22-ро Неделно Утринно Слово 2.05.1937г. 5 ч.с. Великден.
Още дъждец вали от през нощта. Влажно, меко времето. Изгрев.
Нарядът: Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството.
Ще прочета 17 гл. от Евангелието на Йоана от 1-19 стих .
В начало бе Словото.
Открива се една нова страница в живота на човека. Това е наука за душата. Най-мъчните въпроси, лични вътрешни и външни, които човек посреща могат да се разрешат, само когато той почне да разбира естеството на човешката душа. Туй, което човек за сега знае, не е нещо съществено. И то се обусновава на следующето; не е съществено, защото ако беше съществено, то няма да има тия промени. Запример, ако вие функционирате и оперирате с книжни и звонкови пари, има едно различие. Ако имате един милион български левове, и един милион златни левове, то цената не е една и съща. Следователно, въобще сега хората всички оперират с книжни пари. А тия книжни пари, да ви кажа от сега ще се обезценат, и един ден ще дойдат като германските марки; така че с няколко милиарда от тях, едва ли ще може да си вземете един обед. И ще замязате на онзи българин, който във време на войната, спечелил 600 хиляди марки, и ги вложил в една германска банка. То е един анекдот. И си казал: От сега нататък сигурен съм. Но когато спаднала германската марка, изпращат му от банката известие. Да си изтегли парите, защото не могат да водят партида заради него. Защото те били само 10 стотинки, а трябвало най-малко да бъдат 30 стотинки, за да водим партида за вас; а всичките негови 600 хиляди били само 10 стотинки, за които не могат да водят партида. Та извадете ги от банката 10-те стотинки. И чиновникът казал, ако искате да се води една партида, от моите ще ти дам още един милион марки, значи, 20 стотинки, да се води партида.
Та казвам, ако имате в Божествения свят 30 стотинки, какво ще правите с тях? Аз постоянно слушам да казват: Защо животът е такъв? Защо не можем да живеем, и какви ли не въпроси се дават. И аз казвам: Всичките тия въпроси, които задават хората, то са все книжни пари. Ама защо жена ми е такава? Защото е от книга направена. Защо мъжът ми е такъв? Защото е от книга направен. Ама защо децата ми? От книга са направени. Защо братята?
От книга са направени. Каквото и да кажеш.
Книга е, нищо повече! Сега разберете, няма цена! Защо син ми не ме разбира?
Защото от книга е направен. Вас по някой път ви се вижда чудно, но трябва да разсъждавате малко по- другояче. Има много по-дълбоки неща в Природата. Пътят, по който вървим, няма нещо съществено. Представете си, че вие се занимавате с правене на кукли. Кукли от мъжки род и кукли от женски род. Може тия кукли да ги направите да говорят; и мъжки да говорят и женски да говорят. Мислите ли, че вие сте постигнали нещо с вашите мъжки и женски кукли? Вие може да давате куклите на едно малко дете, да се занимава с тия кукли. И до 5-10 години то ще бъде задоволено, но като стане на 20 години, то ще каже: Няма нищо съществено в тях - ще ги захвърли - не ме интересуват вече. И казвам: Детето има известни отношения към куклите, но куклата няма никакво отношение към детето. За нея е все едно дали то ще му бъде майка или някой друг. Кой му е майка, даже от това не се интересува куклата. И дали ще я къпят два или три пъти на ден, без разлика е това за нея. Питам: Ако вие имате една идея, която е подобна на една кукла, какво може да ви принесе тя? Нищо. И по някой път ние казваме, че ние разбираме. Разбирането седи в следното: Казва някой, че аз разбирам нещата. Сега аз не искам да ви убеждавам, аз напущам тоя път на разсъждение "разбирам" и "не разбирам“. Защото другояче ще изпаднем в противоречие. Аз съм изучавал английски език, но не срещнах нито един англичанин, който да говори английски както трябва. И аз не можах да науча английски както трябва, но не намерих нито един англичанин, който да говори английски, както трябва. И аз не го знам, и той също. За български език е пак същото. Толкова години го изучавам, все същия закон. Нито произношението е произношение, нито правописанието е правописание. Всичките думи така са разхвърлени, трябва да дойдат гениални българи за в бъдеще, за да създадат един език във всичките народи. И аз наричам сегашните езици - езици на болните хора. Защото всяка една дума, която може да се измени, тя не е съществена. Ония думи, които през хиляди години могат да останат неизменени в своето произношение, в своята същина, в онова съдържание, което съдържат, това е дума, на която може да разчиташ. Сега туй не ви го казвам за обезсърчение, защото то съществува. Аз ви изнасям един факт, не е една Истина. Един факт и може някой път да ви се вижда странно. Но да допуснем както при този българин, и на вас може да ви се струва, че той е осигурен. И вие казвате: Имам 600,000 марки! И мислите с една идея на миналото, че сте осигурени. А ви пишат от банката, както този чиновник: Господине, елате да си изтеглте парите; те толкоз са се обезценили, че нищо не струват. - Ама как? - 10 стотинки струват 600,000 марки. И да допуснем, че вие сега мислите, че сте добили нещо. Хубаво.
Сега, аз съм за онова, за същественото в живота. Аз считам умирането: отиваш ти в банката. Всеки човек, според мен, като умре - той ще отиде в Божествената банка, да си изтегли капитала, да може да влезе в Божествения свят. Защото ще ти трябват за автомобил, за файтон, за гостилница, за дрехи, за шапки, за обуща, за хотел - все ще трябват там. Та ще отидеш в Божествената банка, понеже минаваш от Земята. А там порядъка е друг. Смъртта е да изтеглиш парите - да имаш черно на бяло. Ходи ли се на другия свят без пари и без средства? После вие имате идеята, че в онзи свят всички ви са познати: Господ е баща, пазител; хората са братя. Радвам се ако е така, ще ми бъде приятно! Но, ако идете в онзи свят и не намерите Христа и Бога не го намерите, и човеците, сестрите и братята не намерите, какво ще правите? И всичкия капитал, който сте вложили едва ще е 30 стотинки. А какво може да направите с 30 стотинки? И тогава от онзи свят ще ви върнат, както американците връщат сега. И всички, които отиват в Америка, трябва да имат известна сума, доста почтена сума, за да могат да живеят в Америка. А който няма тази сума връщат го назад със същия параход, без никакви церемонии. Имаш пари в джоба си, в Америка можеш да идеш, нямаш пари - назад ще се върнеш.
