През 1924 г. въз основа на ред свои и чужди изследвания Шпеман пръв въведе в биологията термина организатор. Организатор е такава част от организма, която определя посоката на развитието на други, по-близки или по-далечни индиферентни части на организма, а неговото действие се нарича индукция. Изследователите констатират няколко организационни центрове в организмите. Например ектодермата в ушната област в гаструлата на тритона е един такъв организатор; като се присади на друго място в същия или в друг организъм, тя ще създаде в съседните тъкани ред органи: нервна тръба, хорда, гръбначни прешлени. Резултатът е сполучлив, дори когато това присаждане става не само върху индивид от същия вид, но и върху други видове; такъв вид присаждания, например между опашати и безопашати земноводни, се наричат ксенопластични.
В някои случаи присадката влияе и организира тъканите на организма, а в други – обратно. У зародиша индукционното действие може да бъде сравнително по-голямо, после с възрастта то може да намалява, и след това пак може да се увеличава – това е доказано експериментално. Когато присадим зачатък от опашката на тритон върху рана на мястото на предния му крайник, то присадката ще даде крайник. Вайс, който прави тези опити, твърди, че влиянието при тях се дължи на действието на динамичното поле. За да личи по-добре динамичното действие, Гьоч избира два вида тип мешести с различно обагрени клетки, а именно две разнообагрени хидри, и с част от тялото на тъмнокафявата хидра пъпкува другата; срастването успява лесно. Понеже пъпката не разполага с достатъчно материал, тя увлича в новите си образувания и тъмнозелените околни клетки, което се вижда от появяването на тъмнозелени части в растящата пъпка – този опит доказва ясно влиянието на растящата пъпка върху околните клетки.
Много опити са правени за установяване на местата на организационните центрове в живите организми и те са фиксирани у тритона, плапарията, прешленестите червеи и др. Например у хидрата са констатирани два главни организационни центъра: единият е перистомата (околоустната част или оралния край), а другият е при основата на хидрата (адорален край). Браун поставя едно пипало с част от перистомата върху произволна точка от тялото на хидрата и присадката организира околните тъкани, като на мястото се появява нова уста с венец от пипала, при което перистомната част действа като организатор върху околните тъкани.
Сега усилено се работи в тази област на биологията от множество изследователи, от които можем да споменем Бауцман, Бранд, Харисон, А. Маркс, Весел, Филатов. От голям интерес е статията „Анализ на организационния център“ на В. Гайниц, намираща се в доклада за четвъртия годишен конгрес на Немското общество за изследване на наследствеността, проведен в гр. Инсбрук през 1924 г. Научните центрове в Германия, които работят върху тези проблеми, са главно два – единият е отделението на г-н Ото Манголд към Вилхелмовия биологичен институт в гр. Берлин и другият е под директорството на Шпеман от Зоологическия институт в гр. Фрибург. Важно е, че научните групи на Шпеман и Манголд са дошли до същите заключения, които изнесоха Лаковски във Франция и Гурвич в Русия, но по съвсем други пътища.
За установяване на организационните способности на долния край (основата) на хидрата са правени ред опити от Бърт, Гьоч, Исаев, Трип, Муц. Един от опитите се състои в отделяне основата на хидрата и предния ѝ орален край, като се разместват техните места. Тогава резултатът е следният: на долния край, където е била основата на хидрата, на мястото на раната се появяват нови уста с венец от пипала. Този опит показва, че една малка, но с голямо динамично действие част от тялото на хидрата, каквато е основата ѝ, може да упражнява влияние не само върху съседните области, но и върху цялото тяло. От друга страна, с този опит се доказва целесъобразността в реагирането на хидрата при новите условия – в случая тя употребява най-малко материали, енергия и време, когато на обратния край се образува венец от пипала. Хидрата прибягва до този целесъобразен начин, макар и това да води до промяна на поляритета – до превръщането му в обратен.
В този случай ние виждаме целесъобразно реагиране на организма към известни външни условия, обаче към такива, каквито не се срещат почти никога в нормалния живот на съответния организъм. Следователно в този случай не е имало време да действа естественият подбор. Знае се, че селекционизмът иска да обясни целесъобразността, която виждаме във формите и функциите на органите, чрез естествен подбор и с това да обясни еволюционния процес. Обаче известно е, че за да може да действа естественият подбор, нужни са ред поколения и време, в течение на което постепенно ще се подбират известни индивиди. Обаче тук не е имало възможност подборът да действа, защото организмът се поставя за първи път при известни условия, при които не се е намирал никога преди това, но пак организмът реагира целесъобразно. Очевидно целесъобразността тук не може да се обясни по механичен начин. Щом имаме налице целесъобразност и тя не се поддава на обяснение чрез подбор, съвсем очевидно е, че имаме работа с психичен фактор. Прякото приспособяване, т.е. приспособяването, при което е изключено участието на подбора, води към приемане на психичния фактор при обяснение на целесъобразността и при еволюционния процес.