
Вълкътъ
е динамиченъ, не е толкозъ музикаленъ.
Когато въшките почнат да бягат от вас... Ако вземете кожата на един
вълк
, туй не съм го проверил, вие може да го проверите.
(втори вариант)
Ако се направи една струна за цигулката от тънките черва на
вълка
и ако се направи струна от тънките черва на овцата, струната, направена от вълчи черва, къса струната на овцата.
(втори вариант)
Трептенията, които са образували червата на
вълка
, имат друга динамика.
(втори вариант)
Вълкът
е динамичен, не е толкоз музикален.
(втори вариант)
210.
Правата мисъл
,
МОК
, София, 2.5.1941г.,
Ние възпитаваме лъва, мечката, тигъра,
вълка
.
Как ще обясните тази постъпка на
вълка
– влезе в една кошара и удави трийсет–четирийсет овце?
211.
Добрият живот
,
УС
, София, 4.5.1941г.,
– Защото, ако си една овца и като те види
вълкът
, веднага ще те хване и изяде.
Вълкът
ще минава, ще мирише, усеща че има овца, но не може да я види, не може да я хване, тя е толкова малка, че със зъбите си не може да я хване.
Има анекдот и с
вълка
.
Отишъл
вълкът
между тях, те като го блъснали в ребрата,
вълкът
оттам насетне казва, никога кочове не примирявам.
212.
Ще направимъ жилище / Ще направим жилище
,
ООК
, София, 7.5.1941г.,
Съгласенъ съмъ, че човѣкъ съ добро овца става, но съ зло –
вълкъ
става.
Кое е по-хубаво – овца ли да станешъ или
вълкъ
да станешъ?
Ако слугувашъ на злото –
вълкъ
ще станешъ.
“ Щомъ не искашъ овца да станешъ,
вълкъ
ще станешъ.
На
вълкътъ
винаги му се четатъ ребрата, никога не може да затлъстѣе.
Вълкътъ
навсѣкѫде го гонятъ.
Кое е по-хубаво – овца ли да станеш или
вълк
да станеш?
(втори вариант)
Ако слугуваш на злото –
вълк
ще станеш.
(втори вариант)
” Щом не искаш овца да станеш,
вълк
ще станеш.
(втори вариант)
На
вълкът
винаги му се четат ребрата, никога не може да затлъстее.
(втори вариант)
Вълкът
навсякъде го гонят.
(втори вариант)
Съгласен съм,че човек с добро овца става, но със зло –
вълк
става.
(втори вариант)
213.
Съкровището на човека
,
НБ
, София, 25.5.1941г.,
Когато на един
вълк
се ревне да влезе в кошарата, вземе едно агне и го тури на врата си и го носи, питам, туй желание какво е?
Мислят ли, че
вълкът
, който яде овцете, че той не е отговорен за това.
Един ден всеки
вълк
, който е ял овце, е осъден да стане овца.
Щом
вълкът
стане овца, определено му е хиляди пъти да го колят, да го ядат вълци.
Казват: „На
вълка
дебел му е вратът, защото сам си върши работата.“ Ни най-малко вратът на
вълка
не е дебел.
214.
Крайното добро и крайното зло
,
УС
, София, 1.6.1941г.,
Ако си силен ще станеш
вълк
ще ядеш овцете.
215.
Стана плът
,
НБ
, София, 1.6.1941г.,
Казва – умряло детето: „Такава е Волята Божия.“ Та ако
вълкът
задигне едно агне от кошарата, това Волята Божия ли е?
216.
Най-разумнитѣ отношения / Най-разумните отношения
,
ООК
, София, 11.6.1941г.,
Вълкътъ
, каквато религия да му се проповѣдва, все ще яде месо.
Спорили се младиятъ
вълкъ
и стариятъ
вълкъ
.
Стариятъ
вълкъ
казва: „Ти не знаешъ какъ да давишъ овцитѣ.
Вълкът
, каквато религия да му се проповядва, все ще яде месо.
