Г-н Дънов прочете псалом 115, а след прочитането му каза:
В Господнята молитва има три важни думи "Да се свети името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде волята Твоя." А и в този псалом има важните думи "Не нам, Господи, не нам, но на името Си дай слава, за милостта Си и за истината Си." Значи тук се иска да дадат нещата, които имат ред и порядък. Ние не можем да хвалим Бога и да Го осветяваме без самаго Него. Значи, за да можем да осветяваме името Божие, ние преди това трябва да осветим тялото си. А да дойде Царството Божие, трябва нашето сърце да бъде готово, защото Царството Божие има отношение към сърцата ни – ако не е дошло Царството Божие за сърцето, значи то още не е организирано. Има, както виждате, и изпълнение на волята Божия, а и волята Божия има тоже съотношение със сърцето.
Три са състоянията, през които индивидумът* минава в своята еволюция: безсъзнанието, съзнанието и себесъзнанието. И само когато има себесъзнание, той може да следва Господа. Който има само съзнанието, там има и страх и играят пушка, сабя и пр., т.е. грубата сила е преодоляющата. Най-горе стои свръхсъзнанието.
Ще възрасти Господ само тия, които имат себесъзнание, а тия, които Господ не възраства, те са в сферата на съзнанието - животинството.
И така, има три велики сили, които действат: безсъзнанието, съзнанието и себесъзнанието. Върху безсъзнанието действа името Божие и там са всичките същества, които имат разум. За да славим Господа, трябва да има един обект – не може да благодариш на Господа, без да ти е дал нещо. Затова, когато има да славим Господа, (трябва да има един обект), ние има защо да Го славим. Волята Божия няма да се изпълни, докато нашият ум не стане седалище на тази Негова воля. А когато се казва "Не ни въвеждай в изкушение", иска да се каже да не ни дава изпитание, което не можем да понесем.
Та, първото нещо е да съзнаем името Божие, защото то е първият кран, който трябва да спуснем в нашата душа, тъй като човек, който не е спуснал крана в душата си, в името Божие той не може да се и развива.
Вам е необходимо да организирате тялото, сърцето и ума – тогава само ще сте в правата посока. Бог е спрямо нас също както майката за детето си и само когато детето е на сисцата** на майка си, то може да черпи живот. Обаче и майката един ден ще отбие детето и постоянно няма да му дава мляко. Така и вие не бива да искате постоянно да ви хранят с мляко.