Същият закон е в онзи свят като идеш. И от там пак назад ще се върнеш. Тогава? И какво да ви кажа. В парахода ще ви турнат от този свят за онзи. И гледам, това са все такива странници, които постоянно ги връщат за този свят, защото нямат пари за онзи свят. И сега нас не ни интересува, че връщат някого от онзи свят в този. Не ни интересува, защото не ни засега, понеже не засега нашата кожа. Но аз ви предупреждавам, понеже и вие се готвите за онзи свят и ви предупреждавам, че като идете там да сте уверени 101 на стоте, че парите, които сте вложили там е доста крупна сума, за да можете да живеете. И сега казват онези, които изучават окултните науки, че онези хора могат да живеят в онзи свят само 45 години там, и след 45 години, те щели да се преродат. Следователно 45 години могат да останат там. Понеже парите в онзи свят ще се свършат и нямат какво повече, те ще те натоварат в един параход и хайде назад, от дето си тръгнал. За 45 години може да останеш там.
Сега туй не е толкова важно, защото след като те върнат ти ще придобиеш някаква опитност, но като дойдеш в този свят, ти ще забравиш онази опитност, която си имал там. И голямата опасност е там, че ние нямаме една положителна опитност, която да ни служи като едно ръководство. Аз по някой път изпитвам хората, изпитвам състоянието на хората. По някой път изпитвам хората от какво са направени, тъй както изпитвам среброто и златото. Всичките неща ги изучавам. И човекът можеш да го изучаваш от какво е направен. Може да го изучиш от какво е направен и какво функционира у него и какво е онова същественото? Ядката, която придава същина на човешкия живот, това е човешката душа! И то човешката душа, според степента на своето развитие. Колкото човешката душа се пробужда, тя около себе си създава един нов свят. Разберете ме правилно. Едно дърво може да живее на Земята до толкова, доколкото то с е създало един свой свят. И ако туй дърво може да живее самостоятелно, да се ползва от окръжаващата Природа - добре; ако туй дърво не може да се ползва от окръжаващата Природа, туй дърво умира. В духовния свят е пак същото. Ако в ония Божествени форми, в които влизаш, ако ти не си в състояние да оперираш, да се ползуваш и да живееш в тях, от Божествения свят, ти по същия начин, както умираш тук, ще умреш и там. Умирането от онзи свят, какво е? Ще се върнеш в този свят. Или от онзи свят може да отидеш и нагоре, а можеш и да слезнеш по-долу. Това с прости сравнения сега. Едно дърво като умре, ако не се развивало правилно, то известна част на дървото минават в корените. Защото корените са по-нисш свят. Пък ако дървото се е развивало правилно, то една голяма част от корените ще влезе в клонищата на туй дърво и дървото ще дава плодове. Следователно, плодните дървета са дървета, които са прогресирали и пред нас имат ценност. Ние ги обичаме, култивираме и помагаме на тия плодните дървета, понеже имат цена в себе си. И се образува една връзка между плодните дървета и нас. ТЕ ни дават храна и ние купуваме тяхната храна.
Сега, да допуснем, че казвате: Защо са тия мъчнотии в света? Мъчнотиите произтичат от разнообразния живот. Всичките същества се намират в разни степени на развитие, и са с различни разбирания. И вие ще видите Всичките тия болести у нас, които се зараждат, Всичките противоречия в нашите мисли и постъпки, се дължат на следното: И доброто в нас, и злото в нас се дължат на два противоположни живота. Ако в тебе проникне онзи Божествения живот в своите форми, тъй правилни форми - те спомагат за твоето развитие. Пък ако проникнат формите на злото или на висшия живот у тебе, веднага ти ще вземеш друго направление. Ако влезеш в туй течение на нисшия живот, ти не можеш по никой начин да си помогнеш. Нали сте опитали: По някой път, да кажем смени се у вас една обич с омраза. Ама то е най-нисш живот. Омразата е пак Любов, но в най-нисша степен. Че правете сравнение:
Когато вълкът хване една овца, той усеща една приятност - топлата кръв, топлото месце, приятно му е да яде тази овца; но тази овца, която той сдъвква, тя преживява един живот на много голямо страдание. Питам: На вълка му е много приятно да яде овцата, а на овцата й е много неприятно да я яде вълка. Вие питате: Защо е така? Разрешете този въпрос сами. Защо у вас е така? Защо вълкът яде овцата? Разрешете този въпрос вътре у себе си.
Та, вие когато сменяте едно състояние от добро в зло, в дадения случай вие сте един вълк, който изяждате вашата овца. А страданието, което чувствувате, то е страдание на душата ви, която страда, и вие вървите по обратен път. И следователно, не сте вие които страдате, ами страда душата ви, а вие само изпитвате страданието. А искате сега удоволствието. Някой път вие сами искате удоволствие в света. Защото по някой път вие се удоволствувате в света. Следователно душата като е страдала, вие казвате: Виж хората в света как живеят? Кои са тия хора в света? ТЕ са вълците. Всичките вълци, които ядат овцете. А кои са ония духовните, добрите хора? Това са овцете, които вълците ги ядат. Сега ще разберете не в тази форма, защото вие взимате вълка в тази постоянна форма. Но същественото на вълка може да се измени. Аз мога да изменя състоянието на желязото. Туй желязо, което е студено, мога да го направя топло; и туй желязо, което е твърдо, мога да го направя меко. Даже могат да се направят и такива копринени дрехи от желязото, ако зная как. И злото в света, ако зная, то е една много груба материя, ако го впергнете на работа туй зло, от него може да направите също една много финна дреха - ако може да го накарате на работа. И учените хора си служат с злото. За пример: Тв като ваксинират един човек тургат микроби против микроби. Сега ваксинират един човек с отровни микроби. И отровни и противоотровни си противодействуват.
