НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1000
резултата в
491
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Свобода на Духа
,
НБ
, , 5.9.1915г.,
Музика
, която създава благородни пориви, принася полза; оная, която оставя в човека само едни гъделичкания, не принася никаква полза.
2.
Влиянието на музиката
,
ИБ
, , 12.4.1917г.,
Музиката
е необходима и любовта не може да се прояви без
музика
, тя е дреха, с която любовта трябва да се облече.
Музиката
е необходима за всекиго; тя може да лекува човека от разни болести, например всички нервни болести.
Музикалните
вибрации са тъй деликатни.
Музика
има в постепенното вдигане на гласа, но ако веднага вдигнеш гласа си, правиш една пречупена линия, това се отразява всякога зле на тъпанчето на ухото и когато човек се разгневи, повдига изведнъж тона си и той вече няма
музика
в себе си или пък
музиката
му няма отмерен такт.
Музиката
трябва да се тонира.
3.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Музикантинътъ
казва: „На мене не ми върви, каквото и да направя, не ми излиза.“ Рекохъ му: „Ти си много сухъ, влага ти трѣбва да тебе.“ А какво значи влагата?
(втори вариант)
4.
Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ
,
НБ
, София, 13.5.1917г.,
Музикантътъ
ще вземе всички тѣзи елементи, ще ги съедини и ще изпита тази вѫтрѣшна
музика
въ вашата душа.
(втори вариант)
5.
Двамата братя
,
НБ
, София, 22.9.1918г.,
Музикантът
негодува, че не го оценили, както трябва; актьорът негодува, че на друг актьор дали по-голямо внимание, отколкото на него; някой негодува, че при посрещането на големия човек него оставили на последно място; ученикът негодува срещу учителя си, че неспособният ученик получил по-добра бележка от него; учителят негодува за нехайството на учениците си, че не работят добре.
Музикантътъ
негодува, че не го оценили, както трѣбва; актьорътъ негодува, че на другъ актьоръ дали по-голѣмо внимание, отколкото на него; нѣкой негодува, че при посрѣщането на голѣмия човѣкъ него оставили на последно мѣсто; ученикътъ негодува срещу учителя си, че неспособниятъ ученикъ получилъ по-добра бележка отъ него; учительтъ негодува за нехайството на ученицитѣ си, че не работятъ добре.
(втори вариант)
6.
В мое име
,
НБ
, София, 29.9.1918г.,
Музикантът
преповтаря това, което чува в Природата.
Музикантътъ
преповтаря това, което чува въ природата.
(втори вариант)
7.
Нито тържик
,
НБ
, София, 13.4.1919г.,
Музикантът
се изпитва с трудните парчета.
Музикантът
се изпитва с трудните парчета и ако ги изсвири добре, тогава го поставят на първо място.
(втори вариант)
8.
Като го видя Петър
,
НБ
, София, 20.4.1919г.,
Музика
и песен трябва да цари в света.
9.
Учител и Господ
,
НБ
, София, 15.6.1919г.,
Музиката
и поезията са опасни занятия за младите моми и момци, особено за слабохарактерните.
10.
Правилното разбиране на индивидуалния, обществения и духовния живот
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1919г.,
Музиката
принадлежи на Мъдростта и всичко, което човешкото ухо и човешкият език могат да схванат, то е нейно.
Музиката
не е тъй нежна, не е тъй деликатна, както поезията; никой инструмент не е тъй нежен, както поезията – все ще направи известни дрезгавини.
11.
Бог е говорил
,
НБ
, София, 9.11.1919г.,
Музиката
и изкуството е постоянното ми занимание.
Музиката
и изкуството е постоянното ми занимание.
(втори вариант)
12.
Излязоха и завтекоха се
,
НБ
, София, 8.1.1920г.,
Музика
се крие в тях.
Музика
се крие в тях.
(втори вариант)
13.
Що казва Духът
,
НБ
, София, 29.2.1920г.,
Музикантът
, който има развито ухо, може да чуе, да възприеме тези тонове, които хора с неразвито ухо не могат да ги възприемат.
(втори вариант)
14.
Влиянието на хармонията в живота
,
ИБ
,
БС
, , 20.6.1921г.,
Музиката
се мени в много ключове.
15.
Правилното употребление на ума, сърцето и волята в живота
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1921г.,
Музиканти
, учители, свещеници – всички се спъват. Защо?
16.
Синът Божи
,
НБ
, София, 30.10.1921г.,
Музиката
е въведение на умствения живот, и човек, който не знае да пее, той е „изгубена Станка“.
17.
Аз ще го възкреся!
,
НБ
, София, 27.11.1921г.,
Музиката
е съставена по закона на смешението.
18.
Пак ще ви видя
,
НБ
, София, 29.1.1922г.,
Музикантът
е недоволен, защо?
19.
Семената
,
ИБ
, София, 9.5.1922г.,
Музиката
и математиката са потребни.
20.
Мястото на човека в природата / Мястото на човека в природата
,
ООК
, София, 11.5.1922г.,
Музиката
му действа успокоително върху животните и ги укротява.
(втори вариант)
21.
Влиянието на музиката / Влияние на музиката
,
ООК
, София, 22.6.1922г.,
Музиката
е едно естествено изкуство.
Музиката
е стимул в живота.
(втори вариант)
Музикалността
е естествено чувство в човека, в което трябва да взима участие не само ума и сърцето, но и душата.
(втори вариант)
Музиката
оказва голямо влияние и върху възпитанието на човека; същевременно тя тонира.
(втори вариант)
22.
Изтълкувай ни тази притча
,
СБ
,
ИБ
, В.Търново, 26.8.1922г.,
Музиката
, това е неразбрана притча, която трябва да се изтълкува.
Музикантът
в даден момент бива обхванат от силна страст, написва нещо, след което стига до едно отчаяние и разрушава написаното, после пак го съгражда.
Музиката
може да се употреби дори против болестите.
Музиката
идва отгоре, но докато се схване... (Песента се изпълнява с движение на ръцете около главата.) Има малко дисхармония, но ние ще я изправим.
23.
Влияние на музиката, пеенето и движенията
,
ООК
, София, 15.10.1922г.,
Музиката
е нещо, което не може да се плати.
Музиката
няма да вземе всичкото ни време, 5–6–7
музикални
урока ще имаме през годината, най-много 10, не повече.
Музиката
трябва да остави едно радостно чувство във възходяща степен, чувство на творчество.
Музиката
върви по средата.
Музиката
не е нито в скръбта, нито в радостта, тя уравновесява силите, които създават тия състояния в човешката душа.
Музиката
е заложена у вас, но органът ви не е развит; материал имате, но не сте работили.
Музиката
е една сила.
Музиката
трябва да бъде дар!
24.
Окултна музика
,
ООК
, София, 22.10.1922г.,
Музиката
е една дълбока сфера на Битието.
Музиката
се изразява според чувствата.
Музиката
се изразява със същите органи, с каквито говорът, т.е.
25.
Станете да отидем!
,
НБ
, София, 29.10.1922г.,
Музиката
да работи в техните умове и сърца.
26.
Никаква лъжа
,
ООК
, София, 5.11.1922г.,
Музиката
ни разполага.
27.
По-леко ще бъде наказанието
,
НБ
, София, 5.11.1922г.,
Музикантът
си потъркал ръцете, замислил се и му отговорил: На драго сърце, ела с мене.
Музикантът
казал: Аз ще свиря тук, а ти ще събираш парите.
28.
Музика и пеене – средство за тониране
,
ООК
, София, 19.11.1922г.,
Музиката
е изкуство на ангелите.
Музиката
е ангелски език.
Музиката
е изкуство във възходяща степен, а поезията – в низходяща степен.
29.
Практическо приложение на окултната музика
,
ООК
, София, 26.11.1922г.,
Музикален
е българинът!
Музикантът
не страда.
Музиката
, това е съединителното звено между ангелския свят и човешкия свят.
Музиката
изисква дълго време работа и не само дълго време работа, но интензивна работа.
Музика
има по тия камъчета, по тия завои!
Музиката
ще произведе такива мисли, както шумът на тази река.
Музиката
за в бъдеще ще представя едно добро възпитателно средство, което може да приложите и за себе си.
Музиката
не е нито светска, нито духовна, но има два превода.
Музиката
си е
музика
, един принцип е, тъй може да се каже.
Музиката
е граница.
30.
Окултна музика
,
ООК
, София, 3.12.1922г.,
Музиката
е потребна като едно средство за лекуване.
Музика
аз наричам появяването на първите лъчи, тази дрезгава светлина на Слънцето.
Музикален
е там светът.
Музиката
не се учи насила, никой не ви е вързал.
Музиката
е външен израз на Любовта!
31.
Окултна медицина
,
ООК
, София, 24.12.1922г.,
Музиката
е една четиридесета от него, т.е.
Музиката
трябва да бъде идейна.
Музиката
спада към изящните изкуства, минаваме от едно състояние в друго.
32.
Гордост и тщеславие
,
МОК
, София, 24.1.1923г.,
Музиката
, математиката в човека също така са свързани с известни центрове.
33.
Съмнение и воля
,
ООК
, София, 11.2.1923г.,
Музиката
не е за външната страна на вашия живот, но е едно помагало, да може да уякчите волята.
34.
Първата родена мисъл
,
МОК
, София, 21.2.1923г.,
Музикалността
е способност, чувство, което има свой определен център.
35.
Педагогическа лекция
,
МОК
, София, 7.3.1923г.,
Музиката
може да я слушаш, все-таки предмета цигулка виждаш и гласа слушаш, но гласа не може да пипаш.
(втори вариант)
36.
Влияние на планетите
,
ООК
, София, 12.3.1923г.,
Музикант
си, няма скрито-покрито; писател си, оратор си – също.
37.
Смисълът на противоречието
,
ООК
, София, 19.3.1923г.,
Музиката
въобще има произхода си от духовния свят, от ангелския свят.
Музиката
оказва влияние върху настроението на човека.
38.
Житно зърно / Житното зърно
,
МОК
, София, 11.4.1923г.,
Музиката
лекува, хармонизира силите в човешкия организъм.
39.
Напразно Ме почитат
,
НБ
, София, 3.6.1923г.,
Музикантът
се оправдава, че не свири добре, защото струните се отпуснали поради влагата.
40.
Първото правило
,
МС
, София, 3.7.1923г.,
Музикантите
са изгубили основните тонове на мажорната гама и тя е останала хороводна.
41.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 25.11.1923г.,
Музикант
си, ще бъдеш подвижен и готов на всяко място да окажеш своята услуга.
42.
Волята Божия
,
ООК
, София, 28.11.1923г.,
Музиката
е първото видимо изявление на Любовта.
Музиката
, пеенето е събуждане.
43.
Каквото чух
,
НБ
, София, 9.12.1923г.,
Музиката
аз уподобявам на едно отлично сърце в човешкия организъм.
44.
Окултната музика в живота
,
ООК
, София, 19.12.1923г.,
Музикант
си, поет си – ще напишеш нещо.
Музикалното
чувство е едно от хубавите чувства в човека и, ако пеем, ще се разбираме по-добре.
Музиката
и пеенето аз не ги вземам като изкуства за прехрана.
45.
Школата и развитието на ученика
,
ООК
, София, 26.12.1923г.,
Музиката
е диагноза.
46.
Обектът на съзнанието
,
ООК
, София, 20.2.1924г.,
Музикантите
ги създават техните приятели.
47.
Предаване на мислите. Музикалност
,
МОК
, София, 20.4.1924г.,
Музиката
е мощно средство за възпитание на човешкия характер.
Музикално
говорене не разбирам говорене в този специален смисъл, както сега се подразбира.
Музикалността
от френологическо гледище има свой център при слепите очи.
48.
Страхът
,
ООК
, София, 7.5.1924г.,
Музиката
сама по себе си не е механически процес.
49.
Млади и стари
,
МОК
, София, 11.5.1924г.,
Музиката
докарва в равновесие силите, които действат във вас, за да можете да се хармонирате по-лесно.
50.
Несъизмеримите неща
,
ООК
, София, 19.11.1924г.,
Музиката
е потребна за един вътрешен подтик.
51.
Пелените на живота. Радости и скърби
,
ООК
, София, 26.11.1924г.,
Музиката
има несъизмерими тонове и преливане в тактове.
52.
Както природата пише
,
ООК
, София, 24.12.1924г.,
Музиката
е метод за изясняване на някои окултни истини.
53.
Които гладуват
,
НБ
, София, 28.12.1924г.,
Музикантъ
си, обезсърчишъ се.
Музикант
си, обезсърчиш се.
(втори вариант)
54.
Положителни и отрицателни състояния на живота
,
ООК
, София, 14.1.1925г.,
Музикантът
е велик не със своя инструмент, който издава тоновете, но със съчетанието на тоновете, което той прави.
55.
Равностранният триъгълник
,
ООК
, София, 11.3.1925г.,
Музикантът
трябва да свири така, че да забрави всичко наоколо си.
56.
Израз
,
ООК
, София, 1.4.1925г.,
Музикалността
е едно от качествата на израза.
57.
Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява
,
НБ
, София, 5.4.1925г.,
Музиката
е едно изкуство, единъ добъръ методъ, който ни показва, какъ трѣбва да работимъ.
Музиката
е едно изкуство, един добър метод, който ни показва, как трябва да работим.
(втори вариант)
58.
Успоредните линии
,
ООК
, София, 17.6.1925г.,
Музиката
влиза навсякъде.
59.