(втори вариант)
Спорили се младият
вълк
и старият
вълк
.
(втори вариант)
Старият
вълк
казва: „Ти не знаеш как да давиш овците.
(втори вариант)
217.
Дава живот
,
НБ
, София, 22.6.1941г.,
Запример един
вълк
, който яде овце.
218.
Невидимитѣ погрѣшки / Невидимите погрешки
,
ООК
, София, 9.7.1941г.,
Вълкътъ
какъ яде овцитѣ?
Вълкътъ
най-първо трева пасеше, после се научи да яде овци.
Вълкът
как яде овците?
(втори вариант)
Вълкът
най-първо трева пасеше, после се научи да яде овци.
(втори вариант)
219.
Зората на живота
,
СБ
, София, 27.8.1941г.,
Един
вълк
, като срещне една овца, той от любов я изяжда.
(втори вариант)
220.
Гладът
,
СБ
, София, 5.9.1941г.,
Ще кажете, че
вълкът
разкъсва овцата от глад.
Ще кажете, че един
вълк
в глада разкъсва една овца.
(втори вариант)
221.
Възелът / *** (Беседата няма посочено заглавие)
,
НБ
, София, 7.9.1941г.,
Вълкът
и други животни виждат нощем, бухалите виждат своите жертви в дърветата.
Даже има хора, които вечерно време виждат как животните,
вълкът
и други животни виждат нещо, бухалите виждат своите жертви в дърветата.
(втори вариант)
222.
Четирите положения
,
СБ
, София, 17.9.1941г.,
Понякога е по-добре
вълкът
да не обича овцата.
Кога
вълкът
не обича овцата?
Вълкът
напада овцете и затова го преследват, убиват го. Защо?
Следователно позволено е на
вълка
да яде овце, но ако стане като тях.
Остане ли си пак
вълк
, не му е позволено.
Един
вълк
може да я изяде, един сокол може да я изяде.
(втори вариант)
Но ако след като го изядеш, и пак си
вълк
, Господ не ти е казал.
(втори вариант)
Ако вие сте болна овца, дойде някой
вълк
, няма да ви изяде.
(втори вариант)
Ако вие сте здрав, дойде
вълкът
, ще ви изяде.
(втори вариант)
Питам, искате ли
вълкът
да ви обича, или да не ви обича?
(втори вариант)
Ако вие сте болен,
вълкът
няма да ви обича, няма да ви изяде.
(втори вариант)
Ако сте здрав,
вълкът
ще ви обича и ще ви изяде.
(втори вариант)
223.
Царството Божие / Името, царството и волята Божия
,
СБ
,
УС
, София, 21.9.1941г.,
Не съм
вълк
, да те изям.
Ако господарят ти има характер на свиня, ще те научи да ровиш; ако има характер на
вълк
, ще те научи да давиш овце; ако има характер на човек, ще те научи на добро.
Ако дойде
вълк
, на какво ще те научи?
(втори вариант)
Защо бягаш, аз не съм
вълк
да те изям.
(втори вариант)
224.
От север към юг / С любов
,
СБ
, София, 22.9.1941г.,
Котката ще възпитаваш по един начин, кучето – по друг,
вълкът
– по трети, а човекът – по особен начин.
225.
Който има уши да слуша, нека слуша
,
НБ
, София, 28.9.1941г.,
Във
вълка
винаги действува сърцето.
Вълкът
винаги обича тлъстите овце.
Или какво ще донесе една угоена овца на
вълка
?
В дадения случай овцата е доброто,
вълкът
е злото.
Питам: защо една овца иска да се срещне с един
вълк
.
226.
Буден ум и будно сърце
,
ООК
, София, 1.10.1941г.,
Казва: „Ти не трябва да живееш, аз ще живея.“
Вълкът
изяда овците, но и на струната казва: „Аз трябва да живея.“ Защото туй е естеството.
227.
Последното добро
,
УС
, София, 5.10.1941г.,
Някой път ти може да дойдеш под влиянието на някой
вълк
.