И нашите лекари сега са се заинтересували, в китайските народи повече от преди 2,000 години са знаели как се лекува туберкулозата. Нашето попово прасе, което до сега го гонеха жените из ливадите, казват: Пустото попово прасе, осакати ни цветята! А пък то било много полезно, туй попово прасе. То можело да лекува туберкулозните хора. И учените хора сега в Европа в Пастьоровия институт направили опит, че белите кръвни телца, тия фагоцити в кръвта на поповото прасе, когато се приемат в човешкото тяло, в което са влезнали, изцелявали туберкулозата. ТЕ като влезнат веднага ги обвиват в един пласт и ги правят безвредни и само няколко часа от тия вредни микроби, от тях нищо не остава! Остават само такива като празни шушулки вътре. И казват: Може да се направи един опит: Ще хванете 4-5 попови прасета, ще ги изсушите, ще ги счукате на прах тия попови прасета и след туй ще направите маджун с 100-ина грама мед, ще смесите в този прах и ще изядете. Като влезнат фагоците в кръвта, те веднага ще се нахвърлят върху тези вредните охтичави микроби на тялото на белите дробове и ще ги очистят. Учените обясняват, че силите, които са действували в фагоците продължават да съществуват и действуват, макар и самите попови прасета да са разрушени. Тъй щото поповото прасе като влезне в дробовете и като намери някои отровни микроби, ще ги унищожи. И тъй дробовете ще бъдат освободени от охтиката. Тези вещества, които съдържат поповите прасета, ще роват, роват в дробовете докато унищожат Всичките вредни вещества и дробовете ще оздравеят. Сега вие може да направите опит. Онзи от вас, който има охтика. Няма нужда да чакате да ви дадат някакъв сериум. Ще изсушите на слънце поповите прасета и може да направите този опит. Аз ви привеждам само един факт, който китайците имат за цяр, който от хиляди години е бил знаен. Това са тези попови прасета. Само тези белите кръвни телца и само поповите прасета имат туй лечебно свойство. Те съдържат някакво вещество, с което те обезсилват тези вредните микроби.
Та, казвам: На вас ви трябва все някои попови прасета. Лошото у хората, поповите прасета могат да го излекуват, ама който знае.
Та, казвам: Подложете сегашните ваши вярвания на изменение, не всичките, някои от тях. Аз не искам да ремонтирате цялата си къща, понеже вие нямате достатъчно средства да ремонтирате цялата къща, но ви препоръчвам ремонтирайте най-малко само една стая, но я ремонтирайте на свят, защото във време на голямо изпитание в живота да имате къде да прибегнете. Да допуснем, че къщата ви тече. В сухо време, както и да е, но дойде дъждовно време, да имате една стая дето да можете да влезнете, та онези полезните неща, които са ви потребни да бъдат в стаята ви и да са предпазени от влагата. Сега някои се оплакват от вашите изби. Една сестра ми разправи, че всякога трябва да изхвърля по 40 - 50 кофи вода от избата си и то отчасти, разбира се. Но умният човек ще направи един дренаж още от начало. Дренаж ще направи, един трап. Умният човек ще направи една къща, така че нито една капка вода няма да влезе вътре. А глупавият, 50 - 60 кофи ще ги изхвърля навън. Та ви казвам: Дренаж ще направите. Та е необходимо да направите един ремонт. Но знаете ли колко мъчно се прави ремонт. Казва някой - търпение, но опитал ли си ти какво нещо е търпението? Аз съм слушал много проповедници, които проповядват търпението, но виждам, че те сами не са търпеливи; слушам мнозина говорят за вярата, но те сами нямат тази вяра. Преди години бях в дома на един евангелист верующ, тъй хасъл, таман евангелист, какъвто трябва да бъде евангелиста. Всичките стихове знае, какво е казал Христос и повидимому отвънка поставен много добър човек, и семейството му, много добре живеят. Но тъй се случи един път, не зная, казва, какъв дявол е дошъл, надула му се страната от зъб, боли го. И го питам: Как тъй, ти - праведният човек, който знаеш Христа, цитираш стиховете от писанието, от къде е дошло това? Не го зная, казва. И защо както във времето на Христа не направиш, нали там казват: Ако някой е болен да се съберат презвитерите да му намажат с малко масло болното място, да си турат ръцете и ще мине. Казвам му: Защо не се помолиш? Помоли се да престане болката и кажи на тази болка да си върви. Пък казвам още: Нали вярваш в Христа, че кажи Му: Господи, забрани на зъбобола. Ти се моли, кажи Му: Изцели ми зъба. Е, казва: Къде да Го намеря?
Писано е в Книгата, но трябва да го намериш неписаният Христос. В Книгата е едно нещо, а намереният Христос в живота е съвсем друго нещо. Казвам му: Ако аз направя един опит с тебе, ще повярваш ли? Казва: В какво да вярвам? Нямам нужда да вярвам. Рекох, ако аз премахна твоята болка без церове, ще повярваш ли? Как може без цяр? Е, ще ти побая малко, ще кажа само няколко думи. Че какво има да вярвам? Аз вярвам в Бога, в Христа вярвам, Ново вярване не ми трябва. Е, хубаво, в Новото ако вярваш, ще се излекуваш! Тъй. Ако старото държиш, ще боледуваш. Ти си правиш джумбюш с мене. Не, рекох. Е, казва, сега може ли да се излекува? Може да се излекува много добре - тургам си аз ръката, казвам няколко думи и престава болката. И казвам му: Слушай, ако ти най-малко се усъмниш в нещо болката пак ще дойде в двоен размер отгоре ти. Той седи и после ми се изповядва: Виж, казва, този какво ме хипнотизира, сега иска да ме излъже, да умотае ума ми, че да вкара този дявол в мен, че да не вярвам аз в Христа. И изведнаж болките се появили пак. Казвам му: Ти защо имаш такива понятия за Христа? Казвам: Христос живее във всичките хора и ако ти можеш да събудиш съзнанието на Христа и ако ти имаш някаква нужда, Той ще ти помогне. Дали аз или друг, който и да е, защо тургаш такава една мисъл противоположна в себе си? Ще дойде някой, ще ти каже: Аз съм Христос. Е, хубаво, ако каже че ти си Христос, тогава трябва да правиш волята Христова. Ако кажа аз, че съм светлина и давам светлина, светлина съм. Какво противоречие има в това, ако кажа, че съм светлина, или че съм живот и давам живот на хората, де е противоречието? Но ако аз кажа, че съм светлина и давам тъмнина на хората и ако кажа, че съм живот и внасям смърт между хората - тогава противоречие ще има.
