НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
123
резултата в
57
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено
,
НБ
, София, 18.2.1917г.,
Между единъ
философъ
и между единъ идиотъ не може да има връзки; между единъ, който обича и другъ, който мрази, не може да има връзки, отношения, но между двама, които се обичатъ, има връзки, има хармония.
За да познаешъ единъ твой приятель, който е
философъ
, много интелигентенъ, трѣбва да имашъ неговитѣ качества, неговия умъ.
2.
Спасението
,
НБ
, София, 25.2.1917г.,
Питамъ: този
философъ
отъ гдѣ знае той, че нѣма Богъ?
(втори вариант)
Вие сте радостни, но дойде единъ „
философъ
“ и ви каже, че хората сѫ мъртви, т.е.
(втори вариант)
3.
Радвайте се
,
НБ
, София, 15.4.1917г.,
А съврѣменнитѣ хора се отличаватъ съ едно качество на съмнѣние и критически умъ и сѫществува мнѣние, че човѣкъ, за да бѫде
философъ
, трѣбва да има съмнѣние въ всичко, всичко да провѣрява.
(втори вариант)
Ние трѣбва да имаме търпението на онзи гръцки
философъ
, който е живѣлъ прѣзъ врѣмето на апостолъ Павелъ.
(втори вариант)
4.
Божията воля / Волята Божия
,
НБ
, София, 22.4.1917г.,
Единъ човѣкъ днесъ може да е идиотъ, но единъ день той ще се издигне, Господь ще го направи единъ
философъ
, единъ ангелъ, арахангелъ.
(втори вариант)
5.
Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ
,
НБ
, София, 13.5.1917г.,
Миналъ е нѣкой проповѣдникъ,
философъ
и е счупилъ крака на този човѣкъ.
(втори вариант)
6.
Скритият квас
,
НБ
, София, 25.8.1918г.,
Достоенъ за името си е само онзи учитель, възпитатель,
философъ
, проповѣдникъ, общественикъ, който внася въ умоветѣ и въ сърдцата на своитѣ възпитаници и последователи истинското, сѫщественото знание.
(втори вариант)
7.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
Не питайте, какво е казалъ този или онзи
философъ
, но се вслушвайте въ своя вѫтрешенъ гласъ.
(втори вариант)
8.
Двата полюса
,
НБ
, София, 13.10.1918г.,
Човѣкъ трѣбва да бѫде
философъ
, въ широкъ смисълъ на думата, да прилага онѣзи принципи, които сѫ написани въ него, а не да подражава на философитѣ вънъ отъ себе си.
(втори вариант)
Като опиташъ силата на течението, ще станешъ
философъ
, ще придобиешъ знание и опитность и ще разказвашъ на хората, какво значи, да те влѣче рѣка.
(втори вариант)
9.
Дух Господен
,
НБ
, София, 20.10.1918г.,
Че еди-кой си
философъ
мислѣлъ така или иначе за Бога, това е негово разбиране.
(втори вариант)
10.
Двете заповеди
,
НБ
, София, 27.10.1918г.,
И сегашнитѣ хора разсѫждаватъ като този
философъ
.
(втори вариант)
Единъ
философъ
обичалъ да се излежава подъ сѣнкитѣ на дърветата и да размишлява.
(втори вариант)
Другъ
философъ
легналъ подъ една круша да си почине и да размишлява върху живота.
(втори вариант)
11.
Призваните
,
НБ
, София, 3.11.1918г.,
Единъ гръцки
философъ
казва: „Познай себе си”.
(втори вариант)
12.
И рече баща му
,
НБ
, София, 15.12.1918г.,
Когато Богъ живѣе въ човѣка, той е добъръ, независимо отъ това, дали е общественикъ, или политикъ, ученъ или
философъ
, свѣтски или духовенъ.
(втори вариант)
Въ Китай, преди десетина вѣка, живѣлъ единъ знаменитъ
философъ
, на име Ку.
(втори вариант)
13.
Новият човек / Новиятъ човѣкъ
,
НБ
, София, 13.3.1921г.,
Кажете, кой
философъ
, кой богословъ, кой светия може да каже какво нѣщо е Господь, да Го опише.
