Най-често използвани думи в беседата:човек, може, има, хора, всички, бог, живот, закон, всичко, иска, закони, говори, начин, свят, могат, съзнание, каже, себе ,
Това, което сега ви говоря, е потребно, за да можете във всеки даден момент да схващате, какви постижения имате и какви можете да имате. За тази цел човек трябва да изучава тялото си, мозъка, сърцето си.С една дума, човек трябва да изучава всички свои органи, заедно с функциите, които те изпълняват.Човек трябва да изучава себе си, както земеделецът изучава земята, която обработва. Когато земеделецът погледне земята, той знае вече, какво може да роди тя: жито, царевица, ечемик, ръж, боб или друго нещо. И вие знаете, какво може да излезе от вас, но всякога не излиза според това, което знаете. Какво се изисква от дадена почва, за да роди тя боб или други растения? –За да роди боб, почвата се нуждае от известни елементи. Същото може да се каже и за човека: за да излезе от него това, което се очаква, той трябва да съдържа в себе си съответни елементи. Ако няма тези елементи в себе си, желаните плодове не могат да се родят. Ето защо, ако човечеството иска да постигне своите идеали, то трябва най-малко хиляда години да прекара в покой, в пасивно състояние, без стремежи, за да складира в себе си нужната за това енергия и после да започне работата си. По-голяма част от човечеството представя инертни, недеятелни хора, които седят и само искат, желаят да им се дава на готово. Другата част от човечеството работи, проявява усилена деятелност, изкарва много, без да мисли, как ще пласира стоката си. Ако хората произвеждат много стока, а няма пазар, на който да я пласират, каква полза имат от своята работа? Ако цели 20 години наред само мислите, и по този начин приготвите голямо количество умствена енергия, къде ще я пласирате? Вие ще се видите в чудо, къде и по какъв начин ще пласирате тази умствена енергия, която сте събирали цели 20 години. Да допуснем, че след 20 години хората ще се разбират и няма да имат нужда от закони. Можете ли да предскажете, как ще се уреди животът?
И тъй, като говорим за разумния живот, ние имаме пред вид Божественото начало, което работи у всички хора. Това начало се проявява дотолкова, доколкото хората са разумни. Когато хората са опърничави, своенравни, друг закон действува между тях. Какъв е този закон? Който не е изпълнил великия Божи закон, той е разбрал обратния закон–законът на света. Една майка накарала детето си да чете „Отче наш". – Не искам да чета „Отче наш".– Чети молитвата! – Не, по никой начин нима да чета „Отче наш". – Тъй ли? Майката излязла от търпение, вдигнала детето си във въздуха и после го хвърлила на земята. – Олеле, майчице, ще чета „Отче наш." Защо детето не искало да чете „Отче наш", когато майка му го молила, а щом го вдигнала високо във въздуха и го ударила в земята, веднага се съгласило да чете молитвата? По същия начин и природата постъпва с хората. Като види, че някой човек не иска доброволно да изпълни Божия закон, тя го хваща, вдига го на високо и после го тръшка на земята. До това време той не е бил готов да изпълни Божия закон, но щом се види в ръцете на природата, веднага се съгласява да изпълни всичко, каквото тя му заповядва. След това започва да чете „Отче наш."
