Най-често използвани думи в беседата:има, любов, човек, може, сега, аз, бъде, време, дойде, питаш, живот, хора, себе, божествен, бог, глава, всички, обича ,
Някой дойде при мене и плаче. Аз казвам така: Ако ти плачеш, за да се утешиш, виждам, че твоят плач е на място, има смисъл, но ако ти искаш с плача си да ме убедиш, че страдаш, това не е доказателство. Плачът е една утеха. Сърцето се е опрашило, трябва да плачеш. Умът се е опрашил, трябва да плачеш, но плачът не е доказателство, че страдаш. За пример има ученици, които, като не знаят урока си, плачат. Защо? - Защото не знаят. Ученик, който знае урока си, плаче ли? Който не знае урока си, като плаче, с това иска да каже: "Учителю, аз не зная урока си, но бъди снизходителен!" Справедливият учител и без сълзите на ученика ще бъде справедлив. Човек може да плаче и духовно. Външният плач не е още плач. Някой път има такава скръб, която не може да се изрази със сълзи, то не е още дълбоката скръб. Та вие трябва да проучвате закона на любовта.Трябва да проучвате любовта като сила, да видите какво приложение има. Ако не разберете нейните закони, вие ще се натъкнете на големи противоречия.
Аз зная едно правило: докато не се отвикнете да се одумвате, нищо не можете да направите. Човек трябва да бъде сляп за чуждите погрешки, а да отвори очите си за своите. Ако един човек е на мястото си, той ще бъде добре дошъл навсякъде. Ако той е добър музикант, художник, поет или лекар, ще бъде добре дошъл навсякъде. Това ще е само тогава, ако изпълнява волята Божия. При сегашните условия за мене важи волята Божия. Ако един син не почита баща си, бащата трябва да го изпъди навън, нищо да не му дава. Нека се опретне и работи! Бащата е работил и спечелил. Ако туй учение е повдигнало бащата, защо той да не го приложи към сина си, но ако го е повдигнало, нека го приложи. Нека предаде на сина си качествата на своя талант и характер. Българите казват: "Роди ме, мамо, с късмет, че ме хвърли на боклука!"
Когато Христос дойде между евреите, какво им остави? - Нищо не им остави, задигна си филмите. Така ще направя и аз. Няма да дам нито един косъм от главата си на българите, Каквото давам, един ден ще си го взема. Ще си вдигна цигулката, ще си вдигна лъка и ще си замина, а те ще останат само със свирните си. Аз няма да оставя тези Божествени филми, да се подиграват с тях. Такъв е Божественият морал, това е Божият закон. Бог прилага сега закона Си в света. Нещата не зависят от хората. Ако хората разрешаваха въпросите, нищо нямаше да остане от света, но Бог ги разрешава. Така трябва да гледате. В света Бог разрешава въпросите. Щом Бог разрешава въпросите, хора ще има в света, а щом хората разрешават въпросите, хора няма да има. При всичките условия на живота човек трябва търпеливо да дочаква края на нещата. Представете си следващото разяснение. Ризата на някого е кирлива, оцапана. Взема я в коритото, да я пера. Тя казва: "Чакай, чакай, защо в топла вода ме переш?" - После ще ти докажа лекцията си. - Взема малко сапун. - "Чакай, чакай, защо със сапун? Защо ме мачкаш така?" - После ще видиш- Туря я на въжето, изсъхне. Питам го сега: Видя ли се по-рано в огледалото какво беше? - "Видях се." -Ела сега да се видиш в огледалото с тази риза какъв си? Какъв си сега? - "Бял съм."- Забелязваш ли една разлика между първото и второто си състояние? - "Забелязвам." - Каква? - "В първото имаше една голяма натегнатост, а сега се усещам по-лек." - Тъй че има въпроси, които са на мястото си, но има и такива, които не са на мястото си. За пример ученикът свири. Запитва учителя си: "Учителю, кажи где бъркам?" Учителят го спира, показва му с пръста си. Ученикът продължава, но след това пак прекъсва и пак запитва вярно ли свири. Това запитване е на мястото си, но щом знае да свири, няма да прекъсва и тогава и двамата ще свирят. Външните пък ще дадат заключение дали свирят право или не. Има време за прекъсване, има време за работа, има време за копане, има време за садене, има време за учене, за спане, има време за питане, има време за мълчане и т.н. Ако те бодна, ти ще ме питаш: "Защо ме бодна толкова", но като туря един наполеон в кесията ти, не питаш защо ти турям. Туря ти още един, пак не питаш. Аз турям, ти броиш и не питаш защо. Ако започна обратното - да вземам, тогава ще питаш. Значи при първото положение, като ти давам, не питаш защо ти давам, но като вземам от тебе, питаш. Ето философията, която съществува при сегашните условия на живота. Когато някой те обича, не питаш защо те обича, а когато не те обича, питаш защо. Тази кесия не я затваряй, а денем и нощем нека стои отворена, защото онзи, който очаква възлюбения си, той не я затваря, та по което време да дойде, да вземе. Когато не искаш да дойде някой, ти затваряш вратата си. Тези положения сега ще се приложат.
