НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
25
резултата в
11
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Придобивки на съзнанието
,
МОК
, София, 20.1.1924г.,
Пестеливостта
е един естествен нагон у човека.
В нея няма пестеливост, тя не мисли за утрешния ден например намира голямо удоволствие в пестенето на пари. Икономистът ще си направи разчет с кое и до колко може да разполага и тогава свободно действа. Икономията е качество на ума. Икономистът може да бъде държавен мъж или финансист, изобщо умен човек е той. И когато той икономисва нещо, в това взима участие и умът.
Пестеливостта
е един естествен нагон у човека.
Хора, у които тази склонност е силно развита, могат да станат толкова пестеливи, че ръцете им да се проточат. А какви са тия хора, у които ръцете са проточени? – У всички крадци ръцете са проточени, дълги, но и от това правило има изключения. Кога? – Когато съвестта у човека е развита. Значи, ако пестеливостта е силно развита в някой човек, а съвестта му е слабо развита, тогава пестеливостта може да се превърне в едно вътрешно изнудване на духа и този човек ще се прояви като крадец.
към беседата >>
Значи, ако
пестеливостта
е силно развита в някой човек, а съвестта му е слабо развита, тогава
пестеливостта
може да се превърне в едно вътрешно изнудване на духа и този човек ще се прояви като крадец.
Пестеливостта е един естествен нагон у човека. Хора, у които тази склонност е силно развита, могат да станат толкова пестеливи, че ръцете им да се проточат. А какви са тия хора, у които ръцете са проточени? – У всички крадци ръцете са проточени, дълги, но и от това правило има изключения. Кога? – Когато съвестта у човека е развита.
Значи, ако
пестеливостта
е силно развита в някой човек, а съвестта му е слабо развита, тогава
пестеливостта
може да се превърне в едно вътрешно изнудване на духа и този човек ще се прояви като крадец.
Следователно пестеливостта е основа на живота, но човек трябва да знае, че туй, което трябва да пести, което трябва да икономисва разумно, то е неговата енергия. Стомашната система в пестеливите хора е отлично развита, те имат добре развито благоутробие. Човек, у когото стомашната система не е добре развита, не може да бъде пестелив. Пестеливостта се ражда от чувството на любостяжание, а любостяжанието, свързано с разсъдителните и умствените способности на човека, се превръща в икономия, т.е. взима умствен характер.
към беседата >>
Следователно
пестеливостта
е основа на живота, но човек трябва да знае, че туй, което трябва да пести, което трябва да икономисва разумно, то е неговата енергия.
Хора, у които тази склонност е силно развита, могат да станат толкова пестеливи, че ръцете им да се проточат. А какви са тия хора, у които ръцете са проточени? – У всички крадци ръцете са проточени, дълги, но и от това правило има изключения. Кога? – Когато съвестта у човека е развита. Значи, ако пестеливостта е силно развита в някой човек, а съвестта му е слабо развита, тогава пестеливостта може да се превърне в едно вътрешно изнудване на духа и този човек ще се прояви като крадец.
Следователно
пестеливостта
е основа на живота, но човек трябва да знае, че туй, което трябва да пести, което трябва да икономисва разумно, то е неговата енергия.
Стомашната система в пестеливите хора е отлично развита, те имат добре развито благоутробие. Човек, у когото стомашната система не е добре развита, не може да бъде пестелив. Пестеливостта се ражда от чувството на любостяжание, а любостяжанието, свързано с разсъдителните и умствените способности на човека, се превръща в икономия, т.е. взима умствен характер. Пестеливостта значи иде по един естествен порив в човека, а икономията лежи на умствена основа.
към беседата >>
Пестеливостта
се ражда от чувството на любостяжание, а любостяжанието, свързано с разсъдителните и умствените способности на човека, се превръща в икономия, т.е.
– Когато съвестта у човека е развита. Значи, ако пестеливостта е силно развита в някой човек, а съвестта му е слабо развита, тогава пестеливостта може да се превърне в едно вътрешно изнудване на духа и този човек ще се прояви като крадец. Следователно пестеливостта е основа на живота, но човек трябва да знае, че туй, което трябва да пести, което трябва да икономисва разумно, то е неговата енергия. Стомашната система в пестеливите хора е отлично развита, те имат добре развито благоутробие. Човек, у когото стомашната система не е добре развита, не може да бъде пестелив.
Пестеливостта
се ражда от чувството на любостяжание, а любостяжанието, свързано с разсъдителните и умствените способности на човека, се превръща в икономия, т.е.
