НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
276
резултата в
157
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Милосърдието
,
НБ
, София, 17.9.1916г.,
Философът
пък казва: “Аз ще размишлявам”.
2.
Дали може
,
НБ
, София, 10.6.1917г.,
Следователно, ако вашият ум е здрав и добре развит, вие ще имате такива схващания за живота, каквито и
философът
.
3.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 8.9.1918г.,
Проповедникът ще каже, че човек има нужда от Любов, а не от Знание;
философът
ще каже обратното, че човек се нуждае от Знание, а не от Любов; ученият ще каже, че на жената трябва Любов, а на мъжа – знание.
4.
Двата полюса
,
НБ
, София, 13.10.1918г.,
Мома или момък чете някаква философска книга, харесва принципите, които
философът
изнася, и желае да ги приложи в живота си.
5.
И рече баща му
,
НБ
, София, 15.12.1918г.,
Като умен, честен и достоен човек,
философът
бил избран за управител.
”
Философът
я погледнал, помислил малко и, вместо да й отговори, той взел една чаша, напълнил я с нектар и я обърнал с устата надолу.
6.
Великите условия на живота
,
НБ
, София, 12.1.1919г.,
Философът
се отличава със силен ум и дълбока мисъл, защото постоянно работи със своя мозък.
7.
Като себе си
,
НБ
, София, 2.2.1919г.,
Така трябва да се разбират хората, а не като
философът
и бръснарят.
Философът
не познавал такова лице, затова шахът възложил тази задача на един от своите учени брамини, като му казал: Искам да намериш човек, който да се разговаря с движение на ръце, като философа.
Философът
вдигнал едната ръка и единия си пръст, а бръснарят – двете ръце и двата пръста;
философът
спуснал едната си ръка отгоре, с разтворени пръсти, а бръснарят изнесъл ръката си, с разтворени пръсти нагоре.
8.
Като го видя Петър
,
НБ
, София, 20.4.1919г.,
Бог, макар и да е Всесилен, Той никога не поставя двата си пръста, за да те стисне,
философът
е, който те стиска.
(втори вариант)
9.
Гърбавата жена
,
НБ
, , 8.6.1919г.,
Излязъл
философът
от дупката, но се разсърдил и започнал да вика, да се сърди на хората, които поставили на пътя му такива препятствия.
10.
Огнената пещ / Огнената пещь
,
НБ
, София, 17.4.1921г.,
Философът
си казал: „Ето един човек, с когото ще си поговоря“.
Философът
вдигнал единия си пръст нагоре, простият човек вдигнал двата си пръста.
Философът
прострял едната си ръка с пръсти, обърнати надолу; простият човек също прострял едната си ръка, но с пръсти, насочени нагоре.
Той казал: „
Философът
се закани да ми извади едното око.
11.
Прави правете Неговите пътеки!
,
НБ
, София, 2.4.1922г.,
И
философът
казва: „На криво място правиш своите изследвания, и аз съм изследовател“, затуй той я чуква, не че въшката трябва да умре, но понеже се е качила на тази философска глава, тя се осъжда на смъртно наказание, както всеки престъпник, щом престъпи държавния закон, или го обесват, или го застрелват.
12.
Мисъл и действие / Мисъл и действие
,
ООК
, София, 15.6.1922г.,
Поетът е зает със своята поезия, ученият – със своята наука,
философът
– да доказва как е създаден светът, съществува ли Бог и т.н.
(втори вариант)
13.
Живият Господ
,
НБ
, Русе, 1.10.1922г.,
Ако
философът
постави една мравка на ръката си, как ще го изследва тя?
Обаче, ако
философът
дойде и бутне с крака си мравуняка, мравките ще го почувстват, всички ще подскочат и ще кажат: Земетресение!
14.
Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
Като отишли при главатаря,
философът
погледнал уплашено към него и какво да види?
(втори вариант)
Философът
казал на главатаря: Аз мога да те излекувам.
(втори вариант)
Философът
може да е някой държавник, а главатарят – народът, който заповядва.
(втори вариант)
Философът
ще излекува народа.
(втори вариант)
И
философът
пише за здрави хора.
(втори вариант)
15.
Видѣхме Господа / Видяхме Господа
,
НБ
, София, 11.3.1923г.,
За да създаде една философска система,
философът
трябва да се моли.
(втори вариант)
Царят представя волята на човека, поетът – неговото сърце, а
философът
– човешкият ум.
(втори вариант)
Как
философът
ще докаже правотата на своята философска система?
(втори вариант)
16.
Четирите съзнания
,
МОК
, София, 25.4.1923г.,
Ако човек не разсъждава правилно,
философът
нищо не може да му докаже.
17.
Разпятаго търсите / Зная, че Исуса разпятаго търсите
,
НБ
, София, 10.6.1923г.,
Как би определил
философът
Духа?
18.
Ще дойдем при Него
,
НБ
, София, 1.7.1923г.,
Милостта ми е милост, но от тебе се изисква абсолютна честност, абсолютна доброта и абсолютна интелигентност.“
Философът
казва: „Можем да бъдем честни“.
19.
Основният закон на съзнателния живот
,
ИБ
,
БР
, София, 9.9.1923г.,
Грешки има, когато
философът
престане да учи.
20.