И обхождаше Исусъ всичка Галилея / И обхождаше Исус всичка Галилея
,
НБ
,
МС
, София, 5.7.1925г.,
Музикантътъ
трѣбва да опрѣдѣли, кое е сѫщественото въ неговата
музика
.
Музикалното
ухо не лъже никога.
Музикалното
ухо не лъже никога.
(втори вариант)
Музикантът
трябва да определи, кое е същественото в неговата
музика
.
(втори вариант)
60.
Преходни състояния на съзнанието
,
МОК
, София, 5.7.1925г.,
Музиката
може да се употреби за трансформиране на различните състояния у човека.
61.
Теория и практика
,
ООК
, София, 8.7.1925г.,
Музиката
, пеенето са сила сами по себе си.
62.
Учтивият човек
,
МОК
, София, 19.7.1925г.,
Музиката
не е призвание за всички.
63.
Прави и криви линии
,
ООК
, София, 25.11.1925г.,
Музикантът
, певецът същевременно трябва да бъде и поет, и религиозен човек.
64.
Той знаеше
,
НБ
, София, 29.11.1925г.,
Музикантът
като повика ученика си, как му дава ключа?
65.
Трите състояния S, R и T
,
МОК
, София, 29.11.1925г.,
Музиката
сама по себе си - и в
музиката
има едно разнообразие, и в математиката има едно разнообразие.
(втори вариант)
66.
Служене на Бога и на себе си
,
ООК
, София, 9.12.1925г.,
Музикантът
, поетът, художникът работят пак за себе си, да осигурят прехраната си.
67.
Показа им ръцете си
,
НБ
, София, 27.12.1925г.,
Музикант
, в пълен смисъл на думата, може да бъде само онзи, у когото живее един ангел.
68.
Действие и противодействие
,
МОК
, София, 10.1.1926г.,
Музиката
у него е в потенциално състояние, а у други – в кинетическо.
Музикални
сте.
(втори вариант)
69.
Без наука няма сполука
,
ИБ
,
БС
, София, 21.1.1926г.,
Музикант
, поет, художник, всичко, което е възвишено и красиво, всеки обича да го слуша, всеки обича да го гледа, понеже то е Божествено.
70.
Светлина на мисълта
,
ООК
, София, 10.2.1926г.,
Музикалните
хора са добри хора.
Музиката
е признак на висока култура.
71.
Живите закони на добродетелите
,
ООК
, София, 10.3.1926г.,
Музиката
внася радост и веселие в човешката душа.
72.
И земята ще се изпълни със знание
,
НБ
, София, 11.4.1926г.,
Музиката
развил ли е?
73.
Окултни познания / Окултни елементарни познания
,
МОК
, София, 30.5.1926г.,
Музикантът
прилага един закон, всякога когато ние вървим.
(втори вариант)
74.
Специалният закон
,
ООК
, София, 7.7.1926г.,
Музикантът
казал: “Много ти благодаря за тази услуга.
75.
Говор и пение
,
ООК
, София, 1.12.1926г.,
Музикалният
човек сам внася нещо ново, нещо живо в песента, която пее.
Музиката
има много страни, тя има сложен характер.
Музиката
служи за равновесие, пази човека да не се увлича в лошите страни на живота.
Музиката
същевременно закрепва човека.
Музиката
трябва да бъде жива, разнообразна.
Музиката
внася в душата на човека разширение, в духа – сила и мощ, в сърцето – мекота и топлина, а в ума -светлина и свобода.
Музиката
е почивка за човека.
76.
Глас в пустинята
,
НБ
, София, 12.12.1926г.,
Музикантът
свири за децата, писателят пише за децата, философът работи за децата, ученият работи също за децата.
77.
Благоприятният час / Изпитите. Духовна връзка и помагане
,
МОК
, София, 19.12.1926г.,
Музиката
, тя не е нещо механическо, то е живот.
(втори вариант)
78.
Право разбиране
,
ООК
, София, 5.1.1927г.,
Музиката
, пението са необходими за човека.
79.
Предназначение
,
ООК
, София, 12.1.1927г.,
Музиката
действа и върху храносмилането.
80.
Едно стадо
,
НБ
, София, 23.1.1927г.,
Музикалността
им седи вън от тях, в лицето, което ще свири на пианото.
81.
Дело свършено
,
НБ
, София, 30.1.1927г.,
Музикантите
пък още не са дошли до положението да схващат онези тънки вибрации, онези духовни преливания на тоновете.
Музикантите
изчезват, а след тях се разнасят бумтежите на оръдията.
82.
Новата земя
,
НБ
, София, 13.2.1927г.,
Музиката
е ключ за тониране.
83.
Здрави връзки
,
МОК
, София, 27.2.1927г.,
Музикалната
теория как обяснява това?
(втори вариант)
84.
Няма тайно
,
НБ
, София, 13.3.1927г.,
Музикалните
тонове са свързани с човешкия организъм.
Музиката
, в това отношение, е съединителна връзка между физическия и духовния свят.
Музиката
, като чувство, е вложена в човека, и затова той трябва сам да упражнява тази своя способност, а отвън ще потърси някой учител, който от време на време само да го напътва.
85.
Спасителни положения
,
ООК
, София, 16.3.1927г.,
Музиката
подразбира още проява на любовта във физическия свят.
86.
Кротките
,
НБ
, София, 20.3.1927г.,
Музикантът
ще оправи работата си с лъка и цигулката.
87.
Раб и син
,
НБ
, София, 17.4.1927г.,
Музиката
облагородява и развива чувствителността на човека.
88.
Справяне
,
МОК
, София, 17.4.1927г.,
Музикантите
, само когато са в най-хубаво настроение, тогава да седнат на
музика
.
(втори вариант)
89.
Принципи на нещата
,
ООК
, София, 4.5.1927г.,
Музикантът
ще изсвири своето парче, или художникът ще нарисува картината си, но същевременно ще отбележи и ефекта, предизвикан от бодването с губерка.
90.
Ще ви се даде
,
НБ
, София, 15.5.1927г.,
Музиката
, науката, също така, са работа.
91.
Що искате?
,
НБ
, София, 22.5.1927г.,
Музиката
е способност, тя не спада към областта на сърцето.
92.
Съзвучно движение
,
ООК
, София, 1.6.1927г.,
Музикантът
има особени парчета, които свири само за себе си и на никого не ги съобщава.
93.
Правата мисъл
,
МС
, София, 15.8.1927г.,
Музикант
ли си, ще имаш най-хубавия инструмент, ще свириш най-добре.
94.
Дойде глас
,
СБ
, София, 23.8.1927г.,
Музикантът
има специфични гънки на челото, отстрани на веждите.
95.
Свещ, която не гасне
,
ООК
, София, 23.11.1927г.,
Музиката
, песента ще отворят сърцето му, а сърцето – кесията му, и той ще си създаде отношения с хората.
96.
Седем кошници
,
НБ
, София, 4.12.1927г.,
Музикантът
се страхува да не свири нечисто.
97.
Равнодействие на силите
,
ООК
, София, 25.1.1928г.,
Музиката
трябва да успокои бурите в морето, да направи морската повърхност тиха, гладка.
Музиката
трябва така да успокои морето, че по него да се виждат само леки, приятни вълнения, присъщи на живота.
Музиката
въздейства на човека във всяко направление.
98.
Къси и дълги линии
,
ООК
, София, 15.2.1928г.,
Музиката
е дошла на земята от три-четири хиляди години преди Христа.
Музиката
, пеенето влияят добре върху психиката на човека.
Музикантът
, поетът, писателят непременно трябва да имат добре развито въображение.
99.
Двете точки
,
ООК
, София, 7.3.1928г.,
Музиката
има смисъл дотолкова, доколкото е в състояние да разпали свещения огън на любовта в човешката душа.
100.
Правилно дъвчене
,
МОК
, София, 25.5.1928г.,
Музикантът
го предава чрез свиренето; художникът – чрез четката; ученият – чрез мисълта; любещият – чрез сърцето си.
101.
Елипса и парабола
,
ООК
, София, 27.6.1928г.,
Музикантът
разучава едно парче.
102.
Ограничаване и освобождаване
,
ООК
, София, 29.8.1928г.,
Музиката
е в самия човек, а не в инструмента.
103.
Възможни неща / Всичко е възможно
,
МОК
, София, 21.9.1928г.,
Музикантът
не е станал такъв изведнъж.
104.
Акустика на съзнанието
,
ООК
, София, 26.9.1928г.,
Музикантът
, художникът, проетът също ще намерят посоката на своето движение.
105.
На този камък
,
НБ
, София, 17.2.1929г.,
Музиката
не се заключава само в такта, нито само в тоновете.
Музиката
представя съвкупност от много неща; тя е нещо повече от такта, от тоновете и т.н.
106.
Пътят на слабия и на силния / Двата свещени пътя
,
ООК
, София, 1.5.1929г.,
Музиката
, пението не служат само за развлечение на човека, но те му помагат за правилно разрешаване на трудни проблеми в живота.
Музиката
е по-добро средство за лекуване от всякакви лекарства и инжекции.
Музиката
на съвременните хора представя малка светлинка всред голяма тъмнина.
Музиката
е едно средство, с което може да се лекувате.
(втори вариант)
Музиката
на вас е потребна, ако вземете правилно да се лекувате.
(втори вариант)
Музикално
ще се лекувате.
(втори вариант)
Музикалността
като професия е едно нещо, пък като една сила, която съществува в природата, една дарба турена, ще я развиваш, един център, ще използваш неговите сили.
(втори вариант)
Музиката
, това е наука.
(втори вариант)
107.
Битие и откровение
,
ООК
, София, 22.5.1929г.,
Музикално
трябва да говори човекът.
(втори вариант)
108.
Определени движения / Любовният поглед
,
ООК
, София, 29.5.1929г.,
Музикантът
се оплаква, че му дотегнало да свири.
Музикант
може да съм, проповедник, какъвто и да съм, и светия да съм, трябва да ям.
(втори вариант)
Музикантът
, и той дъвче, но
музикално
дъвче.
(втори вариант)
Музикантът
, художникът не дъвчат еднакво.
(втори вариант)
109.
Който слуша моите думи
,
НБ
, София, 4.8.1929г.,
Музикалният
човек се познава по
музикалното
чувство.
110.
Източници на живота
,
ООК
, София, 30.10.1929г.,
Музикант
, който има строго определен ритмус, се отличава с голяма съобразителност.
111.
Природни гами / Природни гами в живота
,
МОК
, София, 22.11.1929г.,
Музикантът
чете известието и започва да се разколебава.
112.
Природна философия / Природни гами в живота (продължение и разбор)
,
МОК
, София, 29.11.1929г.,
Музикант
ли си,
музикант
трябва да бъдеш.
(втори вариант)
113.
Обхода и проява
,
ООК
, София, 11.12.1929г.,
Музиката
не е за всички, но и тя още не е смисълът на живота.
114.
Личност и душа
,
ООК
, София, 1.1.1930г.,
Музикантът
, поетът, художникът, трябва да работят поне по един час на ден само за себе си.
Музикантът
, поетът, художникът трябва да работят поне по един час на ден само за себе си.
(втори вариант)
115.
От сърцето излизат
,
НБ
, София, 5.1.1930г.,
Музикантът
всякога трябва да бъде весел, радостен.
Музикантът
трябва да пази своето вътрешно равновесие.
(втори вариант)
116.
Функции на човешкия организъм / Природните функции на човека
,
МОК
, София, 10.1.1930г.,
Музиката
, изобщо, е спомагателно средство на човека.
Музиката
не познава злото.
(втори вариант)
117.
Напрежение / Пружините, товарът и светлината
,
МОК
, София, 7.2.1930г.,
Музиката
на физическото поле е едно, а в по-висшите области на живота тя се сменя.
(втори вариант)
Музиката
не е удоволствие.
(втори вариант)
118.
Новото в живота
,
ООК
, София, 19.2.1930г.,
Музиката
може да стопи и най-коравата обвивка около човека.
Музиката
има особени чувствания.
(втори вариант)
119.
Идеалният човек
,
МОК
, София, 7.3.1930г.,
Музиката
, пеенето помагат за развиване на дарбите в човека.
Музиката
е едно от средствата за поддържане на това равновесие.
120.
Идейната обич
,
ООК
, София, 12.3.1930г.,
Музика
, която предизвиква главоболие, не е ангелска.
121.
Правилни форми
,
ООК
, София, 19.3.1930г.,
Музикално
яде, защото много бърза.
(втори вариант)
122.
Хваление
,
ООК
, София, 16.4.1930г.,
Музиката
крие в себе си магическа сила, която трябва да се използва разумно.
Музиката
крие в себе си магическа сила, която трябва да се използва разумно.
(втори вариант)
123.
Светлина и знание / Знание и светлина
,
МОК
, София, 25.4.1930г.,
Музиката
е специална наука, тя не е за всекиго каша.
(втори вариант)
124.
Доведете ми го тук
,
НБ
, София, 27.4.1930г.,
Музиката
взима участие в организирането на човешката мисъл, а оттам и в организиране на неговото тяло.
Музиката
повдига вибрациите на човешкия организъм, а от друга страна събужда жизнените сили.
Музиката
е храна за душата.
125.
Показване / Демонстрация
,
МОК
, София, 2.5.1930г.,
Музиката
може да действа като възпитателно средство за изменяне на вашето състояние.
(втори вариант)
Музиката
в света трябва да бъде една необходимост.
(втори вариант)
126.
Линията на живота / Правата линия на живота
,
МОК
, София, 16.5.1930г.,
Музиката
влияе на мисълта.