Ти започнеш да мислиш за кокошката, както лисицата, или за овцете, за някое агне, както
вълкът
.
228.
Малкият подтик
,
ООК
, София, 8.10.1941г.,
Вълкът
може да има нужда да изяде една овца, но каква нужда има човек да изяде една овца?
Вълкът
от неразбиране изяжда овцата, овцата от неразбиране опасва тревата.
229.
Учение и обич
,
ООК
, София, 15.10.1941г.,
Един
вълк
, който е оженен за вълците, трябва да яде овци.
Първото нещо, като станеш
вълк
, ще кажат: „Ти трябва да изядеш една овца, тогава ставаш
вълк
.“ Ако можеш да изядеш една овца,
вълк
си; ако не можеш да ядеш, не си
вълк
.
Но на
вълка
главата е разширена и във всички месоядни животни главата е разширена при ушите.
230.
Положителна мисъл
,
ООК
, София, 22.10.1941г.,
Една овца и един
вълк
не може да се съберат, защото интересите им са различни.
Не мислете, че можете да поправите един
вълк
, то е невъзможно.
Вълкът
ще си остане
вълк
.
В Писанието се казва, че
вълкът
и овцата ще пасат заедно.
То ще бъде, когато овцата приеме любовта и
вълкът
приеме любовта.
Един ден, когато
вълкът
ще живее по любов и овцата ще живее по любов, туй ще стане.
231.
В Начало бе Словото, неделна беседа
,
НБ
, София, 26.10.1941г.,
И сега
вълкът
е дошъл да я яде, че той ѝ предава ново учение.
Едно стадо от 200–300 овце, и 1000 овце, ако овчарят е честен и добър, не пие, целомъдрен е, никога
вълк
не иде да напада стадото му.
Тя като види
вълка
, не бяга.
Като дойде
вълкът
, тропне с крака, казва: Какво търсиш?
Всички тропат и като започнат да тропат, избяга
вълкът
.
Когато овчарят не е на място, овцете губят тази сила и
вълкът
ги напада.
Вълк
не може да дойде и да му напада стадото.
Щом малко не върви в този път, тогава
вълкът
дави човешките мисли и човешките чувства.
232.
Отворен и затворен интервал
,
МОК
, София, 7.11.1941г.,
Защото като мечка, като
вълк
, те рушат.
233.
Божественият и човешкият порядък
,
УС
, София, 9.11.1941г.,
Един
вълк
с какво изхранва своите деца?
Виждали ли сте вие
вълкът
как носи агнето?
234.
Музикални подтици
,
ООК
, София, 12.11.1941г.,
Вълкът
иска да живее на гърба на овцата.
Естеството на
вълка
е неговото користолюбие.
Вълкът
е много користолюбив.
Щом я намери, че болестта е изчезнала, хване я за врата, поведе я, казва: „Да дойдеш да ми служиш.“ Когато отидеш да служиш на един
вълк
, как ще му служиш?
Казвате: „Не ме интересува какво прави
вълкът
с овцата.“ Докато овцата има още по-опасна болест, той стои на 10 метра, само я погледне.
Ако
вълкът
бутне една овца по корема, тя ще оздравее.
Когато
вълкът
бяга от овцата, да знаеш, че тази работа е опасна.
Когато
вълкът
влиза при овцете, овчарят трябва да се зарадва.
Щом
вълкът
избягва овцете, овцете боледуват.
Минава
вълкът
– овцата е здрава; не минава
вълкът
край овцете – овцете си отиват.
Щом минава
вълкът
, те оздравяват, щом не минава, овцете си отиват.
235.
Повече спокойствие
,
ООК
, София, 19.11.1941г.,
И
вълкът
, и той живее добре.
От наше гледище
вълкът
не живее добре.
Но
вълкът
сам по себе си живее добре.
Или някой казва, че той е
вълк
.
