Яворови присои, 8 юли 1934 г. Привечер бяхме се събрали около Учителя. В разговор Той каза:
Първоначално хората са излезли от Бога равни, но сега се раждат различни, понеже през вековете някои от тях са дремали, а други са работили. Днес има някои надарени, а други не са, защото последните не са разработвали талантите си в миналото.
Някой живее между хиляди хора и казва, че живее всред вълци. Това е, защото не ги обича, възприема ги като вълци, не може да възприеме Божественото в тях и така може да умре от задушаване.
Човек не цени това, което приема: въздух, вода, светлина, топлина. Не цени и тази сцена: дървета, небеса, планини, които струват милиони. Где ще намериш такава сцена като сегашната?
Всякога отрицателните работи предшестват хубавите. Сиромашията предшества богатството, слабостта – силата, невежеството – знанието. След всяка голяма скръб идва голяма радост. И след всяка голяма радост има голяма скръб. Големите работи са придружени с големи разноски.
В що се състои знанието? Знанието е в това, че в дадения случай пътят, по който вървиш, е верен и те завежда до целта. Някои проповедници, когато проповядват, морализират хората; това е погрешен метод. Човек трябва да проповядва принципите, върху които е съграден Животът, и законите, които го управляват.
Един Възвишен дух по който и да е начин трябва да слезе на Земята да помага – или по свой почин, или по почина на великия закон, според който идва с някаква мисия да помага. Тогава той ще опита противоречията на Живота, но ще носи нещо светло в себе си, ще бъде свободен.
Човек да няма две мнения. Това, което мисли, трябва да го прилага. Да няма налягане отвън. Можеш да отидеш да проповядваш някъде и могат да те претрепят. Някой може да каже: „Колко е глупав този човек!“ Карат някого да отиде на бойното поле да умре, а някой проповядва за Бога и пак умира. Кой е по-умен?
Трябва да се срещнеш с онези хора, на които ще бъдеш полезен. Затова се извършва промяна на професията, за да се срещне човек с онези, с които трябва да се срещне. Другояче не би се срещнал с тях. Някой привежда примери из живота на някого, но каквото ще се случи в твоя живот, няма да се случи по същия начин, както в примера, а ще се случи по такъв начин, какъвто не си сънувал. И така трябва да бъде.
След това отидохме с Учителя при един извор, който бяхме почиствали няколко дни, за да поставим основите на една чешма, която беше готова до края на престоя ни. При извора поработихме известно време и след това Учителя каза:
Като очистим този извор, то очистваме и отваряме един извор вътре в нас; такъв е законът. Като очистиш мочурляка тук, то се очиства мочурлякът вътре в теб. Каквото правиш вън, същото нещо става и вътре. Някой казва: „Защо работиш при този извор?“ Той не знае закона и ще каже: „Държавата трябва да чисти чешмата“. Ние сме държавата. Земята е Господня. Ще дадеш път на водата да върви. Не само трябва да направиш това, но като го направиш, трябва да се роди в теб една нова мисъл. Има злато, заровено в България. Аз го знам къде е, но не го посочвам. Това злато е за праведните. Един народ може да използва своите блага само ако е праведен. А ако не е праведен, всичко това се крие. Природата е опитала своите деца и познава кой какъв е.
Един брат каза: „Под „небесен живот“ нали трябва да разбираме място, където царува пълнотата на Божията Любов? Когато апостол Павел е казал: „Ухо не е чуло и око не е видяло това, което Бог е приготвил за вас“, под това той не подразбира ли преживяване на пълнотата на Божествената Любов, защото тази Любов, която човек преживява сега на Земята, е само слабо отражение, слаба проекция на пълнотата на Божията Любов?“.
Това е така, но не може да се разправи на всички, защото няма да го разберат. Любовта трябва да бъде към всичко и като се каже „всичко“, се подразбира Цялото – Бог и всичко, което Той е създал.