взима умствен характер. Пестеливостта значи иде по един естествен порив в човека, а икономията лежи на умствена основа. Има много недъзи, от които вие младите трябва да се пазите. Под думата „млад“ разбирам човек, у когото има голямо изобилие. Ако това изобилие не се употреби както трябва, може да се превърне в излишество.
към беседата >>
Пестеливостта
значи иде по един естествен порив в човека, а икономията лежи на умствена основа.
Следователно пестеливостта е основа на живота, но човек трябва да знае, че туй, което трябва да пести, което трябва да икономисва разумно, то е неговата енергия. Стомашната система в пестеливите хора е отлично развита, те имат добре развито благоутробие. Човек, у когото стомашната система не е добре развита, не може да бъде пестелив. Пестеливостта се ражда от чувството на любостяжание, а любостяжанието, свързано с разсъдителните и умствените способности на човека, се превръща в икономия, т.е. взима умствен характер.
Пестеливостта
значи иде по един естествен порив в човека, а икономията лежи на умствена основа.
Има много недъзи, от които вие младите трябва да се пазите. Под думата „млад“ разбирам човек, у когото има голямо изобилие. Ако това изобилие не се употреби както трябва, може да се превърне в излишество. Излишекът пък образува гниене. Гниенето образува болести, а болестите спъват човешкия прогрес, става израждане на хората.
към беседата >>
2.
Малкото добро и малкото зло
,
ООК
, София, 12.8.1925г.,
Скъперничеството и
пестеливостта
са две различни неща.
Когато има какво да работи, той е оптимист. Когато ние разглеждаме живота, трябва да го разглеждаме в неговата същина, тъй както той се проявява. Ние можем да проповядваме щедростта, без да сме щедри. Можем да говорим за икономия, без да сме пестеливи. Можем да говорим за пестеливост, без да сме скъперници.
Скъперничеството и
пестеливостта
са две различни неща.
По какво се различава пестеливият човек от икономичния? – Пестеливият човек се ражда пестелив, а икономичният сега придобива това качество. Страданията в живота налагат на човека да развие в себе си чувството на икономия. Тогава той казва: „Икономия трябва! “ В Природата съществува пестеливост, а икономията сега се изучава.
към беседата >>
3.
Трите посоки
,
ООК
, София, 26.4.1933г.,
Понеже
пестеливостта
си наследила, а пък икономията сега трябва да учиш, какво нещо е икономия.
(втори вариант)
Преди няколко деня дойде една сестра от света: добра, умна, много интелигентна, разбира, схваща, много красиво, хубаво има нещо в нея. След като говорихме дълго време, тя казва: „Кажи ми нещо, което мога да занеса със себе си, кажи ми нещо, което мене ми трябва.“ Аз я погледнах и й рекох: „Ти си много пестелива, но не икономична. Нещата в 9 възела ги връзваш, но не си икономична. Ти харчиш нещата много. Тепърва трябва да учиш икономия.
Понеже
пестеливостта
си наследила, а пък икономията сега трябва да учиш, какво нещо е икономия.
После ти си чрезмерно честолюбива. Хубаво нещо е това,“ й рекох. Тя минава за българка. Рекох й: „Тъй, както те гледам, не ми се струва, че си българка, по линиите, които имаш, не приличат на българка. В тебе има нещо внесено германско, английско, пак прав ли съм“, й рекох.
към втори вариант >>
4.
Новите положения. Мислова централа / Новите положения на живота. Мисловата централа
,
ООК
, София, 2.8.1933г.,
Ако
пестеливостта
стане анормална, тя се изражда в кражба.
Някои хора приличат на кокошката, всичко разпиляват, а други приличат на катерицата, осигуряват се. Банкерът е катерица, а бедният, който всичко раздал, е кокошка. Той казва: Сегашните условия не са добри, но след време пак ще дойдат добри, богати условия. – Добрите условия идат само един път. Някои хора обичат да пестят.
Ако
пестеливостта
стане анормална, тя се изражда в кражба.
Срещал съм хора, които обичат да взимат чужди неща. Оттук вземат нещо, оттам вземат нещо и незабелязано стават крадци. И катерицата обича да вземе нещо оттук-оттам, да се осигури за утрешния ден. Някога тя си скрива храна за повече време, отколкото ще живее. И човек иска да се осигури за десетки години.
към беседата >>
5.
Който сее и който жъне
,
НБ
, София, 25.11.1934г.,
Някои хора са пестеливи, но не трябва да се смесва
пестеливостта
с икономията.