Казва
вълкът
: „Учен човек е, знае да чете, познава овцете.“
Вие по някой път изгубите някоя хубава мисъл и не знаете: някой
вълк
я задигнал.
236.
Блажени кротките
,
НБ
, София, 23.11.1941г.,
Дето
вълкът
е лош, причината сме ние.
Хората не искат да гледаш както гледа един
вълк
, една лисица, но от твоите очи трябва да излиза една приятна светлина.
237.
Роденият
,
НБ
, София, 30.11.1941г.,
Вълкът
още не се е научил да яде, овцете още не са се научили как да ядат и хората още не са се научили да ядат.
238.
Мнозина звани
,
НБ
, София, 7.12.1941г.,
Мене ми разправяше един овчар, казва: От 20 години, нито един
вълк
не ми е изял овца.
20 години,
вълк
не влизал, не го посещавал.
239.
Трите качества на тона
,
УС
, София, 7.12.1941г.,
Явява се един
вълк
пред него.
Вълкът
си обръща задницата и започва в очите му да хвърля сняг.
Пуснах така пояса ми да се влече и се върнах, и
вълкът
върви отподире ми, че го е страх да няма някаква уловка.
Един
вълк
те срещне.
Зимно време съм ходил, и досега
вълк
не ме е срещал.
Само веднъж съм видял
вълк
, зимно време не, лятно време беше.
240.
На прага е
,
НБ
, София, 28.12.1941г.,
Вълкът
изяда овцата, свършена работа.
Вълкът
винаги ще остане
вълк
.
Срещаме един
вълк
, плашим се от
вълка
.
241.
С малкото
,
УС
, София, 4.1.1942г.,
Сега Господ те е създал с всичките Си блага и според твоето разбиране не мислє, че Той иска като лисицата или
вълка
да те изяде.
242.
Добри певци
,
ООК
, София, 7.1.1942г.,
Вземете във
вълка
, или лицето на един тигър, или на един лъв, или на една котка.
243.
Единствената врата
,
УС
, София, 11.1.1942г.,
Мислите ли, че онзи
вълк
, който яде овце, върши волята Божия?
244.
За добро е
,
ООК
, София, 14.1.1942г.,
Мислите ли, че ако дойде един
вълк
в България, ако влезе в някое село, ще го посрещнат?
Че
вълкът
е добър за своите деца.
Господ създал
вълка
.
Че
вълкът
няма отношение към тебе.
245.
Нищо и нещо
,
МОК
, София, 16.1.1942г.,
Казва: „Господ ми даде сила да направя всичко.“ И
вълкът
благодари на Бога, че му дал сила да направи.
Сега може да дадете възражения с
вълка
.
Кой е по-умен – змията ли е по-умна или
вълкът
?
Змията е лукава,
вълкът
е крайно жесток.
Вълкът
като влезе, като намери една овца, той ще я раздруса, казва, защо не я намери по-рано, как тя не се яви по-рано, че го накара да страда.
Някой път имате страдание, което произтича от някоя змия, някой път имате страдание, което произтича от някой
вълк
.
Грубите чувства във вас, ще причинят страданието, което
вълкът
причинява на една овца.
246.
Организиране
,
МОК
, София, 6.2.1942г.,
Ако един лъв, един тигър или един
вълк
те нападне, ще откъсне, каквото хване.
247.
Характерът и тялото
,
УС
, София, 15.2.1942г.,
После ми казва: „Ще убия някой
вълк
или лисица, за идната година ще ти направя.“ Идната година като дойде, погледнеш, ново чифте излязло, него ще купи.
248.
Човешката душа
,
НБ
, София, 22.2.1942г.,
Те Го делят на парчета, един
вълк
вземе изяде една овца, Господ в овцата.
Така един
вълк
като ял една овца, загнездила се една кост в гърлото.
Вълкът
извади костта.
249.
Кесаревото кесарю, Божието Богу
,
НБ
, София, 1.3.1942г.,
Да угостиш едного, когото обичаш е на място, но да угостиш един
вълк
с една овца, не е на място; да угостиш една овца с трева, е на място. Защо?