Който има уши
,
НБ
, София, 11.11.1923г.,
Много хубави неща са казали, но
философът
не чувства тъй, както мене.
21.
Ще дойда след Тебе
,
НБ
, София, 20.7.1924г.,
Философът
взел една кофа чиста вода, изсипал я върху главата му и го окъпал добре.
22.
Силовите линии на доброто и злото
,
ООК
, София, 15.7.1925г.,
Ето защо
философът
не трябва да прави бентове, да подпушва теченията в Природата.
23.
Най-малкото иждивяване и най-малкото съпротивление
,
МОК
, София, 22.11.1925г.,
Често
философът
мисли върху някой предмет, без да има предвид неговите качества.
Значи
философът
има способността да разглежда предметите като отвлечени понятия.
24.
Жива реч / Живата реч
,
МОК
, София, 21.3.1926г.,
Художникът, лекарят,
философът
, поетът също така трябва да работят върху себе си, да привлекат ония сили, които са необходими за подхранване на техните дарби.
25.
Ще ми изявиш
,
НБ
, София, 16.5.1926г.,
От тези центрове се отделя особена енергия, но същевременно излизат и различни цветове.Когато
философът
е зает с някаква важна материална мисъл, от тези центрове излиза една особена червена светлина и колкото мисълта става по-интензивна, по-възвишена, толкова и светлината става по-ясна, по-светла, по-мека, докато дойде до една мека, виолетова, а понякога жълта светлина.
26.
В своите си
,
НБ
, София, 27.6.1926г.,
Философът
се ражда, не се създава сега.
27.
Път към свобода
,
МОК
, София, 31.10.1926г.,
Царят образува основата на триъгълника, а добрият човек и
философът
– останалите страни на триъгълника.
Царят образува основата на триъгълника, а добрият човек и
философът
– останалите страни на триъгълника.
(втори вариант)
28.
Глас в пустинята
,
НБ
, София, 12.12.1926г.,
Философът
взел парите, лутал се натук-натам из света, но при султана не се върнал.
Музикантът свири за децата, писателят пише за децата,
философът
работи за децата, ученият работи също за децата.
29.
Влизане
,
НБ
, София, 2.1.1927г.,
Царят на държавата в която живял
философът
, бил брамин.
Разговорът започнал:
Философът
дигнал единия си пръст нагоре, а бръснарят – двата.
После
философът
дигнал едната си ръка нагоре, а бръснарят му отговорил с двете си ръце, като поставил едната над другата.
След това той се обърнал към бръснаря и го запитал: Какво ти каза
философът
, като дигна пръста си нагоре – Той каза, че ще ми извади едното око.
30.
Сам с ума си
,
НБ
, София, 9.1.1927г.,
“ И след всичко това нека поетът пише, нека музикантът свири, нека художникът рисува, нека
философът
философства, нека майката и бащата се радват на своите деца, нека дъщерята и синът благославят родителите си, нека учителите се радват на учениците си, а учениците – на учителите си!
31.
Което оправя
,
ООК
, София, 26.1.1927г.,
Като размишлявал по този начин,
философът
задрямал под сянката на крушата.
Като усетил болка на носи си,
философът
се събудил, видял крушата, която го ударила по носа, и казал: Тази малка круша разкървави носа ми.
32.
Свещеният олтар
,
ООК
, София, 9.2.1927г.,
Художникът, музикантът,
философът
, ученият, религиозният трябва да намерят своето място.
33.
Праведният
,
НБ
, София, 20.2.1927г.,
Философът
мисли, че няма друга като неговата философска система.
34.
Кротките
,
НБ
, София, 20.3.1927г.,
Философът
на мястото си ли е?
Нито чукът е на мястото си, нито
философът
.
35.
Двама синове
,
НБ
, София, 10.4.1927г.,
Философът
го изслушал, убедил се, че е така, но в скоро време разбрал, че се излъгал.
Философът
погледнал пред себе си и видял три магарета натоварени със скъсани цървули.
След това дяволът дръпнал бримката на въжето, и
философът
увиснал на него.
36.
В живота
,
ООК
, София, 6.7.1927г.,
Царят мислил, че
философът
ще му отговори, какво най-голямото благо в света е богатството, или знанието.
Философът
отговорил: Най-голямото благо в света се заключава в знанието на човека да се изпразва.
37.
Научни изследвания
,
МОК
, София, 23.10.1927г.,
Философът
свалил дрехата си и се хвърлил върху разбойника, набил го добре и му казал: „Да помниш как се обира философ!
38.
Посред тях
,
НБ
, София, 30.10.1927г.,
Да, засега слонът е
философът
между животните.
39.
Равнодействие на силите
,
ООК
, София, 25.1.1928г.,
Не само
философът
трябва да мисли, но и музикантът.
40.
Изново
,
НБ
, София, 4.3.1928г.,
И продължават
философът
и богословът да разискват по-нататък, какво наказание предстояло на всеки, който сгреши пред Бога.
Когато падне в някоя дълбока река,
философът
няма да разсъждава върху философията си, но ще гледа да се спаси.
41.
Помаза ме
,
НБ
, София, 18.3.1928г.,
Хиляди желания може да има човек, но
философът
има за цел да обясни причините и последствията на нещата в човешкия живот.
