От книгата,"Разумният живот", Младежки окултен клас - година трета, (1923-24),
Издателство: Бяло Братство, София, 2009 г. ISBN-978-954-744-102-6, Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето
Когато човек е най-силен, когато е в разцвета на силите си, тогава той е и в разцвета на съзнанието си и се намира на равнодействащата линия. Но той като не разбира закона на движението, което продължава към B, същевременно усеща едно слизане. Точката C обаче не е известна за него. За пример, човек съзнава, че се е родил и че ще умре, съзнава, че от A ще отиде към B. Отде знае това? Защото майка му е отишла от A към B. Баща му също е отишъл от A към B. Той съзнава всичко това, но какво има извън A, той не знае. Какво има в онзи свят, също той не знае. Онзи свят е горе, при точка C. Човек не съзнава това движение към точка C, защото то представлява духовен елемент. Когато се говори в окултната наука, че трябва да събудим Божественото в себе си, подразбира се, именно, това движение на съзнанието към C. Самият човек не съзнава това движение, не съзнава Божествения елемент. Следователно вие може математически да си направите една пропорция. Ако разстоянието от A до B е 100 км, а същевременно има едно движение от A към C и от C към B, тогава какво ще бъде разстоянието на втория път, а именно от A до C? Сега вие ще изпаднете в едно заблуждение. В геометрията това разстояние е равно на разстоянието AB, защото това са страни на един равностранен триъгълник, но когато разсъждавате за Божествения живот, за плоскост и кубове, въпросът не е така – тук разстоянието AC ще бъде два пъти по-голямо от AB. За пример, в обикновената геометрия определяте посоките с думите „нагоре“ и „надолу“, но като влезете в духовния свят, дето ще изучавате същността на нещата, няма да употребявате думите „нагоре“ и „надолу“ – там отношенията са други.
Представете си, че C тук представлява един централен куб. Тогава всички други предмети, всички други кубове ще се разглеждат по отношение положението на този централен куб, т.е. ще гледате в какво съотношение се намират спрямо централния куб C, дали са вляво или вдясно от него. То значи: всички неща може да се разглеждат по отношение една централна идея, дали са „вляво“ или „надясно“ от нея, но посоките „нагоре“ и „надолу“ в пространството не съществуват. Започнете ли да разглеждате нещата от тази посока – „нагоре“ или „надолу“, ще изпаднете в грешка. Казвате: „нагоре“ и „надолу“. Питам ви: къде нагоре, към нашата глава? Къде надолу, към нашия стомах? Тогава казвате: към Бога. Значи Бог е глава за нас. Следователно, като кажем „към Бога“, подразбираме един по-обширен организъм, отколкото е нашият. И ние съставляваме един уд, една малка част от този организъм. Като казваме „към Бога“, ние само определяме нашето отношение към по-обширния организъм.
Сега всички хора мислят за грандиозното, за великото, но то никога не иде. Най-великите неща в света се дават все в микроскопически величини. Някои хора искат да блеснат изведнъж, в един момент да станат чисти и святи. Не, това е заблуждение. Аз искам да ви обърна внимание върху това, къде да гледате и как да гледате. Вие трябва да гледате себе си, но ако ви кажа само толкова, ще се намерите в чудо, защото „себе си“, това представлява за вас още една неопределена величина. Ако гледате на „себе си“ тъй, както сега разбирате това, в дълбочината на вашата душа ще забележите една едва уловима светла точица. Онзи, който не разбира това, търси своя идеал вън от тази точица. Силата на светлината и е една и съща, тя никога нито се увеличава, нито се намалява. Нейният цвят е приятен. В тази точица някой път се явяват грамадни огньове – тук пламне един огън, там пламне друг огън, но в няколко часа всичко изгасва – като че се създават някакви светове. Някой път тия големи огньове, които се образуват около вашето Божествено съзнание, ви заблуждават. Опитният окултен ученик внимава само в тази точица, а тия огньове не го интересуват. Когато някой ангел тръгне от Божествения свят за Земята, оттам Земята се вижда като една много малка точица. Този ангел вижда наоколо си милиони още големи слънца, но той не се самозаблуждава от тях, той държи тази малка светла точица и по нея се ръководи да дойде на Земята. Обаче хората на Земята не правят тъй. Законът е изменен от тях. Те като тръгнат по пътя за Божествения свят и видят някое голямо слънце, казват: Тук е животът. После, видят друго някое слънце и казват: Там е животът. Ходят натук-натам, мятат се, докато животът изтече и казват: Нищо не можахме да направим. Тъй е, тия слънца са много големи, непостижими са. Те представляват това, което в обикновения живот наричат „непостижимите идеали“.
И тъй, в съзнанието ви има две движения: едното от A към B, другото от A към C. Или можем да определим посоките на тия движения с ACB и ABC.
Някои представят тия движения по следния начин: Щом се движи A към B, имате вече правата линия AB. После пък A се движи към C и B се движи към C, при което се образува триъгълникът ACB. Значи, тук едновременно има два пътя.
