От книгата "Благословена между жените". Съборни и рилски беседи 1930 г.
Фототипно издание. София, 1993, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание
Ще прочета първата глава от Евангелието на Лука, която наричам научна глава.
И нямаха чадо, понеже Елисавета бе неплодна;
а и двамата бяха заматоряли във възрастта си. (7. ст.)
У евреите тогава нямаше по-голям позор за една жена от това, да бъде безплодна, да няма деца.
И яви му се ангел Господен,
стоящ отдясно на кадилния олтар. (11. ст.)
И Захария, като го видя, смути се
и страх нападна на него. (12. ст.)
Когато човек не разбира някои неща, той се страхува от тях. Дето има страх, там всякога има неразбиране на нещата.
И като влезе ангелът при нея, рече:
Радвай се, благодатная! Господ е с тебе:
благословена си ти между жените! (28. ст.)
Всяка идея има смисъл само тогава, когато е правилно разбрана. Най-красиви думи за затворника са тези, с които го освобождават. Няма по-велик момент за него от този, когато се отвори вратата на затвора и му кажат: „Радвай се, денят на твоето освобождение дойде!“ Най-красивите думи за ученика са тези, с които му съобщават, че той свършва учението си с отличие. Чуе ли тези думи, ученикът се зарадва и се връща у дома си, при своите. Най-красивите думи за болния са тези, с които му съобщават, че той е здрав вече и се освобождава от веригите на болестта. Най-красивите думи за бедния са тези, с които му се казва, че от днес вече той е осигурен, че сиромашията дига веригите си от него и го освобождава. Човек трябва да разбира вътрешно живота.Смисълът на живота не седи в учеността, нито в богатството, нито в силата.Най-великото нещо на Земята е самият живот.
Много от съвременните хора се намират в противоречие със своите желания и казват: „Какво да правим със своите желания? Как да се освободим от тях?“ Човек трябва да се освободи само от своите излишни, ненужни желания, и затова трябва да учи закона на растенето. Той ще учи този закон от растенията. И растенията имат свои желания, и те искат да живеят като хората. Всеки, който не разбира закона, по който желанията растат, казва: „Убий всяко желание в себе си!“ Лесно е да се говори: „Махнете това желание, махнете онова желание“, но питам: като изкорените едно желание от себе си, какво ще турите на негово място? Можете ли да турите камък на мястото на едно желание? Няма по-глупаво нещо от това, да туриш камък на мястото на някое желание. По-добре е на мястото на някой паметник да поставиш едно плодно дърво или едно растение; по-добре е да родиш едно дете и да го възпиташ, отколкото да направиш една бесилка, на която да бесят хората. Защо ни са бесилки? Защо ни са мъртви паметници? Ще кажете може би, че те ще останат спомен за старите времена на човечеството. Кое е по-хубаво: да ходиш на гроба на майка си и на баща си, да ги поливаш с вино, да плачеш над тях, или те да бъдат живи и да се разговаряте помежду си? Който разбира закона на двете измерения, той ще разбира и закона за растенето на растенията. Като отглеждате растенията, вие ще научите от тях закона на третото измерение, защото те растат в третото измерение. Едва сега съвременните хора започват да живеят в третото измерение, и затова се учат да хвърчат с аероплани из въздуха. Някой се качил на аероплан, но аеропланът се развалил нещо и авиаторът пада, счупва крака, ръката или главата си. Друг се качил на някоя планина, подхлъзнал се на някой камък, паднал и счупил крака си. Или пък завалял сняг на планината и той се простудил. След всичко това хората казват: „Не струва човек да се качва на високи места.“
Казвам: преди всичко човек трябва да изучава свойствата на своите желания, както и законите, условията, при които те растат. Това значи да живее човек в третото измерение. Какво означава триъгълникът например? За учения човек триъгълникът не е нищо друго, освен една реалност, т.е. едновременно проектиране на три вида сили във висшия свят. Днес за триъгълника се говори като за фигура, която има три страни и три ъгъла. Обаче, ако го наблюдавате и проучвате дълго време, ще видите, че той не е постоянна величина, но постепенно се изменя, като минава в четириъгълник, после в петоъгълник, в шестоъгълник, в седмоъгълник и т.н. Това показва, че самата реалност в света се видоизменя. Значи тия сили, които се крият в триъгълника и в неговите видоизменения, действат в света. Вън от тях действат и други сили, които вие не познавате. Например вие виждате, че около вас се движат мъгли. Тези мъгли се предизвикват от сили, които вие не знаете. Ще кажете, че вятърът докарва мъглите. Ами кой предизвиква вятъра? Зад вятъра, зад мъглите има други сили, които вие трябва да изучавате. Вятърът и мъглата са резултати именно на тия сили. Докато не изучите силите, които действат в Природата, вие винаги ще се намирате в противоречия. Съвременните метеоролози, които изучават само резултатите на силите, каквито са мъглите, облаците, ветровете, не са още истински метеоролози.
