“Добрата молитва”
“Духът Божи”
“Молитва на царството”
91 псалом
Евангелие от Йоана, глава 14., стих 1020.
Размишление: “И това е живот вечен, да позная Tебе, Eдинаго, Истиннаго Бога, и Христа, когото ти си изпратил”
“В начало бе Словото”
Ще говоря върху възможностите на щастието. Каквото и да правите и в яденето, вие търсите щастието. В дишането търсите щастието, в гледането, в каквато и работа да е навсякъде вие търсите щастието. Сега някои са намерили щастието. Които са го намерили, са заминали от земята. Които не са го намерили, са останали още да го търсят. Ще кажете: “Защо?” По простата причина, понеже нямат средства да си вземат билет, да идат в своето отечество. Който намерил щастието, има средства за пътуване. Който не го е намерил, той работи.
Сега някои вярват, че има билети гратис. Възможно е. Аз допускам тия неща, понеже реалността седи в противоречията. Туй, което ти може да твърдиш и да отказваш, то е реалното. Здрав си. Тъй е, но и болен може да бъдеш. Но и в здравото, и в болното състояние ти си човекът, който страдаш. То е реалното. Имаш две различни състояния. В какво стои различието между здравото и болното състояние? В здравото състояние ти държиш всичко в себе си. В болното състояние ти ставаш щедър, раздаваш всичко на хората. Тъй щото по някой път е хубаво човек да бъде болен, за да раздаде малко от онова, което има. Не да бъде винаги болен. Аз не вземам болестта като слабост, но пробуждане на съзнанието, че и другите хора или другите живи същества имат нужда от това, което ти имаш. Следователно ти трябва да споделиш своето благо.
Сега не е въпрос за философия кой колко знае. Като деца знанието важи за нашето детство. Като възрастни знанието важи за нашата възраст. Като стари то важи за нашата старост. Но това още не е знание. Човек, който от млад става възрастен, от възрастен става стар, това е предисловие на живота. Младият всичко възприема. Възрастният всичко изпълнява, а старият всичко оценява. Човек, който не възприема, не е млад. Човек, който не изпълнява, не е възрастен. Човек, който не оценява, не е стар. Това, може да кажем, са психически аксиоми. Но всяка аксиома трябва да се докаже. Не само да докажеш, но трябва да докажеш една аксиома. В геометрията има едно положение, че срещу равните ъгли в триъгълника лежат равни страни и срещу неравните страни лежат неравни ъгли. В геометрията туй твърдение трябва да се докаже.
Казвам, днес всичките хора са недоволни по единствената причина, че още не са добили своето щастие. Щастието не е нещо, което може да се добие. То произтича от правилното схващане на любовта. Щастието произтича от правилното схващане на Божията мъдрост. Щастието произтича от правилното схващане на Божията истина. Щастието произтича от правилното схващане на живота, от правилното схващане на знанието, от правилното схващане на свободата. Човек трябва да бъде свободен. Всинца вие се нуждаете от хляб. Нищо повече. Това да го знаете. Една закуска ви трябва. Второ, вас ви трябва, че всеки от вас се нуждае от въздух. Без въздух не може работа да вършите. Всеки от вас се нуждае от светлина. Очите ви трябва да бъдат отворени. Какво аз разбирам под “светлина”? Дотогава, докато ти се смущаваш, ти нямаш достатъчно светлина. Човек, който има светлина, той не се смущава, той не пита, а вижда пътя си ясно. Прави тук-там погрешки, но тия погрешки лесно ги изправя. Онзи, който няма светлина, той не може да изправи погрешките си.
Ще ви приведа един анекдот. Разправяха ми го. Ще го приведа аз на вас за един американски проповедник. Назначили го в една от богатите американски църкви. Той, като се явил в църквата, проповядвал такава хубава проповед, че всички останали с възхищение, виждали всичко намясто. Виждали силата на словото. На втората седмица дошли пак да го слушат и той проповядвал същата проповед. Онези, които за първи път го слушали, останали възхитени. Онези, които за втори път го слушат, казват: “Защо не каза нещо ново?” Дошли на третата седмица още нови хора. И тези, които го слушали за първи път, останали възхитени, а онези, които го слушали за втори и за трети път, казали: “Да каже нещо ново.” Десет седмици проповядвал все същата проповед и най-после изпращат един да му каже: “Проповедта ти е много хубава, но защо не кажеш нещо ново?” “Докато не научите онова, което ви проповядвам, същата проповед ще ви казвам.”