Мислите ли, че
философът
, който има голяма библиотека от книги, и прочете ту една, ту друга от тях, се е добрал до смисъла на живота?
42.
Будният ден
,
МОК
, София, 20.4.1928г.,
Философът
иска да каже, че този Бог, на когото хората днес служат, не съществува.
43.
Работникът и неговата прехрана
,
НБ
, София, 13.5.1928г.,
Когато
философът
разглежда религията от философско гледище, той мяза на някой богат човек, който украсява своята къща.
44.
Растене и развитие
,
МОК
, София, 18.5.1928г.,
Поетът,
философът
, ученият, музикантът се проявяват при добри условия.
45.
Плащане и прощаване
,
ООК
, София, 23.5.1928г.,
Ученият доказва съществуването на Бога чрез науката,
философът
– по пътя на мисълта, но при най-малкото нещастие, което ги сполетява, и двамата изпадат в съмнение.
46.
Началото на добродетелта
,
ООК
, София, 4.7.1928г.,
Философът
минава покрай стотици бедни, страдащи, без да се спира пред тях, без да ги погледне, но не страда.
47.
Външни и вътрешни влияния
,
МОК
, София, 14.9.1928г.,
"
Философът
му казал: „Има и къс срок.
(втори вариант)
48.
Възможни неща / Всичко е възможно
,
МОК
, София, 21.9.1928г.,
Философът
слуша детето и казва: „Важна е тази работа." Че един Нютон остави една ябълка да му разправи и ябълката му каза: „Знаеш ли какъв е този закон, който ме кара да слезна долу?
(втори вариант)
49.
Смени в природата
,
ООК
, София, 14.11.1928г.,
Философът
не се ражда философ, нито ученият се ражда учен.
50.
Променява времената
,
НБ
, София, 24.2.1929г.,
Философът
на молците казал: Житото е складирано за нас, да се храним, за да свършим задачата, която ни е дадена.
Най-после
философът
на мишките казал: Господарят е турил житото в хамбара за нас, защото сме най-големи от всички присъствуващи.
51.
Отворени форми
,
МОК
, София, 8.3.1929г.,
Ще каже някой, че светията,
философът
или ученият не се нуждаят от удобства, от много храна, от хубаво облекло и т.н.
Ако
философът
престане да работи, става орач; ако орачът учи и работи с разположение, той става философ.
52.
Трудни задачи
,
ООК
, София, 17.4.1929г.,
Аз,
философът
, който толкова работи разреших, като дете ги разреших, като младо момче ги разреших, като баща разреших, сега дошъл накрая, една задача не мога да я разреша.
(втори вариант)
53.
Наклали огън
,
НБ
, София, 21.4.1929г.,
Увлечен в размишленията си,
философът
не виждал нищо пред себе си.
На другата сутрин
философът
минал по същия път, и като погледнал към земята, видял малкото стъпкано от него цветенце.
Философът
направил една погрешка в своя трактат, а именно: написал името на Бога с проста буква.
Сега на вас оставям да преведете дадените образи:
философът
, зефирът и неговата възлюбена.
54.
Момчето ми
,
НБ
, София, 28.4.1929г.,
Всеки трактат по известен въпрос, всяко съчинение, което е написал
философът
, не е нищо друго, освен негово дете.
Като видял, че красивата мома не го поздравила,
философът
се намерил в чудо, какво да прави.
Философът
не могъл да каже, коя е причината за непослушанието, което красивата мома проявила.
С това съдът отменил решението си: Нито момата останала в затвора, нито
философът
.
55.
Добрата дума
,
МОК
, София, 10.5.1929г.,
Философът
, обаче, се интересува от всичко, но не купува всичко.
56.
Голямото благо
,
НБ
, София, 19.5.1929г.,
Когато
философът
живее според своята философия, тя остава безсмъртна.
Всичко друго, което писателят, поетът,
философът
и ученият пишат, без да е съгласно с живота и не може да се приложи, представя изсъхнали листа, капнали вече от дървото.
Като излязат от тръбите, поетът,
философът
, ученият, които са заблуждавали хората, ще хвърлят своите пера на заблуждения и отново ще започнат да пишат.
57.
Битие и откровение
,
ООК
, София, 22.5.1929г.,
Когато
философът
умира, знае какво нещо е животът.
(втори вариант)
58.
Стари навици
,
ООК
, София, 12.6.1929г.,
За да отправи истинска молитва към Бога,
философът
, ученият, майката, бащата трябва да станат поети.
59.
Да изпълня
,
НБ
, София, 16.6.1929г.,
Философът
говори с Бога отблизо, затова се чува гласът му.
60.
Който слуша моите думи
,
НБ
, София, 4.8.1929г.,
Обаче, ако съберете на едно място и математикът, и
философът
, и религиозният, и поетът, и художникът, и музикантът, вие ще имате целокупния човек, който съдържа всички способности едновременно.
61.
Линиите на природата
,
СБ
, София, 27.8.1929г.,
– И веднага
философът
почва да бяга.
62.
Стотникът
,
НБ
, София, 8.9.1929г.,
Детето ли учи философа, или
философът
– детето?
63.
Вън и вътре в тялото
,
ООК
, София, 11.9.1929г.,
И
философът
фантазира, мисли, че като напише едно съчинение, ще оправи света.
