ЗМИЙСКАТА ОТРОВА

Един път, като отивахме на екскурзия на Витоша, на пътеката видяхме как се препича една голяма змия. Уплашено спряхме. Учителя се приближи до змията: „Защо си запречила пътя? Знаеш ли, че може да минат лоши хора и да те убият? Ха, сега продължи си пътя, за да си продължим и ние нашия!" Змията го разглеждаше, докато той говореше, и след това бавно се свлече в тревата и се изгуби от погледа ни.

Една година, като отиваме към Рилските езера, отровна змия ухапа една сестра. Всички се уплашихме до смърт. Учителя ни успокои, че всичко ще се размине. Той пое отровата от сестрата. На сестрата й мина веднага, защото Учителя я освободи, но той преболедува два дни и постепенно се оправи.

С много работи, с много случаи всеки ден и всеки миг ни показваше какъв Велик Учител бе слязъл на Земята.