Следователно, бъдещето на всеки човек зависи от изпълняването на тези велики закони. В тези закони са предвидени нуждите, които човешкият организъм има. В тези закони са предвидени силите, с които човешкият организъм трябва да разполага. Който изпълнява тези закони, той може да се справи с всички мъчнотии, с всички страдания и изненади в живота. Представете си, че срещате човек с оръжие в ръка, който се готви, заради парите ви, да стреля срещу вас. Какво трябва да правите? Понеже сте човек, който разполага със сили и знание, вие веднага изваждате една спринцовка от джоба си и нацърквате срещу него една течност, която предизвиква кихане.От силната течност, очите на този човек започват да сълзят. Той киха, кашля и, без да иска, изпуща оръжието от ръката си. По този начин вие се освобождавате. Или, минавате през една гъста гора. На пътя ви се изпречва една голяма мечка. Веднага вадите от джоба си един особен прах, който също така предизвиква сълзене на очите и кихане, и мечката отстъпва, отказва се да ви напада. Съвременните хора говорят за войни, за убийства. Какъв смисъл има във воините? Ако е въпрос да победите неприятеля си, това е лесна работа. Ще извадите спринцовката с особената течност от джоба си и ще пръснете от нея в лицето на този или онзи офицер или войник. И той, иска не иска, ще отстъпи, ще се върне дома си като герой. Какво по-хубаво от това? Има ли смисъл да ходят хората на война, да се осакатяват, да отсичат ръцете или краката си, и в края на краищата да останат инвалиди за цял живот? Това не е никакво геройство. След всичко това тези хора ще се хвалят, че туй направили, онуй направили. – Не, нищо не са направили, но са се осакатили. Чудно нещо! Същите тия хора се молят на Господа, искат да им каже, какво да правят. Когато Този велик Баща им нашепва, какво да правят, те Го молят да благослови оръжието им.
Като става въпрос за греховете на хората, ние се натъкваме на въпроса за прераждането. Някои хора вярват в прераждането, а други не вярват. Когато хората се запитват, защо страдат, ние им отговаряме по два начина. На онези, които вярват в прераждането, казваме, че страданията им не са нищо друго, освен последствия на онези грехове и престъпления, които са вършили в миналото. На онези, които не вярват в прераждането, казваме, че страданията им са последствия от греховете на техните деди и прадеди. Както внуците и правнуците наследяват богатствата на своите деди и прадеди, така също, без да желаят, те наследяват и техните загуби – последствията от техните грехове и престъпления. Питате: Защо едни хора вярват в прераждането, а други не вярват? Да се задава такъв въпрос, то е все едно да се пита: Защо слънчевата светлина минава през някои вещества лесно, а през други не минава? Много просто: свойствата на някои вещества са такива, че могат да пропущат през себе си слънчевите лъчи, а някои вещества не могат да ги пропущат. На същото основание, онези същества, които са завършили еволюцията си, знаят своите прераждания, четат ги като на книга. Тия пък, които не са завършили еволюцията си, нищо не знаят за своите прераждания. В това отношение те са слепци. Следователно, пред тях стои велика наука – да изучават живота си. Те трябва да изучават живота си, да знаят, отде са дошли и къде отиват. Ако ги питате, отде са дошли и къде отиват, те нищо не могат да отговорят.
Следователно, който може да разшири съзнанието си, той дохожда до положение да гледа на смъртта спокойно, без никакъв страх, вследствие на което и смъртта нищо не може да му причини. Има хора, които, при заминаване за онзи свят, са така спокойни, като че заминават за Берлин, за Лондон или за Париж. Някои вярват в съществуването на друг свят, а други не вярват или се съмняват. Какво постигат със съмнението си? Съмнението може да изпъкне на всяка крачка. Например, срещате един млад, жизнерадостен, способен човек и слушате да ви разправя, какво може да постигне, какви стремежи и идеали има той за в бъдеще. Обаче, като дойде до 40, 50, или 60 годишната си възраст, той вижда, че не е постигнал желанията си и казва: Нищо не излезе от мене. Колкото по-стар става, толкова повече се обезсърчава и започва да се съмнява. Ако някой доживее до дълбока старост, 100 – 120 години, той вижда, че нищо не е направил, т.е. не е постигнал своя идеал.