(втори вариант)
14.
Сеятелят / Сѣятельтъ
,
НБ
, София, 27.3.1921г.,
„Е, ти си голѣмъ
философъ
“, ми казва тя.
(втори вариант)
15.
Храненето, условие за вечен живот/ Правилното ядене, като условие за вѣченъ животъ
,
НБ
, София, 3.4.1921г.,
Нѣкои казватъ: „Този човѣкъ е отличенъ
философъ
!
(втори вариант)
“ Който може да си отваря устата и да гълта съ лъжицата, той може да стане
философъ
, а който не може да си отваря устата, не може да стане
философъ
.
(втори вариант)
16.
Огнената пещ / Огнената пещь
,
НБ
, София, 17.4.1921г.,
Въ Индия живѣлъ единъ великъ
философъ
, който намѣрилъ най-послѣ единъ простъ човѣкъ, съ когото могълъ да се разговаря.
(втори вариант)
17.
Изтълкувай ни тази притча
,
НБ
, София, 15.5.1921г.,
Казвамъ, погълнали сте отъ разтворенитѣ соли на този
философъ
и може да познаете какъвъ е билъ той.
(втори вариант)
18.
Двете жени / Двѣтѣ жени
,
НБ
, София, 12.6.1921г.,
Заблуждение е когато онзи
философъ
е дошълъ при вълците и казва: „Не само съ трѣва, но и съ месце може да се живѣе.“ Той казва на человѣцитѣ: „Не само съ трудъ, но и съ пари ще се живѣе.“ Отъ дѣ се взиматъ парите.
(втори вариант)
19.
В правда, истина и святост / Правда, истина и светость
,
НБ
, София, 26.6.1921г.,
Вземете нѣкой ученъ,
философъ
човѣкъ, ще видите, че и той все има нужда да намѣри една сродна душа, която да го обича, съ която да може да обмени поне двѣ думи.
(втори вариант)
20.
Но да бѫде рѣчьта ви: Ей, ей; Не, не / Ей – ей, не – не
,
НБ
, София, 14.1.1923г.,
Всѣки единъ
философъ
, като внесе една система, трѣбва да я провери, да я опита.
21.
И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето
,
НБ
, София, 21.1.1923г.,
Ако дойде нѣкой
философъ
сега и му кажа: „Азъ виждамъ на небето и друго слънце“, той ще ме пита: Ами ние защо не можемъ да го видимъ?
Плащатъ ли на единъ
философъ
, той не е
философъ
.
Въ живота ние дохождаме до такова едно опасно мѣсто, и ще пратятъ отгорѣ единъ такъвъ пилотъ, ще ни прекара той около 10–15–20 клм., и като мине опасностьта, той ще извика капитана, и ще му каже: „Азъ свършихъ, параходътъ е пакъ твой и ще си излѣзе.“ Сега, може да си единъ
философъ
, и като дойде единъ такъвъ пилотъ, ще му кажешъ: „Какъ ще ни докажешъ, че можешъ да ни извѣдешъ на брѣга?
Добрѣ. Ако нѣкой
философъ
би казалъ, че се мени, ще считатъ, че той не говори истината.
“ Този най-голѣмъ
философъ
на мравитѣ казва: „Заведи ме да го видя“.
Започналъ този
философъ
на мравитѣ да спори.
Този професоръ
философъ
казалъ за адепта: „На този малко му се поразмътилъ ума“.
– Тукъ има единъ
философъ
отъ земята, иска да тѣ види.
22.
Кое е това ново учение? / Кое е това учение?
,
НБ
, София, 4.2.1923г.,
Въ една отъ строфитѣ въ поезията на единъ индийски
философъ
, се разправя за една млада мома, която се влюбила въ единъ индийски принцъ.
Азъ познавамъ само единъ
философъ
, който знае да мисли, а всички други философи, нѣма да помѣнавамъ имената имъ, вие ги знаете, отворете рѣчницитѣ на вашитѣ енциклопедии, ще ги намѣрите, тѣ всички сѫ само асистенти на този великъ
философъ
въ свѣта.
