Само този, който гледа на живота като нещо извънредно сериозно, само той има постоянен стремеж да работи върху себе си, само той чувства нуждата всеки ден да расте духовно.
Само четенето на книги не е достатъчно. Някои мислят, че работата на човека върху себе си се състои главно в четенето на книги. Това е самообогатяване със знания, а самовъзпитанието е нещо повече, то е всестранно и по-дълбоко работене върху ума, чувството и волята. Това е изменение на целия човек. Всички сили, способности, добродетели на човека трябва да са в непрекъснат процес на растене. Всеки ден човек трябва да има ново прозрение, ново откровение, нова светлина, нови чувства, нови подтици за работа, които до тогава не е подозирал.
Между другите задачи училището трябва да има важната задача да събуди у ученика стремеж да работи непрекъснато върху своя духовен растеж и след излизането си от училището. Ученикът ще прави това, само когато е вдъхновен от една висока идея, която изхожда от духовен мироглед. Училището трябва да му даде мощен подтик в това направление. А как може да стане това, туй е вън от рамките на настоящата книга.