От книгата, "Вехтото премина", Сила и Живот, т.4, Девета серия (1926–1927)
Първо издание 1931 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето
От книгата, "Вехтото премина", Сила и Живот, т.4, Девета серия (1926–1927)
Издание на ИК "Жануа'98", 2011 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето
„Някой си человек имаше двама синове".Защо този човек имаше двама, а не един син? Изобщо, човешкият живот започва с принципа на числото две. Двойката представя човека, изразен на физическия свят. Двамата синове представят цялото човечество. От памтивека те се ширят по земята. Единият все обещава да изпълни волята на баща си, но не я изпълнява, другият пък отрича да я изпълни, а после се разкайва и я изпълнява. Главното е, че този баща имал двама синове. Единият син. представя творческия принцип в човешката душа, този принцип твори. Другият син представя съграждащия принцип, т. е. принципът, който гради. Следователно, когато животът не се развива правилно, когато се явява някакво затягане в него, това се дължи на факта, че тези два принципа не действуват едновременно.
Сега, ако някой от съвременните проповедници би говорил върху този стих, той би обърнал внимание главно върху послушанието. Обаче, когато Христос е изказал този стих, Той е гозорил още много неща, които не са писани в Евангелието. Проповедникът ще каже, че единият син послушал баща си, обещал да изпълни волята му, но не я изпълнил; другият не послушал баща си, отрекал се да изпълни волята му, но после се разкаял и я изпълнил. Той ще развие тази тема по всичките правила на хомелетиката, т. е. по всички правила на науката за проповедване. Според съвременните проповедници, който не е учил хомелетиката, той нищо не знае.
И тъй, тези две положения – на послушание и на непослушание – съществуват в човека.Те са две мощни разположения, две мощни състояния, прилещи на човешкото съзнание. В този смисъл човешкото съзнание често се раздвоява. За такъв човек се говори и в Писанието: „Двоеумният човек е непостоянен във всичките си пътища".Значи, под думата „двоеумен" се разбира човек, който е раздвоен в съзнанието си.Какво лошо има в това, човек да бъде раздвоен?Да се раздвои човек в съзнанието си, това подразбира да разпредели работата си. Запример, ако един учител преподава по музика и минава за добър музикант, той едновременно не може да преподава добре и рисуване. Следователно, един учител не може едновременно да преподава два предмета по един и същ начин. Ако по единия предмет е специалист, другият предмет ще бъде по-слабо застъпен. Има предмети, които не си съответстват. Може ли, например, учителят по музика да преподава еднакво успешно и по земледелие, или обратно – учителят по земледелие да преподава музика? Може ли той да оре и да свири еднакво добре? Орачът не може да бъде музикант. Овчарьт, обаче, може да бъде музикант. Той верви цял ден подир овцете и свири, и пее. Аз употребявам думата „овчар" и в преносен смисъл. У човека има мисли, които мязат на овците. И ако той знае, как да ги пасе, те ще му донесат големи богатства.