Единъ американски
философъ
като измислилъ своята теория, дошълъ най-после до туй заключение, да пита за себе си: Да ли съмъ азъ или не?
Този
философъ
е дошълъ до положението на дѣцата, които, като разчоплятъ листата на лука, казватъ: „Нѣма нищо тука, нѣма го лука“.
23.
Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
Единъ
философъ
се питалъ: Защо сѫ тия страдания?
Той билъ единъ съврѣмененъ
философъ
, но не могълъ да си обѣсни защо сѫ страданията.
Но случило се, че на рѫката на този главатаръ излѣзалъ единъ голѣмъ цирей, и той пъшкалъ отъ болки, та като довели философа прѣдъ него, той не казалъ „взѣмете главата му“, но казалъ: „Отвържете го, олеле, олеле…“ Ето на, ако този цирей не бѣше тамъ на рѫката му, щеше да каже: отрѣжете главата на този
философъ
.
Ако едно страдание на този главатаръ дойде да спаси главата на единъ
философъ
, този цирей безъ смисълъ ли е?
Когато на всѣки единъ народъ излѣзнатъ тия голѣми циреи, ще се намѣри нѣкой
философъ
, който да разбира отъ тия циреи.
Този
философъ
може да е нѣкой държавникъ.
24.
Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня
,
НБ
, София, 18.2.1923г.,
Сега, допуснете, че вие сте едно разумно сѫщество,
философъ
, държавникъ или какъвто и да е, явили сте се на земята, и прѣтендирате, че имате нѣкакво право, и прѣдставете си сега, че нѣкой ви слуша, и вие разказвате, че нашата вселенна се състои отъ 100 милиона слънца, и друга нѣкоя се състои пакъ отъ 100 милиона слънца, то питамъ ви: знаете ли въ какво се състои тази свѣтлина, какво има въ тия слънца?
Нѣкой
философъ
духне въ ума ти, загаси свѣщта, каже ти: „нѣма Господь“.
Дойде другъ
философъ
, запали свѣщта, ти, има Господь.
25.
Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!
,
НБ
, София, 25.2.1923г.,
Еди-кой си
философъ
тъй казалъ, Сократъ тъй казалъ, Платонъ тъй казалъ, Хермесъ Трисмагистеръ тъй казалъ, Моисей, Исаия, Иеремия тъй казалъ и т.н.
Че азъ бихъ слушалъ съ по-голѣмо удоволствие едно магаре като реве, въ него поне има душа, отколкото да слушамъ единъ
философъ
.
Този
философъ
казва, че нашето учение мяза на пантеизъмъ.
26.
Видѣхме Господа / Видяхме Господа
,
НБ
, София, 11.3.1923г.,
– Единъ
философъ
дойде, ходятъ при него да го видятъ, търсятъ го.
Великъ списатель,
философъ
билъ той, говорилъ съ него.
За да може единъ
философъ
да създаде една философска система, той трѣбва да се моли.
Христосъ е билъ единъ великъ
философъ
и мѫдрецъ.
Запримѣръ вземете царь, поетъ и
философъ
.
А когато говоримъ за нѣкой
философъ
, умоветѣ треперятъ, философствуватъ.
Слѣдователно, имаме три думи: царь, поетъ и
философъ
.
Всѣки единъ
философъ
е разбралъ, но той не е могълъ да прѣдаде своята идея.
Нѣкой
философъ
доказва своята философска система.
Въ какво седи достойнството на единъ
философъ
?
Единъ
философъ
трѣбва да има здрави мисли, да е съпоставилъ всичкитѣ факти въ природата, тъй, че да може да направи единъ малъкъ опитъ.
27.
Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни
,
НБ
, София, 8.4.1923г.,
Дойде един
философъ
… „Новъ
философъ
“, казва, „дойде въ нашата градина и той казва, какъ така ние да не знаемъ, че въ това дърво има такива сили, и казва, че като ядемъ отъ него, ще добиемъ толкова знания – сила и знания, и ще ни се отворятъ очитѣ“.
