Който е виждал картината на Борис Георгиев „Странствуващият пастир", може да има една нагледна представа за това, което ще представлява от себе си новият човек. От очите му и от цялото му лице грее сиянието на Божествената Любов — на любовта към всички и всичко. На главата му се вижда маслинения венец на мира, а около него и при него свободно, без никакъв страх са дошли животните, които някога са бягали и са се крили от неговия предшественик. Тук са, наедно, и сокола, кацнал на раменете му, и врабчето, кацнало до главата му, на пътническата му тояга, и дивите кози, издигнали главите си към лицето му и загледали го право в очите с такова мило изражение, като че ли искат да му кажат: „Благодарим ти за всичко, което си направил за нас, благодарим ти за хармонията, която си внесъл в цялата природа, благодарим ти, че ти си нашия по-голям брат, обичащ ни и нежно грижещ се за нас.
И после: гълъбите и орела, мечката и сърните, и всички същества живеят братски в същата хармония, която е царувала в отдавна изгубения и сега наново придобит рай. Далеч, пред сините балкани, над тихата река и боровата гора, се издига Божията дъга — символ на най-после достигнатия вечен мир на земята.
И толкова любов, толкова радост, такова щастие и хармония лъхат от всичко, че човек неволно се пренася там, в това блажено царство, което за сега е все още един далечен, като че ли недостижим блян...
*
А може човек отново да добие това, от което той сам, престъпвайки Божия закон, се е отрекъл. Може да се въдвори наново хармонията, която е царувала никога в живота. Може да се запълни бездната, която е зинала между нас и изгубения Рай!
Как? — Със смирение, търпение, страдания, труд и жертви. Други път няма. Напразно някои мислят с войни или революции, с наука и техника, с нови политически и стопански системи да достигнат коренна промяна в живота на човека. Докато човек не се обнови отвътре, докато той не погледне лице в лице истината на своето минало, докато той не се смири и залови да изкупи своите минали грешки, той няма да достигне осезателно подобрение на своето състояние. Той винаги ще бъде изложен на духовна и материална мизерия, на катастрофи и нещастия.
Главната отличителна черта на новия човек това е колективното съзнание, което се е вече пробудило в него — съзнанието за единство с всичко съществуващо. Новият човек ще казва „ний“, а не „аз“. Той ще мисли, чувства и действува не като една ограничена, затворена в т4сната черупка на егоистичните интереси личност, а като съставна част на едно цяло, като член на един колектив. Егоистичните интереси на отделната личност ще се стопят, ще останат на заден план пред върховните интереси на колектива, които в същност представляват добре разбраните и върховни интереси на индивида. Човек ще заеме в живота показваното му от разумната природа мяcто, също тъй, както една клетка заема своето м4сто и изпълнява своята длъжност в организма. Всеки ще гледа общите интереси и тогава на всички ще бъде добре, защото нямa да се губят вече огромни сили и средства във взаимни борби.
Тогава сърцето на човека ще бъде изпълнено с Божията любов — любовта към всички. Той ще заеме разумно своето мяcтo във всемира и ще бъде източник на хармония и благодат за всичко. И ще стихнат в света предсмъртните стонове на хора и животни, умиращи от насилствена смърт. Ще се премахне мизерията, в която тънат милиони човешки същества. Ще се просветли човешкия ум със светлината на велики, забравени днес истини. И човек ще стане творец на една нова. Божествена култура на земята.