127.
Музика и работа / Музиката като метод за смяна на състоянията. Работата - отглас на любовта
,
МОК
, София, 23.5.1930г.,
Музикалното
ухо схваща не само целите и половини тонове, но и четвъртините и осминките от тона.
МУЗИКАТА
КАТО МЕТОД ЗА СМЯНА НА СЪСТОЯНИЯТА
(втори вариант)
Музикалното
ухо схваща не само целите и половините тонове, но и четвъртинките и осминките от тона.
(втори вариант)
128.
Работа, музика и мисъл / Преводи в природата (Работа, музика, молитва)
,
МОК
, София, 20.6.1930г.,
Музиката
е необходима за мисълта, както храната за стомаха.
Музикалният
човек лесно се справя с противоречията и мъчнотиите в живота си.
Музиката
трябва да служи като условие за правата мисъл.
(втори вариант)
Музиката
и работата трябва да служи просто като условие на вашата права мисъл.
(втори вариант)
129.
За храна
,
НБ
, София, 22.6.1930г.,
Музиката
предхожда философията;
музиката
предхожда поезията, даже и проявената любов на земята.
Музикантът
трябва да разбира външните условия, които действат върху струните, и да се съобразява с тях.
130.
Закон и принцип
,
ООК
, София, 25.6.1930г.,
Музикантът
може да казва, че знае да свири, но като излезе на сцената, там ще се провери неговото знание.
131.
Форма и съдържание
,
ООК
, София, 9.7.1930г.,
Музикантът
, запример, трябва да има уста, да различава вярно тоновете.
132.
Връзване и развързване
,
МС
, София, 13.7.1930г.,
Музиката
трябва да мине през няколко фази, през няколко съзнания, докато дойде до вас.
133.
Нов мироглед / Мироглед и човекът
,
МОК
, София, 10.10.1930г.,
Музикант
е бил той.
(втори вариант)
134.
Двама или трима
,
НБ
, София, 23.11.1930г.,
Музикален
си, обичаш
музиката
, но с нея използваш хората.
135.
Важността на размишлението
,
УС
, София, 7.12.1930г.,
Музиката
има практическо приложение.
Музиката
е на границата между физическия и духовния свят.
Музиката
развива търпението.
136.
Любов и милосърдие
,
МОК
, София, 26.12.1930г.,
Музиката
дава красота и подтик на човешката мисъл.
Музиката
е подобна на топлината.
Музиката
е като топлината.
(втори вариант)
137.
Ханизе
,
МОК
, София, 6.3.1931г.,
Музиката
помага за организиране на живота.
138.
Път на вътрешно разбиране
,
УС
, София, 21.4.1931г.,
Музиката
трябва да се вложи в мислите и чувствата, да има израз.
Музика
има той в себе си.
139.
Обикновени и необикновени идеи / Обикновени и идейни мисли
,
МОК
, София, 8.5.1931г.,
Музиката
в това отношение е много взискателна.
(втори вариант)
Музиката
в това отношение е вярна по отношение на ума.
(втори вариант)
140.
Новата епоха
,
МОК
, София, 15.5.1931г.,
Музиката
, поезията, изкуството, науката, които осмислят живота на хората, слизат от възвишения свят като идеи и се реализират на земята.
141.
Музикални прояви
,
ООК
, София, 20.5.1931г.,
Музиката
съществува в природата.
Музиката
се е прилагала от най-стари времена до днес.
Музиката
е свързана с умствения, сърдечния и волевия живот на човека.
142.
Правилна преценка / Еднаква оценка. Ритмус на музиката. Стъпка в музиката
,
МОК
, София, 29.5.1931г.,
Музикантът
може да гадае, ако той има глава.
(втори вариант)
143.
Съществено и несъществено
,
ООК
, София, 3.6.1931г.,
Музика
. Ако живеете добре, това показва, че разбирате от изкуството си.
144.
Свобода на съзнанието
,
ООК
, София, 10.6.1931г.,
Музиката
и любовта не се проявяват еднакво във всички хора, но те вървят успоредно.
145.
Музикален живот
,
ООК
, София, 17.6.1931г.,
Музиката
на света не е нещо друго, освен „джаз-бан“ –
музикална
каша.
Музикалният
говор подразбира изявяване на Истината.
Музиката
хармонизира мислите и чувствата на човека.
Музиката
регулира чувствата.
Музиката
подразбира хармония, а хармонията изключва всякакви противоречия.
146.
Красивите линии / Линиите на красотата в природата!
,
МОК
, София, 26.6.1931г.,
Музиката
има свой тон, математиката има свой тон, всички други науки имат свой тон.
(втори вариант)
147.
Разбраната скърб / Разбраните скърби
,
ООК
, София, 21.10.1931г.,
Музикалност
има и в постъпките на човека.
148.
Правилният тон
,
ООК
, София, 4.11.1931г.,
Музиката
трябва да бъде импулс в живота, да подтиква към работа, а не средство за прехрана.
Музиката
трябва да бъде само като импулс в живота ви.
(втори вариант)
Музиката
е изразена любовта в материалния свят.
(втори вариант)
149.
Разтоварване на съзнанието
,
ООК
, София, 25.11.1931г.,
Музика
има в тях.
150.
Вътрешното богатство
,
МОК
, София, 25.12.1931г.,
Музикалните
чувства развалиха
музиката
.
Музиката
това е магия.
(втори вариант)
Музиката
не е чувство, тя е способност.
(втори вариант)
Музикалните
чувства развалиха
музиката
.
(втори вариант)
Музиката
лекува, колкото и да е болен човек.
(втори вариант)
151.
Граници в живота
,
ООК
, София, 6.1.1932г.,
Музиката
се проявява в три направления:
музика
в движенията,
музика
в дишането,
музика
в яденето.
152.
Законът и Любовта / Противоположности на живота
,
ООК
, София, 13.1.1932г.,
Музикантът
се ражда
музикант
.
Музикалното
чувство в него не беше развито.
Музикалното
чувство е много слабо, пък и времето, тактът - трябват ти две прераждания да ги развиеш." "Какви упражнения?
(втори вариант)
153.
Лица на реалността / Двете лица на реалността
,
ООК
, София, 3.2.1932г.,
Музикантът
се разхвърлил и си бил легнал на кревата.
(втори вариант)
154.
Да известят на учениците Му
,
НБ
, София, 14.2.1932г.,
Музика
трябва!
155.
Трите начала / Трите пътя
,
ООК
, София, 24.2.1932г.,
Музиката
, това е стенография на живота.
(втори вариант)
156.
Ми бемол и фа диез / 'Ми бемол' и 'фа диез'
,
ООК
, София, 9.3.1932г.,
Музиката
и подействува.
Музикалното
чувство се предава.
(втори вариант)
Музиката
не е чувство, но е способност, понеже спада към способностите.
(втори вариант)
Музикалният
човек трябва да тури всяка нота на мястото си.
(втори вариант)
Музиката
почна да действа вече.
(втори вариант)
Музиката
е една наука.
(втори вариант)
157.
Естествената гама
,
МОК
, София, 11.3.1932г.,
Музиката
има отношение към мисълта, към разсъдъка.
Музиката
пък служи за съграждане на човешкото тяло.
Музиката
трябва да произведе един вътрешен ефект.
(втори вариант)
Музиката
, това е резултат на живота.
(втори вариант)
Музиката
започва извън водата.
(втори вариант)
Музиката
става основа за градене на човешкото тяло.
(втори вариант)
158.
Възпитание на волята
,
ООК
, София, 30.3.1932г.,
Музиката
е способност, а не чувство.
Музикалното
чувство е проекция на тая способност.
Музиката
не е чувство, а способност.
(втори вариант)
159.
Динамика на живота / Динамическият живот. (Динамиката на живота)
,
ООК
, София, 20.4.1932г.,
Музиката
може да настройва външно хората, а може и да ги преобразява вътрешно, да проявят доброто в себе си.
Музика
изтича от него: от неговите мисли, чувства, действия; от неговия ум, сърце и воля.
Музикантът
трябва да пее или да свири, докато предизвика известни динамически сили.
(втори вариант)
Музикантът
някога се сърди, като удари с лъка, изразява стакато, но това не е динамика.
(втори вариант)
Музикантът
в първо време се засили, после утихне, за да даде израз на
музиката
, но това не е динамика, това не е динамика и на речта.
(втори вариант)
Музиката
например съществува в света и тя е създадена.
(втори вариант)
160.
Кръг, елипса и хипербола
,
ООК
, София, 4.5.1932г.,
Музиката
не е нещо установено.
161.
Слаби и силни положения
,
ООК
, София, 11.5.1932г.,
Музика
има и в човешкия ход.
Музиката
регулира биенето на сърцето.
162.
Закон за частите и за цялото / Законът на частите и законът на цялото
,
ООК
, София, 18.5.1932г.,
Музикална
гама разбирам всичките условия, при които доброто няма да срещне съпротивление - и външното, и вътрешното условие са еднакво благоприятни.
(втори вариант)
163.
Носители на Новото
,
ИБ
,
БС
, София, 19.5.1932г.,
Музикантът
също е работил.
164.
Постоянна благодарност
,
УС
, София, 29.5.1932г.,
Музикалните
творби на Бетовен са детински играчки пред тези класически произведения, които се изпълняват на това пиано.
165.
Новото знание / Ново знание
,
МОК
, София, 10.6.1932г.,
Музикантът
трябва да работи с
музикалните
си способности, архитектът – със своите строителни способности.
Музикантът
трябва да работи със своите
музикални
способности.
(втори вариант)
166.
Разумен център
,
МОК
, София, 24.6.1932г.,
Музикалният
център има отношение към Божествения свят, дето всички неща са постижими.
167.
Отец ми живее / Той е в нас и ние в Него
,
ООК
, София, 29.6.1932г.,
Музикантът
свири, работи, но и той не е доволен, вижда, че не може да свири, както трябва.
Музика
- хармония и мелодия се крие в светлината, в живота, в доброто, но за това са нужни уши, да възприемат.
Музикантът
може ли да я произведе?
(втори вариант)
168.
Ще и не ще
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 6.8.1932г.,
Музикантът
трябва да постави пръстите си на определения тон, на определеното място.
169.
Три пътя
,
СБ
, София, 29.8.1932г.,
Музикантът
като види, лесна работа е.
170.
Новата работа
,
СБ
, София, 30.8.1932г.,
Музиката
в света се яви, когато хората са заплескали техните работи.
Музиката
в света се явила, когато хората така са заплескали своите работи, че е трябвало да има някакъв отдушник.
(втори вариант)
171.
Тънки и дебели линии
,
МОК
, София, 2.9.1932г.,
Музиката
може да ви служи за едно правило колко сте установени.
(втори вариант)
172.
Божествени и човешки процеси / Човешки и Божествен процес
,
МОК
, София, 9.9.1932г.,
Музикантът
е проводник на
музикални
сили, ученият – на интелектуални сили.
173.
Новата мисъл / Обикновени и необикновени прояви на природата
,
ООК
, София, 21.9.1932г.,
музикалният
център е отпред на челото, където са умствените способности.
Музиката
не е произведение на чувствата.
(втори вариант)
Музиката
е на ума.
(втори вариант)
174.
Любов към Бога / Люби Бога
,
ООК
, София, 2.11.1932г.,
Музиката
трябва да изпъква, а не диригентът.
Музиката
създаде диригента.
Музикантите
са отлични.
(втори вариант)
Музиката
роди диригента.
(втори вариант)
Музиката
стана условие, за да се роди, за да бъде диригентът добър.
(втори вариант)
175.
Мисълта – мощна сила
,
УС
, София, 27.11.1932г.,
Музиката
има Божествен произход.
176.
Новата канализация
,
ООК
, София, 30.11.1932г.,
Музиката
, като Божествена.
177.
Изпити на ученика
,
ООК
, София, 7.12.1932г.,
Музика
без мисъл нищо не представя.
178.
Музикален път
,
МОК
, София, 9.12.1932г.,
Музикантът
трябва да знае, коя симфония е първа, коя – втора и т.н.
Музиката
е метод, чрез който се разрешават всички въпроси.
Музиката
, това е истинският път за постижение, на каквато и да е мисъл, на каквото и да е желание, на каквато и да е постъпка.
(втори вариант)
Музикално
трябва да мислиш.
(втори вариант)
Музиката
е един метод, чрез който може да постигнеш нещата.
(втори вариант)
Музиката
е единственият метод, чрез който се постигат нещата.
(втори вариант)
179.
Една похвала
,
ООК
, София, 14.12.1932г.,
Музиката
може да се използва за здраве, за успех, за лекуване.
Музиката
изисква търпение.
180.
Терцата в живота / Една терца (Първата терца на живота)
,
МОК
, София, 16.12.1932г.,
Музиката
има приложение в живота.
Музиката
е силна само ако вие можете да съчетаете известни тонове и да съчетаете известни думи, които да съответстват на тоновете.
(втори вариант)
Музиката
има математически тон на движението.
(втори вариант)
181.
Ще влезе Духът
,
НБ
, София, 25.12.1932г.,
Музиката
, изкуството, всичко се дължи на туй учение.
Музиката
, изкуството, също се дължат на това учение.
(втори вариант)
182.
Две правила
,
ООК
, София, 11.1.1933г.,
Музикант
, който има изпъкнали очи, свири по-хубаво от онзи с хлътнали очи.
183.
Отношение между мисли и чувства / Отношение на мислите и чувствата
,
МОК
, София, 13.1.1933г.,
Музиката
досега е вървяла към нови разрешения.
