Учителят получи от една сестра от Франция следното писмо:
"В тия дни на изпитания аз съм вътрешно непрестанно с Вас, пълна с Мир и вътрешна Радост.
Ние пеем, молим се и работим в една Божествена Радост, въпреки всичко и имаме дълбоко уважение, че световното страдание скоро ще престане. Всички Ваши деца чувстват Вашата закрила, Любовта, която ги заобикаля с Божествена Светлина. И аз мисля само за деня, когато ще Ви видя лице с лице. Вярвам, че съм родена да преживея този велик момент. Толкова дълго време Вие бдите над моята душа - Вашата малка дъщеря. Аз чувствам вече Вашия зов чрез Слънцето, звездите и вятъра. Когато Ви виждам мислено, изпитвам в душата си същата Радост, която имам когато градината ни пролет е пълна с цветя. Въпреки всички мои изпитания, Вие сте винаги близо до мене. Бог е позволил, щото един ден да дойда при Вас. Това ще бъде великолепно.
С голямо търпение и с всичката си енергия аз всеки ден работя върху своя напредък. Аз ви се доверявам всецяло. Учителю, аз отварям душата си пред Вас. Само чрез възвишената поезия и Божествената музика душата ми би могла да изрази своята Любов, благодарност, благоговение към Вас.
От всичкото си сърце поздравявам всички мои български приятели."