Човек тогава се чувствува неразположен, мъчи го нещо, като че предчувствува нещо лошо, а всичко това са илюзии, подобни на състоянията, когато има големи атмосферни налягания. За всичко това има цяр в света. Когато някой е духом неразположен, това се дължи на известно стеснение в горния диаметър на мозъка, нещо сплескано има. Тогава този човек трябва да намери приятел, който има хармонично лице. Ако неговото лице е дълго, на приятеля му трябва да бъде валчесто, и този човек трябва да разбира от икономия, не само да прави сметки, да е пестелив, но да разбира от икономията на природата.
Някои хора са пестеливи, но не трябва да се смесва
пестеливостта
с икономията.
Някои пък не знаят как да икономисват, не знаят кои пера в живота си да съкратят и как да ги съкратят. Един богат търговец в Америка харчил много, и затова всяка година гледал от кое перо да съкрати, да намали малко разходите си. Оттук гледал, оттам гледал, отникъде не могъл да направи някакво съкращение, всички разходи му се виждали на место и необходими. Една година той изгубил половината от капитала си и намерил веднага отде и как може да съкрати разходите си. Та когато и ние не можем да уравновесим своя бюджет, природата веднага взима половината от капитала ни, и като ни постави в трудно положение, веднага решаваме кое перо да съкратим.
към беседата >>
6.
Малката топлина и малката светлина
,
ООК
, София, 31.3.1937г.,
Старите трябва да учат законите на
пестеливостта
.
Старите сестри казват: „Нашето вече се свърши, на младите“. Защо вашето се е свършило? Защо на старите се свършило? Пък защо младите имат? Вие старите сега трябва да изучавате окултните книги, окултното знание.
Старите трябва да учат законите на
пестеливостта
.
Старите трябва да бъдат крайно економисти. Економията трябва да съставлява една отлична наука. Старият човек трярбва да економисва, нищо да не прахосва. Природата оставила економия, не скържавост. Никога за една работа да не иждивиш повече енергия, отколкото трябва.
към беседата >>
7.
Обич и преценка
,
ООК
, София, 21.12.1938г.,
Пестеливостта
и икономията, те са на място.
Казвам, във вас, сега, досетливост имате. Една досетливост, която трябва да развивате и една съобразителност. Досетливостта е едно чувство. Досетливостта е на сърцето, а съобразителността е на ума. За пример вземете, някой от вас е пестелив.
Пестеливостта
и икономията, те са на място.
Пестеливостта е досещане, а икономията – съобразителност. Пестеливият има едно качество, той като му дадеш държи го, а икономистът, той ще гледа като се харчи нещо, да се икономисва. Ако се харчат 4–5 кила захар, намалява на две кила. Или че хлябът отивал повече, икономия прави. А пестеливият като седне, той гледа, като вземе с лъжицата, по-малко да вземе.
към беседата >>
Пестеливостта
е досещане, а икономията – съобразителност.
Една досетливост, която трябва да развивате и една съобразителност. Досетливостта е едно чувство. Досетливостта е на сърцето, а съобразителността е на ума. За пример вземете, някой от вас е пестелив. Пестеливостта и икономията, те са на място.
Пестеливостта
е досещане, а икономията – съобразителност.
Пестеливият има едно качество, той като му дадеш държи го, а икономистът, той ще гледа като се харчи нещо, да се икономисва. Ако се харчат 4–5 кила захар, намалява на две кила. Или че хлябът отивал повече, икономия прави. А пестеливият като седне, той гледа, като вземе с лъжицата, по-малко да вземе. Пестеливият смята да има за утре, да не се изяде маслото, а икономистът гледа да не се харчи повече.
към беседата >>
Като икономист една сума от 100–200 лева, лесно е, но
пестеливостта
оценява малките работи.
Аз за пример съм много голям икономист, но не съм пестелив човек. Аз сега се уча като едно дете да пестя работите. Взема едно петаче, искам сега да развия чувството на пестеливост. Искам да дам цената на туй петаче. Искам в себе си да оценя туй петаче.
Като икономист една сума от 100–200 лева, лесно е, но
пестеливостта
оценява малките работи.
Много от вас сте като мене, пестеливост нямате. Някои от вас сте пестеливи, но не сте икономисти. То не е един недостатък, понеже, ако сме много пестеливи, пестеливостта ражда едно качество: човек да има, да трупа. Хора, които са пестеливи, дядо му, баба му, всички пестят. Някое старо петало, някой гем, някое старо седло.
към беседата >>
То не е един недостатък, понеже, ако сме много пестеливи,
пестеливостта
ражда едно качество: човек да има, да трупа.