Един материалист казваше, че след като напусне земята, ще влиза между цветята, в изворите, в дърветата – навсякъде ще обикаля. Като влезе в някой цвят, който мирише хубаво, всички ще го милват, ще го миришат, ще му се радват. Следователно, и най-лошият човек, като стане цвят, който хубаво мирише, всички ще му се радват. Ще кажете, че това не е правилно вярване. Кое вярване е правилно? Когато някое цвете мирише, това показва, че то има развито съзнание. Цветето цъфти, защото иска да се хареса. Птичката шари, пъстри перцата си, защото иска да се хареса. Това показва известна степен съзнание. Значи, дето има живот, там се проявява известна степен съзнание, и то според развитието на даденото същество.
Съвременните хора не могат да се разбират и се чудят, коя е причината за това. Съберат се двама-трима души на едно място – не се разбират. Съберат се десетина души, още повече не се разбират. Колкото повече се събират, толкова по-малко се разбират. Защо? – Защото съзнанието им не е еднакво нагласено. Съберат се един англичанин и един българин, пак не се разбират. Ще кажете, може би, че те не се разбират поради езика, не говорят на един и същ език. – Не, причината за неразбирането на хората седи изключително в разногласието между съзнанията им. Обаче, ще дойде ден, когато нивото на тяхното съзнание ще се регулира, ще дойде в съгласие, и те ще разберат, че между англичанина и българина има допирни точки. Същото ще стане и с езиците. Ако дойде един гениален българин, той ще преведе всичко на английски; и ако дойде един гениален англичанин, той ще преведе всичко на български. Вземете, например, думата любов на български, на английски и на немски език. Тя има един и същ корен в различните езици, но се различава само в произношението си, което се дължи на по-малкото или по-голямото количество вибрации в думите.
Следователно, ако човек дойде до своето първично състояние, той ще започне да произнася думите така, както някога ги е произнасял. Днес хората не говорят правилно. Езикът им е изопачен. Съвременните народи трябва да се заемат да изправят езика си. Има думи в човешкия език, които имат двояко значение. Как ще се справите с една дума, която има две-три значения? Всяка дума трябва да има само едно значение. При това, трябва да имаме такава наука, която да не извъртва нещата логически, да вадим криви заключения. Защото истината не зависи от заключенията, които правим, но заключенията трябва да излизат от истината. Нашата мисъл трябва да бъде така построена, както истината изисква.
Казано е, че Бог създаде света. За кого е създаден светът: за нас или за Бога? Ние ли да живеем, или Бог да живее? Помнете следното: Светът не е създаден за хората. Ако светът, наистина, беше създаден за хората, те щяха да живеят, нямаше да умират. Щом умират, това показва, че светът не е създаден за тях. След всичко това ще дойдат някои да убеждават хората, че светът е създаден за тях, те да живеят. – Не, светът е създаден за съвършените същества, които изпълняват Божия закон. Всички останали същества, които не изпълняват Божия закон, живеят по благодат, от трошиците на съвършените същества.
Следователно, всеки човек трябва да се запознае поне с един от видните професори на природата, който да му помогне в трудните моменти на неговия живот. От познанството ви с професорите на природата зависи вашето повдигане. Като се ползуват от тяхното познанство, мнозина изпадат в заблуждение и казват, че имали някакво откровение. – Не, школата на природата, с нейните видни професори, е научна школа, основана на трезва, съзнателна работа, а не на сънища и откровения. Сънищата на пророка се различават от тия на обикновения човек.Виденията на пророка се различават от тия на обикновения човек. Има разлика между сънищата и между илюзиите, изобщо. Някой сънува, че му казват на сън, че точно след един час приятелят му ще дойде и ще му донесе една кошница ябълки. И така става. Точно след един час някой звъни на вратата. Става от леглото си, отваря вратата и вижда приятеля си, с една кошница ябълки. Друг някой сънува, че еди-кой си ден, еди-кой си час ще му донесат една кошница грозде. Наистина, на този ден, в точно определения час пристига в дома му човек, който носи една кошница грозде. Ще кажете, че това са съвпадения. Може да са съвпадения, но верни съвпадения, а не илюзии. Ще дойде някой при вас, да ви гледа на кафе и ще каже, че след един ден ще получите отнякъде много пари. Вие повярвате и започвате да чакате. Минава ден, минават два, три, десет и повече дни, но никакви пари не се получават. Ще дойде друг някой да ви гадае на боб. Каквото ви каже, обаче, няма да се сбъдне. Така всеки може да гадае и на кафе, и на боб, и на карти. Всеки може да каже нещо, което да не се изпълни. Живата наука почива върху истински, положителни знания и закони, опитани и проверени, а не на гадания.