Следователно в дадения случай C показва само посоката към Божественото. Да кажем, че A тръгва отдясно и върви нагоре към Божественото C. Но като дойде до тази точка, то казва: аз не мога да отида до Бога, но да се върна поне назад. И не се минава много време, слиза във B. Тъй се определя неговият живот. Това е не защото не може да отиде нагоре, но защото не може да се задържи в тази точка C. И теософите казват, че след като умре човек, душата му минава първо през астралния свят, после през менталния и най-после в причинния. Понеже не може да отиде по-нататък от причинния свят, спира се тук известно време да размишлява върху причините и последствията на нещата в живота. В него се заражда желание да се върне отново на земята. За този цикъл на душата говорят теософите. От всичко това, което ви говорих, искам да остане една обща идея у вас, защото ако се спрете върху подробностите, те ще ви спънат. Линията AC представлява едно движение нагоре, към Божественото, но щом човек не може да го реализира, той се връща към B и чувства, че е остарял. Движението на съзнанието у жената е обратно на това у мъжа.Мъжът, принципът на Мъдростта и жената, принципът на Любовта, се срещат в Божественото съзнание. В точките A и B няма никаква любов, те са места на движение. В тях се изразява обикновеният живот.
Правата линия представлява живота на индивида. Значи той владее само правата линия. Добре, да направим сега един психологически анализ на геометрията, т.е. да я преведем като живи сили на съзнанието. От това гледище правата линия представлява всички възможности на точката, додето може да достигне тя в своето праволинейно движение. Ако правата линия показва възможностите на точката и тази точка е достигнала от A до B, питам: коя е причината, която измества точката от нейното праволинейно движение и я отправя към втората посока C? – Това е Божественият елемент в съзнанието, който измества движението па човека.
Какво представлява плоскостта? – Плоскостта всякога показва възможностите между две души, които се съединяват. И наистина, какво могат да направят двама души? – Те могат да направят само една плоскост. Един човек може да направи само една линия. Двама души могат да образуват само една плоскост. Следователно от чисто психологическо гледище това са възможности и условия на силите, които действат „за“ и „против“ при създаване на човешкия организъм, както и при растенето и развитието на човешкия дух. Важно за вас сега е да можете да наблюдавате и да проверите дали това нещо е вярно или не.
Аз бих желал вие да опитате тази теория. Това, което ви казвам, теоретически е вярно, но практически мнозина от вас нямате тази опитност. Имате ли опитността от това движение? Най-първо, как ще намерите в себе си тази малка светла точица? Ако мислите, че ще я намерите чрез концентриране на мисълта си, лъжете се. Затова ще се поставите в едно състояние на вътрешно затишие и вътрешен мир, като считате, че всичко наоколо ви е в пълен ред и порядък. Само по този начин ще можете да забележите тази малка точица, тази малка светлинка в себе си. Вие ще намерите тази точица само в най-големите бури на вашия живот, когато всичко наоколо ви е в пълен мрак и считате, че сте съвършено сам, изоставен на произвола на съдбата. Само тогава ще блесне в съзнанието ви тази едва мъжделееща точица.И единственото нещо, за което може да се държите в този момент, е светлината на тази малка точица в хоризонта на вашето съзнание. Вие сте в развълнувано море. Към тази светла точица ще се стремите, тя ще бъде вашия фар. Тази опитност може да имат всички. Тъй ще имате една база в живота си, ще знаете, че има нещо Божествено в човека. И при всички вътрешни страдания и несгоди в живота си, намерите ли тази малка светлинка, тя ще бъде една радост за вас. Вие ще знаете, че при този фар някъде има бряг, има суша, дето ще можете да живеете, т.е. има възможност за растене и развиване на вашия живот. А това е достатъчно.
Но онзи, който не разбира този закон, страда. В живота на човека има възлизане, има и слизане–то е един процес. Ние туряме тия два триъгълника един до друг.
Който разбира закона, тръгва от A към C. После слиза надолу към B, но веднага продължава пътя си нагоре към C2. Тия триъгълници ACB и BC2B2 са свързани или може да кажем, че като дойде ученикът до B, той пак възлиза нагоре и т.н. Тия триъгълници представят макрокосмоса. Там триъгълниците са въплътени долу, а тук ни представят движение нагоре и надолу. Движението надолу е слизането на Духа в материята, а нагоре – възлизането на Духа към Божественото съзнание. Значи движението върви в първия триъгълник към AC и после към CB. Който разбира законите, ще продължи да се движи във втория триъгълник към BC2, после към C2B2. След това ще мине в трети триъгълник и т.н. Пък онзи, който не разбира законите, той все ще се движи в първия триъгълник и най-поел е ще каже, че животът е безсмислен. Такъв човек за години или за цял ред съществувания ще си остане само материалист. Ще каже: Животът не е нищо друго, освен материя. Да, според материалистическото схващане на живота, той не е нищо друго, освен материя, движение само по права линия. Да бъдеш материалист, значи да съзнаваш само възможностите на точката, която се движи в права посока. Материалистът казва: Човек се ражда, остарява и умира, всичко се свършва с него. Това е движение по една права линия. Според тази философия човек се движи в пространството като един мехур, който като се пукне, всичко се свършва с него. По-нататък няма никакво движение.
Упражнение: Станете прави! Движение на двете ръце в кръгове – един път отвътре, нагоре, навън, назад (няколко пъти). Втори път – отвън, навътре и надолу. Трети път – отзад, нагоре, над гърдите, настрани, пред гърдите, в кръг настрани, напред (няколко пъти).
Дясната ръка настрана, лявата пред гърдите, после лявата настрана, а дясната пред гърдите. Това сменяване става много бързо, после бавно.
Тайна молитва.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
Тя постоянно ни весели!
17. лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 10.ІІ.1924 г. в гр. София
Най-често използвани думи в беседата:съзнание, божествен, може, движение, има, човек, нагоре, казва, себе, път, всички, точица, живот, малка, линия, всичко, светлинка ,