Съвременните хора имат материалистически разбирания за живота. Те очакват всички блага да им дойдат отвън, да капят пред тях като круши. Обаче, човек трябва да знае, че всички плодове, които капят от дърветата, не са здрави. Всеки плод, който сам окапва, той или не е узрял, или е червив. Здрав плод е този, който и ветър да го брули, пак не окапва, но чака да дойде господарят му, и сам да го откъсне. Всички други плодове, които окапват от дървото, преди още да е дошъл господарят, са хилави. На същого основание всеки чозък, който пада на земята от най-малкия ветрец, и той е хилав. Някой казва: аз имам идеал, вярвам в Бога. – В Бога вярва, но при най-малката буря на земята се събаря. Питам: как е възможно, ти, този велик герой, който едно време седеше отгоре на дървото и разискваше, сега се търкаляш на земята? Аз говоря на научен език, не говоря по форма. Разбиране се изисква сега от хората. Днес едни хора се занимават с минералогия, други с ботаника, трети – със зоология, четвърти – с антропология и т. н. Питам, обаче: какви са, например, дълбоките разбирания на минералога за скъпоценните камъни? Някой минералог ще каже, че забележителното у скъпоценните камъни е това, че те се явяват в хубави кристални форми. Може ли този минералог да каже, коя е била интимната мисъл на природата, когато е образувала кристалите? Той ще каже, че природата не е имала никаква интимна мисъл при образуване на кристалите. Те са се образували по силата на някакви външни, механически условия. Не е така. В живата разумна природа има не само механически, но и разумни сили. Казвате: въможно ли е минералозите да не знаят тези въпроси? Да питате така, то е все едно да мислите, че и свинята, която яде окапалите плодове, знае, кой е създал самите плодове. Свинята взима плода от земята, изяжда го и нито знае, нито се интересува, кой го е създал, как го е създал и т. н. Свинята казва: който е създал плода, той да му мисли. Моята работа е само да ям. Питам: каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала растенията? Каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала животните? И най-после каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала човека? Това е задача на философията, от която зависи живота на хората. Ако хората бяха разбрали, какво нещо е минералогията, те биха избегнали много нещастия в своя живог. Ако те бяха разбрали, какво нещо е ботаниката, зоологията, и ред още науки, те биха избегнали много нещастия в живота си и много блага биха спечелили. Ако те бяха разбрали, какво нещо е психологията, великата наука за човешката душа, те биха избегнали много нещастия в живота си. Питам: защо природата, като е създала скъпоценните камъни, ги е заровила така дълбоко в земята, а не ги е турила някъде на повърхността? Ще кажете, че това е някаква случайност. Обаче, случайността е закон на рационалните числа. Тъй щото, случайността е рационално число, което седи извън границите на земния живот. Случайността е движение, което не се определя от законите на земята. Тя излиза от орбитата на земята, а същевременно влиза в нея, както някоя отсечка излиза от линията и пак влиза в нея. Отсечката излиза от орбитата на някоя линия, а вие казвате за нея, че тя случайно е попаднала в дадената линия.
Как е възможно да е попаднала случайно? Как ще си обясните тогава следните научни положения: има комети, които всеки ден минават през слънчевата система; има други категории комети, едни от които минават през слънчевата система само по един път през 2 000, или 3 000, или 10 000, или 100 000 години, а някои минават дори само един път през милион години. Какво ще отговорите за тези научни данни? Ще кажете, че те са предположения. Възможно е да са предположения, но и математиката си служи с предположения, с допущения. Запример, някой математик иска да докаже, че дадено число е функция на друго число. И той предполага едно, предполага друго, докато най-после докаже това, което го интересува. Така и в живота предполагат, че някой човек е прост или не е прост, или че някой човек е умен или не е умен и най-после се убедят в това, което ги интересува.
Сега, въпросът не се отнася до познанието. Познанието представя сенки на живота. Хубаво нещо са и сенките, но те представят големи изненади за влюбените хора. Каква по-голяма изненада има за хората от тази, когато сънуват, че са намерили големи богатства, с които могат да разполагат, както искат, а сутринта, като се събудят, виждат, че всичкото богатство пред тях изчезва? През нощта те са били радостни, весели, богати, а на сутриньта стават тъжни, бедни. Казвате: кой създаде тази илюзия? Илюзията е закон на случаиността, и затова, понеже не спада към земния живот, тя е реалност на един възвишен живот. Ако наричат музиката илюзия, тя е такава за рибата, например, която не може нито да свири, нито да пее. Следователно, невъзможното за рибата е възможно за разумния човек. Някой мисли, че като стане сутрин и се изправи на краката си той има право вече да разрешава важния въпрос за съществуването на Бога и да се произнася, че Бог съществува, или не съществува или пък, че някои неща съществуват на земята, а други не съществуват. Възможно е известни идеи да не съществуват в границите на човешкия живот, но те съществуват извън границите на човешкия живот.