64.
Отношения към природата / Правилни физически отношения с природата
,
МОК
, София, 13.9.1929г.,
Философът
, музикантът също трябва да бъдат изразители на човешката душа.
Философът
е силен в умствения свят, а юнакът – на физическия.
Това, което
философът
може да направи, юнакът не може.
И обратно: това, което юнакът може да направи на земята със своята сила,
философът
не може.
Каквито усилия да прави,
философът
не може да стане атлет.
И
философът
може да стане силен, но не чрез физически усилия.
Ако
философът
използва енергията си, да стане физически силен, той ще изгуби умствената си сила.
Работникът помага на философа в грубите, физически работи, а
философът
помага на работника в неговото умствено развитие.
Философът
е деликатен, нежен, като перце върви, но философ е, има глава.
(втори вариант)
Но като дойде този юнак при философа, той се стъписва при него, няма вече юначество, а и
философът
, като иде при юнака, и той се усеща слаб.
(втори вариант)
При перото е силен, но при този, който е силен физически, казва: “Моята философия не работи тук.” В дадения случай
философът
признава, че туй, което той пише с перото си, там е силен той, но той не може да направи това, което юнакът прави с тялото си.
(втори вариант)
Всеки съзнава в дадения случай, че това, което
философът
прави, онзи бакалин не може да направи.
(втори вариант)
Ти ще станеш силен, но ще загубиш това, което
философът
има.
(втори вариант)
В това отношение
философът
, поетът или който и да е учен човек могат да му бъдат в услуга.
(втори вариант)
И
философът
трябва да бъде изразител на човешката душа.
(втори вариант)
65.
Вечното благовестие
,
НБ
, София, 13.10.1929г.,
И детето има знания, и
философът
има знания, но голяма е разликата между едните и другите знания.
И малкото дете знае, и
философът
знае, но между знанието на детето и това на философа трябва да има прогресивна връзка.
(втори вариант)
Ако в своето знание
философът
няма връзка с това дете, той няма никакво знание и не разбира смисъла на живота.
(втори вариант)
66.
Закон за благоприличие
,
ООК
, София, 16.10.1929г.,
Така постъпва и обикновеният човек, и
философът
.
67.
Блажени са очите и ушите
,
НБ
, София, 27.10.1929г.,
Маг е
философът
, а хахавец е земята.
(втори вариант)
68.
Да ви даде
,
НБ
, София, 15.12.1929г.,
Затова, когато
философът
, от висотата на своето положение, започва да изследва Бога, Той се скрива зад причинния свят.
Поетът трябва да бъде свързан с всички видни поети; музикантът трябва да бъде свързан с всички видни музиканти;
философът
трябва да бъде свързан с всички видни философи; ученият – с всички видни учени; общественикът и държавникът – с всички видни общественици и държавници.
Когато
философът
дойде да го изследва, той се скрива зад причинния свят.
(втори вариант)
69.
Личност и душа
,
ООК
, София, 1.1.1930г.,
Според окултната наука
философът
трябва да е развил своето причинно тяло, да вижда и разбира причините и последствията на нещата.
Значи
философът
трябва да има философски ум, поетът – въображение, добрият човек – Любов.
Според окултната наука
философът
трябва да е развил своето причинно тяло, да вижда и разбира причините и последствията на нещата.
(втори вариант)
Значи
философът
трябва да има философски ум, поетът - въображение, добрият човек - любов.
(втори вариант)
70.
Опитната школа
,
ООК
, София, 22.1.1930г.,
И
философът
има знание, но не почива на един реален факт.
(втори вариант)
71.
Аз съм / Аз съм, не бойте се!
,
НБ
, София, 2.2.1930г.,
Казано е в Писанието: „Които очакват Господа, силата им ще се увеличи.“ Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие.“ Ако ученият,
философът
, музикантът, поетът, художникът не станат като малките деца, те никога няма да влязат в Царството Божие.
И Христос е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие." Ако ти,
философът
, ученият, поетът, художникът, музикантът, не станеш като малкото дете, не можеш да влезеш в Царството Божие.
(втори вариант)
72.
Съчетание на числата
,
ООК
, София, 12.2.1930г.,
Но онзи изобретател, който впрегнал този принцип на работа, той си има спесифично разбиране и може да използва,
философът
говори, но не може да използва.
(втори вариант)
73.
Доведете ми го тук
,
НБ
, София, 27.4.1930г.,
Не се месете в работата на своите органи, както се месил
философът
, при когото дошъл архангел Михаил да му вземе душата.
Като научил изкуството да лекува,
философът
се насърчил и тръгнал по света с нова идея.
Философът
станал от леглото си, облякъл се и тръгнал с архангела да се разходят.
– запитал
философът
.
Философът
не разбрал, какво става с него, и казал на архангела: Ти не можеш да постъпваш с мене, както с обикновените хора – по друг начин трябва да постъпиш.
74.
Показване / Демонстрация
,
МОК
, София, 2.5.1930г.,
И казват: „Не върви, не мога да пиша."
философът
седи и той казва: „Не върви."
(втори вариант)
В оценяването седи разликата,
философът
може да съзнае мъдростта, която има, а онзи и той има дарби и способности, но той още не оценява своите способности, философията е един резултат от човешко гледище, а той казва: „Мъдрец не може да бъда." Тъй не казвайте.