(втори вариант)
184.
Новата песен
,
ООК
, София, 25.1.1933г.,
Музиката
е дадена за вътрешна услуга на хората.
Музиката
не е най-необходимото нещо в живота.
Музикалното
чувство в човека е проводник и трансформатор на силите в природата.
Музикантът
трябва да е свирил най-малко 20 години на цигулка, за да владее позициите, да може леко, естествено да минава от една позиция в друга.
185.
Божествен импулс
,
УС
, София, 5.2.1933г.,
Музикантът
го потупал по гърба и нежно му отговорил: „Ти ще бъдеш мой ученик“.
186.
Отношение между линиите / Отношение между прави, огънати и овални линии
,
МОК
, София, 10.2.1933г.,
Музикант
си, искаш някой да ти свири, а ти нямаш желание да му посвириш.
187.
Ухото
,
ООК
, София, 15.2.1933г.,
Музикално
човек веднага взема такава поза, по която вълните да бъдат много правилни.
(втори вариант)
188.
Съразмерност в природата / Съотношение на ухото към ума, дробовете и стомаха
,
МОК
, София, 17.2.1933г.,
Музикант
си.
189.
Отношение към природата / Съотношение с природата
,
ООК
, София, 22.2.1933г.,
Музиката
за тях е един товар.
(втори вариант)
190.
Човешкият нос / За човешкия нос
,
ООК
, София, 1.3.1933г.,
Музиката
е условие; художеството е условие; поезията е условие.
Музиката
е само едно условие; художеството е само едно условие; да станеш поет и това е само едно условие.
(втори вариант)
191.
Голямото и малкото
,
МОК
, София, 3.3.1933г.,
Музикантът
е авторитет сам за себе си, той сам се критикува, сам се коригира.
Музикалният
човек няма какво да го критикуваш.
(втори вариант)
Музикантът
ще дойде при тебе, ще пее и той, и така ще те коригират.
(втори вариант)
Музикантът
е сам авторитет.
(втори вариант)
192.
Общи и частни положения
,
МОК
, София, 17.3.1933г.,
Музикалното
ударение трябва да съвпада с ударението на думите.
(втори вариант)
193.
Полза от знанието / Ползата от знанието
,
ООК
, София, 12.4.1933г.,
Музиката
изразява живота на душата.
Музиката
изразява човешката душа.
(втори вариант)
194.
Слушайте разумното
,
ООК
, София, 19.4.1933г.,
Музиката
зависи ш ухото.
(втори вариант)
195.
Трите посоки
,
МОК
, София, 9.6.1933г.,
Музикантът
, художникът, математикът, орачът са на мястото си.
(втори вариант)
196.
Живот и идеал
,
МОК
, София, 30.6.1933г.,
Музикант
си, знаеш 40–50 хубави парчета, но не можеш да избереш кое от тях да свириш.
Музиката
, която го вдъхновява.
(втори вариант)
Музикант
си, знаеш 40-50 хубави парчета, но не можеш да избереш кое от тях да свириш.
(втори вариант)
197.
Великата реалност
,
МОК
, София, 7.7.1933г.,
Музиката
е сила, която трансформира енергиите в човека.
Музиката
укрепва здравето.
Музиката
е сила, която трансформира енергиите в човека.
(втори вариант)
Музиката
укрепва здравето.
(втори вариант)
198.
Доволството в живота
,
МОК
, София, 14.7.1933г.,
Музикалният
човек схваща трептенията на тоновете.
Музикалността
е вложена в самия тебе.
Музиката
е трансформатор не само за хората, но за цялата природа.
Музикалният
човек схваща трептенията на тоновете.
(втори вариант)
Музикалността
е вложена в самия тебе.
(втори вариант)
Музиката
е трансформатор не само за хората, но за цялата природа.
(втори вариант)
199.
Сигурното място
,
МОК
, София, 21.7.1933г.,
Музикантът
има една песен, за която хиляди да му платят, не трябва да я дава на никого.
Музикантът
има една песен, за която хиляди да му платят, не трябва да я дава на никого.
(втори вариант)
200.
Основа на знанието
,
ООК
, София, 26.7.1933г.,
Музикант
си, пей тона „до“, докато сам бъдеш доволен.
Музикалността
я няма.
(втори вариант)
201.
Който направи небето и земята
,
НБ
, София, 30.7.1933г.,
Музиката
не се слуша по-добре отблизо.
(втори вариант)
202.
Новите положения. Мислова централа / Новите положения на живота. Мисловата централа
,
ООК
, София, 2.8.1933г.,
Музиката
е на второ място, дето трябва да се спреш.
(втори вариант)
203.
Едно звено
,
СБ
, София, 3.9.1933г.,
Музиката
, звукът е безпредметен без ушите.
204.
Новото разбиране на връзката в живота / Ново разбиране за времето
,
УС
, София, 24.9.1933г.,
Музикантът
, и той се тревожи, иска да свири някому, но няма кому да свири.
Музикантът
и той се тревожи, иска да свири някому, но няма кому да свири.
(втори вариант)
205.
Елементарни, съзвучащи и съграждащи мисли
,
ООК
, София, 25.10.1933г.,
Музикантът
свири всеки ден, докато намери една риба.
Музикантът
, като огладнее, не му се свири вече.
206.
Там ще бъде и слугата Ми
,
НБ
, София, 5.11.1933г.,
Музиката
не трябва да бъде за него професия, но нему е приятно да срещне някой друг
музикант
и е готов да му даде нещо.
207.
Законът на молитвата
,
УС
, София, 10.12.1933г.,
Музикантът
си извадил очилата, очистил ги, после ги турил и започнал да си чисти пръстите: първия пръст, втория пръст и пр.
208.
Закон за музиката
,
МОК
, София, 29.12.1933г.,
Музикантът
е търговец на дребно.
Музиката
е достояние на ума.
Музиката
с в света на светлината.
Музиката
трябва да се приспособява към ударенията на думите.
Музиката
има две страни.
Музиката
, това е едно богатство.
Музика
на чувствата е.
Музиката
да бъде не като едно външно проявление само, но да бъде като едно вътрешно проявление на онова, което се крие в нас и което без
музика
не може да се изрази.
Музиката
не е чувство.
музиката
не е още възпитателна.
Музиката
е един проводник.
209.
Ключ за постижения
,
ООК
, София, 28.2.1934г.,
Музикални
ли да бъдете или да бъдете добри?
Музиката
е външна страна на доброто.
Музика
, която изразява болезнено състояние,
музика
ли е?
Музиката
на Шопена е за болни хора, лечебна
музика
, един институт, дето трябва да се лекуват.
210.
Даване – вземане. Скъпоценният камък
,
ООК
, София, 7.3.1934г.,
Музикалният
дух, вътре в Бетховен, не онзи, материалният Бетховен.
211.
Условията за растеж
,
ООК
, София, 4.4.1934г.,
Музикалният
свят е един свят на посредничество.
212.
Влиянието на музиката
,
МОК
, София, 11.5.1934г.,
Музикантите
да кажат това до правилно ли е?
Музикалният
живот внася известна мекота.
Музиката
трябва да служи в живота като едно възпитателно средство.
213.
Хвърлѝ хляба
,
НБ
, София, 22.7.1934г.,
Музикантът
иска да свири; и той е на крив път.
214.
Търпение, чистота и приложение
,
ООК
, София, 22.8.1934г.,
Музиката
е един метод от невидимия свят за възпитание на човешката душа.
Музикантите
имат една система, която е временна – петолиние.
Музикантите
си имат ключове, с които определят нотите.
Музиката
не е написана.
215.
Доброто семе
,
НБ
, София, 2.9.1934г.,
Музиката
няма да е на свят, изкуството няма да е на свят.
216.
Законът на подмладяването
,
УС
, София, 2.9.1934г.,
Музиката
и поезията вървят заедно.
217.
Изпит на ученика
,
ООК
, София, 5.9.1934г.,
Музиката
е закон вътре.
218.
Колко са прекрасни нозете
,
НБ
, София, 14.10.1934г.,
Музикантът
отказал.
Музикантът
дошъл в определения ден и час и започнал да свири.
219.
Орехът и орехчето. Вода и пара. Слизане, хлъзгане и падане
,
МОК
, София, 19.10.1934г.,
Музиката
никога не може да тъжи, в
музиката
няма тъжност.
Музиката
никога не може да бъде тъжна, в
музиката
няма тъга.
(втори вариант)
220.
Най-високият връх
,
ООК
, София, 31.10.1934г.,
Музикални
са ангелите.
Музикални
са светиите.
Музикални
са гениите на човечеството.
Музикални
са талантливите хора и обикновените хора.
221.
Самоотричане
,
ООК
, София, 7.11.1934г.,
Музиката
е проводница, носителка на живота.
222.
Механическо и органическо пеене
,
ООК
, София, 14.11.1934г.,
Музиката
е външен израз на нещата.
223.
Действието на музиката
,
ООК
, София, 21.11.1934г.,
Музикално
ще се развиваш.
Музиката
при увеличение и намаление е съвсем друга.
Музиката
е един предмет за моделиране на външните форми на тялото.
Музиката
се прилага като условие, да знаеш да живееш.
Музиката
, това са възможности, да знаеш как да живееш.
224.
Който сее и който жъне
,
НБ
, София, 25.11.1934г.,
Музиката
и пението са общи условия.
Музиката
е външната обвивка на човешката мисъл, на човешките чувства и постъпки.
Музикантите
носят със себе си магическата пръчица, те крият в себе си магическа сила, с която всякога могат да разполагат.
Музикантът
носи със себе си магическата пръчица и пита какво да прави.
Музикантът
ще заеме мястото на лекаря.
Музиката
създава сцепление между частиците на телата.
Музикалност
, вие имате
музика
, но така трябва да пеете, че който ви чуе, да ви обикне.
Музиката
е път за Вярата;
музиката
е път за Надеждата;
музиката
е път за Истината;
музиката
е път за Мъдростта и
музиката
е път за Любовта.
225.
Принципи и условия. Връх и долина
,
ООК
, София, 28.11.1934г.,
Музиката
има свойство да разтопява.
226.
Доброто име
,
УС
, София, 2.12.1934г.,
Музикалността
се вижда не само в пеенето или свиренето, но и в говора.
227.
Веселие и радост
,
ООК
, София, 5.12.1934г.,
Музиката
не е нещо, което излиза от нас - ти ще трябва да я възприемеш.
Музикалният
свят не е в човек, в самия човек.
228.
Помни го
,
МОК
, София, 7.12.1934г.,
Музикалността
зависи от човешкото ухо.
Музикантът
намира това качество в тона, което ние намира
229.
Философия на трептенията
,
МОК
, София, 14.12.1934г.,
Музиката
вземам като един метод за възстановяване на естествените състояния, които природата е турила в нас.
230.
Законът на свободата
,
ООК
, София, 19.12.1934г.,
Музиката
има дълги и къси интервали.
231.
Естествено разположение
,
МОК
, София, 21.12.1934г.,
Музиката
, това е едно естествено положение.
Музиката
е естествено положение на човешката мисъл, здравословно състояние.
232.
Погрешка и спънка
,
МОК
, София, 4.1.1935г.,
Музикален
тон, основен тон аз наричам този, който не може да е ни по-горе, ни по-долу.
(втори вариант)
233.
И ще доведат всичките ви братя
,
НБ
, София, 6.1.1935г.,
Музикантът
, който е роден за
музикант
, такъв ще стане.
234.
Божествената справедливост
,
ООК
, София, 16.1.1935г.,
Музиката
, това е мярката.
Музикалният
живот е най-красивият живот, който съществува на земята.
235.
Обективни и субективни разсъждения
,
МОК
, София, 18.1.1935г.,
Музикално
вие искате да кажете: „Малко искам да ви дам.“ Как ще изпеете тези думи?
236.
Подмладяване
,
УС
, София, 27.1.1935г.,
Музиката
облагородява човека, а същевременно лекува.
237.
Първото и последното място
,
МОК
, София, 15.2.1935г.,
Музикалната
публика има импулс.
238.
И отиде, та се представи
,
НБ
, София, 10.3.1935г.,
Музиката
има свойство да изменя трептенията на тялото.
Музиката
е едно встъпление към онзи Божествен темп на
музиката
.
239.
Най-голямото изкуство / Какво ще говори Учителят
,
УС
, София, 10.3.1935г.,
Музиката
произвела преврат в неговия ум и в неговото сърце.
240.
Трите правила. Път за освобождение
,
ООК
, София, 20.3.1935г.,
Музиката
си има свои правила.
Музиката
е само едно правило за следното: човек, който иска да акумулира своите сили, трябва да си служи с
музиката
.
Музиката
е само за да събираш силите.
Музиката
е само средство, за да добиеш разположение.
Музиката
разрешава противоречията.
Музиката
е изкуство само за човешкото сърце, не за човешкия ум.
241.
Насока отвътре
,
МОК
, София, 12.4.1935г.,
Музиката
има практическо приложение.
Музиката
се употребява в религията, за да добият хората известно настроение.
Музиката
се употребява в обществото при известни условия, но
музиката
не е турена като един възпитателен метод, като един вътрешен подтик.
242.
Предпоставките на музиката
,
ООК
, София, 24.4.1935г.,
Музиката
помага за това.
243.
Правото на Любовта / Близкият човек. (Двете права на човека, който обича. Примирението)
,
УС
, София, 12.5.1935г.,
Музикален
импулс.
(втори вариант)
Музиката
, това е отношение, математическо отношение.