Съвременните християни са забравили живата наука и си служат с предположения, с хипотези. Те казват: Когато отидем на онзи свят, тогава ще научим Божествената наука. – Не, ако в този свят не научите тази наука, в онзи свят никога няма да я научите. Ако днес учите, и утре ще учите; ако днес не учите, и утре няма да учите. Ако здравето ти днес се подобри, и утре ще има условия да се подобри; ако днес не се подобри, и утре не ще има условия за подобряване. Следователно, за да има постоянно повдигане в живота, постоянен прогрес, хората трябва да изменят методите на възпитанието, да се възпитават по нов начин. Засега те си служат повече с отрицателни методи. Слушате някой да казва, че в света има много лъжи, много неверни работи. – Да, в света има много лъжи, но има и много истини; в света има много неверни работи, но има и много верни работи. Ние сме за вярните неща, за истините. Ние сме за онова, което може да внесе мощ в човешкия дух. Светът се нуждае от силни хора, от работници. Всички хора желаят изправянето на света, но светът, сам по себе си, не може да се поправи. Когато някоя държава иска да отвори война, тя се нуждае от ред материални средства: пари, пушки, топове, картечници – различни оръжия, различни снаряди. Също така и за разумния живот се изискват различни снаряди, като органи, с които той ще си служи. Това няма да стане в един ден, но дълго време трябва да се работи в това направление, да се добият нужните средства. Ама докато се дойде до разумния живот, трябвало да се мине през големи страдания – това е друг въпрос. Без страдания няма никакво растене, никакво развиване. Затова, именно, е казано в Писанието: „Призовете ме в ден скърбен, и аз ще ви се изявя, ще ви помогна."
Значи, от една страна се дават страдания на хората, а от друга – помощ. Въпреки това, хората често изпадат в особено противоречиви положения: молят се на Бога, но ни глас, ни ослушание на техните молитви. Да допуснем, че според закона на необходимостта някой човек е хванат и турен в затвор. Той подава заявления ту до един, ту до друг министър, моли се да го амнистират. Защо този човек не се помоли на Бога, на Първата Причина в света и от нея да иска освобождаване? Духовенството казва, че вярва в Бога. Защо тогава те не се молят на Бога за освобождаването на този или онзи човек, а трябва да се молят на министри, на държавници? Молете се на Бога, Той ще ви помогне. Такъв пример имаме с апостол Петър, който бил освободен по един чуден начин. Когато апостол Петър бил затворен, стотина братя и сестри се молили усърдно на Бога за него да бъде освободен. Като отговор на тяхната молитва, от невидимия свят бил изпратен ангел, който влязъл в затвора, бутнал оковите на Петра и казал: Скоро излез вън! Когато една държава създава много закони и съгражда много затвори, това показва, че тя не е високо културна. Колкото по-малко закони и затвори има една държава, и колкото по-добре се разбират гражданите й помежду си, толкова по-културна е тази държава. Същото може да се каже и за веруюто, за убежденията на хората. Когато едно верую, или едно убеждение се приема от хората без закон, то е толкова по-трайно. Някои казват, че за приемане на някаква религия, трябвало да съществува закон.–Не, религията трябва да бъде написана в душата на човека. Престъпление е да се пишат закони за подкрепа на религията. Писано е в закона: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила." Какъв друг закон, освен този, може да се напише? Ще кажете, че трябва да се създаде закон за поддържане на религията. Ако човек не люби Бога, какво може да направи и да изпълни? Който люби Бога, той всичко може да направи; който не люби Бога, той нищо не може да направи, нищо не може да изпълни. Вън от любовта към Бога нищо друго не съществува. Вън от Бога не съществуват нито черкова, нито служители Божии. Това се отнася не само за служителите на Бога, но за всички хора.