(втори вариант)
75.
Добрият ден
,
ООК
, София, 14.5.1930г.,
Ако
философът
мисли, че е самостоятелен, той се лъже.
76.
Точност
,
ООК
, София, 4.6.1930г.,
Защото
философът
става простак и простакът става философ.
(втори вариант)
77.
В дома на Симона
,
НБ
, София, 6.7.1930г.,
Философът
се ражда такъв, поетът се ражда поет, учителят се ражда учител, майката и бащата се раждат такива.
Как постъпва
философът
с мравката?
78.
Упътвания и наставления / Поучения, преживявания и наставления на планината
,
МОК
,
СБ
, 7-те езера, 15.8.1930г.,
А после, като ти остане свободно време, ти ще изнесеш това на пазара, на света,
философът
и той ще изнесе каквото има в излишък.
(втори вариант)
79.
Пътят на добрите постижения
,
ИБ
,
БР
, София, 28.8.1930г.,
Ще ми изсъхне мастилото." Като разбрал какво мислил
философът
, Господ си отишъл.
80.
Разумното слово / Гладът – доброто – разумното слово
,
МОК
, София, 23.1.1931г.,
Всеки един философ, който иска да разреши небитието, той се изпарява и след като се изпари,
философът
мисли, че е постигнал нещо.
(втори вариант)
Единият иска да покаже своите мускули и
философът
иска да покаже, че като неговите мисли няма.
(втори вариант)
81.
Опитности в живота / Знание и опитност
,
МОК
, София, 24.4.1931г.,
Не може, следователно знанието в едно отношение не дава възможност, то си е знание, но то не дава възможност,
философът
колкото и да знае, но той не може да събере всичката вода на едно място.
(втори вариант)
82.
1931_06_12 Неизбежен път / Двете посоки – В и С (неминуемият път на страданието за Благото)
,
МОК
, София, 12.6.1931г.,
Не само това, но след като израстеш и станеш дълъг,
философът
решава да те отреже, да станеш по-къс.
83.
Най-високото място
,
СБ
, София, 20.8.1931г.,
Както писателят,
философът
могат да се познаят по техните произведения, така и Любовта се познава по своите плодове.
84.
Проводници на Любовта / Пътищата на живота. (Кой може да обича.) Проводници на Любовта – светлина, звук и въздух
,
ООК
, София, 14.10.1931г.,
Ще дойде светлината и тя ще поясни какво е мислил
философът
.
(втори вариант)
85.
Материални прояви на жвота / Животът като математически действия
,
ООК
, София, 18.11.1931г.,
Така трябва да мислят и ученият, и
философът
, и музикантът.
86.
Граници в живота
,
ООК
, София, 6.1.1932г.,
Човешкият мозък символизира Сатурн -
философът
, критикът в човека.
87.
Покрива и изправя
,
НБ
, София, 17.4.1932г.,
За всички безбожници, от времето на Менот Ра, за тях
философът
е предсказал, че след една култура, след няколко години, всички ще станат набожни.
Философът
казал, че смъртта е дошла, по причина на живота.
Тогава
философът
му разказва един разказ.
88.
Живот, мисъл и воля
,
МОК
, София, 22.4.1932г.,
Защото
философът
, поетът работят отвън, декламират.
(втори вариант)
89.
И видя там човек
,
НБ
, София, 12.6.1932г.,
Пита го
философът
: "Какво правиш?
90.
Живейте разумно
,
НБ
, София, 19.6.1932г.,
Богатият ще престане да бъде богат при огъня, сиромахът ще престане да е сиромах при огъня, попът ще престане да е поп,
философът
ще престане да е философ.
91.
Разумен център
,
МОК
, София, 24.6.1932г.,
Ако
философът
може да вкара своя двойник в ума си, тогава той може да успее.
(втори вариант)
92.
Отец ми живее / Той е в нас и ние в Него
,
ООК
, София, 29.6.1932г.,
Тогава и ученият, и
философът
, и музикантът са доволни.
93.
Езикът на истината
,
ИБ
, София, 12.7.1932г.,
Вероятността е там, че младият, който не разбира закона на Мъдростта, ще остарее; богатият, който не разбира закона на богатството, ще осиромашее;
философът
, който не разбира законите на природата, ще изгуби своите условия.
94.
Новите възгледи
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 7.8.1932г.,
И
философът
ще почне да описва качествата на Бога, ще го сравнява, ще го доказва и докато дойде до някакво заключение, Бог си заминал.
95.
Оставете децата
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 14.8.1932г.,
И
философът
казва, че 2х2=4, и малкото дете казва, че 2х2=4.
Ако влезете в една градина с философа и с детето,
философът
ще каже, че 2х2=4 и ще ви даде четири малки ябълки.
Кой от двамата бихте желали да ви разреши въпроса:
философът
, който решава задачата буквално и ви дава четири малки ябълки, или детето, което ще ви даде четири големи, хубави ябълки?
96.
Видяхме славата
,
СБ
, София, 28.8.1932г.,
Нито
философът
разрешава въпроса, нито на средна възраст, нито малкото дете разрешава въпроса.