Едно врѣме, когато човѣкъ беше въ рая, тъй както е дадено въ стария завѣтъ, той работеше много малко, а имаше повече врѣме да се занимава съ учение, но единъ день жената отиде на забавлѣние, видя тамъ единъ високоученъ
философъ
, тамъ го уподобяватъ на змия, но азъ го помня, азъ оспорвамъ това, не беше змия, а съ крака.
28.
Чий е този образъ? / Чий е този образ
,
НБ
, София, 15.4.1923г.,
Всѣки единъ
философъ
като напише едно съчинение, като започва съ своя прѣдговоръ, започва тъй величествено, първото прѣдложение е громко, и послѣ, постепенно къмъ края, туй громкото изречение се преобърне на единъ пукнатъ мехуръ.
Челото на всѣки има извѣстенъ строежъ, и показва дали той е
философъ
, дали той е практиченъ човѣкъ, дали е религиозенъ, дали е духовенъ, дали е музикантъ, дали е художникъ и т.н – неговата интелигентность се изразява по челото му, по строежа на челото му.
29.
Вяра и съмнение
,
ООК
, София, 17.6.1923г.,
Ама че той нѣкога си билъ старъ
философъ
!...
(втори вариант)
Може да отворите аналитѣ на миналото, да видите какъ нѣкога е билъ царь, владика,
философъ
, какъ е бѣсилъ и заповѣдвалъ, какво не е правилъ.
(втори вариант)
30.
Добрите и лошите мисли / Добритѣ и лошитѣ мисли
,
ООК
, София, 26.3.1924г.,
Този
философъ
, който разсѫждава така е отъ рода на бръмбаритѣ.
(втори вариант)
31.
Важността на числата
,
ООК
, София, 10.9.1924г.,
Вие, запримѣръ, си турите една програма въ живота, казвате: азъ ще започна да се занимавамъ съ философия, ще проучвамъ еди-кой си
философъ
.
(втори вариант)
32.
Родените
,
НБ
, София, 2.11.1924г.,
На всички тия въпроси куклата ще отговори мълчаливо, като нѣкой
философъ
.
Прѣдставете си, че азъ съмъ единъ старъ
философъ
, дойда и счупя краката на тази кукла.
Разбира се, ние не оправдаваме този
философъ
.
33.
Блаженъ този рабъ! / Блажен този раб!
,
НБ
, София, 9.11.1924г.,
Като ви срещне една мечка въ гората, сърдцето ви почва да тупа, а тя, като нѣкой
философъ
, съ малкитѣ си очички, върви прѣспокойно, не се бои отъ васъ.
34.
Да угоди на народа
,
НБ
, София, 23.11.1924г.,
Малкото дѣте вѣрва всичко, каквото му се каже, а стариятъ човѣкъ е
философъ
, той казва: ти не ме учи, азъ съмъ миналъ прѣзъ това, опиталъ съмъ го.
Тогава записватъ името ѝ и казватъ: този човѣкъ бѣше единъ виденъ поетъ, единъ виденъ
философъ
!
35.
Ти си!
,
НБ
, София, 7.12.1924г.,
Идва единъ турски
философъ
, който му казва: „Царю ефенди, майка ми насади едно паче яйце, но като се търкулна това яйце, отъ него излѣзе една камила“.
Този
философъ
си заминава.
Идва другъ единъ
философъ
и казва на султана: „Баща ми изтръгна единъ косъмъ отъ брадата си, направи го на мостъ, който постави на Дунава, и всичкитѣ наши войници минаха по него“.
Трети, четвърти
философъ
се изредили, кажатъ нѣщо на султана, той имъ каже „олабелиръ“, и тѣ си заминаватъ.
Този
философъ
, който намислилъ да му каже една истина, каквато султанътъ искалъ, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московцитѣ и взе на заемъ отъ баща ми този кюпъ пъленъ съ злато.
Ще ви приведа единъ примѣръ за единъ ученъ
философъ
.