–
Вълкът
след като изяде овцата, благодари на Бога, че помислил заради него.
Гърбовете се покриха с вълна, че като дойде
вълкът
да ги захапе, да могат да се защищават от дебелата си дреха.
250.
Живот, път, истина
,
НБ
, София, 8.3.1942г.,
Има две неща по-съвместими:
вълкът
не може да опасе нивата и овцата не може да изяде един
вълк
.
251.
Добра мисъл, добро чувство и здраве
,
ООК
, София, 11.3.1942г.,
Една лисица като хване кокошката или един
вълк
като хване агнето, какво става?
252.
Пристъпиха при Исуса
,
НБ
, София, 22.3.1942г.,
Ако във
вълка
се заражда едно желание да изяде една овца, той има повод.
Вълкът
не може да се въздържи на своя инстинкт, сладко му е.
253.
Близо и далеч
,
УС
, София, 5.4.1942г.,
Защо
вълкът
злоупотребява с овцете?
Един
вълк
, след като изяде известно количество овце, той се превръща на овца.
Ако съберете един
вълк
и една овца, кой на кого ще направи пакост – овцата ли ще направи, или
вълкът
ще направи пакост?
Аз може да събера един
вълк
и една овца, и
вълкът
да не може да направи никаква пакост на овцата.
Ще туря на устата на
вълка
една торба, ще туря торбички на краката му и тогава овцата ще бъде свободна,
вълкът
не ще може да направи никаква пакост.
Мислите ли, че този
вълк
, като не е ял, той се е култивирал?
254.
Децата и Царството Божие
,
НБ
, София, 12.4.1942г.,
Питам: Ако на един
вълк
, ако започнат да му се четат ребрата, и седи на леглото, трябва ли да му направим тлъсти ребрата, да стане той герой?
Ако един
вълк
прави пакост на една овца не е от омраза, от любов.
Казвате:
Вълкът
не мисли така, той мисли да се наяде, но в туй ядене му е приятно, че е намерил една овца, радва се, казва: Ще излезе нещо от тебе.
255.
Трите положения
,
УС
, София, 12.4.1942г.,
Нима
вълкът
, като срещне една овца, не я гледа добре?
256.
С любов
,
ООК
, София, 22.4.1942г.,
Невъзможно е овцата да изяде един
вълк
; невъзможно е един
вълк
да опасе една нива.
Възможно е един
вълк
да изяде една овца и възможно е една овца да опасе една нива.
257.
Радости и страдания
,
УС
, София, 26.4.1942г.,
Вълкът
като възлюби една овца, изяда я.
258.
Светлина, топлина и сила
,
ООК
, София, 29.4.1942г.,
Ние се извиняваме, че някой убил един
вълк
, една кобра.
259.
Двата полюса
,
МОК
, София, 1.5.1942г.,
Във
вълка
такова положение има опашката.
260.
Животът за любовта
,
УС
, София, 3.5.1942г.,
Ти гледаш един човек отвън, но вътре гледаш муцуна на
вълк
, отвън е човек, а същинският човек е
вълк
вътре; отвън е човек, а вътре е мечка; отвън е човек, а отвътре е змия.
261.
Единицата
,
МОК
, София, 8.5.1942г.,
Запример, един
вълк
остава овцата да пасе тревата, защото тревата е непотребна за него.
Обаче
вълкът
никога не остава овцата.
Като дойде до тревата, казва: „Не ми трябва тревата.“ Като види една овца, казва: „Тази овца е за мене.“ Защо
вълкът
в дадения случай предпочита овцата пред тревата?
От гледището на овцата кое е по-хубаво – да те предпочете ли
вълкът
или да не те предпочита?
Сега един
вълк
да те предпочита ли или да не те предпочита?
262.
Гладуват и жадуват
,
НБ
, София, 17.5.1942г.,
За мене има две неща, които са невъзможни: има две неща невъзможни в света: овцата
вълка
не може да изяде и
вълкът
нивата не може да опасе.