Трябва да се научите. Музикантът трябва да научи едно парче много хубаво да го свири, без погрешка, защото след туй парче ще дойдат по-сложни. Някои мислят, че е лесна работа да се свири. Не е така. Елементарните работи са много лесни, но колкото повече се върви, става по-трудно и по-трудно.
Та казвам, ония елементарните разбирания, които ние имаме, трябва да ги заменим с нещо ново. Първото нещо човек се нуждае от едно вътрешно самообладание на своя ум, от едно вътрешно самообладание на своето сърце и на едно самообладание на силите, които действат и да бъде човек напълно господар на своето тяло, да се научи човек да не изнасилва себе си. Аз считам възпитан човек, който не изнасилва очите си. Считам възпитан човек, който не изнасилва ушите си. Аз считам един човек възпитан, който не изнасилва носа си. Считам един човек възпитан, който не изнасилва устата си, който не изнасилва ръцете си, краката си, който не изнасилва стомаха си. Като спи вечерно време, не изнасилва тялото си. Той е възпитан човек. Човек може да си даде едно възражение, че условията на живота са неблагоприятни. Аз приемам, че всички тия неща са реални. Но умният човек се справя с всичките мъчнотии. Човек, който се справя с всичките мъчнотии, той може да намери щастието.
Второто положение на човека е необходимо той да бъде смел. Без смелост нищо в света не може да се постигне. Ще ви приведа друг пример из американския живот. Американците са своенравни хора. Туй било преди сто години. Така говори историята. В една област в Западна Америка хората били своенравни. Имало едно село, в което много зле било за проповедниците, понеже там имало един господин юнак, който не бил разположен да му проповядват. Всеки проповедник, който отивал в селото, той го посрещал и му теглел един поздрав, хубаво го набивал. Десет години правил така, че се намерили в чудо. Който седи една година, на втората не иска да седи, казва: “Който обича, да иде на това място.” След десет години всички се отказали. Един брат казва: “Тази година аз ще стана проповедник, ще ида в селото заради Господа да служа. Този човек бил юначага. Той се упражнявал, бил със здрави ръце, мускулите му били здрави, че като отива, онзи го чака. Но проповедникът слиза от коня, започва по американски, налага го хубаво, смъква го на земята. Казва му: “Ще те бия десет пъти, понеже десет години ти си бил моите братя и за всеки брат, който си бил.” Завързва го, занася го в църквата, туря го пред амвона и му проповядва силата на Словото Божие, което вразумява хората. След това го отвързва и той му казва: “Аз ти много благодаря за силата на Словото Божие. Сега аз вече ставам последовател на това учение.”
Ако вие в живота не може да се справите с вашите големи погрешки, които имате, които ви спъват, тогава всякога ще страдате. Казвам, ние, съвременните хора, нямаме право да се оплакваме, че има нещо невъзможно. Човек, който има отличен ум, който Бог му дал, той може да се справи с най-големите мъчнотии. Един човек, на когото Бог дал сърце, може да се справи с най-големите страдания в света. Един човек, на когото Бог дал воля, може да се справи с всичките мъчнотии. Думата “не мога” е вярна. Когато казвате “не мога”, трябва да се радвате. Има неща невъзможни, но те зависят от мене.
Човек и Бог се отличават от следните неща. Бог може да направи всичко, което иска. Човек се отличава по това, че никой не може да го накара да направи това, което не иска. Няма същество на земята, което може да го застави да направи това, което не иска. То е силата на човека. Когато направите погрешка, че се извинявате, погрешката е ваша, че сте били слаби. Всесилният, който направил нещо за другите, той се извинява, че е слаб. Той употребява бялата лъжа. Следователно никога не се извинявайте с външните условия, че туй е невъзможно. Всичко е възможно. Всичко е възможно, когато служим на Бога.