Този
философъ
живѣлъ въ древностьта, изучавалъ природата, съ цѣль да намѣри онзи алхимически камъкъ, съ който, каквото бутне да го прѣвърне на злато, за да може да подобри живота си.
Да, и ти като онзи
философъ
ще прѣвърнешъ цѣлия свѣтъ само мумии отъ злато.
36.
Послѣдното мѣсто / Последното място
,
НБ
, София, 15.2.1925г.,
Казватъ: какъвъ
философъ
е тази жаба!
Да,
философъ
е тя, но вижте я, колко кръшка тя, като я хване нѣкоя змия!
Ако нѣкой
философъ
дойде и каже на нѣкого: слушай, ти трѣбва да се отречешъ отъ майка си и отъ баща си, да влѣзешъ въ свѣта между хората и да приемешъ тѣхната философия, глупаво ли ще бѫде това негово положение?
37.
И пишеше на земята
,
НБ
, София, 22.2.1925г.,
И най-послѣ, ако запитате този многоученъ
философъ
, вашия любезенъ, този, когото вие наричате „вашето ангелче“: какво научи?
Ти си ученъ човѣкъ, свършилъ си два факултета, финансистъ и
философъ
си, или бактериологъ и геологъ, или пъкъ си нѣкакъвъ химикъ, всички те посрещатъ добрѣ, сниматъ ти палтото, треперятъ за тебе, отличенъ човѣкъ си.
38.
Сега скърбь имате / Сега скръб имате
,
НБ
, София, 1.3.1925г.,
Този приятель трѣбва да бѫде поетъ, музикантъ, уменъ човѣкъ,
философъ
.
Прѣдставете си страданието на онзи виденъ
философъ
, комуто се парализирва мозъкътъ, а той едва успѣва да напише половината отъ своя наученъ трудъ!
39.
Моето царство
,
НБ
, София, 8.3.1925г.,
Потопятъ човѣка нѣколко пѫти въ водата и го направятъ
философъ
.
И послѣ цитиратъ: тъй казва еди-кой си
философъ
.
40.
Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето
,
НБ
, София, 15.3.1925г.,
Сега, нѣма защо да ходимъ да питаме, какво е казалъ Петко, Драганъ, какво казалъ този-онзи
философъ
.
Разправятъ за единъ английски
философъ
, който написалъ едно отлично съчинение по философия на английски езикъ, но разправя за себе си, че билъ толкова слабъ математикъ, та когато се отнасяло за нѣкаква най-дребна смѣтка, викалъ жена си и малкитѣ си дѣца, да смѣтатъ зарадъ него.
Тъй щото, въ едно отношение човѣкъ може да бѫде
философъ
, а въ друго отношение – дѣте.
41.
Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява
,
НБ
, София, 5.4.1925г.,
Не, въ ангелския свѣтъ, едно отъ най-малкитѣ пръстчета на единъ ангелъ мисли толкова, колкото единъ нашъ
философъ
.
42.
Съ Духъ и огънь / С Дух и огън
,
НБ
, София, 12.4.1925г.,
Той като вижда, че нѣкой се мисли за голѣмъ
философъ
, напѫчилъ се, едва ли може да дигне на гърба си 100 кгр., казва: ако на гърба на това дѣте бихъ турилъ цѣлата земя, какво ли би станало съ него?
Този
философъ
или баснописецъ въ своя разказъ е скрилъ една велика Истина, която само разумни хора могатъ да разбиратъ.
43.
И оздравѣ дъщеря ѝ / И оздравя дъщеря ѝ
,
НБ
, София, 21.6.1925г.,
Какъ е възможно при това, единъ човѣкъ, който не знае откѫдѣ е дошълъ, да се явява като
философъ
, който пише голѣми трактати, дава направление въ живота на човѣчеството, показва имъ какъ да живѣятъ?
Не само това, но по нѣкой пѫть този
философъ
се осмѣлява да покаже на хората пѫтя къмъ невидимото, къмъ Бога.
44.
