Най-често използвани думи в беседата:мария, марта, аз, всички, има, бог, ден, живот, принцип, хора, казва, може, христос, път, земя, велик, два, иска ,
От книгата,"Духът и плътта". Сила и Живот. Втора серия.
Първо фототипно издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето
От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.II
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето
От книгата Дѫновъ. "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки).
Втора серия. София, Царска Придворна Печатница, 1917. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Беседа в petardanov.com
Някои питат: „Къде е Господ? Как да го намерим?“ Господа могат да намерят и малките деца. 2,000 години вече става как философите аргументират да докажат де е Господ – на небето ли е, на звездите ли е, на земята ли е, или в човешкото сърце. Още Го търсят, никой не Го е намерил. Проповедниците казват, че е в човешкото сърце; астрономите – че е във вселената, като теготение; някои казват, че Го има, други казват, че Го няма. Ще ви представя една фигура, за да видите на какво се базират вашите философи. Представете си, че Господ, както слънцето, изгрява и залязва всеки 24 часа от изток към запад; представете си още, когато Господ изгрява, вие заспивате и спите, докато Той залезе, и когато залезе, вие се събуждате и Го търсите цяла нощ. Като не Го намерите, вие отново заспивате, когато зората пукне, и като залезе, отново цяла нощ Го търсите. Минава ден, два, месец, година, 10 години, много време минава, вие все Го търсите и не Го намирате никъде. Аз казвам: Изменете само отношенията на нещата – спете вечер, а бъдете будни сутрин, когато изгрява слънцето, и ще видите Господа, ще Го намерите. Аз Го виждам всеки ден, спя вечер, а сутрин, като пукне зора, ставам да Го посрещам. Ето философията на живота. Господ като слънце изгрява. А какво правят сегашните хора нощем? По концерти, балове, театри, а когато Господ изгрява, спят. Аристократи, от благородното добро утро! Всички хора, които спят сутрин и през деня, са от културата на бухалите. Ето защо те страдат. А тази нощна култура трябва да се замести с дневна култура. Щом се пукне зора, ще станеш, ще се изправиш и ще чакаш най-малко половин час, Господ след това ще се покаже на твоето лице, ще почерпиш от Него сила, енергия, здраве и през целия ден ще бъдеш бодър и силен да се бориш. Някои фиолософи пък казват: „Господ е аристократ, Той не приема всички, трябва да се облечем пред Него“. Аз ще ви представя друга фигура за възражение: когато слънцето изгрява, всички животни, и добри и лошо, и красиви и грозни, всички излизат със своята премяна, каквато имат. Господ огрява всички: и змиите, и гущерите, и комарите, и всички гадове, които правят толкова злини. Той не им казва: „Ти трябва да се скриеш в дупката си“. По същия начин явете се и вие пред Бога и напечете се. Това е смисълът на живота. Ние не страдаме от това, че на земята има много змии: тяхното число е определено, те са на мястото си, но когато станат два пъти повече, отколкото трябва, непременно ще се унищожи излишното число. Когато вълците са определено число, те са на мястото си, но когато се намножат, излишното пак число трябва да се унищожи. И тъй, ако не впрегнете всяка мисъл и всяко желание вътре в себе си, т.е. ако не сте се научили да служите на Бога, тази мисъл, това желание ще ви заповядва. И тогава, по същия закон, както вие се противите на Бога, така и вашите желания и мисли ще ви противодействат. Това, което ви говоря, ако може да го приложите в живота си, ще видите колко ефикасно е.
Някои казват: „Да възпитаме света, хората“. В този смисъл аз не вярвам на възпитанието, защото всички хора са индивидуални клетки на Божествения организъм, на Божественото тяло, та всеки отделно трябва да възпита сам себе си. Аз не мога да ви заповядвам: то би значило да светотатствам – да лъжа Бога. Аз не искам да заповядвам. Защо? Защото тези хора са господни, нямам право да заповядвам и злоупотребявам с чуждите неща; имам право да бъда господар само на моите мисли и желания; на тях мога да заповядвм; но на всичко, което е извън мене, ще трябва да слугувам. Така и вие трябва да правите.