Следователно, щом служим на себе си, нещата стават невъзможни, щом служим на Бога, стават възможни. Щом служим на Бога, днешният ден е отличен. Имаме всички въздух, Бог ни дал на разположение. Когато служим на Бога, имаме всичката Божия светлина. Когато служим на Бога, имаме всичките Божии блага, които ни е дал. Благо за човека е само това, което човек в даден случай опитва. Не важи заради мене количеството захар, което съществува в света, милиони тонове. Тя е безпредметна. За мене в дадения случай важи бучката, която аз опитвам. Тя важи повече от милионите тонове. Какво ме ползват мене милионите тонове, когато аз не мога да ги опитам? Онова, което вие опитвате в даден случай, то е реалното. Някои се оплакват от малката любов. Че може ли любовта да бъде малка или голяма. То е заблуждение.
Ще ви приведа един пример. В древността дошъл един цар в един град, дето жителите не били много умни. Той им направил една много хубава чешма, но турил един малък чучур, само да капе водата. Изворът бил голям, но чешмата едва течала. Всички се насъбрали около този извор и критикували този цар защо той направил чешма с този чучур, защо не я направил да тече изобилно. Така минали десет години. Всички все критикували царя. След себе си той оставил сина си за цар. Синът, като дошъл, той направил по-голям чучур. Казват: “Благодарение, че първият цар си отиде, че новият да направи по-голям чучур.” Царят заминал за другия свят. Той защо направил малък чучур? Казва им: “Направих чучура според вас. От вас взех модел. Не видях никаква щедрост във вас и го направих като вас.” Казва: “В моето царуване, като станахте по-щедри, чучурът се отвори.” Като дошъл третият цар, направил чучура още по-голям. Всичките хора, като отивали на чешмата, никак не се бавели.
Казвам, при сегашните условия ние чакаме условията да се подобрят. От хиляди години съществуват най-хубавите условия в света. Казва Писанието, че Бог, като направил първия ден и видял, че онова, което направил, е добро, втория ден направил нещо, за което не си дал мнението. Този втория ден включва нас, скържавите хора в света, скържави по мисъл, скържави по сърце и скържави по воля. Навсякъде е скържав човекът. Търси навсякъде да бъде господар, силен да бъде. Иска механически да добие нещо. Казва: “Да имам пари, един милион.” Ученият човек казва: “Да имам библиотека, да имам автомобил.” Туй да имам, онова да имам. Тогава ние мязаме на онова циганче, което се разболяло и казало на майка си: “Мамо, геврече.” Тя казва: “Ще купим, мама.” Втория ден казва: “Мамо, млечице.” “Ще купим, мама, ще купим.” На третия ден казва: “Мамо, смокиня.” “Ще купим, мама, ще купим.” Три месеца наред детето все искало и майка му казвала: “Ще купим, мама, ще купим.” Най-после детето умира и майката казва: “Поне, мама, от всичко си похапна.”
Ако целият живот е пълен само с вътрешни тревоги за нищо и никакво. Тревожи се някой, че шапката му е сламена. Едно време хората се тревожеха, като виждаха един гологлав човек, казваха: “Мръднала му чевията.” Ако носи калпак, е добре. Сега всички хора ходят гологлави. Има още, които носят шапки. Както виждам, вие сте гологлави, пък и аз съм гологлав. Питам сега, гологлав ли трябва да бъде човек, или да има шапка на главата си? Никаква тежест не трябва да има на главата си. Според мене шапката трябва да тежи едва десет грама. Не трябва да туряме никаква тежест на главата си, понеже вътре има толкова голяма тежест, такива големи въпроси разрешава. Ако турим шапка от едно кило, то е нещастие за човека. Тия големите шапки, които турят, не са намясто. Сега някой от вас може да попита в преносен смисъл ли говоря, или в пряк.
Човек не се ражда с шапка. Шапката отпосле дошла. Защо има да се смущаваш дали има шапка, или не? Аз ви виждам, тъй както сте родени. Отвън ви виждам, тъй както не сте родени. За мен всеки човек, когото виждам престъпник, казвам не е така роден. Виждам го умен, казвам така е роден. Виждам някой човек честен така е роден. Виждам го, че не е честен не е така роден. Опакото в хората то е човешкото, което отпосле дошло. И то е намясто. Вие, тук, на земята, като дойдете, имате опаки страни. Всяка дреха има опако. В какво седи опакото? Понеже някои платове имат две лица, едното лице е външно, другото е вътрешно. Красивото е лице, опакото не е красиво. Опакото е отвътре, красивото трябва да бъде отвън. Но същевременно тъкачите някой път правят, че и двете лица са еднакви и външното е вътрешно. Затуй практично е, като се носи известно време и остарее от едната страна, да се обърне дрехата от другата страна. Като я обърне, казват: “Нова дреха си направил.” Пък то е старата дреха обърната.