Има две неща възможни:
вълкът
овца може да изяде и овцата нивата може да опасе.
Щом овцата е изядена,
вълкът
е виновен.
Вълкът
. Кой опасъл нивата?
Делото на овцата се разглежда в мировото съдилище; делото на
вълка
– углавно дело.
Ако е за добрина, Господ е направил и
вълка
.
263.
Обикновен, талантлив и гениален
,
МОК
, София, 22.5.1942г.,
Вземете между
вълка
и овцата има два различни морала.
Мъчно може да накараш
вълкът
да пасе трева, мъчно може да накараш овцата да яде месо.
По-лесно е да накараш
вълкът
да пасе трева, отколкото да накараш овцата да яде
вълк
.
Овцата е много по-волева, отколкото е
вълка
.
Вълкът
е по-умен, овцата е по-волева и по-силна.
Когато овчарят е добър човек, овците от
вълка
не бягат.
Като дойде
вълкът
при овцата, тя му тропне с крака.
Когато овчарят не е добър, дойде
вълкът
, започне да дави овцете.
Овчар, на когото
вълкът
дави овцете, е лош овчар.
Та когато
вълкът
дави вашите мисли, вашите желания, вие сте лош човек.
Вие сте овчар на вашите мисли и на вашите желания, и ако
вълкът
влиза и дави вашите мисли, и вашите желания, и те не може да се противят, причината е във вас.
264.
Най-малкото добро
,
ООК
, София, 10.6.1942г.,
Дойде
вълкът
при овцата и казва: „Знаеш, че те обичам.“ Трепери сърцето на овцата.
Понеже аз те обичам, ти ще мълчиш.“ Но
вълкът
не яде овцата от омраза, от любов я яде.
Но като ме изяде, искам да ме изяде някой бодър човек, не да ме изяде някой
вълк
.
265.
Разумни и незлобиви
,
НБ
, София, 14.6.1942г.,
Знаете ли, че
вълкът
коленичи и се моли на Бога, и мечката, и тигърът, всички животни, колкото и да са жестоки, и те се молят на Бога.
266.
Неделимото
,
НБ
, София, 5.7.1942г.,
Конят като те рита, запознава се с вас; кучето като те ухапе, запознава се; лисицата като изяде кокошката, запознава се;
вълкът
изяде агнето, запознава се.
Вие казвате: Защо
вълкът
изяде агнето?
267.
Трите чаши
,
УС
, София, 12.7.1942г.,
Вълкът
изяде овцата, но и овцата изяде
вълка
.
268.
Единствената нишка
,
УС
, София, 19.7.1942г.,
Един ден състоянието на
вълка
ще мине през тебе и ти, добрият човек, ще почувстваш, че в тебе ще се зароди зло, омраза.
Един ден
вълкът
ще влезе в тебе, ще каже: „Научѝ ме да живея, досега съм бил голям грешник.“ Какво ще му кажеш?
Дтйде
вълкът
да се изповядва при тебе, ти ще му станеш изповедник.
Щом станеш изповедник на
вълка
, ти ще му вземеш греховете.
Как ще оправиш този
вълк
?
Ония, които влизат в Божествения свят, казват: „Много лош човек съм станал.“ Изповядал си някой
вълк
.
Доста сме интересни, че искаме да знаем какво е състоянието на един
вълк
.
Аз никога не искам да изповядвам един
вълк
.
269.
Правилно дишане
,
МОК
, София, 24.7.1942г.,
Вземете един
вълк
с години учи културата на злото, знае как да хваща една овца, да я удави.
Този
вълк
дълго време се е упражнявал.
Кое е онова, което подтиква
вълкът
да изяде овцата или кое е онова, което подтиква овцата да опасе тревата?
Питам: Една овца като воюва ще стане ли силна като
вълка
?
У
вълка
главата е по-широка, у овцата е по-продълговата и тясна.
270.