(втори вариант)
244.
Общи погрешки и общи добродетели
,
ООК
, София, 29.5.1935г.,
Музика
завършили, а бързо говорят.
245.
Фа–фа диез / Фа и фа диез
,
МОК
, София, 31.5.1935г.,
Музиката
това е една философия, едно правило.
Музиката
е метод.
Музиката
е метод.
(втори вариант)
Музиката
е възпитание!
(втори вариант)
Музиката
, това е една философия, едно правило.
(втори вариант)
246.
Тонът Фа / Няма да бъда излъган
,
УС
, София, 2.6.1935г.,
Музиката
е метод, чрез който човек може да повдигне трептенията на своята мисъл.
Музиката
е Божествен метод, чрез който животът може да се подигне.
(втори вариант)
247.
Аурата - кожата на духовното тяло
,
МОК
, София, 14.6.1935г.,
Музикантът
трябва да знае как да си постави ухото, как да възприеме.
248.
Блажен, който яде хляб в Царството Божие
,
НБ
, София, 21.7.1935г.,
Музика
трябва да има в него.
249.
Трите родословия. Моето верую. Новото верую / Трите родословия
,
УС
, София, 22.9.1935г.,
Музиканти
има, които не знаят, че има такова чувство, отричат го, че има един център, който се занимава с
музика
.
250.
Буря голяма. Горделивият и тщеславният / Развълнуваното море
,
УС
, София, 29.9.1935г.,
Музикант
е човекът, свири, не се шегува.
Музикант
, който служи на Бога, може с
музиката
си да въздейства на човешката душа, да ѝ покаже правия път и да осмисли живота ѝ.
(втори вариант)
251.
Методи на самовъзпитание
,
МОК
, София, 11.10.1935г.,
Музикантите
често трябва да гледат звездите, защото
музиката
иде от звездите.
252.
Самопознание и самовъзпитание
,
ООК
, София, 16.10.1935г.,
Музиката
не е само едно забавление.
Музикантите
имат правила, в съвременната
музика
е тъй.
Музиката
не ви интересува толкова, понеже всинца не сте еднакво
музикални
.
253.
Неизменното в човека
,
МОК
, София, 25.10.1935г.,
Музикално
може да ги накара.
254.
Срещата на Любовта
,
ООК
, София, 6.11.1935г.,
Музиката
е едно, ритъмът е друго.
255.
Божественият избор
,
МОК
, София, 8.11.1935г.,
Музикантът
прави същата погрешка.
256.
Роденото от плътта
,
НБ
, София, 10.11.1935г.,
Музикалните
тонове се отличават едни от други по своите трептения.
257.
Към извора
,
ООК
, София, 27.11.1935г.,
Музикалният
трепет, първо, е една способност; после, той се поддържа с едно вътрешно чувство.
258.
Същественото
,
МОК
, София, 6.12.1935г.,
Музиката
малко разтопява.
259.
Трите връзки
,
ООК
, София, 11.12.1935г.,
Музикално
е това!
260.
Неразбраното
,
МОК
, София, 13.12.1935г.,
Музиката
е изкуство за трансформиране на жизнената енергия в човека.
Музика
и поезия така вървят.
Музика
и поезия – тези са най-хубавите неща, които въодушевяват човека.
Музикантите
внасят известни скръбни течения, известна енергия, която като се докосне до вашите уши, тя произвежда особено впечатление.
261.
Котелът и торбата. Което имам / Земята като училище
,
УС
, София, 22.12.1935г.,
Музиката
ѝ подействувала, върху нея.
262.
Естественият език – музикалният език
,
ООК
, София, 25.12.1935г.,
Музикалната
способност е изразена някъде горе на челото ви, но за да се прояви тази способност, за да се прояви дарбата за пеене във вас, трябва да упражнявате вашия ларинкс.
Музиката
ще имате като едно условие.
Музикалният
език е мощен: каквото кажеш, става!
263.
Съзнателно говорене
,
МОК
, София, 27.12.1935г.,
Музикално
как ще го кажете, как ще го изпеете?
Музикантите
, като свирят количествено, колкото схващам, толкова плащам.
Музиката
не е ограничена, тя много струва, но всеки колкото я оценява, толкова да плати.
264.
Като добрия син
,
ООК
, София, 1.1.1936г.,
Музиката
не търпи никакво смущение.
265.
Двата вида пеене
,
МОК
, София, 3.1.1936г.,
Музиката
е свят, през който трябва да минеш и ще се отворят всичките възможности за тебе.
Музиката
е външната страна на човешката мисъл.
266.
Основният тон
,
МОК
, София, 17.1.1936г.,
Музиката
да ти стане естественото състояние на съзнанието.
Музиканти
има, които от тук-оттам вземат, сглобили нещо, но то не е
музика
.
Музиката
е един вътрешен импулс, който е спомагал.
Музиката
заглажда.
Музиката
е пробуждане на съзнанието.
267.
Всичко, което чух
,
НБ
, София, 19.1.1936г.,
Музиката
взимам във висок и широк смисъл, като един преходен период.
Музикантът
като иде отдалече, аз го чувствувам, че е
музикант
.
Музиката
хубаво нещо.
Музиката
, именно, въвежда в тази нова област, там дето огънят не разрушава.
Музикалният
огън не разрушава.
Музиката
това е дихание на съзнанието в човешкия ум.
Музикалният
свят, това е една среда, чрез която душата на земята се проявява.
Музикалната
страна това е активната страна, в която съзнанието се проявява.
Музиката
, за която говоря, като засвирят, умрелите да скочат.
Музиката
във вас да стане нещо насъще.
Музиката
си има свои методи, свои формули.
Музикантът
най-мъчно се обезсърчава.
Музикантите
някой път обичат да попиват, но престъпници няма между
музикантите
.
Музиката
като стане метод, ще имате по възможност в десетте години едно заболяване.
Музикално
ще изсвири едно парче, той знае рецептата.
268.
Непроменливи величини / Устойчиви величини
,
УС
, София, 19.1.1936г.,
Музиката
, това е наука, за да познаеш (ангелите).
Музикално
говорят.
269.
Музикално състояние
,
МОК
, София, 24.1.1936г.,
Музикалността
съкращава времето.
270.
Слуги на Доброто
,
УС
, София, 26.1.1936г.,
Музика
има и в мислите, и в чувствата.
(втори вариант)
271.
Ти кой си?
,
НБ
, София, 26.1.1936г.,
Музикалното
чувство те му създават.
272.
Три категории храни. Първото обещание
,
ООК
, София, 29.1.1936г.,
Музиката
, така както е, тя е нещо външно.
Музикалността
е един дълъг процес.
Музиката
може да се приложи за лекуване.
Музикантът
, за да се прояви, трябва да има отличен инструмент и най-добрите учители.
Музиката
може да се приложи.
(втори вариант)
Музикантът
, за да се прояви, трябва да има отличен инструмент и най-добрите учители.
(втори вариант)
Музиката
, така както е, тя е нещо външно.
(втори вариант)
Музикалността
е един дълъг процес.
(втори вариант)
273.
Придобиване на енергия
,
МОК
, София, 31.1.1936г.,
Музиката
, както е, е външния израз на хармонията.
Музикално
ще мислиш.
Музиката
за вас трябва да ви служи.
Музиката
вас трябва да ви интересува дотолкова, доколкото тя е спомагало за хода на вашата мисъл.
Музиката
е един път, един метод за придобиване на енергия или за спестяване на енергия.
Музиката
пести.
274.
Работете с доброто
,
ООК
, София, 5.2.1936г.,
Музиката
е като магнетизъм, като туриш при желязото, ще го привлечеш.
275.
Тониране
,
ООК
, София, 12.2.1936г.,
Музиката
е начин за правилно организиране на материята, за правилно организиране на човешките мисли и за правилно организиране на човешките чувства и за правилно организиране на човешките постъпки.
276.
Ето младоженецът иде
,
НБ
, София, 8.3.1936г.,
Музикантът
се замислил да го изсвири или не, защото когато гостилничарят го кара да свири, той същевременно плаща.
277.
Освобождаване на чувствата
,
МОК
, София, 13.3.1936г.,
Музика
трябва на подтиснатите хора.
278.
Те ще наследят земята
,
НБ
, София, 15.3.1936г.,
Музиката
, която е отпечатана върху някоя плоча, не седи в същност в самата плоча.
Музиката
е по-добра, там, дето човешката ръка пипа, отколкото дето пипа една желязна пластинка.
279.
Действието на музиката
,
ООК
, София, 1.4.1936г.,
Музиката
някой път е израз на това, което човек чувства в своето съзнание.
280.
Божественото огледало. Трите области
,
ООК
, София, 8.4.1936г.,
Музикант
е някой, свършил е, а не знае какво означава тонът „до" или какво означава долно „ре".
Музиката
е построена по законите на светлината.
Музиката
е като светлината.
281.
Изгрев и залез / Настояще, минало и бъдеще. Изгрев, пълен ден и залез. Прощението! Превод трябва
,
УС
, София, 19.4.1936г.,
Музикантът
се отличава със способността си да свири и да разбира
музиката
, певецът – със способността си да пее.
(втори вариант)
282.
Правата мисъл, чувство и говор / Права мисъл, чувство и говор
,
УС
, София, 26.4.1936г.,
Музикантин
не трябва да прави погрешки!
Музикантът
се жертва за
музиката
, но тя е резултат на нещо.
(втори вариант)
283.
Стара и нова българска песен
,
МОК
, Витоша, 1.5.1936г.,
Музиката
още не влиза като възпитателно средство.
284.
Защо е позволено някой да прави добро
,
НБ
, София, 3.5.1936г.,
Музиката
е едно възпитателно средство за човека.
Музиката
е същевременно и лечебно средство.
285.
Правите и кривите линии
,
МОК
, София, 18.9.1936г.,
Музикантите
имат силно развит центъра на
музиката
.
286.
Разумните същества
,
МОК
, София, 25.9.1936г.,
Музиката
пък ще предизвика да се развие друг център в теб.
Музикалността
в човешкия характер създава нещо друго, а ритъмът в човека създава нещо друго.
Музиката
е важна във всичките моменти, във всяко отношение, понеже в най-опасните моменти с нея можеш да се спасиш.
Музикалността
не спада към Чувствения свят.
Музикантите
започват да мислят какво ще бъде мнението на хората.
Музиката
трябва да те възлюби.
Музиката
ще предизвика да се развие в тебе друг център.
(втори вариант)
Музикалността
в човешкия характер създава нещо друго.
(втори вариант)
Музиката
е важна във всички моменти, във всяко отношение, понеже в най-опасните моменти с нея можеш да се спасиш.
(втори вариант)
Музикалността
не спада към чувствения свят.
(втори вариант)
Музикантите
мислят какво ще бъде мнението на хората.
(втори вариант)
Музикант
сте.
(втори вариант)
Музиката
трябва да те възлюби.
(втори вариант)
Музиката
ще разбираш, не в звукове, но в разумните същества.
(втори вариант)
287.
Противоречията в природата
,
ООК
, София, 30.9.1936г.,
Музиката
е отбелязана на челото – над веждите от двете страни, по челото нагоре.
288.
Важността на черния дроб
,
УС
, София, 4.10.1936г.,
Музикалното
чувство не е било толкова развито.
Музикален
е, оперен значи.
(втори вариант)
289.
Мелодия и хармония. Кръг – елипса, парабола – хипербола
,
ООК
, София, 13.1.1937г.,
Музиката
трябва да ползува не вашите чувства, но вашия ум.
Музиката
както е сега, тя е изкуство, но трябва да се разбере
музиката
и в самия живот.
290.
Гладни и сити. Единение и разединение / Гладни и сити – единение и разединение
,
МОК
, София, 15.1.1937г.,
Музиката
е един вътрешен подтик, определен подтик,
музикален
подтик.
Музиката
е форма, изявление на самия Живот.
Музиката
е един вътрешен, определен подтик,
музикален
подтик.
(втори вариант)
Музиката
дава друго настроение.
(втори вариант)
Музиката
е форма, изявление на самия живот.
(втори вариант)
291.
Поводи на мисълта
,
МОК
, София, 22.1.1937г.,
Музикант
за една година не можеш да станеш.
292.
Грозота и красота
,
МОК
, София, 29.1.1937г.,
Музиката
на Бетовен не е като тази на Бах – нещо класическо има в нея, едно равновесие, не еднообразие.
Музика
има в човека, който се бори,
музика
има в учения, в поета,
музика
има в художника,
музика
има във всички хора – навсякъде има
музика
.
Музиката
на Бетовен не е като тази на Бах.
(втори вариант)
Музика
има в човек, който се бори.
(втори вариант)
Музика
има в учения, поета, художника,
музика
има във всички.
(втори вариант)
293.
Музикална забава
,
ООК
, София, 10.2.1937г.,
Музиката
има и един вечен хармоничен мотив с постижение.
Музиката
представлява една обширна област на човешкото битие, на човешкия Дух.
Музиката
е вече една наука с разрешение.
Музиката
трябва да има една идея.
294.
Прави и криви линии
,
МОК
, София, 12.2.1937г.,
Музиката
е сила – тогава всичко можеш да постигнеш.
Музикалността
в човека е начин да се изгладят чувствата и мислите, да станат хармонични, и постъпките да станат хармонични.
(втори вариант)
Музиката
е сила.
(втори вариант)
295.
В начало бе Словот
,
НБ
, София, 14.2.1937г.,
Музиката
на човека трябва да привлече кръвта към
музикалния
център.
296.