Единствената дреха, която хората за в бъдеще трябва да носят, тя трябва да бъде изтъкана от нишките на Божествената любов. Когато човек облече тази дреха, той ще почувства свободата. Когато говоря по някой път за свободата, разбирам човек, който е облечен с дрехата на любовта. Той е вече свободен. Птицата, като хвърка, е свободна. Когато не може да хвърка, не е свободна. Рибата, която може да плава, е свободна. Която не може да плава, не е свободна, тя е ограничена. Човек, когато мисли, е свободен. Няма по-хубаво нещо в света от свободата на човешката мисъл.
По някой път мене са ми задавали въпроса, къде е Господ. Аз да ви кажа къде е. Казват: “Искаме да го видим.” Казвам, Господ не се вижда, той може да се познае. Бог присъства в светлината. Щом приемеш светлината, онова, което тя дава на тебе, тя открива света, то е Бог. Казвам, Бог присъства във въздуха. Ти дишаш и туй, което те освобождава и ти е приятно, тази приятност зависи от Бога, който влиза вътре в тебе и носи своето благо. Казвам, Бог присъства във водата. Жаждата те мъчи и този, като влезе в тебе, уталожва жаждата. Храната, която приемаш, уталожва глада, който те мъчи. В храната влиза един, който уталожва глада. Ти търсиш Бога извън светлината, извън въздуха, извън храната. Ти така никога няма да го намериш. Ако го търсиш в светлината, ще го намериш. Ако го търсиш във въздуха, ще го намериш. Болен си. Ще дишаш. Господ, който е във въздуха, ще ти даде здраве.
Болен си. Ако пиеш вода, ще те излекува. Господ ще ти даде най-приятната температура.
Болен си. Ако ядеш, ще оздравееш. Болните не трябва да ядат много. Ние, съвременните хора, ядем повече, отколкото трябва. Защото и яденето е работа. Като ядем повече, иждивяваме повече сили, отколкото трябва. Ние се безпокоим.
Поставям следния въпрос. Всеки човек, който ви обича, ако идете в дома му, той ще ви даде най-хубавото ядене. Ако вляза в един дом и тези хора не ми дадат най-хубавото ядене, аз знам, че тия хора не ме обичат. Най-първо те не обичат себе си. Казват: “Ние такова ядем.” Те и към себе си нямат любов. Да обичаме себе си, значи да дадем най-хубавото, което Бог е дал. Да обичаме другите, трябва да им дадем най-хубавото, което употребяваме. Най-хубавата храна ще дадем, най-хубавата вода ще дадем, най-хубавия хляб ще дадем, ще ги заведем вкъщи, стаята ще бъде пречистена. Когато викаш гости, ще пречистиш стаята си, ще внесеш най-хубавия въздух, после ще туриш най-хубавата мебелировка. Тук двата наши салона пострадаха от голяма любов. Ето защо. Когато ги мият, сестрите вземат много вода, с кофи хвърлят и водата влиза отстрани и всичките греди изгнили. Те хвърлят вода, тя влиза покрай перваза, десетина пъти като се мият по десет-двадесет кофи, остава водата в празнините и гредите започват да гният. Викам няколко сестри и казвам: така не се мие. Всяка сестра ще вземе по един парцал, ще го намокри и така ще мие. Няма да хвърля кофи. Любовта с кофи не се хвърля. Тя е скъпоценно нещо. Вчера за три часа измиха този салон и изсъхна. Иначе, като го миеха, по цял ден трябваше да се суши.
Казвам, мисъл трябва да имате. Като извадихме гредите, всичките греди изгнили. Казват, че отвън било влажно. Казвам, сестрите са дали много любов, гредите изгниха от много любов. Аз съм дошъл до едно правило. Често ние сме много щедри. Аз намирам, че българският народ е много щедър. Българинът, когато е разположен, нищо няма да ти каже, много скържав е. Но само да го бутнеш някъде, че като си отвори устата, така щедро ще ти даде, че с чувал ще вземаш думите, които ще ти каже. Той ще ти изкара от четиристотин и пет поколения какви сте били. Това е щедрост. Не е лоша тази щедрост. Тази щедрост трябваше и отначалото да е по-малко.