Права и крива линия
,
МОК
, София, 31.7.1942г.,
По какво се отличава
вълкът
от овцата?
На
вълка
главата е широка и пътят му е широк, на овцата главата е тясна и пътят ѝ е тесен.
271.
Две врати
,
МОК
, София, 14.8.1942г.,
Срещна някой
вълк
, няма какво да се плаша.
Вълкът
е голям човек енергичен“.
272.
Малки възможности
,
СБ
,
РБ
, София, 20.9.1942г.,
Овцата пасе трева, а
вълкът
се храни с месо, той обича да яде овце.
Вълкът
е по-интелигентен от овцата, но, в морално отношение, овцата е по-устойчива от
вълка
.
Отличителното качество на
вълка
е привързаността.
Вълкът
има добри черти, но нещо лошо е присадено в него.
Лошото, именно, го прави
вълк
.
Вълкът
всякога ще си бъде
вълк
, мечката — мечка, тигърът — тигър, змията — змия и т.н.
273.
Смисълът на живота
,
СБ
,
РБ
,
УС
, София, 20.9.1942г.,
Каквото и да говорите на
вълка
против яденето на овце, той пак ще напада овцете и ще ги яде.
Погрешката не е във
вълка
, но в овцата, която вярва в неговото учение.
Когато се откаже от учението на
вълка
, овцата ще запази кожата си.
Тогава
вълкът
никога няма да я напада.
В този смисъл, и
вълкът
не е отговорен за делата си.
274.
Проявление
,
НБ
, София, 27.9.1942г.,
Във
вълка
има такива аномалии.
Питам: Кога се зароди във
вълка
това желание да дави овцете?
Вълкът
е едно същество на тъмния живот, той не се е родил денем.
275.
Ден на почивка и ден на радост
,
ООК
, София, 30.9.1942г.,
Когато изучавате овцата и
вълка
, те са емблема на нещо.
276.
Скръб и радост
,
МОК
, София, 2.10.1942г.,
Лъжата поддържа, че овцата
вълка
може да изяде.
Лъжата поддържа също, че
вълкът
може нивата да опасе.
277.
Важни и належащи неща
,
УС
, София, 4.10.1942г.,
Вълкът
защо обича овцете?
278.
Положителен живот
,
ООК
, София, 7.10.1942г.,
Вие се намирате в положението на овцата, в която два
вълка
са влюбени, сдавили се и който е по-силен, той ще вземе овцата.
279.
От любов и обич
,
УС
, София, 11.10.1942г.,
Старата основа на живота е, когато лисицата казва, че кокошките трябва да станат жертва заради нея; когато
вълкът
казва, че овцете трябва да станат жертва за него; овцата казва, че тревата трябва да стане жертва за нея.
280.
Отмерени принципи и изявени факти
,
НБ
, София, 11.10.1942г.,
Вълкът
събира данъци, лъвът събира данъци, тигърът събира данъци и всеки човек, който е по-силен, винаги събира данъци.
281.
Неможко и можко
,
МОК
, София, 16.10.1942г.,
Ти си овца, хване те
вълка
, нахапе те малко.
282.
Възлюблени
,
НБ
, София, 25.10.1942г.,
Вълкът
изяде овцата – той изяде Господа.
283.
Добър ден
,
МОК
, София, 6.11.1942г.,
Ако измерите главата на лисицата, главата на
вълка
и главата на овцата, ще видите, че овцата има повече справедливост от лисицата и
вълка
, но има и повече страх.
284.
Малкият опит
,
ООК
, София, 11.11.1942г.,
Вълкът
може ли да живее в мир с овцете?
Ако
вълкът
си тури за задача да не яде овци, той трябва да измени характера си.
Не се разправяй с
вълка
.
285.
Правилно разбиране
,
ООК
, София, 18.11.1942г.,
Ако те гледа един
вълк
,
вълк
ставаш.
Ако един
вълк
те види по-рано, образува страх у тебе, ти бягаш; ако ти го видиш по-рано, той бяга от тебе.