Та, аз сега ви говоря за един вътрешен живот. Аз не говоря за външните прояви на нещата. Туй, което виждате от вънка, то е само това, с което може да се заблудите. Истината не може да се намери по един външен начин! Външният живот е един резултат на един вътрешен, духовен. Най- външните неща трябва да се превеждат да се разбере вътрешното съдържание. Всяка една мисъл, която внася светлина, всяко едно чувство, което внася топлина и светлина, тя е мисъл Божествена. Ако моите отношения към Христа са прави, когато аз произнеса Неговото Име, каквато и болка да имам - тя ще изчезне. Ако моите отношения са прави към Христа, само като произнеса Неговото Име, болката, която имам, ще изчезне. Тази болка е едно противоречие. Тя се дължи на един нисш живот. Това е една малка прашинка, която е влязла в окото ти. Тази малката прашинка произвежда известни възпаления. И онзи човек трябва да знае да хване клепача си, да го обърне и тъй да си изчисти окото и веднага болката престава. Тия нисшите мисли и желания, които влизат в човешката душа като паразити, от тях вие трябва да се освободите. Или трябва да ги превърнете. Най-първо ти имаш една нисша мисъл - превърни я. Превръщането е закон да превърнеш един по-нисш метал в по-висш. Да кажем, че ти превърнеш среброто в злато. Ако ти може да превърнеш един килограм сребро в един килограм злато, знаеш ли с колко ще се увеличи цената? Каква е цената на един килограм сребро и на един килограм злато? В един килограм злато се събрат 200 френски наполеона. Те правят 600 лева. Е, колко струват те? Да пресметнем сега колко струват 200 наполеона! И после, ако вие може да превърнете един килограм сребро в един килограм радий, знаете ли колко милиона ще имате?
Че вярата е един подтик. Ние казваме: вярваме, че Христос ще ни спаси. Та Христос работи по един закон с знание. Той казва: Последният ден Аз ще ви спася! Значи последният ден всички онези, които са изгубили телата си, които са изгубили живота, които са изгубили богатството, Всичките условия, всичко туй в последния ден Христос казва: Всички, които чуят гласа Ми и които са изгубили всичко това - то ще им се повърне. Туй е знание, с което Христос работи в света! И за спасението на човешките души се иска знание! Вие как проповядвате на един човек, както се проповядва сега, то не е проповядване, така не може да се проповядва по този начин. Гладният ще го нахраниш, жадният ще го напоиш, на невежия ще внесеш истинска светлина в неговия ум. Ако ти гладния не нахраниш, ако го забавляваш само; ако жадният не го напоиш, а само му даваш такива ликьори, ти с това нищо не допринасяш в света.
Та, казвам: Вие толкова години слушате, но нито един от вас не се опитал да изучава Любовта от чисто научно гледище, като една сила, която да внесе в живота си. Какво може да направи Любовта? Вие говорите за старите методи. Казвате: Едно време как се обичахме! Та едно време колко ревностни бяхме ние! Та едно време, все за „едно време". Или когато е бил млад, в младите години какъв е бил. Но сега той като се е установил? И казва: Вече се установихме. Но знаете ли какво значи „установихме се"? Много опасна работа е ти да се установиш. Когато едно малко момче е ходило в съживителните евангелски събрания, а тези събрания имаха за цел да обръщат хората към Бога и то вижда, че в тези събрания хората живеят тъй, говорят за Любов и много пеят. А вижда, че баща му не пее. Пита го: Всички хора пеят, а ти защо не пееш? Е, синко, те нека пеят, те с млади, аз се установих вече. На детето си казва: ТЕ с деца, нека пеят, пък аз се установих, не ми трябва пение. И детето мисли, че баща му е прав. Тази идея е останала в ума му. Един ден те тръгват с кабриолет. Качва се баща му и той и те тръгват. По едно време коня се спира, не върви вече. Бащата го кара да върви, конят стои. И детето казва: Татко, конят се установи. Значи, щом човек се установи, добил един лош навик, с който колата не върви вече. Та и аз гледам навсякъде религиозните хора, навсякъде има хора, които са се установили.
Сега, главната мисъл е Любовта, Любовта трябва като закон да се изучава. Бог изисква това. Той е вдъхнал на човека и той е станал жива душа. И трябва да изучавате човешката душа. И тогава Христос за нас е едно външно условие на душата, за да може тази душа да функционира и да се развива. Тъй както ще се ползва от въздуха, както ще се ползва от светлината, от знанието. Та, казвам туй е Божественото. Онова, което е потребно за човешката душа, е да се заеме и да изучи нещата и да се развива. Туй е Божественото.
Та, казвам: Новите разбирания са това.
И сега в тази новата книга, която е излезнала от печат под заглавие: „Влияние на светлината и тъмнината". Питат ме някои: Учителю, как е: в началото на книгата пише „Влияние на светлината и тъмнината", а от подире, дето е съдържанието пише: „Влияние на светлината и на топлината". И кое е правото сега? Ще видите, то е една задача, която вие ще решите. Което пише отзад ли е право или което пише отпред е право. Но понеже лекцията разглежда трите състояния: Сатва, раджас и тамас, а тамас, то е тъмнина. Това е състояние на гъстата материя, дето се проявява тъмнината.