Сега, като се говори за кристалите, да допуснем, че всеки кристал представя велик закон за оформяване или проявяване на човешкото съзнание на земята. Щом е така, трябва да приемем, че всички закони са нагласени според кристалите; оттук ние си обясняваме, защо едни хора обичат едни скъпоценни камъни, други хора обичат други и т. н. От обичта и разположението на човека към един или друг от скъпоценните камъни се съди за произхода на неговото съзнание, или за степента на развитието на неговото съзнание.Чрез скъпоценните камъни вие ще намерите, кой човек, някога в миналото е бил бащата на вашето съзнание. Как ще докажете, коя е била ваша майка, или кой е бил ваш баща? Някой казва: знаете ли, че аз съм наследник на еди-кои си родители? – Как ще докажеш това? Ти трябва да докажеш това така, както когато дойде синът, наследник на някой велик цар, каже: аз съм син на еди-кой си цар, имам такива и такива документи, проверете това. Често и природата поставя особени белези на човека, било зад ушите, било на ръцете, или другаде, когато иска да отбележи за някого, чий наследник е този човек. И тогава тя казва: ако у някоя майка, или у някой баща съществува същия белег, както у някое дете това дете е тяхно. Не само по тия белези може да се различават хората, но и по строежа на порите. Какъвто е строежът на порите у майката, такъв е и у сина. Порите на някой хора имат правилни геометрически фигури;освен това, линиите между една пора и друга имат точни математически размери. За да се определят и измерят линиите, както и формата на самите фигури, дали са петоъгълници, шестоъгълници или други някакви, за тази цял си служат със специални за това инструменти.
И тъй, когато се изучават кристалите от окултно или от Божествено гледище, ние не се интересуваме само за произхода на кристалите, но ги разглеждаме като пергаменти, върху които е написана цялата история за развитието на човешкото съзнание. От тия пергаменти бъдещите минералози ще учат. Знаете ли, колко ситно са написани тези научни факти! Знаете ли, какви сложни математически и геометрически формули на велики учени се крият в тия кристали! Големи съкровища се крият в кристалите. И след всичко това някой ще каже: изхвърлете навън тия скъпоценни камъни! Човек не трябва да се украсява с тях! Не, ние трябва да носим скъпоценните камъни и вътре в себе си, а не само външно, и да разберем тяхното съдържание и техния смисъл.
Сега ще направя едно сравнение. Представете си, че срещате човек, който се е научил да чете и пише, разбира знаците на някоя от съвременните азбуки, била тя българска, или латинска и от тия букви може да съставя цели думи и изречения и да разбира техния смисъл. Представете си, обаче, че срещате друго същество, което не познава буквите външно, по техните знаци, но ги познава само по размерите им и така си съставя понятие за техния смисъл. Последното същество си служи с инструменти за измерване на буквите. Питам: кой начин за четене е по-лесен – да познаваме буквите по техните външни белези, или да ги измерваме чрез инструменти? По втория начин постъпват и някои от съвременните учени. От 8 000 години насам те измерват буквата А, разискват върху нея, изучават я. Това значи: съвременните учени знаят, че човек се е изправил на два крака и е започнал да мисли.В мисълта си той се е разделил на два лагера: едни хора вярват, че Бог е създал човека и за създаването му има някаква причина; други вярват, че човек е създаден сам по себе си.Първият процес е механически: Бог взел пръст, вдъхнал дихание в нея и направил човека.А другият процес е механически: човек сам се е създал. И двете теории са правилни. Теорията, че Бог създал човека, е обективна.Когато разумните хора подържат теорията, че човек сам се е създал, те схващат великата идея, че Бог се проявява, именно, чрез този човек.И след всичко това, ще се намери някой да критикува тия хора, които казват, че човек сам се е създал. Той ще каже, че е грешно да се мисли така. Питам: тогава не е ли грешно от страна на някой човек, който поддържа теорията, че Бог го е създал, пък той да ходи да краде, да лъже, да създава неправилни закони и т. н.? Де е правилността на тази теория? Ако, наистина, аз съзнавам, че Бог ме е създал, трябва всичко, което върша, да е по Бога. Всеки, който вярва, че Бог го е създал по механически начин, той мяза на някое малко дете, на което майката дава ябълки да яде, и като ги изяде, отива само да си вземе още ябълки, да си пооткрадне. Онзи пък, който вярва, че човек сам се е създал, по механически начин, мяза на онова малко дете, което само си е посадило някои плодни дървета, но след това чака наготово да му донесат плодове. Да чакате наготово да ви дават, това не е никаква наука. Като говоря по този начин, вие трябва да разглеждате научната страна на въпроса. Казват за някого: този човек разврати света. Питам: кога светът не е бил развратен? Казано е в Писанието: „В грях ме зачена майка ми". Значи, всички хора са родени в грях, а при това казват, че еди-кой си развратил младото поколение. Ако един човек може да разврати цяло поколение, той трябва да е мощен човек, или някакво божество. Не, това е криво разбиране на въпроса. Никой никого не може да разврати. Човек сам се развращава.Който допусне в себе си мисълта, че някой може да го разврати, той е бил играчка в ръцете на този човек. Ако един писател, или един свещеник, или една жена могат да ви развратят, това показва, че вие сте били играчка в техните ръце. В някои мъжки манастири считат за срам и грях да държат около себе си някое женско животно, било куче, котка или друго. При това, в този манастир съществува голям разврат. Някой казва: аз не искам да трупам пари. Те не съставят идеал в моя живот. Обаче, същият човек по цял ден мисли, колко повече пари да събере. Ляга, става, все за пари мисли и един ден, като види, че наближава края на живота му, той казва: Господи, заминавам вече от този свят, но идеите ми не се сбъднаха. За какви идеи говори този човек? Той не е имал никаква друга идея, освен парите.
