Васил Радев

На времето в Братството се подвизава един учител по литература на име Васил Радев Гарджев. Като студент в университета негов колега го завежда до салона на Изгрева. Предлага му да влезе вътре да слуша беседата, която Учителя държи в момента. Приятелят му има някаква работа и си отива. Васил отваря вратата на салона, но Иван Антонов, който стои на вратата, не го пуска. Учителя от катедрата се обръща към него и казва: „Един египтянин е дошъл да ни види. Пуснете го да влезе!" Иван Антонов го пуска в салона, където слуша беседата. Васил започва редовно да посещава всички беседи на Учителя. След завършване на университета той отива на разговор при Учителя и го моли да остане на Изгрева и да работи за братството. В проведения дълъг разговор Учителя му разкрива, че той идва от Египет и е прероденият Йосиф, син на Яков, после Йоан, любимият ученик на Христа, който изнесе най-мистичните слова, написани в Евангелието и Откровението. През средните векове Бялото братство го изпраща в Европа като Данте Алигиери. В онова прераждане той дава външен израз на своята голяма любов и написва лирични стихове за своята любима Беатриче. Учителя му обръща внимание, че при онази негова инкарнация той написва книга за ада, но много неща в нея не са точни. Затова той му дава задача да напише нова книга, в която да обрисува живота в рая. Васил Радев обещава на Учителя да изпълни тази задача, но досега ние не знаем дали е написал подобна книга. По повод неговото желание да остане да работи за Братството на Изгрева, Учителя му обръща внимание, че преди 2000 години е работел само с евреите, а сега е необходимо да работи с мохамеданите в Родопите. Той отива в училището на село Манастир, в което е изпратен по разпределение, но се оказва, че местата са заети и там нямат нужда от преподавател по литература. Васил стои няколко дена и моли директора да го назначи за прислужник в училището. Удовлетворяват молбата му и той започва усърдно да почиства училището. Наскоро селото е посетено от окръжния училищен инспектор, който се оказва, че е негов състудент и го познава добре. Като го вижда, че мете, го пита защо е метач в училището. Васил отговаря, че няма щат за него — местата са заети от други учители. Тогава инспекторът събира целия персонал на училището и го назначава за директор. Васил въвежда голям ред в училището. При следващата проверка инспекторът остава много доволен от неговата прецизна работа. По характер той е мек и снизходителен, но много наивен — често го лъжат, особено в сметките. Свири на мандолина, цигулка и балалайка. Има много добър глас и точно изпълнява братските песни. На учениците си никога не пише двойки, а ги предразполага да учат и става добър приятел с тях. Те постоянно споделят с него всичките си мъчнотии в живота. Владее съвършено говоримия и писмения турски език и отлично познава местните нрави и обичаи.

Умее да си променя лицето — от възрастен да става млад, като 20-годишно момче. Може да се излъчва с астралния си двойник и много пъти се явява на сестра си и други наши приятели в различни градове. Той подема и започва добре да изпълнява задачата, дадена му от Учителя. Разнася неговото Слово навсякъде, където работи. Притежава дар-слово, събира и лесно се сприятелява с будните души. Васил създава много братски групи и кръжоци, главно сред младежите от Димитровград, Пловдив, Варна, Кърджалийски окръг, Наречен и другаде. При една среща Учителя му обръща внимание да бъде отзивчив и да услужва на всички хора, които отиват за помощ при него. По едно време при него идва една жена, много окъсана, но красива и очите й светят като звезди. Тя го помолва да й даде нещо за ядене. Като вижда в какво окаяно състояние са дрехите й, дава й едно свое старо палто, като й се извинява, че няма възможност да й даде женско облекло. Тя му благодари и казва, че и това палто, което й е дал, може да го носи. След това се обръща към него, изглежда го и казва: „В живота си ти ще срещнеш една млада сестра от твоето общество и тя ще се грижи за теб до края на живота ти. Тя се казва Естирка." Той се учудва на това, което казва, защото не познава жена с подобно име. Жената обяснява, че Естирка е много добра и разумна, но трябва да внимава да не я сърди и да не се кара с нея. След този разговор тя си отива. Васил посещава Димитровград и там среща тази Естирка на паневритмията в парка. Той й казва ясновидски много неща за дъщеря й Мариана и семейството й. Попитал я може ли да отсяда в дома й, да говори за Учителя. Естирка го приема и научава как да развива интуицията си с упражнения за очите, ушите и веждите. Васил имал способността да се излъчва и да се материализира другаде. Веднъж бил в Момчилград, Естирка говорила по телефона с него и след малко го видяла в Димитровград. По невнимание Васил паднал от 8 м височина и си разбил зъбите, от което понякога изпадал в депресия. Създава братска група и в нейния дом започват редовно да се събират младежи за четене на беседи и разговори. Понеже проявява ясновидство, отвсякъде идват посетители в дома на Естирка. Тя готви и ги посреща. Макар че между тях разликата е повече от 20 години, те започват взаимно да си помагат. Естирка забелязва, че сестра му Вера не го гледа добре и повече от дрехите му са скъсани. Купува му фланелки и долно бельо. Гледа го като свое дете. Васил има силен дух и внася импулс в младежите и те стават последователи на новото. В Димитровград групата се разраства и сега продължава своята дейност. По време на сън Васил редовно среща в невидимия свят жената, която му прави предсказанието. Тя работи заедно с Учителя и тогава той разбира каква душа има тя.