И обхождаше Исусъ всичка Галилея / И обхождаше Исус всичка Галилея
,
НБ
,
МС
, София, 5.7.1925г.,
Слѣдъ 2–3 години туй вино изчезва отъ човѣка, вдъхновението му се изпарява, той наведе глава надолу, започва да размишлява,
философъ
става.
45.
Дава животъ – Скърбьта и радостьта / Дава живот – Скръбта и радостта
,
НБ
, София, 25.7.1925г.,
Когато единъ великъ
философъ
работи върху нѣкоя теория, азъ работя заедно съ него.
(втори вариант)
Когато единъ
философъ
пише една теория, азъ му казвамъ: ти ще напишешъ една теория за мене, азъ ще я туря на себе си, ще я облѣка и ако е хубава, ще я нося прѣзъ цѣлия си животъ и по този начинъ ще ти я платя.
(втори вариант)
46.
Великият закон
,
НБ
, Русе, 11.10.1925г.,
Вие може да ми възразите: азъ ще почакамъ малко, ще си поседя, ще прочета този-онзи
философъ
, че тогава.
47.
Умовете им
,
НБ
, София, 5.12.1926г.,
Единъ
Философъ
-писатель казалъ: „Ние трѣбва да насадимъ Духа въ своя народъ.” Думата „насаждане” въ дадения случай не е на мѣсто употрѣбена.
(втори вариант)
Смѣшно е да чувате една мравя да казва, че еди-кой си
философъ
може да живѣе между мравитѣ.
(втори вариант)
48.
Дейност и почивка / Лѣность и прилежание
,
МОК
, София, 24.8.1928г.,
Или: азъ не искамъ да стана
философъ
, не искамъ да бѫда ученъ, поетъ, музикантъ или какъвъ и да е знатенъ човѣкъ.
(втори вариант)
Въ това отношение този човѣкъ е
философъ
, счита, че само той има право да учи хората, какъ да работятъ и да живѣятъ, а щомъ дойде въпросъ до него, той казва: азъ свършихъ своята работа въ свѣта, свършихъ и съ въпроса за учене и за молитва, свършихъ и съ въпроса за Любовьта.
(втори вариант)
Говори меко, тихо и спокойно, като
философъ
.
(втори вариант)
49.
Гордост и ревност / Гордость и ревность
,
МОК
, София, 31.8.1928г.,
Покажете ми единъ
философъ
въ свѣта, който да не се е мѫчилъ!
(втори вариант)
50.
Планетни влияния
,
ООК
, София, 16.10.1940г.,
Вие мислите, че като дойдете на земята, че нѣкой
философъ
ще ви даде нѣщо. Не.
Този
философъ
може само да ви покаже пѫтя, по който да се развивате.
Разправятъ, въ миналото имало единъ
философъ
, който се родилъ слѣпъ.
Единъ страненъ американски
философъ
имало.
51.
Единствената свобода
,
ООК
, София, 11.12.1940г.,
Ако си на слънцето, ти си
философъ
.
52.
Отворени и затворени фигури
,
ООК
, София, 18.12.1940г.,
Най-после, ако иде нѣкой
философъ
, той (банкеринътъ) ще се поколебае.
53.
Съработници
,
ООК
, София, 1.1.1941г.,
Невежиятъ, тури го въ магнетиченъ сънь – това става, онова става,
философъ
става, разрешава, на болнитѣ дава диагноза, цѣрове дава.
54.
Ще ви бѫде / Ще ви бъде
,
ООК
, София, 8.1.1941г.,
Билъ
философъ
– направилъ нѣкакво съчинение.
55.
Мощната сила
,
ООК
, София, 22.1.1941г.,
Или мислятъ да има нѣкой
философъ
нѣкѫде, за да имъ изясни нѣкоя тайна.
56.
Основенъ тонъ / Основен тон
,
ООК
, София, 30.4.1941г.,
Този
философъ
задънилъ царя и като седѣлъ 10 деня задъненъ, като се освободилъ, казалъ: „Туй, което ми казваше, е вѣрно“.
57.
Ново воюване
,
ООК
, София, 25.6.1941г.,
И на единъ
философъ
, който философствува, и на него ще ударишъ“.
НАГОРЕ