Истинският метеоролог трябва да знае не само външните сили, които действат в Природата, но и вътрешните, които им противодействат. Той трябва да знае кога ще има мъгли, кога – слаби ветрове, кога – циклони, кога годината ще бъде суха, кога влажна, кога ще вали сняг, и т.н. Ако този метеоролог иска да отиде на разходка на някой планински връх, той трябва да си послужи с известни инструменти, с които да определи какво ще бъде времето, и тогава да тръгва. Всеки човек може да развие в себе си това чувство, посредством което да влиза във връзка със силите на Природата и да ги разбира. Има ли това чувство, той няма нужда от никакви външни инструменти. Една от задачите на всички хора е да образуват връзка с разумността на Природата. В това отношение всеки човек, с когото завързваме познанство или приятелство, ние трябва да го изучаваме като израз на Природата. Да познаваш човека, това подразбира преди всичко да познаваш Природата. Лесно е да се каже, че познавате Иван, Драган, Стоян. За да познаваш Иван например, ти трябва да знаеш подробно неговите сили и способности, с които той се отличава от другите хора. За да кажеш за някого, че е отличен музикант или отличен философ, или виден учен, ти трябва дълбоко да си убеден в това. Неговата музика или неговата философия, или неговата ученост, трябва да са признати от хора, които седят по-високо от него.
Оттук можем да извадим следния закон: студените хора извират от дълбоки места, горещите хора извират от плитки места. Някой казва: „Студен човек съм.“ – Студен си, защото извираш от дълбоко. – „Сгорещил съм се, горещ човек съм.“ – Внимавай да не се сгорещиш повече, отколкото трябва, защото ще се намериш пред голяма опасност. Когато студеният замръзва и когато горещият се стопява, и двете положения са лоши. Обаче когато студеният не замръзва и когато горещият не се стопява, и двете положения са добри. Тогава в Природата се явяват условия за дъжд. В сегашния живот топлината е по-опасна от студа. Ако някой човек се подложи на замръзване по специален начин, студът няма да го повреди. Той може да се запази в това състояние цели векове и после пак да се размрази. Размразяването трябва да става от опитни хора. Те оставят замръзналия човек вън, на студено, и постепенно го разтриват, докато възстановят кръвообращението му и по този начин му възвърнат живота. Рече ли невежият да направи опит със замръзнал човек, да го размрази, той ще го внесе в топла стая, дето ще го умори, или най-малко ще го осакати. Значи сиромахът не трябва да става богат. Защо? – Защото той не може да използва новите условия, в които се намира. Тогава сиромахът ще се намери в положението на замръзнал човек, внесен в топла стая.
Казвам: когато Природата поставя някого в известни ограничения, тя има предвид неговото благо. В този смисъл сиромашията за човека е също такова благо, каквото е и богатството. Като не разбират този закон, хората не използват правилно нито сиромашията, нито богатството, вследствие на което и от едното, и от другото благо се явяват големи недъзи. И тогава нито богатството е употребено на място, нито сиромашията. Сиромашията е условие да се родят велики черти в характера на човека. Външно великите хора не са били богати. Тяхното богатство се заключавало в знанието им, в характера им, както и в добродетелите им. Да бъдеш сиромах, това не показва, че нямаш условия за растене и развитие. Когато Природата постави човека при ограничителни условия, с това тя цели да предизвика скритите сили, скритото богатство на неговата душа – да се изявят навън и да заработят за неговото повдигане. За да намери човек скритото богатство в себе си, от него се изисква вяра.