Нито
философът
разрешава въпроса, нито на средна възраст, нито малкото дете ще разреши въпросите на живота, нито младият, нито детето.
(втори вариант)
97.
Три пътя
,
СБ
, София, 29.8.1932г.,
Ти ако дойде при мене за една плесница, две давам."
философът
казва: "Аз не си губя времето, за днешния ден много работа имам." Какъв е днешният ден?
Който дойде при мене за една плесница, две давам."
философът
казва: „Аз не си губя времето, за днешния ден много работа имам." Какъв е днешният ден?
(втори вариант)
98.
Изключителни условия
,
ООК
, София, 7.9.1932г.,
Ако и
философът
в продължение на една година, бъде нападнат от въшки, той ще изгуби мисълта си.
99.
Дадено и установено / Движение, трептение и разширение (Дадено и установено)
,
МОК
, София, 4.11.1932г.,
Философът
отговорил: След половин час ще ти дам отговор.
В това време,
философът
отишъл при един апаш и му казал: Ще влезеш в тази стая, ще видиш един богат човек и ще го обереш по всички правила на твоето изкуство.
В този момент,
философът
влязъл в стаята и се обърнал към апаша с думите: Стой, върни всичко на този човек!
След това
философът
казал на богатия: Господ е Този, Който те освобождава от ръцете на апаша; Който ти дава благата на живота и Който връща всичко, което ти е отнето.
– В един момент мога да ви насърча, като ви поставя на изпита, на който
философът
поставил богатия.
Детето и
философът
ядат по един и същ начин, еднакво приемат сладостта на храната.
Когато
философът
е недоволен от нещо и даде израз на недоволството си и детето прави същия израз на недоволство.
Обаче,
философът
ще ти даде едно обяснение за същината на храната, а детето – друго.
Идва
философът
и казва: „Чакай, дай му всичкото.“ И онзи му връща всичкото.
(втори вариант)
Онзи тръгва да си отива и
философът
му казва: „Това е Господ сега.“ Господ е онзи, който връща всичко назад.
(втори вариант)
Когато малкото дете яде и когато
философът
яде, каква разлика има?
(втори вариант)
В усещането сладчината на храната има ли някаква разлика, когато дете- що яде и когато
философът
яде?
(втори вариант)
Няма никаква разлика,
философът
усеща тъй, както и малкото дете усеща.
(втори вариант)
Същата гримаса на горчивина ще направи и
философът
, и детето.
(втори вариант)
Същата гримаса на недоволство ще направи и
философът
, и детето.
(втори вариант)
Но ако дойдат да обясняват външно същината на храната,
философът
ще си обясни по един начин, а детето по друг начин ще си обясни.
(втори вариант)
100.
Силата на ума
,
МОК
, София, 25.11.1932г.,
Философът
изпраща този човек в някоя гостилница, далеч пет км от града.
101.
Зависимост в природата / Зависимост на мислите и чувствата от постъпките (Зависимост в природата)
,
МОК
, София, 2.12.1932г.,
" –" Баща ми умря." Като човек, който търси причините и последствията на нещата,
философът
пита: "Коя е причината за неговата смърт?
И баща ти оживява,
философът
, като излиза, казва: „Още веднъж като ядете сливи, плюйте костилките, не ги дъвчете.“ И си заминава.
(втори вариант)
Дъската е
философът
, тя седи, и той ще я слуша.
(втори вариант)
102.
Отношение между мисли и чувства / Отношение на мислите и чувствата
,
МОК
, София, 13.1.1933г.,
Философът
работи с малко материя.
Хубаво, ще дойде гладът,
философът
какво ще прави, като дойде гладът?
(втори вариант)
103.
Добро и човещина
,
НБ
, София, 26.2.1933г.,
Един ден господарят му го бил, но понеже
философът
спокойно понесъл боя, той силно натиснал крака му.
(втори вариант)
104.
Приемане и предаване
,
УС
, София, 9.4.1933г.,
Умният,
философът
, филтрира нещата.
105.
Добродетелната жена
,
НБ
, София, 14.5.1933г.,
Започнали разговор,
философът
вдигнал единия си пръст.
Другият вдигнал двата си пръста,
философът
турил петте си пръста надолу.
Започнали разговор,
философът
вдигнал единия си пръст.
(втори вариант)
Другият вдигнал двaтa си пръста,
философът
поставил петте си пръста надолу, другият вдигнал петте си пръста нагоре.
(втори вариант)
- Ще те чакаме,
философът
тълкува правилно, такава е неговата идея.
(втори вариант)
106.
Три вида процеси
,
МОК
, София, 23.6.1933г.,
Какво представя
философът
вън от своето тело?
Философът
оставя дрехата си на земята, а той сам заминава за безпределното пространство.
Какво представя
философът
вън от своето тяло?
(втори вариант)
философът
оставя дрехата си на земята, а той сам заминава за безпределното пространство.
(втори вариант)
107.
Свещената област на живота
,
ООК
, София, 28.6.1933г.,
– Да бъде отпушен, свободно да приема и дава – отговорил
философът
.
Философът
повторил: Най-голямото щастие на земята е да бъдеш отпушен.
Философът
го посетил и запитал: Сега какво ще кажеш?
108.