Запример аз съм дошъл до едно убеждение. Гледам веднъж, двама души си приказват. Двама момци се карат за една млада мома. Виждам, става въпрос за една красива мома. Казва: “Какво искаш да кажеш?” “Какво искам да кажа? Ти няма да ходиш с нея.” “Ще ходя.” “Ще ходиш, но аз ще ти дам да разбереш!” “Какво ще кажеш? Я казва, ме удари.” Онзи му удари една плесница, две, наложи го хубаво. Онзи казва: “Аз ще ти дам да разбереш.” “Кога?” Другият казва: “Такава баба като тебе всякога ще я бия. Дошъл си да закачаш момата. Тя не се нуждае от такива баби.”
Къде е погрешката. Викам ги: “Защо се карате?” Казва: “Една свиня, той не разбира.” Рекох: “Слушай аз, ако съм на твоето място, как ще постъпя, да ти дам един съвет. Като ми каже най-лошите работи, ще чакам да свърши и ще му кажа: “Колко хубаво говориш, колко сладко говориш.” Казва: “Ако му бях казал така, не щеше да ме бие.” Ти говориш хубаво, но не знаеш да се защитаваш, му казах. Похвалих го. Казва: “Въздържах се, страх ме беше да не ме бие повече.” Въздържание, което иде от страх, не носи щастие. Нас трябва да ни е страх от самото начало, по принцип да не обиждаме един човек. Казва: “Не ме обичаш.” То е една лъжа. Понеже любовта произтича от Бога, тя не се дели. Когато някой ми каже, че не го обичат, то не е вярно. Всички ние в света сме еднакво обичани от Бога, без разлика. Ако има разлика, тази разлика зависи от нас.
Следователно в душата си трябва да признаем, че ние сме обичани. Вижте днешният ден колко е красив. Господ ни обича. Светлината каква е хубава. Господ казва: всичко туй заради вас го направих. Ако ме слушате и изпълнявате закона ми с любов, прах няма да падне отгоре ви. Ако не ме слушате, ще имате опитността на русите и на германците. Те ще имат опитността на Господа. Аз така разглеждам. Нито Германия има право да се бие, нито Русия има право да се бие, нито Англия има право да се бие. Кой им дал позволение? Ако трима братя се бият вкъщи, имат ли право? Защо ще се бият? Земята е създадена еднакво и за германци, и за руси, и за англичани, за всички хора. Всички вярващи еднакво право имат. Ако някой път не разбираме и искаме да турим някой нов морал в света, то е наше разбиране. След като се свърши войната, ще търсим кой имал правото. Всеки човек, който постъпва съобразно с Божията любов, той има право. Всеки човек, който постъпва съобразно с Божията мъдрост, той има право. Всеки човек, който постъпва съобразно с Божията истина, той има право. Всеки човек, който цени живота, той има право. Всеки човек, който цени знанието, той има право. Всеки човек, който цени възможностите в живота, той има право.
Та казвам, вярващите по някой път ме питат кой ще победи в света. Да ви кажа кой ще победи. Онези, които носят в сърцето си Божията любов. Онези, които носят знанието в своя ум. Онези, които носят Божествената сила в своето тяло, те ще победят. Победата е дадена за бъдеще на ония хора, които ще изпълнят волята Божия, които търсят Царството Божие и ще прославят името Божие. Казвам, в нас има едно криво разбиране. Казва: “Трябва да му дам.” Всичките хора в света имат два възгледа. Единият е личен възглед, другият е Божествен. Казва: “Аз вярвам в Бога.” За мен безпредметно е да вярвам в Бога, без да изпълнявам неговата воля. То е все също да вярвам, че в една държава има закони, но не изпълнявам законите. Каква полза да имам, че вярвам, че има Господ в света. Аз трябва да слушам и да изпълнявам волята му.