Под думите духовен човек разбираме такъв, който живее в по-висок свят, в света на четирите измерения. Той разбира четири точки, четири положения, в които се движи. Духовният човек вижда и през планините, и затова Слънцето за него никога не залязва. За него нощ не съществува. И нощем той се движи в светлина. Човекът на четвъртото измерение не се нуждае от лампи, той всякога е в светлина. Срещнете ли такъв човек на Земята, той може за всичко да ви говори, но за своята духовна лампа, с която осветява всичките си пътища, нищо няма да ви каже. По този въпрос той мълчи като риба. Тръгнете ли на път вечерно време с такъв човек, той ще ви прекара през най-тъмните места и ще върви свободно, безпрепятствено, както през деня. Ако го попитате защо върви тъй свободно в тъмнината, той ще ви каже, че от баща си, от майка си е наследил способността да вижда в тъмнина. И после ще прибави: „И някои животни имат тази способност – да виждат добре в тъмнината.“
И като влезе ангелът при нея, рече:
Радвай се, благодатная!
Ангелът е разумното начало, което може да посети човека. Всеки може да бъде посетен от ангела на разумността. Някой казва: „Да бях аз на мястото на Мариам!“ Всеки човек може да бъде на мястото на Мариам. Ще дойде момент в живота на всеки човек, когато той ще зачене и ще роди нещо велико, хубаво. Ще дойде ангел при него и ще му каже: „Радвай се, защото си намерил благодат пред Бога!“ За да дойде този момент, ние трябва да имаме абсолютна вяра, да не се съмняваме. Ангелът дойде при Захария и при Мариам. Захарий се усъмни малко и го запита как може да стане това. Щом ангел ти се явява, не питай. Вярвай в това, което той ти казва. Никакво съмнение, никакво ровене! Какво правите, като посеете едно семе или растение? – Посадите го, полеете го и го оставяте да расте. Вземете ли да го ровите, да го бутате, за да видите как се развива, вие ще го осакатите. Как ще го проучвате? – По листата, по цвета и по плода му. Ако листата му през време на растенето са зелени, ако цъфти навреме и ако завързва навреме, тогава и корените му са здрави. Ако листата му не са зелени, ако не цъфти и не завързва навреме, тогава корените му са слаби, хилави. И при този случай пак няма да ровите корените му, но ще го наторите добре и ще го поливате редовно. Никога не ровете корените на растенията!
Сега пък ние можем да извадим заключението: всяко твърдение, основано само на хипотези, е толкова сигурно, колкото е сигурно положението на къща, основана на пясък. Една мома среща на пътя си един момък, който я спира и й казва: „Госпожице, много си красива. По-голяма красавица от тебе не съм виждал. Щом те видях, сърцето ми трепна.“ Тази мома веднага повярва на думите на момъка и през целия ден тя се чувства доволна, щастлива, убедена, че като нея няма друга мома, толкова красива. Една нейна приятелка, като я вижда тъй самодоволна и горда, й казва: „Виж, аз имам в джоба си едно огледало – огледай се в него, за да провериш дали действителността отговаря на думите, които момъкът ти е казал.“ Тази мома отдавна не се е оглеждала в огледало и послушва другарката си. Като се вижда в огледалото, махва го недоволно настрана и казва на другарката си: „Вземи си огледалото назад!“ – Тя била недоволна, защото не се видяла тъй красива, както си въобразила; освен това, като погледнала дебелите си устни, с които мязала на негърка, още повече се ужасила.
Не е лошо, че устните на някой човек са дебели, но дебелите устни говорят за известна деформация в човека. Тази деформация е предизвикана от застой в астралния му живот. Такъв човек е сял градини, ниви, лозя, но няма кой да ги жъне, да ги обработва. Той е започнал да гради къща, но и нея не е довършил. Изобщо всичките му работи са останали недовършени. Хората с дебели устни са малко мързеливи. Такива са и негрите. Ако устните на човека са много тънки, и това не е добре. Има определена мярка доколко устните на човека трябва да бъдат дебели или тънки. Дойде ли тази естествена мярка, енергиите в чувствата на човека са хармонични. Енергиите в чувствата и мислите на човека трябва да се разпределят правилно, за да има естествен изблик в тях. Следователно, ако имате дете с дебели устни, вие трябва да знаете по какъв начин да го възпитавате, за да въздействате на неговите енергии. Ще кажете: „Господ го е създал такова.“ Че Господ го е създал такова, това не подразбира, че и такова трябва да остане. Това дете расте, развива се, намира се в ръцете на своите родители и учители, които трябва да се грижат за неговото възпитание. Майката и бащата имат задача да работят освен върху себе си, още и върху своето дете.