Работа и почивка / Почивка
,
ООК
, София, 9.8.1933г.,
Старият възприема нещата по един начин, а детето – по съвсем друг начин;
философът
ще разбере по един начин, а простият – по друг начин.
Философът
възприема по умствен път, а простият и детето – чрез фактите.
Философът
, който признава само отвлечената мисъл, а отрича чувствата на детето, е далеч от Царството Божие.
Философът
има свое изяснение, а детето ще го счита като дадено.
(втори вариант)
Философът
не може да влезе в Царството божие.
(втори вариант)
109.
Единственият свободен
,
УС
, София, 1.4.1934г.,
Философът
ще каже: „Каквото е, ще го видите.“ Тази напрегната мисъл е на място.
110.
Умно дете
,
НБ
, София, 10.6.1934г.,
И аз,
философът
, не мога да поправя погрешката на счупената стомна.“ Мислил да му даде 6 лева, но изважда и – кесията му празна.
111.
Три фактора
,
НБ
, София, 17.6.1934г.,
философът
трябва да бъде носител на Божествените [идеи].
112.
Който прави истината
,
НБ
, София, 26.8.1934г.,
Онзи старият,
философът
, казва: „Ти ли ще ми даваш ум?
113.
Правият път
,
УС
, София, 6.1.1935г.,
Философът
-музикант слуша изпълнителя-виртуоз и намира, че не е взел някои тонове, както трябва.
114.
Подмладяване
,
УС
, София, 27.1.1935г.,
Когато ученият и
философът
правят своите опити и наблюдения, все ще изпуснат нещо.
115.
Знание и виждане
,
МОК
, София, 29.3.1935г.,
Като забравил този философ да се движи, птичките си направили гнезда и
философът
един ден казва: „Тази работа няма да стане, тогава ще се движа.“ Но какво ще стане с тези яйца на дървото?
116.
Словото и животът
,
УС
, София, 14.7.1935г.,
Обаче, отнякъде се задал един селянин и като видял, че
философът
е свободен, отправил се към него за някакъв съвет.
117.
Ще се похваля / Ще се похваля. Божественото начало
,
УС
, София, 23.2.1936г.,
„Е – пита
философът
, – защо Господ допусна греха?
118.
Ето младоженецът иде
,
НБ
, София, 8.3.1936г.,
Разбира се,
философът
разбира страданията по един начин, обикновеният ги разбира по друг начин, но и единият, и другият страдат.
119.
Основната мярка
,
ООК
, София, 29.4.1936г.,
Иде
философът
и носи голямо кълбо, и казва: "Месечината е далеч от земята, колкото е дълъг конецът на това кълбо.
120.
Реалността в живота / Реалността в живота! Качествата на мъжа и на жената. Доброто мислене, доброто обличане и готвене
,
УС
, София, 3.1.1937г.,
Онова, което
философът
или светията, или гения е казал, вътре в книгата ли е?
(втори вариант)
121.
Хигиена на сетивата
,
МОК
, София, 19.2.1937г.,
Философът
казал: „Аз ще те освободя, но какво ще ми дадеш?
“
Философът
взема, дегизира се като министъра и отива при царя.
” Казва му: “Само ме освободи от тази беля.”
Философът
се дегизирал като министъра и отива при царя на разреши въпросите.
(втори вариант)
122.
Мисълта – изходен път
,
МОК
, София, 9.4.1937г.,
Когато говори за Абсолютното,
философът
няма мисъл, а само чувства нещата и казва: "Абсолютното - онова неизмеримото." Какво означава Абсолютното и можем ли да кажем, че непостижимите неща са неразбрани?
123.
Богатство, знание, свобода
,
МОК
, София, 30.4.1937г.,
В това
философът
донякъде е прав.
124.
Червен и светъл
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 1.8.1937г.,
Философът
може да се спъне в своята философия; моралистът – в правилата на своя морал.
125.
Свободно даване
,
СБ
,
РБ
, София, 22.8.1937г.,
Философът
, ученият трябва да поставят на опит своята философия и наука, да видят, докъде са достигнали.
126.
Не нарушавайте свободата
,
ООК
, София, 1.9.1937г.,
Повидимому
философът
или държавникът може да е изгубил нещо, но изгубил ли е той всъщност.
127.
Новата любов
,
НБ
, София, 30.1.1938г.,
Философът
показал единия си пръст, бръснарят показал двата.
Философът
дигнал ръката си и после с петте си пръста направил движение, с което изразявал валенето на дъжда.
Философът
казал: „Аз му показах единия си пръст, с което му казах, че има един Бог в света.
Бръснарят казал: „
Философът
ми показа единия си пръст, с което казваше, че ще ми извади едното око.
Аз му отговорих, че и аз ще излеза срещу него въоръжен с пет души.“ Казвам: Както са се разбрали
философът
и бръснарят, така и ние се разбираме с природата.
128.
Ще идеш и ще се възродиш
,
ООК
, София, 2.2.1938г.,
– Не какво ще каже
философът
.
129.
Радвайте се и веселете се
,
НБ
, София, 6.3.1938г.,
Да мислим, както
философът
мисли, да мислим, както съдията мисли, както учителят мисли, както работниците, тъй да мислим.
130.
Силен и слаб
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 19.8.1938г.,
Къде ще заведе
философът
тия деца?
131.