Та казвам, трудните условия, при които ние се намираме сега, какво трябва да правим? Казвате: “Идат старини, какво ще правим?” Той е млад и като млад не е използвал всичките възможности. Той станал възрастен и не е изпълнил всичко, което трябва. В старини той не оценява всичко, което трябва да оцени. Питам тогава, къде е човекът? Любовта подмладява. Мъдростта възраства. Истината освобождава. Човек, който не се подмладява, който не възраства и който не се освобождава, той не е в правия път. Туй е вечен процес. Не мислете, че само сега човек трябва да се подмладява. Вечно човек трябва да се подмладява. Дето хората се раждат, то е вечното подмладяване. Човек дето възраства, това е вечният процес на подмладяването. Човек дето търси свободата, то е този стремеж, той търси само да тури нов порядък в света. То е новото, Божественото, което ще дойде. Само хората на любовта в света, само хората на знанието в света, само свободните хора може да внесат Божествения порядък. Този порядък всеки един от вас трябва да го внесе в ума си, трябва всеки да го внесе в сърцето си и всеки трябва да го внесе във волята си. Ако вие боледувате, вие не сте свободни. Ако вашият стомах не е в изправно положение, вие не сте свободни. Ако вашият ум не функционира, както трябва, вие не сте свободни. Ако постоянно имате болки в ръцете, вие не сте свободни.
Свободата най-първо трябва да започне от тялото, да дойде в сърцето и да свърши в човешкия ум и да не спира там. Тогава нашите заключения не трябва да бъдат като следния анекдот. Събрали се философите на комарите на един конгрес. Един от видните комари държал една лекция върху слона. Учените комари разглеждали какво нещо е слонът. Други комари го попитали колко е по-голям слонът. Казва: “Малко е по-едър от нашия цар.” Ние, съвременните хора, за Бога имаме такова знание. Господ е като човека нещо.
Като дойдем до Бога, трябва да имаме една идея. Като дойдеш в стаята си, да ти трепери сърцето, че той те вижда от всеки ъгъл. Той те пита: “Защо си разтревожен?” “Разтревожен съм, Господи, защото нямам пари.” Толкоз касиери има в света. Ти нали казваш, че си създаден по образ и подобие на Бога. Защо не отиде като царски син да се представиш при някой банкер и да поискаш? Защо се тревожиш? Казваш: “Не ме обичат.” Ти очакваш банкерът сам да дойде при тебе. Ти си мързелив. Трябваше на десет души банкери да поговориш братски. Аз, ако съм беден, ще ида при един банкер, ще питам: “Братко, как сте, как върви банкерството, с колко процента давате парите, клиентите как отиват?” Ще го питам за децата. И най-после ще кажа, че ако има някой излишък, може да ми дадете, ако обичате. Ако нямат, пак добре. Аз отивам, дъщеря му е болна, на умиране, аз имам знание. Казвам: “Слушай, много скъпо е това лекарство. Една капка струва петстотин английски лири. Имаш ли ги на разположение? Като капна във водата, веднага ще оздравее.” Казва: “Не петстотин, но за живота на дъщеря си хиляда давам.”
Сега някои очакват Христос отвън да дойде. Христос отвън няма да дойде. Понеже, ако дойде отвън, пак ще го разпънат. Той не се лъже. Само веднъж се излъга. Сега Христос казва, че ако ви кажат, че е в пустинята, не вярвайте. Ако ви кажат, че е тук или там, не вярвайте. Ако ви кажат, че е в гората, не вярвайте. Той ще дойде като светлината отвътре във вас. В умовете на хората ще дойде, в сърцата на хората ще дойде и ще им донесе онова великото благо в света. Ще дойде с ангелите. Ангелите са представители на онази Божествената мъдрост. Когато ние се усилим с Божията мъдрост, със знанието, това значи. Ако аз нямам знание да разбирам природата, Христос не може да дойде.
Сега става въпрос, какво трябва да правим. Човек, който има да се бори, какво трябва да прави? Той трябва да се бие майсторски, той трябва да разчита на своята сила и да се не колебае. Като срещате големите противоречия в живота, да се не колебаете. Не вървят работите, както вие мислите. Защо трябва да се обезсърчавате? Поне трябва да имате онази опитност на онзи американски студент. Аз съм привеждал този пример. Двама американски борци са се борили и там направил една погрешка. Единият борец му ударил една плесница и той се търкулил на земята. Заинтересувал се от какво зависи силата на този борец. Започнал да ходи да го изучава как живее, как се бори, как се тренира. Десет години го изучавал и се упражнявал и след десет години този студент могъл да вдига два коня и едно конче едновременно. Един ден отива при този борец, който му ударил една плесница, казва: “Ти познаваш ли ме?” “Не те познавам.” Хваща го за крака, вдига го, обръща го и казва: “Аз съм онзи студент, на когото ти преди десет години удари плесница, но просветна ми и аз да добия тази сила. Казва: Сега те признавам за мой учител.”
