Посещаване на Витоша с Учителя

Освен активната дейност в школата Учителя започва системно да.извежда приятелите сред природата, за да ги запознае с нейните принципи и закони, да ги кали и подготви да не се плашат от лошото време. Още след свършване на Първата световна война Учителя посещава Витоша с малка група приятели, като минава през Драгалевци. Първоначално той излиза сам, проучва терена и търси най-подходящите места за духовна работа. Минава източно от Драгалевския манастир, по стръмния баир, по който сега се движи лифтът. Това място Учителя нарича Буди душа, а полянката над него — Зеленика.

Борис Николов разказва как е бил открит лагерът Ел Шадай — бивакът на Витоша. През 1922 година в един мъ^в и студен зимен ден, в сняг до колене, Учителя извежда една малка група на полянката Зеленика. Времето е студено и падналата мъгла не позволява да се вижда природата наоколо. Учителя им казва: „Ще отидем още малко по-нататък." Той тръгва напред и прави пъртина в снега, макар че е най-възрастният. Превежда ги през едно дере и стигат до полянка с купчина камъни на нея. „Това е едно хубаво място, на което редовно ще идваме." Скоро мъглата се разпръсква, огрява слънце и те прекарват повече от час там. Тази полянка е наклонена иа юг и много добре приема светлината и топлината на слънчевите лъчи. Учителя й дава името Ел Шадай, което значи „Врата на Бога". Понеже на това място често духат западни ветрове, приятелите решават да оградят едно пространство. Правят ограда откъм запад и юг от камъни, дълга около 40 метра и висока към 1.80 метра. Така защитени от вятъра, братята и сестрите с Учителя започват често да посещават това уютно място.

Този лагер на Витоша става център за много задачи, давани от Учителя на учениците от школата. През 1922 г. в една от последните беседи от общия клас, в томчето „Трите живота", Учителя дава следната задача: „Всеки ученик да отиде на Витоша среднощ, съсредоточен, с никого да не говори и да се върне в София". За изпълнението на тази трудна задача приятелите се събират на Изгрева и по нареждане на Учителя тръгват за Витоша един след друг, на интервал от 10 минути. И най-страхливите сестри изпълняват тази задача и придобиват смелост и устойчивост. Само една сестра не изпълнява задачата, понеже, като стига Драгалевци, решава да пита в кръчмата за пътя нагоре. Кръчмарят я проследява, уплашва и тя се връща на Изгрева, без да стигне Ел Шадай.

Едновременно с екскурзиите Учителя дава и златните правила за движение в планината: „В планината да се пие само гореща вода и щом човек се изпоти, да се спре и преоблече, за да се освободи от отровите, които организмът изхвърля чрез потта, и да набави излязлата вода с пиене на нова гореща вода." (64) За тази цел по-късно по време на екскурзии се носят самовари, които горят в движение на гърба на някои здрави братя. На капака им има свирка, която засвирва щом водата заври, и всички спират да пият гореща вода. Учителя отбелязва, че най-важната цел на екскурзиите, които правим, е да се изпотяваме, да обновяваме и очистваме организма си от натрупаните отрови.

Много екскурзии правят приятелите на Витоша с най-различни задачи — лични и общи. В тях влизат и задачите за посрещане на четирите важни дни на годината: настъпването на пролетта, лятото, есента и зимата.