Та казвам, додето не почнете да изучавате Любовта. Сега не искам да ви кажа, че опитността, която имате и туй знание, което имате не е на място. Но ако не вървите напред, нищо няма да ви ползва. Туй знание което имате може да ви ползва до толкова, доколкото ако вие спуснете вашите корени в туй знание и изтеглите соковете и можете да растете. Не трябва да се спъвате, да казвате само: Ние се запознахме с Любовта. Оставете туй запознаване. Аз следа в моите научни изследвания. Много мъже и жени преди да са се оженили, бяха много красиви - идея им в тях, а след като се ожениха, потъмня лицето им, стана без смисъл. Казвам: Тази жена, която след като се ожени и потъмня лицето, тя се е втвърдила. Тя се е осигурила, намерила мъж да я храни. Тя мисли, че е намерила един светия с когото да живее. Но потъмня лицето й, тя се е втвърдила. Вие сте в един временен порядък. Не мислете, че женитбата е нещо леко. То е едно голямо изпитание и няма по-голямо изпитание в света от женитбата! Това са моите наблюдения. Няма по-тежко изпитание в живота от женитбата. И Всичките падения на човечеството се дължат на женитбата на хората. Нищо повече. Адам като се ожени, дойде най-голямото нещастие в света. Докато беше самичък в рая, нямаше нещастия. А щом се ожени изпъдиха го из рая навън. Веднага го изпъдиха. Сега ще кажете вие - че ние сме оженени. Там е вашето нещастие, че сте оженени. Изхвърлете сега идеята, че сте оженени. Аз да ви кажа сега: Отречете се в себе си от идеята, че сте женени. То е едно светотатство! Аз да ви кажа, онзи, който иска да намери Господа и който мисли, че е женен - ти си създаваш най-голямото нещастие. Женен, за кого? Но разбирайте ме сега право. Вие ще кажете сега някому - ти не си женен. Та аз бих желал всички да не сте женени. И считайте, че имате една другарка като една ваша съработничка, една ваша помощничка, но не считайте, че сте женени заради нея. Считайте, че тя е свободна. Една душа, която е дошла - един пътник, който се среща с вас, но тази душа вие наричате своя жена. И питате за нея, в онзи свят ще се познаваме ли ние женените? Че вие искате да пренесете нещастието и в другия свят. Не, ни най-малко няма да се познавате по този начин. В онзи свят, ако влезнете, там ще ви турят на карантина, ще бъдете като чумави, та тези идеи, които сега имате, че сте женени, избийте ги вън от главата си. Там на карантина ще ви поставят.
Най-първо ще мислиш, че не си женен и докато не избиете тези идеи от главите си, вие ще живеете в света на илюзиите и на разочарованията. Под думата "женен“ ще считате един слуга, който има да извърши една работа на господаря си и като я свършите, ще кажеш: Господи, освободи ме от тази работа, която свърших. И той иска жененият да знае дали през вечността тази жена, която има сега, ще бъде с него. И тя иска да знае същото. във вечността само един ще бъде с вас и Този, който ще бъде с вас, това е Бог, който ви е създал. А човекът в сегашната форма, той се измени, и няма да го познавате.
Та, казвам Ви сега: Ще се разхипнотизирате. Туй състояние, което сега имате, то е хипноза. Аз сега правя научни изследвания и ние трябва да се освободим от хипнотическото състояние, което сте набрали. Много от вашите състояния и постъпки, това което наричаме наследствените черти, то е една хипноза у човека. Наследствеността е хипноза - неща вторични, които са наследени у човека, - и от които човек трябва да се освободи. ТЕ хипнотизират човека. На един човек ще му внушат: Ще идеш на еди коя си дата след два-три месеца и ще направиш едно престъпление. Или може да ти турят в ума, че ще идеш в кръчмата да си заръчаш една ока вино и да го изпиеш. Ти може никак да не си пил, но като дойде внушената дата, те ще те събудят, ти нищо няма да знаеш, не помниш. Но затова време в тебе се яви едно желание да идеш в кръчмата и да пиеш вино. До тогава не ти е идвало на ум да идеш там, но сега искаш да идеш в кръчмата и да пиеш. А туй желание от тях е, и ти не знаеш от къде е. От къде те е сполетяло, а те са те поставили в един хипнотичен сън и ти отиваш и изпълваш тази идея. Следователно, ти ще седнеш и ще се разхипнотизираш от тази идея и наново ще се магнитизираш и намясто да отидеш да пиеш едно кило винце, ще туриш в ума си другата мисъл, на себе си ще кажеш: След три месеца ще отидеш в планината при извора и ще пиеш от хубавата чиста вода. Ти ще намериш този извор горе някъде в планината. И като дойде туй време ти намясто да отидеш в кръчмата, ще идеш в планината при извора. Та, ако ти не си внушиш да идеш нагоре в извора, ти ще идеш в кръчмата. Нищо не може да те избави от това.
Някой казва: Не ме интересува онзи свят. Като не те интересува онзи свят, ще дойде другия свят. Защото, ако не се интересуваш от Бога, дявола ще се интересува от вас. Защото, ако Господ не се интересува, дяволът се интересува за хората. И те са такива служители, ще дойде един ден, ще ви тури един юлар и ще те поведат нататък, дето ти не искаш и ако не приемеш Бога, тогава ще дойде страшното! Сега, вие мислите, че сте свободни, а не сте свободни. Де сте свободни, кажете ми? Аз съм виждал тук в събранието вие не може да се въздържате. Де е вашето търпение? Аз по някой път съм изпитвал на някого състоянието. Какво колебание има. Как хората сами си създават своето нещастие. А може да бъде и другояче. Ето тия хора как си създават своето нещастие. Вие мислите, като имате свобода, че така и така може. Сега, аз като ви говоря, аз предизвиквам у вас известен смут, но аз съм силен. Сега може да се боря с всички не само с вас, вие мислите, че съм играчка. Помнете: В сегашния случай аз мога да се боря не само с вас, но и с целия ад мога да се боря. Разбирате ли какво значи това? И няма сила, която може да ми противодействува! Защото зная, че Бог е Господар в света. Та не искам вие да бъдете роби. По някой път някои от вас искате да знаете, защо Учителя не направи това? Питам ви сега: Защо се подлагате вие на този хипнотически сън в себе си? Не трябва да бъдем роби един на друг! Аз не искам да подчиня вашето съзнание на своето съзнание, каквото аз ви казвам, понеже аз го казвам. Не. В дадения случай искам да вървите по онзи път, който Бог е създал заради вас! Не че аз вървя по него. Ако река, че този път аз го направих. Не. Никакъв път аз не съм направил. По човешки говоря. Но казвам един път, по който вие трябва да вървите. И като вървите по този път, вие ще намерите вашето щастие. Тогава вие ще влезнете в онзи Дом, имате един Баща, братя и сестри, които трябва да намерите. Не става въпрос вие да се жените. Ако е за женене - женитбата е един процес. Ако някога вие искате да се жените, то трябва да се заинтересува Невидимия свят от вас. За да се жените вие трябва да разберете тази идея, тя е донякъде правата. Но питам ви сега: Вие когато сте се женили, Небето интересувало ли се е от вашата възлюблена? Вие като се женихте, Господ интересува ли се от вашия възлюблен? И взеха ли те участие в това? И писанието казва: "Туй което БОГ е съчетал“, съчетанието на душите, което Бог е създал, то е законът на Любовта и то е закон на проява на Любовта. Всичките души се обичат. Защото в обичта ние се освобождаваме. Да любиш някого, значи да го освободиш. И ако ние обичаме някого и не го освобождаваме, то е кривия път. Любовта е закон на освобождение. И ако ти любиш, и другите можеш да освободиш, и себе си можеш да освободиш. Ако не ги освободиш тя не е Любов на Бога. Искате да измените живота си. Това трябва да залегне във вашето съзнание. Т.е. вие искате да изживеете живота си. Ще дойдат старини. Един ден ще ви отслабнат краката, няма да ви държат, ще дойдат несгоди в живота ви и какви не изпитания ще дойдат в живота ви. Единственото нещо, което може да ви помогне, то ще бъде Любовта, Божествената Любов.
