• 470 • Метод за подмладяване.
Не е мъчно да се подмлади човек. Достатъчно е да влезе в съзнателна връзка с клетките на своя мозък, които са интелигентни и разумни, и да се разговаря с тях. Те могат да го напътят към нов живот, към обнова. Не живее ли съобразно законите на Разумната Природа, те ще въстанат против него и ще го напуснат. Напуснат ли го веднъж, с него всичко е свършено. Те се отказват да му служат, а с това заедно и смъртта почва да го преследва. Затова, за да продължи и обнови живота си, човек трябва да се съобразява с изискванията на своите разумни клетки, да задоволява техните естествени нужди и стремежи. Това може да постигне човек като предизвиква Доброто в себе си. Да предизвика Доброто в себе си, това значи да предизвика деятелността, мощните сили на своите клетки да му дойдат на помощ. За да дойде до това единство със своите клетки, човек трябва да изучава самообладанието и концентрацията. Не е лесно човек да се владее. Само-обладанието служи за ограда от лошите влияния на обидните думи.
Във всеки организъм съществува една централна клетка – монада, около която всички останали клетки се групират и образуват даден организъм. Докато организмът е жив, между централната клетка и останалите клетки съществува известна връзка. Щом тази връзка почне да се къса, клетките се разединяват една от друга, отделят се от централната клетка и организмът умира.
Когато известен организъм е атрофирал, това показва, че клетките на този орган са изгубили своята деятелност, своята първична сила. Ако не са изгубили силата си, изгубили са стремежа си една към друга, вследствие на което между тях не става никакво взаимодействие. За да не изпадне в такова състояние, човек не трябва да държи дълго време в ума си мрачни, отрицателни мисли. Ако в такова състояние става поляризиране в човека, т. е. явяват се две противоположни идеи, той може да излезе от своята скръб и да смени състоянието си. Например някой човек заболява сериозно, но едновременно с това в него се явява надеждата, че ще оздравее. При това положение той наистина оздравява. Обаче има случаи, когато в болния не се явява никаква надежда за оздравяване, той казва: “С мен всичко е свършено”. Не се минава дълго време и той свършва. Когато в желанията на човека се яви някакво раздвояване, той се бори, но поне се движи. Обаче яви ли се в него едно отрицателно желание без всякакво раздвояване, работата му не върви добре. С този човек всичко е свършено.