И тъй, първият важен закон е любов към Бога. Казвате, че някога все ще възлюбите Бога. Кажете ли така, това значи, че никога няма да Го възлюбите. Някога, това подразбира сега. Да се отлагат нещата за някакво бъдеще, това не е никаква наука, никаква философия. Когато някои хора казват, че не вярват в Бога, те сами се лъжат. Съзнателно или несъзнателно, всички хора вярват в Бога, вярват в живота. Щом живеят, това показва, че те вярват в Бога. Страданията на хората, изпитанията на държавите, сиромашията, болестите, земетресенията, наводненията, всичко това говори за разумно, вътрешно отклоняване от първичния закон – от любовта. Днес майките и бащите не са здрави, вследствие на което и децата не могат да бъдат здрави. Нито външните, нито вътрешните условия са благоприятни за раждане на здрави, силни деца. Въпреки това хората казват, че родът трябва да се поддържа. Родът трябва да се поддържа, но правилно. Когато птичката иска да мъти яйцата си, тя предварително си прави гнездо. А съвременният културен човек решава да се жени, без да си е направил гнездо, без да си е съградил някаква къща. Бъдещата държава трябва да поеме грижата за младите върху себе си. Щом двама млади решат да се женят, тя трябва да им направи две стаи и кухня. Иначе, какво ще правят без къща, да ходят от едно място на друго, да ги пъдят хората? Днес, и да иска държавата да вземе участие в живота на младите, тя няма никаква възможност: няма пари, няма материални средства, които да остави на разположение на младите. Ако България рече да задоволи нуждите на младите хора, трябват й стотици милиона лева. Но това не е същественото за живота. Има нещо по-важно в човешкия живот от направата на една къща. Най-важното за човека, и за младия, и за стария, е придобиване на любовта. И тъй, след като говорим за новото разбиране на Бога, вие пак се връщате към старото. След като знаете, че Бог се е явявал на пророците преди две, или три хиляди години, дохождате до днешните времена и казвате: Днес Господ не говори на хората. Казвам: Ако е вярно, че Господ сега не говори на хората, и в миналото не е говорил. И ако сега не говори на хората, и в бъдеще няма да им говори. Обаче, ако Господ в миналото е говорил на хората, и днес им говори, и в бъдеще ще им говори. Ако сега им говори, и в миналото им е говорил, и в бъдеще ще им говори. Така седи въпросът. Всеки човек може да провери тази истина. Щом я провери, той ще разбере, говори ли Господ на хората, или не. За кой Господ говорим ние? Не за Господа на заблужденията и на лъжите, но за онзи Господ, Който отваря сърцата на богатите към сиромасите, за Единния Господ, Който смекчава сърцата на хората, кара ги да се вглеждат в страданията на своите братя, да се примиряват помежду си. Единственото нещо, което примирява хората помежду им, това е Божественото начало у тях.