Що има вътре в човека
,
НБ
, София, 25.9.1938г.,
Философът
трябва да определи това, за което е роден.
132.
На двама господари
,
НБ
, София, 23.10.1938г.,
И овчарят, и
философът
могат да живеят в една колиба, но това, което
философът
може да направи, овчарят не може да го направи.
133.
Младост и старост
,
МОК
, София, 9.12.1938г.,
Поетът описва работите,
философът
търси причините, подбужденията.
Философът
ще наблюдава какво прави поетът.
134.
Изпитът на Любовта
,
УС
, София, 29.1.1939г.,
Царят бил много умен човек и казал за този философ: Ще му туря едно гърне с мляко на главата и
философът
трябва да обиколи целия град и нито една капчица от млякото да не капне на земята.
Питам:
Философът
може ли да прави каквото си иска?
135.
Ценност, съдържание и форма
,
МОК
, София, 10.3.1939г.,
Философът
търси причините на нещата.
136.
Новите форми на Любовта
,
НБ
, София, 18.6.1939г.,
Нима Сократ,
философът
не беше метач в Атина?
Той казал: „Аз ти казах, че дъжда ще дойде.“ Тя не била толкова лоша, но
философът
не може да си даде всичкото време на нея, да я целува, да я прегръща.
137.
Разнообразието в живота
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 14.8.1939г.,
Философът
ще напише : Любовта е начало на живота.
138.
Силите и темпераментите в човека
,
НБ
, София, 10.9.1939г.,
Не,
философът
трябва да има високо чело най-малко шест–седем сантиметра високо.
139.
Вяра и вярване
,
СБ
,
РБ
,
УС
, София, 11.8.1940г.,
Когато
философът
влезе в общество между учени хора, всички го обикват.
140.
Добрата покана
,
СБ
,
РБ
, София, 1.9.1940г.,
Сатурн е
философът
, т.е.
141.
В Божественото училище
,
СБ
,
РБ
, София, 22.9.1940г.,
Когато
философът
иска да пофилософства малко, и той отива при месечината.
142.
Планетни влияния
,
ООК
, София, 16.10.1940г.,
Объркал се
философът
.
(втори вариант)
143.
Вечер и сутрин
,
НБ
, София, 8.12.1940г.,
Като го биел,
философът
седял тих и спокоен, не викал, не се вайкал.
144.
Отворени и затворени фигури
,
ООК
, София, 18.12.1940г.,
Сега
философът
какво трябва да прави?
(втори вариант)
145.
Божествена мярка
,
УС
, София, 29.12.1940г.,
Когато
философът
иска да пофилософствува малко, той отива при месечината.
146.
Числата
,
МОК
, София, 4.4.1941г.,
Да ми разправя
философът
, когато изгрява слънцето, за неговата енергия, разбирам, предметно учение е.
147.
Единствената похвала
,
НБ
, София, 15.6.1941г.,
Ако
философът
приеме въздуха, има философия.
148.
Млад, възрастен и стар
,
ООК
, София, 21.1.1942г.,
Чете един автор, някой философ писал за смъртта, но и
философът
не знае.
149.
Малки възможности
,
СБ
,
РБ
, София, 20.9.1942г.,
Философът
се нуждае от философски книги.
150.
Търсете, хлопайте, искайте!
,
НБ
, София, 27.12.1942г.,
Философът
е философ, защото отпред на челото си има два центъра, които са изпъкнали и там е философията.
151.
Приятни на Бога
,
НБ
, София, 21.2.1943г.,
Ако
философът
осиромашее, той постоянно мисли за причините на осиромашаването, дали се крият в майка му или баща му, в дядо му или баба му.
Философът
има два рога.
Философът
се отличава по три неща.
152.
Зло и добро
,
МОК
, София, 12.3.1943г.,
Философът
с какво се занимава?
Философът
се занимава с причини и последствия.
153.
В царството си
,
НБ
, София, 23.5.1943г.,
“
Философът
седи и мисли где ще намери такъв друг философ.
Философът
дигнал единия си пръст, другият си дигнал двата пръста.
Философът
си дигнал ръката нагоре, онзи обърнал ръката надолу.
“
Философът
казва: „Аз му казах: „Има един Бог.“ Той ми отговори: „Шахът е втори на Земята.“ – „Какво му каза ти с цялата ръка?
154.
Факти, закони, принципи / Мисли, чувства, постъпки и пеене
,
ООК
, София, 11.8.1943г.,
Природата е направила една къща дълга 21-22 см, широка 14, 15, 16, 17 см и висока 15-16 см и като влезе
философът
вътре, работи.
И като влязъл
философът
вътре, работи.
(втори вариант)
155.
Силите на природата
,
МОК
, София, 8.10.1943г.,
Обикновеният човек не може да разбере нищо от тая разлика, но ученият,
философът
ще разбере много нещо.
156.
Най-великата наука
,
УС
, София, 12.12.1943г.,
Философът
разсъждава върху това, което разбира.
157.
Новото в живота
,
ИБ
,
ПС
, Мърчаево, 22.3.1944г.,
– Тази храна, която
философът
доставя е много твърда и мъчносмилаема за хората.
Тая храна, която
философът
предлага на хората, е твърда и мъчно смилаема.
(втори вариант)
НАГОРЕ