Тогава ние ще слезем към низшите елементи – към неразумното. Какво казва Библията в първата глава? Бог създаде небето в първия ден, а после – земята. Небето, разбирам, Мария, а земята – Марта. Земята била неустроена, значи кисела. Учените хора казват, че когато тази Марта се явила, около нея имало буря, ураган, огън, издигане на па̀ра, и тогава Бог казал на Марта: „Марто, Марто, много шум вдигаш, прогресът не е там; Мария избра добрата част – погледни нагоре“. Земята, Марта, погледнала нагоре и започнала да се върти около себе си и около слънцето. Така се образувал живот около нея, обазували се много същества и най-после човекът. Като свършил Господ работата Си, казал: „Всичко около Марта е добре“. И стана ден първи, а след това дойде ден втори до седми. Сега, някои от вас са Марта – вдигат шум, от сърцето и от ума им излизат пламъци. Няма Марта езера, ни река, и великият Учител казва: „Марто, Марто, не се смущавай, само едно е необходимо, Небето, разумното, великото в света, погледни нагоре, то е, което ще ти даде смисъл“. Когато и вие повдигнете погледа си, веднага вашият дух ще почне да се движи правилно около своя център, около който да се движиш, който център всеки ден да изпраща необходимото и нужното за теб.
И тъй, Бог е създал едновременно в нас и Мария, и Марта – те са двата полюса на човешката душа. Аз бих могъл да ви обясня някога вътрешния смисъл на тези два принципа, които действат в света. Но от многото казано, знанието, когато се натрупа и не се прилага, образува известни утайки, и хората почват да се смущават, кое да вършат. Един ученик от едно евангелско училище при един урок по българска граматика, която малко разбирал, като дошъл учителят, за да се оправдае, казал: „По български език има много граматики, от Икономов, Григоров и др., по коя да уча?“ Веднъж, дваж, най-после учителят му отговорил: „Слушай, приятелю, какво говори граматиката на Икономов, на Григоров, аз не искам да зная, ти ще учиш по моята“. Като дойде Господ, казвате Му: „Има философи, като Кант, Шопенхауер, Толстой, които еди-какво си казват, но има противоречие в тях, какво да следваме?“ Господ ще ви рече: „Ще следвате това, което Аз ви казвам“. И когато искате да следвате Божествената Истина, трябва да се вдълбочите във вашата душа; тогава ще разберете живота в друг смисъл. Във вас ще се образуват други способности, ще видите, че около вас има други същества, много по-велики, които творят, и ще кажете: „Колко сме били слепи!“ Питам вас, които разсъждавате: „Ако бяхте в положението на една мравка и ако един философ стъпеше върху вас и ви смачка, какво щяхте да мислите за неговите крака?“ Щяхте да кажете: „Една канара падна върху нас и ни смачка“; а тази канара съставлява малка частица от този гигант. Някой ден казвате: „Съдбата ме преследва, гони“. А това не е нищо друго, освен кракът на някой велик философ, който ви е настъпил. Не трябва да се изпречвате на пътя на философите, на учените хора: те няма да се спрат заради вас; те вървят по своя път и ако се изпречите, кракът на философа ще ви смаже. Когато ми се оплаквате, ще ви кажа: Не ви е мястото на този философски път, вие сте мравки, други пътеки си изберете. Ето философията на живота. Като гледам нещастието на един човек, поглеждам нагоре и виждам един гигант, който го е настъпил и смазал.