Сега да се спрем на думите на Христа. Вие изучете 17 глава /от Ев. на Иоанна/ в нея показва Христос вътрешната връзка каква трябва да бъде. Че туй, което Христос е казал, вие всички трябва да имате туй положение. Христос казва: Аз свърших Твоята Воля и Те прославих, сега ида при Тебе, казва Христос и като бях в света, тези, които Ти ми даде, Аз ги пазех в Твоето Име. Сега ги оставам Ти ги пази за в бъдеще. Та, като четете цялата глава, това ще бъде една поука за вас. Сега аз нищо не давам. За мен да мълча е по-добре да уредя своя си живот и да не говоря на хората. Щом говоря на хората, аз всякога губя. Какво ще спечеля сега да се занимавам с хората? Аз вярвам и в друго, защото и без да им проповядвам на хората, те пак ще влезнат в същия път, но ще минат милиони години страдания, страдания, блъскания, блъскания и пак ще влезнат. Една вода, която е излязла от главния извор, тя като върви, ще се блъска, блъска и ще влезе в морето. Но има един начин, по който водата може да влезне в морето, без да се окаля. Тази вода от самия извор като извира, тя се изпарява и във въздуха отива и във вид на пара и после на капки ще отиде в океана. И по-добре е за вас като дъжд да паднете в океана, отколкото хиляди години да се лутате, лутате и пак ще влезете в океана. Сега вие ще кажете: Ние ли сме най-лошите хора? Така не се разсъждава. Не е въпроса лоши хора. Въпрос е онзи капитал, с който работим в края на краищата каква полза ще остане заради нас. Сега разсъждавайте. Вие имате един богат капитал, оперирате с милиони и в края на краищата какво ще остане от вашата фирма като ликвидирате? Направете един баланс в края на годината. Каква печалба ще имате. Ама ако след като си направите сметката и останете с един дефицит от 30 милиона? Оперирате с 50 милиона и на баланса 30 милиона останал дефицит. Защо ви е тогава тази операция? Защо ще си създадем една беля на главата? Да имате най-малко 10 милиона, които да останат. С тия 10 милиона не заради вас, но да имате да функционирате, да правите добро. Аз трябва да бъда богат, за да мога да помагам; аз трябва да бъда учен, за да мога да помогна и трябва да бъда добър, за да мога да помогна. Туй е моята цел. Добротата не мога да задържа за себе си, то е един капитал, с който трябва да функционирам. Знанието е един капитал, с който аз трябва да функционирам. И богатството е един капитал. Искам и вашето знание, вашето богатство и вашата доброта да бъдат един капитал с който вие да функционирате. И не ви желая нито един от вас да фалирате. Нямам никакво желание да фалирате, защото няма по-голямо нещастие за човека от това да фалира. Това значи да изгубите всички условия в живота.
Казах ви, че идеята за женитбата не е разбрана. Вие казвате: Да оженим човека. Че тогава, както хората се женят сега, това не е едно Божествено учреждение. Вие си създавате сами на себе си едно зло. Онази храна, която аз приемам, трябва да бъде най-чистата, най-хубавата, че като я приема не само на вкуса ми да бъде добра, но и вътре да осетя, че е добра. Ами че онази храна, която след няколко часа аз трябва да я върна назад, защо ми е такава храна? Защо ми е да правя приятелство с хората, че после да се разкайвам? Ако се запознаеш и после да ти е приятно, че имаш един приятел, на когото можеш да разчиташ, това разбирам. Защо ти е един приятел, който в най-мъчните минути в живота ще те остави? Защо ти е една другарка, която след като умреш, тя ще си намери друг мъж. Смъртта показва до колко се обичат хората. Тя ще плаче за мъжа си и след като умре той, тя ще търси друг мъж да се ожени. Женитбата трябва да бъде еднобрачна! Еднобрачие има в света! При многобрачието вие сте на крив път. Многобрачието е едно изопачаване в живота. Защото онези души - сродните души - тази душа, която е готова да жертва всичко за тебе, при всичкото време тя не търси своето щастие. Аз ги наричам сродни души: Тя, като търси своето щастие, търси и твоето щастие. Не казвам, че не търси своето щастие - тя като търси своето щастие, търси и твоето щастие. Аз като работя за себе си добре, работя добре и за другите хора. Казвате, че вече ще се обезличите. Щом едните се обезличават, другите се оличават. Това е крива посока. Значи, аз жертвам живота си другите да се развиват, а пък аз да стана котарак. Благодарим за това! Аз бих предпочел да подигна котарака на моето положение, а не аз да се връщам да имам неговите разбирания. Така е, нищо повече!
Та, казвам сега: Правете различие - различавайте. Сегашните ви възгледи не са ваши. ТЕ са чужди. Този капитал се е обезценил и тия ваши възгледи едва струват 10 стотинки.
