Далече на изток, зад широк пояс от виолетови мъгли, се надигаше заревото на новия ден. В дрезгавината на гората наред със стволовете на дърветата се очертаваха силуетите на хора. Високо над пробуждащата се земя блестяха ярки звезди.
В този ранен час всичко в природата се будеше в очакване на раждащия се ден. Когато хоризонтът се позлати, хората вече бяха станали повече. След първия слънчев лъч заедно с приливната вълна на новия ден в далечината се издигна факелът на вечния живот - огненият диск на Слънцето. Малко след това свидетелите на тази грандиозна гледка започнаха утринните си упражнения.
Учителю благи, с какво заслужихме тези дарове -радостта на първия слънчев лъч, богатствата на светлината и силата, които тя вложи в умовете и сърцата ни. Ден след ден заедно с птиците небесни в утринта ние се изправяме пред Господа, смирени пред творенията на безграничната му любов. И ден след ден четем битието на новия ден - Завета Господен.
*
Хубавата небула
Учителя е на крак от най-ранни зори. След като обядва с всички и ни говори до един часа и половина, той отиде в градината, където се проведе разговор в малка група. След това много пъти трябваше да се качва в стаята си и да слиза, без да спре за малка почивка.
Сега е в стаята долу, а часът е десет вечерта. Изпратил е последните си гости и само аз, както често се случва, все още съм наблизо, за да го придружа с поглед и да се прибера едва когато се е качил в горницата.
„ Звездата на Изгрева" видя всичко това, очаквайки с търпение следващите събития. Тя трепна, когато Учителя отново излезе на двора с телескоп в ръце и реши за уместно да го последва. Той насочи уреда към небето, което в този час бе обсипано със звезди. Отначало извърши наблюдения на изток, после на юг и на запад, където небето беше най-интересно. По това време Кокошката прибираше пилците си, Коларят бе тръгнал към своя дом, а Орион сияеше ярко в небесната авансцена - съвършена картина на тържество и радост. Учителя насочи телескопа към това съзвездие, задържа го по-дълго в него, след което ми го повери, за да видя по-отблизо звездния пейзаж.
- Това е най-хубавата небула - каза той.
Аз насочих телескопа към съзвездието и трепнах от възторг, когато то влезе в зрителното ми поле.
Орион наистина беше най-величественото и най-жизнерадостно съзвездие на звездното небе. Тогава за първи път почувствах красотата на живота в пространството и за миг осъзнах, че съм свободна и съм част от един значително по-голям свят.