Искам да дам цената на туй петаче. Искам в себе си да оценя туй петаче. Като икономист една сума от 100–200 лева, лесно е, но пестеливостта оценява малките работи. Много от вас сте като мене, пестеливост нямате. Някои от вас сте пестеливи, но не сте икономисти.
То не е един недостатък, понеже, ако сме много пестеливи,
пестеливостта
ражда едно качество: човек да има, да трупа.
Хора, които са пестеливи, дядо му, баба му, всички пестят. Някое старо петало, някой гем, някое старо седло. Казва: „Някога ще имам кон, ще трябва туй седло.“ Стомахът е пестелив, умът е икономист. Умът трябва да разполага с голям капитал. В мисълта трябва да има икономия, в живота трябва да има пестеливост, да се не харчат Божествените енергии за каквото трябва и каквото не трябва.
към беседата >>
8.
Сила и безсилие
,
ООК
, София, 19.6.1940г.,
Той счита, че
пестеливостта
е икономия.
Обобщение силно има. Но той върви по женска линия. Неговите пръсти в основата са затворени. Неговите затворени пръсти показват, че той е пестелив, но не е икономист. Не че е пестелив, пести.
Той счита, че
пестеливостта
е икономия.
Роден е той така: не харчи нищо излишно. В девет възела ще върже. Широчината на долната част на ръката показва, че симпатичната нервна система е хубаво развита. Долната част на пръстите е свързана със симпатичната нервна система, а крайната част на пръстите е свързана с мозъчната система. Пръстът е заострен – има стремеж към хубавото, идеалното.
към беседата >>
9.
Едно, две, три
,
МОК
, София, 23.10.1942г.,
И
пестеливостта
е на място, и щедростта е на място.
Щедростта може да започне по този закон. Вие искате да научите някое дете на пестеливост. Научете го да пише ситно. Имате два процеса: от пестеливост към щедрост и от щедрост към пестеливост. Някой пише големи букви.
И
пестеливостта
е на място, и щедростта е на място.
Бъдете щедри, но никога разточителни. Природата обича щедростта, но никога не обича разточителността. Във всички прояви на живота бъди щедър, но никога разточителен. Прахосване да няма. Да видим ще може ли да пее цигулката.
към беседата >>
10.
Правилно разбиране
,
ООК
, София, 18.11.1942г.,
Къде се показва
пестеливостта
на човека?
Когато мускулите под скулите на лицето хлътнат, показва един дисонанс в храносмилателната система. Когато скулите изпъкнат, а бузите хлътнат, човек е малко песимист. Казва: „Стой малко настрана“. Когато бузите са закръглени, той изобщо е весел. Искате да знаете дали някой човек е пестелив, или не.
Къде се показва
пестеливостта
на човека?
Тя е пак на лицето, но има и други признаци. И на ръката се показва пестеливостта на човека. (Учителя показва ръката си.) В моята ръка никаква пестеливост няма. Ако хората бяха пестеливи като мене, щяха да фалират. Но аз съм икономист.
към беседата >>
И на ръката се показва
пестеливостта
на човека.
Казва: „Стой малко настрана“. Когато бузите са закръглени, той изобщо е весел. Искате да знаете дали някой човек е пестелив, или не. Къде се показва пестеливостта на човека? Тя е пак на лицето, но има и други признаци.
И на ръката се показва
пестеливостта
на човека.
(Учителя показва ръката си.) В моята ръка никаква пестеливост няма. Ако хората бяха пестеливи като мене, щяха да фалират. Но аз съм икономист. Когато пръстите са дебели в основата, човек е пестелив. Икономията зависи от стомаха.
към беседата >>
11.
Родени от Бога
,
ООК
, София, 5.1.1944г.,
По какво се отличава лакомството от
пестеливостта
и икономията?
Важно е човек да не преяжда и да не си недояжда. При това положение той е на крив път. Обаче, ако яде и благодари за това, което му е дадено, той се благославя. Ако се лакоми да придобива повече, отколкото му е дадено, той е на крив път. Ако пести и се изтощава, пак е на крив път.
По какво се отличава лакомството от
пестеливостта
и икономията?
Икономията е качество на ума, а пестеливостта – качество на сърцето. Икономистът и пестеливият са по рождение такива. Икономистът държи парите си в кесия и ги оставя настрана; пестеливият връзва всичко в кърпата си и я носи със себе си. Пестеливият събира и най-дребните неща. Икономистът не ламти за дреболиите.
