Днес имах само един час репетиция, от 10 до 11 часа преди обяд. Помолих брат Христо да ме чака в една сладкарница близо до операта. След репетицията, като птичка хвръкнах навън, по-скоро да отида при светлия Учител. На Изгрева пристигнахме на обяд. Дежурните сестри ме сложиха от дясно на Учителя, а брат Христо седна срещу него. От другата му страна мястото вече беше заето от един възрастен брат. Целунах ръката на Учителя и му казах: — Учителю, Вие ни рекохте да си изберем един ден до края на месеца и да дойдем за "Битието". — Хубаво, хубаво, днес времето е музикално! Ние се хранехме в мълчание. Чуваше се лекият звън от лъжиците и чиниите на сестрите и братята. Учителят казва: — Храненето е музика. И действително, уверих се че храненето е особена музика. След обяда сестрите и братята се събраха около Учителя и запяха. Очите на всички бяха отправени към него. Учителят тихо ме попита: — Харесват ли ти песните? Хубаво ли ги пеят? — Да, Учителю — отговорих му, — харесват ми песните. Сестрите и братята ги пеят сърдечно и с любов. Лицето на Учителя сияеше. Покани ни в приемната стая. — Учителю — казах аз, — Миналата вечер пях по радиото. Програмата ми беше: Песни от моя професор по солфеж от Парижката Консерватория, Емил Депорт, песни от Габриел Форе и песни от Едуард Григ. Учителю, не съм срещнала до сега песен в която да се възпява Любовта на девицата към Бога. Композиторите и поетите много красиво възпяват любовта към някой юноша с красиви вежди и пламенен поглед, но никой не е възпял Любовта към Бога. Аз тихичко изпях на френски език "Шансон д'амур" от Григ. Учителят настройвайки цигулката си, каза: — Не всеки глас може да се предава добре по радиото. И най-малките дефекти на гласа, силно личат по радиото. Учителят изсвири на цигулката си Петия Божествен ден на "Новото Битие".Той прекара лъка си по празните струни на цигулката и каза: — "Новото Битие" — сътворението на света, се отнася за целия космос. То се отнася и за отделния индивид. Сътворението на света ще измени битието на отделния човек, на народите и на расите!
Ето думите на Петият ден от Сътворението, който Учителят свиреше и пееше:
"И рече Бог! Да се родят във водата риби и морски чудовища. И птици да хвъркат над земята, по небесния простор, всеки според вида си. И стана така. И видя Бог, че всичко бе добро. И благослови ги Бог. И стана вечер, и стана утро, пети ден."
Аз тихо пеех с неговата цигулка и сълзи течаха от очите ми. Брат Христо тихо пригласяше развълнуван. Учителят ме попита: — Ти, познаваш ли брат Михаил* от Париж? — Не, Учителю — отговорих аз. — Чувала съм от брат Христо и от други сестри и братя да ми говорят за него. Аз лично не го познавам и никога не съм го виждала, даже и на снимки. Учителят търсеше нещо по масата и го намери. Той ми поднесе една малка книжка на френски език и ме попита: — Ти нали четеш на френски език? — Да, Учителю — казах аз. — Ти прочети тази книжка, че да видим ще ти хареса ли написаното в нея. — Добре, Учителю, ще прочета книжката. Времето беше напреднало. Трябваше да се подготвям за утрешната репетиция в операта. Извадих от чантата си една моя снимка, която бях надписала за Учителя и му я подарих. Той стана прав и след като внимателно я разгледа, постави я на вратичката на отсрещния бюфет, като я закрепи между рамката и стъклото. Тази снимка бях направила по искане на Художествената управа на операта, в четири различни пози за клишета върху програмите, афишите и вестниците. Секретаря на операта ми направи забележка, че не съм представила снимките си с деколтета, както на другите артисти, ами така с тази бяла якичка съм приличала на пенсионерка, не на артистка...