Казвам: всички страдания, изпитания и препятствия в живота на човека целят пробуждане на висшето съзнание в него, т.е. да се роди нещо велико в душата му. Това виждаме в двата примера за Елисавета и Мариам. Първата роди Йоан Кръстител, а втората – Христа – Спасителя на човечеството. Разгледайте тези примери като символи в духовния си живот и ги приложете. Не се спирайте върху буквалното им значение. Ако разгледате тези факти в буквален смисъл, вие ще почнете да изучавате историята за идването на Христа: кога се е родил, как се е родил, и т.н. Нещата лесно се проверяват. Как? – От резултатите им. Ако разгледате резултатите на сегашното християнство например, ще разберете, че има нещо криво в неговите методи. И наистина, стремежите на християните са прави, желанията им – също, но методите, които те прилагат, са криви. Вследствие на кривите методи християнството не постигна това, което можа да постигне. Християните възприеха методите на езичниците, с което внесоха големи заблуждения. Днес християните трябва да коригират своите методи за постижения. Задачата на християнството не седи в доказване съществуването на Бога. Още преди Христа гръцките философи се занимаваха с въпроса за съществуването на Бога. Задачата на християнството беше да се създаде връзка между всички души, за да растат, да се развиват, да се освободят от ограниченията и от робството на греха. Друга главна задача на християнството беше повдигането на жената.
И тъй, всеки от вас трябва да зачене и да роди в себе си пророк като Йоан Кръстител и Спасител на своята душа като Христа. И апостол Павел казва: „Родих ви.“ Ако вземете неговите думи в буквален смисъл, това е невъзможно. Днес само жената ражда. Тогава какво означават думите на апостол Павел? Той подразбира друго: да роди човек нещо велико и красиво в своята душа. Разберете ли раждането в буквален смисъл, вие ще се натъкнете на ред противоречия. При това вие не можете да бъдете и в положението на Мариам. Никоя друга жена не може да бъде в нейното положение, защото явленията в Природата не се повтарят. Във физическия свят всяко явление при дадени условия може да се извърши само един път. Втори път нито условията могат да се повторят, нито явлението може да се извърши по същия начин. В света съществува пълно разнообразие. Обаче всички стремежи и желания на човека се реализират. Когато не се реализират желанията и стремежите на хората, те живеят във физическия свят. В Божествения свят обаче всички желания се реализират.
И тъй, съществува един свят, в който радостите са реални, а скърбите – привидни. Този свят е светът на ангелите, на светиите, на съвършените същества. Този свят е Божественият. Съществува и друг свят, в който радостите са привидни, а скърбите – реални. Той е физическият свят. Човек може да живее в Божествения свят, ако има абсолютна, положителна вяра в себе си. Имате ли тази вяра, вие ще възкръснете. Силна ли е вашата вяра, ако тя не може да ви възкреси? Ако вие носите като Крали Марко нож, запасан на пояса си, и не можете с него да отсечете една сламка, какъв нож е той? Остър, здрав нож е този, с който, като докоснете само някой голям камък или някоя канара, тя да отхвръкне на разстояние. Остър нож е този, с който при един замах само отрязвате дървета, дебели по два метра. Какъв е вашият нож? – Вие ударите с него една сламка, и ножът ви отхвръква настрана. Не е здрав, не е направен добре вашият нож. Вие с вашата слаба вяра представлявате такъв нож, който лесно се чупи.
Ние говорим за силна вяра, която всичко преодолява. Вяра, която не може да се справи с мъчнотиите в света, не е нито Крали-Марковият нож, нито ножът на някой ангел. Когато някой ангел простре ножа си по движението на Земята, тя се отдалечава от него, заобикаля го. Отдалечаването на Земята от ножа на ангела учените наричат отклонение на Земята. Когато някой ангел иска да опита силата на своя нож, той го проверява по отклонението на Земята. Колкото повече се отклонява Земята, толкова ножът на ангела е по-силен. Щом забележи отклонението на Земята, ангелът вече не прави втори опит.