286.
Песента на блудния син
,
ООК
, София, 2.12.1942г.,
Има две неща невъзможни в света – една овца никога не може да изяде един
вълк
.
За мене невъзможно е един
вълк
да опасе една нива.
Вълкът
може да изяде овцата и овцата може да опасе нивата.
287.
Четирите неща
,
НБ
, София, 6.12.1942г.,
Кравата – от крава, лисицата е родена от лисица,
вълкът
е роден от
вълк
, не е роден от човека.
288.
Весели лица
,
ООК
, София, 9.12.1942г.,
За какво ще се моли един
вълк
?
Една овца ще се моли на Господа, да я освободи от
вълка
.
Вълкът
мисли, че Господ го послушал.
Да каже на
вълка
: „Пусни овцата“.
Ако
вълкът
би се помолил, Господ да даде най-хубавата трева на овцете, да се хранят, да пасат и след това да остави овцете, вълците да се разправят с хранените овце... Защо трябва да се разправят?
289.
Търсете, хлопайте, искайте!
,
НБ
, София, 27.12.1942г.,
Вълчето, което се ражда от
вълка
, на него прилича.
Вълкът
което проявява за овцете и то не е Божествено.
290.
Нова обхода
,
ООК
, София, 13.1.1943г.,
Защото някой
вълк
като влезе в някое стадо, отдалече вижда тлъстата овца.
Тя пристава на
вълка
.
Овчарят прати кучетата, но и тя припка като кон с
вълка
.
Тя мисли, че ще бъде блажена при
вълка
.
Вълкът
учи овцата да се самоотрича.
Вълкът
ще я научи на закона на самоотричането.
Утре този
вълк
, който я учи нея, ще го убият и него ще го учат на самоотричането.
Ако искаш въшка и бълха да не пъпли, направи си кожух от вълча кожа, хигиенична е, здравословна е кожата на
вълка
.
291.
Вратата на Любовта
,
ООК
, София, 20.1.1943г.,
Вълкът
дебне, разглежда работата стратегически, като военен.
Някой път, 4-5
вълка
се съберат и двама идат отдалече, кучета ходят по тях да лаят, а другите влизат в кошарата и задигат няколко овце.
Един
вълк
, като срещне една овца, какво мисли за нея.
Или един
вълк
като срещне една крава, веднага я сграбчи за стомаха или за слабините.
292.
С благодат и истина
,
НБ
, София, 24.1.1943г.,
Разгледайте главата на един
вълк
, разгледайте главата на един тигър, разгледайте главата на една кобра – тя е широка при ушите.
293.
Подмладяване
,
ООК
, София, 3.2.1943г.,
Някой
вълк
не може да изяде една овца.
Ти си в симпатия с
вълка
,
вълкът
казва, че ще умре гладен и ти казваш, че ще умреш гладен.
294.
Ще бъдат научени
,
НБ
, София, 7.2.1943г.,
Пророците са предвиждали това и са казвали: „
Вълкът
и агнето ще пасат заедно.“ Като попитали един руснак бедняк как разбира този стих, вълците и овците ще пасат заедно, той се поусмихнал и казал: „Ето, вие сте вълците, аз съм овцата, заедно живеем.“ Що е
вълкът
?
Вълкът
е, който живее за себе си, не разбира Божията воля, прави каквото иска.
295.
Умити в Любовта
,
НБ
, София, 14.2.1943г.,
Мислите, че един
вълк
е справедлив с една овца, като я хване и я разкъсва?
Ако питаш защо я разкъсва, казва: „Това е баница, направена заради мен, да я опитам.“
Вълкът
за овцата ще ви даде такъв отговор, както вие разкъсвате баницата.
Вълкът
не мисли никога, че има една душа в овцата и че [тя] страда.
Дали така мисли
вълкът
, то е въпрос, аз правя едно сравнение, аз го сравнявам и вие може да сравнявате, има подобие в аналогията.
НАГОРЕ