Ликвидиране и прилагане / Ликвидация със стария живот и приложение на новия
,
УС
, София, 21.2.1937г.,
Музикалността
на човека се познава освен по плача, още и по начина, по който хлопа на вратата.
297.
Концентриране на човешкия ум / Съсредоточаване на човешкия ум
,
МОК
, София, 26.2.1937г.,
Музикант
, който не разбира този закон, няма да знае да пее както трябва.
Музикант
, който не разбира този закон, няма да знае както трябва и няма да пее както трябва.
(втори вариант)
Музиката
е изкуство да можеш да се справиш със силите на нашия ум, на нашето сърце, на нашата воля.
(втори вариант)
Музиката
трябва да бъде като метод за самовъзпитание.
(втори вариант)
Музиката
е храна на ума.
(втори вариант)
298.
Основите на здравето
,
МОК
, София, 19.3.1937г.,
Музикалният
център на професора, който може да учи другите, трябва да е по-развит, отколкото на ученика.
299.
Икономия в природата
,
НБ
, София, 28.3.1937г.,
Музиката
не идва всякога.
300.
Гами на светлината и на топлината
,
МОК
, София, 23.4.1937г.,
Музиката
е едно възпитателно средство и всеки един от вас трябва да се учи да пее, за да се възпита.
301.
Стана невидим
,
НБ
, София, 2.5.1937г.,
Музикалните
хора са красиви хора по душа – нищо повече.
Музиката
лекува.
302.
Разумният музикален живот
,
ООК
, София, 5.5.1937г.,
Музикално
ще се храните, (с) всеки един тон,
музикален
тон.
Музикантите
вече са употребили
музиката
като едно средство само за преживяване.
Музика
аз наричам следното:
Музикалното
сърце на човека.
Музикално
тя слиза и Той ѝ дава нещо.
Музикантът
мисли.
Музиката
е едно спомагателно средство.
Музикантът
винаги, всичките
музиканти
, те понеже са сериозни и гледам в
музиката
липсва нещо съществено, на капелмайсторът, диригентът, същественото в тях липсва.
Музиката
кара човека да мисли.
Музиката
не е чувство, тя е една способност, вложена от Бога, дарба е това.
303.
Хармония на чувства и способности
,
МОК
, София, 7.5.1937г.,
Музикално
е пет втори.
304.
Цялото и частите
,
ООК
, София, 19.5.1937г.,
Музиката
е едно условия за добрия човек.
Музика
трябва да имаш като едно условие, което Бог е вложил.
Музиката
е условие за здравето.
305.
Първата песен
,
ООК
, София, 26.5.1937г.,
Музиката
е движение на самия живот, местата, през които животът е минал.
Музиката
има свои тайни.
306.
Правилно приемане
,
ООК
, София, 2.6.1937г.,
Музиката
я употребете, като един метод, да изрази живота ти.
Музиката
трябва да се преподава.
Музиката
ще излезе.
307.
Пътят на музиката
,
ООК
, София, 16.6.1937г.,
Музикалният
живот е пътят за щастието.
Музиката
е свещено нещо.
Музиката
е една среда, в която човек е потопен, защото той живее в нея, понеже ако не живее в тази среда, не може да има никакви постижения.
308.
Временно и постоянно
,
ООК
, София, 23.6.1937г.,
Музикално
всичко се разрешава.
Музикалният
свят е, който разрешава всичките противоречия.
Музиката
е на Духа.
Музикалният
метод е един от най-добрите начини, по който човек може да урежда работите.
Музиката
най-първо в тебе предизвиква ред разсъждения,
музиката
не е чувствувание, но в нея има мисъл.
309.
Мъчение, труд, работа
,
МОК
, София, 25.6.1937г.,
Музикант
, който пише и не туря една нота на място, прави погрешка.
310.
Всичко е създадено за добро
,
ООК
, София, 30.6.1937г.,
Музикалните
неща са приятни, а
немузикалните
, са неприятни.
311.
Възпитание на сетивата
,
МОК
, София, 2.7.1937г.,
Музикантът
има особен ход, търговецът, свещеникът, ученият има особен ход и по вървежа можеш да го познаеш какъв е.
312.
Аз ще дойда
,
НБ
, София, 11.7.1937г.,
Музиката
може да представя, но да не е за човека.
313.
Стани
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 23.7.1937г.,
Музикално
там ти е всичкото нещастие.” Пък той е доста добър
музикант
, разбира от
музика
.
(втори вариант)
314.
Основните тонове
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 25.7.1937г.,
Музиката
е необходима за ученика.
315.
Път и възможности / Пътят и възможностите
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 11.8.1937г.,
Музиката
е велик закон, според който се определя посоката на човешките мисли, чувства и постъпки.
Музиката
определя възможността за постигане на красивите и възвишени желания на човека.
Музикален
ли е, човек може да постигне всичко, каквото душата му желае.
Музиката
разрешава мъчнотиите в живота.
Музиката
е един закон, който разрешава мъчнотиите.
(втори вариант)
Музиката
носи живот.
(втори вариант)
Музиката
е един велик закон, който определя посоката на човешката мисъл и посоката на човешките чувства, посоката на човешките постъпки.
(втори вариант)
316.
Съществени връзки / Четирите отношения
,
СБ
,
РБ
, София, 22.8.1937г.,
Музикалността
в човека е дарба, която не се проявява всякога еднакво.
Музиката
е една дарба в човека, която всякога не се проявява еднакво.
(втори вариант)
317.
Божественият порядък
,
МОК
, София, 3.9.1937г.,
Музикантът
специфично трябва да разбира качествата на тоновете.
Музиката
е единственият истински метод.
318.
Идете при чистите извори
,
НБ
, София, 19.9.1937г.,
Музиката
е една от най-красивите дрехи.
319.
Подобно е на невод
,
НБ
, София, 10.10.1937г.,
Музиката
има смисъл, когато може да послужи нещо на човека.
Музиката
е
музика
на цялото, тя не принадлежи на едного.
Музиката
е нещо Божествено.
320.
Пътят на човешкото развитие
,
ООК
, София, 13.10.1937г.,
Музиката
лекува, тя оглажда, оглажда, организира нещата.
321.
Разумните движения
,
МОК
, София, 15.10.1937г.,
Музикантът
мери правилно, човекът като вземе да свири по клавишите взема разстоянията, свири.
Музиката
дава правилно разположение.
322.
Разнообразието в живота
,
НБ
, София, 17.10.1937г.,
Музиката
е израз на трептенията.
323.
Приближаване и отдалечаване
,
МОК
, София, 29.10.1937г.,
Музикални
думи са ония, които имат съдържание.
324.
Идеален, реален и материален порядък
,
МОК
, София, 5.11.1937г.,
Музикално
се смей.
Музиката
трябва да бъде идеална.
325.
Трите свята
,
УС
, София, 7.11.1937г.,
Музиката
има свои линии.
Музиката
се изявява в три свята: в идеалния, реалния и материалния.
326.
Малките опити
,
ООК
, София, 10.11.1937г.,
Музиката
трябва да я поставим като един основен метод.
327.
Съгласуване
,
МОК
, София, 12.11.1937г.,
Музиката
тъй не се учи.
Музиката
се учи по друг начин.
328.
Първата песен
,
УС
, София, 14.11.1937г.,
Музиката
не е нищо друго, освен прилагане на Божествените добродетели.
329.
Естественият път
,
ООК
, София, 17.11.1937г.,
Музикално
като говорите, да ти е драго, че си казал една дума, да знаеш как да я кажеш.
Музикалността
е средна в нея, но той е даровит.
Музиката
е разрешение.
330.
Организиран и неорганизиран свят
,
МОК
, София, 19.11.1937г.,
Музиката
трябва да се тури за успокояване.
331.
Служене на Бога
,
УС
, София, 28.11.1937г.,
Музиката
не се изявява само чрез инструмента, но и чрез човешката душа.
332.
Музикално утро. Седемте принципа
,
ООК
, София, 1.12.1937г.,
Музиката
ние я считаме за забавление.
Музиката
принадлежи на човешкото свръхсъзнание, на човешката душа и дух.
Музиката
е способност.
Музиката
е един велик резултат.
Музиката
има връзка със съзнанието.
Музиката
е свързана и с красотата.
Музиката
представлява красотата, хармонията на човешката душа.
Музика
е, доколкото хората изразяват този вътрешен Божествен стремеж.
Музикалните
гении от тук ще излезат!
333.
Неизменни величини
,
УС
, София, 5.12.1937г.,
Музиката
се проявява чрез душата.
334.
Сила, благородство, светлина и доброта
,
НБ
, София, 5.12.1937г.,
Музиката
не се заключава само в пеенето.
Музика
подразбира едновременно слушане това, което се пее на земята и в духовния свят, между ангелите.
Музикант
е онзи, който туря всяка нота, всеки знак на своето място.
335.
Възпитание на чувствата
,
МОК
, София, 17.12.1937г.,
Музикантите
в окултната
музика
, има известни парчета като засвирят, турят една похлупачка, като дигне похлупачката, колкото му трябват пари и парите дойдат.
336.
С ключ и без ключ
,
УС
, София, 19.12.1937г.,
Музиката
има отношение към здравето, към хармонията.
337.
Криви и прави линии
,
МОК
, София, 24.12.1937г.,
Музиката
в човека повдига трептенията.
338.
Пред радостите и зад страданията
,
ООК
, София, 29.12.1937г.,
Музикалност
има в дишането.
339.
Двете жени
,
УС
, София, 16.1.1938г.,
Музиката
има свои закони.
340.
Разумен и неразумен страх
,
МОК
, София, 28.1.1938г.,
Музиката
е творчески процес в природата.
341.
Законът на хармонията в тялото
,
МОК
, София, 4.2.1938г.,
Музикалното
вървене е тихо, едва стъпва, ритмично.
Музиката
трябва да се вземе като възпитателен метод.
Музикално
ще разгледам.
Музиката
на природата доста добре я чета.
342.
Явих ви го!
,
НБ
, София, 6.2.1938г.,
Музикално
може да се направи един опит.
343.
Страдание и учение
,
ООК
, София, 9.2.1938г.,
Музикално
ще говорите.
344.
Станете вие, които спите!
,
НБ
, София, 13.2.1938г.,
Музикантите
по някой път искат да дадат привилегия.
345.
Четири погледа
,
УС
, София, 13.2.1938г.,
Музикалните
тонове са живи същества.
Музиката
е извор, река без канали.
346.
Божественият глас
,
ООК
, София, 16.2.1938г.,
Музика
има в себе си.
Музика
трябва да станеш.
Музиката
подразбира един организиран свят.
347.
Програмата в живота
,
МОК
, София, 18.2.1938г.,
Музиката
усилва дробовете, очите усилват мозъка.
Музикално
аз да ви създам колкото стомни искате.
348.
Да ми бъде ученик
,
НБ
, София, 20.2.1938г.,
Музикално
трябва да се говори в света.
Музиката
в начало беше много хубава, но после дойде езотическата
музика
и оттам насетне имаме изопачена
музика
, как ги наричат тия, шлагери ли?
Музиката
е едно изражение на Божията Мъдрост.
Музиката
е едно изражение на Божията истина, едно външно изражение на трите сили, които са свързани с трите свята.
349.
Богатство и сиромашия
,
ООК
, София, 23.2.1938г.,
Музикално
как ще кажеш: „Какво искате да кажете?
Музикално
как ще го кажете.
Музиката
не е само това.
Музикални
трябва да станат ръцете,
музикални
трябва да станат краката, очите, ушите, всичко трябва да стане
музикално
в тебе.
Музикалността
е един резултат.
350.
Обич и любов
,
МОК
, София, 25.2.1938г.,
Музиката
, за да разбере, това е едно възвишено състояние.
Музиката
е нещо разумно, това не е само издаването на един звук.
Музиката
, това е най-добрият начин, по който може да говориш.
Музикално
нали има един удар, някой път паузата има четири удара, после има половинки паузи, четвъртинки, осминки.
Музиката
натоварва, но
музикално
натоварва.
351.
Единство в живота
,
УС
, София, 27.2.1938г.,
Музикантите
ще кажат, че вие се интересувате само от мелодията и хармонията.
352.
Лечебното действие на музиката
,
ООК
, София, 2.3.1938г.,
Музиката
е един начин за подмладяване.
Музиката
е една наука и изкуство.
Музиката
е нещо вътрешно.
353.
Радвайте се и веселете се
,
НБ
, София, 6.3.1938г.,
Музикалната
гама на речта, коя буква съставя „П“-то в български език?
354.
Божието дихание
,
ООК
, София, 9.3.1938г.,
Музиката
трябва да бъде толкова силна, че да е метод за поддържане на здравето.
355.
Да слушат
,
УС
, София, 13.3.1938г.,
Музиката
е вложена в тебе.
356.
Излизане, работа, молитва
,
МОК
, София, 18.3.1938г.,
Музикалният
свят е над тях.
357.
Законът на музиката
,
МОК
, София, 25.3.1938г.,
Музиката
отваря един път, едно разположение в човека, за да възприеме Божието благословение.
Музиката
е велико благо, което слиза от Бога в човешката душа.
Музиката
има външна и вътрешна страна.
358.
Един момент
,
ООК
, София, 30.3.1938г.,
Музиката
ние не я създадохме.
Музикалност
трябва да има в ума ти.
Музикалност
трябва да има във вашите чувства,
музикалност
трябва да има и във вашите постъпки.
359.
Беззаветна благодарност
,
ООК
, София, 20.4.1938г.,
Музиката
като живот.