Сега, да допуснем, че ви дават двама своенравни, упорити ученика да ги поправите. Какъв метод бихте приложили вие? Как ще се справите с тях?
Съвременният живот е потребен, за да се създаде онзи вътрешен импулс в човека. Само така ще може да се съгради едно Божествено общество, в което всички хора трябва да бъдат съвършени, а могат да бъдат съвършени. Съвършенството е възможно - то е извън времето и пространството. Човек трябва да има стремеж към съвършенството. Той не може да бъде съвършен като Бога, но може да се стреми към това съвършенство. Той трябва да се стреми да владее ума, сърцето си и волята си, ученик да бъде и да стане като учителя си. Значи ученикът като завърши своето учение, достатъчно е да стане като учителя си. Бог в Своята целокупност може да се прояви в когото и да е.
След смъртта на човека, след освобождаването му от физическото тяло, любовта си остава в своята чистота. Тази душа, която те обича, и след смъртта си ще ти предаде нещо. Тя ще ти предаде някое свое качество. Ако е била писател, ще ти предаде това си качество. След заминаването на тази душа любовта се проявява чрез духовното тяло.Тази душа, която има в себе си любовта, разполага със законите и може да направлява този, когото обича. Всички писатели изобщо все си имат някого, на когото оставят по нещо. Писателите са били вдъхновявани от Христа. Църквите и всички проповедници - също. Туй, което спъва проявлението на Божествения Дух, това е този критически дух в човека, вследствие на което хората не могат да се вдъхновяват. Първото нещо - ще се борите с този критически дух във вас. Докато не се повдигнете над това обикновено ниво, което постоянно се вълнува, Божественият Дух не може да работи у вас. Дотогава във вас ще работят тези обикновени духове - едни ще ви дават едни съвети, а други - други съвети. Те ще ви казват: "Тъй ще направите, иначе ще направите." За колко от нашите постъпки ние съжаляваме! Казваме: "Аз направих една необмислена погрешка!" Всяка постъпка, която сме обмислили, ние сме доволни от нея. Не е въпросът да се осъждаме, но да признаем нещата.
Какво нещо е одумването? - Яли сме на една гостилница около 20 души и сме направили един дълг от 20000 лева. Гостилничарят не ни пуща, трябва да си платим. Тази сума ще ни бъде пречка, затова тия 20 души трябва да намерим един модус как да се изплати тази сума. Тя ще се разпредели между всички. Одумването е един дълг, който трябва да платим. Това е практическият въпрос. Иначе гостилничарят не пуща. Кой колкото пари има, ще даде и така ще излязат свободни. И действително някои от вас изискват своя брат повече да плати, отколкото той може да даде. Дойде някой, иска да му заколя кокошка. - Не мога.-"Как тъй'" - Че най-после аз имам убеждения за себе си и не коля, даже не искам да причинявам вреда на животните. Той настоява, иска да направя това, което не мога.
И тъй, в живота ви има много практически въпроси, които трябва да се разрешат!
Беседа, държана на Витоша (при Бивака "Скалата") 9 юни 1924 г., Спасовден
Най-често използвани думи в беседата:има, любов, човек, може, сега, аз, бъде, време, дойде, питаш, живот, хора, себе, божествен, бог, глава, всички, обича ,