Като преподавател той обикаля много градове и села. Накрая отива в Момчилград, където си прави къща, и там се пенсионира. Сприятелява се с попа, който му става добър приятел. Една вечер го вижда, че целият свети, и му казва: „Разбрах те от кои си." Васил го запознава с идеите на Учителя и му дава редовно да чете беседи. При проведените обиски на властта за изземане на беседите от последователите на Учителя, попът му помага много, като скрива всичките беседи в дома си. Така Васил запазва беседите. В разговор с Естирка Васил й описва едно свое посещение, което прави в ада. Той стига до центъра му, където го посреща тарторът на ада, заобиколен с няколко рогати същества, които му козируват. Васил отговаря на техния поздрав. Обяснява на Естирка, че там е много горещо и съществата работят при много строг контрол, без никаква свобода. Те поддържат живота под Земята — вулканите, термалните извори и промените на земната кора — земетресенията. Васил обяснява, че там е много страшно и човек трябва да бъде герой, за да може да отиде да разгледа ада и да се върне обратно.

Вуйчо от рода на Естирка, на име Недко, обича много да пие и веднъж го намират обесен в дома му. Неговите близки започват да се подозират един друг и да се обвиняват за неговата неестествена смърт. Естирка разказва случая на Васил и двамата отиват в къщата на заминалия. Васил обяснява на роднините му, че той сам се е обесил — когато е бил много пиян, е сложил въжето на врата си. Понеже обесеният често ги безпокои, тропа, явява им се насън и иска някои неща, Васил взима една пръчка и двамата с Естирка отиват в стаята, където се е обесил. Той махва с пръчката три пъти на мястото, където висяло въжето, казва някаква формула и освобождава душата. От този ден заминалият престава да ги безпокои.

Момчилград, където Васил се настанява да живее, е място с много силно турско влияние и голямо количество отрицателни духове. По едно време той се разболява тежко и извиква Естирка да го гледа и да му помага. Когато влиза в дома му, отварят се вътрешните й очи. Тя вижда стотици черни духове с чалми, които прескачат през оградата и прозорците и влизат в стаята на Васил, като казват: „Сега ще се справим с този Васил." Тогава Естирка казва три пъти формулата: „В името на Христа, вън, вън, вън!" Тя вижда, че духовете се обръщат назад и през глава избягват от стаята, а на другия ден Васил оздравява. Сестрите му са против приятелството му с Естирка и му правят магии, за да ги разделят. Той им казва, че никой досега не го е гледал така, както тя. „Вие какво сте направили за мен?"През 1988 г. Васил заболява тежко и цяло лято боледува, като става кожа и кости. Той лежи в леглото си с глава, обърната на север. Естирка вижда над главата му един черен кръст и веднага събира братята и сестрите от Димитровград на обща молитва за неговия живот и неговото здраве. Купува шишета с зехтин, в които слага жълт кантарион, държи ги 40 дена на слънце и ги дава на Васил, който изпива три шишета. В молитвата си Естирка пожелава да даде от своя живот, за да може да живее Васил и да работи за Бога. Постепенно той се оправя. Една седмица след тази акция кръстът над главата му се сменя с една жълта линия, която се простира от главата до краката му, и той оздравява.

В Момчилград стават разправии в семейството им за къщата, в която живеят. Васил получава инсулт и влиза в болница, където Естирка го гледа 50 дена. Тя постоянно го разтрива, понеже тялото го боли навсякъде. Вижда над главата му една дъга, която след няколко дена се сменя с втора, наполовина по големина от първата. Тогава Васил й казва, че ще си замине, и Учителя ще дойде да вземе душата му да я заведе в другия свят. В момента, преди да си замине, Естирка вижда образа на Учителя над него и на дясната ръка, пръстите събрани над предната част над главата му, откъдето той изтегля нещо нагоре. Това е неговата душа. Васил изхърква и си заминава на 11 ноември 1995 г. Той живя за делото на Учителя и навсякъде пропагандира и разнася Словото му за будните души. Отлично изпълнява задачата си в този живот. Три месеца след заминаването си се явява в сън на Естирка и я кани да отиде на мястото, където пребивава. Повежда я към един висок, светъл връх. Обяснява й, че майка му го е търсила, но била много ниско и не могла да отиде при него. От върха се откривала чудна гледка. Тя се събужда, но не запомня името на върха.