И ако не ми вярвате, аз ще ви дам още 20 стотинки, за да ви водя сметките в Божествената книга. А с 30 стотинки аз да ви кажа, нищо няма да направите. Значи вие вярвате в законите на каците. Щом се скъсат обръчите, Всичките тия части на кацата нямат нищо общо помежду си. Ако нас само нуждата ни привлича, че ние се подчиняваме на нещо - това е Любовта. Не физическата Любов, Божествената Любов. Божествената Любов, трябва да ни свържи в едно цяло да работим за една велика идея - да работим за Бога. Аз съм говорил по един начин и като ви говоря на вас след всяка една беседа аз гледам, не искам да обида хората, но гледам как си влияят, как разбират. Много пъти аз говоря едно, а те разбират друго. Нещата първоначално са били Божествени, а после те са изгубили качествата на своята Божественост. Значи Божествеността си е заминала. Сменяване е станало, намалява се Божественото в света. В света има неща, които не са Божествени. И тогава хората са почнали да смесят Божественото с човешкото. И почват да дават повече цена на човешкото. Но човешките неща винаги остават човешки ; а Божественото винаги остава Божествено! Сега как ще познаете, че известно нещо е Божествено, а друго не е при сегашния морал? Представете си, че при сегашния морал вие сте един женен мъж, нали? Жена ви я няма в къщи. Отвънка е студено 35 градуса студ има. Някоя екскурзиантка, млада мома, пропаднала в екскурзията, връща се и влиза в къщата ви. Вие трябва да й направите една услуга. Сегашният морал казва: Ти трябва да отстъпиш леглото си, да легне тя на леглото, а ти да дежуриш през цялата нощ. Хубаво е това, но това още не е морал. От гледището, както аз разбирам нещата, вие ще имате две стаи и ще имате едно много хубаво легло за вашите гости като дойдат. Като дойде някой гост вие ще го въведете в новата стая дето е за пътници и туй легло, дето никой не е лъгал, ще го дадете на тази младата мома и ще й дадете ключ, това е морал. Някой ще каже: Че отстъпи своето легло. Не отстъпвам никога своето легло, защото в духовния свят няма никакви легла и никакви стаи няма там, то е само за Земята така. В духовният свят няма кревати и юрган, няма и възглавници и кревати с пружини няма там. Питате: Онзи свят има ли пружини? Ще се спи ли там? Казвате, не е меко леглото ми. Или другояче да ви представя. Ако дойде при мене такава млада мома от Божествено гледище, аз няма да й набера плодове в една паница, но аз го считам то е хубаво, отлично, и то е Божествено, но то не е идеал. Като дойде тя аз ще я запозная с градината и ще кажа: Заповядайте, може да си откъснете от плодовете на цялата градина, от което дърво ви се хареса сама си откъснете, което вие обичате. Това е идеално. Всеки един може да бъде свободен, той да си откъсне сам плод, един, два, три, десет - това е Божественото. Ще дойде някой при мен сега, често ми донасят подаръци, такива откъснати подаръци от градината. И това е хубаво, не е лошо. Но на мен ми е по- приятно аз да ида сам да си откъсна от плодовете.
Та сега, аз не искам да забъркам един буламач и да ви го дам. Аз съм справедлив, не искам да забъркам един буламач и да кажа: Яжте сега! Но искам да ви покажа един път, по който може да вървите. Аз не искам вие да бъдете като мен, да мислите като мен. Защо? По някой път от известно гледище аз мисля така, но начина по който разглеждам един предмет, то е само временен. Аз разглеждам този предмет така, но има друг начин, по който аз мога да развия тази тема. Но сега не мога да засегна това, понеже не му е времето. Но казвам: Тъй както сега говоря, ако вие останете само с това, аз не съм ви казвал още същественото. Но казвам по този път ще отидете в Божествената градина и ще си откъснете от този плод, който на вас ви се харесва.
Сега вие казвате: Какво да мислим ние за Учителя? И аз се питам: Какво трябва да мисля аз за вас? Сега туй което вие трябва да запомните: Какво аз трябва да мисля за вас? Казвам: Трябва да мисля за тях туй, което Бог мисли за тях. Е, какво трябва да им направя? - Туй което Бог иска да им направя! А вие казвате: Какво да мислим ние за Учителя? Ще мислите туй, което Бог мисли за мен. Е, какво да направим за Учителя? Ще направите туй, който Бог иска да направи заради мен. Тъй, умното е това, нищо повече. И вече отношението е право. Ама какво трябва да мислиме? Туй, което Бог мисли. Ако туй може да мислите, то е правото положение. Ако мислите другояче за мен, ще се съблазните. Другото, което може да мислите за мен, то е користолюбие. Сега вие вярвате в мен, защо? Защото давам аз нещо. Но това е користолюбие вече. Ама казвате: Той ме излекува. Това е користолюбие: Втори път като се разболеете, пак да дойдете, за да ви излекувам. И това е користолюбие. И няма да има нещо, което да не е користолюбие. Та да имате отношение не от користолюбие. Без користолюбие! Нищо повече. Аз слушам: Някой казва: Аз го излекувах. Само временно го излекува и утре стане нещо, той пак се разболял. Аз не искам да лекувам хората по този начин. Аз ви правя една услуга, понеже това е в реда на Божествения свят. И ако аз не го направя, правя пакост на себе си. Казвам, не искам да направя зло на себе си, трябва да направя услуга някому или добро. Но вземам за себе си. Това е за мен. Защото ако не го направя, правя пакост на себе си. Нищо повече. Той иска да ми каже, да направя една услуга. Ако ти направиш една услуга, на себе си може да направиш услуга. И непременно ще направиш добро и на другите. Ти прави услуга на себе си. Ако ти, ти на себе си не можеш да правиш услуга, и на другите не можеш да направиш услуга. Ако ти себе си не обичаш, и мен не може да обичаш. Ако аз Бога не обичам и вас не мога да обичам. Ако аз Бога не обичам, и себе си не мога да обичам, и вас не обичам. За мен е така. Значи, първо, ако аз не обичам Бога, и себе си не мога да обичам, понеже съм излезнал от Бога. Трябва да обичам Бога. Като обичам Бога, обичам и себе си. И онзи закон е верен, може да обичам и вас. В това няма изключение. Но ние се спираме и объркваме закона. Но ти не можеш да се спреш. Ние оставяме Бога настрани, и казваме: Да обичаме ближните. Не може да обичаш ближния, ако не обичаш Бога. Моята Любов към ближния е едно отражение в моята Любов, която аз имам към Бога.
Та казвам сега, трябва да се спрете върху изучаването на закона: Любовта ви към Бога да бъде изходната ви точка.