Ако ние, съвременните хора, не сме способни като този студент от несгодите на живота да добием тази сила, че като хванеш една мъчнотия, да я вдигнеш. Да кажеш: “Знаеш кой съм аз? Аз съм онзи, на когото ти плесна две плесници.” Мъчнотията ще каже: “Признавам те сега за мой господар.”
Ще ви открия сега една тайна, ще ви открия малко завесата на тайната. Вие искате да бъдете силни. Ако не знаете как да любите, ако не знаят как да ви възлюбят, всякога ще ви мачкат. Запример в какво има да се съмнявате, да казвате: “Мене Господ ме е забравил.” Вас Господ ли ви е забравил, или вие забравихте Господа? Когато онзи мъж започва да забравя жена си, седи в кръчмата и вдига чашката с винцето, жена му ли го е забравила, или той е забравил жена си. Тя постоянно мисли заради него. Той чука чашата “наздраве”. Днес, утре “наздраве” и чака в кръчмата. Казва: “Забрави ме жена ми.” Право ли е това? Той трябва да излезе из тази кръчма. Чашата какво е? Чашата е удоволствие. Да се удоволства човек, в удоволствието нищо не се постига. Аз съм против удоволствието. С удоволствието нищо не се постига. Ти изгубиш възможностите на своя ум, изгубваш възможностите на своето сърце, изгубваш и красотата на своето тяло. Да се удоволстваш, значи да злоупотребяваш с благата на природата. Аз си позволявам по някой път да се удоволствам, само едно чувство признавам. Когато искам да се удоволствам, давам един обяд на бедните хора, че те като ядат и мляскат, аз се удоволствам в тяхното ядене. Лятно време има краставици, направя таратор, че като мляскат, мене ми е приятно, в този таратор се удоволствам. Този пример ви го давам, та и вие може да го направите, таратор, и да се удоволствате в яденето на другите.
Ние, съвременните хора, се нуждаем от вътрешна признателност. Хиляди години Бог ни поддържа и ние сме крайно неблагодарни. Срещам едного, окъсана му е дрехата недоволен е. Какво има, че му окъсана дрехата. Изваждам, давам му пари да си купи дреха. Срещам го, пак е недоволен. Защо? Неговата възлюблена не го харесва. Шапката му не харесва и пак е недоволен, защото писмото, което написал, му намира погрешка в заглавието. Питам сега, как се пише любовно писмо? Ако идеш при своята възлюблена и й дадеш само една череша, мислиш ли, че тя ще те посрещне добре? Какво трябва да й дадеш? Аз на своята възлюблена бих й дал една Библия, да чете Словото Божие. Ще й кажа отначало как Господ създал света до края, да се запознае, ще чете от началото до края на Библията.
Ние, съвременните хора, имаме нужда да осветим името Божие в себе си. Всеки един да освети името в ума си. Всеки един да освети името в сърцето си. Всеки един да освети името в тялото си. Нас ни трябва чистота. Две неща са потребни, абсолютна чистота. Абсолютната чистота е една от възможностите на щастието. Писанието казва чистота, светлина, топлина и знание. Мъдрост трябва на хората. Да знаеш в даден случай какво да кажеш. Като се молиш, да не му разправяш това и онова, но да благодариш. На Господа ходим, че му даваме съвет, какво да прави в света. Ние трябва да кажем: “Господи, благодарим ти за всичко, което си ни дал.”
