ГЛАВА ТРЕТА

ЗАМИНАВАНЕТО НА ПЕШО

Една сутрин Търса става и се приготвя за сутрешна молитва, но не чула брат й да става. Отишла в неговата стая и го попитала: „Ти, Пешо, защо не ставаш?". Той отговорил: „Сестро, нещо не се чувствам добре, ти иди, нека някой друг чете беседата." Тя му предложила да направи чай, но той отказал. Тя тръгва и след нея той е издъхнал. Разказвам ви този случай, защото в същата тази сутрин с мене се случва следното: точно в 5 часа сутринта над леглото ми гръмва пушка, та чак подскочих в леглото, станах, чудя се кой гръмна в стаята, сърцето ми бие силно, ще се пръсне от уплаха. Станах, отидох до балкона, погледнах към двора, нямаше никого. Влязох в стаята и се питам: кой гръмна? Реших да отида на гимнастика, облякох се и тръгнах. Отидох в гората, брат Пеньо идваше рано - от 6 часа, да си прави дишания, - като ме видя, рече: „Днес идваш малко по-рано." Седнах до него на пейката и отвърнах: „Ще ти кажа защо дойдох толкова рано. Точно в пет часа такъв гръм се разнесе в стаята ми, че подскочих и вече не легнах. Обиколих къщата, да видя какво гръмна, така и не разбрах." - „Сега ще ти кажа, какво значи това, сестра - каза брат Пеньо, - ще получиш светкавична новина за нещо, дай Боже да е за добро!" - „Това ли означава?". - попитах аз. - „Да, това" - повтори той.

В Мърчаево сестра Търса отишла на беседата и казва на Темелко, че брат Пешо е болен и затова не може да дойде. Темелко я посъветвал: „Отивай си веднага, направи му чай и го разтрий. Ние ще се оправим." Когато Търса се връща вкъщи, вижда, че брат Пешо вече е починал. Извиква по-малкия си брат, който живее до нейната къща, той пристига и веднага изпращат човек да съобщи на Темелко за случилото се. При Темелко тогава е бил и Тошко - пловдивският, той често ходеше и преспиваше при него, за да присъства на сутрешната молитва. Темелко веднага изпраща Тошко в София, на гимнастиката, да съобщи за заминаването на брат Пешо. Когато Тошко пристигна, гимнастиката бе свършила и аз разговарях с две сестри - в това време той казва на брат Пеньо новината. Брат Пеньо съобщи на всички, че е починал брат Пешо и на другия ден ще бъде погребението. След като направи съобщението, брат Пеньо дойде при мен и каза: „Видя ли светкавичната новина?". Запитах се: и защо идва при мене този знак? - Защото ми беше дадено, като задача, да опиша, доколкото мога, част от нещата, които са ставали... Прекръстих се и казах: „Велики са делата Божии!"

На погребението бяха всички, които смятахме за наши мили приятели. След една година, през зимата си замина и сестра Търса. Станала рано да отиде на молитва в 5 часа и понеже там е стръмно, подхлъзнала се и паднала в една трапчинка. И така на сутринта я намерили починала.