Вие сега се плашите. Хей, аз съм гледал, аз разрешавам трудни задачи. Вие се оплаквате от мъчнотиите. Всяка една мъчнотия в живота е един изпит. Да покажете, до колко вие имате знание. Че де е Любовта ви към Бога? Няма мъчнотия в света, която не може да се разреши в Божията Любов. Няма противоречие в това. Аз мога да отида при който и да е банкерин, и зная как да се справя с него. Сега, не че ме интересуват банкерите. Тв са най- твърдите хора. И във всеки един лош човек се крие нещо хубаво. Да кажем, че някой е егоистичен. Трябва да знаете как да постъпите с него. Ти като идеш при този лошия човек, при най-егоистичния човек, ако знаеш как да постъпиш, той ще ти услужи. Но трябва да носиш нещо със себе си. Мислите ли, че аз ако занеса на един български банкерин, и му покажа един диамант, който е като едно кокоше яйце, че няма да му светнат очите! И веднага ще ме кредитира със сто хиляди лева най-малко! И той ще бъде на моя услуга. Стига вие да носите този диамант колкото кокоше яйце със себе си. Диамант трябва да носите със себе си. И този диамант това е Любовта! Покажете я където и да е, тя цена има! И като я покажете на банкерина, ще му светнат очите. И ще бъде веднага на ваше разположение. Но ако не носите диамант, ще каже: Условия нямам, кредит няма. Нищо няма. Сега аз не искам да ви обезсърча. Вие имате, не че нямате диаманти, не мога да ви откажа това. Но те са като просени зърна. Малки дамантчета. Идеш ти при един банкер. И той като погледне, казва: Занеси го другаде. Той ще те прати при друг. Малки диаманти като просени зърна имаш. А тази просената Любов не помага. Там е друг законът. Този диамант ще го туриш в земята. И след като го садиш три години по закона на подобието, ще го направиш като едно гълъбово яйце. И той ще добие друга цена. Три години трябва да работиш върху един просен диамант, за да получиш един диамант като гълъбово яйце. И тогава положението ще се подобри.
Та казвам: Искам вие да бъдете хора силни! Да ви изпита човек в Любовта. И като ви изпита през Всичките изпитания и мъчнотии, да се не измени вашата Любов. Казва, аз глупав бях едно време. Поумнял съм сега. Какво си поумнял. Аз зная Всичките окултни науки. Зная Всичките слабости на хората. Ако искам да ги използувам. Мога да използувам когото и да е. Но ако река да ги използувам тъй както ги използува дяволът, ще се превърна като него. Знаете ли го туй! Не. По този път не вървя аз. В моята програма е друго нещо: Нищо за себе си аз не искам. Защо? Защото всичко имам. И няма опасност. Аз всичко имам. И туй, което имам, никой не може да го вземе. Когато целият океан е мой, кой може да го изпие? Не може да се изпие. Та искам и вие да вървите по същия път. Нищо да не искате, но всичко да имате. И като имате всичко, да не ви е страх. При мен идват много, казва: Не мога да се разбирам с еди- коя сестра. Е, защо не може да се разбирате?
Аз правя малки опити. Идва някой при мен, аз само гледам какво е неговото естество, какво е неговото разбиране. Той ми се оплаква, че хората са корави, коравосърдечни, че не може да се живее, че не си живеят. Той ми говори за себе си. Казвам: И аз съм от лошите сега. Той ми говори на мен и ме наблюдава, че утре, ако и аз не му помогна, той ще иде при друг, и ще каже: Онзи, и той е от тях. Аз седя, и което ме спъва, е колко да му дам? Много мъчно е да му дам толкова, че нито повече, нито по-малко. Но същевременно да е доволен. И тъй дълго време ще мисля, как да му го дам, и колко да му дам. И няма да има никакво изключение: Щом му дам, светнат му очите, и изведнъж казва: То имало добри хора в света. По някой път аз казвам тъй: Ще извините, нали не те приеха? Много зле се отнесоха с тебе! Но рекох, те са мои служители. Аз съм им дал нареждане, без мое позволение, да не дават никому нищо. ТЕ да те пратят при мене. И рекох: Никога да не дават без мое позволение. Касиери са те. И като чиновници са изправни! И втори път аз ще ви дам писмо, като се отнесете до тях, ще им покажете писмото от главния директор на банката. Аз така гледам. Лошите хора в света те са чиновници.
Вие идете при главния директор на банката, намерете Христа. Слушайте, не се лъжете, намерете Го както трябва! Вие мислите, че сте го намерили. Но ако лицето ви потъмнее, не сте Го намерили. Онази жена, която като се ожени, че лицето й потъмнее, аз зная, че тя носи нещастие на своя мъж. И онзи, който се запознал с Христа, и лицето му потъмнее. И той носи нещастие на Христа, и нещастие на света. Лицето ви трябва да светне във вас. Ако имате един мъж, той трябва да бъде светия за вас. И да благодарите на Бога, че ви е дал един другар много добър. Да кажете: Той е толкова добър, добър е той! Гениален човек, талантлив, светия, всичко, като него не съм срещала. В света няма като него. И той трябва да мисли, че като неговата другарка няма. Че такива трябва да са възгледите ви. А сега какви са. И аз не съм съвършен, ще кажете. Аз слушам, казват: Той Учителя обича да ни върти. При мене, казваш: Като Учителя няма! А после, там казваш: Той Учителя обича да ни върти, замотава ни. А, не. Виж, глупавите въртя, за да станат умни. На умните добре говоря, и ги угощавам, и на работа ги пращам. А пък като дойдат Божите посланици, тях хубаво ги посрещам, и казвам: Кажете на Господа - каквото ми каже, аз ще го направя! И думата Му на две няма да направя. Искам и вие да бъдете съдии. Нищо повече! Друг изходен път в живота няма! Всичкото величие на човека, и знанието му, и самооблащанието, [въобразявам си нещо за себе си] в това да се не лъже. Утре ще види, че не е така, както той си мисли.
Единственото, нормалното, хубавото, красивото, великото, славното, всесилното, непостижимото в света, то е Божественото! Там е щастието на човешката душа! И науката за величието на човешката душа е да знаем за душата си или да изпълняваме Божията Воля. И туй, което Бог изисква, то е да просветнат лицата ни! Че в последните дни Всичките човешки души трябва да просветнат. И всички вие искам да станете свободни в Божията Любов! Че да няма никакво противоречие ни в ума ви, ни в сърдцето ви.
Сега ви поздравлявам, и вие правете това, което Бог е вложил във вашата душа.
Отче наш.
В Божията Любов е благото на човека. /три пъти/. 6,35 ч. с.
Велик ден! Всички на поляната направихме упражненията си!