Щом прозвуча на пианото „Стига работа, мънички деца", всички прибраха материалите и насядаха около пианото, за песни, преценка и разговор, а дежурните се справяха с реда.
— Моля, г-це, има загубени боички — обади се дежурния Райчо, който подреждаше кутийките в шкафчето.
— От къде позна, че липсват боички ?
— Ето, в две кутийки има празно място, а другите са пълни — за уверение детето ми донесе голямата кутия, където имаше 20 кутийки с моливни боички.
— Тази е червена, синя, жълта, кафява, черна и зелена. Едно, две, три, четири, пет, шест — всичките боички са тук.
— Така, браво, Донче, седни си. Можеш ли, Веске, и ти да преброиш боичките от другата кутийка ?
— Едно, две, три, четири, пет, шест.
— Така. Значи всяка кутийка има по шест боички. Имаме 20 кутийки все по шест боички. Има няколко кутийки, от които липсват бои. Любчо, отдели пълните кутийки на една страна 1 Преброи ги!
— А сега Нина да дойде и да преброи кутийките, в които липсват боички.
— Една, две, три, четири, пет, шест, седем, осем.
Навсякъде не липсват еднакви боички, — обади се умния Марий.
Хайде, Милке, стани ти и сметни колко липсват от първата кутийка. Милка преброи липсващите. Така няколко деца се изредиха да броят липсващите боички. Неусетно имахме един приятен час по смятане.
Случаи за упражнение по смятане има много например: да станат Иванчо, Петю и Лалка — колко правят? Или да отидат да се измият децата, които имат розови корделки. Колко деца се мият? — седем. А сега, колко останаха ? — шест; колко са измити — едно, и т. н.