Казвам: това, което сега говоря се отнася за ония хора, коиго живеят в света на плоскостите. Всеки, който от научно гледище разсъждава извън времето и пространството, той се намира на хлъзгава почва, той няма основа под краката си. Такъв човек се намира в света на плоскостите, дето има изкушения, дето има илюзии. В праволинейния свят няма изкушения, няма илюзии; там има само отношения между две същества. Значи, праволинейните хора могат да се споразумяват по-лесно помежду си. Питам: кои същества са праволинейни в съзнанието си? – Растенията. Съзнанието на растенията се движи само в права линия, затова между тях няма борба. Те се събират по много на едно място. От милиони години насам растенията изучават науката на събирането, и днес те учат хората на това учение. Растенията винаги се събират, те никога не се изваждат. И затова, когато кажат за някого, че не разсъждава право, това показва, че този човек живее в света на илюзиите. Представете си сега един конус, висок 10 метра, и го поставете в света на плоскостите, между същества, които имат съзнание на двете измерения; вместо конус, в техния свят ще се яви един малък кръг. Колкото повече прониква конусът в техния свят, толкова повече се разширява съзнанието на тия същества. Ще кажете, че тези явления нямат нищо общо със съзнанието на човека. Не е така. Ако тия кръгове се разглеждат от едно съзнание на трите измерения, те ще съставят едно цяло. Ако гледате една цев, която има цилиндрична форма, в света на двете измерения, там ще се види само един малък кръг, началото на цилиндъра. Краят на цилиндъра, обаче, няма да се види. Ако нашарите този цилиндър с различни цветове – червени, зелени, сини, виолетови – и го прекарате пак в двуизмерния свят, там ще се види във вид на кръг, който постоянно променя цвета си, като става ту червен, ту син, ту зелен и т. н. Съществата от този свят ще кажаг за кръга: на какво се дължи свойството на този кръг, да променя цветовеге си? Не, кръгът не се измъня, това е илюзия на съзнанието.
Казвам: по същия закон и хората често изпадат в такива илюзии. Изпаднете ли в някаква илюзия, ще знаете, че сте в двуизмерния свят и през вас е минал един цилиндър с различно боядисани кръгове. Ставате сутрин, въздадете цяла фантасмагория в себе си, но не се минават 2 – 3 часа, всичко изчезва. Защо? – Показали са ви един нашарен цилиндър, който после са отстранили от съзнанието ви. След 2 – 3 дни поставят друг такъв цилиндър пред вас. Казвате: кои са причините, заради които природата е поставила този кръг пред мене? Казвам: никакви дълбоки причини няма затова, но някое същество от триизмерния свят е поискало да ви направи едно представление, да се пошегува малко с вас. Това може да стане с всички същества, които живеят в двуизмерния свят.
И тъй, растенията живеят в едноизмерния свят. Каква разлика има между рибата и човека? Рибата се движи в плоскост. Тя има плавателен мехур, с помощта на който се регулира движението й нагоре и надолу. В това отношение човек е една голяма риба, която се движи перпендикулярно на плоскостта на земята.