Казвам: вие се нуждаете от мощна, силна вяра, за да преминете благополучно пътя, по който се движите. Цялата Земя да се преобърне, вие трябва да имате вяра, че светът, в който живеете, е изправен, и не може да ви се случи нищо, което да скъса връзката ви с живота. Няма сила в света, която може да ви отклони от пътя, освен вие самите. Двата примера с Елисавета и Мариам нека ви бъдат като образци в живота. И вас един ден ще ви посети вашият ангел, но гледайте да не онемеете. Ако онемеете, и това не е лошо, защото казано е, че мнозина ще онемеят, като видят Бога, но ще знаят, че вярата им е слаба. И като са неми, идеята им пак ще се реализира. При това Мариам имаше голямо изпитание. Йосиф искаше да я напусне, усъмни се в нея, но дойде един ангел при него и му каза: „Това, което Мариам е заченала, е от Духа Светаго. Вземи жена си и иди в Египет!“ Ако и вие сте верни на Божественото във вас, Ангел Господен ще дойде и ще уреди всичките ваши мъчнотии. Вие ще минете през огън, без да падне косъм от главата ви.
Това е истинско учение, това е истинска религия, защото почиват на здрава, положителна, изпитана вяра. Само такова учение може да осмисли живота на човека; само това учение развива душата и укрепва духа на човека, като реализира всички негови възвишени мисли и желания за служене на Бога. Няма по-хубаво нещо от това, да служи човек на Бога. Първото нещо в света е да служим на Бога, а после – на хората; първо да обичаме Бога, а после да обичаме и хората. Първо ще започнем от Бога и после ще дойдем до хората. Тази е задачата на Новото учение: да започнем отгоре и да свършим долу. Като свършим работата си долу, пак ще се качим горе, ще завържем двата края и ще образуваме една колесница, като тази на свети Илия, с която ще се възнесем на Небето. Значи пред вас седи реализирането на една велика задача.
Казвам: и вие, за да постигнете великия идеал на своята душа, трябва да намерите тези три неща. Великото не се постига по обикновените пътища, по които хората вървят; великото не се постига и с обикновените умове и сърца, с които съвременните хора се домогват в живота; великото не се постига и с обикновените мерки, с които съвременните хора мерят нещата. Това, с което съвременните хора си служат, то е само предисловие към великото, което е разрешено за другите същества, но за вас чака само момент, за да ви се изяви. Засега тази задача за вас не е разрешена още, но разреши ли се един ден, вие ще изпитате в душата си небивала дотогава радост. Казвате: „Ние искаме да знаем как ще постигнем това.“ С този ум, който имате днес, вие не можете да знаете тези неща. Защо не може и не трябва да ги знаете с този ум, ще ви обясня това със следния пример. Един турски ходжа се молил на Господа да просвети ума му, за да научи и разбира всичко, каквото се съдържало в Корана. Той се молил на Бога: „Господи, 40 дена наред ще постя, само да ми помогнеш да разбирам всичко, което е писано в нашата свещена книга.“ И наистина, той постил 40 дена, след което придобил големи знания. Обаче тези знания му допринесли толкова много страдания, че той започнал пак да се моли на Бога: „Господи, 400 дена ще постя, но моля Те, помогни ми да забравя всичко, каквото съм научил!“ Следователно ние не трябва да бъдем като този ходжа – да искаме да придобием всичкото знание за 40 дена, за да не става нужда после да постим 400 дена, за да забравим това знание, което сме придобили.
Казвам: всеки ден човек трябва да придобива толкова знания, колкото е способен да възприеме и асимилира. Всеки ден носи своето благословение.
И тъй, две неща ще имате предвид: когато ангелът ви посети, вие трябва да бъдете готови да го изслушате и разберете; след това гледайте да не се усъмните. По-нататък Бог ще се погрижи за Своето.
17 август 1930 г., Второто рилско езеро
Най-често използвани думи в беседата:човек, може, живот, има, хора, свят, земя, казва, вяра, природа, бог, разбира, смисъл, ангел, желание ,