360.
Музикална любов
,
ООК
, София, 4.5.1938г.,
Музикално
трябва да четете.
Музикалната
Любов трябва да вземе участие в молитвата.
Музикантите
си имат правила.
Музиката
като възпитателно средство ще употребите.
Музикална
Любов аз я наричам.
361.
Честност и справедливост
,
МОК
, София, 13.5.1938г.,
Музиката
има свои постижения.
362.
Доброта, разумност, любов
,
ООК
, София, 18.5.1938г.,
Музиката
е един Божествен метод за да стане животът по-сносен.
Музикалният
човек има един много завършен характер.
Музикално
е създаден човек.
363.
Мозъчни центрове
,
МОК
, София, 27.5.1938г.,
Музиката
в него.
364.
Всичко е възможно
,
НБ
, София, 29.5.1938г.,
Музиканти
не може да бъдат.
Музиката
, която е създадена преди хиляди години, едва сега нашите
музиканти
започват да изваждат модели.
Музиката
е копиране.
365.
Правата линия
,
МОК
, София, 3.6.1938г.,
Музикантът
и той по същия начин, и той като художника вземе една черта от „до“, запример, от „ре“, от „фа“, от „ми“.
366.
Законът на контраста
,
МОК
, София, 1.7.1938г.,
Музикалното
дете е търпеливо.
Музиката
мяза сега на онзи, в сегашното положение, който влиза в кръчмата да пие сладко винце.
Музикантът
има време, той разбира ценността на времето, малките единици на времето.
367.
Освобождаване
,
МОК
, София, 8.7.1938г.,
Музикална
идея.
368.
Вътрешна просвета
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 15.7.1938г.,
Музиката
е средство, което трябва да обхване мислите и чувствата на човека.
369.
Нови пътища
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 7.8.1938г.,
Музиката
може да се използува като метод за лекуване.
370.
Славата Божия, царството Божие и волята Божия
,
ООК
, София, 12.10.1938г.,
Музиката
е хубава дотолкоз, доколкото събужда мисли и чувства.
371.
Скрих таланта
,
НБ
, София, 16.10.1938г.,
Музиката
на всички наши велики
музиканти
представя едно малко течение от
музиката
на небесния свят, от Божествената
музика
.
372.
Правилна преценка
,
МОК
, София, 28.10.1938г.,
Музиката
трябва да има един замах.
373.
Божественият подтик
,
ООК
, София, 2.11.1938г.,
Музиката
има, понякой път, неправилни тактове.
374.
Добро и зло
,
МОК
, София, 11.11.1938г.,
Музиката
е един умствен процес, философията е умствен процес, математиката е умствен процес.
375.
Сухота и влага
,
МОК
, София, 2.12.1938г.,
Музикално
трябва да знаеш да пееш „фа“.
Музика
е това.
376.
Физически, духовни и умствени нужди
,
ООК
, София, 28.12.1938г.,
Музиката
спада към кой свят?
377.
Основни положения на живота
,
МОК
, София, 6.1.1939г.,
Музиката
се събира.
378.
Правилно разбиране
,
ООК
, София, 11.1.1939г.,
Музиката
се е изявила в неговия говор.
379.
Най-малкото и най-голямото
,
ООК
, София, 18.1.1939г.,
Музикантите
вече имат думата.
380.
Налягане и напрежение
,
МОК
, София, 20.1.1939г.,
Музиката
, и тя е една сила.
Музиката
спада към способностите.
Музиката
не е чувство.
381.
Организиран и неорганизиран живот
,
МОК
, София, 27.1.1939г.,
Музиката
вече представя нещо органическо.
382.
Двете слугини
,
НБ
, София, 29.1.1939г.,
Музиката
е за младите, а слушането е за старите.
383.
Благо и блаженство
,
УС
, София, 19.2.1939г.,
Музикантите
много добре нагласяват белите клавиши, а пък черните ги оставят така.
384.
Да види царството Божие
,
НБ
, София, 5.3.1939г.,
Музикантът
ще докаже това чрез
музиката
си, говорителят – чрез говора си, който мисли – чрез мисълта си, който чувства – чрез чувството си и т.н.
385.
Ценност, съдържание и форма
,
МОК
, София, 10.3.1939г.,
Музикант
иска да стане, с какво се занимава
музикантът
?
Музикантът
, ако не е напрегнат, не може да вземе правилно „до“.
386.
Качествата на ученика
,
ООК
, София, 29.3.1939г.,
Музикантите
много често казват за някого: „Той има плътен тон.“ Ти като се качиш в горните височини, не можеш да имаш плътен тон.
387.
Дайте свобода
,
МОК
, София, 7.4.1939г.,
Музиката
трябва да има основа,
музиката
трябва да има движение, подтик.
388.
Музикален живот
,
МОК
, София, 12.5.1939г.,
Музиката
принадлежи на умствения свят.
Музиката
е един правилен начин как да постъпва човек.
389.
Музикалния тон на живота
,
ООК
, София, 17.5.1939г.,
Музикално
като станете, може да имате разположение да пеете.
Музикално
Бог го вдъхна.
390.
Музикална задача
,
ООК
, София, 24.5.1939г.,
Музикално
, ха, да изпеем „Махар Бену“!
Музикално
ще вземеш всичките букви, съгласни.
391.
Музика на мислите, чувствата и постъпките
,
ООК
, София, 31.5.1939г.,
Музикален
изпит е това.
Музикално
да се разпределите значи следното: щом някой от вас има болка, напрежение, има някои лоши условия, ще избере един тон, а пък който иска да стане по-активен, по-сръчен, да направи нещо, ще избере друг тон.
392.
Изкуството на ангелите
,
ООК
, София, 7.6.1939г.,
Музиката
е изкуство на ангелите.
393.
Езикът на седемте тона
,
ООК
, София, 14.6.1939г.,
Музиката
постоянно се изменя.
394.
Нагоре и напред
,
ООК
, София, 21.6.1939г.,
Музиката
е един начин за повишение на тези трептения.
395.
Три ценни неща / Трите неща
,
СБ
,
РБ
, София, 26.8.1939г.,
Музиката
е вечна и тя показва, че ти правилно си разбрал.
(втори вариант)
396.
Красиви движения
,
МОК
, София, 1.9.1939г.,
Музиката
трябва да мине през тебе.
Музикално
ако иска човек, може да се ползува от
музиката
.
397.
Божественият ум, сърце и воля
,
МОК
, София, 13.10.1939г.,
Музиката
представя един катализатор, може да трансформираме нещо.
398.
Кротките, миротворците
,
НБ
, София, 12.11.1939г.,
Музикална
е тази муха, иска да каже, че ѝ е приятно да ме слуша.
399.
Намиране изгубената дума
,
УС
, София, 12.11.1939г.,
Музиката
е една възможност за подобрение на човешките състояния.
Музиката
е нещо Божествено.
400.
Разумни отношения
,
МОК
, София, 17.11.1939г.,
Музика
има навсякъде в живота.
Музикантът
трябва да има отлични ръце, за да бъде един добър
музикант
.
401.
Психологически синтез
,
МОК
, София, 24.11.1939г.,
Музиката
си има свой баща.
402.
Търсене на изгубената дума
,
ООК
, София, 6.12.1939г.,
Музиката
е един велик Божествен метод, в който се внася топлина във всички мозъчни центрове.
403.
Дайте свобода!
,
ООК
, София, 20.12.1939г.,
Музиката
е само за да даде израз на нещата.
404.
Право, добро, истинно
,
МОК
, София, 29.12.1939г.,
Музиката
е, която образува теориите за
музиката
, а не теориите –
музиката
.
Музиката
съществува и без теории.
405.
Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека
,
НБ
, София, 31.12.1939г.,
Музикантите
от това крякане ще напишат цели пиеси.
406.
Вътрешният господар
,
ООК
, София, 3.1.1940г.,
Музиката
дава разположение.
407.
Реалността
,
МОК
, София, 19.1.1940г.,
Музиката
е един метод в природата; не целия ден да се занимаваме, но от нейните постижения зависи умът ни да работи, сърцето ни да работи, волята ни да работи.
408.
Любов към себе си, любов към ближния си, любов към Бога
,
ООК
, София, 21.2.1940г.,
Музиката
в света започва с желанието да кажеш първата дума.
Музиката
е една дреха, в която човек е облечен.
Музиката
е една дреха, говорът е друга дреха.
Музиката
е една дреха, с която е облечено човешкото сърце.
Музиката
е забавление за сърцето.
Музиката
е създадена за забавление на човешкото сърце.
Музикално
Мазаров мяза на този, който дава плод.
409.
Минало и настояще
,
ООК
, София, 28.2.1940г.,
Музикалното
чувство и способност изискват хубаво ухо, певецът, който иска да пее, изисква хубав ларинкс, изисква хубави дробове.
410.
Новото възпитание
,
МОК
, София, 1.3.1940г.,
Музикално
щом не може да вземеш „фа“-то правилно, не можеш да бъдеш богат.
Музикално
така работите се уреждат.
Музиката
в света е за тониране на умствения живот, на чувствения живот и на физическия живот.
411.
Жилище ще направим
,
МОК
, София, 22.3.1940г.,
Музикантите
искат всичките хора да бъдат
музиканти
.
412.
Езикът на тоновете
,
МОК
, София, 19.4.1940г.,
Музиката
, тя не принадлежи на физическия свят, тя има духовен произход.
Музиката
е вече един организиран свят, в който нещата стават веднага, погрешки се правят бързо и бързо се поправят.
Музиката
показва, че нещата са приложени.
Музиката
показва приложение.
Музиката
, като се изучава по този начин, ще помогне да изучите духовния език и Божествения език.
Музиката
има тонове.
Музикалният
свят показва един добре уреден, организиран свят, разумно организиран свят.
Музиката
е изражение на един високо организиран свят.
413.
Сгъстяване, разредяване и разширяване
,
ООК
, София, 24.4.1940г.,
Музикален
да станеш, трябва да се учиш.
Музиката
спада към литературните способности на човека.
Музиката
е закон.
Музиката
показва правилното приложение на един закон.
414.
Мозъчни центрове
,
МОК
, София, 10.5.1940г.,
Музиката
и всичките неща, които имаме, не са застъпени.
415.
Разумни отношения
,
МОК
, София, 17.5.1940г.,
Музиката
винаги приближава мухите.
Музиката
разполага към пиене.
Музикантите
обичат да пият.
416.
Три вида любов
,
ООК
, София, 22.5.1940г.,
Музиката
слиза отгоре надолу.
417.
Двата принципа
,
ООК
, София, 29.5.1940г.,
Музикантът
, като слуша, дразни се по някой път.
Музикалният
свят, за да се поправи светът, трябва да излезем из този затворен кръг.
418.
Сила и безсилие
,
ООК
, София, 19.6.1940г.,
Музикална
е мухата.
419.
Търпението
,
УС
, София, 23.6.1940г.,
Музикантът
трябва да вземе лъка си и да свири.
420.
Бъдете яки!
,
ООК
, София, 26.6.1940г.,
Музиката
изисква една хубава форма, в която да туриш гласа си.
421.
Основната мисъл
,
МОК
, София, 28.6.1940г.,
Музикално
сте хванали кое за краката, кое за главата, кое за космите.
Музиката
никога не търпи еднообразие.
422.
Първата запалка
,
УС
, София, 30.6.1940г.,
Музикантите
говорят за
музика
, да знаят да пеят, да свирят.
423.
Хубавите неща
,
МОК
, София, 5.7.1940г.,
Музиката
може да я употребите за лекарство.
424.
Добри проводници
,
ООК
, София, 10.7.1940г.,
Музиката
е една проекция.
425.
Пробуждане на космичното съзнание
,
ООК
, София, 17.7.1940г.,
Музикантът
кога може да бъде
музикант
?
426.
Изучаване и приемане
,
СБ
,
РБ
,
УС
, 7-те езера, 18.8.1940г.,
Музикантът
познава
музиката
и теоретически, и практически.
427.
Добрата покана
,
СБ
,
РБ
, София, 1.9.1940г.,
Музикантът
помислил, че американецът ще покани някои свои приятели да го слушат.
428.
Съгласуване на мислите
,
УС
, София, 29.9.1940г.,
Музикално
всичките тонове са свързани с движението на земята.
429.
По пѫтя на Любовьта / По пътя на Любовта
,
ООК
, София, 23.10.1940г.,
Музикантътъ
се интересува отъ инструментитѣ си – отъ пианото, отъ цигулката, отъ китарата.
Музикантът
се интересува от инструментите си – от пианото, от цигулката, от китарата.
(втори вариант)
430.
Даване и вземане
,
МОК
, София, 1.11.1940г.,
Музиката
е хубава в туй отношение, че правилно се дава.
Музиката
е да координира нещата, правилно да дадеш и правилно да вземеш.
431.
Едно ви не достига
,
НБ
, София, 15.12.1940г.,
Музиката
е положителна, изкуството е положителна наука.
432.
Отворени и затворени фигури
,
ООК
, София, 18.12.1940г.,
Музиканти
ще има, художници ще има, инженери, всичкитѣ изкуства – всичко като по вода ще тръгне.
Музиканти
ще има, художници ще има, инженери, всичките изкуства – всичко като по вода ще тръгне.
(втори вариант)
433.
Врата на доброто и на любовьта / Врата на Доброто и на Любовта
,
ООК
, София, 25.12.1940г.,
Музикално
, това е стариятъ човѣкъ.
Музикално
, това е старият човек.
(втори вариант)
434.
