За да можете да пристъпите правилно към истинското дишане, необходимо е да имате пред вид некои основни положения от науката за космичния живот, както и да се поставите в хармония с могъщите сили, които протичат през него.
Животът е една единна същност, неделима и неунищижима. Вечност и безграничност, пълнота и всеобхватност, всемогъщество и цялостност — това са основните атрибути на живота — на този живот, който изпълва и прониква всичко и всички. На този живот, който също така, прониква и изпълва и самите нас.
Щом ние сме частици от този същия безграничен, безсмъртен, неделим и всемогъщ живот, естествено, ние съдържаме в себе си, макар и в зародиш, макар и в потенциално състояние, всичките негови възможности, всичките негови свойства и атрибути.
Ние всички носим в себе си, скрит дълбоко в душите ни, ключа към този велик, безграничен и безсмъртен живот, който никой, никога и с никакви средства не може да ни отнеме.
Вселената е наша по право, по неоспоримо и неотемлимо от никого и от нищо право — защото ние сме безсмъртни същества,- защото ний, по своята същина, сме души, духове, за които смъртта не съществува, а не временен сбор от физически клетки, и защото, най-после, ние сме истински деца, истински синове и дъщери на нашия небесен Баща и имаме дял във всичко, което е Негово.
Принудени сме тук да направим едно малко отклонение, за да отговорим на възраженията, които естествено ще се появят от страна на тия, които са свикнали да живеят с представите за некакво „вечно осъждане“, за вечни мъки на „грешниците“, за някакъв вечен ад, в който ще се измъчват човешките души завинаги, т. е. без край, без никаква надежда за спасение или изкупление.
Тия детински басни, с които и днес живеят, в които и днес вярват много милиони хора, и които съответствуват на един нисш стадий на човешкото развитие, нема защо и да се опровергаваш,, защото те, по своето естество, представляваш повече вяра във всемогъществото на дявола, отколкото във всемогъществото на Бога и защото те са пълно отрицание на Неговите истински атрибути — на неговата любов и доброта, на неговата сила и всемогъщество.
Вечният ад съществува само в главите на хората — в несъвършения човешки свят има много повече място за ад, макар и не вечен, отколкото в далата на Бога и в това, което Той е приготвил за наследство на своите синове и дъщери, когато те станат пълновъзрастни. A те не могат да не станат такива, защото са безсмъртни — животът им не свършва, нито в този, нито в онзи свят. Тяхното растене, придобиването на знания, способности и съвършенство от тях не спира с края на един земен живот.
Както казахме, тяхна е безграничната вселена, но и земята т не ще напуснат до тогава, докато не извлекат, докато не научат на нея всички уроци, които тя е способна да им даде, като едно велико Божествено училище: човешкият път на земята не свършва с един живот. Ние имаме още много да учим, и затова още много пъти ще се връщаме на нея. Това е Божият закон, а какви с човешките вярвания и разбирания по този въпрос, не е толкова важно.
И така, ние сме частици от безграничния живот, изпълващ безкрайната вселена, тясно свързани с нея и с нейното вечно туптящо сърце. Ние трябва да се осъзнаем, ние трябва да се почувствуваме като такива — ние трябва да се почувствуваме и осъзнаем като граждани на вселената, защото това е първото условие, необходимо за да могат да протекат през нас в пълната си сила струите на великия космичен живот. Ние трябва съзнателно да влезем в хармония с този всепроникващ живот, за да можем да се из- пълним с неговите сили.
Да познаваме себе си — т. е. да се съзнаваме като неделими частици от вечния, безграничен и съвършен живот на Бога и да влезем в пълна и съзнателна хармония с Него, това са първите стъпки към този живот, който ще ни изпълни с физически и духовни сили, който ще ни води към всестранни успехи, който ще ни даде живата вода, която, като пием, няма да ожаднеем.