към беседата >>
Икономията е качество на ума, а
пестеливостта
– качество на сърцето.
При това положение той е на крив път. Обаче, ако яде и благодари за това, което му е дадено, той се благославя. Ако се лакоми да придобива повече, отколкото му е дадено, той е на крив път. Ако пести и се изтощава, пак е на крив път. По какво се отличава лакомството от пестеливостта и икономията?
Икономията е качество на ума, а
пестеливостта
– качество на сърцето.
Икономистът и пестеливият са по рождение такива. Икономистът държи парите си в кесия и ги оставя настрана; пестеливият връзва всичко в кърпата си и я носи със себе си. Пестеливият събира и най-дребните неща. Икономистът не ламти за дреболиите. Той преглежда всички пера в сметките си и казва: Това перо не може да се съкрати, онова не може да се съкрати.
към беседата >>
Икономията почива върху
пестеливостта
.
Пестеливият събира и най-дребните неща. Икономистът не ламти за дреболиите. Той преглежда всички пера в сметките си и казва: Това перо не може да се съкрати, онова не може да се съкрати. Той не знае, отде и как да направи съкращение на бюджета си. Обаче, като изгуби част от капиталите си, веднага намира начин да съкрати нещо.
Икономията почива върху
пестеливостта
.
Катеричката е пестелива. Като се наяде и останат зрънца, тя ги събира и туря настрана. Кокошката нито е пестелива, нито икономистка. Дайте й крина жито, тя в един час ще я разпръсне. Ще се качи на крината, ще извика и другите кокошки и след малко нищо няма да остане от нея.
към беседата >>
По какво се отличава [икономията] и
пестеливостта
?
(втори вариант)
Щом преядате, не сте на правия път. Щом не си доядате, не сте на правия път. В яденето човек трябва да благодари на Бога за онова, което му дава. Щом се лакомиш за повече живот, ти си на кривата страна. Щом пестиш и мислиш да пестиш нещо за черни дни, не си на правата страна.
По какво се отличава [икономията] и
пестеливостта
?
Икономията е качество на ума, пестеливостта е качество на сърцето. Пестеливият човек се ражда, и другият се ражда. Който пести, завързва го в една кърпа и носи кърпата. Онзи, който е икономист, има кесия. Който е пестелив, за пет пари, за малки работи събира.
към втори вариант >>
Икономията е качество на ума,
пестеливостта
е качество на сърцето.
(втори вариант)
Щом не си доядате, не сте на правия път. В яденето човек трябва да благодари на Бога за онова, което му дава. Щом се лакомиш за повече живот, ти си на кривата страна. Щом пестиш и мислиш да пестиш нещо за черни дни, не си на правата страна. По какво се отличава [икономията] и пестеливостта?
Икономията е качество на ума,
пестеливостта
е качество на сърцето.
Пестеливият човек се ражда, и другият се ражда. Който пести, завързва го в една кърпа и носи кърпата. Онзи, който е икономист, има кесия. Който е пестелив, за пет пари, за малки работи събира. Който е пестелив, най-малкото взема, някоя стара дреха.
към втори вариант >>
Икономистът употребява
пестеливостта
.
(втори вариант)
Който е пестелив, за пет пари, за малки работи събира. Който е пестелив, най-малкото взема, някоя стара дреха. Икономистът с такива работи не се занимава. Един голям богаташ иска да направи икономия, гледа перата, казва: „Това не може да се съкрати, онова не може да се съкрати." Години минават, не може да намери да съкрати. Една година изгуби половината от капитала - веднага съкрати.
Икономистът употребява
пестеливостта
.
Икономията почива върху пестеливостта. Катерицата е пестелива. Една катерица, след като яде, събира зрънца, ще ги вдигне. Кокошката никак не е пестелива. И икономистка не е.
към втори вариант >>
Икономията почива върху
пестеливостта
.
(втори вариант)
Който е пестелив, най-малкото взема, някоя стара дреха. Икономистът с такива работи не се занимава. Един голям богаташ иска да направи икономия, гледа перата, казва: „Това не може да се съкрати, онова не може да се съкрати." Години минават, не може да намери да съкрати. Една година изгуби половината от капитала - веднага съкрати. Икономистът употребява пестеливостта.
Икономията почива върху
пестеливостта
.
Катерицата е пестелива. Една катерица, след като яде, събира зрънца, ще ги вдигне. Кокошката никак не е пестелива. И икономистка не е. Дай й крина жито, ще се качи на крината, ще вика другите, ще изхвърли навън житото.
към втори вариант >>
НАГОРЕ