„Не дойдох да разруша, но да изпълня великия Божи закон." Сега и аз ви казвам, че няма да се минат десет години, и всички разумни хора от целия свят, на които съзнанието е пробудено, ще си подадат взаимно ръка за обща работа. Всички добри хора от Америка, от Англия, от Германия, от Франция, от Испания, от Италия, от Китай, от Япония, изобщо, от всички краища на света, са решили в продължение на десет години да направят един опит. Какъв ще бъде този опит? Той представя нова програма за света. Когато всички добри, съзнателни хора си подадат ръка за обща, велика работа, заедно с тях и вие трябва да вземете участие, да се присъедините към общото, както малките притоци се втичат в голямата река, или в морето. – Ами какво ще стане с нас? – Не гледайте тъй дребнаво на въпроса. Това, което добрите хора вършат в света, то е за благото на цялото човечество. Този е начинът, по който човечеството може да се избави от голямата катастрофа, която виси над главата му, както и над цялата земя. Знаете ли, каква катастрофа виси над цялата земя? Ако опитът излезе сполучлив, катастрофата ще се размине; ако опитът не излезе сполучлив, тогава ще имате най-хубавото забавление, каквото светът някога е виждал. У онези, които разбират законите, веднага ще се яви желание да работят; онези, които не разбират закона, ще кажат, че тази работа е страшна. – Не, не е страшна тази работа.
Христос дойде на земята преди две хиляди години, с цел да спаси света от катастрофата, която се готвеше на времето. Той успя да го спаси, вследствие на което катастрофата се отложи. Днес разумните, добрите хора в света правят опити да отложат предстоящата катастрофа. По който и да е начин, светът трябва да се оправи. По стария начин не може вече да се живее. За в бъдеще трябва да се живее според закона на Божията Любов. Животът трябва да се поправи във всички свои области. И тогава, като срещнете човек, който върши някакво престъпление, смело можете да му кажете: Не прави това нещо!Не е позволено на човек с четири факултета да върши престъпления. Ако срещнете някой виден музикант, който свири в един локал за няколко хиляди лева, можете да му кажете: Приятелю, не продавай изкуството си толкова евтино. Иди на друго място да свириш. Срещате някоя мома, която търси някой млад момък, да се ожени за него. Или, срещате млад момък, който търси някоя мома, да се ожени за нея. Това са банални работи. Нека младата мома намери един момък, който е отчаян от живота, и го спаси. А сега, момата се облякла хубаво, момъкът се облякъл хубаво, тръгнали да се харесват. Това е атавизъм. Ще видите, че два-три месеца след женитбата им, той седнал на една страна, тя – на друга страна – сърдити. При това положение ще родят синове и дъщери, че ще процъфтят. Не е този пътя, по който хората трябва да вървят. Любовта изисква, като обичаш някого, през целия си живот да не му кажеш една горчива или неискрена дума, и никога лицето ти да не се навъси срещу него. Ще кажете, че сте готови да се жертвувате за любовта. Който е готов да се жертвува, той прави всичко това заради любовта, заради Бога. Той знае, че Бог живее у него. Ние трябва да вземем за основа на живота си следния принцип: ако се стремим да любим Бога, въпросите на нашия живот са разрешени; ако се стремим себе си да любим, или другите да ни любят, въпросите на живота ни ще останат всякога неразрешени. Единственото разрешаване на въпросите се заключава в това – да любим Бога, да любим Божественото в себе си. Само по този начин ще дойдем до истинското, до правилното разрешаване на въпросите. Тогава ще се създадат нови държави, нови майки и бащи, нови братя и сестри, нови управници и свещеници.
„Не дойдох да разруша закона, но да изпълня". Единственото нещо, с което можете да занимавате умовете си, когато останете свободни, е да си кажете: „Не дойдох да разруша, но да изпълня Божия закон". Изпълнението на този закон е в състояние да ви повдигне като хора. Не се спирайте върху това, кой как изпълнява, но всеки да каже в себе си: Аз дойдох в България да изпълня Божия закон. И ако всеки за себе си каже така, великият опит ще даде такива добри резултати, каквито очакваме. В този опит седи спасението на човечеството.
20. Беседа от Учителя, държана на 16 юни, 1929 г. София. – Изгрев.
Най-често използвани думи в беседата:човек, може, има, хора, всички, бог, живот, закон, всичко, иска, закони, говори, начин, свят, могат, съзнание, каже, себе ,