И така, Господ е направил света, всички светове. Има в млечния път 18,000,000 слънца, и всяко едно от тях се движи по своя определен път, и между слънце и слънце има по 25 билиона километра разстояние, за да не стане сблъскване. Господ е начертал тия пътища. И около вашия живот Той е начертал известен път, известно пространство и ви казва: „Никога да не преминете границата на вашето царство“. Вие искате да направите договор с други царства; мъжете и жените от две царства направиха договор, за да образуват едно царство, и се скараха. Защо се карат? Нека всеки царува в своето царство. „Ела – казва някой – да си турим парите на едно място и да си ги пазим.“ Всеки да си държи парите в своята кесия. Никому не поверявайте парите си. На земята, комуто и да ги поверите, ще ви ги задигне. Затова казва Христос: „Внесете богатството си горе“. Горе, горе! Това е истинският смисъл на живота. И тъй, ние сме криви за това, че искаме да изопачим живота си, който Бог е наредил. Аз зная, някои хора мразят някого и го носят навсякъде със себе си. Оставете го, дръжте само Бога: Той е, Който осветява, Него пуснете в своята светая светих. Днешните хора са много божни: имат богове на труда, на славата, на силата и им кадят тамян. Вземете вашия чук и всички тези идоли изхвърлете вън или ги строшете; седнете след това при нозете на вашия Учител и вие ще разберете вътрешния, дълбокия смисъл на вашия живот. Това е, което Христос иска да каже – че доброто, което Мария има, няма да ѝ се отнеме. Ти се тревожиш за много работи, казваш: „Туй имам, онуй имам“; ти си господар на тези неща, вземи ги и ги изхвърли. Аз съм забелязъл, някои господари, седнали на стол, като мене сега, и заповядват. Иска да му се подаде нещо, което и той сам може да си вземе, дрънка звънеца – „Дрънн!“ Никой не се явява. Вика един път, вика два пъти и най-после ще излезе да се кара. А бе приятелю, стани, вдигни си сам това нещо, може да си го направиш сам. Обущата му са на 5 крачки от него – „Дрънн!“, да дойде слугинята да му ги донесе. Ще вика и ще се сърди. Вземи си ги сам, защото спокойствието и мирът, които имаш, струват повече, отколкото това, че слугинята не е донесла навреме обущата. Може и сам да го направиш; вземи си обущата, а после дай един морал на слугинята да идва навреме. Това е, което Господ изисква, защото тази слугиня не е слугиня на вас, а е някому другиму слугиня. Някой път аз ви казвам, че съм слуга, но не на вас, не на хората аз съм слуга, а на Бога. В града Лондон, един баптист проповедник отива при друг проповедник, на име Спърджън, и за да си даде по-голяма важност, написва на картичката си: „Един твой брат в Христа те чака вън да те види“ Спърджън написва на другата страна на картичката: „Кажете му, че сега имам работа с Господаря му“. Дойде ли някой отвън и ти каже: „Твой брат в Христа те чака вън“, ти му кажи, че се разговаряш с Господаря му. И тази слугиня, която ти си викал отвън за обущата, тя имала работа с Господаря си, и ако ти нарушиш нейното спокойствие, Господарят ѝ ще те хване за ухото. Това е най-великата философия, която съвременните хора трябва да изучат. Слуги трябва да бъдем на Бога! Когато научим този велик закон, отношенията между нас ще дойдат в нормалния си път. Аз следя хората: разположен ли си, всички хора ти са приятни; неразположен ли си, станал ли си неправилно, излязъл ли си с краката навън, през целия ден хората са ти криви. Това състояние може да продължи седмица, месец; него ние наричаме нова философия – песимизъм, а хората – песимисти. За да оправдаете неговия недостатък, казвате: „Той е песимист“ – според думите на Шопенхауер. Всички сте философи. Българите стоят по-високо даже и от Шопенхауер: у всички има тази отсянка на песимизъм; българинът скоро се обезсърчава, отчайва, и тогава дохожда философията на Шопенхауер – дохожда Марта. Аз казвам само едно: Ти си длъжен да се подчиниш на Бога, не му слугуваш, и затова всички тези неща са те сполетели. Никаква друга съдба няма в света, и в деня, когато ти се подчиниш на Бога, на съдбата си, всички други ще ти се подчинят.
Там е учението и мисълта, която Христос прокарва. Научете се да служите на Висшето, за да бъдете господари на низшето.
Беседа, държана на 14 януари 1917 г.
Най-често използвани думи в беседата:мария, марта, аз, всички, има, бог, ден, живот, принцип, хора, казва, може, христос, път, земя, велик, два, иска ,