Превъзмогване
,
МОК
, София, 3.1.1941г.,
Музикалният
център се намира отстрани на челото.
Музиката
трябва да я проявяваш в движение.
435.
Дева зачна
,
НБ
, София, 5.1.1941г.,
Музикантът
свири, този стремеж не е негов.
436.
Чистене съзнанието
,
МОК
, София, 10.1.1941г.,
Музикално
са наредени.
437.
Малки правила
,
МОК
, София, 17.1.1941г.,
Музикално
как бихте казали: „Искам да се уча“?
438.
Метафизични разсъждения
,
МОК
, София, 24.1.1941г.,
Музикант
е онзи, който, преди да е взел тона, знае дали ще го вземе, или не.
439.
Законъ за обнова / Закон за обнова
,
ООК
, София, 29.1.1941г.,
Музикално
наредихме камъчетата.
Музикално
наредихме камъчетата.
(втори вариант)
440.
Голямата привилегия
,
МОК
, София, 7.2.1941г.,
Музикантът
ще види, че неговото свирене не е, както трябва.
441.
Живот, светлина и сила
,
МОК
, София, 14.2.1941г.,
Музиката
трябва да бъде проводник на истината.
Музикалният
човек съдържа сила, съдържа светлина, съдържа топлина.
442.
Слушайте съвета
,
ООК
, София, 19.2.1941г.,
Музиката
, като се посѣе, долу запазена е отъ тия интензивности.
Музиката
, като се посее, долу запазена е от тия интензивности.
(втори вариант)
443.
Двама синове
,
НБ
, София, 23.2.1941г.,
Музиката
трябва да влиза като един от мощните фактори за възпитанието.
444.
Тритѣ връзки / Трите връзки
,
ООК
, София, 26.2.1941г.,
Музиката
служи за възпитанието да събуди ума къмъ дейность.
Музиката
служи за възпитанието да събуди ума към дейност.
(втори вариант)
445.
Музикални тонове
,
МОК
, София, 28.2.1941г.,
Музика
е това, което туря нещата в порядък.
Музиката
е един красив език.
Музиката
го създава, поезията го прогласява.
Музиката
вече ти дава форма, прави те господар на положението.
Музика
произлиза от музи, гръцките музи.
Музика
значи една мисъл, която туря нещата в ред и порядък, да се нареждат нещата, да ги нареждат да станат познати.
Музиката
е туй, което освобождава човека.
446.
Музикални тактове
,
ООК
, София, 12.3.1941г.,
Музикално
колко се дъвчи една храна?
Музикантитѣ
често казватъ: „Тактъ“.
Музикални
тактове сѫ това.
Музикантитѣ
, които даватъ тактъ, знаятъ какво означаватъ.
Музикални
тактове са това.
(втори вариант)
Музикантите
, които дават такт, знаят какво означават.
(втори вариант)
Музикално
колко се дъвчи една храна?
(втори вариант)
Музикантите
често казват: „Такт”.
(втори вариант)
447.
Силното число
,
МОК
, София, 14.3.1941г.,
Музикално
да го удариш.
Музикално
удряне е.
448.
Гениална воля
,
МОК
, София, 28.3.1941г.,
Музиката
, от която можеш да се ползваш, е гениална.
Музиката
, която създава условието, е [талантлива].
Музикантите
, които свирят, трябва да запалят тази прахан.
449.
Музика и здраве
,
ООК
, София, 2.4.1941г.,
Музиката
е единъ вѫтрешенъ процесъ на живота.
Музиката
е изразъ на онази вѣчна хармония.
Музиката
е един вътрешен процес на живота.
(втори вариант)
Музиката
е израз на онази вечна хармония.
(втори вариант)
450.
Числата
,
МОК
, София, 4.4.1941г.,
Музиката
е един вътрешен процес, който произтича от светлината на човешкия ум, проводник е на светлината, сърцето – на топлината и волята – на силата.
451.
Основенъ тонъ / Основен тон
,
ООК
, София, 30.4.1941г.,
Музиката
има основенъ тонъ.
Музикантитѣ
не знаятъ 16 трептения какво означаватъ.
Музикантите
не знаят 16 трептения какво означават.
(втори вариант)
Музиката
има основен тон.
(втори вариант)
452.
Правата мисъл
,
МОК
, София, 2.5.1941г.,
Музиката
е свободна в себе си, може само да се сприятелиш с тона.
Музиката
обича приятели, не обича господари – единственото нещо, което не търпи господари.
Музикалният
свят е, който свързва.
Музикално
как ще изразиш един човек на благородството?
453.
Добрият живот
,
УС
, София, 4.5.1941г.,
Музикантите
казват – чист тон.
454.
Едно ти не достига
,
НБ
, София, 11.5.1941г.,
Музикантът
пита за
музика
.
Музикантът
трябва да знае как да отпечатва
музиката
.
455.
Правата посока
,
ООК
, София, 21.5.1941г.,
Музиката
ще улесни човѣка.
Музиката
ще улесни човека.
(втори вариант)
456.
Стана плът
,
НБ
, София, 1.6.1941г.,
Музиката
надалеч се слуша.
457.
Единствената похвала
,
НБ
, София, 15.6.1941г.,
Музикантът
, който не знае да умножава числото две, постоянно се късат струните, инструментът се пука.
458.
Три основни тона
,
ООК
, София, 18.6.1941г.,
Музикално
азъ го намирамъ много естествено.
Музикантитѣ
знаятъ, но много малко знаятъ.
Музикално
аз го намирам много естествено.
(втори вариант)
Музикантите
знаят, но много малко знаят.
(втори вариант)
459.
Зародиш, дърво, плод
,
УС
, София, 22.6.1941г.,
Музиката
като едно изкуство е едно нещо;
музиката
като наука е друго нещо, а
музиката
като живот е трето нещо.
Музиката
като изкуство е правене на такива парчета.
Музиката
като изкуство ще тури дрехи да прилягат, ще тури хубава шапка.
Музиката
като наука трябва да проучва, какви състояния излизат из
музиката
.
460.
Ново воюване
,
ООК
, София, 25.6.1941г.,
Музикално
музикантътъ
е надъ всичкитѣ правила.
Музикално
музикантът
е над всичките правила.
(втори вариант)
461.
Тангентално и обкръжаващо
,
МОК
, София, 27.6.1941г.,
Музика
ли е?
462.
Реална мисъл
,
МОК
, София, 4.7.1941г.,
Музиката
върви по пътя на най-малкото съпротивление.
Музикантът
казва: „На еди-кое си място не струва.“ Те обичат малките сътресения и тук-там ще дойдат неща много силни.
Музикално
удря, казва: „Да вървиш.“ Започва да налага по задницата
музикално
.
463.
Три възгледа
,
НБ
, София, 6.7.1941г.,
Музикантът
сам определя своята заплата.
Музиката
трябва да служи като едно средство в света.
464.
Вералах – да даде Господ!
,
УС
, София, 13.7.1941г.,
Музика
ще ти свири на арфа от 32 струни.
465.
Възможности за щастие
,
СБ
, София, 24.8.1941г.,
Музикантът
трябва да научи едно парче много хубаво да го свири, без погрешка, защото след туй парче ще дойдат по-сложни.
(втори вариант)
466.
Новият път
,
СБ
, София, 26.8.1941г.,
Музиката
, която свири, тя е подарък.
(втори вариант)
467.
Възелът / *** (Беседата няма посочено заглавие)
,
НБ
, София, 7.9.1941г.,
Музиката
без време и ритъм не може да се изрази.
Музиката
без време и ритъм не може да се изрази.
(втори вариант)
468.
Двама или трима
,
СБ
,
НБ
, София, 14.9.1941г.,
Музика
, която не може да събуди стремеж към красивото и великото, не е истинска
музика
.
(втори вариант)
469.
Буден ум и будно сърце
,
ООК
, София, 1.10.1941г.,
Музикално
е турено това, много хубави са оплаквателните песни.
470.
Правият ъгъл
,
МОК
, София, 3.10.1941г.,
Музиката
никой не вижда.
471.
Баща, майка и дете
,
МОК
, София, 10.10.1941г.,
Музикално
изразявам идеята.
472.
Основни отношения
,
МОК
, София, 24.10.1941г.,
Музиката
е едно отношение.
Музиката
, която не спомага за облагородяването на чувствата, този човек не е в рая.
Музиката
е спомагателна сила за развиване на човешкото сърце и човешкия ум.
473.
Отворен и затворен интервал
,
МОК
, София, 7.11.1941г.,
Музикантите
не трябва да бъдат скържави, но трябва да бъдат богати.
Музиканта
трябва да бъде богат.
Музиката
туря всичките съставни части на камъка в широка площ и камъка сам по себе си се дига.
Музиката
трябва да ни въведе в Божественото право, да постъпваме правилно, да бъдем съобразителни как трябва да постъпим в даден случай.
Музикално
, злото е отворен интервал.
Музика
е, която може да ни научи да работим за духа, да служим за душата, да знаем как да употребим ума и сърцето си.
Музика
, която може да ни свърже по-интензивно с нашия дух и да работим заради него.
Музикално
е така.
Музикално
как започва песента „Цветята цъфтяха“, какъв интервал е?
474.
Музикални подтици
,
ООК
, София, 12.11.1941г.,
Музиката
е нещо, вложено в човека.
Музиката
, като дойде в човешката мисъл, мислено като разбирате
музиката
, тя ще ви даде подтик, направление.
Музиката
ги храни.
Музиката
е подбудителната причина.
Музикално
, тя представя два отворени интервала в две противоположни посоки, едните и другите се отблъскват.
Музиката
се явява в самосъзнанието на човека.
475.
Същественото
,
МОК
, София, 21.11.1941г.,
Музиката
дава разположение на мисълта, на чувствата, на действията.
Музикално
как ще ви предаде това?
Музикантите
може да направите опит някой път.
Музикантите
за в бъдеще ще направят наблюдение.
Музиката
като творчество на мисълта да се изрази в звук вътре.
Музиката
е реализиране на мисълта, реализиране на чувствата, реализиране на постъпките, изразяване.
Музиката
надалеч звучи по-добре.
476.
Ново възпитание
,
МОК
, София, 28.11.1941г.,
Музикалните
сили в невидимия свят, щом започне някой да пее, там има доста голяма публика да те слуша, ти обръщат внимание.
Музиката
е едно благословение.
Музикант
трябва да бъдеш, да не повредиш някой тон.
Музикално
кряскане има.
Музика
трябва да се счита знанието, което човек има да живее.
Музиката
да се вземе като възпитателно средство.
477.
Отношение на ума и сърцето
,
МОК
, София, 5.12.1941г.,
Музиката
е на границата на челото, от двете страни по средата.
Музиката
е границата между физическия свят и духовния свят.
Музиката
принадлежи на сърцето.
Музиката
трябва да поддържа сърцето.
478.
Трите качества на тона
,
УС
, София, 7.12.1941г.,
Музиката
образува най-добрата връзка между човешкия мозък, човешкото сърце и човешкото тяло, между всичките удове.
Музикално
трябва да се моли.
Музиката
придобива съдържание, като страда човек.
479.
Нов живот на пеперуда
,
ООК
, София, 10.12.1941г.,
Музикантът
, за да бъде
музикант
, най-първо му трябват 7 тона, 7 числа му трябват.
480.
Махар Бену Аба
,
МОК
, София, 12.12.1941г.,
Музиката
не е чувство, но е способност.
Музикално
както е турена песента трябва да се свърши, да се чисти през зимата.
481.
Послушни и непослушни
,
НБ
, София, 21.12.1941г.,
Музиката
, това е Божествена организация, която слиза да организира света.
482.
Божии блага
,
ООК
, София, 24.12.1941г.,
Музикант
, който не взема вярно тоновете, той е като бакалин, който подяжда 5–10 грама.
Музикантът
от този тон вземе нещо, от онзи тон вземе нещо и хората са недоволни.
Музикално
нещата се уреждат магически.
Музикално
трябва да ѝ пеете.
483.
Едно, две, три
,
ООК
, София, 31.12.1941г.,
Музикални
трябва да бъдем.
484.
Нищо и нещо
,
МОК
, София, 16.1.1942г.,
Музикалните
тонове сменят състоянията.
485.
Млад, възрастен и стар
,
ООК
, София, 21.1.1942г.,
Музиката
я считайте като плодовете.
486.
Сто двадесет и три
,
МОК
, София, 23.1.1942г.,
Музиката
трябва да бъде свободна.
487.
Здравословното състояние
,
ООК
, София, 28.1.1942г.,
Музикантът
е даровит – да свири.
Музикантът
гледа да свири, че да дава концерти.
Музикалният
свят е почти най-уреденият свят.
488.
Не пренебрегвайте благата
,
ООК
, София, 4.2.1942г.,
Музиката
не я създадох аз.
Музикалният
свят е свят с определени мерки.
489.
Организиране
,
МОК
, София, 6.2.1942г.,
Музиката
трябва да се учи.
490.
И пак пишеше
,
НБ
, София, 8.2.1942г.,
Музикант
, който не знае да свири, не е
музикант
.
Музиката
спасява, но
музиката
, която се пее, не която е написана на книга.
491.
Музика и организиране
,
ООК
, София, 11.2.1942г.,
Музиката
има работа с ядене и пиене.
Музиката
е един организиран свят.
Музиката
е едно качество на човешкия ум, качество на човешкото сърце;
музиката
е качество на човешката душа и качество на човешкия дух.
Музиката
е качество на човешкото сърце.
НАГОРЕ