Сега, Христос казва в 14. глава, която ви четох. По някой път Бог живее в нас и ние не го съзнаваме. Когато сме разтревожени, при туй състояние изчезва. Знаеш колко мъчно е човек в себе си да създаде едно състояние. Ще ви дам един пример, как трябва човек да постъпва. Всичко зависи от постъпката на човека. То беше доста отдавна, в Търновско. Един българин иде с един много хубав кон, но нанагорнище, запънал се конят и не може да тръгне. Конят се обръща към мене и ме погледна милно. Казва ми: “Кажи му, че имам всичкото добро желание да изтегля товара, но е много тежък. Кажи му, направи нещо заради мене, бие ме.” Виждам историята много по-добре. Спирам се, поглеждам го и не му казвам: “Ти какво право имаш да биеш това добиче.” Но му казвам: “Добър ден, много добро добиче имаш. Този кон е от особена порода. Как е попаднал при тебе? Казвам: Той носи късмет, щастие. Такова добиче като имаш, всички могат да бъдат здрави. Поглаждам коня и му казвам: Докато този кон е в дома ти, ще бъдеш щастлив.” След това той ме погледна и казва: “Ще извиниш, груби хора сме ние. Господ не ни е просветил.” Казвам: “Много си го натоварил. Извади половината и едната половина да я изнесе горе, че пак се върни и вземи другата половина.” Като му казах, че късмет носи конят, поглади го по главата.
Ако искате да помогнете някому, не отивайте в една къща, дето мъжът държи лекция на жената. Не вземайте страната на жената. Обикнете жената и мъжът ще измени своето положение. Или жената се кара на мъжа. Възлюбете мъжа и жената веднага ще измени своето отношение към него. Човек, когото обичат, никой не може да му се сърди. На тази жена мъжът се сърди, понеже няма кой да го обича. Тя се усъмнила в Господа, в този, в онзи. Любовта никой не може да бие. То е невъзможно. Умния човек кой ще го бие? Той никога не чака да го бият. Той е надалече и отдалече се разговаря. Една хрътка гони един заек. Заекът се качил на една канара. Хрътката казва: “Слез, да се кача аз.” Заекът казва: “Кажи ми мнението си.” “Много бягаш.” “В бягането е моето спасение, в краката ми.” “Слез долу.” “Не, долу не слизам. Дето съм дошъл, там стоя.”
Имайте един отличен ум, имайте едно признателно сърце и бъдете винаги благодарни. Карат се мравите, примирете ги. Минавате някоя река, не тече, преместете тия камъни, отворете реката да тече. Увили се някои клонища, разплетете ги. Казвате: “Тая работа не е моя.” Някое цвете наклонило се е, изсъхнало, полейте го с вода. Считайте, че светът е ваш бащин дом. Всички тия цветя са ваши. Знаете каква история се крие в цветята? Сега няма да говоря, защото, ако говоря, във вас ще дойде една мисъл, как е възможно, тия дървета могат ли да бъдат умни. Тия дървета живеят по пет-шест хиляди години и мислите ли, че тия дървета не са умни. Ние, умните хора, едва може да живеем хиляда години. Тия глупавите дървета живеят по седем-осем хиляди години. Вярвам да има някое дърво някъде, което още живее и расте и е от времето на Адама. То носи историята, написана на Адама.
Денят е хубав днес. Отворете сърцата си и променете тия чучури на вашия извор. Като се върнете вкъщи, турете голям чучур, златен, че любовта да тече свободно към всичките, не капка по капка, но изобилно. Обърнете един нов лист, нова оценка на любовта. Обичайте, тъй както Бог обича. Любете, тъй както Бог люби. Когато ние възнесем нашата молитва, той я оценява. Бог е единственото същество, което оценява малкото, той оценява думите, които излизат от сърцето. Не каквото и да е. Ще бъдете послушани. Но една молитва от сърце, един разговор с молитва той оценява. Отиваш при Бога да благодариш. Той ще те послуша.
Желая на всинца ви това, което Христос казал: Отец пребъдва в мене и аз в Отца. Ако ме обичате, пазете моите заповеди. Любов към Бога, тази всеобемаща любов, която ще даде светлина на ума, топлина на сърцето, сила на волята. Любовта е, която може да ни освободи от всичките несгоди, които сега съществуват в света. Любовта, която иде, ще примири народите. Защото иде мир в света. Няма да се мине дълго време, и мирът ще дойде. Бият се хората, но мирът ще дойде. Едно ново съзнание, един нов мир ще дойде. Хората ще почувстват, че Бог е дал на всичките хора еднакви права. Всички трябва да съзнаваме и да изпълним волята Божия, тъй както той иска.
Имайте характера на златото, да се не окислявате. Имайте характера на диаманта, добре да пречупвате Божествената светлина.
“Отче наш”
Първа съборна беседа
24 август 1941 г., неделя, 5 часа
София Изгрев